Решение № 114 от 26.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 158/2026 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. В. К., чрез процесуалния му представител адв. Д. К., срещу Решение № 10/12.01.2026г., постановено по гр. д. № 506/2024 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е признато за недоказано оспорването на истинността /автентичността/ на саморъчно завещание, съставено на 27.07.2022 г. от В.П.А. бивш жител на гр. Шумен; отхвърлено е направеното от В. В. К., срещу В. А. Т., възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за намаляване с ½ идеална част на завещанието, извършено от наследодателя В.П.А., починала на 14.08.2023г., направено със саморъчно завещание от 27.07.2022 г., обявено с протокол от 02.12.2024 г. на нотариус рег. № 716 на НК, в поза на В. А. Т., като неоснователно; отхвърлени са предявените от В. В. К., срещу В. А. Т., искове с правно основание: чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за сумата 52 193,75 евро / 102 082,10 лв./, представляваща сбор от непредадени парични суми от В. А. Т. на В.П.А., получени от ответника в периода 15.02.2023г. – 03.08.2023г. в резултат на извършени от същия за сметка на А. действия, възложени му от последната със сключен договор за поръчка от 11.07.2022г., като погасена чрез прихващане; чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 10 747,77 евро /или 21 020,82 лв./, представляваща обезщетение за неплатени в срок парични задължения по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД в общ размер 102 082,10 лв., считано от датата на тегленето на всяка сума от В. Т. до 30.10.2024 г., като неоснователен. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на материални и процесуалния закон. Непълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото е довело до погрешни и неправилни изводи на съда и до постановяване на недопустимо решение. В нарушение на чл.10 ГПК съдът не е обсъдил и взел предвид и преценил всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка; нарушен е и принципа на диспозитивното начало, с произнасянето по направеното от ответника възражение за прихващане, като същото е уважено без да са изложени мотиви относно правното основание и произхода на твърдените задължения на ищцата към ответника; не е посочено конкретно облигационно правоотношение, от което да произтича насрещно, изискуемо и ликвидно вземане на ответника спрямо ищцата. Според въззивницата произнасянето на съда по претенцията по чл.284, ал.2 ЗЗД е вътрешно противоречиво, тъй като от една страна е прието, че са налице всички предпоставки за основателност на иска, от друга обаче, чрез уважаване на възражение за прихващане искът е отхвърлен без да е налице насрещно изискуемо и ликвидно вземане на ответника спрямо ищцата. Незаконосъобразно и в противоречие на трайно установеното практика, на основание завещанието е уважена възражението за прихващане, като не е съобразено, че същото по силата на закона е породила действие след смъртта на завещателя, а към този момент процесните суми са били изтеглени от ответника въз основа на пълномощно приживе на завещателя и не са били част от наследството на завещателката. Изложени са доводи, че завещанието не може да легитимира действия, извършени приживе на завещателката, нито да обоснове възникването на насрещно задължение на наследника, което да бъде предмет на прихващане. Необосновано и в противоречие с изложените в решението мотиви, съдът е разпрострял действието на завещанието и върху суми, които към момента на откриване на наследството не са били налични по банкови сметки на наследодателката, а са се намирали по депозитни сметки на ответника, изтеглени от него от сметката на наследодателката, преди смъртта й. По този начин, като е приел, че ответникът е разполагал с вземане срещу ищцата, равняващо се на паричната сума, която е била завещана в негова полза и именно въз основа на това е уважено възражението за прихващане, фактически ответника е облагодетелстван извън пределите на волята на завещателката. Посочва, се възивницата, като наследник по закон, притежава запазена част по смисъла на ЗН, която не може да бъде накърнявана чрез завещателни разпореждания, нито чрез прикрити разпореждания между живи. Изтеглянето на паричните суми е извършено еднолично от ответника въз основа на предоставеното му пълномощно и в негов собствен интерес, а не в интерес на упълномощителя. Като неправилно и незаконосъобразно се оспорва решението в частта с което е отхвърлено като неоснователно направеното от страна на ищцата възражение по чл. 30 от ЗН, поради това, че същата не е приела наследството по опис. В тази връзка са наведени твърдения, че като единствен наследник, ищцата е предприела действия, които несъмнено представляват конклудентно приемане на наследството, включително упражняване на наследствени права и защита на наследственото имущество, като е предявила искове при условията на евентуалност, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 88, ал. 1 ЗЗД, срещу В. А. Т., А.В.Т. и Х.В.Т.. Посочва също, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е указал на ищцата, че следва да представи доказателства за приемане на наследството по опис. Неправилно и необосновано е прието, че довереникът не бил длъжен да извърши незабавно отчет и предаване на получената сума, поради което са приложими общите правила на чл. 84 ЗЗД и лихва се дължи след отправяне на покана. Отправените във въззивната жалба искания са за отмяна на решението и постановяване на друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата: на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 52 193,75 евро, представляваща сбор от непредадени парични суми от В. А. Т. на В.П.А., получени от ответника в периода 15.02.2023г. – 03.08.2023г. в резултат на извършени от същия за сметка на А. действия, възложени му от последната със сключен договор за поръчка, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в общ размер на 10 747,77 евро /или 21 020,82 лв./, представляваща обезщетение за неплатени в срок парични задължения по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД в общ размер 52 193,75 евро /или 102 082,10 лв./, считано от датата на тегленето на всяка сума от В. Т. до 30.10.2024 г.; - при условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 52 193,75 евро, представляваща получена от него сума през периода 15.02.2023г. – 03.08.2023г. при отпаднало основание – развален договор за поръчка от 11.07.2022 г., сключен между него и наследодателката на ищцата В. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответника да заплати на ищцата, сума в общ размер на 10 747,77 евро, представляваща обезщетение за неплатени в срок парични задължения по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в общ размер 52 193,75 евро, считано от датата на тегленето на всяка сума от В. Т. до 30.10.2024 г.;- при условията на евентуалност - на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден В. А. Т. да заплати на В. В. К. сумата от 52 193,75 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от наследодателката на ищцата в резултат на противоправни действия на ответника, изразяващи се в отказ от предаване на парични суми, получени в резултат на упълномощаването му с пълномощно от 11.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 10 747,77 евро, представляваща обезщетение за неплатени в срок парични задължения по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в общ размер 52 193,75 евро, считано от датата на тегленето на всяка сума от В. Т. до 30.10.2024г.; евентуално - на основание чл. 59 от ЗЗД ответника да заплати на В. В. К. сумата от 52 193,75 евро, представляваща получена от него през периода 15.02.2023г. – 03.08.2023г. сума, изтеглена от банкови сметки на наследодателката на ищцата без основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сума в общ размер на 10 747,77 евро, представляваща обезщетение за неплатени в срок парични задължения по чл. 59 ЗЗД в общ размер 52 193,75 евро, считано от датата на тегленето на всяка сума от В. Т. до 30.10.2024г. С писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК В. А. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Р. К., оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага доводи в подкрепа на изводите на ОС Шумен. Посочва, че за пръв път с въззивната жалба ищцата навежда твърдения, че процесните суми, изтеглени и преведени по банкова сметка на ответника, въз основа на даденото му от наследодателката на ищцата пълномощно не са част от наследствената маса, тъй като наследодателката се е разпоредила с тях приживе, чрез извършените от пълномощника. Излага доводи, че ищцата, като наследник, претендира право, принадлежащо на наследодателя, като не е необходимо парите реално да са налични в имуществото към датата на смъртта, а е достатъчно правото на вземане да е съществувало, каквото е установено по делото, поради което и иска по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е уважен от първоинстанционния съд. Предвид уважаването на този иск, процесната сума представлява част от наследството, оставено от В. А., като от доказателствата по делото безспорно се установява, че ответникът е заветник, въз основа на направеното в негова полза саморъчно завещание. Извършеното прихващане е законосъобразно, в съответствие с практиката на ВКС, тъй като с изтеглянето на сумите ответникът е действал като пълномощник на наследодателката на ищцата и по силата на тези действия, паричните суми не са станали собственост на ответника, т.е. не е налице разпореждане с тези суми и същите представляват част от имуществото на В. А.. С откриването на наследството на 14.08.2023 г. са възникнали две насрещни, еднородни и изискуеми вземания: вземане на наследника по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и насрещно вземане на ответника като заветник. Съгласно ТР № 2/2020 на ОСГТК на ВКС, при уважено възражение за прихващане вземанията се погасяват с обратна сила от момента, в който компенсирането е станало възможно. Изводът на първоинстанционния съд за пълно погасяване на претенцията на ищцата чрез прихващане е в пълно съответствие със закона и задължителната съдебна практика. По подробно изложени в отговора съображения въззиваемия моли за потвърждаване на обжалваното решение. В проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат пространни становища по същество на спора, като всяка претендира присъждане на разноски. При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното: Доводите за допуснати процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на спора не кореспондират с действителното допуснати такива. Освен това твърдяните нарушения не са от такова естество и тежест, които да обуславят недопустимост на произнасянето на ОС – Шумен. С оглед непосредствената цел на въззивното производство и съобразно разрешението в т. 2 от ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, същите могат да представляват единствено предпоставка за допускане и приемане пред въззивния съд на доказателства, неприети от първостепенния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, каквито искания в случая не са направени. Производството пред ОС-Шумен е образувано по предявени от В. К. срещу В. А. Т. обективно съединени искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за сумата от 102 082,10 лева представляваща сбор от непредадени парични суми от В. Т. на В.П.А., получени в периода 15.02.2023г.-03.08.2023г. по сключен договор за поръчка от 1.07.2022г. и 21 020,82 лева- обезщетение за неплатени в срок парични задължения, ведно със законната лихва върху гланиците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; при условията на евентуалност- искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗД,; при условията на евентуалност- искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, евентуално искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на В. В. К. сумата от 102 082,10 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, както и 21020,82лв., представляваща обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: Ищцата В. К. е единствена наследница – внучка на починалата на 14.08.2024г. В.П.А.. След смъртта на наследодателката, ищцата се снабдила със справка за банкови и платени сметки, и банкови сейфове и след проверка на място на посочените в справката банки („Инвестбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД) установила, че един месец преди смъртта на В. А. от сметката й в „Инвестбанк“ АД В. Т. прехвърлил по своя лична сметка сумата в размер на 42 000 лв. На 03.08.2023 г., на каса е изтеглил сумата в размер на 900 лв. От сметката на наследодателката в „Банка ДСК“ АД на 15.02.2023г. била прехвърлена от В. Т. по негова лична сметка сумата в размер на 59 182.09 лв. При изтеглянето и превеждането на сумите В. А. се легитимирал като представител на В. А. с пълномощно с нотариално заверен подпис на 11.07.2022г. Общо изтеглените суми от двете банкови сметки за периода 15.02.2023г. – 03.08.2023г. възлизат на 102 082,10 лв. На датата, на която е било заверено пълномощното -11.07.2022г., между В.П.А., от една страна в качеството й на прехвърлител, и от друга страна ответника В. А. Т. в качеството му на приобретател, е сключен и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 11, том III, рег. № 5702, дело № 368 от 2022г. на нотариус с район на действие РС – Шумен, с регистрационен номер 716. Съгласно сключения договор В. А. е прехвърлила на приобретателя В. Т. собствените си 3 / 4 идеални части от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.675.221.1.4 по КККР на гр. Шумен, с административен адрес гр. Шумен, ул. „Охрид“ № 6, ет. 5, ап. 4, с площ от 124 кв.м., на етаж 5 в сграда с идентификатор 83510.675.221.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.675.221; гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.675.221.1.7 по КККР на гр. Шумен, с административен адрес: гр. Шумен, ул. „Охрид“ № 6, ет. 1, в сграда с идентификатор 83510.675.221.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.675.221, заедно с 1/ 4 идеални част и от общите части на сградата, заедно с 1 / 4 ид. ч. от парцел IX-4333, в квартал 273 по плана на гр. Шумен, действал към 1970г., целия с площ от 358 кв.м., съответстващи на 89,5/692 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.675.221, срещу положените досега от приобретателя В. А. Т. към прехвърлителя В.П.А. грижи и издръжка, както и срещу задължението на приобретателя за в бъдеще да осигурява на прехвърлителя, лично или чрез трето лице, издръжка и гледане, като й осигурява спокоен живот, какъвто е водила досега, да й осигурява медицинско обслужване и грижи при болест и немощ, а в случай че собствените й средства не са достатъчни да й осигури допълнителни средства за храна, лекарства и всичко необходимо за нормален живот. Ищцата твърди, че здравословното състояние на В. А. не е било добро и преди смъртта на съпруга , а след смъртта на дъщеря й - В. К., то се влошило още повече, с оглед на тежката загуба и възрастовите изменения в паметта . Здравословните проблеми се задълбочили през пролетта и лятото на 2022г., когато било подписано пълномощното за теглене на суми от банковите сметки и са прехвърлени недвижимите имоти. В. А. страдала от серопозитивни ревматоидни артрити, множествена локализация, висока степен на активност, III Рос т.- III ФК двиг. дефицит, остеопороза, есенциална хипертония, I I гр., умерено-висока степен, сърдечна форма, двустранна гонартроза, тежка деформираща лумбална спондилоза, остеопороза, остеохондроза Л3-Л4; Л4- Л5; Л5-ЕС1; Л1-Л2; Л3-ЕС1, клиновидни снижени тела, състояние след фрактура на тялото на Л1, сколиоза в тораколум, отдел на ГС, както и генерализирана атеросклероза. Последното заболяване се отразило на душевното и умственото състояние на наследодателката - забравяла, трудно се концентрирала, поддавала се лесно на емоции и влияние. Разбирайки за състоянието й, ответникът успял да я предразположи с обещания за специално отношение към нея, като по този начин придобил имотите, посочени в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и се снабдил с пълномощно за теглене на суми и представителство пред търговски банки. С упражняването на учредената с пълномощното представителна власт, в периода от 15.02.2023г. до 03.08.2023 г., ответникът изтеглил от банковите сметки на упълномощителя сума в общ размер на 102 082.10 лв., като с действията си е приел договора за поръчка, но не е изпълнил задължението си по чл.284, ал.2 ЗЗД да предаде процесната сума на упълномощителката, поради което в негова тежест остава задължението да възстанови същата в съответствие с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД ищцата посочва, че сумата от 102 082,10 лв. е изтеглена от ответника в периода 15.02.2023г. – 03.08.2023г. без основание и подлежи на връщане от него. Във връзка с предявения при условията на евентуалност иск по чл. 45 от ЗЗД са изложени твърдения, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършени от него неправомерни действия, в качеството му на упълномощено лице съгласно пълномощно рег. № 5699/11.07.2022 г., изразяващи се в отказ от предаване на изтеглената в периода 15.02.2023 г. – 03.08.2023 г. от банкови сметки в „Инвестбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД суми. Изложени са и твърдения, че положеният подпис на „упълномощител“ в пълномощно с рег. № 5699/11.07.2022г. не е положен от В. А.. Евентуално са наведени и твърдения, че с изтеглени/преведени от банковите сметки на В. А. ответникът се е обогатил, а ищцата се е обеднила чрез горепосочените действия без основание. В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията за влошено здравословното, умствено и душевно състояние на В. А. и че са настъпили възрастови изменения в паметта на същата, които да са били предпоставка за подписване на пълномощно за теглене на суми от банковите сметки и прехвърляне на по ¾ ид. ч. от недвижимите имоти в полза на ответника срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя. Твърди, че ищцата се е срещала много рядко с В. А. и, че двете са били отчуждени една от друга и в лоши отношения. Оспорва твърденията, че е сключил с В. А. договор за поръчка, по който да дължи отчетна сделка, като твърди, че В. А. била мотивирана да го упълномощи да тегли и разпорежда с наличните по банковите й сметка суми от чувства на благодарност за неговото отношение към нея и семейството й години назад. Желанието на В. А. било притежаваните от нея парични средства, както и частта от жилището в гр. Шумен да бъдат получени от ответника в знак на признателност като към единствения нейн и на семейството й близък. Единственото възрастово изменение на В. А.а от здравословен характер е страданието от остра форма на остеопороза и ревматоидни болки в ставите. Гръбнакът й бил изкривен и тя ходела приведена на две, без да може да се изправи; придвижвала се с бастун трудно и бавно; гръбначното изкривяване било пречка за самостоятелно свободно придвижване, пазаруване, посещение на лекари и аптеки, приготвяне на храна; състоянието й налагало ползването на помощ, изразяваща се в придружаване, поддръжка на домакинството, обгрижване при задоволяване на битовите й потребности; налагало се някой да носи рецептурните книжки в аптека, да й купува лекарства, да я води на прегледи. Тези дейности години наред извършвал ответника, който останал единствения близък, на когото можела да разчита. Ответника излага, че отношенията между него и В.К. – зет на В. А. датират от преди 1998г.; дружеството на К. стопанисвало седем бензиностанции в различни населени места, като ответникът придружавал К. при доставките на гориво и оформянето на документи пред институции, свързани с дейността на дружеството, като негов близък довереник. След като през 2008 г. К. починал, дейността по управление на дружествените дела била поета от съпругата му – В. К., а ответника продължил да помага на цялото семейство. Придружавал дядото на ищцата/ съпруг на В./ при посещения в болници и медицински прегледи, включително по повод оперативно лечение в гр. София; отзовавал на всяка молба от страна на В. А., включително и по повод оказване на помощ при пътуванията, свързани с лечението на дъщеря й В. К. след 2018г. Поради влошените отношения с внучка й В. А. решила, че не може да разчита на помощ и грижи от нейна страна. Поради това, с пълномощно рег. № 5699/11.07.2022 г. по описа на нотариус с рег. № 716 в НК А. упълномощила Т. с редица правомощия, сред които да получава нейна лична пенсия, парични помощи, обезщетения и др. В същия ден тя му прехвърлила и собствеността върху притежаваните от нея 3/4 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда ид. № 83510.675.221.1.4 и гараж ид. № 83510.675.221.1.7 по КККР на гр. Шумен, срещу задължение за издръжка и гледане. Между ответника и А. са съществували единствено морални отношения, а не договорни, като желаният за упълномощителката резултат бил пълномощникът да получи паричните средства, като тя оставила в негова полза и саморъчно завещание от 27.07.2022г., оставено за съхранение при нотариус и обявено с Протокол от 02.12.2024 г. С него В. А. завещала собствените си парични средства в търговските банки в Република България и техните клонове, включително в „Банка ДСК“ АД и „Инвестбанк“ АД на В. А. Т., с ясното съзнание за значението на акта, който е извършила. Релевира възражение за прихващане на присъдената сума, в случай че бъде уважен някой от осъдителните искове, със сумата, която ответникът е получил, въз основа на саморъчното завещание. В първото по делото заседание, ищцата е навела възражение за нищожност на завета, поради неавтентичност, евентуално възражение за унищожаемост, поради неспособността на завещателя да се разпорежда с имущество за след смъртта си към момента на извършване на разпоредителния акт. В условията на евентуалност, е наведено и възражение за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за възстановяване на накърнената на ищцата запазена част от наследството на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН. Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено от фактическа страна: От приетото по делото удостоверение за наследници на починалата на 14.08.2023г. В.П.А. е видно, че жалбоподателката е единствена нейна наследница. Няма спор между страните, а и от приетото по първоинстанционното дело пълномощно с рег. № 5699/11.07.2022 г. се установява, че със същото В.П.А. е упълномощила В. А. Т., освен с други подробно посочени права, и за следното: да я представлява пред всички търговски банки на територията на Република България и техните клонове, включително пред Банка ДСК и Инвестбанк, при откриване на банкови сметки, при и по повод извършване на банкови операции, а именно: чрез форми на безналично плащане, директен превод между банкови сметки, включително и като тегли, внася, проверява за постъпили суми, с право на закриване, както и да прави платежни нареждания с всички банкови сметки, открити на името на В. А.. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 11/11.07.2022 г. В.П.А. е прехвърлила на В. А. Т., собствените си 3 / 4 ид. ч. от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.675.221.1.4 по КККР на гр. Шумен с административен адрес гр. Шумен, ул. „Охрид“ № 6, ет. 5, ап. 4, с площ 124 кв.м., ведно с прилежащите: изба № 4 с площ 16 кв.м., таван № 1 с площ 18 кв.м., както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.675.221.1.7 с административен адрес гр. Шумен, ул. „Охрид“ № 6, ет.1, заедно с 1 / 4 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1 / 4 ид. ч. от парцел ІХ-4333 в квартал 273 по плана на гр. Шумен, действал към 1970 г., целият с площ от 358 кв.м., съответстващи на 89,5/692 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.675.221, с площ 692 кв.м., срещу положените досега от приобретателя В. А. Т. към прехвърлителя В.П.А. грижи и издръжка, както и срещу задължението на приобретателя в бъдеще да осигурява на прехвърлителя, лично или чрез трето лице, издръжка и гледане, като й осигурява спокоен живот, какъвто е водила досега, да й осигурява медицинско обслужване и грижи при болест и немощ, а в случай че собствените й средства не са достатъчни да й осигури допълнителни средства за храна, лекарства и всичко необходимо за нормален живот. Според приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза наличностите по банкови сметки на името на В.П.А. в „Инвестбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД за периода 11.07.2022 г. – 14.08.2023 г. са били: в „Инвестбанк“ АД – 42 066,90 лв. и в „Банка ДСК“ АД – 59 206,59 лв. На 14.07.2023 г. В. А. Т. е прехвърлил от банкова сметка на В. А. в „Инвестбанк“ АД с IBAN BG•••• по своя банкова сметка сумата от 42 000 лв., на 03.08.2023г. е изтеглил от същата сметка 900 лв. в брой, а на 15.02.2023г. В. А. Т. е прехвърлил с паричен превод в своя банкова сметка 59 182,09 лв. от банкова сметка на В. А. в „Банка ДСК“ АД с IBAN BG••••. Съгласно предоставена информация от „Банка ДСК“ АД сумата е изтеглена от сметка № •••• от В. Т. съгласно пълномощно 5699/10722; сметката е закрита от пълномощника на същата дата. Така общата изтеглена или прехвърлена сума от В. А. Т. от сметките на В. А. е в размер на 102 082,09 лв. Лихвата за забава върху сумата от 42 000 лв. за периода от 14.07.2023 г. до 30.10.2024 г. е 7 485,52 лв.; лихвата за забава върху сумата от 900 лв. за периода от 03.08.2023 г. до 30.10.2024 г. е 153,84 лв., а лихвата за забава върху сумата от 59 182,09 лв. за периода от 15.02.2023г. до 30.10.2024г. е 13 381,47 лв. Видно от представеното по делото саморъчно завещание с дата 27.07.2022г. В.П.А., е завещала на В. А. Т., ЕГН ••••••••••, собствените й парични средства в търговските банки в Република България и техните клонове, включително в Банка ДСК и Инвестбанк. Завещанието е било оставено за съхранение на 10.08.2022 г. при нотариус Х.И.-Т. с район на действие РС – Шумен и е било обявено на 02.12.2024 г. по молба на В. А. Т., съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 02.12.2024г. По делото са събрани гласни доказателства относно отношенията между ищцата и наследодателката В. А., полагането на грижи от страна на ответника за последната, както и относно физическото и психическо състояние на В. А. в периода, в който същата е подписала процесното пълномощно и сключила договор с ответника за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. От заключението по назначената съдебна графологическа експертиза се установява, че почеркът, с който е изписан ръкописният текст и е положен подписа срещу текста „Подпис:“ в представеното за изследване от вещото лице „Саморъчно завещание“ от името на В.П.А., ЕГН: ••••••••••, с дата 27.07.2022г. принадлежи на В.П.А.. Съгласно приетото от първостепенния съд заключение на КСППЕ, както и представените медицински документи, в последното десетилетие от живота на В. Пенева А., е констатирано наличие на полиморбидност с хроничен ход. Кардиогенната й патология е прогресирала и е обуславяла умерен в началото, а след м. август 2020г. – висок сърдечносъдов риск. Към 27.02.2022г. общото здравословно състояние на В. А. е било умерено увредено. Въпреки, че се е нуждаела от подпомагане, тя е запазила относителна автономия при извършване на ежедневни хигиенни и домашни дейности. Няма проява на странични явления, компрометиращи психиката на А., вследствие на прием на предписаните й медикаменти. Предвид отсъствието на възприятнопредставни, емоционални, мисловни, паметови, интелектуални и волеви психопатологични деформации от качествено психопатологичен регистър, вещите лица приемат, че възрастовите изменения на когнитивните и екзекутивните капацитети при А. не са били с дълбочина, която би могла да отнеме способността й да възприема и обработва по достатъчно адекватен начин информация за заобикалящата я среда и субективните си преживявания, респ. да взима изводими от тях решения, и да ги изпълнява целенасочено, както и да контролира резултатите от тях. Оценка относно податливост на манипулации и внушения, не може да бъде посочена от вещите лица. Личен лекар на В. А. през периода от 12.06.2023 г. до 14.07.2023 г. е бил д-р М.Р.Ч.; през периода от 03.12.2021 г. до 11.06.2023 г. - д-р А.Т.М.; през периода от 25.11.2020 г. до 02.12.2021 г. - д-р М.Р.Ч.; през периода от 30.06.2005 г. до 23.11.2020 г. - д-р А.Т.М.. От представените писмо №94-00-1408# 1 от 05.08.2025 г. на НЗОК, амбулаторни листи и епикризи, се установява, че В. А. е страдала от пароксизмално предсърдно мъждене; изострена десностранна сърдечна недостатъчност; високостепенна аортна стеноза; умерена към високостепенна митрална регургитация; умерена трикуспидална регургитация с белодробна артериална хипертония; Други серопозитивни ревматоидни артрити. Множествена локализация; Остеопороза с патологична фрактура; Други болести на ретината. Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения. Вторична катаракта. Оперирана за катаракта на двете очи през 2015г. с имплантирани ВОЛ; Двустранна кондуктивна загуба на слуха. Вещите лица са посочили, че към 27.07.2022 г., не е налична медицинска документация, съдържаща описание досежно наличие на отклонения във висшата нервна дейност – яснота на съзнание, когнитивни и екзекутивни функции. А. е провеждала системно лечение с Трифас, Глопенел, Предуктал, Бисохексал, Росвера, Цимзия, Пролия, Лориста Н, Розувастатин. Напредналата възраст – 88г. е оказала значително негативно влияние върху мисловните процеси и екзекутивните функции, но същите са били адекватни за ситуацията. Няма установени и значими нарушения във възможностите за критична оценка на ситуацията, в която се намира, на здравословното си състояние и на взимането на решения, относно осигуряването на нужните й грижи. Не са установени и данни за актуални или отминали психични разстройства с психотична и дефицитарна (вродена или придобита) когнитивна симптоматика. В с. з. вещите лица са уточнили, че не е възможно, предвид напредналата възрастта на освидетелстваното лице, то едновременно да изглежда адекватно за околните, но реално да не може да осъзнава напълно какво е значението на извършените от него действия. В разговор, при сключването на прехвърлителната сделка, би проличало дали А. съзнава свойството и значението на постъпките си. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По иска по чл.284, ал.2 ЗЗД: Съгласно Решение № 355 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 393/2024 г., III г. о., ГК, според константната практика на ВКС, обективирана в решение № 225 от 28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ІV г. о.; решение № 63 от 22.04.2021 г. по гр. д. № 2380/2020 г. на ІІІ г. о. и др., чрез упълномощаването като едностранна сделка се създава само представителната власт на пълномощника, а задължението на последния да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника, които почти винаги се обективират от договор, който най-често е договор за поръчка. За да е налице упълномощаване с последиците на чл.36, ал.2 ЗЗД, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки от негово име чрез пълномощника. Тази едностранна сделка никога не се осъществява сама по себе си – тя е имплицитно свързана със сключване на мандатно правоотношение между пълномощника, като довереник и упълномощителя – доверител, по договор за поръчка, за чиято действителност, законът не изисква спазване на някаква форма. Тази сделка е причината за сключване на упълномощителната сделка , съществуването на която би било безсмислено, ако не е налице мандатно правоотношение, чиято реализация упълномощаването обслужва. Предмет на договора за поръчка е извършването на определени по съдържанието си правни действия. Фактическото действие на получаване на парични суми не отговаря на това изискване, поради което само по себе си не обосновава мандатно правоотношение. Нормата на чл.286 ЗЗД свързва получаването на средства с договор за поръчка, но и изрично предписва основанието за това – да са необходими за изпълнение на възложеното действие. В тази връзка и присъщото на мандатното правоотношение правомощие за разпореждане с предоставените средства и задължение за съхраняване на полученото се явява средство за изпълнение на възложеното правно действие, каквото в случая не се установява. Договорът за поръчка по правило е неформален. Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а съгласно ал.2- довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Това задължение може да бъде изпълнено само с активни действия от страна на довереника, като той носи и доказателствената тежест за установяването им. В случая от доказателствата по делото се установява, че ответникът е изтеглил от банковите сметки на В. А. през процесния период сума в размер на общо 102 082,09лв., въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 569911.07.2022г., удостоверена от Д.С.- помощник-нотариус по заместване на нотариус Христина Табакова с рег. № 716 на НК. Въз основа на това пълномощно за ответника е възникнала представителна власт да се разпорежда с паричните суми по влоговете на В. А. от нейно име и за нейна сметка, т.е. да извършва правни действия с последици за упълномощителя. Според константната практика на ВКС, обективирана в посочените по-горе решения, чрез упълномощаването като едностранна сделка се създава само представителна власт на пълномощника, а задължението на последния да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от вътрешните отношения. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на договор за поръчка. Едва с упражняването на представителната си власт, която може да включва теглене на парични суми по банкови влогове на упълномощителя, пълномощникът се обвързва с договор за поръчка, със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването правни действия, ако не е установено нещо друго за вътрешните отношения между страните във връзка с упълномощителната сделка. В последната хипотеза, в която пълномощникът е извършил правните действия, за които е упълномощен, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че вътрешните отношения са подчинени на правилата на договора за поръчка. Според тези правила, когато правата по пълномощното са упражнени и пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя определени парични суми, за него възниква задължение да отчете (предаде) на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка с оглед създаденото с първото теглене мандатно правоотношение (чл. 284, ал. 2 ЗЗД). От представените по делото доказателства относно извършени правни действия по процесното пълномощно се установява наличието на мандатно правоотношение, възникнало с извършените тегления и преводи на процесните суми от банковите влогове на В. А. /баба на ищцата/. По делото не са представени доказателства за друг договор, за изпълнение на който да е извършена процесната упълномощителна сделка, различен от договор за поръчка, например договор за дарение или други вътрешни отношения между ответника и В. А. по повод упълномощаването, които да не изискват извършване на отчетна сделка между тях. Видно от текста на пълномощното, същото има за цел да улесни въззиваемият при получаване на доходите на упълномощителката (включително пенсии и обезщетения), да се разпорежда с тях от нейно име и в нейна полза, като й закупува необходимата храна, медикаменти и заплаща доставяното й медицинско обслужване. Липсват доказателства за дарствено намерение, още повече, че видно от представеното саморъчно завещание, след подписване на пълномощното В. А. е взела решението да се разпореди с част от имуществото си за след смъртта си. За двете отделни решения свидетелстват, както отделните сделките, така и времевия интервал помежду им. От доказателствата по делото не се установяват твърденията на ответника за дарствено намерение при сключването на сделката за прехвърляне на права на собственост върху недвижимите имоти и пълномощното. Ако такова беше налице, при посещението на нотариус на 11.07.2022г. би бил сключен договор за дарение, а не за издръжка и гледане. Напротив, В. А. е желаела паричните средства, налични по сметките й към 11.07.2022 г., да останат в нейния патримониум, за да бъдат ползвани за задоволяване на битовите й потребности. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че с пълномощното В. А. е учредила на ответника представителна власт за извършване на описаните в него действия, като между двамата е възникнало правоотношение по договор за поръчка, по силата на който В. А. е възложила, а ответникът е приел да се разпорежда с вземания по банковите й сметки, с цел осигуряване на В. А. необходимата й издръжка. От доказателствата по делото не се установява какви действия е предприел ответника в изпълнение на възложеното. Между страните също така не се спори, че процесната сума в размер на 102 082,09 лева не е предадена от ответника на упълномощителката. Поради това, съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за посочената сума, представляваща изтеглени парични средства в периода 14.07.2023г.15.02.2023г. по пълномощно от 11.07.2022г., за изпълнение на възложена на ответника от В. А. / наследодателка на ищцата/ поръчка. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 102 082,10лв., представляваща завещана от В. А. парична сума по силата на саморъчно завещание от 27.07.2022г. Предприетото от страна на ищцата оспорване на автентичността на саморъчното завещание е останало недоказано, тъй като съгласно приетото по първоинстанционното дело заключение на назначената графическа експертиза почеркът, с който е изписан ръкописният текст и е положен подписът срещу текста „Подпис“ в саморъчно завещание от името на В.П.А., с дата 27.07.2022 г., принадлежи на В.П.А.. От приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение на комплексната съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, което настоящия съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че възрастта на В. А. към 27.07.2022 г. не е оказала значително негативно влияние върху мисловните й процеси и екзекутивните функции. Заболяванията на В. А. не са влошавали качеството на умствените й възможности; В. А. не е страдала от психични разстройства; по време на подписване на завещанието В. А. е била способна да действа разумно, както и да разбира и ръководи действията си. Недоказано е и възражението на ищцата за унищожаемост на завета, поради това, че В. А. не е била способна да се разпорежда с имущество за след смъртта си към момента на извършване на разпоредителния акт. От ангажираните по делото доказателства категорично се установява, че В. А., въпреки здравословните си проблеми, е била интелектуално съхранена до края на живота си. Това безпротиворечиво и последователно се установява от приложената по делото медицинска документация, от заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, както и от показанията на свидетелите Х.С.И.-Т., М.Р.Ч. и Д.Ж.П.. Въз основа на посочените доказателства съдът формира извод, че към 27.07.2022г. В. А. е била способна да взема решения в хода на ежедневието си, да планира покупки, да съставя и да следва график за медицински прегледи, да общува със съседите си и да прави осъзнат избор досежно обхвата на социалния си кръг. Посочените дейности сочат на категоричен извод за съхранени висши корови и екзекутивни функции на А., макар и при напреднала й възраст и установените страдания от множество заболявания на сърдечно-съдовата и двигателно-опорната системи. Недоказано остана и обстоятелството, че А. лесно се е поддавала на внушения и манипулации. По наведеното възражение за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за възстановяване на накърнената на ищцата запазена част от наследството на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът намира следното: Въззивницата се е легитимирала като кредитор по иска по чл.284, ал.2 ЗЗД с наведените твърдения, че е наследница по закон на В. А. по права линия от втора степен (арг. чл. 6 от ЗН). От представените по делото справка, изготвена по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни "Население", Област Търговище, лицето С.А.И., починал на 16.09.1991 г., е баща на И.С.А., роден на 15.02.1926 г. и починал на 04.01.2018 г., за който не се спори между страните, че е бил съпруг на В. А.. С.А.И. е имал още три деца – П.С.А., М.С.А. и Г.С.П.. От представените Решение № 1921/08.12.1995 г. и Решение № 8047/31.07.2000 г. на Поземлена Комисия – Антоново, се установява, че на наследниците на С.А.И. е възстановено право на собственост върху земеделски земи, както и върху гори и земи от горския фонд. В. А. е наследник на съпруга си И.С.А., починал на 04.01.2018 г., поради което и сумите по банковите й сметки не са единственото й имущество към датата на нейната смърт на 14.08.2023 г. и саморъчното завещание от 27.07.2022 г. не е общо, а частно завещателно разпореждане /завет/. Поначало е допустимо за разглеждане наведеното възражение за намаляване на частното завещателно разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената част, която в случая е 1/2 от имуществото на завещателя (арг. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от ЗН), както в делбено, така и в общо исково производство, при положение, че е наведено в срока предвиден в чл. 131, ал. 1 ГПК (определение № 4/04.01.2018 г. по гр. д. № 2266/2017 г., II г. о. на ВКС). В разрешението по т. 4 на ТР № 3/19.12.2013 г. по ТР № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, е прието, че съгл. чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо същият да е приел наследството по опис. Приемането на наследството по опис съставлява правно действие, чиято цел е да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество. Приемането на наследството по опис изисква да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена част от наследството, самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа. Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част. Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло (т. е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството), както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество (запазената му част). Самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално (в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството), както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. В настоящия случай не е спорно между страните, че В. Т. не е, нито наследник на В. А. по закон, нито по завещание. Поради тази причина, за да реализира притезателното си право, насочено към ограничаване на отговорността си към заветника, въззивницата следва да е приела наследството от В. А. по опис, за което тя не е ангажирала доказателства да е сторила. Ето защо възражението е неоснователно. Оспорването на завещанието и искането за намаляване с ½ ид.ч. на завещанието са заявени чрез възражения, като не са предявявани и скове с правно основание чл.42, л.“б“ ЗН и чл.30 ЗН, поради което, предвид установеното в мотивите на решението неоснователност на възраженията, съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив по същите. По изложените съображения, решението, в частите, с които е признато за недоказано оспорването на истинността на „саморъчно завещание“, съставено на 27.07.2022г. от В.П.А. бивш жител на гр.Шумен и е отхвърлено направеното от В. К. възражение с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, за намаляване с ½ ид.ч. на завещанието, извършено от В.П.А., починала на 14.08.2023г., направено със саморъчно завещание от 27.07.2022г. като неоснователно следва да се обезсили. По направеното от ответника възражение за прихващане на вземането на В. К. по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД с вземането, придобито от ответника чрез частното завещателно разпореждане /завет/ на В. А. настоящият съдебен състав намира следното: По делото безспорно се установява вземане на В. К. като наследник на В. А. по чл.284 ЗЗД. От друга страна, съгласно завещателно разпореждане В. А. се е разпоредила със своите парични средства находящи се в търговските банки в Република България в полза на В. Т., считано за след смъртта й – 14.08.2023г. Към датата на откриване на наследството на А. /14.08.2023 г./, когато заветът е произвел действие, извършените от ответника като пълномощник на В. А. разпоредителни действия, изразяващи се в теглена на парични суми, нареждане на банкови преводи са останали в собственост на упълномощителката. Пълномощникът е действал от нейно име и за нейна сметка, поради което и към дата на откриване на наследството, същите са представлявали част от наследството. Същите са били предмет на завещателното разпореждане, независимо, че са се намирали по банкови сметки на ответника, тъй като са били част от патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството. От доказателствата по делото се установява, че сумите намиращи се по банкови сметка на ответника са в размер на 128 429,27, като по посочените по-горе съображения следва да се приеме, че част от тях е сумата от 102 082,09лв., която е била изтеглена и преведена от сметките на завещателката и са част от наследството, оставено от нея. Предвид изразената от В. А. воля в съставеното валидно завещателно разпореждане, посочените парични средства са придобити след нейната смърт от ответника В. Т., в чиято полза е завещанието. По изложените съображения, релевираното от ответника възражение за прихващане на дължимата от него сума, представляваща неотчетени действия по договор за поръчка със завещателката и сумата, придобита от него в качеството му на заветник е основателно. Налице са две насрещни еднородни и заместими престации, доколкото се касае за парични задължения и на основание чл.103 ЗЗД следва де се извърши прихващане до размера на помалката. Поради съвпадане на размера на двете суми, следва да се счита, че вземането на ищцата по иска по чл.284, ал.2 ЗЗД е изцяло погасено поради извършено прихващане. Предвид основателността на иска с правно основание чл.248, ал.2 ЗЗД, независимо от извършеното прихващане не е настъпило вътрешно процесуално условие, при което от ищцата В. К. са предявени евентуални претенции по чл.55, ал.1 ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях. По иска по чл.86 ЗЗД: Задължението на довереника по договор за поръчка да предаде полученото на доверителя / за изпълнение на отчетната сделка/ е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката. В практиката безпротиворечиво се приема, че довереникът е длъжен да отчете незабавно и без покана- задължение , следващо от естеството на мандатното правоотношение, поради което и обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на получаване на сумите по договора за поръчка. В случая от доказателствата се установява, че процесната сума в общ размер на 102 082,10 лева е получена от ответника, като по делото не се установяват нареждания на доверителя относно последващи действия. Поради това и в конкретния случай не може да се приеме, че довереникът е бил длъжен да се отчете на доверителя чрез незабавно предаване на сумата. Поради това и за да бъде поставен ответника в забава, следва да се приложат общите правила на чл.84 ЗЗД – след като няма уговорен срок, за поставяне на длъжника в забава следва да му бъде изпратена покана. От представените по делото доказателства не се установява, че ответникът е бил поканен да даде отчет за начина по който са изразходвани, изтеглените и преведени по негова банкова сметка парични средства и срок, в който същия да ги предаде, след изтичането на който ответникът би изпаднал в забава. С оглед на изложеното предявеният от В. К. срещу В. Т. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на 10747,77лв., представляваща законна лихва за периода от тегленето на всяка една сума до 30.10.2024г. следва да се отхвърли като неоснователен. По гореизложените съображения обжалваното Решение № 10/12.01.2026 г. по гр. д. № 506/2024 г. на Окръжен съд Шумен следва да бъде обезсилено в частите, с които е признато за недоказано оспорването на истинността /автентичността/ на саморъчното завещание, съставено на 27.07.2022 г. от В.П.А., както и в частта, с която е отхвърлено направеното от В. К. възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване с 1 / 2 идеална част на завещанието, извършено от наследодателя В. А.. Решението следва да се потвърди в частите, с които са отхвърлени предявените от В. К. срещу В. Т. иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за сумата от 52193,75 евро/102082,10 лв./, като погасен чрез прихващане и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 10747,77 евро. Въззиваемият В. Т. е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото във въззивното производство процесуално представителство от адв. Р. К. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Представени са договор за правна защита и съдействие с уговорена защита срещу възнаграждение по чл. 38, ал. 2 по Закона за адвокатурата и декларация от В. Т. във връзка с материални затруднения предвид наложения запор на банковите му сметки, поради който той е в невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител. Съдът като съобрази задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения и взе предвид като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа / 5357 евро, с включен ДДС/, намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес и извършената от процесуалния представител във въззивното производство работа, на адв. К. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 4 000 евро., което въззивницата следва да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съдът, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение отчита, че разгледания спор се отличава с средна степен на правна и фактическа сложност, при оспорване на фактическите и правни изводи на първостепенния съд пред настоящата инстанция, но не са събрани нови доказателствени средства. Защитата на интереса на въззивника се изразява в изготвяне и депозиране на отговор въззивна жалба и на осъщесвено процесуално представителство пред настоящата инстанция. Делото се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание. Определеното в посочения размер адвокатско възнаграждение в достатъчна степен възмездява положения от процесуалния представител труд. Воден от горното, съдът