РЕШЕНИЕ

№ 573

гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева Членове: Здравка Иванова, Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502773 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 14.08.2023 г. по гр.д.№ 157318/2019 г., поправено с решение 261263 от 08.11.2023 г., Софийски градски съд ГО, 6 състав, е уважил частично иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. М. С., сумата от 500 (петстотин) лева - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане над максимално предвидения срок по чл.63, ал.4 НПК, осъществено по ДП № 8245 ЗМ- 300 на Второ РУ Ст. Загора, пр.пр.№ 1367/2019 г. на РП - Ст.Загора, образувано срещу ищеца за престъпления по чл.325, ал.2 и чл.131, ал.2, пр.4 НК, осъществени на 04.04.2019 г. в гр. Ст.Загора, ведно със законната лихва от 10.06.2019 г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отказ на Прокуратурата да осигури лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора в периода 04.04.2019 г. - 10.06.2019 г., отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019 г. до PC - Стара Загора, принуждаването му да признае вина за извършено престъпление, отказ да бъде освободен за погребението на неговата майка. Отхвърлени са и исковете по чл.49 ЗЗД срещу PC - Стара Загора и ОС - Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно налагане на мярка за неотклонение ЗС в нарушение на чл.63, ал. 2 НПК, незаконосъобразен отказ мярката да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на задържания ищец, незаконосъобразно одобрено споразумение от 10.06.2019 г. по н.о.х.д. № 1546/2019 г., както и искове по чл. 4, §3 от ДЕС вр. чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу PC - Стара Загора и ОС - Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3, чл.6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл. 2, §1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл.4, чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, изразяващо се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес, по които ищецът претендира солидарно от ответниците сумата от 300000 (триста хиляди) лева, ведно със законната лихва от 10.06.2019 г. до окончателното плащане. По отношение на Прокуратурата исковете са отхвърлени за разликата от 500 лева до пълния заявен размер. Присъдени са разноски, като Прокуратурата на Република България е осъдена да плати в полза на СГС сумата от 720 лева - разноски по делото, както и сумата 10 лв. държавна такса по уважения иск.

Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от М. М. С.. Поискано е назначаване на съдебно-техническа експертиза за условията, в които е бил задържан въззивният жалбоподател, отказана от СГС. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Постъпили са отговори от Прокуратурата на Република България и от Окръжен Стара Загора, в които се твърди неоснователност на въззивната жалба и на доказателственото искане.

Доколкото повдигането на обвинение е регламентирана дейност на специално оторизирани за това държавни органи, която се извършва по установен ред, във връзка с която се образува наказателно производство, съдът е изискал информация от Районна Прокуратура Стара Загора висящо ли е наказателното производство срещу М. М. С. след решение № 9 от 28.01.2020 г. по внохд 605/2019 на Апелативен съд Пловдив, с което е възобновено НОХД 1546/2019 на РС Стара Загора, отменено е определение за одобряване на споразумение от 10.06.2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура Стара Загора - внесен ли е обвинителен акт в съда, има ли постановена присъда.

Съдът е констатирал също така, че в писмо, изпратено на СГС, Първо ГО – 6 състав по гр.д. 15731/2019 г. с изходящ номер на МП ГДИН 9407/¹ 25.09.2020 г. липсват четните страници от справката за М. М. С. (л. 179 от първоинстанционното дело), поради което съдът е изискал от МП ГДИН пълната справка.

Във връзка с иска по т. 4 съдът е изискал последователно информация от Районна Прокуратура Стара Загора, РС Сливен и РС Ямбол, като е получил отговори на 13.11.2023 г, 27.11.2023 г., 24.09.2024 г. и 04.10.2024 г. Съдът е изготвил служебна справка в ЕПЕП за движението на НОХД 315/2024 по описа на РС Ямбол и поискал съдействие от РС Ямбол. По делото е постъпило писмо от РС Ямбол входящ номер 4144 от 17.02.2025 г., прието в с.з. от 27.03.2025 г. Прието е и писмо на ГДИН от 22.11.2023 г. с приложенията към него на л. 31-59 от делото на САС. Искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза за условията в ареста е преценено като неоснователно. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при преценката си, че заключението на такава експертиза няма да допринесе за изясняване на делото, тъй като вещото лице няма как да установи условията в ареста в периода 05.04.-19.05.2019 г. В съдебно заседание от 27.03.2025 г. жалбоподателят чрез адвокат И., назначен да осъществява правна помощ, поддържа жалбата. Прокуратурата оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете, са следните: на 14.03.2019 г., по време на задържането му под стража в Затвора – София, бил пребит от охраната, като получил счупване на черепа, което дало начало на поредица от припадъци и халюцинации. Посочва, че такъв припадък имал на 04.04.2019г. в центъра на гр. Стара Загора, поради което се обадил на Спешна помощ. Твърди, че на повикването се отзовали полицаи, които го транспортирали до Психиатрията, на след като отказал да постъпи в това заведение бил бит от полицаите в областта на претърпяната вече травма на главата. Сочи, че на 05.04.2019 г. бил задържан под стража по обвинение за хулиганство и преведен в Ареста на Стара Загора, където бил поставен в нечовешки и унизителни условия – тясно пространство, споделяно с други лица, липса на тоалетна, на течаща вода, на естествена светлина, на диабетна диета и на възможност за разходка на открито. Твърди, че условията били несъвместими с тежките му заболявания и нуждата от своевременно лечение, поради което поискал изменение или отмяна на мярката за неотклонение (МН), но съдът и прокуратурата, в нарушение на своите задължения, не назначили поисканата от него експертиза, която да установи здравословното му състояние и в резултат на това бездействие търпял мярката до 10.06.2019г. Поддържа, че по време на престоя в следствения арест не му било позволено да провежда телефонни разговори 44 дни, тъй като не му осигурили поисканата от него фонокарта, нито му дали достъп до телефонния указател на мобилния му телефон, поради което не могъл да информира близките си за задържането си, нито да си осигури адвокат. Пояснява, че по така повдигнатото му обвинение максималният срок на задържането под стража в досъдебното производство бил 2 месеца, но в нарушение на закона не бил освободен след изтичането му. Поддържа, че с оглед на продължилото задържане бил принуден да сключи споразумение с Прокуратурата, с което се признал за виновен по повдигнатите му обвинение за хулиганство и за причиняване на лека телесна повреда на двама полицаи, с цел да бъде освободен от ареста, което станало на 10.06.2019 г. Заявява, че след подписване на споразумението подал молба до съда с искане то да бъде анулирано, тъй като подписът бил положен по принуда, но съдът отказал това. Поддържа, че независимо от действията на РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора определението на съда, с което било одобрено споразумението, било отменено от АС – Пловдив и делото било върнато на РП – Стара Загора за продължаване на процесуалните действия, като до настоящия момент не бил внесен обвинителен акт. Счита, че в резултат на това поведение на ответниците ПРБ, РС – Ст.Загора и ОС – Ст.Загора, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от незаконното задържане и от условията в ареста, както и в опетняване на доброто му име, поради което претендира присъждането на обезщетение за тези вреди, платимо от ответниците солидарно, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на нарушенията – 10.06.2019 г., до окончателното плащане.

Ответниците оспорват исковете срещу всеки от тях. С молба от 18.10.2024 г. назначеният да предоставя правна помощ на ищеца адв. И. И. е направил уточнение на исковете в изпълнение на указания на САС, изпратено на ответниците за отговор. Всеки от тях е подал отговор: ОС Стара Загора на 28.10.2024 г., Апелативна прокуратура София – на 14.11.2024 г. и РС Стара Загора – на 22.11.2024 г. Отговорите са изпратени на ищеца и неговия адвокат. Исковете според уточнението от 18.10.2024 г. пред САС са:

1. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева за иска срещу Прокуратурата на Република България заради незаконосъобразното си задържане и незаконното си задържане над предвидения в НПК срок, заради лошите битови условия в ареста в гр. Стара Загора за периода 04.04.2019 г.- 10.06.2019 г. по досъдебно производство № 8245 3M-300 на Второ РУ Стара Загора, прокурорска преписка №1367/2019 на РП Стара Загора.

2. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева от Прокуратурата на Република България, заради отказа й да му осигури лечение по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора за периода 04.04.2019 г.- 10.06.2019 г., също за отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019 г. до Районен съд- Стара Загора, и заради отказа да бъде освободен, за да отиде на погребението на своята майка, а също и за принуждаването му да признае вина за извършено престъпление.

3. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди / лева от Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора, солидарно, за незаконосъобразно налагане на тежка мярка за неотклонение в нарушение на НПК, и за незаконосъобразния отказ тази мярка да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на М. М. С.. 4. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди / лева от Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора, солидарно, за незаконосъобразно одобрено от Районен съд Стара Загора Споразумение от 10.06.2019 г., по н.о.х.д.№ 1546/2019 г., което не е отменено от Окръжен съд Стара Загора въпреки искането на М. М. С.. 5. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди / лева от Районен съд-Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3, чл.6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл.2, § 1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл. 4, чл.47 и чл. 48 от ХОПЕС, изразяващи се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес.

Ответниците са подали отговори на уточнената искова молба, в които я оспорват.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По делото се установяват следните факти. Видно от представено искане за образно изследване от 14.03.2019 г. и резултат от него, на същата дата била установена фрактурна ивица на черепа фронтално на М. С.. Документът е заверен от МЦ при Затвора – София и е част от материалите по присъединеното досъдебно производство но производство (ДП). Представена е психиатрична консултация от ЦПЗ – Ст.Загора от 04.04.2019г., в която е отразено, че ищецът е с променено поведение от 2014г., от когато датират данни за агресивно и негативно негово отношение към съседите и различни институции, изразяващи се в непристойни действия – уриниране на публични места, сигнали за незаконно регистрирани на неговия адрес лица, разрушаване имущество на съседи, обиди към тях, поради което в периода 10.05.2014 г. – 14.05.2014 г. бил хоспитализиран. В документа е посочено, че на 04.04.2019 г. бил доведен в ЦПЗ по спешност от полицаи, поради агресивно поведение на ищеца към лица от ЦСМП и към самите полицаи. Направено е заключение, че г-н С. е с неуточнено личностово разстройство и алкохолна зависимост. С постановление от 05.05.2019 г. на РП – Ст.Загора по БП № 8245 ЗМ-300/2019 г. на II РУ – Ст.Загора, С. е привлечен като обвиняем за извършени от него на 04.04.2019 г. в гр.Ст. Загора престъпления по чл.130, ал.2, пр.4 от НК – причиняване на лека телесна повреда на двама полицейски служители, както и по чл.325, ал.2 НК - хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Не е спорно по делото и се установява от справка от ГДИН, че по отношение на сочения извършител е била наложена принудителна мярка задържане за срок от 72 часа още на 05.04.2019 г., като постоянна мярка ЗС му била наложена с определение от 08.04.2019г. по н.ч.д.№ 989/2019 г. на РС – Ст.Загора, потвърдено с определение на ОС – Ст.Загора от 12.04.2019 г., постановено по в.н.ч.д.№ 103/2019г., които актове са приложени по делото. В определенията е посочено, че е налице обосновано предположение, че ищецът е извършил деянията, за които по-късно му е било повдигнато обвинение, както и че има реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление, предвид данните, че не живее на вписания постоянен адрес, не работи и има висящо

наказателно дело отново за хулиганство. От приложения протокол от о.с.з. пред въззивния съд, както и материалите от ДП, се установява, че ищецът е бил представляван от назначен служебен защитник, за което сам е направил искане. Представена е жалба от ищеца до РП-Ст.Загора и РС – Ст.Загора от 18.04.2019 г., с която е заявил искане за отмяна на МН ЗС с твърдение, че страда от заболявания, несъвместими с условията в ареста – катаракт на дясно око, диабет, както и ЧМТ, вследствие на която получавал припадъци. Заявява, че има тежко болна майка, за която полага грижи. Приложено е определение на РС – Ст.Загора от 22.04.2019г. по ч.н.д.№ 1092/2019г., с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на КСМЕ и за изменение на МН ЗС. Приета е молба от ищеца до Началника на Ареста в гр.Ст. Загора от 18.04.2019г. с искане за закупуване на изброени вещи от „лавката“. Между същите е посочена фонокарта, като върху изписването й е налице зачертаване без данни за лицето, което го е направило. Независимо от горното, съдът приема, че заличаването не е осъществено от ищеца, тъй като е налице послепис от задържаното лице, че настоява да бъде снабден с такава карта. По молбата няма произнасяне. Незаверен препис от същата е приложена от ищеца и приета като доказателство с приобщаване на материалите от ДП. Представена е молба на г-н С. от 23.04.2019 г. до Началника на ареста с искане за медицински преглед, заради ЧМТ от 14.03.2019 г., и осигуряване на лечение за последиците от нея - повръщане и припадъци. Молба със сходно съдържание е подадена от ищеца и на 08.05.2019 г., както и на 03.06.2019 г. Приложена е молба от 17.05.2019 г., с която ищецът е поискал от Началника на ареста достъп до телефонния указател на мобилния си телефон за препис на телефонни номера от него. Представена е жалба на ищеца от 03.06.2019 г., с която се отказва от служебния си защитник и прави искане за определяне на друг, което искане е било оставено без уважение от наблюдаващия прокурор с постановление от 05.06.2019 г. На същата дата е адресирано искане от ищеца до гл.прокурор за незабавното му освобождаване с твърдение, че са изтекли повече от 2 месеца от задържането му. Приета е жалба на ищеца до РП-Ст.Загора и РС – Ст.Загора от 27.05.2019г. с искане за изменение на мярката за неотклонение отново по медицински причини. Искането е направено в рамките на двумесечния срок, считано от 12.04.2019 г., в рамките на който РС – Ст.Загора е посочил, че заявяването на молба за изменение на МН е недопустимо, освен при влошаване на здравословното състояние. В жалбата не се посочва влошен здравен статус. Жалбата е постъпила в РП – Ст.Загора на 03.06.2019 г. (видно от приобщените материали от ДП).

Видно от приложен протокол по н.о.х.д.№ 1546/2019г. на РС – Ст.Загора на 10.06.2019 г. е било постигнато и одобрено споразумение между М. С. и Прокуратурата, с участието на защитник адв.М. Т., с което ищецът се е признал за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени на 04.04.2019 г. деяния, съставляващи престъпления по чл.325, ал.2 НК и чл.131, ал.2, пр.4 НК, като му било определено едно общо наказание от 7 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено за срок от 3 години. Искането за одобряване на споразумението е било внесено от РП – Ст.Загора на 06.06.2019 г., като в същия ден е било насрочено за разглеждане в о.с.з. за 10.06.2019 г. В същия ден МН ЗС е била отменена от съда, за което Арестът при Затвора – Ст.Загора е бил уведомен. Ищецът посочва, че именно тогава е бил действително освободен.

С молба от 17.06.2019 г. до PC - гр. Стара Загора М. С. е обжалвал „присъда“ по н.о.х.д. № 1546/2019 г. и е заявил, че оттегля подписа си под споразумението. С въззивна жалба до ОС – Ст. Загора г-н С. е поискал „анулиране“ на споразумението. Изложените доводи са, че са му нарушени правата и е бил принуден да сключи споразумението. Видно от приложено разпореждане от 18.06.2019 г. на РС – Ст.Загора молбата на ищеца за отмяна на споразумението е била върната. Видно от писмо от 01.07.2019 г. на ОС – Ст.Загора ищецът е бил насочен да поиска възобновяване на наказателното производство пред съответния апелативен съд по реда на чл.420 НПК. Такова искане е било заявено от ищеца на 15.11.2019г. – така в приобщените по делото материали от н.о.х.д. (В) 605/2019 г. АС – Пловдив.

С решение от 28.01.2020 г. АС – Пловдив по н.о.х.д. (В) № 605/2019 г., производството по н.о.х.д. № 1546/2019 г. на РС – Ст.Загора е било възобновено, определението от 10.06.2019 г., с което е одобрено постигнатото споразумение, е било отменено, а делото върнато на РП за ново разглеждане. Аргументите, с които е възобновено производството, са липса на експертиза, установяваща психичното състояние на С. с оглед преценка за носенето на наказателна отговорност, неизясняването на което обстоятелство влече незаконосъобразно одобряване на споразумението по чл.382 НПК. Според получените от САС писма от РС Сливен и РС Ямбол съдебното производство е прекратено поради допуснати процесуални нарушения и делото на върнато на Районна прокуратура Стара Загора. Следователно към настоящия момент възобновеното наказателно производство все още е висящо.

От справка от ГДИН се установява, че при настаняване на ищеца в ареста в гр.

Ст.Загора му е бил извършен медицински преглед за оценка на здравословното състояние, резултатите от който са били вписани в медицинска справка, подписана от задържания и приложена по делото. В нея е отразено заболяване диабет II тип. Други страдания не са отразени. Посочено е в документа, че С. е бил запознат с правилата за вътрешния ред и по време на престоя му не са му били поставяни ограничения на правото му на кореспонденция и провеждане на телефонни разговори, нито е била налагана забрана да бъде посещаван. Предоставяна му е била храна три пъти на ден, отговаряща на критериите за химичен и калориен състав. Била е осигурена възможност за престой на открито. Не е била ограничена възможността му да се снабдява с тоалетни принадлежности, но задържаният не е поискал вещи за бръснене, за удостоверяване на което е представена и справка относно потреблението му. Отразено е, че са били извършвани няколко прегледа на ищеца в условията на ареста – на 09.04.2019 г., на 11.04.2019г., на 13.05.2019 г., както и на 27.05.2019 г., когато е бил прегледан от кардиолог по повод оплаквания от сърцебиене, но не са установени отклонения, нито е била назначена терапия. Лабораторни изследвания са били направени на 10.05.2019 г., като резултатите са били в референтните стойности. Не са били наблюдавани припадъци при задържания. В справката е даден опис на изходящи от ищеца документи в периода на пребиваването му в ареста - 24 на брой, входяща кореспонденция – 2 документа, както и 6 проведени телефонни разговори с адвокати. В тази връзка по делото е приложено заявление от ищеца като арестант, че ще осъществява телефонна връзка за своя сметка (според установения ред в ареста в гр.Ст.Загора), но в образеца не са посочени данни за нито едно лице. Същевременно, видно от приета молба от задържания до Началника на ареста от 19.05.2019 г. г-н С. е поискал телефонен разговор с адвокат М., като е посочил телефонните му номера. Видно от справката, описана по-горе, такива разговори в действителност са били разрешени, като първият от тях е проведен в деня на искането. Неоснователни са въззивните оплаквания, че първоинстанционният съд не е отчел, че 44 дни г-н С. е бил оставен без достъп до телефон. Подобно обстоятелство не е доказано, поради което и не е съобразено от СГС.

Във връзка с твърдяната ЧМТ от 14.03.2019 г. по делото са приети доказателства, представени от ГДИН, видно от които на тази датата е регистриран инцидент с ищеца, а именно – неоказано от задържания съдействие при конвоирането му от Затвора – София за съдебно заседание в СГС и СНС и проява на агресия при опит да бъде осигурен за заседанията, изразяващи се в нападение и самонараняване, като при преглед в СБАЛЛС била установена охлузна рана в областта на челото, а при образно изследване – фрактурна линия на черепа фронтално. В преписката се съдържат данни и за други подобни прояви от страна на задържания, като конкретната проява е била установена и със сведения от очевидци. Неоснователни са въззивните оплаквания, че първоинстанционният съд не е отчел, че г-н С. е бил със счупен череп, а не са му осигурили лекарска помощ. Обезщетение за това твърдяно нарушение не е присъдено поради неговата недоказаност.

За установяване на твърденията относно влошено здраве ищецът е представил епикриза от 27.06.2019 г. от „ОМЦ Трошев“ – Ст.Загора за констатирана катаракта на дясно око със становище за операция, справка от 11.02.2019 г. от отделение „Очни болести“ при МИ на МВР за това заболяване (така в материалите по приобщено н.о.х.д. (В) № 605/2019 г. на АС Пловдив), амбулаторен лист от 18.11.2019 г. с дадени сведения от пациента за заболяване от захарен диабет, амб.лист от 10.05.2019 г., издаден при преглед по повод оплаквания от сърцебиене (прегледът е направен по време на търпяната МН ЗС), амб.лист от 17.10.2019 г. с диагноза диабетна полиневропатия.

От СГС е изслушана комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза на вещо лице А. А. и вещо лице д-р Е. М., според което задържането под стража е свързано с негативни преживявания, както и пребиваването в условия без тоалетна и течаща вода, съответно без естествена светлина. Съгласно експертите проведените изследвания не показват завишена тревожност (тест на Спилбъргър), нито депресивни симптоми (тест на Цунг) при ищеца, но са налице посттравматични стресови симптоми. В заключението е обоснован извод, че ищецът не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, вкл. в периода на търпяната МН ЗС, но е налице тенденция у него да прикрива свои социално неприемливи прояви и да се представя в социално по-благоприятна светлина. Налице са особености в поведението му, свързани с намалената му адаптивност, незрялост, неумение за справяне с житейските изисквания.

По първия иск срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразно задържане и незаконно задържане над предвидения в НПК срок, както и от лошите битови условия в ареста в гр. Стара Загора за периода 04.04.2019г.- 10.06.2019 г. по досъдебно производство № 8245 3M-300 на Второ РУ Стара Загора, прокурорска преписка №1367/2019 на РП Стара Загора въззивният съд излага следните съображения.

Държавата чрез процесуалния си субституент Прокуратурата отговаря за вредите от задържане, чиято незаконосъобразност е установена от съд. В настоящия случай такава незаконосъобразност не е установена. Споразумението, одобрено от наказателния съд, е отменено по реда на извънинстанционния контрол и наказателното производство е възобновено, но към момента е висящо. Видно от писмо от РС Ямбол входящ номер 4144 от 17.02.2025 г., съдебното производство е прекратено и е върнато на РП Стара Загора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения с определение от 21.01.2025 г. по НОХД 315/2024 на РС Ямбол, пети състав. По тази причина искът срещу Прокуратурата за неимуществени вреди от незаконно задържане по досъдебно производство № 8245 3M-300 на Второ РУ Стара Загора, прокурорска преписка №1367/2019 на РП Стара Загора за периода преди надвишаване на срока по НПК е недопустим.

По повод твърденията за лоши битови условия в ареста по време на задържането под стража от значение е следното. В т. 3, т. 11 и т. 13 и мотивите към тях от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, е разяснено, че държавата, чрез процесуалния си субституент ПРБ (в този смисъл ТР № 5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС), отговаря за всички неимуществени вреди, които ищецът търпи като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение срещу него (по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – когато той е оправдан или наказателното производство срещу него е прекратено), включително и за вредите от наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, която също е незаконна в тези случаи, като обезщетението се определя глобално – общо по размер за всички претърпени неимуществени вреди в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване. Съгласно т. 8 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към тази точка е разяснено, че за вреди, причинени на граждани от мярка за неотклонение (включително „задържане под стража“), държавата би отговаряла в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, ако вредите са настъпили в резултат от дейността на правозащитните органи, изброени в чл. 2 от ЗОДОВ (респ. – чрез процесуалния си субституент ПРБ в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – ТР № 5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС).

Съгласно решение от 22 октомври 2019 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 4636/2018 независимо че конкретните условия в ареста са пряк резултат от действията и бездействията на затворническата администрация, това не изключва и пряката причинно-следствена връзка между вредите, които търпи и от тези условия при престоя си в ареста задържаното лице (ищецът) по наложената му незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“, и незаконното обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с което Прокуратурата е сложила началото на цялостното незаконно предприето наказателно преследване срещу него, и за което се дължи едно общо, глобално определено по размер обезщетение за всички неимуществени вреди, които са резултат от него и в рамките на същото – в смисъла разяснен по-горе (т. 3, т. 11 и т. 13 и мотивите към тях от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС). Увреденото лице (ищецът) може и следва да получи в рамките на глобално определяното му по размер обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, репарация и за болките и страданията си поради конкретните условия при престоя му в ареста, които са неразривна част от болките и страданията, причинени му от незаконно предприетото от държавното обвинение, цялостно наказателно преследване срещу него.

В разглеждания сега случай, както беше посочено, незаконността на обвинението не е установена, поради което Прокуратурата не може да отговаря за лошите битови условия в ареста. Последното би било допустимо след евентуалното установяване на незаконността на цялото наказателно производство.

По повод обезщетението за неимуществени вреди за задържане над предвидения в НПК срок въззивният съд намира определеното от СГС обезщетение от 500 (петстотин) лева за справедлИ.. Предвид броя на дните – пет и битовите условия, които според справката от ГДИН отговарят на хигиенните и битови стандарти съгласно установения стандарт с пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България”; на възможности за естествено проветряване на помещението и достъп на естествена дневна светлина; на достъп до санитарен възел и течаща вода; на условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в помещенията, обезщетението не следва да бъде завишавано. Решението следва да бъде потвърдено в тази част.

По повод иска за обезщетение за неимуществени вреди срещу Прокуратурата заради отказа й да му осигури лечение по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора за периода 04.04.2019 г.- 10.06.2019 г., също за отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019 г. до Районен съд- Стара Загора, и заради отказа да бъде освободен, за да отиде на погребението на своята майка, а също и за принуждаването му да признае вина за извършено престъпление с правна квалификация чл. 49 ЗЗД въззивният съд излага следното.

Видно от приобщените материали по досъдебното производство, на ищеца е бил извършен първоначален медицински преглед при настаняването му в ареста, констатациите от който не са били оспорени от задържания. При него не са били установени нужди от провеждане на лечение. Отразено е наличието на заболяване диабет. Задържаният е бил подлаган на прегледи, осъществени на 09.04.2019 г., на 11.04.2019 г., на 13.05.2019 г. и на 27.05.2019 г., като на 10.05.2019 г. е било назначено кръвно изследване, а резултатите от него не са показали отклонение от референтните стойности. Няма събрани данни за получени припадъци по време на изтърпяване на мярката за неотклонение. Исканията на ищеца за назначаване на СМЕ за установяване на здравословното му състояние не са били уважени от ПРБ, нито от РС – Ст.Загора, съответно ОС – Ст.Загора, но преценката за тяхната необходимост е била извършена въз онова на данните от досието му, в които не се съдържат такива, обосноваващи нужда от лечение. Липсата на назначена психиатрична експертиза е обосновала извод за възобновяване на наказателното дело, но този извод произтича от разбирането, че решаващият орган е следвало да прецени по този ред дали обвиняемият е наказателно отговорен при данни за хоспитализиране в ЦПЗ. АС – Пловдив не е мотивирал решението си за възобновяване на делото с отказа на ответниците да назначат медицинска експертиза за заболяванията на ищеца, а само с нуждата да се установи вменяемостта на лицето. Видно от приложена от ГДИН справка, разговори с външни лица по телефона са били провеждани след 19.05.2019 г. Преди тази дата ищецът не е посочил в депозираното до администрацията на ареста заявление лице за осъществяване на контакт. Това е сторил едва с молба от 19.05.2019 г., като на същата дата разговор е бил проведен. След като ищецът не е изявил желание да се свърже с конкретен човек, няма как да се приеме, че правото му е било нарушено.

От приложените материали по ДП се установява, че молба от 27.05.2019 г. за изменение на МН в по-лека е била изпратена до РС Стара Загора и входирана в съда на 03.06.2019 г. Тази молба не е била разгледана, тъй като на 06.06.2019 г. е направено предложение за насрочване на дата за одобряване на споразумение между обвиняемия ищец и Прокуратурата, за което е насрочено заседание за 10.06.2019 г. С одобряване на споразумението, с което ищецът се е признал за виновен и му е било определено наказание, е отпаднала нуждата от мярка, поради което тя е била отменена. Така с определението си от 10.06.2019 г. съдът на практика се е произнесъл по искането на ищеца, направено с молбата от 27.05.2019 г. По повод твърдението, че Прокуратурата не е допуснала ищеца да присъства на погребението на своята майка, починала по време на престоя му в ареста, няма данни, че г-н С. е уведомил съответния орган за това събитие с искане за разрешение да бъде освободен.

Не се установява противоправност, поради което искът срещу Прокуратурата на изброените основания следва да се отхвърли и съответно решението да бъде потвърдено в тази част.

По повод иска за сумата за заплащане на обезщетение от 60 000 /шестдесет хиляди / лева срещу Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора, солидарно, за незаконосъобразно налагане на тежка мярка за неотклонение в нарушение на НПК, и за незаконосъобразния отказ тази мярка да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на М. М. С. трябва да се съобрази следното.

ВКС в своето решение № 50058 от 07.07.2023 година на ВКС, Второ гражданско отделение по гр. д.№ 3192/2022 приема, че и извън уредените в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност, е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения.

Както беше посочено вече, незаконосъобразност на мярката за неотклонение не е установена. Ето защо, правната квалификация на иска, дадена от СГС – чл. 49 ЗЗД, е правилна. Безспорно всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода, освен с цел да се осигури явяване пред компетентния орган по обосновано подозрение за извършено престъпление, както и когато задържането е необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление. (чл. 5 от ЕКПЧ и чл.63, ал.1 НПК).

По повод проявено агресивно поведение срещу служители на ЦСМП- Ст.Загора и срещу полицейски служители, г-н С. е бил задържан за 72 часа, считано от 05.04.2019 г., като на 08.04.2019 г. по отношение на същия е била взета постоянна МН ЗС, отменена на 10.06.2019 г. Преценката за налагане на най-тежката мярка за неотклонение е наличието на обосновано предположение, че именно задържаният е извършител на престъпленията, които са били предмет на образуваното досъдебно производство и за които му е било повдигнато по-късно обвинение, че за деянията законът предвижда наказание лишавана от свобода, както и убеждението на решаващия орган, че ищецът може да се укрие или да извърши друго престъпление при по-лека мярка, доколкото било установено, че няма уседналост, след като не пребивава на постоянния си адрес и не работи, както и че срещу него е било образувано и друго наказателно преследване за хулиганство. При наличие на условия и по ред, изрично определени със закон, правото на свобода би могло да бъде ограничено, ако ограничаващата мярка е предназначена да защити други ценности и интереси от конституционен ранг, т.е. да съществуват основателни причини, поради които е оправдано от гледна точка на обществения интерес правото да бъде ограничено. Ограничението следва да е пропорционално спрямо предвидената цел и да подлежи на ефективен съдебен контрол по надлежен ред, който отговаря на всички основни изисквания за справедлив съдебен процес. Постановената мярка не е в противоречие с основните правила за налагането й, уредени от чл.5 §1 от ЕКПЧОС, чл. 30, ал. 1 от КРБ и чл.63, ал.1 НПК. Изводите си решаващият орган е основал на данните по делото за поведението на задържания и е изложил конкретни мотиви за така наложената мярка. Предвиден е ред за ефективен съдебен контрол, т.е. осигурено е правно средство на задържания да оспори мярката, което е сторил, поради което определението на РС – Ст.Загора е било предмет на инстанционен контрол. Невярно е твърдението, че първостепенният и въззивният съд са отказали „отмяна“ на споразумението и така също са допуснали нарушение, процедура по анулиране на споразумение по чл.382 НПК законът не предвижда, поради което именно ОС- Ст.Загора е напътил ищеца да поиска възобновяване на делото пред съответния апелативен съд, което той е сторил.

Няма и доказателства, че на ищеца за причинени вреди, които да са в причинна връзка с постановен по ЧНД № 989/2019г. по описа на PC Ст.Загора, ЧНД №1092/2019г. по описа на PC Ст.Загора и НОХД №1546/2019г. съдебен акт на Старозагорския районен съд.

Неоснователни са въззивните оплаквания, че СГС е следвало да съобрази, че РС Стара Загора и ОС Стара Загора са нарушили закона, като са постановили задържането му под стража за два месеца.

По изложените съображения искът за солидарно заплащане на обезщетение от 60 000 лева срещу Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора, за незаконосъобразно налагане на тежка мярка за неотклонение в нарушение на НПК и за незаконосъобразния отказ тази мярка да бъде изменена или отменена е неоснователен.

По повод иска за обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 /шестдесет хиляди / лева солидарно срещу Районен съд-Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора за обезщетение, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3, чл. 6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл.2, § 1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл. 4, чл.47 и чл. 48 от ХОПЕС, изразяващи се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ съдът излага следните съображения.

Отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, респ. по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност, която може да бъде ангажирана по съдебен ред при наличието на определени материалноправни предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В тази насока от практиката на СЕС (т. 51 от Решение на СЕС по съединени дела С 46/93 и С 48/93 (Brasserie du pecheur SA и Bundesrepublik Deutschland), Тълкувателно решение от 19.11.1991 г. по съединени дела С- 6/90 и С-9/90 - Francovich и Bonifaci и др.), могат да бъдат изведени следните елементи на фактическия състав, обуславящ отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3 от ДЕС, а именно: 1. нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Посочените материалноправни предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата.

Не се установява актовете на РС Стара Загора и ОС Стара Загора във връзка с налагането на мярка за неотклонение, отказа тя да бъде отменена и одобряване на споразумение между обвиняемия и Прокуратурата да нарушават достатъчно съществено правни норми от правото на ЕС или принципи. Съгласно Решение на СЕС от 28.06.2015 г. по дело С- 168/15 и Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01, елементите, които следва да съобразят при преценката за характера на нарушението, са: степента на яснота и прецизност на нарушеното правило; обхватът и степента на свобода на преценка, която нарушената норма оставя на националните органи; съзнателният характер при извършването на нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза. Според СЕС, при всички положения нарушението на правото на Съюза, е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (Решение от 30 септември 2003 г., Kobler, С-224/01 и Решение по дело М. Т., С-168/15), както и при неизпълнението от националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, на задължението й за отправяне на преюдициално запитване по относим за главния спор въпрос относно тълкуване правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС.

Подобно нарушение в случая не се установява. Няма накърняване на презумпцията за невиновност, както и на правото на справедлив съдебен процес. РС Стара Загора и ОС Стара Загора са действали в рамките на процедурите, предвидени в НПК и при спазване на принципите на ЕКПЧ.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд намира, че доколкото СГС се е произнесъл в рамките на спора срещу всеки от ответниците, решението няма да бъде обезсилвано и връщано за ново произнасяне по уточнените искове, чийто общ размер е 300 000 лева със законната лихва от 10.06.2019 г. до плащането, а по всеки от исковете – обезщетение по 60 000 лева със законната лихва от 10.06.2019 г. до плащането.

С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав