Решение № 224 от 11.9.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 260/2022 г.

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивни жалби на подсъдимите А. А. К. и Р. Х К., и двамата от с.Р, община Г срещу постановената по НЧХД № 112/2021г. присъда на РС-Гоце Делчев в осъдителната й част. Твърди се в жалбата на А. К., че обжалваната присъда в осъдителната й част е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива; изтъква се, че са допуснати редица процесуални нарушения, изразяващи се в неуточняване в разпореждането на съда за внасяне за разглеждане на тъжбата на обидните думи към двамата подсъдими, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.80, НПК. Сочи се още, че медицинското свидетелство на пострадА.я е издадено ден след процесната дата; оспорват се както медицинското удостоверение, така и изготвената в хода на делото СМЕ. Навеждат се доводи за невъзможност- предвид здравословното състояние на под.Р. К. – да нанася удари с крак или ръка, както и че от свидетелските показания на Т и Я не става ясно кой какви удари е нанесъл и въобще нанесени ли са такива, както и отправяни ли са обидни думи от подсъдимите към тъжителя.Твърди се още, че са нА.це основанията на чл.24, ал.1, т.6, НПК, поради това че под.А. К. за същото деяние е наказан по административен ред с влязло в сила НП № 34а от 13.03.2019г. Поради изложените съображения се иска атакуваната присъда да бъде отменена в частта, с която под.А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1, НК и алтернативно- да бъде отменена и върната за ново разглеждане от друг състав на ГДРС поради допуснати съществени процесуални нарушения. С жалбата на Р. Х К. се изразява недоволство от присъдата на ГДРС в частта, с която този подсъдим е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1, НК, поради което моли да бъде отменена в тази част и той бъде признат за невиновен по това обвинение. Излага съображения, че нито св.Я, нито св.Т са възприели кой е нанесъл удар на тъжителя, като дори той /Е./ също не може да посочи кой го е ударил, което прави атакуваната присъда недоказана. Алтернативно се иска отмяна на обжалваната присъда поради допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения. Претендират се сторени от този подсъдим по делото разноски и заплащането им от тъжителя. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбодателите не се явяват, представляват се от защитниците си, които поддържат жалбите, претендират заплащане на разноските, сторени по делото. Въззиваемият Е. се явява в с.з., сочи, че е бит от въззивниците и иска да му заплатят разходите по делото, пледира за справедливост. Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314, НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното: С атакуваната присъда подсъдимите А. А. К. и Р. Х. К. са признати за виновни в това, че на 20.12.2018г. около 12.00 часа на първи жилищен етаж в сграда „....“, находяща се в с.Р, община Г, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразило се във временно разстройство на здравето без опасност за живота - кръвонасядания и оток на дясно око, кръвонасядания и оток на носа - престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 от НК, като на основание горния текст и чл.78а от НК освобождава подсъдимите от наказателна отговорност и им налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000 лв, за всеки от тях, както и по 5 лева за издаването на изпълнителен лист. Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят на тъжителя и граждански ищец Д. Ю. Е. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в с.Р – всеки от тях - обезщетение в размер на по 500 лева за претърпените от тъжителя неимуществени щети от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като съдът е отхвърлил гражданските искове на Е. срещу подсъдимите над уважения размер. ГДРС е осъдил двамата подсъдими да заплатят на тъжителя разноски в размер на 876 лева. Жалбодателите са осъдени с обжалваната от тях присъда да заплатят и държавна такса по горепосочения граждански иск в размер на 50 лв, както и 5 лв за издаване на изпълнителен лист. С атакувания съдебен акт двамата въззивници са признати за невиновни за това, че на 20.12.2018г. около 12.00 часа на първи жилищен етаж в сграда „....“, находяща се в с.Р, община Г казА. думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителя, а именно „ Рушветчия мръсен“ и „Долен мошеник“- престъпление по чл. 146, ал.1 НК и поради това с присъдата си ГДРС е отхвърлил предявените срещу А. К и Р. К граждански искове от Д. Ю. Е. в размер на по 500 лв. /срещу всеки от подсъдимите/ за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал.1 от НК. С контролираната присъда тъжителят Д. Ю. Е. е осъден да заплати на РС Гоце Делчев държавна такса по горепосочените граждански иск в размер на по 50 лв, както и по 5 лв за издаване на изпълнителен лист. Тъжителят е осъден от ГДРС да заплати и разноски на НБПП в размер на 450 лв, както и 5 лв за издаването на изпълнителен лист; на под.А. А. К. разноски в размер на 250 лв. и на под.Р. Х. К. - съдебни разноски в размер на 800 лв. Окръжният съд като въззивна инстанция, разгледа подадените от А. К. и Р. К. жалби и след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, с приоритет обсъди наведените доводи за процесуални нарушения, при което съобрази: Въззивните жалби са подадени в срок и от страни по делото, заинтересовани да обжалват присъдата на РС-Гоце Делчев и като такива са процесуално допустими. По отношение на възведеното с жалбата на А. К. възражение за едновременно реА.зиране на наказателната и административно наказателната отговорност спрямо него при идентичност на фактите, изложени в тъжбата и НП № 3А на кмета на Община –Г, то настоящата инстанция се е съгласила, че са нА.це визираните предпоставки на чл.25, ал.1, т.5, НПК. За разлика от районния съд този състав на БлОС приема, че е идентичност между деянието, за което този подсъдим е санкциониран с наказателно постановление № 3а от 13.03.2019г. на кмета на Община- Г и описаното в тъжбата на въззиваемия Е., че на 20.12.2018г. жалбодателят А. К. е ударил с ръка в областта на лицето тъжителя в присъствието на служители на СПБЗН-Гоце Делчев. Ето защо въззивната инстанция на посоченото основание спря наказателното производство и изпрати материА.те на БлОП. В развилото се производство пред Административен съд-Благоевград състав на същия е приел, че приключилото първо по ред административно наказателно производство следва да бъде възобновено на основание чл.70, ал.2, т.5, ЗАНН и прекратено на основание чл.33, ал.2, ЗАНН с оглед съблюдаване принципа non bis in idem, като с решение № 1687 от 20.10.2022г. е отменил въпросното наказателно постановление и възобновил административно наказателното производство. С оглед този резултат БлОС е възобновил съдебното производство по настоящото дело и е изслушал страните по същество т.е. изпълнена е процедурата, макар и пред въззивната инстанция, изискуема от законодателя, респ. –спазен е принципа „non bis in idem“. Въззивната инстанция се съгласява с жалбодателите, че присъдата на районния съд страда от съществени пороци по смисъла на чл.348, ал.2, т.2 от НПК, изразяващи се в липса на мотиви по съществени въпроси, а именно- обсъждане и анА.з на събраните доказателства, анА.з на деянията – от обективна и субективна страна, включително и относно нА.це ли е съучастие на двамата подсъдими и в каква форма по отношение на престъплението, за което са признати за виновни, а именно по чл.130, ал.1 от НК; както и абсолютна липса на мотиви относно наложените наказания на двамата жалбодатели за престъплението по чл.130 ал.1 от НК. С оглед обстоятелството обаче, че делото се разглежда повторно като веднъж е било върнато от състав на ОС Благоевград за ново разглеждане поради липса на мотиви е нА.це забраната, визирана в чл.335, ал.3 от НПК и въззивната инстанция не може да отмени на посоченото процесуално основание обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на ГДРС, а следва да реши делото по същество. В този смисъл настоящият възивен състав се налага да изложи изцяло нови мотиви относно всички въпроси по чл.301 от НПК. След влизане в сила обаче на присъдата първостепенният съд все пак следва да се произнесе по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК по съмненията, свързани с тълкуване на акта му, доколкото в диспозитива на присъдата /първи абзац/ не е посочено на кого двамата подсъдими са причинили лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1, НК. Наистина това става ясно от мотивите към присъдата, но се касае за непълнота в диспозитива, която не може да бъде отстранена с решението на БлОС. Съдът не следва да се произнася по възраженията на жалбодателите, свързани с внесената за разглеждане от РС тъжба и постановеното от същия съд разпореждане досежно престъплението по чл.146 ал. 1 от НК, както и относно депозирана впоследствие молба от адв. Т. за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла погасителна давност за престъплението по чл.146 ал. 1 от НК по отношение на подзащитния му А. К.. И това е така, тъй като както А. К., така и другия подсъдим по делото - Р. К. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им по тъжителя обвинение за престъпление по чл.146 ал. 1 от НК, а по делото липсва съответна жалба от частния тъжител Е. срещу присъдата на първоинстанционния съд, за да може ОС да упражни правомощията си по чл.336 ал.1 т.2 от НПК. Оправдателната присъда в най-пълна степен гарантира правата на подсъдимите лица, поради което не се налага и произнасяне по въпроса за това изтекла ли е погасителната давност по чл. 80 от НК. Този въпрос би могъл да се обсъжда само при осъдителна по отношение на подсъдимите присъда по чл.146 ал. 1 от НК като в този случай съдът е обвързан и с произнасяне по въпроса дА. има осъществен от тях деликт, за който следва да понесат отговорност по ЗЗД. Поради горните съображения настоящият въззивен състав не следва да обсъжда по същество има ли осъществено деяние, авторството и вината на А. и Р. К.и по обвинението за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК, респективно законосъобразността и обосноваността на обсъжданата присъда досежно това престъпление. В този смисъл ОС е обвързан с произнасяне единствено по обвиненията по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал. 2 от НК повдигнати с тъжбата срещу двамата подсъдими, доколкото същите са признати за виновни и осъдени с присъдата на ГДРС за това деяние и доколкото има подадени жалби срещу осъдителната присъда и от двамата подсъдими в срока за това. Така въз основа на събраните пред решаващия съд доказателства следва да се приеме следната фактическа обстановка: Подсъдимите са роднини, като А. К. е дядо на подсъдимия Р. К.. И двамата са неосъждани, като подсъдимият А. К. е пенсионер, а внукът му е работи във фирма „Стофис“. Подсъдимият А. К. предвид възрастта си страда от редица заболявания като през 2017 и 2018 година е претърпял операция на двете коленни стави. Подсъдимите и дъщерята на тъжителя притежават апартаменти в сграда „....“, находящи се в село Р. Дъщерята на тъжителя М – Н Щ уведомила баща си, че на таванското помещение във въпросната сграда, което е общо за всички съсобственици К.и са складирА. опаснозапА.ми материА.. Това мотивирало тъжителят Е. да подаде жалба в РСПБЗН- Гоце Делчев. Във връзка с проверка на жалбата около обяд на 20.12.2018 година на местопроизшествието пристигнА. служителите във въпросната служба – свидетелите Т и Я. На входа на сградата двамата свидетели били посрещнати от въззиваемия, с когото заедно се качили в подпокривното пространство. След като извършили проверка, относно нА.чието на складирани горивни материА., двамата свидетели и тъжителят слезли до първия етаж на сградата, където се намира апартамента на К.и. Свидетелят Т позвънил на входната врата на собствения на К.и апартамент, от където се показА. двамата подсъдими. Докато всичките се намирА. на площадката пред апартамента на К.и, свидетелят Я обяснил на двамата подсъдими причината за неговото и на колегата му посещение, както и правилата за противопожарна безопасност и какво трябва да се предприеме. Междувременно свидетелят Т разговарял по телефона с бащата на Р. К., на когото също обяснил къде се намират и защо. В следващия момент подсъдимите престанА. да слушат инструкциите на свидетелите Я и Т относно изискванията за противопожарна безопасност и започнА. да разговарят с тъжителя на висок тон, като и двете страни повишили тон, говорели за минА. неща и започнА. да се обиждат взаимно. Ситуацията станала напрегната, двете страни започнА. да ръкомахат и преди свидетелите Т и Я да ги разбранят, жалбодателите успели да нанесат удари с ръце в областта на носа и дясното око на въззиваемия и в лявата му плешка. Подутината в областта на носа на Е. била забелязана от свидетеля Я, а отока в областта на дясното му око от свидетеля Т. И двамата свидетели не видели наранявания по двамата подсъдими и след като разбранили страните, извели тъжителя от жилищната сграда и го транспортирА. до центъра на село Р. По-късно същият ден - 20.12.2018г. тъжителят Е. отишъл до дома на свидетеля К- служител на РУ - Гоце Делчев, отговарящ за района на селата Р и Осиково. Въззивамият се оплакал на полицейския служител, че по повод на жалбата му в „Дома на специА.ста“ са идвА. пожарникари, счепкА. се с К.и и е бил ударен от тях с юмруци. Свидетелят К забелязал, че на едната вежда Е. има отток, а и драскотина по лицето, но тъй като полицейският служител не бил този ден на работа, насочил тъжителя да се яви в участъка в село Р, където колегите му да вземат отношение по възникнА.я инцидент. Във връзка с подадената от Е. жалба била образувана административно-наказателна преписка и на 13.03.2019 г. зам.кметът на Община Г издал наказателно постановление № 3А, с което за нарушение на чл.4, т.2 от Наредба № 1 за обществения ред на Община Г, изразяващо се в предизвикване на скандал от А. К с Д. Е. на 20.12.2018 г. около 11.30 ч в село Р и нанесени удари с ръка от А. К. в областта на лицето на Е., наложил на А. К. административно наказание- глоба в размер на 50 лв. Както се посочи по-горе в хода на настоящето въззивно производство, делото е спряно и по предложение на Окръжна прокуратура -Благоевград с решение на Административен с д- Благоевград, влязло в сила на 30.09.2022 г. е възобновено административно наказателното производство по посоченото наказателно постановление, същото е отменено и е прекратено образуваното административно наказателно производство по него. Поради болки в областта на носа, около око и лявата плешка, оплаквания от главоболия и световъртеж на следващия ден след инцидента 21.12.2018 г. въззиваемият посетил медицинския фелдшер в с. Р, който след преглед на Е. установил болка при палпация в областта на лявата плешка на тъжителя и кръвонасядания в областта на носа и дясното око, за което му издал медицинско удостоверение. В хода на производството през решаващия съд е назначена СМЕ съгласно заключението по която на инкриминираната дата тъжителят е получил следните травматични увреждания лек оток и кръвонасядания в областта на носа и дясното око и болки в областта на лявата плешка, които са получени в следствие на удари са или от твърд предмет каквито могат да бъдат и човешки юмруци. Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице Д по назначената от първостепенния съд СМЕ. Така от показанията на свидетелите очевидци Т и Я се установява, че на инкриминираната дата между страните по делото са разменени обидни думи без да може да се и установи какви са тези обиди и да ли се касае за такива, описани в тъжбата на въззиваемия Е.. В този смисъл законосъобразно РС е приел за недоказано вмененото на двамата подсъдими обвинение по чл.146 ал.1 от НК и ги е оправдал за това деяние. Пак от показанията на посочените свидетели и косвените такива досежно основния факт на свидетеля К се установява, че на процесните време и място подсъдимите са нанесли удари на тъжителя Е., в резултат на което са му причинили посочените по-горе телесни увреждания, а именно: кръвонасядания и оток на дясно око и носа и болки в лявата плешка. Показанията на горепосочените свидетели освен, че са последователни изхождат от лица, които не са в роднински или други близки отношения със страните по делото, незаинтересовани са от изхода на същото, се подкрепят от медицинското удостоверение издадено на следващия инцидента ден на тъжителя, както и от заключението на СМЕ на доктор Д. Действително свидетелите Т и Я в показанията си споделят за ръкомахания от двете страни в конфликта, но и двамата са категорични, че при отИ.ето на местопроизшествието по лицето на пострадА.я не е имало никакви наранявания, а непосредствено след това са видели наранявания в областта на дясното око и носа на тъжителя Е.. Както Т, така и Я сочат, че и А. К., и Р. К. са проявили словесна и телесна агресия по отношение на въззиваемия. Съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими, че не са нанасяли удари спрямо тъжителя, тъй като тези им обяснения освен, че са тяхна защитна теза се опровергават като доказателствено средство от описаните по-горе доказателства, а именно: показанията на свидетелите очевидци Т и Я, косвените такива на свидетеля К, медицинското удостоверение от фелдшера Б и заключението на доктор Д. ОстанА.те събрани по делото доказателства касаят здравословното състояние на подсъдимия А. К. и материалното и имотно състояние на последния и на другия подсъдим Р. К., както и съдебното им минало. При гореизложената фактология закономерно се налага възприетия от РС извод, че от обективна страна двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Същото е осъществено чрез действия – замахване с ръце (юмруци), чрез които са нанесени удари върху лицето на пострадА.я, вследствие на които са му причинени телесни увреждания – кръвонасядания и оток на дясното око и носа и болки в лявата плешка, довели до разстройство на здравето на тъжителя Е.. Касае се за лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал. 1 от НК, а именно: разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Субект на престъплението са двамата въззивници, които са извършили деянието при пряк умисъл. Двамата бидейки пълнолетни и вменяеми към инкриминираната дата са съзнавА. обществено опасния характер на деянието, предвиждА. са обществено опасните му последици и са целели настъпване на съставомерния резултат. Деянието е извършено в съучастие при съизвършителство, като и двамата подсъдими се установи, че са нанесли удари върху пострадА.я, при нА.чието на общ умисъл за осъществяване на престъплението, като в случая с оглед предприетите действия от двамата подсъдими е ирелевантно от ударите на кой от двамата се е стигнало до причиняване на телесните увреди на Е.. За извършеното от въззивниците престъпление по чл.130 ал.1 от НК РС, след като оправдал двамата за престъплението по чл.146 ал.1 от НК правилно е преценил, че не е нА.це хипотезата на чл.78а ал.7 от НК, поради което е освободил подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание- глоба. НА.це са всички визирани от законодателя чл.78а ал.1 от НК предпоставки, именно: касае се за неосъждани лица, които не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел IV от НК за извършеното от тях престъпление предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, като от деянието им няма причинени имуществени вреди. Както се посочи по-горе липсват мотиви и съображения защо РС е наложил административното наказание-глоба по чл.78а от НК в размер на 1000 лв, поради което следва да стори въззивната инстанция. При липса на съответна жалба от тъжителя настоящата инстанция не може да увеличи така определеното от решаващия съд наказание. ОС се съгласява с така наложеното на подсъдимите наказание от РС, като счита, че същото е съобразено с социалния статус на двамата, възрастта на подсъдимия А. К., добрите им характеристични данни, както и изминА.я период на време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, което е по причини извън поведението на двамата жалбодатели. Въззивната инстанция намира, че с това наказание биха били постигнати целите, визирани в чл.36 от НК, както генералната така и специалната превенция на наказанието. С тъжбата са предявени и граждански искове от тъжителя Е. по отношение на двамата подсъдими за деянията по чл.130, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК. С оглед признаването за невиновни на подсъдимите за престъпление по чл.146, ал.1 от НК правилно районната инстанция е отхвърлила предявените от Е. искове срещу подсъдимите за това деяние, но абсолютно незаконосъобразно е осъдила въззиваемия да заплати държавна такса в размер по 50 лв., както и по 5 лв. за всеки от отхвърлените искове. Издаване на изпълнителен лист съгласно тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК такса, се събира единствено върху уважения иск, но не и върху отхвърления такъв. В този смисъл атакуваната присъда следва да бъде изменена в тази част, въпреки липсата на жалба от страна на тъжителя. По отношение на предявения от Е. иск срещу подсъдимите за престъплението по чл.130 ал.1 от НК ГДРС е осъдил всеки един от жалбодателите да заплати обезщетение в размер на 500 лв. на Е. за претърпените от него неимуществени щети от това деяние. Въззивната инстанция се съгласява, че ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието по чл.130 ал.1 от НК – болки и страдания, стрес и дискомфорт. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да възстанови виновно причинените другиму вреди като първостепенният съд – отново без да изложи съображения в тази насока – е приел за справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на ищеца сумата от 500 лв. платима от всеки от подсъдимите. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като лихвите в този случай се явяват компенсаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение към обезщетението от деня на събитието. В случая обаче тъжителят с тъжбата си е поискал заплащане на законна лихва единствено върху обезщетението за претърпените от него вреди от престъплението по чл.146 ал. 1 от НК, но не и такива за деянието по чл. 130 ал.1 от НК, поради което правилно РС не се е произнесъл по този въпрос. С оглед извода на ГДРС относно авторството и вината на подсъдимите за престъплението по чл.130 ал.1 от НК законосъобразно с оглед нормата на чл.189, ал.3 и 4 от НПК първостепенният съд е осъдил подсъдимите да заплатят сторените от тъжителя Е. разноски по делото, макар и да не е уточнил дА. тези разноски следва да бъдат заплатени от двамата подсъдими по равно, какъвто е принципът в наказателния процес. РС неправилно е изчислил размера на разноските, платими от подсъдимите на тъжителя по обвинението, за което са признати за виновни, като същите дължат по равно на Е. по 607 лв., а не общо 876 лв.. Тъй като обаче липсва съответна жалба от Е., включително и за разноските, настоящият съдебен състав не може да възложи върху подсъдимите повече от това, което е присъдил РС двамата да заплатят. Неправилно е изчислена от РС и държавната такса, дължима от подсъдимите върху размера на уважените от него искове, като същите дължат не 50 лв., а по 50 лв. държавна такса и всеки от тях и по 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, който обаче може да бъде коригирано с настоящето решение, тъй като се касае за такса, платима на съда и не е необходимо да има съответна жалба в тази насока. ОстанА.те, дължими от подсъдимите, респективно от тъжителя разноски по делото са правилно изчислени от РС, включително и платимото от въззиваемия възнаграждение за назначения му в първата инстанция служебен защитник в размер на 450 лв. в полза на НБПП. По аргумент от изменената в хода на наказателното производство разпоредба на чл.23, ал.2, ЗПП правилно ГДРС не е осъдил под.А. К. да заплати на НБПП разноските за назначения му по НЧХД № 226/19г. служебен защитник. Пред настоящата инстанция също са сторени разноски от двамата въззивници – по 600 лева възнаграждение е платил всеки от тях за договорния си защитник, които се претендират и съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4, НПК въззиваемият следва да бъде осъден да им заплати по 300 лева разноски, тъй като както се посочи подсъдимите са оправдани по едното обвинение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.4 и т.6, НПК, Благоевградският окръжен съд