Решение № 279 от 28.6.2023 г. на Административен съд - Добрич по дело № 368/2022 г.

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Кооперация „ ПТК„К.“ Каварна, с ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, общ. Каварна, гр. Каварна, ул. ХХХХХХ, представлявана от председателя М. Г.З., срещу отказ на областен управител на област Добрич, обективиран в писмо с изх. № ДжС-15-15 # 20 от 14.06.2022 г., да прекрати съсобствеността между кооперацията и държавата чрез продажба на 1199/4093 идеални части от поземлен имот с идентификатор 35064.501.3002 по КККР на гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, актувани с АЧДС № 5672/12.09.2019 г. В жалбата се твърди, че оспореният отказ е неправилен поради противоречие с материалния закон. Излагат се доводи за неяснота на мотивите на административния орган. Счита се, че неправилно в акта са оспорени влезли в сила подробни устройствени планове и са наведени нови твърдения за вещни права върху процесния имот на друго ведомство. Не е ясно в каква връзка областният управител е изпратил искане до кмета на община Каварна за представяне на документи и информация относно извършено през 2008 година изменение на ПУП – ПР на град Каварна, след като към него момент държавата не е била собственик на процесния имот и не се явявала заинтересована страна в това производство. Твърди се, че е налице положително становище от МЗХГ и МРРБ по искането на кооперацията да купи съсобствените на държавата идеални части от имота, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 45а от ЗДС не съществуват пречки за прекратяване на съсобствеността между страните. По тези съображения се иска отмяна на оспорвания отказ и връщане на преписката на административния орган за извършване на процедурата по прекратяване на съсобствеността при съобразяване на задължителните указания на съда. Налице е и искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата – областният управител на област Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Добричкият административен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване акт съгласно определение № 3159 от 24.03.2023 г. по адм. дело № 2593/2023 г. по описа на ВАС, IV отделение, с което е отменено прекратителното определение на административния съд и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите към определението е прието, че при продажбата на имот, частна държавна собственост, не става въпрос за воля на гражданскоправен субект да се разпореди или не с правото си на собственост, а за правомощие, предоставено на орган на публичната власт със закон, поради което оспорваният отказ съдържа властническо волезизявление, което притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С оглед на това жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят ПТК „К.“ се легитимира като собственик на промишлена сграда „Работилница – метален цех“ с идентификатор 35064.501.3002. 1 по КК на град Каварна и на земя с площ от 2894 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор 35064.501.3002 по КК на град Каварна на основание Нотариален акт № 54/10.06.1996 г., т. II, дело № 1534/1996 г. на нотариус при КРС ( л. 90 ) и Договор № РД 50-357/04.06.1999 г. за замяна на недвижими имоти по реда на чл. 45а, ал. 2 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ ( л.22-23 ). Останалите 1199/4093 идеални части от поземления имот са собственост на държавата съгласно АЧДС № 5672/12.09.2019 г. ( л.41 ). В акта е посочено, че върху земята има предоставени права на управление на МЗХГ на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. От данните по делото е видно, че процесният поземлен имот попада в урбанизирана територия и е с начин на трайно ползване „За друг вид производствен складов обект“. Урегулиран е в УПИ VII – 3002 в кв. 161 по действащия ПУП - ПР на град Каварна от 2010 г., който е идентичен с бивш УПИ II в кв. 183 по стария регулационен план на стопански двор гр. Каварна от 1994 г. Част от този имот съвпада с бивш УПИ II - 2340 в кв. 183 по регулационния план от 1994 г., който е отреден като самостоятелен парцел за промишлената сграда на кооперацията. По искане на ПТК „К.“ е одобрено частично изменение на регулационния план от 1994 г. на основание Заповед № 803/22.04.2008 г. на кмета на община Каварна. В резултат на това собственият на кооперацията УПИ II и съседния УПИ III, в кв. 183 са обединени в един общ УПИ II. Със Заявление с вх. № ДжС-15-15 от 12.11.2021 г. по описа на Областна администрация – Добрич (л.60-64) жалбоподателят е отправил до министъра на регионалното развитие и благоустройството искане по чл. 45а от ЗДС за прекратяване на съсобствеността с държавата чрез закупуване на 1199/4093 идеални части от ПИ с идентификатор 35064.501.3002 по КККР на гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, а в случай че не е в неговите компетенции да се произнесе по заявлението, да го изпрати на надлежния орган по компетентност. По заявлението е образувана преписка с вх. № 90-04-474/2021 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по която заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството е отговорил с писмо без номер и дата (л.52-54), че имотът е частна държавна собственост и съгласно чл. 45а, ал. 1 от ЗДС прекратяването на съсобствеността между държавата и физическите или юридическите лица чрез продажба на частта от държавата се извършва от областния управител по местонахождението на имота. В резултат на това е върнал преписката на областния управител на област Добрич за последващо процедиране по компетентност. Същото становище е дадено и от министерството на земеделието, обективирано в писмо с изх. № 06-551/03.12.2021 г. на заместник – министъра на земеделието, храните и горите ( л.56-57 ). В писмото е посочено, че в случая не се касае за закупуване на прилежаща площ към сграда по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, а за ликвидиране на съсобственост, тъй като в резултат на извършеното изменение на ПУП – ПР на град Каварна УПИ II и УПИ III в кв. 183 са обединени в един общ УПИ II. Изложени са съображения, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е уредена процедура по прекратяване на съсобственост, поради което следва да се приложи общият ред, регламентиран в чл. 45а, ал. 1 от ЗДС, и прекратяването на съсобствеността следва да се извърши от областния управител по местонахождението на имота, като министърът на земеделието, храните и горите може да изрази само становище, доколкото частта на държавата му е предоставена за управление. След връщане на преписката с писмо с изх. № ДжС-15-15≠18 от 18.05.2022 г. ( л.49-50 ) областният управител на област Добрич е изискал от кмета на община Каварна информация относно одобреното изменение на ПУП – ПР на град Каварна през 2008 г. В писмото е посочено, че изменението е допуснато по заявление на ПТК „К.“, с което на основание чл. 135 от ЗУТ е предложено към собствения на кооперацията УПИ II да бъде придаден УПИ III в кв. 183, който е собственост на държавата. С оглед на финализиране на преписката за прекратяване на съсобствеността е поискано да се представят данни за това как кооперацията е мотивирала необходимостта от претендираното изменение чрез обединяване на двата УПИ и налице ли е съгласие на министъра на земеделието като собственик на съседния УПИ за промяна на регулационните граници в съответствие със задължителното изискване на 15, ал. 3 от ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. С писмо с изх. № ОС-10-193-001 от 01.06.2022 г. ( л. 48 ) кметът на община Каварна е отговорил, че към преписката по издаване на заповедта за одобрение на частичното изменение на плана няма мотивирано искане от ПТК „К.“ и съгласие на министъра на земеделието като собственик на УПИ III, в кв. 183. С обжалваното писмо с изх. № ДжС-15-15 # 20 от 14.06.2022 г. (л.43-47) областният управител на област Добрич е уведомил кооперацията, че процедурата по чл. 45а, ал. 1 от ЗДС не е възможно да се осъществи предвид на незаконосъобразното изменение на ПУП – ПР на град Каварна през 2008 година. Изложил е мотиви, че изменението на плана за регулация от 1994 г., въз основа на което УПИ II и УПИ III в кв. 183 са обединени в един общ имот, противоречи на изискванията на чл. 15, ал. 3, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като липсва съгласие за това на държавата като собственик на един от засегнатите от предвиждането имоти. Приел е, че с обединяването на двата имота е създадена съсобственост в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, като по този начин чрез прилагане на процедурата по чл. 45а, ал. 1 от ЗДС ще се продаде имот – държавна собственост, без да се провежда търг по чл. 56е, във връзка с чл. 56з, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за продажба на земи по чл. 27, ал. 8, изр. второ от ЗСПЗЗ. В заключение областният управител е направил извод, че е необходимо кооперацията да отправи предложение до министъра на земеделието за прилагане на друг способ за прекратяване на съсобствеността с държавата върху процесния недвижим имот. Писмото е връчено на пълномощника на кооперацията – адв. Ц.А., на 27.06.2022 г., видно от известие за доставяне на л. 42 от делото, като на 06.07.2022 г. е обжалвано пред съда чрез административния орган. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на оспорване в настоящото производство е отказ на областния управител на област Добрич да уважи искане за прекратяване на съсобствеността между държавата и кооперацията върху недвижим имот по реда и при условията на чл. 45а, ал. 1 от ЗДС. Съгласно чл. 36 от ЗС един от способите за прекратяване на съсобствеността между държавата и физически и юридически лица върху недвижими имоти е чрез продажба на частта на държавата. Прилагането на този способ е уредено в чл. 45а, ал. 1 от ЗДС, според който прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица върху недвижим имот чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Процедурата започва по заявление на съсобственика – физическо или юридическо лице, като в случай че частта на държавата е предоставена за управление на ведомство, се изисква и становище на ръководителя на ведомството. Прекратяването на съсобствеността се извършва на база пазарна оценка на съответния дял от независим оценител, на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота. Със заповед на областния управител се утвърждава оценката на имота, определя се купувачът и другите дължими плащания. След заплащане на посочените в заповедта суми процедурата завършва със сключване на договор между държавата, чрез областния управител, и заинтересованото лице. Според съдебната практика в случаите по чл. 45а, ал. 1 от ЗДС областният управител действа в условията на обвързана компетентност и при наличието на предпоставките на закона дължи извършването на нормативноразписаните действия за прекратяване на съсобствеността чрез продажба на частта на държавата. В случая не е спорно, че 1199/4093 идеални части от процесния поземлен имот, предмет на заявлението по чл. 45а, ал. 1 от ЗДС, са частна държавна собственост като терен от бившия стопански двор в гр. Каварна. Не е спорно и това, че имотът попада в урбанизирана територия и е урегулиран в УПИ VII -3002 в кв. 161 по действащия ПУП – ПР на град Каварна. Следователно с оглед на устройствения статут на земята областният управител на област Добрич е компетентен да се произнесе по искането за прекратяване на съсобствеността на държавата, поради което оспорваният акт е издаден от надлежен административен орган, в рамките на правомощията му по закон. Отказът отговаря на изискванията за форма и съдържание, фактически и правно мотивиран е, но противоречи на процесуалните правила и материалния закон. Единственият мотив за постановяването на акта е, че изменението на стария регулационен план на гр. Каварна от 1994 г., въз основа на което е създадена съсобствеността между заинтересованото лице и държавата, е одобрено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 3, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Безспорно наличието на съсобственост и участието на държавата в нея е част от преценката за основателност на искането по чл. 45а от ЗДС, но в нея не се включва валидността на правното основание за възникване на съсобствеността. Първо, съсобствеността е породена от обединяването на два УПИ в резултат на влязъл в сила административен акт по чл. 136, във вр. чл. 129 от ЗУТ. Недопустимо е в производството по издаване на един административен акт да се упражнява косвен ( инцидентен ) контрол за законност на друг административен акт, поради което областният управител не е разполагал с възможност да изследва дали са били налице предпоставките за промяна на регулацията от 1994 г. и е бил длъжен да зачете стабилитета на заповедта на кмета на община Каварна от 2008 г. Действително спазването на императивните изисквания на чл. 15, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е абсолютно условие за материалната законосъобразност на процедираното изменение, но извън правомощията на административния орган, а и на съда е да извършва такава преценка. Второ, действието на регулационния план от 1994 г. е прекратено на основание чл. 136, ал. 3 от ЗУТ от деня на влизане в сила на сега действащия регулационен план, одобрен през 2010 г. Фактически с новата регулация е запазена съсобствеността между държавата и юридическото лице в същото съотношение на дяловете и именно по този план е следвало да бъде преценяван статутът на съсобствения имот и правата на отделните съсобственици в него. С оглед на изложеното единствената възможност за областния управител е била да съобрази влезлите в сила подробни устройствени планове ( действащи и предишни ) и правните им последици по отношение на процесния имот, приемайки, че е налице възникнала съсобственост между държавата и кооперацията, и да предприеме необходимите действия по чл. 45а, ал. 1 от ЗДС, като изиска становище от министъра на земеделието в качеството му на ръководител на ведомството, на което е предоставено управлението на земята съгласно АЧДС, и възложи изготвянето на пазарна оценка от независим оценител на съответния дял на държавата. Като не е извършил тези действия и се е занимавал с въпроси, които не са в неговата компетентност, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а оттам и нарушение на материалния закон. В резултат на това е стигнал до неправилния извод, че не е възможно да се осъществи процедурата по чл. 45а, ал. 1 от ЗДС поради незаконосъобразното изменение на плана от 1994 г. и кооперацията следва да отправи предложение до министъра на земеделието за прилагане на друг способ за прекратяване на съсобствеността на държавата. Така на практика областният управител е пренебрегнал становищата на МРРБ и МЗХГ, дадени по повод на образуваната преписка, и в противоречие с установените по делото факти и обстоятелства е отказал да уважи искането на заинтересованото лице да закупи дела на държавата. В случая липсват формални пречки за прекратяване на съсобствеността върху недвижимия имот по реда и при условията на чл. 45а, ал. 1 от ЗДС, поради което оспорваният акт се явява неправилен и незаконосъобразен по същество. С оглед на това съдът следва да го отмени и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени ра зноски за първоинстанционното производство и за частното производство пред ВАС в размер на общо 1500 лева съобразно представените доказателства за заплащането им. Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът