Решение № 5057 от 4.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8271/2022 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника Н. К. Л., чрез адв. Н. С., срещу решение № 3043 от 05.04.2022 г. по гр.д. № 29288/2021 на СРС, ГО, 174 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. К. Л. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 2206, 46 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ••••, ателие № 11, аб. № 431598, ведно със законната лиха от 10.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане, както и сумата 22, 10 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение в периода м. юли 2018 г. – м. април 2019 г., ведно със законната лиха от 10.12.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК по гр.д. № 61888/2020 г. на СРС, ГО, 174 състав. С въззивната жалба се поддържа недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му по нередовна искова молба. Излага се становище и за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 59 и чл. 103 ЗЗД и поради необоснованост на фактическите изводи на съда за дължимост на процесните суми. Твърди се също, че ищецът не е спазил утвърдените от ДКЕВР параметри за качество на доставката като по този начин незаконно е увеличил цената на доставената от него топлинна енергия. Иска се обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноски за двете инстанции. В отговора на въззивната жалба, подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.К., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция. Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано. Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното: Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части - и допустимо. Неоснователен е доводът на въззивника за недопустимост на решението поради постановяването му по нередовна искова молба. Същата съответства на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК (в съответствие с изискването на чл. 128, т. 2 ГПК е приведена след указания на СРС). Твърденията във въззивната жалба, че в исковата молба не са посочени имотът и периодът, в който е доставена топлинната енергия, както и че юрк. М.К. не е била упълномощена да подписва от името на дружеството искови молби, не съответстват на данните по делото. Исковата молба съдържа индивидуализация на процесния топлоснабден обект – ателие № 11, находящо се в гр. София, общ. Оборище, ул. ••••. Исковата молба съдържа в достатъчна степен конкретизация на периода, за който се твърди да е доставена топлинна енергия и да е извършена услуга дялово разпределение и тяхната стойност. Количеството на доставената топлинна енергия и дължимата цена за единица от стоката са посочени във фактури, към които ищецът препраща с молба вх. № 85614/11.11.2021 г. С пълномощното юрк. Кънева е овластена да извършва всички съдопроизводствени действия за защита интересите на „Топлофикация София“ ЕАД в искови производства, като от предоставената обща представителна власт не са изключени действията по подаване на искови молби от името на дружеството. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Делото има за предмет предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. К. Л. иск за установяване съществуване на вземане на ищеца към ответника, основано на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това личи от фактическите и правни твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, както и от петитума на същата. Твърди се, че в исковия период ответникът е бил фактически потребител на топлинна енергия за небитови нужди, доставена от дружеството в процесния топлоснабден имот, без между страните да е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди със сключване на писмен договор между тях, както и че стойността на доставената за периода топлинна енергия не е била платена от ответника. Това е довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради което и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД същият дължи плащане на сумата, с която се е обогатил без основание, представляваща цената на доставена и неплатена топлинна енергия. За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия. В тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия, както и да докаже размера на вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия). При недоказване на тези обстоятелства съдът е оправомощен да приеме, че заявените от ищеца правопораждащи факти не са се осъществили. В случая страните не спорят, а и от представените от ищеца нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот № 75/02.08.2013 г. и № 39/28.06.2018 г., и двата по описа на нотариус С.М., се установява, че Н. К. Л. е собственик на процесното ателие. Не се спори, че имотът се полза за небитови нужди. Не се спори също, че между страните, за процесните имот и период, не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и не е възникнало договорно правоотношение. Съгласно цитираната разпоредба формата на договора за продажба на топлинна енергия за небитови нужди е писмена, задължителна и условие за действителност на сделката. С протокол от 01.04.2012 г. общото събрание на етажната собственост в сградата на адрес гр. София, ул. •••• е взело решение за сключване на договор за присъединяване на сградата към „Топлофикация София“ ЕАД и за избор на „Б. България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. В изпълнение на взетото решение с „Топлофикация София“ ЕАД е сключен договор № 151/16.11.2012 г., а видно от договор № 312808.07.2011 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Б. България“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на сградата. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период сградата на адрес гр. София, ул. ••••, е била непрекъснато топлоснабдена. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Предвид заключението на експерта, че извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период, оплакването на въззивника, че ищецът не е спазил утвърдените от ДКЕВР параметри за качество на доставката като по този начин незаконно е увеличил цената на доставената от него топлинна енергия се явява неоснователно. От представените от ищцовото дружество фактури, от представените от „Б.“ ООД индивидуални справки за отопление и от заключенията по приетите по делото съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи се установява, че начисляваните за периода м. август 2018 г. – м. октомври 2018 г. суми са за доставена топлинна енергия за подгряване на вода и за извършена услуга дялово разпределение, а за периода м. ноември 2018 г. – м. април 2019 г - и за доставена топлинна енергия за отопление на имота. Според заключението на съдебнотехническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия в процесния период и имот, след отчитане на изравнителните сметки, възлиза на 2206, 46 лв. Според заключението на съдебносчетоводната експертиза стойността на извършената в процесния период услуга дялово разпределение е в размер на 22, 10 лв. Налице е обогатяване на ответника, доколкото той е собственик на ателието и по делото няма данни друго лице да го е ползвало. По делото няма наведени твърдения за плащане на посочените суми, нито са представени доказателства такова да е извършено. Предвид изложеното предявените по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и подлежат на уважаване. По отношение на възражението за прихващане: Съгласно чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая по делото не са представени доказателства за съществуващи задължения на „Топлофикация София“ ЕАД към Н. К. Л.. Намиращите се в ч.гр.д. № 61886/2020 г. на СРС, ГО, 57 състав, копия на платежни документи съдържат единствено информация, че трето за процеса лице (М.П.П.) е платило на „Топлофикация София“ ЕАД сума, представляваща цена на доставена в различен от процесния период (в периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г.) топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ••••, ателие № 11, както и сума, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия. От горното следва, че няма възникнали насрещни вземания, между които би могло да се извърши прихващане. Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваните части, включително и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. По изложените съображения, съдът