Решение № 156 от 24.6.2025 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 456/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена от „Център за бизнес и култура“ АД с ЕИК 834023049, гр. Добрич, ул. „България“ № 3, представлявано от Т. Р., чрез адвокат К. К., член на САК, с която против Община град Добрич с Булстат 000852932, гр. Добрич, ул. „България“ № 12, представлявана от кмета Йордан Йорданов, са предявени обективно съединени в условия на евентуалност установителни искове:

• главен иск за признаване по отношение на Община град Добрич, че „Център за бизнес и култура“ АД е собственик по силата на апорт - непарична вноска, внесена от акционера Община гр. Добрич през 1993г., на недвижим имот – сграда с идентификатор № 72624.623.627.2 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата от 04.08.2023г., адрес на сградата: гр. Добрич, ул. „България“ № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.623.627, застроена площ 3560 кв.м, брой етажи 5, брой самостоятелни обекти в сградата 41, с предназначение на сградата: административна, както и на следните 41 самостоятелни обекта, находящи се в същата сграда, както следва:

1. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.32, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 98, 70кв.м., прилежащи части: 23, 40кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.31, под обекта: 72624.623.627.2.24 и над обекта: 72624.623.627.2.43, стар идентификатор: няма;

2. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.33, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 202, 80кв.м., прилежащи части: 48, 09кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.31, 72624.623.627.2.34, 72624.623.627.2.35, под обекта: 72624.623.627.2.24, 72624.623.627.2.25, 72624.623.627.2.26, над обекта: 72624.623.627.2.44, 72624.623.627.2.45, 72624.623.627.2.46, стар идентификатор: няма;

3. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.31, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 519, 50кв.м., прилежащи части: 123, 16кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.32, 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34, под обекта: 72624.623.627.2.24, над обекта: 72624.623.627.2.43, 72624.623.627.2.45, стар идентификатор: няма;

4. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.51, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 48, 60кв.м., прилежащи части: 11, 53кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.52, под обекта: 72624.623.627.2.48, над обекта: 72624.623.627.2.57, стар идентификатор: няма;

5. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.50, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 261, 50кв.м., прилежащи части: 62, 01кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 8 72624.623.627.2.49, 72624.623.627.2.56, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

6. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.42, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 172, 60кв.м., прилежащи части: 40, 91кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.41, 72624.623.627.2.38, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.47, стар идентификатор: няма;

7. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.30, находящ се на етаж -1, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 264, 90кв.м., прилежащи части: 62, 79кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.23, 72624.623.627.2.29, 72624.623.627.2.28 под обекта: 72624.623.627.2.19, 72624.623.627.2.22, 72624.623.627.2.23, над обекта: 72624.623.627.2.38, 72624.623.627.2.39, 72624.623.627.2.40, стар идентификатор: няма;

8. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.37, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 33, 10кв.м., прилежащи части: полуетаж - 44, 2кв.м., 18, 33кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.38, под обекта: 72624.623.627.2.29, 72624.623.627.2.28, над обекта: 72624.623.627.2.45, 72624.623.627.2.46, стар идентификатор: няма;

9. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.45, находящ се на етаж 2, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 713, 40кв.м., прилежащи части: 169, 14кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.43, 72624.623.627.2.44, 72624.623.627.2.46, под обекта: 72624.623.627.2.31, 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34, 72624.623.627.2.35, 72624.623.627.2.37, над обекта: 72624.623.627.2.48, стар идентификатор: няма;

10. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.41, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за детско заведение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 158, 60кв.м., прилежащи части: 37, 60кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.36, 72624.623.627.2.40, 72624.623.627.2.42, под обекта: 72624.623.627.2.23, над обекта: 72624.623.627.2.46, 72624.623.627.2.47, стар идентификатор: няма;

11. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.40, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 189, 80кв.м., прилежащи части: 45, 00кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.41, 72624.623.627.2.36, 72624.623.627.2.39, под обекта: 72624.623.627.2.23, 72624.623.627.2.30, над обекта: 72624.623.627.2.46, стар идентификатор: няма;

12. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.34, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 609, 20кв.м., прилежащи части: полуетаж – 65кв.ч., 159, 85кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.31, 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.35, под обекта: 72624.623.627.2.24, 72624.623.627.2.25, 72624.623.627.2.26, 72624.623.627.2.27, 72624.623.627.2.28, над обекта: 72624.623.627.2.43, 72624.623.627.2.44, 72624.623.627.2.45, 72624.623.627.2.46, стар идентификатор: няма;

13. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.44, находящ се на етаж 2, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 200, 10кв.м., прилежащи части: 47, 42кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.43, 72624.623.627.2.45, 72624.623.627.2.46, под обекта: 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34, над обекта: 72624.623.627.2.48, стар идентификатор: няма;

14. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.52, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 133, 90кв.м., прилежащи части: 31, 74кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.51, 72624.623.627.2.53, под обекта: 72624.623.627.2.48, над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

15. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.53, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 65, 40кв.м., прилежащи части: 15, 49кв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.623.627.2.52, 72624.623.627.2.54, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

16. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.47, находящ се на етаж 2, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 552, 90кв.м., прилежащи части: полуетаж – 48, 50кв.м., 142, 59 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.46, под обекта: 72624.623.627.2.41, 72624.623.627.2.36, 72624.623.627.2.38, 72624.623.627.2.42, над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

17. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.17, находящ се на етаж -2, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 645, 70кв.м., прилежащи части: 122, 47 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.18, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.24, 72624.623.627.2.26, стар идентификатор: няма;

18. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.18, находящ се на етаж -2, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 152, 10кв.м., прилежащи части: 28, 84кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.17, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.25, стар идентификатор: няма;

19. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.19, находящ се на етаж -2, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 863, 70кв.м., прилежащи части: 163, 82кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.20, 72624.623.627.2.22, 72624.623.627.2.23, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.23, 72624.623.627.2.26, 72624.623.627.2.27, 72624.623.627.2.29, 72624.623.627.2.30, 72624.623.627.2.28, стар идентификатор: няма;

20. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.21, находящ се на етаж -2, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 21, 50кв.м., прилежащи части: 4, 09 кв.м. ид.ч. от общите 10 части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.20, 72624.623.627.2.22, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.23, стар идентификатор: няма;

21. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.20, находящ се на етаж -2, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 101, 30кв.м., прилежащи части: 19, 21кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.19, 72624.623.627.2.21, 72624.623.627.2.22, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.23, 72624.623.627.2.26, стар идентификатор: няма;

22. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.23, находящ се на етаж -2, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 2, прилежащи части: 206, 58кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, площ на самостоятелния обект: Ниво 1: 343, 90кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.19, 72624.623.627.2.22, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.30, стар идентификатор: няма; Ниво 2: площ по документ: 596, 20кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.30, под обекта: 72624.623.627.2.19, 72624.623.627.2.20, 72624.623.627.2.21, 72624.623.627.2.22, над обекта: 72624.623.627.2.41, 72624.623.627.2.36, 72624.623.627.2.38, 72624.623.627.2.40;

23. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.22, находящ се на етаж -2, предназначение на самостоятелния обект: за спортна и развлекателна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 456, 10кв.м., прилежащи части: 86, 51кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.19, 72624.623.627.2.20, 72624.623.627.2.21, 72624.623.627.2.23, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.23, 72624.623.627.2.30, стар идентификатор: няма;

24. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.25, находящ се на етаж -1, предназначение на самостоятелния обект: за обслужващи дейности за битови услуги, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 157, 70кв.м., прилежащи части: 29, 92кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.26, под обекта: 72624.623.627.2.18, над обекта: 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34, 72624.623.627.2.35, стар идентификатор: няма;

25. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.24, находящ се на етаж -1, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 417, 00кв.м., прилежащи части: 79, 10кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.26, под обекта: 72624.623.627.2.17, над обекта: 72624.623.627.2.31, 72624.623.627.2.32, 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34 стар идентификатор: няма;

26. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.26, находящ се на етаж -1, предназначение на самостоятелния обект: за спортна и развлекателна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 510, 20кв.м., прилежащи части: 120, 96кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.24, 72624.623.627.2.25, 72624.623.627.2.27, 72624.623.627.2.28, под обекта: 72624.623.627.2.17, 72624.623.627.2.19, 72624.623.627.2.20, над обекта: 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34, 72624.623.627.2.35, стар идентификатор: няма;

27. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.57, находящ се на етаж 5, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 64, 40кв.м., прилежащи части: 15, 27кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 72624.623.627.2.49, 72624.623.627.2.51 над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

28. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.56, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 421, 80кв.м., прилежащи части: 100, 02кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.49, 72624.623.627.2.50, 72624.623.627.2.55, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

29. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.39, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 21, 00кв.м., прилежащи части: 4, 98кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.40, под обекта: 72624.623.627.2.30, над обекта: 72624.623.627.2.46, стар идентификатор: няма;

30. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.35, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за детско заведение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 235, 10кв.м., прилежащи части: полуетаж – 28, 20кв.м., 62, 41 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34 под обекта: 72624.623.627.2.25, 72624.623.627.2.26, 72624.623.627.2.27, 72624.623.627.2.28 над обекта: 72624.623.627.2.45, 72624.623.627.2.46 стар идентификатор: няма;

31. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.36, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 309, 00кв.м., прилежащи части: полуетаж – 22, 20кв.м., 78, 54 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.41, 72624.623.627.2.40 под обекта: 72624.623.627.2.23, над обекта: 72624.623.627.2.46, 72624.623.627.2.47 стар идентификатор: няма;

32. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.27, находящ се на етаж -1, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 146, 70кв.м., прилежащи части: 34, 80кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.26, 72624.623.627.2.28 под обекта: 72624.623.627.2.19, над обекта: 72624.623.627.2.34, 72624.623.627.2.35 стар идентификатор: няма;

33. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.29, находящ се на етаж -1, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 57, 70кв.м., прилежащи части: 13, 67кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.30, 72624.623.627.2.28 под обекта: 72624.623.627.2.19, над обекта: 72624.623.627.2.37, 72624.623.627.2.38 стар идентификатор: няма;

34. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.28, находящ се на етаж -1, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 280, 70кв.м., прилежащи части: склад 1 – 22, 80кв.м., склад 2 – 24, 60кв.м., 77, 78кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.26, 72624.623.627.2.27, 72624.623.627.2.29, 72624.623.627.2.30, под обекта: 72624.623.627.2.19, над обекта: 72624.623.627.2.35, 72624.623.627.2.37, 72624.623.627.2.38, стар идентификатор: няма;

35. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.46, находящ се на етаж 2, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 924, 20кв.м., прилежащи части: 219, 12кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.44, 72624.623.627.2.45, 72624.623.627.2.47, под обекта: 72624.623.627.2.41, 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34, 72624.623.627.2.35, 72624.623.627.2.36, 72624.623.627.2.37, 72624.623.627.2.38, 72624.623.627.2.39, 72624.623.627.2.40, над обекта: 72624.623.627.2.48, стар идентификатор: няма;

36. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.48, находящ се на етаж 3, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 152, 50кв.м., прилежащи части: 36, 15кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 72624.623.627.2.44, 72624.623.627.2.45, 72624.623.627.2.46, над обекта: 72624.623.627.2.51, 72624.623.627.2.52, стар идентификатор: няма;

37. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.49, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 655, 10кв.м., прилежащи части: 155, 31кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.50, 72624.623.627.2.56, под обекта: няма, над обекта: 72624.623.627.2.57, стар идентификатор: няма;

38. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.43, находящ се на етаж 2, предназначение на самостоятелния обект: за учебна дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 627, 30кв.м., прилежащи части: 148, 73кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.44, 72624.623.627.2.45, под обекта: 72624.623.627.2.31, 72624.623.627.2.32, 72624.623.627.2.33, 72624.623.627.2.34, над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

39. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.38, находящ се на етаж 1, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 228, 40кв.м., прилежащи части: 54, 16кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.37, 72624.623.627.2.42, под обекта: 72624.623.627.2.23, 72624.623.627.2.29, 72624.623.627.2.30, 72624.623.627.2.28, над обекта: 72624.623.627.2.46, 72624.623.627.2.47, стар идентификатор: няма;

40. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.55, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранена, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 252, 20кв.м., прилежащи части: 59, 80кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.56, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

41. Самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.627.2.54, находящ се на етаж 4, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранена, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 792, 20кв.м., прилежащи части: 187, 81кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 72624.623.627.2.53, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

• евентуален иск за признаване по отношение на Община град Добрич, че „Център за бизнес и култура“ АД е носител на безсрочното правото на ползване върху описаната по- горе сграда и самостоятелните обекти в нея, по силата на апорт - непарична вноска, внесена от акционера Община гр. Добрич при учредяване на дружеството.

По главния иск в исковата молба и молба с вх.№ 5651/12.09.2024г. ищецът твърди вещното право на собственост да е придобито на основание апорт - непарична вноска, внесена от акционера Община гр. Добрич при учредяване на дружеството, каквато била действителната воля на вносителя на апорта Община град Добрич, изразена чрез решенията на Общинския съвет - за внасяне на правото на собственост върху процесната сграда.

В исковата молба са изложени в хронологична последователност обстоятелствата във връзка с учредяването на АД и внасянето на апортната вноска от Община Добрич.

Община гр. Добрич била акционер в „Център за бизнес и култура“ АД още от самото учредяване на дружеството, като участвала с апортна вноска - незавършената сграда на общинска библиотека и окръжен музей, срещу който апорт е получила 71 414 бр. акции от капитала на дружеството.

Учредяването на акционерното дружество започнало през 1992г. На 03.12.1992г. била проведена среща за учредяване с участието на Община гр. Добрич, Търговска банка „Биохим“ АД и Търговско промишлена палата гр. Добрич, на която било взето решение да се учреди акционерно дружество чрез подписка за набиране на капитал. По т. 4 от съставения за срещата протокол № 1 от 03.12.1992г. било взето решение да се подготвят документи за непарична вноска, която ще бъде направена от Община гр. Добрич. Преди това било прието Решение 18-2В на Общинския съвет, обективирано в Протокол № 18 от заседание на 26.11.1992г., съгласно което „Общинският съвет - гр. Добрич одобрява участието на Община гр. Добрич в АД „Център за бизнес и култура“ с материален апорт - стойността на незавършената сграда на окръжен музей и библиотека.“ На 04.12.1992г. учредителите подали молба до Окръжен съд - Добрич да бъдат назначени вещи лица, които да извършат „оценка на недвижимата собственост на общината, представляваща непарична вноска, незавършена сграда за Окръжен музей на ул. „България". Оценката била приета от съда, съгласно протокол от съдебно заседание от 12.03.1993г. по дело вх. № 1804/10.12.1992г. и била в размер на 71 414 300 лева.

На основание приетата оценка на апортната вноска на Община гр. Добрич, била проведена среща на учредителите от 16.03.1993г. и били приети решения за разпределение на капитала на учредяващото се дружество, в което Община гр. Добрич влиза като акционер със 7 140 броя акции на стойност 71 414 300 лева.

На 21.07.1993г., след изтичане на срока на подписката, било проведено учредително общо събрание, в което взели участие акционерите Община гр. Добрич, Търговска Банка „Биохим" АД, Търговско промишлена палта гр. Добрич, СД „Еос" и „Мирела" ООД. Те приели Устав, избрали членове на Съвета на директорите и Председател на Съвета на директорите.

На 28.05.1993г. била подадена молба до ОС – Добрич за вписване на дружеството.

Постановено било решение № 187 от 17.01.1994г. по т.д. № 155 по описа за 1994г., в което вместо отразяване като апорт на правото на собственост върху незавършената сграда на окръжен музей и библиотека, било записано „Капиталът на дружеството включва непарична вноска на стойност 71 400 000лв., изразяваща се във вещно право на ползуване върху сграда със застроена площ 3434, 75 кв.ч. и разгърната площ от 17824кв.м., масивна, на два етажа, находяща се в гр. Добрич, кв. 51, парцел I, собственост на Община гр. Добрич.“.

В устава на дружеството чл. 5, ал. 2 било записано: „Капиталът на дружеството включва непарична вноска, изразяваща се в право на ползуване върху незавършена сграда, собственост на Община - гр. Добрич, находяща се в гр. Добрич, бул. „България“ № 3, с разгъната застроена площ 17824 кв.м. на стойност 71 400 хиляди лева, подробно описана в експертизата, назначена от ДОС, представляваща неразделна част от документите по регистрацията и разпределена в акции на брой 7140, всяка с номинална стойност 10 000 лева“.

До получаването на дата 25.07.2024г. на писмена покана от Кмета на Община гр.

Добрич от 23.07.2024г. за доброволно предаване държането на имота всички акционери, членове на Съвета на директорите, считали сградата за собственост на учреденото през 1994г. търговско дружество. Инициативата за учредяването му била именно на Община - гр. Добрич. Видно било от Протокол № 16 от заседание на Общински съвет гр. Добрич, проведено на 10.09.1992г., взетото решение - 3, в което под т. 1 било променено предназначението на незавършената сграда на Окръжен музей и библиотека в сграда за бизнес и култура. В т. 4 от същия протокол Общинският съвет „задължава Кмета на общината да разработи проект за акционерно дружество с участие на общината, което да осъществи завършването и експлоатацията на сградата.“. Това решене на Общинския съвет точно и вярно отразявало волята на учредителя - Община гр. Добрич, обективирана в решения на Общинския съвет от Протокол № 18 от заседание на общинския съвет, проведено на 26.11.1992г. и потвърдено с решение 29-2Г на Общинския съвет - гр. Добрич, проведено на 09.09.1993г., съгласно Протокол № 29 от заседание на Общинския съвет - гр. Добрич, в което под т. 2Г било взето следното решение: „Общински съвет - град Добрич допълва решение 18-2В от 26.11.1992г. - „Одобрява участието на Община град Добрич в АД „Център за бизнес и култура“ с непарична вноска - незавършената сграда на окръжен музей и библиотека, на стойност 71 400 000 лева, съгласно съдебна експертиза.“.

В писмо от 12.05.1993г. изх. № 74-00-11 на Кмета на Община - гр. Добрич до учредителите била изпратена оценка на незавършената сграда „Музей и библиотека" гр. Добрич, ул. „България“ № 3, в която изрично било посочено „представляваща непарична вноска на Община гр. Добрич“.

На 17.05.1993г. било издадено временно удостоверение, подписано от учредителите, в полза на Община - гр. Добрич, в което изрично било записано, „че Община гр. Добрич, вносител на непарична вноска, представляваща - незавършено строителство на сграда „Музей и библиотека“ гр. Добрич, бул. „България“ № 3 - в размер на 71 400 000 лева, равняващи се на 7140 бр. записани поименни акции с номинална стойност 10000лв. за едни брой с титуляр - Община - гр. Добрич“.

В нито един документ, изхождащ от Община гр. Добрич, във връзка с учредяване на акционерното дружество, нямало изразена воля от страна на вносителя на апорта - Общината, за внасяне като непарична вноска на правото на ползване на недовършената сграда на Общинския музей и библиотека. Напротив - говорело се за непарична вноска на незавършената сграда, т.е. за правото на собственост.

В препис - извлечение от Протокол № 4 от заседание на Съвета на директорите на ТБ „Биохим“ - АД, проведено на 16.09.1992г., било отразено решението на банката да вземе участие съвместно с Община гр. Добрич в акционерното дружество, предвид поетия ангажимент от Община гр. Добрич, която „предоставя сграден фонд като материален апрот, а ТБ „Биохим“ финансира доизграждането на обекта.“. Още преди самото дружество да е учредено по настояване на Община гр. Добрич било взето решение за довършване на сградата, видно от решение по т. 5 и т. 6 от Протокол № 3/21.07.1993г. за приемане на устава на дружеството, избор на членове на СД - „Да се назначи инж. В. В. за осъществяване на инвестиционен контрол на обекта до завършване на сградата“ и „Да се разработи програма за поетапното изграждане на обекта в срок до 31.09.1993г.“. Месец след постановяване на решението за учредяване на дружеството бил издаден и Протокол - образец 16 на държавна приемателна комисия, от което било видно, че Банката акционер изпълнила задължението си за финансиране на строежа, който е получил разрешение за ползване.

По евентуалния иск ищецът твърди в молба с вх.№ 5651/12.09.2024г. и молба с вх.№ 6716/24.10.2024г. ограниченото вещно право на ползване без краен срок да е придобито на основание непарична вноска в акционерното дружество от учредителя Община гр. Добрич, съгласно съдебно решение № 187/17.01.1994г. по т.д. № 155/1994г. на Окръжен съд – Добрич и видно от решение по т. 4 от Протокол № 16 от заседание на Общински съвет гр. Добрич, проведено на 10.09.1992г., с което „Задължава кмета на общината да разработи проект за акционерно дружество с участието на общината, което да осъществи завършването и експлоатацията на сградата“. От учредяването до настоящия момент ищецът владеел имота, грижел се за него, извършвал СМР-та и довършителни работи на незавършените части, като ги подготвял и поддържал във вид, така че да могат да бъдат използвани по предназначение, плащал данъците и отдавал под наем обектите. В периода по подготовка на регистрацията на търговското дружество „Център за бизнес и култура“ АД учредителите договаряли правата и задълженията на всяка от страните въз основа на ясното намерение за внасяне на собствеността на процесния недвижим имот чрез апорт в капитала на дружеството. Въпреки това, видно от Устава на дружество, приложен от заявителя в производството по вписване на акционерното дружество в търговския регистър на Окръжен съд – Добрич, като непарична вноска в капитала било посочено правото на ползване. Тази воля била зачетена от съда, който в съдебното решение вписал, че капиталът на дружеството се формира чрез непарична вноска на правото на ползване на процесния имот. Това противоречие между действителната воля на учредителите и формално изразената воля от заявителя в регистърното производство било основанието ищецът да търси съдебна защита чрез предявяване на двата иска в условията на евентуалност. Евентуалният иск обосновава със съдебното решение за вписване на търговското дружество в търговския регистър на Окръжен съд – Добрич, според което капиталът на дружеството е формиран от внесеното правото на ползване върху процесния имот, както и защото упражняването на това право на ползване се оспорва от кмета на Община Добрич. Спрямо внесеното като апорт вещно право на ползване приложение не намирали разпоредбите на ЗОбС, които уреждат учредяването на правото на ползване и в частност чл. 39, ал. 2 от ЗОбС, установяващ, че срокът на правото на ползване се определя от общинския съвет и не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен когато в закон е предвидено друго. Никъде в ЗОбС не се говорело за срочност на непаричната вноска и това било така, защото предметът на паричната вноска ставал част от капитала на дружеството. Не случайно учредяване правота на ползване и апортът се разглеждали в отделни глави на ЗОбС и бил предвиден различен ред за учредяване на право на ползване и участие на общините в търговско дружество с непарична вноска. Самият закон правел тази разлика, например чл. 8, ал. 9, т. 2 от ЗОбС, като аналогично разграничение имало и в чл. 51а, ал. 1, изр. 2-ро, чл. 51б от същия закон. Докато сградата, бидейки капиталова вноска, независимо дали е внесено правото на собственост или правото на ползване, била част от имуществото на търговското дружество и като такава част, тя служела като обезпечение за вземанията на кредиторите на същото. Правната логика била апортът да е безсрочен, защото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, тъй като Общината би запазила акционерното си участие, което е придобила на основание непаричната вноска, а от друга страна апротираното право на ползване би се погасило ех lege.

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни, като оспорва фактическите твърдения и правните доводи на ищеца.

Не оспорва, че е един от учредителите на акционерното дружество със 71 414 бр. акции от капитала, които е получила, но не срещу апортна вноска – право на собственост на незавършена сграда, а срещу направена непарична вноска, изразяваща се във вещно право на ползване, съгласно решение № 187 от 17.01.1994г. по т.д. № 155/1994г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Възразява срещу истинността на изложената фактология по отношение на предхождащите събития, касаещи вписването на акционерното дружество, като счита, че ищецът умишлено е пропуснал да отбележи неизгодни за него факти и погрешно е интерпретирал други.

Твърди, че съдържанието на решение № 187 от 17.01.1994г. по т.д. № 155/1994г. по описа на Окръжен съд – Добрич е било известно на акционерите, но те не са оспорили направеното вписване, поради което не можело да се приеме, че са считали то да не отразява реалната им воля.

В решенията по Протокол № 16/10.09.1992г. от заседание на Общинския съвет и Протокол № 1/03.12.1992г. от проведена среща в общината не било уточнено в какво ще се изразява непаричната вноска. На 16.03.1993г. в Община гр. Добрич се състояла последваща среща на учредителите и било взето решение крайният срок на подписката да е 10.07.1993г. Изготвено било предложение за откриване на подписка за набиране на акционерен капитал на акционерното дружество, като в т. 6 Непарични вноски на учредителите било записано „Община град Добрич - право на ползуване на незавършена сграда „Музей и библиотека“ със съдебна оценка 71 400 000 лева“. Предложението за подписка било подписано и обявено от учредителите - Община гр. Добрич, Търговска банка „Биохим“ АД и Търговска промишлена палата гр. Добрич, респективно неговото съдържание е било сведено до знанието на всички учредители, т.е. ясна била волята на учредителя Община гр. Добрич да участва в акционерното дружество с непарична вноска, изразяваща се в право на ползване на сградата.

В оспорване твърдението на ищеца, че до получаване на поканата от 23.07.2024г. за доброволно предаване държането на имота всички акционери, членове на Съвета на директорите, считали сградата за собственост на учреденото през 1994г. търговско дружество, аргументира, че волеизявлението на вносителя на апортната вноска било инкорпорирано окончателно и безусловно в устава на АД и като такова било доведено до знанието на всички учредители. Уставът изразявал формираната крайна воля на всички учредители по всички въпроси и в чл. 5, ал. 2 от него изрично било посочено, че „Капиталът на дружеството включва непарична вноска, изразяваща се в право на ползуване върху незавършена сграда, собственост на Община - град Добрич, находяща се в гр. Добрич, бул. „България“ № 3, с разгърната застроена площ 17 824 кв.м. на стойност 71 400 хиляди лева, подробно описани в експертна оценка на експерти, назначени от ДОС, представляваща неразделна част от документите по регистрация и разпределена в акции на брой 7 140 всяка по 10 000 лева“. На стр. 8 от Устава било отбелязано, че той „се състави и подписа от всички учредители на общо събрание на акционерите, състояло се на 21.07.1993г.“. На 17.01.1994г. било депозирано в Окръжен съд - Добрич заявление, подписано от всички членове на Съвета на директорите на „Център за бизнес и култура“ АД за вписване в търговския регистър и на стр. 2 било записано „в приложения към заявлението Устав са посочени всички обстоятелства, които подлежат на вписване“. Въз основа на горното, още от учредяването на дружеството и вписването му в търговския регистър, всички негови учредители и членовете на Съвета на директорите знаели точно в какво се изразява непаричната вноска. Уставът на дружеството претърпял изменение след Общо събрание на акционерите от 30.07.2008г., но в актуалното му съдържание чл. 5, ал. 2, касаещ в какво се изразява непаричната вноска, а именно - в право на ползване върху незавършена сграда, собственост на Община гр. Добрич, нямало изменения и допълнения. Ответникът сочи като доказателства в опровергаване твърдението на ищеца, че всички акционери и в частност ищецът, са считали дружеството за собственик на сградата, а не за носител на правото на ползване издавани от Община Добрич разрешения за строеж.

Оспорва твърдението на ищеца, че държи имота на правно основание, тъй като правото на ползване, учредено с внесената непарична вноска при учредяване на дружеството, вече било погасено по силата на закона с изтичане на максимално допустимия 10-годишен срок съгласно чл. 39. ал. 2 от ЗОбС. Апортът на правото на ползване бил извършен на 17.01.1994г., като към датата на изтичане на 10-годишния срок (17.01.2004г.) била в сила разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОбС, която имала ретроактивно и правопрекратяващо действие по отношение на безсрочното право на ползване на общинския имот и се явявала специално основание по смисъла на чл. 62 от ЗС. С изтичането на 10- годишния срок общинският имот „ех lege" бил освободен от вещни права. Законът не правел разлика между право на ползване, учредено по общия ред, и апорт на право на ползване, а визирал учреденото по установения ред право на ползване, т.е. било то по общия ред или чрез апорт. Така при липса на друга специална разпоредба относно заварените случаи следвало да намери приложение общата разпоредба на чл. 39, ал. 2 от ЗОбС, съгласно която срокът на правото на ползване не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен когато в закон е предвидено друго. Ответникът е изложил доводи в опровергаване довода на ишеца, че предметът на непаричната вноска ставал собственост и част от капитала на дружеството, в което се апортира. За разлика от апорта на право на собственост, когато бил направен апорт на вещно право на ползване, при прекратяване на дружеството съдружникът-вносител придобивал отново правото си на ползване върху имота. В този смисъл била разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за упражняване на правата на собственост на Община гр. Добрич в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на Общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел и сключването на договори за съвместна дейност.

Въз основа фактическите твърдения и правните доводи на страните и събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа страна:

С решение № 16-3 на Общински съвет – Добрич от заседание на 10.09.1992г. е променено предназначението на незавършената сграда на Окръжен музей и библиотека в сграда за бизнес и култура и е задължен кмета на общината да разработи проект за акционерно дружество с участието на общината, което да осъществи завършването и експлоатацията на сградата.

С решение № 18-2В на Общински съвет – Добрич от заседание на 26.11.1992г. е одобрено участието на Община – Добрич в АД „Център за бизнес и култура“ с материален апорт – стойността на незавършената сграда на Окръжен музей и библиотека.

На 03.12.1992г. в Община – Добрич е проведена среща за учредяване на АД „Център за бизнес и култура“, в която в качеството на учредители са участвали Община – Добрич, Търговска банка „Биохим“ АД и Търговско-промишлена палата – Добрич. Преди това на заседание на 16.09.1992г. Съветът на директорите на ТБ „Биохим“ АД е приел да се разкрият нови клонове на банката вкл. в гр. Добрич и да участва в акционерно дружество с цел създаване на бизнес център съвместно с Община – Добрич, като общината предоставя сграден фонд като материален апорт, а банката финансира доизграждането на обекта. Според съставения протокол № 1/3.12.1992г., подписан от представители на участниците в срещата, са приети следните решения: 1. Да се учреди АД „Център за бизнес и култура“ с предмет на дейност: а/ извършване на сделки (описани), б/ организиране на услуги (описани), в/ предоставяне на зали и помещения за офиси, изложби, търговски представителства, телефон, факс, телекс, г/ продажба на бизнес информация, д/ организиране на други бизнес дейности, е/ използване на част от сградата за нуждите на културата, обособяване на зала за експозиции и използване на хранилища за нуждите на музея и библиотеката; 2. Процедурата за учредяване да отпочне чрез изготвяне на предложения за подписка за набиране на капитал на дружеството; 3. Да се изработи проекто устав на дружеството с изпълнители председателя на комисията по правов ред и законност към Общински съвет гр. Добрич г-жа М. И. и директора на клон Добрич на ТБ „Биохим“ АД г-н Д. Д.; 4. Да се подготвят необходимите документи за непаричната вноска на Община – Добрич съгласно чл. 72, ал. 2 и чл. 73, ал. 1 от ТЗ с изпълнители г-жа М. И. и г-н С. Н., ••• на Община Добрич. Протоколът е приет като „предложение за учредяване“ по смисъла на чл. 160, ал. 1 от ТЗ.

С акт за общинска собственост от 07.12.1992г. са актувани като собственост на Община - Добрич сграда със застроена площ 3 431, 75 кв.м., на два етажа, с разгърната площ 16 943 кв.м., измерена на място като 17 824 кв.м., в незавършен вид и дворно място с площ 9588 кв.м., представляващо парцел I в кв. 51 по плана на гр. Добрич, ул. „България“.

На 10.12.1992г. тримата учредители и Стокова борса – Добрич са подали молба с вх.

№ 4804 до Окръжен съд – Добрич, в която са поискали, поради решението на Общински съвет – Добрич за участие на общината с непарична вноска в АД „Център за бизнес и култура“, да бъдат назначени три вещи лица за извършване на оценка на недвижимата собственост на общината, представляваща непаричната вноска, незавършена сграда за Окръжен музей на ул. „България“. На 02.03.1993г. е представена от вещите лица оценка на обект „Музей-библиотека“ гр. Добрич. Извършена е оценка на недвижимия имот по метода на чистата стойност на активите, въз основа на която е предложена стойността на непаричната вноска. В оценката е посочено, че сградата е единен комплекс от два основни подобекта – библиотека, която се състои от изцяло вкопан сутерен, партер и три етажа, музей, който се състои от изцяло вкопана сутеренна част и три етажа, както и два подобекта – блок тераса в южната част на библиотеката и парокотелно извън сградата. Крайната оценка на недвижимото имущество е определена в размер 62 099 386 лв., но при съвкупната преценка на влиянието на приетите за определящи фактори вещите лица са предложили стойността на участие да бъде 71 414 300 лв. Заключението е прието от съда в открито заседание на 12.03.1993г.

На 16.03.1993г. в Община Добрич се е състояла среща на учредителите на АД „Център за бизнес и култура“ с участието на представители на Община – Добрич, ТБ „Биохим“ АД и Търговско промишлена палата – Добрич. Приети са решения за разпределение на капитала на дружеството, който ще бъде обявен в предложението за подписка (102 500 хил.лв.), както следва: Община - Добрич – 71 400 хил.лв., представляващи 7 140 броя акции; ТБ „Биохим“ АД – 30 000 хил.лв., представляващи 3 000 броя акции; Търговско промишлена палта - Добрич – 100 хил.лв., представляващи 10 броя акции и за свободна продажба са определени 100 броя акции на стойност 1 000 хил.лв. Номиналната стойност на една акция е определена на 10 000 лв. За краен срок на подписката е определена датата 10.07.1993г. Прието е решение също да се назначи инж. И. С. за ръководител на строителните работи на сградата.

Изготвено е и подписано предложение за откриване на подписка за набиране на акционерен капитал, публикувано е обявление в три броя на местен вестник – на 17.05, 19.05., 26.05.1993г. В предложението е посочено, че учредителят Община Добрич прави непарична вноска – право на ползуване на незавършена сграда „Музей и библиотека“ със съдебна оценка 71 400 000 лв. Предложението е оспорено от ищеца по реда на чл. 193 от ГПК като подправен документ в частта на записването „право на ползуване на“ с твърдение текстът да е добавен след полагане на подписите от представителите на учредителите. Ответникът, който е представил документа като доказателство по делото, е заявил, че няма да се ползва от него и същият е изключен от доказателствения материал по делото.

На 17.05.1993г. е издадено временно удостоверение № 1 на учредителите на АД „Център за бизнес и култура“ в полза на Община – Добрич „като вносител на непарична вноска, представляваща – незавършено строителство на сграда „Музей и библиотека“ в гр. Добрич, бул. „България“ № 3 – в размер на 71 400 000 лв., равняващи се на 7 140 броя записани поименни акции с номинална стойност 10 000 лв. за един брой с титуляр Община – гр. Добрич“.

На 21.07.1993г., след изтичане на срока на подписката, е проведено учредително общо събрание, в което са участвали Община - Добрич, ТБ „Биохим“ АД, Търговско промишлена палта - Добрич, СД „Еос“ и „Мирела“ ООД. Учредителите са приели решения: 1. Акционерното дружество да се регистрира със записания капитал в размер на 101 560 хил.лв; 2. Приема се предложения Устав; 3. и 4. Избира Съвет на директорите, който избира за Председател Д. Д., директор на ТБ „Биохим“ АД, клон Добрич; 5. Да се назначи инж. В. В. за осъществяване на инвеститорски контрол на обекта до завършване на сградата и 6. Да се разработи програма за поетапно изграждане на обекта в срок до 31.09.1993г. Протоколът е подписан от всички представители на учредителите. Те са подписали и Устава на учредяващото се дружество, който в чл. 5, ал. 2 съдържа: „Капиталът на дружеството включва непарична вноска, изразяваща се в право на ползуване върху незавършена сграда, собственост на Община - гр. Добрич, находяща се в гр. Добрич, бул. „България“ № 3, с разгъната застроена площ 17 824 кв.м. на стойност 71 400 хиляди лева, подробно описана в експертизата, назначена от ДОС, представляваща неразделна част от документите по регистрацията и разпределена в акции на брой 7140, всяка от по 10 000 лева“.

На 22.07.1993г. членовете на Съвета на директорите са подписали заявление до Окръжен съд – Добрич, Фирмено отделение, за регистриране на дружеството.

На заседание от 26.07.1993г. на Съвета на директорите са избрани Председател и Изпълнителен директор.

Според протокол № 29 от заседание на 09.09.1993г. на Общинския съвет – Добрич е прието решение 29-2Г за допълване на решение 18-2В/26.11.1992г. – „Одобрява участието на Община гр. Добрич в АД „Център за бизнес и култура“ с непарична вноска – незавършената сграда на Окръжен музей и библиотека, на стойност 71 400 000 лв., съгласно съдебна експертиза“.

В представените от страните заверени преписи от заявление до Окръжен съд – Добрич, подписано на 22.07.1993г. от членовете на Съвета на директорите, съдържащи се по фирменото дело на дружеството в ТР, не личи датата, на която то е подадено в окръжния съд, но видно е, че делото е образувано на 17.01.1994г. Към заявлението са приложени протоколите № 1, 2 и 3 от 03.12.1992г., от 16.03.1993г. и от 21.07.1993г. от заседанията на учредителите; препис от предложението за подписка; Устав; препис-извлечение от книгата на акционерите; копията от обявите за свободна продажба на акции; внесена непарична вноска със съгласието на вносителя и съгласно протокол за оценка и акт за собственост на непаричната вноска; протоколи от решения на общинските съветници за участие на Община – Добрич в сдружението; документи за регистрация на акционерите – юридически лица и за взети от тях решения за участие в дружеството; протокол от заседание на Съвета на директорите; декларации; образци от подписи.

С решение № 187/17.01.1994г. по ф.д.№ 155/1994г. на Окръжен съд – Добрич е постановено вписване на АД „Център за бизнес и култура“, чийто капитал е 101 560 000 лв., разпределен в 10 156 акции, всяка една по 10 000 лв. и включва непарична вноска на стойност 71 400 000 лв., изразяваща се във вещно право на ползуване върху сграда със застроена площ 3431, 75 кв.м. и застроена площ 17 824 кв.м., масивна, на два етажа, находяща се в гр. Добрич, в кв. 51, парцел І, собственост на Община гр. Добрич.

С протокол обр. 16 от 03.02.1994г. държавна приемателна комисия е установила годността за ползване на строеж: банка на ТБ „Биохим“ гр. Добрич, извършен въз основа разрешение за строеж № 187/17.01.1994г.

Извършена справка за актуално състояние (л. 58) установява вписването на акционерното дружество в Търговския регистър, както и на внасянето на вещното право на ползване като непарична вноска. Вписване е извършено въз основа подадено заявление А5 с приложено удостоверение по §4, ал. 2 от ПЗР на ЗТР и Устав (л. 213). В заявлението е записана от подателя непаричната вноска „право на ползване“. По делото е приложен актуален Устав на дружеството, с единствена промяна от 30.07.2008г., чийто чл. 5, ал. 2 е с непроменено съдържание и сочи, че капиталът включва непарична вноска, изразяваща се в право на ползване върху незавършената сграда, собственост на Община – Добрич (описана). От извършена служебна справка в ТР се установява, че в Книгата на акционерите, с дата на вписване 25.05.2015г., са записани: Община – Добрич със 7 140 броя акции на стойност 71 400 лв., придобити на основание непарична вноска – право на ползване върху незавършена сграда с разгъната застроена площ 17 824 кв.м.; Търговско промишлена палата с 10 броя акции на стойност 100 лв. на основание парична вноска; „Мирела“ ООД с 1 брой акция на стойност 10 лв., парична вноска; „ЕОС – Холдинг“ ООД с 5 броя акции на стойност 50 лв., парична вноска; „Международен колеж“ ООД със 7 140 броя акции на стойност 71 400 лв., парична вноска и 3 000 броя акции на стойност 30 000 лв., прехвърлени с джиро № 1 от 10.05.2014г. от „Уни Кредит Булбанк“ АД.

С акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 1799/10.04.2002г., вписан в СлВп – Добрич, са актувани като собственост на Община - Добрич масивна четириетажна сграда – Център за бизнес и култура, със застроена площ 4372, 20 кв.м, разгъната застроена площ 18 493, 80 кв.м, застроено и незастроено дворно място, представляващо УПИ I в кв. 51 по плана на ЦГЧ на гр. Добрич с площ 5020 кв.м., с административен адрес гр. Добрич, ул. „България“ № 3. В т. 9 от акта „Предоставени права върху имота“ е посочено, че „Център за бизнес и култура“ АД има вещно право на ползване върху имота на основание решение на Окръжен съд – Добрич от 17.01.1994г. В акта в забележки по т. 13 са отразени въз основа разрешение за строеж № 35/29.01.1996г. приети с протокол обр. 16 подобекти, други – с готовност за поетапно въвеждане в експлоатация, както и незавършена част. В периода 2003г. – 2021г. на АД „Център за бизнес и култура“ са издавани и други разрешения за строеж за извършване на СМР и преустройства по одобрени инвестиционни проекти за вътрешни преустройства, промяна предназначението на помещения, с посочен възложител/собственик, съгласно Акт за частна общинска собственост № 1799/10.04.2022г.

В кадастралната карта сградата е с идентификатор 72624.623.627.2, с функционално предназначение: административна, делова сграда, с нанесени и самостоятелните обекти в нея.

С писмо изх. № 72-09-1/23.07.2024г. на кмета на Община - Добрич ищецът е поканен да предаде доброволно държането върху общински имот - сграда с идентификатор 72624.623.627.2. Според посоченото в писмото, през 1994г. Община - Добрич е придобила качеството на акционер в дружеството на основание непарична вноска - вещно право на ползване върху сградата с идентификатор 72624.623.627.2; съгласно императивната разпоредба на чл. 39, ал. 2 от ЗОбС срокът на правото на ползване не може да бъде по-дълъг от 10 години и този срок вече е изтекъл; към настоящия момент имотът се държи от дружеството без правно основание. Предоставен е 7-дневен срок за доброволно изпълнение, като е указано, че след изтичане на срока ще се пристъпи към принудително изземване на сградата по реда на чл. 65 от ЗОбС.

Въз основа събраните писмени доказателства и доводите на страните съдът намира от правна страна следното:

Предприетото от Община – Добрич, претендираща правото на собственост върху сградата, действие в оспорване правото на ищцовото дружество да държи сградата, поради отричане то да има правно основание за това – вещно право, което се поддържа и в процеса, обосновава допустимостта на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Както правото на собственост, ограниченото вещно право на ползване, подлежи на петиторна защита, съгласно чл. 111 от ЗС (така и решение № 561 от 26.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1201/2009г., І г.о.).

Съгласно чл. 136, ал. 3, чл. 140 и чл. 141, ал. 1 от КРБ (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991г., в сила от 13.07.1991г.) и чл. 14 от ЗМСМА (Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г., в сила от 17.09.1991г.), общината е юридическо лице, има право на своя собственост и самостоятелен общински бюджет. Общинският съвет, като орган на местното самоуправление, съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗМСМА в същата редакция, решава местните проблеми, свързани с общинската собственост. В неговата компетентност, съгласно чл. 21, т. 3 от ЗМСМА в тази редакция, е да приема решения по разпореждането с общинското имущество и да определя правомощията на кмета в тази област. Според чл. 51, ал. 3 – 5 от ЗМСМА, общинският съвет може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност при условия и по ред, определени със закон; да влага в стопанска дейност имоти и свободни парични средства с изключение на целевите субсидии от държавния бюджет, като може да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговорността му не надвишава размера на дяловото му участие. Действащият закон, който урежда стопанската дейност, към релеватния период, е Търговският закон, Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991г., в сила от 1.07.1991г., изм., бр. 25 от 27.03.1992г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993г., бр. 103 от 7.12.1993г. Не е приложим ЗППДОП (Обн., ДВ, бр. 38 от 8.05.1992г., действал в тази редакция), тъй като се касае за новоучредено дружество. Освен възможността за образуване на общински предприятия като еднолични дружества по чл. 61 и чл. 62, ал. 2 от ТЗ, по арг. от чл. 65, ал. 1 от ТЗ и чл. 51, ал. 5 от ЗМСМА, общината като юридическо лице, може да участва в такива търговски дружества, в които отговорността не надвишава размера на дяловото участие. Такова е акционерното дружество.

Апортът е самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това дали се касае за начално или за последващо учредяването на дадено капиталово дружество внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. Нормите, които уреждат самото извършване на апорта са императивни и тяхното нарушаване води до недействителност на разпореждането. Внасянето на непарична вноска в акционерно дружество представлява разпоредителен акт на акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен способ за придобиване на права, отличаващ се от останалите видове сделки по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Вещно-правното действие на апорта – преминаване на вещното право в патримониума на дружеството, се поражда с вписването, когато апортът е учредителен – с вписването (възникването) на дружеството.

Непарични вноски могат да бъдат вещните права (право на собственост и ограничени вещни права). В доктрината има различни виждания за възможността предмет на апорта да бъде вещното право на ползване (Петров, А. Апортът в капиталовите търговски дружества, Сиела, 2018, с. 85 и сл.; обратно Калайджиев, А. Търговци, Сиби, 2021, с. 166, Стефанов, Г. Търговско право, В.Т. 2001, с. 224 и др.), но преобладава становището, възприето и от съдебната практика, че вещното право на ползване може да се учреди от собственика (изрично и чл. 73, ал. 2 от ТЗ); не може само да се прехвърли от ползвателя като непарична вноска, тъй като е неотчуждимо (така чл. 56, ал. 2 от ЗС).

Непаричните вноски се извършват по реда на чл. 72 и 73 от ТЗ, когато не се прилага ЗППДОП (отм.). За да се осъществи фактическият състав на непаричната вноска в акционерно дружество, законът изисква извършването на няколко действия: включване на уговорка в устава за непарична вноска по съгласие на всички акционери (не само на вносителя) с необходимото съдържание; писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При учредителния апорт е необходимо още и да се завърши фактическият състав на учредяването – чл. 73, ал. 4 от ТЗ, за да възникне правния субект – търговското дружество. Апортът поражда действие след вписване в Търговския регистър на дружеството, без издаването на охранителния акт и извършването на техническите действия да са елемент от фактическия му състав – те са допълнителни юридически факти, които предпоставят действието му, без да го определят по съдържание. Последващото вписване по реда на ПВп, съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ, няма конститутивно действие и не е елемент от фактическия състав на апорта.

Задължителни елементи на съдържанието на уговорката за непарична вноска в устава са: името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му (чл. 73, ал. 1 от ТЗ, ред. от 07.12.1993г.); вида и стойността на непаричните вноски, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени (чл. 172, ал. 1, т. 5 от ТЗ, ред. от 07.12.1993г.). Вносителят не може да оттегли съгласието си за апорта, след като е направил свободно и сериозно волеизявление и условията на вноската са вписани в устава. В чл. 72, ал. 2 от ТЗ е предвиден специален ред за оценяване на непаричната вноска от три вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството, по искане на вносителя и на учредителите. Приетата от вещите лица оценка на непаричната вноска при капиталовите дружества обаче не е елемент от фактическия състав на непаричната вноска. Смисълът на оценката е вноската да не е надценена, като по този начин се заблудят кредиторите. Липсата на оценка не опорочава вноската, дори и когато съдържащата се в устава оценка е по-висока от онази, която биха дали вещите лица (така Калайджиев, А. Търговци, Сиби, 2021, с. 173). Съгласно чл. 73, ал. 1, изр. 2 от ТЗ при вноската в акционерно дружество към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. В доктрината има виждане, че при апортиране от общината, нотариална заверка на подписа на писменото съгласие не е необходима, защото апортирането се извършва с решение на общинския съвет (така Герджиков, О. Коментар на ТЗ, Книга първа, София 2007, с. 4014).

Волеизявлението на вносителя при учредителния апорт в акционерно дружество трябва да бъде обективирано в два акта - в устава и в съгласие с описание на вноската с нотариална заверка на подписа. Вносителят изпълнява задължението си към дружеството и с това апортът поражда своето действие от момента на извършването на правните действия, които съставляват апорта – приемането на съответната уговорка с устава и даване на съгласие от вносителя, с последици от момента на възникване на дружеството с вписването му (така решение № 5 от 08.02.2011г. на ВКС по т.д.№ 271/2010г., І т.о.).

Налице е взето от Общински съвет – Добрич решение по чл. 51, ал. 3 от ЗМСМА (в редакцията от 17.09.1991г.) за участие на Община – Добрич като акционер в АД „Център за бизнес и култура“ – решение № 18-2В от 26.11.1992г. То съставлява и решение по чл. 21, т. 3 от ЗМСМА – за разпореждане с общинското имущество – внасяне като материален апорт в дружеството на „стойността на незавършената сграда на Окръжен музей и библиотека“. С предходното свое решение 16-3 от 10.09.1992г. Общинският съвет – Добрич е задължил кмета да разработи проект за акционерно дружество с участие на общината, което да осъществи завършването и експлоатацията на сградата. С последващо приемането на устава от учредителите, който устав е изработен, според предварителното им решение от представители на Общински съвет – Добрич и ТБ „Биохим“ АД, свое решение Общинският съвет на заседание на 09.09.1993г. с номер 29-2Г е допълнил решение 18-2В/26.11.1992г. – „Одобрява участието на Община гр. Добрич в АД „Център за бизнес и култура“ с непарична вноска – незавършената сграда на Окръжен музей и библиотека, на стойност 71 400 000 лв., съгласно съдебна експертиза“.

Извършената по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ оценка на вноската е на „недвижимата собственост на общината, представляваща непаричната вноска, незавършена сграда за Окръжен музей на ул. „България“, според посоченото в молбата на учредителите до Окръжен съд – Добрич, както и според изготвената от вещите лица оценка. Така направена, оценката може да служи и като оценка на вноската – правото на ползване. Това е в съответствие с приетото в доктрината и практиката относно механизма, по който следва да се оцени стойността на вещното право на ползване (Марков, М. Някои особености, свързани с обектите и субектите на правото на ползване, Съвременно право, 1995г., № 1, с. 23; решение № 16/28.02.1985г. по гр. д. № 131/1984г., ОСГК на ВС на РБ), като се възприема, че при недвижими имоти оценката не може да бъде направена на базата на евентуалната наемна цена, която би могла да се получи и, че когато правото на ползване е без определен срок, неговата стойност би трябвало да се доближава до тази на собственост върху имота. Освен това нарушения на императивни законови разпоредби относно извършването на оценката касаят липсата на елементи от смесения фактически състав по вписването, но не и пороци на волеизявлението на учредителя, поради което не се отразяват на валидността на апортирането.

На учредителното събрание на 21.07.1993г., представителите на Община - Добрич, ТБ „Биохим“ АД, Търговско промишлена палта - Добрич, СД „Еос“ и „Мирела“ ООД са приели решения акционерното дружество да се регистрира със записания капитал в размер на 101 560 хил.лв. и са приели Устава, според който „Капиталът на дружеството включва непарична вноска, изразяваща се в право на ползуване върху незавършена сграда, собственост на Община - гр. Добрич, находяща се в гр. Добрич, бул. „България“ № 3, с разгъната застроена площ 17 824 кв.м. на стойност 71 400 хиляди лева, подробно описана в експертизата, назначена от ДОС, представляваща неразделна част от документите по регистрацията и разпределена в акции на брой 7140, всяка от по 10 000 лева“.

Въз основа на приетия Устав на учредителното събрание от 21.07.1993г. и в съответствие с него е извършена регистрацията на акционерното дружеството с решение № 187/17.01.1994г. по ф.д.№ 155/1994г. на Окръжен съд – Добрич – с внесена в капитала непарична вноска – вещно право на ползуване върху незавършена сграда, собственост на Община - гр. Добрич, находяща се в гр. Добрич, бул. „България“ № 3, с разгъната застроена площ 17 824 кв.м. на стойност 71 400 хиляди лева. Решението е подлежало на обжалване, но не е обжалвано.

При капиталовото акционерно дружество учредителната сделка е в обикновена писмена форма и следователно в такава форма се извършва и непаричната вноска на вещно право върху недвижим имот, съгласно правилото на чл. 73, ал. 1, изр. 1 от ТЗ. От този момент вносителят вече не може да оттегли волеизявлението си, нито едностранно да се освободи от задължението за извършване на непаричната вноска. При учредителния апорт главният юридически факт от състава е сключването на дружествения договор/приемането на устава.

В Устава на дружеството, приет на учредителното събранието видът на вноската е право на ползуване, а не право на собственост. Взетите решения на това събрание, вкл. за приемане на устава (по чл. 170, ал. 1, т. 3 от ТЗ) със съдържанието по чл. 172 от ТЗ, според преобладаващото виждане в доктрината, възприето и в съдебната практика, съставляват сделки-решения. Тъй като уставът на АД се приема от орган на неправосубектната общност на учредителите (учредителното събрание), той по природата си също съставлява сделка- решение (Калайджиев, А., Акционерно дружество, Сиби, 2002, с. 24). Волеизявленията за внасяне на права са елемент от съдържанието на устава. Нормата на чл. 172 от ТЗ (редакция от 07.12.1993г.) урежда необходимото съдържание на устава на търговско дружество (тя е отменена по-късно - с изменението на ТЗ, публикувано в ДВ, бр. 84 от 2000г.). Към 1994г. т. 5 от този текст поставя изискване към същественото съдържание на устава - информация относно „вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени“. Вярно е, че по действащия ТЗ писмената форма на устава е форма за доказване, а не за действителност (писмената форма за действителност е относима към протокола на учредителното събрание, съгл. чл. 163, ал. 4 и чл. 232 от ТЗ), както и, че в ТЗ (редакция от 07.12.1993г.) също няма изискване за писмена форма на устава, но, когато се прави непарична вноска на право, за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма (чл. 18 от ЗЗД), писмената форма е такава за действителност на апорта (чл. 73 от ТЗ) – така решение № 5 от 08.02.2011г. на ВКС по т.д.№ 271/2010г., І т.о. В конкретния случай уставът не само е приет (видно от решението в протокола от учредителното събрание), но и е подписан със съдържанието, с което е представен при подаване на заявлението за регистрация на дружеството (друго не се твърди от ищеца в исковата молба). Така съдържанието на устава е станало част от самото решение на учредителите за приемането му. Всички други действия на учредителите преди взетите решения на учредителното събрание са с подготвителен характер. От значение за съдържанието на приетите еднопосочни решения (с едно и също съдържание и цел, а не насрещни), в частност за съдържанието на устава, са само решенията, приети от учредителите на събранието от 21.07.1993г. Няма по делото данни акционерите, или самото дружество, да не са съобразявали след вписването на дружеството именно вида на апортната вноска като на право на ползване, както това е записано в устава на дружеството – това е видно от всички последващи вписвания в ТР.

В доктрината се среща виждането, че иск по чл. 26 от ЗЗД (а следователно и възражение) за установяване на пороци на учредителния договор на търговско дружество не е допустим; когато волята на един или повече учредители е опорочена (при грешка, измама, заплашване, насилие), заинтересованият не може да оспорва с иск или възражение своето участие по реда и в сроковете по ЗЗД; той може в краткия преклузивен срок да иска обявяване на дружеството за недействително, когато порокът води до нарушаване на предвидените в чл. 70, ал. 1 от ТЗ изисквания (така Калайджиев, А. Търговци, Сиби 2021, с. 156, цит. там решение № 265 от 29.03.2007г. на ВКС по т.д. № 804/2006г., ІІ т.о.).

Съдебната практика еднозначно приема, че основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД намират приложение при апорта като сделка с прехвърлителен ефект, като в тези случаи следва да се съобразяват и специалните правила на чл. 72 и чл. 73 от ЗЗД (така решение № 172 от 2.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 2179/2014г., I г.о.), както и, че недействителността на учредителния апорт може да бъде релевирана при предявен иск за вещно право (установителен или ревандикационен) – при нищожност безсрочно, а при унищожаемост в предвидените от закона срокове и от активно легитимираните лица (така решение № 193 от 18.07.2012г. на ВКС по т.д.№ 833/2009г., ІІ т.о., също решение № 141 от 04.06.2012г. на ВКС по т.д.№ 829/2010г., І т.о.; решение № 20 от 04.06.2012г. на ВКС по т.д. № 1084/2010г., І т.о.; решение № 172 от 18.06.2012г. на ВКС по т.д.№ 664/2010г., ІІ т.о.).

Ищецът не е заявил възражения за недействителност на апорта, доколкото това не е и в негов интерес. Наведените обаче в исковата молба твърдения за това, че волята на вносителя на непаричната вноска е била подменена на учредителното събрание (твърдението, че това е станало при подаване на заявлението в съда, направено едва в писмената защита, не е своевременно), при липсата на оспорване на приетия и подписан на това заседание Устав като документ и направен с подписите на учредителите част от тяхното решение за приемането му (не се твърди да е подменен, подправен, подписаният да е бил с друго съдържание, различно от представеното в регистърния съд), съставляват доводи за пороци на волята (грешка в предмета или в правните последици, както се сочи и в писмената защита, евентуално въвеждане в заблуждение), респективно биха могли да се отразят на наличието/липсата на взето решение, но предявяването на унищожаемостта е право на лицето, чието волеизявление е опорочено (на учредителите), при това в определени от закона срокове и по установен процесуален ред (от ищец само чрез иск). Такъв ищецът не е легитимиран да предяви, нито е заявил в исковата молба. Наред с това, при оспорване действителността на сделката – решение за приемане на устава, като елемент от апорта, всяка форма на недействителност би имала за резултат непораждане на целените с нея правни последици, освен относителната симулативност – когато страните по едно скрито и желано от тях съглашение съзнателно прикриват същото с друго, чиито последици не желаят, но го направят явно за третите лица. Такива доводи обаче в исковата молба ищецът не е навел и не могат да бъдат обсъждани.

По така изложените съображения съдът намира, че по делото не е установен необходим елемент от фактическия състав за възникване на апорта на право на собственост - включване на уговорка в устава за непарична вноска право на собственост върху сградата по съгласие на всички акционери. Това обосновава неоснователност на главния иск.

По предявения евентуален иск страните по делото не спорят, че Община – Добрич е внесла като учредител непарична вноска, изразяваща се във вещно право на ползване върху незавършената тогава сграда. По този иск становището на ответника е за валидно внесено като апорт при учредяване на дружеството ограничено вещно право на ползване на незавършената тогава сграда, което обаче по силата на § 6 от ПЗР на ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г., отм. с § 73 от ЗИД на ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 101 от 16.11.2004г., е прекратено с изтичането на 10 години от възникване на дружеството.

При разглеждане на евентуалния иск следва да се съобрази, че валидността на апорта на право на ползване не е въведена в предмета на спора нито чрез иск, нито чрез възражение, като ответникът (вносителят на апорта) изрично сочи, че следва да бъде зачетено действието на решение № 187/17.01.1994г. по ф.д.№ 155/1994г. на Окръжен съд – Добрич. Според формираната постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 17/23.06.2009г. по т.д. № 479/2008г., ІІ т.о., решение № 150/10.11.2009г. по т.д. № 766/2008г., II т.о., решение № 151/10.11.2009г. по т.д. № 811/2008г., II т.о., положителното регистърно решение не се ползва със сила на присъдено нещо, но осъщественото въз основа на него вписване на обстоятелства в търговския регистър може да бъде заличено по реда на чл. 498 от ГПК /отм./, аналогични чл. 604 от ГПК и чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29 и чл. 14 от ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 1 вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30, ал. 1 от ЗТР. Самото вписване на дружеството с непарична вноска създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като при разглеждане на искането за вписване регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Прието е, че инцидентното оспорване на апорта при предявени облигационни искове не е допустимо.

Наред с това следва да се съобрази също, че с постановени от ВКС решение № 172 от 18.06.2012г. по т.д.№ 664/2010г., ІІ т.о.; решение № 193 от 18.07.2012г. по т.д.№ 833/2009г., ІІ т.о.; решение № 141 от 04.06.2012г. по т.д.№ 829/2010г., І т.о.; решение № 20 от 04.06.2012г. по т.д.№ 1084/2010г., І т.о., е прието, че когато се касае за учредителна имуществена вноска, направена при образуването на търговско дружество, съгласно чл. 73, ал. 4 от ТЗ, правото върху вноската се придобива от новоучреденото дружество от момента на възникването му; вписването на непаричната вноска /вида и стойността/ се извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството. Прието е също, че недействителност на апорта като сделка може да бъде установявана инцидентно при предявен иск за защита на вещно право (не и по облигационни искове), когато праводателят по непаричната вноска (било като ищец или ответник) твърди пороци на прехвърлянето на правото. Съобразно тази практика, нищожност по чл. 26 от ЗЗД не би могла да се прогласи инцидентно, доколкото не са наведени от ищеца или от ответника основания за пороци на волеизявлението. Щом ответникът по настоящото дело не твърди недействителност на разпореждането като изявление поради порок на волеизявлението, т.е. придобивното основание на ищеца не е отречено чрез инцидентното позоваване от ответника на нищожност на учредителния апорт, а напротив – позовава се на решение № 187/17.01.1994г. по ф.д.№ 155/1994г. на Окръжен съд – Добрич, с което е постановено вписване на АД „Център за бизнес и култура“, в чийто капитал е включена непарична вноска на стойност 71 400 лв., изразяваща се във вещно право на ползуване върху сградата, собственост на Община гр. Добрич, като самият той тълкува решението на общинския съвет от преди изготвянето на устава именно със съдържанието за внасяне на правото на ползване, при съобразяване с цитираните по-горе съдебни решения, а също и с постановките по ТР № 1/27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК, ВКС, според което липсата на съгласие като порок на волеизявлението е основание, чието разглеждане изисква сезиране на съда, внасянето на правото на ползване върху сградата като апорт при учредяване на дружеството следва да се приеме за извършено.

Основателно се поддържа от ответника, че по силата на § 6 от ПЗР на ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г., отм. с § 73 от ЗИД на ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 101 от 16.11.2004г., правото на ползване е прекратено с изтичането на 10 години от учредяването му с възникване на дружеството.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗС, предвидените в законите вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Тълкуването и приложението на това законово правило следва да се извършва в съответствие с установения от чл. 56, ал. 2 от ЗС неотчуждаем характер на правото на ползване. Първичен придобивен способ е придобиването на правото по давност; производни придобивни способи са правна сделка, административен акт, такъв е и апортът. Правото на ползване може да бъде учредено само от собственика за определен срок или безсрочно, по своя характер е абсолютно право в най-тясна връзка с правото на собственост. То е винаги срочно – погасява се със смъртта на физическото лице, съответно с прекратяването на юридическото лице, или с изтичане на установен по-кратък срок.

Общите разпоредби на раздел VІ от ЗС (чл. 55-61) се прилагат и относно правото на ползване върху общински имот, доколкото в акта за учредяване на ползването или в други разпоредби на съответните органи не е постановено друго (така чл. 62 от ЗС, ред. ДВ, бр. 31 от 1990г.).

Внасянето като апорт в търговско дружество на правото на ползване е разрешен от закона деривативен способ за учредяване на това ограничено вещно право и се урежда от разпоредбите на ТЗ, Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991г., в сила от 1.07.1991г., по силата на чл. 55, ал. 1 от ЗС. Разпоредби относно апортирането на вещно право в ЗС не се съдържат.

Съгласно чл. 15д от ЗС, ред. ДВ, бр. 31 от 1990г., действала към 1994г., правото на ползване на общински имот се отстъпва по реда на чл. 13 от ЗС – въз основа заповед на Председателя на ИК на ОНС, с която се определя и цената, и сключен въз основа на заповедта договор между Председателя на ИК на ОНС и приобретателя (въз основа смесен фактически състав).

По-късно е приет Законът за общинската собственост, Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г., който, според чл. 1 урежда придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи - общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. С разпоредбите от глава ІV са уредени правилата относно разпореждането с имоти – частна собственост, като според чл. 34 разпореждане съставляват продажбата, замяната, делбата, учредяването и прехвърлянето на вещно право. Правото на ползване върху недвижим имот – частна общинска собственост е уредено в чл. 39 от ЗОбС – то се учредява със сключен от кмета на общината договор въз основа на издадена от него заповед за срок, не по-дълъг от 10 години при условия и по ред, определени от общинския съвет. В тази редакция на закона не се съдържат разпоредби относно непаричните вноски на общината в търговски дружества. Нормата на чл. 51 от ЗОбС сочи, че стопанската дейност на общината се осъществява чрез търговски дружества с общинско имущество и самостоятелно – чрез общински предприятия. Правомощията на общинския съвет по чл. 21, т. 3 от ЗМСМА, Обн., ДВ, бр. 77/17.09.1991г. са включени в чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995г., действал към момента на приемане на ЗОбС, като в т. 9 вече е предвидено, че общинският съвет приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определя своите представители в тях. Измененията в чл. 51 от ЗМСМА се свеждат до замяна на „общинския съвет“ с „общината“, което отразява качеството им на орган на местно самоуправление, съответно на юридическо лице.

Липсата на специална уредба на апортирането като вид разпореждане в ЗС, ред. ДВ, бр. 31 от 1990г. и в ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., не е аргумент за непълнота на закона, а е израз на законодателното разбиране, че обществените отношения, свързани с упражняваната от общините търговска дейност, са уредени в специален закон – ТЗ, ЗППДОП (отм.). Следователно разпоредбите на ТЗ се явяват специален закон по смисъла на чл. 1 от ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., в материята относно преминаването на вещните права върху недвижимите имоти – частна общинска собственост в патримониума на частно-правните субекти – търговски дружества (така и решение № 111 от 25.02.2016г. на ВКС по гр.д.№ 6821/2014г., ІІ г.о.) досежно конкретния способ (начин) за прехвърляне на право на собственост или учредяване на ограничено вещно право.

Съгласно § 6 от ПЗ към ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г., за учреденото по установения ред до влизането в сила на закона безсрочно или за повече от десет години право на ползване се прилага срокът по чл. 39, ал. 1 от датата на учредяването му, а когато този срок е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата. Разпоредбата е отменена от законодателя с § 73 от ЗИД на ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 101 от 16.11.2004г. Към датата на отменяването на § 6 от ПЗ към ЗОбС вече е бил изтекъл 10-годишен срок от учредяването на правото на ползване върху сградата, извършено чрез внасянето му като непарична вноска в ищцовото акционерно дружество (няма спор по делото).

Както по-горе се посочи, апортът е специфичен деривативен способ за придобиване на права, отличаващ се от останалите видове сделки по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Като придобивен способ той не е уреден от Закона за собствеността (глава І или глава VІ), нито правила относно него се съдържат в ЗОбС в редакция ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г., а също и в тази от ДВ, бр. 96 от 05.11.1999г. Правила относно апорта на вещно право обаче са въведени със ЗИ на ЗОбС, Обн., ДВ, бр. 101/16.11.2004г., с който е и отменен § 6 от ПЗ към ЗОбС - в чл. 34, ал. 4 и 5 от ЗОбС вече се предвижда като способ за разпореждане с имоти и вещи - частна общинска собственост, наред с продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права и апортирането в капитала на търговски дружества – с решение на общинския съвет, а редът за упражняване правата на собственост на общината в търговските дружества се определя с наредба на общинския съвет.

При този законодателен подход следва да се възприеме, че разпоредбата на § 6 от ПЗ към ЗОбС обхваща всички случаи, в които по досегашния ред е било учредено безсрочно право на ползване върху общински имот, независимо от конкретния учредителен способ и в кой закон е установен редът за осъществяването му (ЗС, ТЗ, НДИ).

Аналогична на разпоредбата на § 6 от ПЗ към ЗОбС е тази на § 6 от ПЗ към ЗДС, Обн., ДВ, бр. 44 от 1996г., която е обявена за противокнституционна с Решение № 7 от 10.04.2001г. на КС на РБ по конст. д. № 1/2001г. В мотивите на решението са изложени съображения, че оспорената норма има отчуждително действие, защото отнема законосъобразно установено право на ползване за срока над 10 години, както и, че води до прекратяване на всяко право на ползване с изтичане на 10-годишния срок, независимо от начина на учредяването му и от изгодността за държавата (респективно за общината). Както по-горе се посочи, внасянето на правото на ползване като апорт в търговско дружество е начин за учредяване (не за прехвърляне) на ограниченото вещно право. Съобразно приетото в мотивите на Решение № 7 от 10.04.2001г. на КС на РБ по конст. д. № 1/2001г. и с оглед препращането от § 6 от ПЗ към ЗОбС само към срока по чл. чл. 39, ал. 1 от ЗС, не и към правоучредяващия способ, следва да се приеме, че в обхвата на разпоредбата попада всяко учредено право на ползване върху общински имот, вкл. и това по реда на внасяне като апорт в търговско дружество. Това води до неизпълнение на задължението на акционера за непарична вноска, но ТЗ съдържа разпоредби, които уреждат последиците от неизпълнението.

По тези съображения евентуалният иск следва да бъде отхвърлен. Следва да се отбележи, че с молба вх.№ 6716/24.10.2024г. ищецът е въвел обстоятелства, които биха могли да обосноват първичен придобивен способ, но с друга своя молба вх.№ 7149/08.11.2024г. изрично е заявил, че не въвежда ново основание в предмета на делото, поради което изложените обстоятелства във връзка с осъществяваната фактическа власт върху сградата не подлежат на обсъждане.

При този изход от спора – отхвърляне на главния и на евентуалния иск, право на разноски има само ответникът. Доказателства да е направил такива той не представя, поради което и не му се присъждат.

Водим от изложеното, съдът