Решение № 373 от 19.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2240/2025 г.

Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК. Образувано е по повод постъпила в съда въззивна жалба от адв. Е. К. – защитник на подсъдимия А. Я. Д. срещу присъда № 628/05.11.2024г. на СРС, НО, 131 състав по НОХД 15204/2023г. по описа на състава, с която подсъдимият Д. - български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран, женен, осъждан, с ЕГН •••••••••• е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т. 7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 НК с пострадали от престъплението лица Н. С. Б., Г. Н. П., В.С. Г., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т. 7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 НК вр. с чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. Съдът е постановил на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС наказанието да се изтърпи при строг режим. На основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 и т. 2 вр. с ал.1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК. На основание чл.189, ал.3 НПК Софийски районен съд е осъдил подсъдимия А. Д. да заплати по сметка на СДВР разноските по делото в размер на 547, 65 лева от досъдебното производство, сумата от 70 лева – деловодни разноски в производството пред СРС, а на основание чл.190, ал.2 НПК – сумата от по 5 лева за служебното издаване на всеки един брой изпълнителен лист. Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства, като на основание чл.111, ал.1 НПК е постановил на подсъдимия А. Я. Д. да бъде върнато веществено доказателство- черна кожена шапка, иззета с протокол за претърсване и изземване от 29.03.2023г. В жалбата на защитника се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Защитникът е посочил, че желае да допълни жалбата след запознаване с мотивите към присъдата. По делото са приложени доказателства за това, че постъпилата жалба е била администрирана съгласно чл.321 НПК с факта на връчен препис на подсъдимия, на Г. Н. П., на останалите частни обвинители чрез законния им процесуален представител, както и на упълномощения повереник. Защитникът е упражнил правото си да внесе допълнително изложение към въззивната жалба, в което е анализирал мотивите към първоинстанционната присъда (л. 13- л.17, СП, СГС). В допълнението се твърди, че показанията на свидетелите Н. Б., Г. П., С. Г. и В.М. не са достатъчни за извод относно авторството на престъплението. Твърди се, че посочените доказателствени източници установяват единствено факта на извършено престъпление против собствеността. Подлага се на критика доказателствената стойност на свидетелските показания и в частта, в която същите засягат въпроса за индивидуализация на инкриминираните вещи. Твърди се, че те не съдържат информация за издадени сертификати и касови бележки, удостоверяващи стойността, на която били закупени посочените вещи. Навеждат се доводи, че авторството на престъплението не е установено и въз основа на ВТЕ по протокол № 108/2023г., като се твърди, че качеството на изследваните образци не позволява лицева идентификация. Оспорват се показанията на св. В.М. и достоверността на неговите възприятия при осъществен личен преглед на видеозаписи от местопрестъплението. Твърди се, че изявленията на св. М. в тази насока са в съществено противоречие със заключението на ВТЕ. В заключение се предлага въззивният съд да приеме за установено, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като се предлага въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен. Въззивната жалба и допълнението към нея е администрирана съгласно изискванията на чл.321 НПК. Съдът, след като е обсъдил становищата на страните и предпоставките на чл.327 от НПК, е приел за установено, че следва да се проведе съдебно следствие пред настоящата съдебна инстанция. Съдът с определение рег. № 3174/10.10.2025г. е постановил провеждането на съдебно следствие за събирането на писмени доказателства относно правния статус на подсъдимия, справка от ГДИН за периодите, в които по отношение на него е била изпълнявано наказание пробация и/или лишаване от свобода, както и относно периодите, в които по отношение на него е била изпълнявана МНО „задържане под стража“. Съдът със същото определение е постановил за проверка на гласните доказателства да бъде изискана справка от „Национална система 112“ относно постъпили сигнали от В. Г. на 04.03.2023г. за кражба на адрес в гр. София, ж.к. „••••••••. В хода на проведеното съдебно следствие съдът е допуснал техническа експертиза на аудиозапис, предоставен от „Национална система 112”, както и тройна видео-техническа експертиза с допълнително постановени задачи за изследването на видеозапис – обект на ВТЕ по протокол № 108/2023г. и ВТЕ по протокол № 129/2023г. Подсъдимият е упражнил правото си да даде обяснения пред настоящата съдебна инстанция, с които оспорва факта да е участвал в престъплението. Твърди, че в продължение на пет години се занимава с инфлуенсърство и образът му е разпознаваем в интернет пространството. Навежда доводи за недобросъвестност на полицейските служители, които не са го призовали непосредствено след инкриминираната дата, а приблизително един месец покъсно. Посочва, че е отишъл доброволно за справка в полицията, тъй като не е имало от какво да се притеснява, както и че ако е искал да извърши инкриминираното деяние, е щял да сложи на лицето си маска. След проведено съдебно следствие в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия адв. Е. К. предлага на съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционната присъда като необоснована по съображения, които са изложени в допълнението към въззивната жалба. Основните възражения на защитата са насочени към изводите на първата съдебна инстанция относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. В допълнение към изложените вече доводи защитникът оспорва доказателствения анализ в мотивите към първоинстанционната присъда. Предлага на въззивния съд да провери събраните доказателства и да приеме, че показанията, дадени от св. В.М.-районен инспектор в 09 РУ, са надценени от районния съд и този съд им е придал значение, каквото те в действителност нямат. Изразява се съмнение в достоверността на твърденията на този свидетел, че е разпознал подсъдимия като лицето на видеозаписи от охранителни камери. Защитата посочва, че първият съд е следвало да съпостави показанията на св. М. със заключение на видеотехническа експертиза, което според защитата не позволява лицева идентификация. В подкрепа на този извод защитата посочва, че според заключенията на видеотехническите експертизи, назначени в досъдебното производство, качеството на видеозаписите е такова, че не позволява отграничаване на частни, както и на някои от общите признаци. Предлага се съдът да се довери на експертното становище в протокол № 108 от 2023 г., с което вещо лице приема за установено, че липсата на възможност за лицева идентификация е обусловена от „наличие на обекти, покриващи главата“, а именно шапка и брада, както и „недостатъчна запълненост на кадъра от заснеманите обекти“. На базата на изложеното защитата предлага на съда да приеме за установено, че изследваният видеозапис е некачествен и след като вещо лице не е било в състояние да извърши категорична лицева идентификация, то на още поголямо основание няма как свидетелят В.М., който не притежава специални знания, с категоричност да разпознае, че заснетото лице е подс. Д.. Защитникът изразява становище, че поради криминалното минало на подсъдимия същият е известен на 09 РУ от предишни криминални регистрации, което е оказало влияние върху свидетелските показания на св. М.. Защитата акцентира върху тази част от изводите на видеотехническата експертиза, назначена в досъдебното производство, в която същата приема със степен на вероятност заснетото лице да се идентифицира с подсъдимия, без да е в състояние да направи категоричен извод за това. В допълнение към така изложените доводи защитата посочва, че не може по общи признаци да се твърди с категоричност, че извършителят на кражбата е подс. Д., тъй като според защитата съществува вероятност и други лица да имат такива общи признаци, а не само съпоставеното лице. Защитата оспорва заключението и на тройната ВТЕ, приета в производството пред въззивния съд, с аргумента, че след като и тази експертиза твърди за степен на вероятност да е налице сходство, макар и за по-висока степен на вероятност, след като не може да формира категоричен извод в тази насока, се явява неубедителна и вътрешно противоречива в изводите си за идентичност на заснетото лице с подсъдимия. Акцентира се върху факта, че и тройната ВТЕ не открива сходство на базата на частни признаци поради ниското качество на видеозаписа, поради което е налице самостоятелно основание показанията на св. М. следва да бъдат считани за недостоверен източник на доказателства. Защитата посочва като допълнителен аргумент, че липсват доказателства, на базата на които подсъдимият да бъде свързан с инкриминираните вещи. Оспорват се показанията на пострадалите лица, като се подчертава, че те не са били в състояние да конкретизират нито една вещ, не са представили доказателства за закупуването на такива вещи - нито касови бележки, нито сертификати, като са дали непълно описание относно вида и грамажа на инкриминираните накити. В заключение защитата предлага съдът да приеме за установено, че настоящият случай се отнася за кражба, при която авторството на деянието не е разкрито от служителите на районното полицейско управление. Подсъдимият Д. (в лична защита) завява, че поддържа становището на своя защитник. Прокурорът изразява съгласие с изводите, до които е стигнал първоинстанционният съд, включително и с правния анализ на фактите по делото, поддържа становището, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и е постановена в съответствие със събраните доказателства. Споделя се категоричният извод на първата съдебна инстанция относно авторството на деянието, поради което се предлага атакуваният с въззивна жалба съдебен акт да бъде потвърден. Частните обвинители не се явяват и не изразяват лично становище. Упълномощеният повереник – адв. К. предлага на въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда. В хода на съдебните прения подлага на анализ доказателствата и посочва, че след изслушване на допуснатата тройна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, фактическата обстановка по делото не търпи корекции. Изразява становище, че волята на районния съд е обективирана правилно, като в подкрепа на този извод излага следните доводи: за доказателствена стойност на тройната ВТЕ, назначена в производството пред въззивния съд, заключението на която позволява извод в степента, която се изисква от разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК; за достоверност на дадените от св. М. свидетелски показания; за достоверност на дадените от св. Г. П. показания. Повереникът е развил в пледоарията си тези доводи, както следва. Относно видеотехническите експертизи се посочва, че не е извършено нарушение при събиране на доказателствата с факта на предоставен обект – видеозапис от видеокамера, находяща се в жилището на пострадалите. Посочва се, че се касае за случаен, а не за преднамерен видеозапис, както и че разграничението между тези случаи на изготвяне на видеозапис многократно е било предмет на разглеждане от страна на доктрината и съдебната практика. Повереникът твърди, че частен видеозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото, макар да нарушава цитираната забрана, служи на целите за доказване на така извършеното престъпление. По аргумент на противното на доводите на защитата във връзка с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ, повереникът изтъква, че в жилището, обитавано от пострадалите лица, е имало поставено обозначение за видеонаблюдение на един от външните прозорци на апартамента им. В подкрепа на този извод се предлага въззивният съд да цени показанията на Г. П. в съдебно заседание на 02.07.24 г., на стр. 4 от протокола. Повереникът предлага на въззивния съд да приеме за установено, че подсъдимият е бил запознат с този факт, но въпреки всичко той е влязъл в чужд апартамент да извършва престъпление и знанието на подсъдимия, че апартаментът се видеозаснема, се презюмира от негова страна. В заключение по този въпрос повереникът моли въззивният съд да приеме, че конституционните права на подсъдимия не са били нарушени. Повереникът твърди, че създаденият случаен видеозапис от камери от дома на свидетелката П., предаден от нея с протокол за доброволно предаване, има качеството на веществено доказателство, тъй като представлява предмет, върху който има следи от престъпление и съдържа информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване. Повереникът навежда довода, че същият запис е изследван с техническа експертиза, включително и тройна такава, които не са установили данни за неговата манипулация и за това според частното обвинение без съмнение това веществено доказателство допринася за установяване на релевантни факти за извършеното престъпление. Повереникът изтъква наличието на константна съдебна практика в решения на ВКС, с която върховната съдебна инстанция е приела, че случайните записи от технически средства са най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи. В тази връзка повереникът изтъква, че значението на този вид записи за установяване на обективната истина не може да бъде отречено на основание, визирано от защитата, че резолюцията на камерата не позволява кристален образ, който да бъде подложен на изследване по частни белези за идентифициране на извършителя на престъплението. Повереникът предлага на въззивния съд да приеме, че ползването на посочения случаен запис е не само допустим, но и значим по своята информационна стойност доказателствен източник. В подкрепа на това твърдение повереникът изтъква, че от резултатите на видеотехническата експертиза, включително и от тройната ВТЕ, както и от лицевоидентификационната експертиза, е установена лицева идентификация, която на базата на общи признаци уличава подсъдимия като автор на престъплението. Повереникът посочва, че липсата на идентификация по частни признаци не внася съмнение относно авторството на престъплението, тъй като според вещите лица общите признаци са уникални за всяко едно лице. Изтъква се, че тройната ВТЕ е описала подробно всички общи белези и сходства, открити при прегледа на подсъдимия и тези, които са били установени от образа на заснетото при случайния видеозапис лице. Навежда се доводът, че продължителността на записа за времето, през което лицето е тършувало в дома на пострадалите лица, преминавайки пред обектива на камерите, е било достатъчно за разпознаването на подсъдимия Д. от лица, които го познават, а такова лице според повереника е свидетелят В.М., заемащ длъжност инспектор в 09 РУ-СДВР. Повереникът допълва изводите си с аргумента, че свидетелят М. е познавал подсъдимия във връзка с изпълнение на служебните си задължения, като неведнъж е виждал подсъдимия на живо, поради което предлага въззивният съд да приеме с доверие неговите твърдения, че е разпознал категорично подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние, след като е прегледал предоставения от св. П. видеозапис. Повереникът оспорва тезата на защитата, че липсващите вещи са регистрирани като предмет на престъпление единствено въз основа на твърденията на самите пострадали от престъплението свидетели и не са представени доказателства за закупуването им, а това поставяло под съмнение количеството и стойността им, а от тук и законосъобразността на постановената присъда. На така изложените от защитата доводи от своя страна повереникът противопоставя аргумента, че основен източник на данни относно предмета на доказване са показанията на пострадалите свидетели, дадени в ДП и в съдебно заседание, според които по-голяма част от инкриминираните вещи са подарени и много малка част от тях закупени. В тази връзка повереникът изтъква, че е житейски обосновано пострадалите от престъплението лица да не могат да посочат с максимална и абсолютна точност теглото на всеки накит, от една страна, поради броя им и от друга страна, защото според повереника е житейски нелогично да се изисква всеки човек да знае с максимална точност теглото на всяко притежавано от него изделие или в продължение на години да съхранява сертификати и разписки, особено когато притежава много накити, без да ги ползва постоянно, какъвто според повереника е настоящият случай. В заключение повереникът на частните обвинители твърди, че няма основание да бъде споделена тезата на защитата, че в резултат от неправилна оценка на доказателствените материали, първостепенния съд не е достигнал до обективната истина и е постановил осъдителна присъда, основаваща се на предположения и на негодни доказателства. От частното обвинение се претендира присъждане на направените деловодни разноски. В последната си дума подсъдимият Д. не се признава за виновен и твърди, че не е извършител на престъплението, в което е обвинен. Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото, аргументите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, в пределите на проверката по чл.314 НПК намира за установено следното. СРС е приел от фактическа страна, че подсъдимият А. Я. Д. е български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран, женен, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „Л••••••••, осъждан, с ЕГН ••••••••••. Към фактите, свързани с правния статус на подсъдимия, въззивният съд допълва тези, които са установени въз основа на приложена справка за съдимост с приложени пет броя бюлетини, от които е видно, че към инкриминираната дата подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността. Началото на съдебното минало на подсъдимия датира от 14.10.1989г., когато за първи път е осъден за престъпление против собствеността с присъда на Военен съд – гр. София по НОХД 523/89г. Отделно от това, подсъдимият е осъждан за това, че е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел, както и да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества. С протоколно определение от 31.03.2015г. по НЧД 1634/2014г. СпНС, 7 състав е допуснал да бъдат групирани наказанието по НОХД 314/1999г. на СГС, по което е налице присъда, в сила от 26.03.2007г. и с която на подсъдимия е било наложено наказание една година лишаване от свобода, както и наказанието от три години лишаване от свобода по НОХД С-136/07г. на СГС, наложено с влязло в сила на 20.06.2007г. протоколно определение за одобряване на споразумение, като е било определено едно общо наказание три години лишаване от свобода. Така определеното общо най-тежко наказание на основание чл.24 НК е било увеличено с една година. Със същото протоколно определение по НЧД 1634/2014г. СпНС, 7 състав е постановил наказанието по НОХД 881/12г. на СпНС в размер на пет години лишаване от свобода да се изтърпи отделно, като е приспаднал периодите на изтърпяното наказание по наказателните производства, включени в групата, както и периода на предварителното задържане на подсъдимия. Във връзка с предходните осъждания подсъдимият А. Д. е пребивавал многократно в пенитенциарни заведения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като за първи път е постъпил в затвора в гр. София на 10.08.1989г. за изтърпяване на две години и два месеца лишаване от свобода, а по- късно на 21.10.2014г. е постъпил за изтърпяване на едно общо наказание от четири години лишаване от свобода и след като е бил освободен по изтърпяване на 03.02.2017г., е постъпвал отново за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца на 24.11.2021г., с начало на изтърпяването 22.11.2021г., като е освободен по изтърпяване на 21.01.2022г. Деянието по настоящото производство е извършено около една година след предходно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а именно на 04.03.2023г., като по настоящото наказателно производство за времето от 01.04.2023г. до 15.11.2023г. подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, след като с протоколно определение на СРС, НО, 131 състав от 14.11.2023г. тази мярка за неотклонение е била изменена в „подписка“. За времето след 20.07.2023г. мярката за неотклонение е била изпълнявана в затвора в гр. София (л.55, СП, СГС, л.121-л.128, том 3, ДП). По настоящото производство подсъдимият Д. е бил задържан и по реда, предвиден в ЗМВР, а именно на 29.03.2023г. със заповед на полицейски орган (л. 46, втори том ДП). СРС е приел за установено, че свидетелите С. Г. и Г. П., които се намирали във фактическо съжителство, както и децата им - свидетелят Н. Б. и малолетният В. Г. обитавали жилище- апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“••••••••. На 03.03.2023г., всички те заминали за село Никюп, област Велико Търново на гости на бащата на свидетеля Г., където възнамерявали да прекарат почивните дни. В същото време посоченото по-горе жилище останало необитаемо. В жилището били поставени камери за видеонаблюдение, като от външната страна на един от прозорците на стая с предназначение хол и кухня, имало поставен стикер, указващ, че в жилището има камери за видеонаблюдение. На 04.03.2023г. през нощта, около 03.30 часа подсъдимият А. Д., след като констатирал, че живущите отсъстват от апартамента, решил да проникне в същия. За тази цел той счупил стъклопакета на прозорец в детската стая на горепосочения апартамент на свидетелите и през дупката, отворил едното крило, като така проникнал в жилището. След това започнал да обикаля и тършува, като за времето до около 04.00 часа на 04.03.2023г. той най-напред отворил шкаф в стаята, през която проникнал. Там открил детска касичка, собственост на В. Г., от която взел сумата от 400 лева. След това подсъдимият влязъл в спалнята на апартамента, където започнал да рови в шкафове и чекмеджета, при което открил и взел следните бижута: синджирче от жълто злато, с тегло 0,50 грама, кръстче от жълто злато с разпятие, с тегло 1 грам, кръстче от жълто злато, с тегло 1 грам, кръстче от жълто злато, с тегло 1 грам, яйце със златно 24 - каратово покритие, собственост на свидетеля Н. Б.; висулка „жълто слонче” от жълто злато с тегло 0,30 грама, висулка, представляваща халка от жълто злато със закачени към нея котвичка, сърце и кръстче, от жълто злато, с тегло 0,50 грама, чифт обеци от жълто злато тип „треперушки“, с тегло 2 грама, пръстен от жълто злато, с тегло 1,5 грама, чифт обеци от жълто злато с диаметър 1,5 см, с тегло 4 грама, халка от бяло злато с жълт кант отгоре, гравирана от вътрешната страна „Симеон 24.10.2004“, с диаметър 1,3 см, тегло 1,5 грама, сребърен медальон с форма на „котка“, ведно със сребърно синджирче, с общо тегло 2 грама, сребърен медальон с форма на „безкрайност“, ведно със сребърно синджирче, с общо тегло 1,5 грама, сребърен медальон с форма на „бухал“, ведно със сребърно синджирче, с общо тегло 2 грама, сребърен синджир със закрепени към него 6 бр. сребърни елемента с форма на „топчета“, с тегло 2 грама, сребърен синджир с висящи сребърни елементи под форма на „звезди“, с общо тегло 2,5 грама, чифт сребърни обеци с форма на „звезда“, с общо тегло 1,5 грама, чифт сребърни обеци с неправилна форма, с общо тегло 3 грама, чифт сребърни обеци с кръгла форма и циркониеови камъчета, с общо тегло 1,5 грама, колие от сребърно и златно покритие под формата на „сърце“ с тегло 5 грама, чифт сребърни обеци, с форма на „листо“, с общо тегло 2,5 грама, комплект сребърни обеци и сребърно синджирче с общо тегло 2,2 грама, гривна със сребърно и златно покритие с тегло 3 грама-всички собственост на свидетеля Г. П.; кръстче от жълто злато с разпятие от бяло злато, с тегло 2 грама, златно синджирче, с тегло 0,50 грама, синджирче от жълто злато, с тегло 0,50 грама, кръстче от жълто злато, с тегло 1 грам, кръстче от бяло злато, с тегло 0,35 грама- собственост на свидетеля В. Г.. След като подсъдимият Д. открил посочените вещи от различни шкафове, чекмеджета и кутии в жилището, взел същите, поставил ги в джобове на дрехите си и напуснал апартамента. Влизането на подсъдимия, както и последващите му действия в апартамента били заснети от поставените в апартамента охранителни камери. Към тази част от установената от СРС фактическа обстановка следва да се добави фактът, че по време на престоя си в жилището на частните обвинители подсъдимият провел телефонен разговор с мобилен телефон, като отделни реплики били възпроизведени в аудиозапис към охранителните камери, а именно неодобрение на факта, че голяма част от вещите са от сребро. Тази реплика по-късно била възприета от св. П. след като прослушала записите от охранителните камери. Първият съд е приел за установено от фактическа страна, че около обяд на 04.03.2023г. свидетелите Г. и П. получили обаждане от домоуправителя на жилищната кооперация за счупения прозорец на жилището им, който изразил съмнение за извършена кражба. Във връзка с така проведения разговор семейството незабавно се отправило обратно към гр.София, където пострадалите свидетели пристигнали около 17:00- 18:00 часа. СРС е приел за установено, че те подали сигнал на спешен телефон на „Национална система 112”. При собствен анализ на събраните доказателства въззивният съд намира, че в тази част се налага незначително изменение във фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд, макар и това изменение да не оказва влияние върху крайния изход на делото. Настоящият съдебен състав приема за установено, че сигналът до „Национална система 112” е бил подаден от св. Г. от телефон •••••••• на 04.03.2023г. в 18.37 часа, когато той и семейството му вече се е намирало в гр. София. В посочения час било регистрирано обаждане към оператор от системата. На място била изпратена дежурна група, която извършила оглед на местопроизшествието в посоченото по-горе жилище. След като пострадалите влезли в жилището си, установили хаоса в апартамента, както и липсата на инкриминираните вещи. Пострадалите свидетели установили, че съхраняваните в спалнята кутии с бижута били празни, а касичката от детската стая била отворена и от нея липсвала сумата от 400 лева. СРС е приел за установено, че впоследствие във връзка с проведеното разследване пострадалите от престъплението лица предали записите от видеокамерите в апартамента, като същите били обект на видео-технически експертизи, съгласно които обектът на изследване се състои от четири видеофайла, заснети от две камери, работещи в инфраред режим. При експертното изследване били изследвани видеозаписите и било установено, че в кадъра е вградена информация за дата и час. В допълнение било извършено сравнително идентификационно изследване на лицето от видеозаписа, като както първоначалната, така и допълнителната ВТЕ, назначени в досъдебното производство, дали еднопосочното заключение, че на тях вероятно е заснет именно подсъдимият А. Д.. Отделно от това, свидетелят В.М.- инспектор в 09 РУ - СДВР, втора криминална група „Престъпления против собствеността“ при преглед на записите забелязал, че заснетото на видеозаписите лице е подсъдимият А. Д., когото познавал във връзка с изпълнението на служебните си задължения при предишни случаи, свързани с проверка на сигнали срещу това лице. СРС се е доверил на заключението на изготвената на досъдебно производство оценителна експертиза, въз основа на което е приел за установено, че стойността на отнетите вещи към датата на деянието 04.03.2023г., е както следва: 1бр. синджирче от жълто злато, с тегло 0,50 грама на стойност 45,00 лева; 1 бр. кръстче от жълто злато с разпятие, с тегло 1 грам, на стойност 90,00 лева; 1 бр. кръстче от жълто злато, с тегло 1 грам, на стойност 90,00 лева; 1 бр. кръстче от жълто злато, с тегло 1 грам, на стойност 90,00 лева; 1 бр. яйце със златно 24 - каратово покритие на стойност 160,00 лева 1бр. висулка тип „слонче“, от жълто злато, с тегло 0,30 грама, на стойност 27,00 лева; 1бр. висулка, представляваща халка от жълто злато със закачени към нея котвичка, сърце и кръстче, от жълто злато, с тегло 0,50 грама, на стойност 45,00 лева; 1бр.чифт обеци от жълто злато тип „треперужки“, с тегло 2 грама, на стойност 180,00 лева; 1бр. пръстен от жълто злато, с тегло 1,5 грама, на стойност 135,00 лева; 1бр. чифт обеци от жълто злато с диаметър 1,5 см, с тегло 4 грама, на стойност 360,00 лева; 1бр. халка от бяло злато с жълт кант отгоре, гравирана от вътрешната страна „Симеон 24.10.2004“, с диаметър 1,3 см, тегло 1,5 грама, на стойност 135,00 лева; 1бр. сребърен медальон с форма на „котка“, ведно със сребърно синджирче, с общо тегло 2 грама, на стойност 24 лева; 1 бр. сребърен медальон с форма на „безкрайност“, ведно със сребърно синджирче, с общо тегло 1,5 грама, на стойност 18,00 лева; 1 бр. сребърен медальон с форма на „бухал“, ведно със сребърно синджирче, с общо тегло 2 грама, на стойност 24,00 лева; 1 бр. сребърен синджир със закрепени към него 6 бр. сребърни елемента с форма на „топчета“, с тегло 2 грама, на стойност 24,00 лева; 1 бр. сребърен синджир с висящи сребърни елементи под форма на „звезди“, с общо тегло 2,5 грама, на стойност 30,00 лева; 1 бр. чифт сребърни обеци с форма на „звезда“, с общо тегло 1,5 грама, на стойност 18,00 лева; 1 бр. чифт сребърни обеци с неправилна форма, с общо тегло 3 грама, на стойност 36,00 лева; 1 бр. чифт сребърни обеци с кръгла форма и циркониеви камъчета, с общо тегло 1,5 грама, на стойност 18,00 лева; 1 бр. колие от сребърно и златно покритие под формата на „сърце“, с тегло 5 грама, на стойност 60,00 лева; 1 бр. чифт сребърни обеци, с форма на „листо“, с общо тегло 2,5 грама, на стойност 30,00 лева; комплект сребърни обеци и сребърно синджирче с общо тегло 2,2 грама, на стойност 26,40 лева; 1 бр. гривна със сребърно и златно покритие с тегло 3 грама, на стойност 66,00, 1 бр. кръстче от жълто злато с разпятие от бяло злато, с тегло 2 грама на стойност 180,00 лева; 1 бр. златно синджирче, с тегло 0,50 грама на стойност 45,00 лева; 1 бр. синджирче от жълто злато, с тегло 0,50 грама, на стойност 45,00 лева; 1 бр. кръстче от жълто злато, с тегло 1 грам, на стойност 90,00 лева; 1 бр. кръстче от бяло злато, с тегло 0,35 грама, на стойност 31,50 лева като общата стойност на всички вещи и сумата от 400 лева, възлиза на 2522, 90 лева. Правилно от първия съд са анализирани събраните писмени доказателства и писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване от 06.03.2023г. и от 05.05.2023г., справка за съдимост, фотоснимки на инкриминираните накити. При оценка на писмените доказателства, относими към съдебното минало на подсъдимия, първоинстанционният съд е заключил, че на 04.03.2023г. подсъдимият Д. бил осъждан, включително с протоколно определение от 22.11.2021 г., постановено по НОХД №15860/2021г. на СРС, НО, 101-ви състав, влязло в законна сила на 22.11.2021г., с което било одобрено споразумение, с което подсъдимият А. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, което било постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. От писмените доказателства, събрани в производството пред въззивния съд, е установено, че това наказание е с начало на изтърпяване от 22.11.2021г., като подсъдимият е бил освободен по изтърпяване на 21.01.2022г. Обосновано от значимия доказателствен материал първият съд е изключил приобщената с протокол за претърсване и изземване от 29.03.2023 г. в жилището на подсъдимия черна кожена шапка, за която не се доказва да е именно ползваната от подсъдимия спортна шапка с козирка към момента на извършване на деянието. Изводите на първоинстанционния съд относно фактите се споделят от настоящия съдебен състав. Допълнително събраните от въззивния съд доказателства не дават основание за съществено изменение на фактическата обстановка, на която се базират правните изводи на първата съдебна инстанция. Несъмнено е установен фактът на престъплението, авторството му в лицето на подсъдимия, видът, количеството на отнетите вещи и тяхната стойност. Първият съд е формирал изводите си от фактическа страна при правилна оценка на събрания доказателствен материал. Правилно е било оценено съдържанието на гласните доказателства - показанията на свидетелите Н. Б., Г. П., С. Г. и В.М.; на писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване от 06.03.2023г. и от 05.05.2023г., заключения на видео-технически експертизи по протокол № 108/2023г. и по протокол № 129/2023г., заключението на съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост на подсъдимия; на веществените доказателства - оптичен носител, съдържащ видеозаписи, фотоснимки на част от инкриминираните вещи. Изводът, че изброените доказателствени източници са последователни, логични и безпротиворечиви относно основния факт съответства на действителното им съдържание. Показанията на св. Г. и св. П. са напълно еднопосочни и при изясняване на контролния факт кога е бил подаден сигналът до оператор на „Национална система 112” – дали при престоя на частните обвинители в гр. Велико Търново или когато вече са били пристигнали в гр. София. И двамата свидетели в показанията си пред СРС са посочили, че първият сигнал до оператор на тел. 112 е бил подаден от св. Г. още преди да потеглят от гр. Велико Търново (около 12.00 часа на 04.03.2023г.), но след като им било указано да осигурят съдействие в гр. София, телефонирали отново, след като пристигнали там. Този факт е потвърден със заключението на техническата експертиза, която е изследвала съдържанието на оптичния носител на аудиозапис, предоставен от посочената по-горе система за сигнализация. От съдържанието на изследвания аудиозапис е видно, че въпросът за местонахождението на св. Г. и евентуалната възможност да осигури достъп до жилището си е бил засегнат в хода на разговора, проведен с оператора на системата и св. Г. е посочил, че към момента на подаване на сигнал вече се намира със семейството си в гр. София. С оглед проведеното въззивно съдебно следствие част от доказателствената съвкупност е заключението на тройната видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза, изготвена от експерти към НИК- МВР, техническата експертиза, която е изследвала съдържанието на аудиозапис, предоставен от „Национална система 112”, както и допълнително събраните писмени доказателства, относими към съдебния статус на подсъдимия. Правилно като безспорно районният съд е ценил заключението на СОЕ, с която е била оценена пазарната стойност на инкриминираните вещи. Обосновано е ценил като неоспорена и тази част от показанията на свидетелите Б., П. и Г., в която възпроизвеждат периода на тяхното отсъствие от апартамента, както и състоянието на прозореца и на апартамента към момента на завръщането им. Без съмнение, престъплението срещу собствеността на частните обвинители е било извършено в нощните часове на денонощието на 04.03.2023г. за времето от около 03.30 часа до около 04.00 часа, когато охранителната техника в жилището е генерирала запис с присъствието на подсъдимия там. По несъмнен начин е установен и фактът на проникване на жилището им с взлом чрез счупването на прозорец към детската стая на първи жилищен етаж през отворено крило на съседния прозорец. В този смисъл са показанията на св. П. и св. С. Г. от 02.07.2024г. Тази част от техните показания са проверени с протокол за оглед на местопроизшествие, както и с техническа експертиза, която е изследвала съдържанието на аудиозаписа, предоставен от „Национална система 112”, в който аудиозапис първите впечатления на св. Г. за състоянието на жилището също са били обект на коментар. Въз основа на посочените доказателствени източници се установява, че в помещението, което е било ползвано като хол и кухня, както и в спалнята в жилището, от което са отнети процесните вещи, са били монтирани камери за видеонаблюдение, записи от които са били съхранявани в мобилно приложение, инсталирано на мобилен телефон на св. Г. П. и същите са предадени на полицейските органи с протокол за доброволно предаване. Доказателствен източник за този факт са показанията на св. П., както и протоколът за доброволно предаване, удостоверяващ приобщаването на оптичен носител на видеозапис, генериран от охранителните камери в жилището, като веществено доказателство по делото. Отделно от това, от показанията на св. С. Г., дадени от него в производството пред първоинстанционния съд, се установява, че в апартамента в голямата стая в жилището, ползвана като хол и кухня, на левия прозорец е имало залепен стикер с обозначение на информация, че жилището се охранява с камери. На следващо място, не се оспорва от страните достоверността на доказателствените източници в частта, в която възпроизвеждат хронологията на разследването при неотложните процесуално-следствени действия. Св. Б. е разказал, че е влязъл в жилището, когато полицаите са приключили с тези действия. В същия смисъл са и показанията на св. П., които са източник на доказателства за това, че към момента на проверката във връзка с подаден на тел.112 сигнал, около 17.00-18.00 часа със семейството си вече е била в София, като всички са изчакали дежурната група навън и не са влизали в апартамента. Св. П. е посочила, че в апартамента заедно с дежурната група е влизал само и единствено нейният приятел С. Г., но тя самата по - късно е била допусната в жилището, когато получила разрешение за това. Този факт самостоятелно се установява от заключението на техническата експертиза, която е изследвала съдържанието на аудиозаписа, предоставен от „Национална система 112”. От изложеното се извежда аргумент за добросъвестност от страна на разследващите органи, провели оглед на местопроизшествие, както и аргумент за наличието на процесуални гаранции, че техните усилия са били насочени основно към запазване на местопроизшествието и действията им не са били повлияни от присъствието на пострадалите лица и техния интерес от изхода на делото. Споделя се подходът на районния съд при оценката на доказателствата показанията на Н. Б., Г. П. и С. Г., които към инкриминирания период са част от едно общо домакинство в жилището, в което е било извършено инкриминираното деяние, да бъдат анализирани като отделна група доказателствени източници, относими към конкретния размер на отнетата парична сума, вида на инкриминираните вещи, техните характеристики и индивидуализиращи белези, мястото на тяхното съхранение в обитаваното от посочените свидетели жилище, както и относно собствеността върху вещите. Вярно е, че пострадалите свидетели не са представили разписки, фактури и сертификати на описаните от тях бижута, в какъвто смисъл са възраженията на защитата. Но също така е вярно, че в конкретния случай липсва спор за собствеността им, като за придобиването на вещи от вида на инкриминираните, законът не изисква договорът за покупко-продажба или дарение да бъде сключен в определена форма, като условие за неговата действителност. Свидетелите са дали своите показания след като им е разяснена отговорността по чл. 290, ал.1 НК и наред със златните накити са описали и не малко такива, за които твърдят, че са били от сребро, като е ноторно известно, че изделията от сребро обичайно са с по-ниска стойност от златните бижута. Наличието на бижута от сребро сред инкриминираните вещи е убедително подкрепено с тази част от показанията на св. П., в която се съдържа информация, че видеозаписът, генериран от охранителните камери в нейното жилище, е бил комбиниран с аудиозапис. В тази насока твърденията на св. П. са информативни за това, че при преглед на видео и аудиозаписа установила, че около 5 – 6 минути след като деецът е бил заснет в жилището й, е провел разговор с мобилен телефон, ползвайки слушалки, като е започнал да шепне. Свидетелката добросъвестно е посочила, че не може да възпроизведе в цялост репликите поради факта, че същите не се отчленяват ясно. В показанията на св. П. обаче многократно се откроява вниманието й към детайла. Открояват се и целенасочено полаганите от нея усилия да се придържа само към факти, в осъществяването на които е напълно сигурна, подобно на направеното от нея уточнение, че не е възприела изцяло проведения от дееца разговор докато е говорел с мобилен телефон, след като е проникнал в жилището й. По изложените съображения въззивният съд цени като добросъвестни твърденията на свидетелката, че при прослушания аудиозапис е възприела изразено от дееца в хода на проведения от него разговор недоволство, че има много сребро. Касае се за факт с контролно значение за естеството на инкриминираните вещи, като същият следва да бъде ценен наред с останалия доказателствен материал. Така съпоставката на дадените от св. П. и св. Б. показания води до извод, че правилно СРС е приел за добросъвестни и информативни показанията на св. Б. в частта относно описанието на част от инкриминираните вещи, за които същият е уточнил, че са били негова собственост. От разпита на св. Б. в производството пред първоинстанционния съд е видно, че този свидетел си е служил с бележки относно отнетите вещи, съобщил е дата на деянието - 04.03.2023г., точен адрес, както и че всички членове от домакинството са отсъствали от адреса на тази дата. Правилно СРС е отхвърлил като неоснователни възраженията на защитата срещу предоставената възможност на св. Б. да ползва писмени бележки при описание на отнетите вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал.1 НПК свидетелят може да си служи с бележки относно данни, които се отнасят до неговите показания, какъвто е и настоящият случай. Твърденията на св. Б., че са липсвали негови лични бижута, както и такива, които са били собственост на майка му и брат му, кореспондират с показанията на св. П. и Г.. Отделно от това, показанията му, че инкриминираните бижута обичайно са се съхранявали в кутии и шкафове, до които деецът е имал достъп, съответстват на съдържанието на видеотехническите експертизи и твърденията на св. П., че, преглеждайки видеозаписа, е възприела как деецът претърсва шкафове в помещения от жилището й, а след като изважда вещи от там, ги прибира във вътрешната част на якето си. Видът и размерът на инкриминираните вещи, без съмнение кореспондират с възможността да бъдат съхранявани по начина, описан в показанията на пострадалите свидетели – в кутии за бижута, както и да бъдат пренесени от дееца в джоб на дреха, както се твърди в показанията на св. П.. Показанията на тази свидетелка също допринасят за извличането на факти относно вида и размера на инкриминираните вещи, доколкото тя е описала подробно в показанията си пред съда бижутата на св. В. Г., а отделно от това и собствена брачна халка с надпис. Св. П. отново с констатираната вече критичност и внимание към детайла, е уточнила в показанията си, че съобщава приблизителни грамажи, без да се ангажира с категорични твърдения относно този факт. В подкрепа на нейните показания и с висока информативна стойност за вида и грамажа на отнетите вещи следва да бъде ценен протокол за доброволно предаване (л.131, том 2 ДП), както и приложения към него снимков материал на инкриминираните бижута (л. 132- л.134, том 2, ДП). Отделно от това детайлно описание на инкриминираните вещи, включително и относно техния грамаж, се съдържа в подадения от св. Г. сигнал до оператор на тел. ”112”, от съдържанието на който е видно, че операторът е изисквал от него по-подробна информация за вида, количеството и грамажа на отнетите бижута. Така такава информация е била подадена още при подаването на сигнала, като неговото съдържание е възпроизведено в заключението на техническа експертиза, назначена в производството пред въззивния съд. Действията по разследването, от които се установява изпълнителното деяние на престъплението, са показанията на св. Г. П., св. М., заключенията на видео-техническите експертизи. Въззивният съд споделя изводите на първата съдебна инстанция, че следва да бъдат приети с доверие твърденията на св. П. относно факта на съхраняван от нея видеозапис, генериран към момента на деянието от охранителни камери в жилището. Показанията на св. П., че този видеозапис е бил информативен за това какви действия на дееца са били визуализирани в него, са проверени със заключенията на видео-техническите експертизи. По изложените съображения въззивният съд също приема с доверие твърденията на св. П. за това, че при преглед на видеозаписа е възприела отваряне на шкаф в стаята, изваждането на касичката на сина й съответно – действие, с което подсъдимият взема парите от нея. В показанията си пред съда св. П. е индивидуализирала паричната сума, която към момента на деянието се е съхранявала в детската касичка, а именно сумата от 400,00 лева. Свидетелката П. е разказала подробно и за естеството на действията, които са били заснети по време на престоя на подсъдимия в спалнята на апартамента и които респективно са били визуализирани в посочения видеозапис. Според разказа й пред първия съд в това помещение деецът е извършил обстоен преглед на наличните вещи, изразяващ се в отварянето на всички шкафове, преглед на рафтчета, както и преглед на наличните вещи в библиотеката. Св. С. Г., живущ във фактическо съжителство със св. П. към инкриминирания период, е описал по идентичен начин фактите, коментирани по-горе, като е уточнил, че преразказва случая така, както го е чул от св. П.. Ето защо въззивният съд приема за установено, че възприятията на св. П. са довели до траен и ясен спомен относно конкретния случай, а показанията на св. Г. позволяват да бъде проверена голяма част от нейните твърдения. Въз основа на гласните доказателства е установено, че св. П. е коментирала видеозаписа със св. Г., тъй като този свидетел макар и да не е очевидец на деянието, според собствените му изявления заедно с нея го е преглеждал лично и сам е добил непосредствени впечатления за неговото съдържание. Неговите твърдения, че във видеозаписа са възпроизведени характерни белези от външния вид на дееца, включително и относно неговото облекло - брада и остри черти, както и факта, че е заснетото лице е било облечено със спортен панталон, яке, маратонки, калцуни, ръкавици и шапка с козирка (л.83, СП, СРС), кореспондират с показанията на св. П., както и със заключенията на видеотехническите експертизи. Основният спорен въпрос между страните се свежда до оценката на доказателствата, относими към изясняване на авторството на престъплението. Ето защо тази част от тях, която е относима към изясняването на този въпрос, следва да бъде подложена на отделно обсъждане. Въззивният съд споделя извода на първата съдебна инстанция, че с решаващо значение за установяване на авторството на престъплението са показанията на свидетеля В.М., наред с приобщените по делото видеозаписи, както и заключенията на видео-техническите експертизи. Показанията на св. М. следва да бъдат обсъдени в два аспекта. Първият е свързан с въпроса дали е допустимо този доказателствен източник да бъде обсъждан по същество. Вторият аспект е свързан с тяхната доказателствена стойност на неговите показания, ако липсват процесуални пречки за това. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на св. М. не е налице забраната на чл.118, ал.2 НПК. Това е така, тъй като от показанията на този свидетел се установява, че не е работил по конкретния случай, включително и с ангажимент за провеждането на оперативна беседа. Свидетелят М. е категоричен, че не е извършвал действия по конкретното дело с конкретното лице, като негови колеги са били натоварени с полицейската проверка и разследването, а той е бил разпитван само и единствено като свидетел относно съдържанието на предявения му видеозапис. Ценени според информативната им стойност, показанията на св. М. са надежден източник на доказателства. Правилно първият съд ги е ценил като обективни, незаинтересовани, логични, последователни и съответстващи напълно на доказателствения материал по делото. Единствената липса на спомен е констатирана относно датата и адреса, от който е извършена взломната кражба. В частта относно адреса на жилището при условията на чл. 281, ал.4 НПК са били прочетени дадените от св. М. показания от досъдебното производство. С оглед реда, по който са били приобщени частично прочетените показания, информативни за адреса, на който е била регистрирана процесната кражба, следва да се отбележи, че те не са единствен доказателствен източник за този факт. Мястото, на което е извършено престъплението, е установено самостоятелно от показанията на св. П. и С. Г., от протокол за оглед на местопроизшествие, както и от заключението на техническата експертиза, изследвала съдържанието на сигнала до „Национална система 112”. Св. М. не е имал съхранен спомен и за точната дата на деянието, но тя също е установена самостоятелно от изследвания с техническа експертиза аудиозапис от „Национална система 112”, от протокол за оглед на местопроизшествие, както и от показанията на св. Б.. От друга страна, при изясняване на останалите релевантни въпроси, от значение за изхода на делото, от разказа на св. М. в разпита му пред СРС не се констатира нито липса на спомен, нито наличието на противоречия. СРС е интерпретирал показанията на св. М. в съответствие с действителното им съдържание, като е констатирал, че те възпроизвеждат факта на заеманата от този свидетел длъжност „инспектор“ във втора криминална група „Престъпления против собствеността“ в 09 РУ – СДВР, както и факта, че във връзка със служебните си ангажименти този свидетел нееднократно е имал личен визуален контакт с подсъдимия, било то за провеждане на оперативни беседи, било то за профилактика или за снемане на сведения, като е имал възможност да изгради устойчив спомен за признаци от външния му вид, на базата на които би могъл да го разпознае. Обосновано първият съд е отчел липсата на изразени колебания, с които св. М. в разпита си е посочил подсъдимия по име и дори по прякор, като е уточнил, че този прякор е „Шашавия”. Обосновано е ценен подробният разказ на свидетеля М. за обстоятелствата, при които е формирал възприятията си за подсъдимия. От показанията на този свидетел е установено, че многократно е провеждал т. нар. профилактика с него, включително и във връзка с регистрирани случаи на кражби около адреса, на който подсъдимият живее. Споделя се и оценката на първата съдебна инстанция относно значението на възпроизведени от св. М. факти, възприети от него при преглеждане на видеозаписите от жилището на пострадалите лица, свързано с наличието на ясен и устойчив спомен за детайли относно заснетото на тях, а именно за заснемането на подсъдимия с една от камерите в близък кадър и със сравнително добро качество на видеоизображението. Тази част от показанията на св. М. е съпоставена от първия съд със заключението на изготвените видеотехнически експертизи, като правилно този съд е отчел наличието на синхрон между фактите, които се установяват от тези доказателствени източници. Извлеченото от видеозаписите фотоизображение в близък кадър е било обект на изследване както на видеотехническите експертизи от досъдебното производство, така и на тройната ВТЕ, назначена в производството пред съда, в заключението на която това изображение е анализирано на снимка 1.5 на стр. 9. Наличието на такова фотоизображение позволява да бъде прието с доверие твърдението на св. М., че е идентифицирал именно подсъдимия Д. като заснетото лице по съображения за заснемането му от изключително близко разстояние. Към аргументите за достоверност на дадените от св. М. показания следва да се добави и факта, че въпреки служебната връзка в познанството между подсъдимия и св. М., при която полицейският инспектор не работи изключително само с едно единствено лице и е обвързан с проверката на найразлични случаи на криминални прояви, този свидетел има ясен и точен спомен, че конкретният случай е свързан именно с „домова кражба” в квартал „Люлин 3”, при която подсъдимият е бил заснет от охранителни камери в жилището. По изложените съображения въззивният съд намира, че показанията на св. М. са един от доказателствените източници, въз основа на които се установява авторството на престъплението. Този източник на доказателства не е изолиран от останалия доказателствен материал, а е проверен както с контролни факти, установени въз основа на показанията на св. П. и Г., така и въз основа на заключенията на видео-техническите експертизи. При собствена оценка на доказателствения материал въззивният съд счита, че показанията на св. П. и св. С. Г. имат косвено значение при отговор на въпроса за автора на престъплението. Те самостоятелно възпроизвеждат степента на визуализация на дееца в изследваните с експертиза видеозаписи и начина, по който е бил възприет от свидетели, за които подсъдимият се явява напълно непознато лице. Св. Г. П. е посочила добросъвестно факти, които дават аргументи на защитата, а именно, че при преглед на видеозаписите, съхранявани в мобилно приложение в нейния телефон, е установила, че деецът първо влиза в голямата стая от жилището и в този момент неговото лице не се е виждало ясно. Вниманието на свидетелката, с което подхожда към възпроизвеждането на факти по случая, като тя самата изразява ясна критичност към тези от тях, в които не може да бъде сигурна, следва да се цени като знак за нейната добросъвестност, поради което няма причина да бъде отхвърлена като недостоверна и тази част от нейните показания, в която те кореспондират с обвинителната теза. В конкретния случай такива се явяват нейните изявления за степента на визуализация на дееца в момента, в който е бил заснет от втората камера в жилището й, находяща се в спалнята. Свидетелката П. е разказала, че при преглед на видеозаписите, генерирани от камерата в спалнята, е възприела лице от мъжки пол, високо около 170 – 180 см, със спортен панталон, като е уточнила, че не може да определи цвета на дрехите по съображения, че записите са черно-бели. По – нататък св. П. е дала подробно описание на вида на облеклото, като е посочила, че деецът е със зимно яке, но по – тънко, ръкавици, спортна шапка с козирка, маратонки и е уточнила, че не може да определи марката им. Свидетелката твърди, че е възприела поглед на дееца към камерата с ясна визуализация на лицето му. В тази част нейните показания са проверени със заключението на тройната ВТЕ по протокол № 25/ИДИ-7280 от 08.12.2025 г. на НИК – МВР, назначена в производството пред въззивния съд, в което подробно е била изследвана на стр. 9 от заключението снимка 1.5. Следва отново да се подчертае фактът, че подсъдимият се явява за свидетелите П. и Г. напълно непознато за тях лице и разпознаване с тяхно участие не е било проведено. Съдът намира обаче, че това не е било необходимо, тъй като показанията на св. М., който е познавал подсъдимия, както и експертното лицево-идентификационно изследване са достатъчно надеждни доказателствени източници за изясняване на този въпрос. Относно възражението на защитата за недопустимо засягане на личната сфера на заснетото с охранителна камера лице, въззивният съд намира за установено следното. Случайно създадените фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са доказателствени средства по смисъла на чл.125 и чл.127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на посочените разпоредби. Същите удовлетворяват изцяло изискванията на очертаните в чл.109, ал.1 от НПК характеристики на веществени доказателства, поради съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за разкриване обективната истина в процеса. В този смисъл е и съдебната практика (т. напр. Решение № 418 от 07.12.2015г. по Н.Д. 1367/2015г. на III Н.О. на ВКС). Заснемането на подсъдимия се явява случаен запис, при това е извършено от охранителна камера в чуждо жилище, в което същият е проникнал в нарушение на забраната да не вреди другиму. При така установените факти подсъдимият не може да се позовава на права, произтичащи от неправомерното му поведение. Отделно от това, от показанията на свидетеля Г. е установено, че наблюдението с охранителни камери е било обозначено със стикер на един от прозорците на жилището. Касае се за непреднамерен, случаен запис от охранителна камера, поради което не е приложима и процедурата по чл. 173-чл. 177 НПК. По изложените съображения съдът намира, че видеозаписите, генерирани от охранителните камери в жилището на частните обвинители, са годен източник на доказателства и тяхното експертно изследване е процесуално допустимо. Относно възражението на защитата за предявяване на видеозаписа в съдебно заседание от съдебния състав с оглед упражняване правото на защита и възможността да бъде оспорена идентификацията на подсъдимия със заснетото на видеозаписа изображение въззивният съд намира за установено следното. Предявяването на видеозаписа, генериран от охранителните камери в жилището на частните обвинители, е безпредметно. В процедурата по връчване на съобщения за насрочване на разпоредително заседание на защитата е била предоставена възможността да се запознае с материалите по делото и да направи необходимите извлечения (чл. 247в, ал. 5 НПК). Що се отнася до произнасяне по искането на защитата да й бъде предоставена възможност за оспорване идентификацията на заснетото лице с подсъдимия в процес на предявяване на видеозаписа в съдебно заседание, то същото не може да намери разрешение в такава процедура. Това е така, тъй като действията по разпознаване на лице, заснето във видеозапис, се извършват от свидетел, каквито процесуални функции е недопустимо да се съвместяват с дейността на правораздавателния орган. На второ място, лицевоидентификационното изследване винаги изисква или предварително създадена представа за отличителните признаци на лицето, което подлежи на идентификация, какъвто е случаят със св. М., или специални знания в областта на техниката и криминалистиката, още повече когато е необходимо и прилагането на специални методи за наслагване на видеоизображенията, какъвто метод е използван при изготвянето на тройната ВТЕ по протокол № 25/ИДИ-7280 от 08.12.2025 г. на НИК – МВР. На следващо място и с оглед установената съдебна практика съдът приема, че процесуалните права на подсъдимия и защитника да се запознаят със съдържанието на видеозаписа, приобщен по делото с оптичен носител на информация като веществено доказателство, са в достатъчна степен обезпечени поради факта на възпроизвеждането на този запис във видео-техническа експертиза (т.напр. Решение № 6 от 08.04.2020г. по Н.Д. № 1196/2019 г. на I Н.О. на ВКС). Видеотехническите експертизи по делото (протокол № 108/2023, по протокол № 129/2023, както и протокол № 25/ИДИ-7280 от 08.12.2025 г. на НИК – МВР) са изследвали като обект приобщения към доказателствения материал оптичен носител- диск DVD-R с надпис „Intenso”. Еднопосочно от тях е установено, че дискът съдържа четири видео файла, заснети от две камери, като кадрите са черно-бели, със звук и с вкопирана информация за дата и час. В заключение по протокол № 108/2023 е описано заснетото от камера с означение „Corridor“ в часовия интервал от 03:45 часа до 04:14 часа на 04.03.2023г., като се наблюдава преминаването на лице от видим мъжки пол, с нормално към едро телосложение, с лицево окосмяване (брада), облечено със светла връхна дреха, тъмен панталон и тъмна шапка с козирка. На другата камера, монтирана в спалното помещение, са заснети действията на лице с посоченото описание, което влиза в кадър около 03:35 часа и извършва действия, наподобяващи ровене и многократно пъхане на ръка под дрехата си. Вярна е интерпретацията в мотивите към първоинстанционната присъда, при която е прието за установено, че в резултат на извършен от вещото лице сравнителен анализ между изображения, извлечени от изследваните видеофайлове и предоставена за изследване снимка от ПИС- БДС на подсъдимия А. Д., е направен извод, че вероятно е заснето едно и също лице. В заключението по протокол № 108/2023 на ВТЕ от досъдебното производство вещото лице е приело за установено, че изследваните фотокопия са с качество, което не позволява отграничаване на достатъчно частни и някои от общите признаци, характеризиращи заснетите лица, което се дължи на наличие на обекти, покриващи главата, недостатъчна запълненост на кадъра от заснеманите обекти и поради това изследваните изображения според вещото лице, изготвило тези експертизи, са ограничено годни за целите на идентификацията при съпоставяне на изображенията, извлечени от видеозаписа със сравнителен снимков материал на лица, заснети в същия ракурс. Степента на „вероятно” сходство се поддържа и в допълнителна видеотехническа експертиза, като в изготвеното заключение по протокол № 129/2023г. е обективирано извършено от вещото лице сравнително изследване на извлечените от видеозаписите изображения, при което е констатирано наличието на сходни общи черти на лицето с тези на представения като сравнителен материал от 3 броя снимки от извършена полицейска регистрация на подсъдимия Д.. При това изследване са установени съвпадения във форма и охраненост на лицето, форма и положение на очите, форма и местоположение на долна орбитална гънка (подочна), форма и местоположение на веждите, форма и относителен размер на носа, форма и относителен размер на гънките в областта на бузите (назолабиални), форма, местоположение и относителен размер на хоризонтална бразда, разположена между долната устна и брадичката. Установени са били и някои различия, които според вещото лице намират своето обяснение в различните параметри на заснемащите устройства, разликата в ракурса при снимките, както и от характера на осветлението, поради което и тази експертиза е стигнала до извод, че тези различия не рефлектират върху крайния извод за „вероятно” сходство на лицето, заснето в съпоставените изображения. За разлика от заключенията на ВТЕ от досъдебното производство, които са стигнали до извод за степен на „вероятно” сходство, тази степен на сходство в заключението на тройната ВТЕ по протокол № 25/ИДИ-7280 от 08.12.2025 г. на НИК – МВР градира до най-високата степен на вероятност по скалата на Европейската мрежа на криминалистическите институти. В тази връзка следва пред скоби да бъдат направени следните уточнения. От разпита на вещото лице С. се установява, че е налице утвърдена методика в световната криминалистика за класификация на степените на сходство при лицевоидентификационно изследване, като винаги се степенува резултата от идентификацията, включително и отрицателните резултати. Според вещото лице скалата на вероятностите започва от „възможно заключение“, когато са отразени много малко общи признаци, като степента на сходство варира от „възможно – не” до „възможно – да”. Пак според вещото лице С. следващата степен на сходство е на ниво „вероятно“, което също може да варира от „вероятно – не” до „вероятно –да“, като последните две степени на сходство в градация помежду си са до степен „най-вероятно“ и „категорично“. Вещото лице С. в разпита си пред съда посочи, че заедно с останалите вещи лица, включени в състава на тройната експертиза, са стигнали до извод за идентичност на лицето, заснето в снимков материал, извлечен от видеозаписа, обект на експертизата, с лицето на подсъдимия. Писменото заключение на тройната ВТЕ и разпита на вещите лица в производството пред съда са източник на доказателства за това, че констатираната идентичност е със степен „най-вероятно” и се основава на уникални за изследваното лице общи признаци. На следващо място, от разпита на вещите лица се установява, че изводите за конкретната степен на сходство се базират на разделно и сравнително изследване на изображенията от вещественото доказателство и предоставения сравнителен материал, като смисълът, който от вещите лица се влага в сходство до степен „най-вероятно“, според тях се дължи на качеството на заснетите изображения. Въззивният съд приема за добросъвестни разясненията на вещите лица, че качеството на изследвания видеозапис в конкретния случай не позволява да се отграничат достатъчно частни признаци и частни признаци изобщо, което да им даде възможност да стигнат до категорично заключение за сходство на съпоставените изображения. От друга страна, съдът отчита факта, че тройната ВТЕ е стигнала до извод за следващата по-ниска степен на сходство след „категорично” заключение, а именно за „най-вероятно” сходство на съпоставените обекти, като изяснява подробно какъв смисъл се влага в това понятие. От разпита на вещото лице С. се установи, че тази степен на сходство се дава при наличието на достатъчно отразени общи признаци, които да формират вътрешно убеждение, че това е заснетото лице. Изяснени са и различията между степените на сходство „найвероятно” и „категорично” на базата на липсваща в настоящия случай информация за частни признаци, каквито се изискват при категорично заключение. Вещите лица посочват в разпита си пред съда, че при липсата на информация за частни признаци, те не могат да стигнат до категоричен извод за сходство. От друга страна, техният разпит дава информация за наличието на утвърдена методика за изследване на „най-вероятно” сходство, при която няма предварително зададен брой и обем общи признаци и във всеки един конкретен случай същите се изследват детайлно. В настоящия случай вещите лица, включени в състава на тройната ВТЕ по протокол № 25/ИДИ-7280 от 08.12.2025 г. на НИК – МВР, са заключили, че съвкупността от общи признаци им дава основание да стигнат до извод, че на съпоставените изображения най-вероятно е заснето едно и също лице, както и че се изключва случайност при съвпадението на общи признаци, тъй като те са уникални за всяко едно отделно лице. От разпита на вещите лица се установи, че тази найвисока степен на вероятност се базира на видимите общи признаци, които са визуализират в снимковите изображения, извлечени от видеозаписа и които са подробно изброени на стр. 8 от заключението, като един от тях е формата на главата. На базата на крайния извод на вещите лица, че съвкупността на установените общи признаци е характерна конкретно за изследваното лице, настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция, че подсъдимият Д. е автор на престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност. Съдът намира, че допълненията в разпита на вещите лица в заключението на тройната ВТЕ относно констатираната степен на сходство са изчерпателни и убедителни. Така например на въпрос на защитата как се установяват общи признаци, ако лицето е покрито с брада, а върху главата има шапка, убедителен отговор се съдържа в твърдението на вещите лица, че чрез налагане на изображенията са изследвани други видими елементи, даващи информация за формата на лицето и главата, а именно – скули и слепоочие, контура и положението на веждите, форма и охраненост на лицето, широчина на челото, контур и положение на веждите, величина и положение на очите, корен, специфика в гръб на носа, основа и височина на носа, назолабиални гънки, разположение и величина на устните. В разпита си пред съда вещите лица се разграничават категорично от това да са установили частни признаци на сходство като цвят на очите (доколкото видеоизображенията са черно-бели) или състоянието на кожата под окосмяването на брадата. От разпита на вещото лице С. се установи, че брадата може да прикрие частни признаци, които има под нея, но в конкретния случай е изследвана общата форма на лицето, общата форма на главата, контура и положението на веждите, които според вещите лица самостоятелно сами по себе си представляват общ признак за определяне на сходство. От съществено значение е и допълнението в разпита на вещото лице Д., с което се изяснява защо степента на сходство от „вероятно” в експертизите от досъдебното производство градира до „най-вероятно” в последната тройна ВТЕ по протокол № 25/ИДИ-7280 от 08.12.2025 г. на НИК– МВР. В производството пред въззивния съд се изясни, че за разлика от предходните експертизи вещите лица, включени в състава на тройната ВТЕ, са използвали спомагателен метод с налагане на изображенията. Ето защо съдът приема за установено, че едва при ползването на този метод е било установено, че е налице съвпадение в разположението на елементите, които дават информация за достатъчен обем общи признаци, което от друга страна е дало основание на вещите лица да повишат с една степен заключението и да стигнат до извод за „най-вероятно“ сходство на лицето, заснето в съпоставените изображения. В съдебната си практика ВКС многократно е имал възможност да се произнесе по възражения за липсваща категоричност в заключение на лицевоидентификационна експертиза и значението на този въпрос за изясняване на авторството на престъплението. Така например в Решение № 3 от 27.03.2012г. по Н.Д. 2777/2011г. на III Н.О. на ВКС е приел за установено, че възражението за неустановеност на авторството на престъплението поради липсата на категоричност в заключение на лицево-идентификационна експертиза, когато идентификацията се основава само на общи, но не и на частни признаци, е неоснователно. Достатъчен е фактът да не е установено различие в общите признаци, които, както се установява и в настоящото производство, са уникални за всяко едно конкретно установено лице. В същия смисъл ВКС се е произнесъл и с Решение № 108 от 04.07.2022г. по Н.Д. 417/3033г. но III Н.О., като съдът е приел, че авторството на престъплението може да бъде установено и въз основа на най-високата степен на положителна вероятност, след която следва единствено степента на категоричност, като е достатъчно да може да се установят множество идентификационни признаци, т. напр. възраст, форма и охраненост на лицето, челно-носова линия, горен гръб и връх на носа. В Решение № 207 от 23.07.2014г. по Н.Д. 622/2014г. на Второ Н.О. на ВКС, както и в Решение № 418 от 07.12.2015г. по Н.Д. 1367/2015г. на III Н.О. на ВКС също подобно на останалите случаи от съдебната практика върховната съдебна инстанция е стигнала до извод, че авторството на престъплението може да се установи и от ВТЕ, в чието заключение е формулиран извод за степен на „най-вероятно” сходство, „доколкото не изключва с категоричност идентичността между заснетото на кадрите лице и подсъдимия”. С други думи, и в този случай, при липсата на категорично заключение на ВТЕ, базирано и на частни признаци, установената степен на най-вероятно сходство на базата на уникални за конкретното лице общи признаци следва да се интерпретира като пореден елемент от доказателствената верига, установяваща авторството на деянието. Особено значим контролен факт, възпроизведен в показанията на св. П. и св. С. Г., е наличието на калцуни върху маратонките на заснетото във видеозаписите лице, както и твърдението на св. П., че апартаментът не е бил изцапан след деянието. Даденото от св. П. описание в нейния разпит в производството пред СРС относно външния вид и поведението на подсъдимия следва да се цени в две насоки. Първата е свързана с възможността да се извърши съпоставителен анализ със заключенията на видео-техническите експертизи, в които подсъдимият е заснет с описаното от св. П. облекло. Тази съпоставка води до извод, че св. П. е предала именно генерирания в нейния телефон видеозапис, като се изключват всякакви съмнения за манипулацията или подмяната му. Твърдението на св. П., че преглеждайки видеозаписа, е установила как деецът, който за нея се явява напълно непознато лице, поглежда директно в камерата и се вижда ясно лицето му, кореспондира с извлеченото от видеозаписа фотоизображение (снимка 1.5), което тройната ВТЕ е изследвала на стр. 9 от заключението. Втората насока е свързана с информативност на даденото от св. П. описание за личността на подсъдимия. Без съмнение, поставянето на калцуни, ръкавици и спортна шапка с козирка при влизане в чуждо жилище са все белези от външния вид на подсъдимия, на базата на които се обосновава извод за целенасочена подготвителна дейност преди извършване на престъплението с цел да се осуети оставянето на следи. Това обстоятелство е от значение за оценката на обществената опасност от личността на дееца. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до правилни правни изводи за съпричастност на подсъдимия А. Д. в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 28, ал.1 НК. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт, упражнявана съответно от пострадалите Н. Б., Г. П. и В. Г. върху инкриминираните вещи, като сам е установил трайна фактическа власт върху тях. От обективна страна инкриминираните вещи са чужди за подсъдимия, инкорпорират имуществена стойност и поради това са годен предмет на престъплението кражба. Верен е изводът на първата съдебна инстанция, че деянието е осъществено чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - стъклопакет на прозорец на детска стая. Естеството на тази преграда позволява да се направи извод, че е била поставена за защита на лицата и вещите, намиращи се във вътрешността на жилището, поради което кражбата следва да се определи като взломна т.е. налице е квалифициращият признак на чл.195, ал.1, т.3 НК. Правилно е приложен и правният институт на кражбата, извършена при условията на повторност. Това е така с оглед анализираното по-горе съдебно минало на подсъдимия, който към момента на деянието е осъждан с протоколно определение за одобряване на споразумение от 22.11.2021 г., постановено по НОХД №15860/2021г. на СРС, НО, 101-ви състав. С този съдебен акт подсъдимият А. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. Това наказание е било изтърпяно на 21.01.2022г., а деянието по настоящото производство е извършено на 04.03.2023г., т.е. преди да изтекат сроковете по чл. 30, ал.1 НК. По изложените съображения съдът намира, че първата съдебна инстанция правилно е приложила материалния закон, като е възприела наличието на квалифициращ признак на престъплението по чл. 195, ал.1, т. 7 НК. Споделят се изводите на първия съд, че случаите не са маловажни по смисъла на чл.93, т.9 НК – нито този, който обуславя осъждане за същото по вид престъпление, нито случаят, за който се провежда настоящото наказателно производство. Съгласно установената съдебна практика при обсъждането и решаването на въпроса дали е налице „маловажен” случай, следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т.е не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и тези, касаещи обществената опасност на дееца. Един от критериите за маловажност на случая може да бъде размерът на засегнатото имущество, но не и единственият критерий за това, като винаги се преценяват и данните за личността на дееца (т. напр. Решение № 453 от 27.11.2014г. по Н.Д. 1439/2013г. на III Н.О. на ВКС). В настоящия случай осъждането за същото по вид престъпление е за кражба, извършена при условията на опасен рецидив на лишаване от свобода, като това наказание е било изтърпяно ефективно. Наличието на предходно осъждане за кражба, представляваща опасен рецидив, сочи и за друга криминална дейност, която няма отношение към правния институт на повторното осъждане по смисъла на чл. 28, ал.1 НК. Тези данни за личността на дееца, свързани с предходното осъждане, са достатъчни за извод, че не се касае за маловажен случай. Не е маловажен и случаят, за който се провежда настоящото наказателно производство. Това е така с оглед стойността на отнетото имущество, неговия вид, данните за личността на дееца, свързани с натрупан опит в криминалната дейност, обективирано с факта на извършена подготовка преди престъплението, насочена към осуетяването на следи от пръстови отпечатъци и грайфери на обувки чрез поставянето на ръкавици и калцуни. Всички изброени по-горе обстоятелства са от значение за прилагането на квалифицирания състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 НК, който изисква деянието да е извършено повторно в немаловажни случаи. Правилни са изводите на първата съдебна инстанция, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършенотопрекъсване на владението върху чужди за него вещи, като и установяването на собствена фактическа власт, в което се изразява и присвоителното намерение. Въззивният съд също счита, че подсъдимият непосредствено е целял настъпването на посочените общественоопасни последици - лишаване на собственика от вещта. Подсъдимият е съзнавал и че извършва деянието при квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7 НК, като извършва кражбата чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, а именно чрез счупване на стъклопакет на прозорец на детската стая, както и че е съзнавал фактите, обуславящи наличието на повторност, а именно, че извършва процесното деяние, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, както и че случаят не е маловажен. Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата съдебна инстанция относно индивидуализацията на наказанието. Правилно е приложен чл. 54, ал.1 НК. Квалифицираните състави на престъпление по чл.195, ал.1 НК са наказуеми с лишаване от свобода от една до десет години. С първоинстанционната присъда е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца , което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. Б ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Наложеното наказание не превишава значително долната граница на наказанието и е под средните предели на предвиденото в закона наказание. Въззивният съд споделя изводите на първата съдебна инстанция, че не се установяват смекчаващи, а единствено отегчаващи отговорността обстоятелства. За да определи наказание над предвидения в закона минимум, първият съд обосновано е ценил обществената опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, формата на изпълнителното деяние, размерът на причинените съставомерни имуществени вреди, броят на квалифициращите признаци по чл. 195, ал.1 НК, справката за съдимост, в която са отразени и осъждания, които не оказват влияние върху правната квалификация на деянието. Спецификата на настоящия случай се отличава с взлом в жилище в нощните часове на денонощието, като самото проникване по този начин в чуждо жилище осъществява състав на престъпление, предвидено в раздел IV, глава III от Особената част на НК (чл.170, ал.2 вр. с ал.1 НК), което по аргумент от особената разпоредба на чл.175, ал.1 НК е престъпление от общ характер. В настоящия случай изпълнителното деяние на това престъпление се поглъща от изпълнителното деяние на кражбата на вещи от жилището, при което проникването с взлом в нощните часове на денонощието от субективна страна е обусловено от намерение за противозаконното им отнемане от владението на друго лице. Тази правна оценка на фактите обаче не преодолява по-високата обществена опасност на изпълнително деяние на престъплението кражба, което се извършва в нощните часове на денонощието, когато шансовете за разкриването му са значително по-ниски и когато рискът от засягане на обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, са много по-големи. Правилно първият съд е ценил като отегчаващо отговорността обстоятелство отнемането на пари от детска касичка, което без съмнение е индиция за безскрупулност, както и за липсата на каквато и да е чувствителност към естеството на засегнатите обществени отношения. По изложените съображения не са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав счита, че отегчаващо отговорността обстоятелство е и подготовката на подсъдимия за извършване на престъпление против собствеността, свързано с факта, че предварително е бил подсигурен със средства (ръкавици и калцуни), които осуетяват възможността да бъдат оставени следи. Това обстоятелство, преценявано наред със съдебното минало на подсъдимия, в което са регистрирани множество престъпления против собствеността, обосновава извод за предумисъл. Според съдебната практика за наличието на предумисъл може да се съди по предварително изработения план за изпълнение на престъплението, по предварителното набавяне на средствата и др. Наличието на предумисъл винаги обуславя по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца и следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието. Въззивният съд счита, че при така установените отегчаващи отговорността обстоятелства справедливият размер на наказанието е към средните предели, предвидени в нормата на чл.195, ал.1 НК. Вярно е, че престоят на подсъдимия в чуждото жилище не е бил продължителен, както и че не е засегнал имуществото на частните обвинители извън необходимото за извършване на престъплението. Тези обстоятелства обаче не могат да се ценят като смекчаващи отговорността, а отделно следва да се отчете и краткият период от време, изминал от изтърпяване на същото по вид наказание до инкриминирания период. В конкретния случай поради липсата на протест съдът не може да ревизира съдебния акт на първоинстанционния съд, като увеличи размера на наказанието лишаване от свобода, поради което присъдата на СРС следва да се потвърди и в частта, в която е индивидуализиран неговият размер. Правилен и обоснован е изводът на първия съд, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК за отлагане на изпълнението му. Това е така, тъй като към момента на деянието правният статус на подсъдимия е на осъждано на лишаване от свобода лице за извършено от него престъпление от общ характер. Правилно при определяне режима на наказанието съдът е приложил чл. 57, ал.1, т.2, б.Б ЗИНЗС, като е стигнал до извод, че режимът следва да е строг. Съгласно този текст от закона съдът определя строг режим на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. Както съдът посочва погоре, предходно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца е било изтърпяно на 21.01.2022г., а деянието, за което подсъдимият е осъден в настоящото наказателно производство, е извършено на 04.03.2023г. Правилно на основание чл.59, ал.1, т.1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото производство, а именно от 01.04.2023г. до изменение на същата в „подписка”, а именно на 14.11.2023г., като на основание чл. 59, ал. 2 НК от наказанието лишаване от свобода правилно е приспаднал и периода, в който подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и на чл.64, ал.2 НПК, а именно от 29.03.2023г. до 01.04.2023г. Първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и в частта, в която съдът се е произнесъл относно разноските и веществените доказателства. С оглед изхода на делото е приложима императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 от НПК, която предвижда в случаите, в които подсъдимият е признат за виновен, в негова тежест да бъдат възложени и сторените в хода на производството разноски. По изложените съображения осъждането му за направените по делото разноски е неизбежна последица от начина, по който в настоящия случай е решен въпросът за вината. Ето защо и въззивният съд счита, че правилно подсъдимият е бил осъден от първоинстанционния съд да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 547, 65 лева, съставляваща разноски, сторени в хода на досъдебното производство, както и сумата от 70, 00 лева, представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица, изплатени в хода на съдебното следствие и платими в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС. Същите са изчислени правилно от първоинстанционния съд на базата на приложените по делото доказателства, а именно - сметка за направени разходи по изготвянето на протокол № 108/2023 г. на ВТЕ в размер на 259,19 лв. (132,52 евро) на стр. 31 от ДП, сметка за направени разходи по изготвянето на протокол № 129/2023 г. на ВТЕ в размер на 124,66 лв. (63,74 евро) на стр. 39 от ДП, постановление от 13.07.2023 г. за определяне възнаграждение на вещо лице С.З.С. за сумата от 163,80 лв. (83,75 евро) – стр. 161 от ДП. Правилно общата стойност на така направените разноски е изчислена в размер на общо 547,65 лв., която с оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България следва да се превалутира в размер на 280,01 евро, респективно разноските, направени в съдебното следствие в производството пред СРС в размер на 70,00 лв., отразени в протокол от проведено ОСЗ от 01.10.2024 г. стр. 100-101 от съдебното дело по НОХД 15204/2023 г.) - 30,00 лв. (15,34 евро) - възнаграждение на в.л. С.З.С. за СОЕ, РКО № 20241110017222/13.10.2024 г. и 40,00 лв. (20,45 евро) - възнаграждение на в.л. Алексей Маринов Зарев - следва да се превалутират в размер на 35,79 евро. Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. Я. Д. е бил осъден от първата съдебна инстанция да заплати в полза на частния обвинител Г. Н. П. сумата от 1500 лева в равностойност 766,94 евро, представляваща направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор от 11.08.2023г., тъй като в хода на съдебните прения повереникът е направил съответно искане за това. На подсъдимия следва да бъдат възложени и разноските по водене на делото, направени от частния обвинител Г. П. в производството пред въззивния съд, за което също е депозирано съответно искане и за които са приложени съответни доказателства (л. 69, СП, СГС). Съгласно представените доказателства хонорарът на повереника за участието му в производството пред въззивния съд възлиза на 1500 лева, като неговата равностойност в евро е 766, 94 евро. Ангажираните от повереника на частния обвинител Г. П. доказателства отговарят на изискването по т. 1 от ТР № 6/2012г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС адвокатското възнаграждение да се присъжда при представяне на договор за правна помощ със значение на разписка, тъй в приложения по делото договор за правна помощ е посочено, че възнаграждението на повереника е изплатено в брой. Подсъдимият на основание чл.189, ал.3 НПК следва да бъде осъден да заплати и разноските, направени в производството пред въззивния съд по сметка на СГС, както следва: 70,00 лв. (35,79 евро) - възнаграждение на в.л. П. Ц. В., РКО № 20251100007156/14.11.2025 г., съгласно определение на съда в о.с.з. от 12.11.2025 г.– стр. 70-72 от съдебно дело ВНОХД № 2240/2025 г.); 312,09 лв. (159,57 евро) - сума по представена сметка, разпоредена да се изплати на СДВР във връзка с приетата аудио-техническа експертиза изготвена от П. Ц. В. в о.с.з. от 12.11.2025 г. – стр. 70-72 от съдебно дело ВНОХД № 2240/2025 г.; 326,22 лв. (166,79 евро) - сметка на НИК-МВР за тройната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза № 25/ИДИ- 7280, изготвена от А. Д., Ф. С. и А. Н., за която съдът в о.с.з. от 04.05.2026 г. е разпоредил да се изплати на НИК-МВР - стр. 117 (гръб) от съдебно дело ВНОХД № 2240/2025 г. Общата стойност в лева на направените пред въззивния съд разноски възлиза на 708,31 лв. (362,15 евро). Не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и в частта, в която е решен въпросът за веществените доказателства. Иззетата от жилището на подсъдимия с протокол за претърсване и изземване от 29.03.2023г. черна кожена шапка не представлява веществено доказателство, което да е относимо към предмета на делото, нито подлежи на отнемане в полза на държавата. По изложените съображения въззивният съд намира, че правилно на основание чл.111, ал.1 НПК първата съдебна инстанция е постановила това веществено доказателство да бъде върнато на подсъдимия. Не са налице основанията на чл.112, ал.1 и ал. 2 НПК за отнемането му в полза на държавата. Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата съдебна инстанция, че приобщеният с протокол за доброволно предаване от 06.03.2023г. оптичен носител, съдържащ компютърни информационни данни - дигитални записи от видеокамера, следва да остане на съхранение по делото. Същият е носител на информация от съществено значение за делото, не инкорпорира имуществена стойност и не са установени лица, които да са заинтересовани от връщането му. С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че постановената от СРС присъда следва изцяло да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд