Решение № 1009 от 20.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1732/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. Със съдебно решение № 266761 от 29.11.2020г., постановено по гр.дело № 1614/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 4-ти състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Б. Г. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 19186/2016г. по описа на СРС, на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 предл. първо от ЗОДОВ, като предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 30 000 лв. Със същото решение е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Б. Г. сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 19186/2016г. по описа на СРС, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат за досъдебното, първоинстанционното и въззивното производства, на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 предл. първо от ЗОДОВ. С определение № 260773 от 03.02.2022г., постановено по същото дело е изменено ре решение № 266761 от 29.11.2020г., в частта за разноските. Постъпила е въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подадена чрез СГП, с която се обжалва съдебно решение № 266761 от 29.11.2020г., постановено по гр.дело № 1614/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 4-ти състав в частта, в която са уважени предявените искове срещу ПРБ. Наведени са твърдения относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част. Излагат се доводи, че в първоинстанционното производство е останал недоказан факта на твърдените търпени от ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че не е изпълнен ФС на разп. на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, поради което предявените искове са неоснователни. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваните части и отхвърли предявените срещу ПРБ искове, при условията на евентуалност, прави искане присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено по размер. Въззиваемата страна – М. Г. представя писмен отговор по въззивната жалба. Оспорва същата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, претендира разноски за въззивната инстанция. Предявени са от М. Б. Г. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ. В диспозитива на обжалваното решение не е посочено основанието на предявените искове, но предвид обстоятелството, че същото е посочено в определението, с което е извършен доклад на делото и е разпределена доказателствената тежест, както и в мотивите на обжалваното решение, настоящият съдебен състав, намира, че това опущение на първоинстанционния съд не съставлява съществено процесуално нарушение. В настоящото въззивно производство следва да се разгледат предявените срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове с правно осн. чл.2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, в контекста на наведените с въззивната жалба оплаквания. В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника, ПРБ, са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило повече от 3 години, като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания, накърнен авторитет сред близки и приятели, уронване на доброто му име в обществото. Твърди също, че поради незаконосъобразните действия на органи на ответника е преживял психическото напрежение и стрес от задържанетоза срок от 24 часа, проведения обиск и криминална регистрация, впоследствие от повдигнатото и поддържано пред две съдебни инстанции обвинение в престъпление от общ характер. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника. Претендира и сумата от 3 500 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляваща общо заплатените хонорари за едни адвокат за проведените досъдебно и съдебни производства. Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като от една страна не са посочени търпени болки и страдания от ищеца, съставляващи неимуществени вреди, от друга страна, не са доказани твърдените претърпените вреди. Твърди, че единствено факта на образуване на наказателно производство срещу ищеца (който факт не е спорен между страните), не доказва търпени от него неимуществени вреди. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че с постановление на СРП от 09.09.2015г. срещу ищеца е образувано наказателно производство за престъпление по чл.274а ал.3 от НК. Била е взета мярка за неотклонение срещу ищеца- подписка за срок над 6 месеца. На 02.11.2016г. е изготвен от СРП и е внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца в съда. Образувано е НОХД. С присъда на СРС от 03.10.2017г. по НОХД № 19186/2016г., 110-ти с- в, М. Г. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение - престъпление по чл.274а ал.3 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. Оправдателната присъдата е протестирана от СРП. С решение № 1189 от 21.11.2018г. на СГС, НО, 9-ти с-в по ВНОХД № 4366/2018 год., е потвърдена оправдателната присъда на СРС от 03.10.2017г. Решението е окончателно и е влязло в сила на 21.11.2018г. По делото са разпитани двама свидетели - Н. Г. К. и К. Н. Ч., без родство с ищеца, чиито показания съдът кредитира изцяло, съобразявайки разп. на чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че свидетелите са били обвиняеми по същото наказателно производство. По делото са представени писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът изцяло кредитира всички писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо. Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение. Разгледани по същество въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предявените искове с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ с срещу ПРБ са основателни. Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата. Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ д ържавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 3 000 лв. Предвид постановяването на оправдателната присъда, потвърдена с въззивно решение, с което окончателно е приключило воденото срещу ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу него относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение “подписка” и обвинение в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд и пред въззвиния съд, са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ. Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, ограничаване на правото му на свободно придвижване за срок по-дълъг от 6 месеца, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на неудовлетвореност и недостойно отношение към него от страна на органи на ответника, а безспорно и до безпокойство и тревожност до окончателното приключване на производството. Съдът приема за доказан факта, че посочените по-горе действия на органи на ответника са довели и до дискредитиране доброто име на ищеца в обществото, както предвид обстоятелството, че повдигнатото му обвинение е било широко разгласено в обществото (факт, по който не се спори в процеса), така и поради извършените спрямо ищеца процесуално-следствени действия, за които отговорността не може да се вмени само на органи на МВР. Следва да се съобрази факта, че процесните незаконосъобразни действия на органи на ответника са повлияли негативно на репутацията на ищеца, както в обществото, така и сред най-близкия му приятелски и роднински кръг, съдът приема за доказан факта, че незаконосъобразните действия на органи на ответника са довели до дискредитация на доброто име на ищеца в определени среди. Съдът приема за доказан факта, че повдигнатото и поддържано незаконно обвинение, наложената мярка за неотклонение подписка са повлияли негативно върху психологическия статус на ищеца и са му донесли психологически дискомфорт. Предвид характера на човешката личност следва да се приеме, че ищецът, въпреки че е бил уверен в своята невиновност, е изпитвал тревожни емоции и притеснения, довели до негативни за психиката и емоционалността му последици, които съставляват претърпяни вреди по см. на ЗОДОВ. В този смисъл, не може да се приеме за основателно възражението на ответника в първоинстанционното производство, поддържано и във възизвана жалба, че непосочването на конкретни болки и страдания от физиологически или психологически характер от ищеца, води до неоснователност на предявения иск. Напротив, незаконосъобразното водене на наказателно производство срещу ищеца, само по себе си, съставлява факт, доказващ търпените от ищеца неимущестмвени вреди. Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди, приети за доказани по-горе и действията на органите на ответника. Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 т.3 предл. първо на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана. Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени негативни емоции, накърняване на доброто име на ищеца в обществото, накърняване честта и достойноството на ищеца. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени от ищеца са характера на обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия, както и конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването на обективни трудности в обичайния му живот, както по време на воденото наказателно производство, така и след приключване на същото. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и личността на ищеца и неговата емоционална интелигентност, за която свидетелстват и двамата разпитани свидетели. При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени негативни емоции, които е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага. Предвид свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира, съдът намира, че ищецът е изживявал за период от над три години негативни емоции, но същите не са довели до значителни вреди, изразяващи се напр. в трайни и значителни негативни последици, вкл. влошаване на здравословното му състояние, значително дискредитиране на името му в обществото и пр. Наложената мярка за неотклонение „подписка“, макар и със значителна продължителност, и макар и да е създавала за ищеца значителни неудобства и да е предизвиквала периодично негативни емоции у него (съгл. показанията на свид. Чуканов), е възможно най-леката мярка за неотклонение. С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 3000 лв. представлява справедливо, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, дори клонящо към най- ниската възможна граница, поради което не може да бъде намалявано. По предявения иск за обезщетяване не претърпени имуществени вреди: в тази му част решението също е правилно и законосъобразно. Представени са доказателства, от които е видно, че е заплатен адвокатски хонорар общо в размер на 3 500 лв. Като е достигнал до същия извод относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно и правилно решение. По наведените във въззивните жалби оплаквания: Предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен състав намира възраженията, изложени във въззивната жалба за неоснователни и недоказани. По спорния въпрос досежно размера на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди: Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство счита, че определеният общ размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е съобразено с чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира оплакванията на въззивника ищец за неоснователни. Въззивникът-ответник в първоинстанционното производство смята, че определеният размер на обезщетението от първоинстанционния съд е силно завишен. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на този жалбоподател са неоснователни и недоказани, вкл. и съобразени с посочената задължителна практика ППВС№4/68г. Присъденото обезщетение е към долната граница на минималния си справедлив размер и не може да бъде намалявано. Настоящата съдебна инстанция изцяло съобразява посочената от жалбоподателя съдебна практика, но намира, че същата е неотносима към настоящия казус, поради различие във фактическата страна на делата. Конкретни възражения досежно уважения иск за обезщетение на имуществени вреди не са изложени в жалбата, но доколкото се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част изцяло, следва да се отбележи, че първоинстанционното решение и в тази му част е правилно и законосъобразно. Заплатеният адвокатски хонорар от 3 500лв. за досъдебното и двете инстанции на съдебното производство не е завишен. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, не са налице основанията в закона за изменение на решението в частта за разноските. По претенцията за разноски в настоящата инстанция: С оглед изхода от правния спор, разноски за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна, така както са изрично поискани и предвид представения договор за правна помощ. Възражение за прекомерност от жалбоподателя, не е направено. Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав,