Решение № 48 от 29.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5212/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда 06.04.2023 г., постановена по НОХД № 5545/2018 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, съдът е признал подсъдимия Г. А. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, след като е преквалифицирал деянието от първоначално повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 1, пр. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева. В частта от обвинението относно стойността на инкриминираните вещи за разликата от 8 993 лева до 11 450, 50 лева съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по производството разноски в полза на държавата: от досъдебното производство в размер на 253, 34 лева – по сметка на СДВР; от съдебното производство в размер на 962 лева – по сметка на СРС, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на СРС. Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към протеста, в което са представени писмени изложения за допълване на доводите, посочени в протеста. Твърди се, че неправилно е бил приложен институтът на чл. 78а от НК, тъй като не са били възстановени в пълен размер съставомерните имуществени вреди. Сочи се липсата на мотиви за причината да не се кредитира заключението по съдебно-оценителната експертиза, назначена и изготвена в досъдебното производство, както и за необходимостта от назначаване на тройна съдебно- оценителна експертиза в хода на съдебното следствие. Прокурорът счита, че липсват доказателства за възстановяване на съставомерните вреди в пълния им размер, посочен в обвинителния акт. В протеста не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадения протест до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства. В открито съдебно заседание представителят на СГП не поддържа депозирания въззивен протест. Излага становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Счита, че правилно съдът е преквалифицирал деянието по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК и е освободил подсъдимия А. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание. Намира наказанието за правилно индивидуализирано спрямо личността на дееца и обществената опасност на деянието. Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Защитникът на подсъдимия – адв. П. Ч., също моли присъдата да бъде потвърдена, тъй като счита същата за правилна и законосъобразна. Подсъдимият Г. А. А., редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не изразява становище по подадения протест. Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че е налице пречка за произнасяне по същество на делото, тъй като в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – незаконосъобразно провеждане на разпоредителното заседание, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, и липса на протокол за съдебното заседание на първата инстанция, които обосновават отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски районен съд от друг състав. Съгласно чл. 248, ал. 1 от НПК в разпоредителното заседание първоинстанционният съд следва да се произнесе по определен кръг от въпроси с нарочен съдебен акт - определение. С оглед значимостта на обсъжданите въпроси, в НПК е предвидено, че е необходимо не само да се изслушат становищата на всяко едно от лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 от НПК, но и съдът да даде отговор на този етап на развитие на делото на въпросите дали съдебното производство следва да се прекрати, или съответно наказателното производство следва да се прекрати/спре или делото следва да се насрочи за разглеждане в съдебно заседание (чл. 248, ал. 5, т. 1-4 от НПК). Последователно на свой ред в нормите на чл. 249 - чл. 252 от НПК са разписани основанията, при които съдът следва да упражни правомощията си, разписани в чл. 248, ал. 5, т. 1-4 от НПК, и съответните правни последици, налагащи определени произнасяния на съдебния състав. Именно последният според въззивния съд е този, който следва да обективира становище по всеки един от лимитативно изброените въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК. Волята на съдебния състав по въпросите в разпоредително заседание се обективира чрез подписване на съдебния протокол от всички негови членове, вкл. и в случаите, когато съдът не е констатирал процесуални нарушения от обхвата на чл. 249, ал. 4, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК (отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници) и е насрочил на основание чл. 252, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 5, т. 4, пр. 1 от НПК делото за разглеждане по общия ред. В настоящия случай първоинстанционното производство е следвало да бъде разгледано от съдебен състав, формиран от председател – съдия, и двама членове – съдебни заседатели съгласно изискването на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК и с оглед правната квалификация на повдигнатото обвинение, а именно – по чл. 206, ал. 1 от НК за престъплението обсебване, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Разпоредителното заседание по делото пред районния съд е било проведено на 09.09.2021 г., като съдът е заседавал в законен състав от съдия и двама съдебни заседатели. Съдът се е произнесъл с отделен диспозитив, съгласно който е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, и такъв, с който е потвърдил действащата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“. Макар да липсва нарочно произнасяне относно наличието или липсата на допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство, то такова е имплицитно изводимо от определението за насрочване на делото за разглеждане по общия ред. Въпреки това такова произнасяне е било дължимо, доколкото съдебният състав задължително следва да обсъди и да се произнесе по всички въпроси, включени в обхвата на чл. 248, ал. 1 от НПК или поне минимално задължителните такива според този съдебен състав и съдебната практика – по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК. Въззивният съд установи, че становището на първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК не е било скрепено с подписите на всички членове на съдебния състав, а само на председателя, видно от протокола за проведеното заседание (л. 144-гръб, СП СРС). В действителност съгласно чл. 311, ал. 2 от НПК протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар, но не и в случаите, когато в протокола се удостоверяват определени крайни актове за даден етап на производството - определения за прекратяване/спиране на наказателното производство, за произнасяне по мярката за неотклонение, постановяване на присъда и т.н. За такива актове законът е предвидил, че се постановяват от съда, т.е. от съдебния състав, а не от председателя на състава или съдията-докладчик. В разглеждания случай съдебните актове в разпоредителното заседание се постановяват от целия съдебен състав, което е изводимо от езиковото тълкуване на чл. 248, ал. 2 и 5, чл. 248а, ал. 1, чл. 249, ал. 1-3, чл. 250, чл. 251 и чл. 252, ал. 1 от НПК, където ясно е посочено, че компетентен да се произнесе е съдът. За разлика от това, разпоредбите на чл. 247б, чл. 247в, чл. 248а, ал. 2, чл. 250 и чл. 251 (когато производството е образувано по тъжба на пострадалия), както и чл. 252, ал. 4 от НПК предвиждат определени процесуални действия да бъдат извършвани еднолично от съдията-докладчик. Липсата на подписи от съдебните заседатели в протокола от проведеното разпоредително заседание означава, че липсва произнасяне на съдебния състав по въпросите, подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание. Поради това въззивният съд счита, че разпоредителното заседание не е било проведено законосъобразно, с което са били нарушени процесуалните права на страните в производството. Въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК са особено значими и поради това са предмет на разглеждане в отделен стадий на съдебното производство, тъй като засягат развитието на наказателния процес като цяло и процесуалното положение на страните в него. С оглед това липсата на произнасяне на съда по тях неминуемо накърнява процесуалните права на страните и характеризира констатираното процесуално нарушение като съществено такова по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Доколкото единствено първата съдебна инстанция е компетентна да проведе разпоредително заседание, то нарушението е неотстранимо от въззивния съд и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на СРС. При извършената служебна проверка на присъдата настоящият съдебен състав констатира наличието и на допуснато друго съществено процесуално нарушение, което се състои в липсата на протокол за съдебното заседание на първата инстанция. Съгласно чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 1 от НПК в протокола за съдебното заседание следва да бъдат посочени имената на членовете на съдебния състав. Посоченото законово изискване има за цел да даде възможност за преценка относно законността на съдебния състав, разгледал делото. Когато в съдебния протокол не са вписани или не са изписани достатъчно пълно и точно имената на съдебните заседатели, е налице особено съществено процесуално нарушение, тъй като няма как да се направи извод, че съставът, разгледал делото и постановил присъдата, е един и същ (решение № 19 от 20.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1678/2014 г., II Н. О., НК). Протоколът от открито съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г., в рамките на което е бил продължен ходът на съдебното следствие и са били събрани и проверени доказателства и доказателствени средства, отразява участието на председателя на съдебния състав в заседанието. В него обаче не са посочени имена на съдебни заседатели. При това положение за въззивния съд възниква неяснота от какъв съдебен състав е било разгледано делото пред първата съдебна инстанция и дали същият е бил законен. Невписването на имената на съдебните заседатели в съдебния протокол нарушава изискването на чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 1 от НПК и опорочава изготвения протокол до такава степен, че отнема качеството на същия като годно доказателствено средство в наказателния процес и по последици е приравнено на липса на протокол (решение № 397 от 12.02.2002 г. на ВКС по н. д. № 300/2002 г., II Н. О.). С оглед това въззивният съд счита, че коментираното процесуално нарушение е съществено, тъй като съответства на хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК и следователно съставлява допълнително основание за отмяна на контролираната присъда. В обобщение настоящата инстанция, съобразявайки всички гореизложени недостатъци на съдебния акт, формира извод, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в незаконосъобразно провеждане на разпоредителното заседание и липса на протокол за съдебното заседание на първата инстанция, които са основание са отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като нарушенията са отстраними по своето естество, но не могат да бъдат отстранени от настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК Софийският градски съд, IX въззивен състав