Решение № 6938 от 15.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5719/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 60689/06.03.2023 г., подадена от Ю. А. Г. – ответница по гр. дело № 30244/2022 г., Софийски районен съд, 27 състав срещу постановеното по него Решение № 1993/10.02.2023 г., с което ответницата е осъдена да заплати на ищеца С. И. К. сумата от 9 864, 31 лв., представляваща стойността на извършен ремонт за отстраняване на недостатъците по л.а. марка“Мерцедес“, модел „ МЛ 250 Блутек 4 Матик“ с рама № WDC1660041A094310 с рег. № •••••••, предмет на Договор за покупко- продажба, сключен между страните на 21.12.2021 г., заедно със законна лихва от 07.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 169, 67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода 04.04.2022 г. – 05.06.2022 г. Със същото решение ответницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца 1 524, 57 лв. разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди се наличието на свърхпетитум в размер на 169, 67 лв., тъй като претенцията в исковата молба била за 9 694, 64 лв., а в диспозитива уважената част е за 9 864, 31 лв. Претенцията на ищеца била за обезщетение вследствие на скрити недостатъци, но съдът е приел, че по отношение на ремонта амортисьорите на вратата на багажника на стойност 255, 49 лв. не може да се касае за скрит недостатък, въпреки това претенцията за тази сума била уважена. Счита се за неправилен извода, че смяната на спирачната течност била вследствие проявлението на скрит недостатък. Тъй като автомобилът бил на пробег от 175 000 км. при покупката му, то логично следвало в този извънгаранционен вече период да се проявяват проблеми, които не би трябвало да се приемат като скрити недостатъци, а като естествено износване с времето на някои части. Твърди се, че съдът не съобразил, че преди покупката купувачът е направил пробно каране. При него е могъл да установи неработещ компресор, тъй като вещото лице изрично подчертава, че при неработещ компресор, то няма как возилото да има мощност. Това следвало да бъде преценено от съда като проявление на експлоатационния период на автомобила. Необосновано бил приет като скрит недостатък и проблема с нокссензорите, тъй като те били непознати и на самото вещо лице. Неправилно съдът е приел като разход и смяната на маслото на скоростната кутия извършено на 03.03.2022 г. и на 11.03.2022 г. Това не била авточаст, която да бъде скрита, а е консуматив, който се подменя на определен период от време. Счита се, че не може да се вмени във вина на ответницата извършването на следните дейности по автомобила: смяна на спирачна течност, теч на масло от раздатъчна кутия /семеринг/, наличие на масло в антифриза и проблем със сензорите за ниворегулиране. Прегледът на автомобила станал на 21.01.2022 г. /едва месец след покупката/, а уведомлението до продавачката било извършено месец след извършването на ремонта. По този начин продавачката била поставена пред свършен факт и била в невъзможност да извърши преценка на действителното положение. Счита се, че дори да се приеме, че недостатъците били налични към момента на продажбата и евентуално били скрити, то не може да бъде направен извод за незабавност. Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което иска да бъде оставен без уважение. Претендират се разноски. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Ищецът по делото С. И. К. оспорва основателността на въззивната жалба. Твърди, че дефектите на вътрешната част от автомобила не могли да бъдат видени при обикновен преглед на автомобила. Сочи, че според изслушаните показания на свидетелката Х. продавачката не предоставила автомобила за технически преглед. От фактическа страна съдът установява следното. Производството по гр. дело № 30244/2022 г., Софийски районен съд, 27 състав е образувано по искова молба с вх. № 07.06.2022 г., подадена от С. И.ов К. с твърдението, че на 21.12.2021 г. е сключил с ответницата Ю. Г. Договор договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 250 Блутек 4 Матик” с рег. № •••••••. При предаване владението на автомобила бил уверен, че возилото било изправно и нямало скрити недостатъци. Впоследствие се появили скрити недостатъци, наложили следните ремонтни дейности: смяна на дюзи, смяна на тръба, смяна на нокс сензори – 2 броя; обезмаслител – 3 броя; спрей за ръжда, смяна на сензори, маслен охладител, датчик за регулиране на светлини, амортисьори при багажник, антифриз, наливане на масло 236.12, семеринг, уплътняване, клапан, обезмаслител Р510, раздатка-смяна на уплътнителя, вакуум помпа – 2 броя, гарнитури – 7 броя, компресор, филтри, втулки, тампони – 2 броя, шайби, пружини, гайки, инжектор, уплътнител инжектор, болт, смазка, горивен филтър, скоби – 2 броя и компресол еърматик. Общата стойност на изброените ремонти дейности, както и на положения труд за тях била в размер на 9 694, 64 лв. Продавачката била уведомена на 24.03.2022 г. за констатираните недостатъци и е била поканена в десетдневен срок да възстанови сумата, което не било сторено. Въз основа на изложеното ищецът претендира от ответницата заплащането на сумата от 9 694, 64 лв. разходи по отсраняването на скрити недостатъци на продадения от нея лек автомобил, намаляващи годността му за управление, както и обезщетение за забава върху горната сума за периода 04.04.2022 г. – 05.06.2022 г. Върху главницата се претендира и законна лихва от 07.06.2022 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане. Ответницата Ю. А. Г. оспорила иска по основание и размер. Посочила е, че ищецът е превел на 20.12.2021 г. договорената сума и е имал едно денонощие време, преди на следващия ден да бъде сключен договорът в нотариална форма. Имал е възможност да посети специализиран сервиз, за да бъде извършена в него диагностика на автомобила. Въпреки това още в деня на огледа ищецът е поискал да преведе продажната сума. След констатиране на скритите недостатъци, купувачът е следвало своевременно да уведоми продавачката за тяхното наличие. Неоснователно било твърдението, че вещта е страдала от скрити недостатъци, намаляващи годността й за обикновено управление, след като се касае за автомобил, който се е движел след направена лично от купувача проверка. Акцентира, че за част от извършените дейност, посочени във фактурите, се касаело за подмяна на консумативи, като например масло. Липсвали документи за извършено плащане, което действително да оправдава претенцията. Отсъствала връзка между извършените разходи и конкретния автомобил. Направено е оспорване, че недостатъците били налични към момента на продажбата. Следвало купувачът да уведоми незабавно продавача за наличните недостатъци, а не три месеца след продажбата. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че към момента на покупката автомобилът е бил на вече 10 г. пробег и неизменно се появявали проблеми при него. По делото е представена Сервизна поръчка № 17038919/27.01.2022 г. направена от „С.С.Р.” ЕАД, в която е посочено, че по представения в сервиза от С. К. автомобил следвало да се извършат следните дейности: належаща смяна на спирачна течност, констатиран е теч на масло от семеринга, както и теч на масло от мотора /топлообменник/, наличие на масло в антифриза /кафяв цвят на течността/; след смяна на топлообменик следвала задължителна смяна на антифриз. Блокирали щанги за сензори ниворегулиране. За извършения пълен преглед на л.а. с рег № ••••••• е издадена фактура /оригинал/ на стойност 285 лв. с ДДС. Представен е и фискален бон от 27.01.2022 г. за заплащането й. Във Фактура № 0000009833/11.02.2022 г., издадена на С. К. от „Т.С.А. Бг” ЕООД са остойностени дейности по подмяна на тръба, два броя нокс сензори, обезмаслител, полагане на спрей за ръжда, смяна на сензори и диагностика на обща стойност 2 529, 13 лв. с ДДС. Във Фактура № 0000000268/03.03.2022 г., издадена от „Б.К.С.” ЕООД на С. К. е остойностено: смяна на двигателно масло и филтри, комплект масло и филтър на скоростна кутия, маслен охладител, датчик регулиране на кветлини, амортисьори на багажник, слагане на антифриз – 5 л. и труд. Общата стойност на изброеното била 2 628 лв. с ДДС. Сумата е заплатена на 03.03.2022 г. – Фискален бон от „Боро Кар Сървисиз” ЕООД. С Фактура № ••••••••••/11.03.2022 г. издадена от „Т.С.А. Бг” ЕООД е остойностено авансово плащане в размер на 3 000 лв. Във Фактура № 0000010401/11.03.2022 г. издадена от „Т.С.А. Бг” ЕООД е остойностено извършването на: смяна на масло 236.12, семеринг, уплътнение, клапан, обезмаслител Р510, демонтаж раздатка – смяна на уплътнител, диагностика и извършен оглед на ходова част в размер на 817, 54 лв. с ДДС. Във Фактура № 0000010401/11.03.2022 г. издадена от „Т.С.А. Бг” ЕООД е остойностено извършването на група ремонтни дейности за сумата от 1 894, 97 лв. За изброените три фактурирани разходи са извършени плащания по банков път в периода 10.03.2022 г. – 15.03.2022 г. По делото са изслушани свидетелските показания на З. К. – сестра на ищеца, която посочва, че знае за закупената от брат й кола през декември 2012 г. Присъствала на огледа, който се състоял в мястото на домуване на автомобила по онова време в кв. Симеоново. Брат й разговарял с жена, която представила автомобила за оглед. Тримата заедно се качили в него и направили пробно каране в посока с. Бистрица. От проведения разговор станало ясно, че въпросната жена, която била на видима възраст от около 45 г. ползвала автомобила, уверила кандидат-купувача, че по него липсвали проблеми и отказала същият да бъде прегледан в сервиз, тъй като колата била скъпа и не й се рискувало. След завръщане от обиколката брат й разговарял с по-възрастна жена, която била собственик на автомобила и която също отказала да го представи за оглед в сервиз, тъй като той нямал проблеми и било излишно. Бил извършен само външен оглед, при който брат й не открил някакви проблеми, останал с впечатлението, че по автомобила няма проблеми. Свидетелката разбрала за проблемите в колата след покупката. Те били главно по двигателя и отнело време да бъдат открити. Първите признаци били за странен шум след запалване на двигателя сутрин. По делото е разпитана и А. Х. – дъщеря на продавачката. Посочила е, че автомобилът бил ползван основно от нея, тъй като тя нямала такъв, а се налагало да вози децата си до училището им. За сервиза на автомобила се грижел съпругът й. Тя била убедена, че возилото било в изправност, тъй като с него карала децата им и не следвало да ги поставят в рисков автомобил. Посочила е подробно обстоятелствата около покупката – през м. 12.2021 г. ищецът се свързал с съпруга й по повод продажбата на автомобила. Съпругът й бил в командировка, поради което тя предоставила достъп до колата. Тръгнали от мястото на домуването й в кв. Симеоново и се насочили към с. Бистрица по желание на кандидата, за да разбере как се държи автомобилът на завой, на прави участъци форсирал. Обиколката траяла 20-30 мин., след което се върнали на първоначалното място. Ищецът огледал колата отвътре и под капака. Единствената му забележка била, че двигателят не бил почистен отвън. Още същата вечер се обадил на съпруга на свидетелката и заявил, че иска да купи колата. Превел парите и същата му била предаден. А следващия ден била оформена и сделката пред нотариус с участието на майка й, която била действителния собственик на колата. По делото е изслушана и САТЕ, в чието заключение вещото лице е посочило, че при извършен външен оглед единствено би могло да се установи евентуален теч на масло ако под автомобила имало петно. Могли да се установят и повреди в него при сигнализация от датчиците на таблото. На автомобила били извършени четири ремонта на детайли, който не биха могли да се установят от външен оглед с изключение на амортисьорите на багажника. Автомобилът е каран на три различни сервиза. Стойността на заплатения ремонт в сервиза на „С.С.Р.” ЕАД била с 195 лв. с ДДС повече от средните пазарни цени за този вид услуга. Стойността на заплатения ремонт в сервиза на „Т.С.А. Бг” ЕООД била с 302, 40 лв. с ДДС повече от средните пазарни цени за този вид услуга, а при второто посещение с 314, 88 лв с ДДС повече. При третото посещение в този сервиз стойността на ремонта е с 333, 79 лв. повече. Стойността на заплатения ремонт в сервиза на „Боро Кар Сървиз” ЕООД била с 66, 17 лв. с ДДС повече от средните пазарни цени за този вид услуга. В о.с.з. вещото лице е конкретизирало, че в зависимост от причината за повредата компресора на автомобила, това е могло да бъде индикирано на таблото в купето. Чисто теоретично при повреда на компресора би следвало да има индикация на таблото, специфични шумове или липса на мощност. Всеки детайл или гарнитура, които се подменят влечат след себе си подмяна и на уплътнителя. Експертът е посочил, че стандартното обслужване на автомобила включвало подмяна на масло, филтри, било то маслени, въздушни или на купето, както и смяна на масло. В зависимост от километрите биха могли да се сменят дискове, накладки, масло на скоростна кутия. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че между страните е възникнало продажбено правоотношение по отношение на л.а. „Мерцедес”, модел „МЛ 250 Блутек 4 Маник” с рег. № •••••••. От доказателствата по делото е прието, че при продажбата имало недостатъци на процесната вещ, които не биха могли да бъдат открити веднага, което ги правело скрити недостатъци, които от своя страна оказали влияние на ползването на вещта за нейната обикновена употреба. Извършените ремонти и заплащането на стойността им било доказано от представените по делото фискални бонове и банкови документи, поради което било прието извършването им. Общата сума по тях надвишавала средните пазарни цени за този вид ремонти към датата на покупка, но исковата молба била с претенция за заплащане на по-ниска сума. По тези мотиви исковете били уважени. От правна страна съдът приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба е направено възражение за недопустимост на постановеното решение за сумата от 169, 67 лв., явяваща се разлика между посочената в петитума на исковата молба сума от 9 694 лв. и уважената с дипозитива на съдебното решение сума от 9 864, 31 лв. Съдебното производство по граждански дела се основава на основани принципи, един от които е този за диспозитивното начало, който се изразява в това че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните – чл. 6, ал. 2 ГПК. Ищецът е посочил в исковата молба, че паричната му претенция е в размер на 9 694, 64 лв., като същата сума е изписана и с букви, като между двете изписвания няма разминаване. В течение на производството не е направено изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, поради което следва да се приеме, че посочения в исковата молба размер на търсеното обезщетение е останал актуален до приключване на устните състезания. Предвид изложеното процесното решение се явява недопустимо за разликата над 9 694, 64 лв. до уважената сума в размер на 9 864, 31 лв. Въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно, разгледано по същество е частично неправилно. Договорът за продажба на автомобил намира основание в разпоредбите на чл. 183 – чл. 213 ЗЗД. Едно от задълженията на продавача е да предаде вещта в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата. – чл. 187 ЗЗД. Неизпълнението на това задължение е скрепено с отговорност при откриване на недостатъци, които съществено намаляват нейната стойност или нейната годност за обикновено или предвиденото в договора употребление – чл. 193, ал. 2 ЗЗД. Не всички недостатъци могат да ангажират отговорността на продавача, а само тези които не са били известни но купувача. Касае се за скрити недостатъци. В представения по делото договор за покупко-продажба на автомобил не е посочено за каква употреба е предвидена вещта, но предвид нейното естеството това не е необходимо. Поради това недостатъците следва да засягат онези нейни функции, които са свързани със способността й да отговаря на техническите и законови изисквания за придвижване по пътищата и безопасно возене на пътуващите в нея. Спорните по делото въпроси са за това дали изброените в исковата молба недостатъци са съществували при покупко-продажбата и дали те са могли да бъдат установени от купувача в момента на покупката. От изслушаните свидетелски показания се установява, че извършеният оглед и сключването на договора за покупко-продажба са близки по време – по-малко от един ден. Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че не била необходима смяната на антифриз. На 27.02.2022 г. е извършена констатация от служители на сервиз „С.С.Р.“ ЕАД, в който е посочено, че антифризът е бил кафяв на цвят и било установено, че има наличие на масло в него. Видно е, че неговата смяна не била поради някаква сезонна или регулярна /свързана с експлоатацията на автомобила/ причина, а поради недостатък, който не е могъл да бъде установен при покупката му. Обстоятелството, че автомобилът към момента на продажбата му е бил на 175 000 км. е неотносимо, тъй като тук не се ангажира гаранционната отговорност на продавача. Пробегът в километри е относим към продажната му цена, която не е предмет на настоящето производство. Основателно е възражението, че амортисьорът на багажника е недостатък, който е могъл да бъде установен при огледа на автомобила. В този смисъл е отговор по първи въпрос на вещото лице по приетата СТЕ. Това е външен елемент, който е видим при отварянето на багажника и при повреда на който капакът на багажника трудно би се отворил. Видно от Фактура № 0000000268/03.03.2022 г. /л. 49/ ищецът е закупил два броя амортисьори на багажника от по 70 лв. всеки или общата им стойност е 140 лв. или 168 лв. с ДДС. Този разход не следва да бъде възлаган в тежест на ответницата. Възражението във въззивната жалба е за сумата от 255, 49 лв., която е посочена в експертизата, но вещото лице е посочило средната пазарна стойност, която е по-висока от действителната стойност според приложената фактура. Във фактурата е дадена обща стойност на положения труд, без да има конкретизация за всеки един елемент. На основание чл. 162 ГПК съдът следва сам да извърши пресмятане, с което да извади от общата сума стойността на труда необходим за подмяната на детайлите, които не се явяват срит недостатък. От съдържанието на фактурата е видно, че са извършени ремонтни дейности по шест елемента от автомобила. Съдът разделя сумата от 300 лв. на 6 и получената стойност за труд за всеки един от елементите е в размер на 50 лв. или 60 лв. с ДДС. Основателно е възражението за недължимост на обезщетение за подмяна на компресора. При изслушване на съдебната експертиза в заседанието с дата 12.01.2023 г. вещото лице е посочило, че ако не работи компресорът автомобилът не би имал мощност или биха се чували шумове. От свидетелските показания по делото безспорно се установява, че автомобилът се е намирал в кв. Симеоново в гр. София. Пробното каране е извършено в квартала с посока с. Бистрица. И двете населени места се намират в планински район, което предполага, че на още по-голямо основание мощност на автомобила трябва да има. Ангажираната от ищеца свидетелка посочва, че брат й нарочно карал с по-голяма газ в посока с. Бистрица, за да установи как се държи автомобилът на завой. Допълнително вещото лице е посочило, че при проблем с компресора е щяла да се появи индикация на таблото на автомобила. Предвид изложеното смяната на компресора не следва да се счита като следствие от скрит недостатък на вещта. Стойността му е в размер на 1 644, 10 лв. или 1 972, 92 лв. с ДДС. Стойността на демонтажа е в размер на 120 лв. или 144 лв. с ДДС. Посочените стойности се съдържат във Фактура № 0000010475/15.03.2022 г. /л. 53/. При иск по чл. 195, ал. 1, предл. трето вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на недостатъците и това че са скрити. По делото не е доказано каква функция изпълняват нокссензорите, вещото лице не знае за тях и не имало за задача изследването им – о.с.з. с дата 12.01.2023 г. Подменени са два сензора, а стойността им е посочена във Фактура № 0000009833/11.02.2022 г. Първият е на стойност 655, 68 лв., а вторият е на стойност 659, 29 лв. или общо е 1 314, 97 лв. или 1 577, 96 лв. с ДДС. Трудът е на стойност 345 лв. или 414 лв. с ДДС. Съобразно изложеното искът се явява недоказан за следните ремонти дейности: смяна на амортисьори на багажника /на стойност 168 лв. с ДДС/, подмяна на компресора /на стойност 1 972, 92 лв. с ДДС/ и подмяна на нокссензори /на стойност 1 577, 96 лв. с ДДС/ за сума в общ размер, сборуван от горните изчисления на 4 192, 88 лв. с ДДС, включваща и приспадната стойност на фактурирания труд за подмяната на тези елементи. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено за горницата над 5 501, 76 лв. до уважения от съда размер от 9 694, 64 лв. Искът за лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява акцесорен и неговият размер зависи от този на уважената главница. Претендираният период е 04.04.2022 г. – 05.06.2022 г. Дължимата сума е в размер на 96, 29 лв. Изчислението е направено с лихвен калкулатор за просрочени задължения към НАП. Решението следва да се отмени за разликата над 96, 29 лв. до уважения от съда размер от 169, 67 лв. При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. Пред Софийски районен съд ищецът е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 830 лв.; държавна такса в размер на 394, 57 лв. и депозит за вещо лице в размер на 300 лв. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие е от 07.06.2022 г., т.е. преди измененията в Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения с бр. 8/2022 г. Минималният размер на адвокатското възнаграждение на ищеца е 743, 21 лв. Общият размер на сторените от него разноски е 1 437, 78 лв. Ответницата е направила разноски в размер на 1 250 лв. за адвокатско възнаграждение. И по отношение на него е направено възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно предвид фактическата и правната сложност на делото, поради което дължимото възнаграждение би било в размер на 743, 21 лв. Ответницата Ю. Г. следва да заплати на ищеца С. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 815, 95 лв. Решението на първоинстанционния съд, с което ответницата е осъдена да заплати на ищеца 1 524, 57 лв. следва да бъде отменено за разликата над 708, 62 лв. до пълния уважен размер от 1 524, 57 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 321, 43 лв. В производството пред СГС въззивницата - ответница е заплатила 222, 29 лв. държавна такса и 1 250 лв. адвокатско възнаграждение. Въззиваемият – ищец е заплатил 1 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото ищецът С. К. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата Ю. Г. 636, 76 лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция. Ответницата Ю. Г. следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 737, 76 – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. Водим от горното, съдът