Решение № 200 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3369/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 1280/23.01.2024 г. по гр. д. № 49822/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, са отхвърлени кумулативно предявените от З. И. Т. искове с правно основание чл. 47, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „К.Г.И.Л.“ ООД да заплати сумата от 3100 лева – главница, представляваща дължима печалба за участие в онлайн игри (спортни залози), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, сумата от 142.96 лв. – лихва за забава върху главницата за период от 01.04.2022 г. до 12.09.2022 г. Против решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 47462/13.02.2024 г., подадена от З. И. Т., в която са изложени съображения за неправилност на акта. Въззивникът поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правилото на чл. 236, ал. 2 от ГПК, включително в мотивите си съдът не се произнесъл по възражението на ищеца относно правния характер на факта, че ответникът е кредитирал/изплатил е всички печалби в игралната сметка на ищеца, което представлявало потвърждение, че залозите са спечелени и с което действие ответникът е признал вземането по основание и размер. Твърди, че съдът игнорирал и възраженията, че изплащането на печалба по игралната сметка се различава от реалното изтегляне на сумата от потребителя (точка 4.2 от приложимите ОУ), както и че ответникът едностранно неправомерно е анулирал сумите след отправено валидно уведомление за теглене на начислената в игралната сметка печалба, когато същата не е била със статус „канселирана“. Излага, че имало трайна и безпротиворечива практика на ВКС, според която всяка съдебна инстанция, разглеждаща спора по същество трябва да отговори на всички доводи и да се произнесе по всички възражения на страните, като изложи мотиви по всяко от тях. Поддържа, че районният съд не се е произнесъл по предварително разпределената от него доказателствена тежест с определението по чл. 140 от ГПК, тъй като не е мотивирал извода си за недоказаност на иска и в конкретика не е посочил защо го приема за недоказан, кое обстоятелство/твърдение или факт е останало недоказано и пр., поради което е постановил решението в противоречие със събраните доказателства, а мотивите били неясни и непълни относно установените фактически обстоятелства. Твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и във връзка с доводите и възраженията на страните. Счита, че същият е основал решаващия си извод на несобствени и необективни изследвания и заключения на вещото лице, без да прецени обосноваността на експертизата в тази й част и съответствието й с останалите доказателства по делото, като неправилно е кредитирал изцяло заключението и е основал решаващите си изводи на него, без да излага мотиви за оценката си. Излага, че съдът не е направил разлика между начисляването на сумата по игралната сметка на потребителя и реалното й изтегляне. Проверката на НАП обхващала обстоятелствата по изплащане на печалби от онлайн спортни залагания до момента на начисляването им в игралната сметка, като проверява размера на залога, коефициента, резултата от залога и дали отразената в игралната сметка сума отговаря на тези параметри. В нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основал изводите си на обстоятелства, които не били установени по делото, тъй като от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за наличие на нарушение от страна на ищеца. Посочените точки от общите условия (2.3, 2.13, 12.4.1 и 12.4.2), на които ответникът се е позовал били взаимно изключващи се и липсвало основание за позоваване на съда по чл. 2.4 от Правилата, тъй като ответникът не е въвеждал доводи за прилагането му. Съдът не е мотивирал и прилагането на чл. 2.9 от ОУ относно наличието на „измамно поведение“, съгласно съответното правило. Счита, че ответникът не е доказал наличие на предпоставки за анулиране на печалби и отмяна на залози. Излага съображения за необоснованост на решението като самостоятелно основание за отмяна на акта. Неправилен бил и извода на съда, че не е налице неравновесие и неравноправност на приложимите клаузи, тъй като в тях ответникът въвел неясни понятия като „логично основание да подозира“, „основателни подозрения“, „по наша абсолютна преценка“, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по правоотношението. Сочи, че клаузите, на които ответникът се е позовал са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1, във връзка с чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 3, т. 6, т. 14 и т. 20 от ЗЗПотр. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 79886/11.03.2024 г., подаден от „К.Г.И.Л.“ ООД, чрез адвокат М. С. Д., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и е обосновано, като излага подробни съответни съображения. Възразява срещу основателността на твърденията на въззивника по отношение недоказана функционалност на системата на К.Г.И.Л. и по-конкретно на възможността на системата да установява съвпадаемост в игралната активност на различни потребители. Излага, че оспорването на експертизата съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящата инстанция разноски, включително за адвокатско възнаграждение. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр. д. № 49822/2022 г. по описа на СРС, 120 състав е образувано по искова молба, подадена от З. И. Т. срещу К.Г.И.Л., с която са предявени искове с правно основание чл. 47, ал. 1 от ЗХ и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е лицензиран оператор на хазартни игри онлайн, притежаващ лиценз на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ и администрира сайта www.betano.bg за онлайн хазартни игри и спортни залагания. На 28.03.2022 г. З. И. Т. регистрирал на сайта собствен акаунт с потребителско име Zdravko_86 и приел публикуваните Правила и условия, с което между него и дружеството бил сключен потребителски договор. След регистрацията за посочения акаунт била открита Потребителска (игрална/клиентска) сметка, посредством която се извършвали всички онлайн залагания от страна на играча и по която се отразявали реализирани печалби и загуби по съответните залози. На датата на регистрация, З. И. Т. депозирал сума в размер на 200 лева по сметката на акаунта си, с която впоследствие участвал в различни залози. В резултат на участие в игри със залози върху резултати от спортни състезания по смисъла на чл. 60 от ЗХ реализирал печалба, която била отразена в клиентската сметка на акаунта му, като към 31.03.2022 г. била натрупана сумата от 3300 лева. На същата дата подал уведомление за теглене на посочената сума на сайта, съгласно т. 4.2 и 4.3 от ПУ на организатора на хазартни игри, но получил отказ за тегленето й и уведомление, че акаунтът му е перманентно блокиран, а историята на извършените от него залози – анулирана. Получил единствено сума в размер на 200 лева, представляваща първоначално внесения депозит, като към настоящия момент в клиентската сметка на акаунта му оставали 3100 лева, представляващи натрупани печалби. В последвала кореспонденция между потребителя и организатора на хазартни игри, последният обосновал отказа за изплащане на печалбата с т. 2.3, 2.13, 12.4.1 и 12.4.2 от ПУ без да сочи конкретни обстоятелства, които правила били абсолютно неясни и организаторът могъл да спекулира с тях. Излага, че същите клаузи са неравноправни и не следва да се вземат предвид. Твърди, че изпратил покана за доброволно изпълнение на представителя на дружеството съгл. чл. 6, ал. 1, т. 6 от ЗХ, а в отговор получил потвърждение на отказа, като му била отказана и информация за хронологията на извършените от него залози и натрупани печалби. Дружеството не оспорвало размера на начислената и претендирана печалба. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3100 лева – реализирана печалба от участие в онлайн игри и спортни залози и 142, 96 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 01.04.2022 г., когато е следвало главницата да бъде заплатена до датата на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Заявява, че с Решение № 000030-5305 от 02.11.2021 г. на ИД на НАП е одобрена системата на Дружеството за автоматизирано подаване на информация към сървър на НАП. Твърди, че ищецът е направил първия си залог в системата на дружеството на 24.03.2022 г. в 14: 02 ч., а последната му регистрирана активност е от 30.03.2022 г., 16: 17 ч., след което на 31.03.2022 г., 7: 54 ч. дружеството е извършило промяна на статуса на сметката на акаунта като в 12: 06 е изпратено и съобщение до потребителя, с което последният е бил информиран, че акаунтът му е перманентно блокиран на основание т. 2.3 и т. 2.13 от ПУ. Бил е уведомен, че на основание т. 12.4.1 и 12.4.2 от ПУ историята на залозите е анулирана и първоначално депозираната сума ще бъде възстановена чрез банков трансфер. Изпратената впоследствие нотариална покана за доброволно изпълнение дружеството оставило без уважение, тъй като утвърдените ПУ регламентирали, че създаденият акаунт може да се ползва само от един потребител. Ответникът излага, че в лицензирания софтуер на дружеството бил вграден „аналитичен бот“, който анализирал поведението на потребителите при залагане и при откриване на синхроничност с друг потребител, предполагаща ползването на акаунта и от друго лице, съответните акаунти се блокират. Сочи, че съгласно т. 12.2 от ПУ потребителят се е съгласил с ограничение на отговорността, според което дружеството не гарантира, че софтуерът и уебсайтът не съдържат грешки. По подадена жалба от ищеца била извършена проверка от НАП на дружеството, в рамките на която последното доказало основателността на решението си да ограничи акаунта, поради откритото поведение при изследване на игралната активност на ищеца и трето лице, което ПУ не допускат. Счита, че предявеният иск е неоснователен, поради липса на елемента противоправност. В обясненията си в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, З. И. Т. излага, че в „Бетано“ спечелил определена сума пари, чието изплащане му било отказано със становището, че е предоставил акаунта на трето лице, което е забранено съгласно правилата на платформата. Твърди, че използвал различни видове устройства за влизане в акаунта си и било открито съвпадение по отношение на спортовете, на които е залагал с друг акаунт, който в миналото също залагал от същото устройство на същите спортове. Счита, че това не е доказателство, че е предоставял акаунта си на другиго. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното: Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗХ организаторът на хазартни игри е длъжен в определения срок и по реда, вписан в утвърдените му игрални условия и правила, да изплати печалбата на физическото лице, представило му жетони, отрязъци от фишове, талони или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, които те материализират. Между страните не е било спорно, а и се потвърждава от събрания доказателствен материал, че в резултат на извършени залагания на сайта на дружеството, лицензиран организатор на хазартни игри, към сметката на акаунта Zdravko_86 били начислени печалби, като се установява от доказателствата, че общата сума към момента на отказаната впоследствие заявка за изтегляне е била в размер на 3307, 63 лева. Съответно доводите на въззивника за непълнота на мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка се явяват неоснователни, тъй като съдът е установил начисляването на посочената печалба по игралната сметка на потребителя, както и е отчел анулирането на изплащането на сумата от страна на ответното дружество. Основният спорен въпрос е дали отмяната на залозите и съответно неизплащането на така начислената печалба от страна на дружеството е била основателна, поради което и не е налице твърдяното от въззивника признаване на основанието и размера на вземането на ищеца от страна на ответника, заради неоспорването на реализираната печалба, посредством извършените залагания. Неоснователни са възраженията, че съдът не бил съобразил разликата между начисляването на печалбата в игралната сметка на акаунта и реалното изплащане на съответната сума на потребителя. Решението не съдържа изводи за изплащане на генерираната печалба, а напротив, в мотивите е прието, че изплащането й е отказано основателно, поради което съответната сума се явява недължима, извън първоначално направения депозит от потребителя в размер на 200 лева, на което се дължат и констатациите от извършената проверка на НАП, че няма неизплатени суми към ищеца, на които съдът се е позовал. Неправилни са доводите на въззивника и за постановяване на решението в противоречие със събраните доказателства и непълнота и неяснота на мотивите относно установената фактическа обстановка. След като съдът е приел гореизложеното, е мотивирал и изводите за основателност на отказа на дружеството да изплати начислените печалби. От заключението на вещото лице, кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото, включително предоставените на електронен носител анализ на съвпадаемост и справка с хронология на активността се установява, че в системата на организатора на хазартни игри са открити конкретни съвпадения между акаунта на ищеца Zdravko_86 и акаунта на трето лице krakomana. Основното установено съвпадение е ползването на едно и също устройство за влизане в двата акаунта, посочено и от ответника в отговора на исковата молба, което само по себе си представлява нарушение на правилата на администратора на сайта, съгласно т. 2.5 от ПУ, според което Кайзен разрешава само един акаунт на семейство, домакинство, адрес (пощенски или IP), имейл адрес или всяка среда, в която се споделят компютри (напр. университети, работни места, обществени библиотеки и т.н.), компютър или друго устройство за достъп. Останалите съвпадения са свързани с игралната активност на потребителите, в частност областите на залагания (баскетбол, футбол, волейбол и хандбал), идентичност в поведението на залагане и високи съвпадения в областите, в които са реализирани печеливши залози. Освен това според хронологията на действията на потребителите krakomana е взел устройството на 18.02.2022 г. и е получил ограничение на 22.02.2022 г., а след това потребител Zdravko_86 е взел устройството на 26.03.2022 г. и е започнал да играе със същото поведение на залагане. Нерелевантно за основателността на отказа за изплащане на печалбата е дали същият е бил направен преди или след подаването на уведомление за реалното й изплащане по банкова сметка на потребителя, противно на релевираните доводи. Относно възражението на въззивника, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за наличие на нарушение от страна на ищеца настоящият състав намира следното: Клаузите от Правилата и условията, с които ищецът се е съгласил при регистрация и на които ответникът се е позовал при отмяната на печалбите на първия, както и в отговора на исковата молба, са т. 2.3, 2.13, 12.4.1 и 12.4.2. В т. 2.3 се забранява на потребителите да отварят и ползват повече от един акаунт в платформата, независимо дали става въпрос за активни, неактивни или затворени такива. В същата клауза е посочено, че при основателни подозрения за използването на повече от един акаунт в този смисъл, администраторът запазва правото си по собствена абсолютна преценка временно да блокира акаунти или да затвори всички тези акаунти незабавно. Указано е, че при тази хипотеза всички печалби, придобити чрез създаване и/или използване на тези акаунти, ще бъдат недействителни. В случая подозренията на дружеството за използването на повече от един акаунт са обосновани с гореописаните съвпадения, които настоящият състав намира за напълно основателни, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния. Не се установява неравноправност на клаузата по т. 2.3, противно на доводите на въззивника в тази насока. Не е налице недобросъвестност, довела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Ограниченията, които дружеството е въвело за потребителите с горепосочените клаузи са обусловени от характера на онлайн хазартните игри и необходимостта от контрол на дейността, но и за защита както на уязвимите потребители (например непълнолетните такива, което първоинстанционният съд е отчел), така и на самия организатор на хазартни игри от евентуални злоупотреби на потребителите, каквито могат да бъдат извършвани именно посредством активиране и използване на повече от един акаунт в онлайн платформа от едно и също лице. Ясно е дефинирано ограничението в т. 2.5 от ПУ, съгласно което е разрешен само един акаунт на едно устройство за достъп до платформата, както и по т. 2.3 относно отварянето и използването на повече от един акаунт от един потребител, в който случай дружеството преценява дали да блокира временно акаунтите или да ги затвори. Ясен е и резултатът от това нарушение, а именно недействителност на печалбата, придобита чрез създаване и/или използване на тези акаунти, както е указано в клаузата. Съобразно изложеното, въззивният съд намира решението на първоинстанционния за обосновано и ясно мотивирано, като споделя крайните изводи на Софийски районен съд, 120 състав, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на разноски, но поради липса на доказателства за осъществяването на такива в настоящото производство, не следва да му се присъждат. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на иска, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното, Софийски градски съд