Решение № 13 от 7.2.2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 497/2021 г.

Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”. С присъда №260052 на Дупнишкия районен съд от 22.06.2021 г. по НОХД № 134/2021г. по описа на същия съд подс. В. Н. К. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл.339, ал.2 вр. ал.1, пр.2 НК- затова, че на •••••••• г. в гр. Д. ул.“•••••••••••“ •••••• иул. „•••••••••••••“ ••••••• е държал голямо количество ••••••••••••••••я- •••••••••••••••• •••••••••, без да има затова надлежно разрешение. На осн. чл.305, ал.6 НПК вр. чл.301, ал.4 НПК ДнРС е оправдал подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.2 вр. ал.1, пр.2 НК и за същото деяние на осн.чл.212 вр. чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на ••••••• лева. Постановено и отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по делото- ••••••••••••••••• и ••••••••••• •••••••••. Делото е образувано по протест на А.С.- прокурор в РП- Кюстендил, ТО- Дупница срещу посочената присъда в оправдателната й част. В протеста са релевирани възражения за необоснованост и неправилност на постановената присъда. Сочи се, че същата страда от липса на мотиви, тъй като ДнРС не е изложил съображения защо е приел, че деянието е несъставомерно. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, както и че деянието съставлява престъпление, но не и административно нарушение; както и че не са изложени мотиви относно размера на наложеното административно наказание. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова, с която подс. К. бъде осъден по първоначално повдигнатото обвинение по чл.339, ал.2 вр. ал.1 НК; алтернативно се прави искане, в случай, че съдът приеме, че не е налице посочения квалифициран състав- подс. К. да се осъди по основния такъв на чл.339, ал.1 НК с налагане на съответното наказание. Делото се обжалва и от адв. И.А.- защитник на подс. В.К. в частта, в която ДнРс е приложил разп. на чл. 305, ал.6 НПК. Сочи се, че деянието не съставлява административно нарушение, тъй като не е доказано, че е извършено от подс. К.. Иска се отмяна на пирсъдата в посочената част. Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста и оспорва въззивната жалба на подс. К.. Защитникът на подс.К.- адв. А. оспорва протеста, поддържа въззивната си жалба, сочи, че не доказано авторството на деянието и че присъдата следва да се отмени в атакуваната част. Подсъдимият В. Н. К. твърди, че е невинен и иска отмяна на наложеното му административно наказание. Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че протеста и въззивната жалба са допустими, доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество, са неоснователни, но присъдата следва да се измени в частта за веществените доказателства по следните съображения: Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са правилно установени. От доказателствения материал по делото се установява следната фактическа обстановка: Подс. К. притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на •••••••••• и ••••••••••• цели ••••••••••••••••., издадено от ОД МВР гр.Кюстендил, валидно до •••••••••••••••. Едно от тези оръжия, за които има издадено разрешение е ••••••••••••• „•••••••••••••“, калибър •••••••••••. Разрешително за съхранение, носене и употреба на •••••••••• и ••••••••• ••••••••••••••••, валидно до ••••••••••. притежава и неговия брат Г. К., като в разрешението на последния също фигурира ••••••••••••• „•••••••••••••“, калибър •••••••••••. Двамата съхранявали ••••••••••••••• в обща каса на постоянния им адрес съгласно изискванията на чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ- в къщата на родителите им в гр.Д., ул.“•••••••••••“ •••••••••. Подс. К. обитавал и жилище в гр. Д., ул.“••••••••••••“••••••••••. На ••••••••г.във връзка с издирване на изчезнало лице, било извършено претърсване на адресите, обитавани от подс.К. в гр.Д.- на ул.“•••••••••••“ ••••••••• и ул.“••••••••••••“••••••••••. На първия адрес, в ••••••••••• в мазето на къщата, били намерени всички •••••••••• и •••••••••, притежавани от подс.К. и брат му. С протокол за претърсване и изземване, одобрен с определение на ОС- Кюстендил по ЧНД № 388/20 г. количеството ••••••••• за ••••••••••••• „•••••••••“- ••••••••• кал.•••••••••••- •••••••••••., били иззети. На адреса на ул.“••••••••••••“ •••••••, обитаван от подс. К., съпругата му и децата му, били намерени два пълнителя с •••••••••. ••••••••• •••••••••••, предназначени за ••••••••••••• „••••••••••“, които също били иззети с протокол за претърсване от същата дата, одобрен от КОС с определение по НД № 388/20 г. Или на двата адреса са открити общо ••••••••• •••••••••. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на ролицейските служители Д., С. и Г.ев. От изготвената по делото, изготвена от в.л. Й.Х., се установява, че ••••••••••••• са годни да поразят цел. Подс. К. е дал обяснения по делото, като е посочил, че откритите на адреса на ул. „•••••••••••••••“ ••••••••• и пълнители са негови, за които има разрешение. По отношение на откритите в количество над разрешените в •••••••••••• на адреса на ул.“•••••••••••“ е дал обяснения, че не знае чии са, тъй като заедно с брат му съхраняват там законното си оръжие, както и законно разрешените и за двамата по •••••••• за ••••••••••••• „••••••••••“. Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу К. за притежание без разрешение на •••••••••• броя •••••••••. Видно от мотивите на първоинстанционната присъда ДнРС е направил анализ на всички доказателствени източници, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В мотивите на присъдата си ДнРС е изложил доводи за причините, поради които е кредитирал показанията на посочените свидетели, както и на останалите доказателствени материали и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Същевременно мотивите на присъдата не сочат ДнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Посочената фактическа обстановка е напълно безспорна, поради което и не се налага подробен анализ на доказателствените източници, които преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на горепосочените установени факти. Предвид гореизложеното, се налагат следните правни изводи: Несъмнено е, че подс. К., както и неговия брат Г. К. са имали разрешително общо за •••••••••• бр. ••••••••• кал.•••••••••. за законно притежаваните си •••••••••••••и м. „••••••••••“ съгласно разп. на чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ- всеки от тях е имал разрешение до •••••••• •••••••••. Безспорно е, че в •••••••••••• са открити общо •••• такива •••••••••, както и че •••• такива ••••••••• са открити в дома, обитаван само от В.К.. Несъмнено е, че на място откритите в повече •••• бр. боерипаси са надхвърляли разрешеното количество съгласно чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ. Изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК се изразява в неправомерно държане, без надлежно разрешително на предмета на престъплението, в който се включват оръжия, ••••••••• и пиротехнически изделия. В настоящия случай подс. К. е имал разрешително за държане на ••••••••• от вида на включените в предмета на обвинението, поради което извода на ДнРС, че същият не е осъществил от обективна страна състава на чл.339, ал.1 НК е верен, доколкото това деяние не съставлява престъпление, а е административно нарушение с оглед по- ниската му степен на обществена опасност в сравнение с подобни престъпления от същия вид. В този аспект доводите на ДнРС са правилни. Действително, ДнРС не е изложил доводи относно липсата на квалифициращия признак по ал.2 на чл.339- „голямо количество“, но това е безпредметно при липсата на престъпление по чл.339, ал.1 НК. Видно от съдържанието на чл. 305, ал. 6 от НПК, преценката за това дали дадено деяние, за което подсъдимият е оправдан, осъществява признаците на административно нарушение, се прави в рамките на предявеното обвинение, като административно-наказателната отговорност на подсъдимия се реализира, когато извършеното деяние не съставлява престъпление и деецът се наказва по административен ред. В настоящия случай, доколкото К. е имал разрешение за държане на •••••••••, но същият ги е държал в по- голямо количество от визираното в чл.6 ЗОБВПИ, несъмнено стои въпросът дали същият е извършил административно нарушение. (Факта на това държане е безспорен, доколкото той е имал достъп до мястото на съхранение на •••••••••те). Настоящият съдебен състав се съгласява с извода на ДнРС, че К. е нарушил изискванията относно нормативно определения брой •••••••••, които има право да притежава. Същият е държал със •••• бр. повече от разрешените такива; същите са били съхранявани в обща каса с брат му, до която и двамата са имали достъп. Дейността по съхранение на •••••••••• и ••••••••• е правнорегламентирана; лицата, имащи право да извършват такава дейност са длъжни стриктно да спазват нормативните правила, в това число и тези, свързани с броя на разрешеното им количество •••••••••. В този смисъл подс.К. е бил длъжен във всеки един момент да спазва изискването, визирано в чл.6, ал.3, т.2 ЗОВББПИ относно размера на притежаваните •••••••••. В този аспект довода във въззивната жалба, че не бил обърнал внимание, че •••••••••те са в повече, респ.че липсва виновно поведение от негова страна, са изцяло несъстоятелни. Обстоятелството, че подсъдимият и неговия брат са държали ••••••••••••••• и •••••••••те в обща каса, като не е установено кой от тях колко броя ••••••••• за ••••••••••••• е притежавал, също не води до недоказаност на нарушението. Както бе посочено по-горе, подс.К. (както и неговият брат) е бил длъжен да спазва изискванията на ЗОВББПИ, независимо, че •••••••••те са държани в обща каса и съответно носи отговорност за неспазване на законовите изисквания лично и за целия брой •••••••••. Отделен е въпроса, че по неизвестни причини такава би следвало да се ангажира и спрямо лицето, упражняващо фактическа власт върху •••••••••те съвместно с него. Не се споделя довода, релевиран във въззивната жалба на подс. К., че разпоредбата на чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ не визирала конкретно нарушение. С нея е определен максимално допустимия брой на ••••••••• от съответния вид, който лицето, имащо разрешение за боравене с •••••••••, има право да притежава. Надхвърлянето на този брой максимален брой, както е в случая, несъмнено представлява нарушение на закона. Административнонаказателната разпоредба на чл.212 от ЗОБВВПИ е свързана с ангажиране административно наказателната отговорност на лица, които извършват нарушения по този закон, за които не е предвидено друго наказание. Несъмнено в закона не е предвидено друго наказание за държане на ••••••••• над разрешеното количество, поради което това нарушение следва да се санкционира по този ред. В този аспект определеното наказание на основание чл.212 във вр с чл.6, ал.3, т.2 ЗОВББПИ е съобразено с пределите, предвидени в този текст и съобразно изискванията на чл.27 ЗАНН наложената „глоба“ в размер на ••••••• лева е справедлива. Същата е определена над минималния размер, определен в тази разпоредба и е съобразен с имущественото състояние на дееца. Чрез нея ще се постигнат целите, визирани в чл.12 ЗАНН и ще се мотивира нарушителя към стриктно спазване на законодателството, свързано с установения ред по отношение на режима на държане и съхранение на •••••••••. В този аспект, като е оправдал подс. К. по повдигнатото обвинение за държане на ••••••••• без надлежно разрешително и е приел, че деянието, свързано с държане на ••••••••• над разрешеното количество, определено от чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ, представлява нарушение по чл.212 от този закон и го е санкционирал по административен ред, , ДнРС правилно е приложил закона. Съгласно чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, в случаите, в които деянието се наказва по административен ред, съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание. Именно такъв е и настоящият казус, поради което първата инстанция с решението си правилно е оправдала подс. К. за това, че на •••••••• г. е извършил престъпление по чл.339, ал.2 вр. ал.1, пр.2 НК и му е наложила административно наказание за административно нарушение на чл.212 вр. чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ. Това е напълно законосъобразно и допустимо, доколкото то се включва в правомощията на съда с цитираните по- горе изменения на чл.305, ал.6 и чл.301, ал.4 НПК. При произнасяне по въпроса за веществените доказателства обаче ДнРС е приложил неправилно закона. Същият е постановил отнемане на всички •••••••••, открити в касата на братя К.и и в дома на подс. В.К., както и на •••. пълнители за •••••••••••••, единия с •••••••• •••••••••, а другият- с •••. •••••••••, или общо на •••••••••. Постановено е и отнемане по отношение на •••. пълнители за ••••••••••••• на осн. чл.20, ал.3 ЗАНН. Видно от изложеното в обвинителния акт е, че обвинението срещу подс. В.К. включва единствено •••••••••те, надхвърлящи разрешеното за притежаване количество за двамата братя. Освен това, иззетите •••. пълнители не са предмет на обвинението и притежаването им не е свързано с разрешителен режим. Предвид гореизложеното, горепосоченото количество от •••••••••• броя ••••••••• и двата броя пълнители следва да бъдат върнати както следва: •••••••••• броя ••••••••• от иззетото количество- общо на подс. В.К. и брат му Г. К., двата броя пълнители- на подс.В.К.. По тези съображения атакуваната присъда следва да се потвърди в наказателната част и да се измени в частта за веществените доказателства на осн. чл.337, ал.1 т.1 НПК. Водим от гореизложеното и на осн.чл. 334 т3 и т.6 НПК вр. чл.338 НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК, окръжният съд