Решение № 319 от 3.2.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 482/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР. Постъпила е жалба от И. Й. Г. от с. Пиргово, обл. Русе против заповед № 336з-2851 от 03.07.2025 г. на ВПД директор на Областна дирекция на МВР - Русе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено на комисар И. Й. Г. – началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР - Русе дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата и в хода на делото по същество се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, релевира основания за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени процесуални нарушения като не била изяснена обективно и в достатъчна степен фактическата обстановка, което довело и до неправилно приложение на материалния закон, както и до постановяване на акт в несъответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Не се претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Д., на първо място излага съображения за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност оспорва основателността на жалбата като излага съображения за съответствие на заповедта с всички законови изисквания. Претендира и присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Представя списък на разноските (л. 36 от делото). Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него – въпросът относно наличието на правен интерес Г. да обжалва процесния акт, респ. относно активната процесуална легитимация на оспорващия е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, задължителен за настоящия съд – определение № 12715 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11218/2025 г., в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна. По делото не е спорно, че жалбоподателят към датата на издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР е заемал длъжността началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Русе (главен разследващ полицай), със специфично наименование на длъжността „комисар“. Според чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР структури по чл. 37 са и областните дирекции на МВР. Към процесната дата жалбоподателят изпълнява служебните си задължения в структурно звено на ОД на МВР – Русе – отдел „Разследване“. Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – от ВПД директор на ОД на МВР – Русе. Оспореният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.). Заповедта е съставена съгласно образеца, утвърден в съответствие с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. с т. 24 от заповед № 8121з-1046 от 13.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. л. 17 - 22 от делото). В нея дисциплинарнонаказващият орган е посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и е описал мястото, времето и обстоятелствата на неговото извършване. В заповедта, при описание на дисциплинарното нарушение са възпроизведени подробно и доказателствата, въз основа на които то е установено. Подобно изискване за посочване на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, е изрично предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая органът не само е посочил тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното съдържание в заповедта. Това обстоятелство не само не накърнява правото на защита на дисциплинарнонаказания служител, а напротив, гарантира пълноценното упражняване на това право, тъй като дава възможност на последния да разбере кои факти и въз основа на кои конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени. В оспорения акт са посочени и разпоредбите, съставляващи правното основание за налагане на дисциплинарното наказание „Порицание“ – чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. В съответствие с чл. 63, т. 4 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. в заповедта е описано деянието на жалбоподателя, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. ДНО е аргументирал и защо е наложил наказанието в минимално предвидения срок от шест месеца, обсъждайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Посочил е също така, че от анализа и оценката на събраните доказателства не се установява наличието на обстоятелства по чл. 198 от ЗМВР, тъй като извършеното от комисар И. Г. деяние, представляващо неоправдано забавяне на действия по разследването, криело риск и други служители на ОД на МВР - Русе да започнат да не изпълняват своите служебни задължения и още провеждането на разследване по дело, образувано за нетежко престъпление, с продължителност над 5 (пет) години без доказана уважителна причина безспорно било наказуемо своеволие, което не следвало да се омаловажава и да остава ненаказано. В заключителната част на акта са дадени и коректни указания относно възможността за обжалването му пред АдмС – Русе и срокът, в който може да стане това. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 336з-1321 от 31.03.2025 г. на ВПД директора на ОД на МВР – Русе (л. л. 1 и 2 от преписката) относно извършване на проверка на получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител в ОД на МВР – Русе. С тази заповед, на основание чл. 205, ал. 2 вр.чл. 204, т. 3 от ЗМВР, чл. 10, чл. 29, ал. 1, т. 3 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпили данни, че комисар И. Г. е водил разследването по досъдебно производство (ДП) № 413/2019 г. по описа на ОД на МВР - Русе (пр. пр. № 3657/2019 г. по описа на РП - Русе), изразяващо се в продължителен период на необосновано бездействие от страна на служителя при разследване на посоченото досъдебно производство, за времето от 05.12.2022 г. до 03.02.2025 г. (момента на проверката), което е период от 2 години и 2 месеца. Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, и по-конкретно съгласно длъжностната му характеристика peг. № 3286р-3393/22.01.2018 г. за длъжността му - началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР, посочени в т. II. Основни длъжностни задължения: „Провежда разследване, по реда на НПК, по наказателни производства за престъпления от общ характер с фактическа и правна сложност и такива с обществен и медиен интерес;“ и „Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК;“ във връзка със задълженията на разследващия орган, съгласно чл. 203, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Заповедта има предвиденото съдържание съгласно чл. 30 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. С нея е определен и състав на проверяваща комисия и нейния председател. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта лично срещу подпис на 01.04.2025 г., като с нея са му разяснени и правата по чл. 205, ал. 3 и ал. 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. В същата заповед е определено, че проверяващата комисия следва да изготви писмена справка относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, която да се докладва на ДНО в срок до 31.05.2025 г. Със заповед № 336з-2233 от 28.05.2025 г. този срок е удължен до 30.06.2025 г., включително, с която заповед жалбоподателят също е запознат на 29.05.2025 г. (л. л. 5 и 6 от преписката). В хода на извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и проведеното дисциплинарно производство са извършени редица процесуални действия и са събрани допустими и относими към спора писмени доказателства. Според чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Съдът не констатира при събиране на доказателствата да са допуснати процесуални нарушения на АПК или на специалния ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове, поради което и на основание чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат да бъдат използвани и в настоящото съдебно производство. Резултатите от разследването по дисциплинарното производство са отразени в справка peг. № 336р-17405 от 24.06.2025 г. (л. л. 58 - 74 от преписката). Заключението на проверяващата комисия е следното: От събраните доказателства се установява, че И. Й. Г. – началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР - Русе непредприемайки действия по разследването на ДП № 413/2019 г. по описа на ОД на МВР - Русе (пр. пр. № 3657/2019 г. по описа на РП - Русе) е извършил нарушението, за което е привлечен към дисциплинарна отговорност, а именно: потвърждават се данните по справка № 1762/2025 г./20.02.2025 г. от отдел 10 „Инспекторат“ при ВКП, постъпила в Областна дирекция на МВР - Русе, приложена към писмо УРИ 336000-2476 от 27.03.2025 г. по описа на ОД на МВР - Русе от Районна прокуратура - Русе (№ А-31/2025 г./26.03.2025 г. по описа на РП - Русе), установени при проучване, разпоредено от завеждащ отдел 10 „Инспекторат“ при ВКП, на неприключени досъдебни производства с продължителност на разследване над 5 (пет) години, относно ритмичност на разследването и причините за забавянето му по ДП № 413/2019 г. по описа на ОД на МВР - Русе (пр. пр. № 3657/2019 г. по описа на РП - Русе), изразяващо се в продължителен период на необосновано бездействие при разследване на посоченото досъдебно производство, за времето от 05.12.2022 г. до 03.02.2025 г. (момента на проверката от ВКП), което е период от 2 години и 2 месеца. Предвид сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му), комисията счита, че същата следва да се реализира за периода от 10.07.2024 г. до 03.02.2025 г. (момента на проверката от ВКП). Посоченото представлява нарушение на задълженията му, съгласно длъжностната характеристика peг. № 3286р-3393 от 22.01.2018 г. за длъжността му - началник на отдел „Разследване“ (главен разследваш, полицай) при ОД на МВР - Русе, посочени в т. II. Основни длъжностни задължения: „Провежда разследване, по реда на НПК, по наказателни производства за престъпления от общ характер с фактическа и правна сложност и такива с обществен и медиен интерес“ и „Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК“ във връзка със задълженията на разследващия орган, съгласно чл. 203, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). За допуснатото дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200 ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „Порицание“, предложението на проверяващата комисия е на жалбоподателя да бъде наложено това дисциплинарно наказание (порицание) в минимален размер. С покана рег. № 336р-17406 от 24.06.2025 г., връчена му на 25.06.2025 г. (л. 57 от преписката), жалбоподателят е поканен да се яви на същата дата за запознаване с изготвената обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Установено е, че в дадения му срок Г. не е депозирал такива (л. 76 от делото). На 30.06.2025 г. ВПД директорът на ОД на МВР – Русе се е запознал с материалите по дисциплинарната преписка като е удостоверил този факт с поставяне на резолюция „Приемам“ върху справката. На служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с aл. 10 от ЗМВР. На 03.07.2025 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, връчена му на същата дата, в която е изложена възприетата от ДНО като установена фактическа обстановка, извършеното от служителя деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като са обсъдени и дадените по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР възражения и допълнителни писмени обяснения на служителя, дадени с рег. № 7038р-2067 от 01.07.2025 г. (л. л. 81 - 98 от преписката). При така изложената хронология на процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР са спазени. Деянието, за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно, е осъществено в периода 10.07.2024 г. до 05.12.2022 г., поради което от извършването му до датата на връчване на оспорената заповед – 03.07.2025 г., не е изтекъл едногодишният срок по посочената разпоредба. Не е изтекъл и двумесечният срок, който тече от откриване на нарушението. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР то се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая обективните и субективни признаци на извършеното от жалбоподателя нарушение са описани в изготвената справка № 336з-17405 от 24.06.2025 г., с която дисциплинарнонаказващият орган се е запознал на 30.06.2025 г., видно от поставената върху посочения документ резолюция. Следователно двумесечният срок изтича на 30.08.2025 г., а оспорената заповед е издадена преди това – на 03.07.2025 г. и връчена на жалбоподателя на същата дата. При тези данни заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се явява издадена в двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на събраните и въз основа на чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК писмени доказателства се установява, че разследването по ДП № 413/2019 г. по описа на ОД на МВР - Русе (пр. пр. № 3657/2019 г. по описа на РП - Русе) е било възложено на жалбоподателя, считано от 05.06.2021 г. Били са извършени редица действия по разследването като последното такова е от 05.12.2022 г., когато е изготвено заключение по назначена допълнителна почеркова експертиза. Налице са данни, че на 10.07.2024 г. наблюдаващият прокурор е изискал в 3-дневен срок от разследващия орган изпращането на материалите по ДП, както и изготвяне на писмен доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК за извършените действия по разследването, като такъв не е изпратен, нито в РП - Русе са докладвани материалите по делото. На 11.11.2024 г. наблюдаващият прокурор отново е изискал в 3-дневен срок от разследващия орган изпращането на материалите по ДП, както и изготвяне на писмен доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК за извършени действия по разследването, като такъв отново не е изпратен, нито в РП - Русе са докладвани материалите по делото. С постановление от 26.09.2024 г. на административния ръководител на РП - Русе срокът на разследване е удължен с 2 месеца, считано от 01.10.2024 г., които са изтекли на 01.12.2024 г. След това срокът на разследване не е удължен своевременно, като впоследствие въз основа на изготвени идентични искания от наблюдаващия прокурор, това е станало с две постановления на административния ръководител на РП - Русе от 06.02.2025 г. с по 2 месеца, със задна дата, считано от 01.12.2024 г. и от 01.02.2025 г. Посочените искания и постановления са изготвени едва след изискването на делото за проверка с писмо от 03.02.2025 г. на отдел 10 „Инспекторат“. След края на 2022 г. няма данни по делото да са извършвани действия по разследването, включително извън законоустановения срок. ДНО е приел, че безспорно наблюдаващият прокурор е изпратил напомнителни писма на 10.07.2024 г. и на 11.11.2024 г. по пр. пр. № 3657/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Русе, като същите са приети в ОД на МВР - Русе съответно на 11.07.2024 г. и 12.11.2024 г. Тези материали са достигнали до водещия разследването - комисар И. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 4 от НПК, разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването. Това задължение съответства и на вменените му с длъжностната характеристика задължения. От събраните материали не е установено изготвянето, респективно изпращането на доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК по нито едно от писмата - от 10.07.2024 г. и от 11.11.2024 г. от страна на разследващия полицай към наблюдаващия прокурор. Не са установени и други действия по разследването от страна на разследващия полицай - комисар И. Г.. Предвид така установеното ДНО е приел за безспорно установено и доказано от проверяващата комисия, че комисар И. Й. Г. - началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР - Русе, е извършил вмененото му нарушение относно ритмичността на разследването и причините за забавянето му по досъдебно производство № 413/2019 г. по описа на ОД на МВР - Русе (пр. пр. № 3657/2019 г. по описа на PП - Русе), изразяващо се в продължителен период на необосновано бездействие при разследване на посоченото досъдебно производство, за времето от 05.12.2022 г. до 03.02.2025 г. (момента на проверката от ВКП), което е период от 2 години и 2 месеца. Предвид сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му), дисциплинарната отговорност следва да се реализира за периода от 10.07.2024 г. до 03.02.2025 г. (момента на проверката от ВКП). С поведението си комисар И. Г. е нарушил задълженията си съгласно длъжностната характеристика рег. № 3286р-3393 от 22.01.2018 г. за заеманата от него длъжност - началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР - Русе, посочени в т. II. Основни длъжностни задължения: „Провежда разследване, по реда на НПК, по наказателни производства за престъпления от общ характер с фактическа и правна сложност и такива с обществен и медиен интерес;“ и „Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК;“ във връзка със задълженията на разследващия орган, съгласно чл. 203, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл. 200 ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „Порицание“. Така, за да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, ДНО е приел, че комисар Г. е извършил нарушение, изразяващо се в необосновано бездействие, тъй като не е отговорил на нито едно от напомнителните писма на наблюдаващия прокурор съответно от 10.07.2024 г. и от 11.11.2024 г. относно изпращане на материалите по воденото досъдебно производство, ведно с писмен доклад относно проведените действия по разследването, събраните въз основа на същите доказателства, установените факти и обстоятелства и планираните действия по разследването, причините за забавяне на разследването, както и следствено-календарен план за планираните действия по разследване с посочване на конкретни срокове за извършването на всяко едно от тях, както и предвид липсата на установени други действия по разследването от страна на разследващия полицай – комисар И. Г. за посочения по-горе период. ДНО е наложил предложеното от ПК дисциплинарно наказание „Порицание“ за минималния срок от 6 месеца като е отчел: ● тежестта на нарушението, а именно според ДНО, с деянието, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, с които е бил запознат и е следвало да изпълнява предвид заеманата от него длъжност, комисар И. Г. е дал лош пример на подчинените си служители от отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Русе за поведение в служебната дейност на разследващ орган спрямо наблюдаващ прокурор; ● настъпилите от него последици, според органа, неизпълнението на тези му задължения е причина за забавяне на разследването по досъдебно производство № 413/2019 г. по описа на ОД на МВР - Русе (пр. пр. № 3657/2019 г. по описа на РП - Русе), довело до продължителност на разследването над 5 (пет) години; ● обстоятелствата, при които е извършено деянието - по време на служба, в периода от 10.07.2024 г. до 03.02.2025 г., комисар И. Г. не е осигурил своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по това досъдебно производство, като не е изпълнил задължителни указания на наблюдаващия прокурор, дадени му с писма от 10.07.2024 г. и от 11.11.2024 г.; ● формата на вината - деянието е извършено виновно, извършено е чрез бездействие, предвид факта, че служителят е бил запознат със задълженията си по длъжностна характеристика, както и ● цялостното поведение на държавния служител – липсата на незаличени дисциплинарни наказания и множество награди. При така установеното по делото, съдът намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна поради несъответствието й с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Тази норма предвижда при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Всъщност именно това са критериите и фактите, които дисциплинарнонаказващият орган първо трябва да установи и после да обсъди, като въз основа на изводите си да обоснове както вида на наложеното дисциплинарно наказание, така и неговия размер. От обстоятелствената част на оспорения административен акт е видно, че ДНО е приел, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, което се изразява в това, че в периода от 10.07.2024 г. до 03.02.2025 г. не е осигурил своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по процесното досъдебно производство /задължение по силата на чл. 203, ал. 1 от НПК/, като не бил изпълнил задължителни указания на наблюдаващия прокурор, дадени му с писма от 10.07.2024 г. и от 11.11.2024 г., включително за изготвяне и представяне на доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК. По никакъв начин ДНО не е обосновал факта, че липсата на отговор на писмата от наблюдаващия прокурор, и неизготвянето и непредставянето на доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК има отношение към своевременното, законосъобразно и успешно извършване на разследването по процесното досъдебно производство. Не е ясно по какъв начин, липсата на отговор на тези писма се отразява към разследването на комисар Г. като неизпълнение на задължение, регламентирано в длъжностната му характеристика, респ. в НПК. Неизготвянето и непредставянето на доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК не води автоматично до извод за необосновано забавяне на разследването по конкретното досъдебно производство. Не са изложени мотиви по какъв начин е постигнато забавянето на разследването, не са визирани какви точно действия е следвало на извърши служителят като разследващ органи и в какъв срок /доколкото нормата на чл. 203 от НПК не посочва конкретен срок/, за да не се забави разследването по досъдебното производство. Липсват мотиви защо ДНО е приел, че бездействието от страна на служителя е необосновано. Единствено би могло да се приеме, че в тази връзка е обсъден ползваният от служителя отпуск през процесния период като е прието, че същият не би могъл да се приеме като причина за такова голямо забавяне на разследването. Не е обсъдено изобщо каква е била натовареността на служителя през процесния период като бъде съобразено и обстоятелството, че той е изпълнявал и ръководни функции. Липсва обосновка и защо ДНО е приел, че именно бездействието на комисар Г. е забавило разследването и то до такава степен, че е довело до продължителност на разследването над 5 години, имайки предвид, че комисар Г. е поел разследването по това производство почти две години след образуването му. Съдът приема, че при установените по делото относими към правилното и обосновано приложение на цитираната разпоредба факти и обстоятелства, дисциплинарнонаказващият орган е приложил само формално разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието, в противоречие с установените по делото факти и обстоятелства. Съобразяването на изброените по-горе обстоятелства води на извод, че в конкретния казус ДНО неправилно и необосновано е определил вида и размера на наложеното наказание, в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав счита, че наложеното наказание не съответства на извършеното от жалбоподателя деяние. Същото не съответства и на целта на закона. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. Предвид изложеното жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе