Решение № 20161 от 11.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3252/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ. Образувано е по жалба на „ПАРТНЕРС ПРОАКТИВА СФ“ ЕООД, ЕИК, представлявано от адв. С. С. К., срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ДСЦ25-ВК08-13-1/28.01.2025г., издаден от старши инспектор в отдел „Общински приходи Средец - Триадица“ на дирекция „Общински приходи“ при Столична община (СО), потвърден с Решение № СФД25-ТД28-78/17.02.2025г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при СО. Според жалбоподателя АУЗД е незаконосъобразен и неправилен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се и се излагат доводи за нарушение на чл.26, ал.1, чл.34, ал.1 и ал.3 и чл.35 от АПК, както и на чл.107, ал.2 от ДОПК. Поддържа се, че не е спазена и установената форма, тъй като в акта не са посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Отделно се сочи наличие на основание за незаконосъобразност по чл.146, т.4 АПК, като се поддържа, че актът е издаден при неправилно и незаконосъобразно прилагане на чл.21, ал.1, предл. 1 от ЗЦМДТ вместо чл.21, ал.1, предл.2 ЗМДТ. Изтъква, че в АУЗД административният орган е определил процесния апартамент като жилище, но го е обложил като предназначен за стопанска дейност. Поддържа се, че липсва правно основание жилищен имот да бъде третиран като нежилищен заради това, че е собственост на предприятие. Иска се оспореният АУЗД № ДСЦ25-ВК08-13-1/28.01.2025г. да бъде отменен изцяло, както и да се присъдят на дружеството сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Ответникът – директорът на Дирекция „Общински приходи“ при СО, чрез процесуален представител юрк. А., оспорва жалбата, като излага доводи за неоснователност на същата. Съдът, след като се запозна с жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното: „ПАРТНЕРС ПРОАКТИВА СФ“ ЕООД е собственик на недвижими имоти – апартамент №32, [идентификатор], находящ се в [населено място], бул. България № 105А, сграда 1, вх.А, ет.9, застроена площ от 84.4. кв.м., с прилежащ към него склад №96, находящ се в Сутерен -1, с площ от 4, 85 кв.м., както и паркомясто № 25 с площ от 13.75 кв.м. На 08.05.2024г. за имота е подадена декларация с вх. № 7224046061/13.05.2024г., въз основа на която е открита партида № 7224F319715. В Част ІІ от декларацията е посочено, че сградата, в която се намират отделните обекти, е с жилищно предназначение, имотите не се използват със стопанска цел, а в Част ІІІ апартаментът е деклариран като жилище с отчетна стойност 254 221, 47 лв., склада и паркомястото – с нежилищно предназначение и отчетна стойност, съответно 6000 лв. и 38 000 лв. На 17.01.2025г. дружеството е подало по електронен път молба да му бъдат предоставени официални справки за начина, по който е определен размера на задължението по партида № 7224F319715 за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/. На 28.01.2025г. В. К. Я., на длъжност старши инспектор в отдел „Общински приходи Средец - Триадица“ на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община (СО), издала процесният АУЗД № ДСЦ25-ВК08-13-1, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.04.2024г. до 31.12.2024г. общо в размер на 2609.63 лв., от които ДНИ в размер на 279, 59 лв. главница и 9, 28 лв. лихви върху ДНИ, и ТБО в размер на 2 236, 66 лв. и лихви върху ТБО - 84, 10 лв. АУЗД е обжалван пред директора на дирекция „Общински приходи“ при СО, който с Решение № СФД25-ТД28-78/17.02.2025г. го е потвърдил изцяло. Процесният акт е издаден при следните мотиви: Административният орган е посочил, че определящ при декларирането на имотите на предприятията е не видът на сградата и обектите в нея, а тяхното използване, като видът на имота – апартамент не определя автоматично принадлежността му към жилищните имоти, като имот от такъв вид може да бъде и нежилищен. Приел е, че предназначението на имота по смисъла на ЗУТ е ирелевантно. Отбелязал е, че от страна на „ПАРТНЕРС ПРОАКТИВА СФ“ ЕООД няма подадена декларация за промени в обстоятелствата, които имат значение за определяне на данъка. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи: Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите (чл.4, ал.3 от ЗМДТ), а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите / ал.5 на чл.4 от с.з./. С оглед цитираната разпоредба оспореният АУЗД се явява издаден от компетентен орган и в необходимата писмена форма.