Решение № 4882 от 26.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10683/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20060039 от 30.09.2022 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 20095229 от 29.06.2023 г., постановени по гр. д. № 17708/2019 г., по описа на СРС, II ГО, 73-ти състав, са частично уважени предявените от ищците Х. Г. Й., Г. К. Й., М. К. Й. и Д. К. Й. (и четиримата конституирани по делото по реда на чл. 227 ГПК като законни наследници на мястото на починалия К. Ц. Й.) срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за по ¼ за всеки от ищците от сумата 19749, 51 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка - полица №440118227000336 с период на покритие от 10.7.2018 до 9.7.2019 г. за претърпените имуществени вреди от застрахователно събитие - противозаконно отнемане през периода 1.8.2018-15.8.2018 г. на л.а. с рег. №••••, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.03.2019 г., до изплащане на сумата, както и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за по ¼ за всеки от ищците от сумата 565, 05 лв. — обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода 15.12.2018 -27.3.2019 г. Пак със същото решение са отхвърлени частично иска по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД — само за разликите от уважената част до пълния предявен размер от 23000 лв., поради частична неоснователност и поради основателността на възражението за прихващане на ответника с насрещното му вземане по чл. 361, ал.1 КЗ за сумата от 1998, 51 лв., представляваща неплатената част от застрахователните премии по договор за застраховка – полица №440118227000336, с период на покритие от 10.7.2018 до 9.7.2019 г., както и частично иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 658, 11 лв. Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г., ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. П. С. В., възнаграждение за безплатната правна помощ в размер на 1064, 53 лв., съразмерно на уважените части от исковете, а на основание чл. 78, ал. З ГПК, ищците са осъдени да заплатят на ответника разделно - по 1/4, от сумата от 49, 49 лв., съразмерно на отхвърлените части от исковете. Ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да плати по сметка на СРС сумата от 832, 84 лв. държавна такса, съразмерно на уважените части от исковете. Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 19749, 51 лв. и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 565, 05 лв., е подадена въззивна жалба от ответника – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника си – юрк. Юл. Кантарджиев, с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, че в случая липсва покрит риск кражба по т. 2.2.1 от Раздел II Каско от ОУ по застраховката, тъй като ищеца, в чиято доказателствена тежест е да докаже престъпно посегателство, не е направил това. Сочи, че по заявление на ищеца е образувано ДП № 1538/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 36594/2018 г. по описа на СРП, като основните процесуално-следствени действия, които са извършени по наказателното производство са разпит на К. Ц. Й. и обявяването на автомобила за общодържавно издирване по заявлението на пострадалия. Твърди, че в заявената от последния насока за кражба на автомобила са единствено собствените му твърдения и представеното Постановление за спиране на наказателното производство. Поддържа, че посочените документи не са достатъчни, за да се направи извод за настъпването на събитието „кражба“ като предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя. Моли решението да бъде отменено, като съдът отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски. Въззиваемите ищци – Х. Г. Й., Г. К. Й., М. К. Й. и Д. К. Й., чрез пълномощника си - адв. П. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата по подробно изложените съображения, поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират разноски. Решението в частта, с която са отхвърлени частично иска по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 23000 лв., както и частично иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 658, 11 лв., включително и в частта, имаща характер на определение, с което производството е било прекратено на основание чл. 130 ГПК по отношение на К.К. Й., не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното: За да се уважи иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че на 31.1.2018 г. между починалия след подаването на исковата молба ищец К. Ц. Й. и „М.Б.“ ЕООД е сключен договор за финансов лизинг № AG0001397 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив – лек автомобил, марка Audi Q7, с ид. № WAUZZZ4L97D09176, с рег.№ •••• (л. 10 и сл. СРС). Също така е приел, че между лизингодателя и ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско +“ за процесното МПС в полза на К. Й., обективиран в комбинирана застрахователна полица № 440118227000336/09.07.2018 г. (л. 38 СРС), с период на застрахователно покритие от 10.07.2018 г. до 09.07.2019 г. и с покрити рискове по клауза „Пълно Каско“ по Раздел II, т. 2.3. вр. т. 2.2.1 от Общите условия към застрахователния договор (ОУ), които включват покриването на щети от застрахователното събитие „Кражба на цяло МПС“ (л. 31 СРС). Приел е още, че от приетите по делото две удостоверения на СДВР, 09-то РПУ от 17.08.2018 г., 14.11.2018 г. и от постановление от 12.10.2018 г по досъдебно производство №1538/18 г. на 09-то РУ-СДВР, пр.пр. № 36594/18 на СРП за спиране на наказателно производство (л. 46, 48 и 54 СРС), както и от показанията на свидетеля Г. Х.Т., се установява, че през периода от 14: 00 ч. на 09.08.2018 г до 19: 30 ч. на 15.08.2018 г. в гр. София, ж.к. Люлин, бул. Райко Даскалов, противозаконно е отнет процесният автомобил от владението на К. Ц. Й. без негово съгласие с намерение противозаконно да се ползва, което представлява престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, като по този повод е образувано наказателното производство, но поради неразкриване на извършителя в хода на разследването, същото е спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. Също така е приел, че на че на 16.08.2018 г. и 17.08.2018 г. К. Й. е уведомил застрахователя за противозаконното отнемане на автомобила и му е предоставил необходимите документи, както и ключа за автомобила, както и че последният е постановил отказ за изплащане на обезщетение (л. 63 СРС). Приел е и, че с договор за цесия от 27.02.2019 г. (л. 70 и сл. СРС), „М.Б.“ ЕООД е прехвърлило на К. Й. вземането си по чл. 405 КЗ и производните му вземания по процесния застрахователен договор, което е съобщено от цедента – „М.Б.“ ЕООД на ответното застрахователно дружество с известие за прехвърляне на вземане, получено на 01.03.2019 г. (л. 72 СРС). Единственият спорен по делото въпрос, предмет на въззивна проверка, е дали в срока на застрахователното покритие, а именно в периода от 09.08.2018 г до 15.08.2018 г., е настъпило застрахователно събитие – кражба на процесното МПС, което съставлява покрит от застраховката риск, в резултат на което да са възникнали вреди и поради което за застрахователя да е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение. С оглед гореизложеното кражбата на цяло МПС представлява покрит риск по Раздел II, т. 2.3. вр. т. 2.2.1 от ОУ. Съгласно Раздел II, т. 9.5.4 и т. 9.6.6. от ОУ, настъпването на застрахователното събитие „кражба“ се установява от застрахования чрез представяне на служебна бележка от МВР и заключително постановление на разследващите органи от досъдебното производство (при образувано такова), каквото е постановлението за спиране на наказателното производство по реда на чл. 244, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1 вр. чл. 193 НПК, като въпросните документи (както и всички останали необходими документи и заключващи механизми, съобразно Раздел II, т. 9.5.2 и 9.6.8. от ОУ) са представени на застрахователя, видно от представените и приети като писмени доказателства по делото описи (л. 42, 48 и 56 СРС). Съгласно Раздел II, т. 9.5.1. застрахованият е длъжен при настъпване на застрахователно събитие да уведоми незабавно всички компетентни, според вида на застрахователното събитие, държавни органи. От представените по делото удостоверения от 09 РУ – СДВР, както и от постановлението за спиране на досъдебното производство се установява, че същото е образувано на 15.08.2018 г., т. е. непосредствено след узнаването от застрахования за противозаконното отнемане на автомобила, а също и че от страна на компетентните органи са извършени необходимите и възможни действия по разследването, като въпреки проведените процесуално-следствени действия и оперативно- издирвателни мероприятия, извършителят на престъплението е останал неразкрит, поради което производството е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 199 НПК. При спор по предявен иск за реално изпълнение по договор за застраховка имущество при настъпил риск „Кражба“ на МПС, не е от значение откриването на дееца, противозаконно отнел застрахования автомобил, както и че досъдебното производство за същото деяние е спряно по причина, че деецът не е открит (в този смисъл Определение № 50505 от 16.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2004/2022 г., II т. о., ТК). С оглед изложеното, предвиденият в ОУ на застрахователя ред за установяване на застрахователното събитие „кражба“ е спазен и представените от застрахования документи са достатъчни спрямо застрахователя за доказване на неговото настъпване. В този смисъл съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи, че не било доказано настъпването на застрахователното събитие и свързаните с него обстоятелства. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следва да докаже твърдените правоизключващи факти, т.е. да установи, че са налице изключения, които го освобождават от отговорността му да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите имуществените вреди. По делото не са ангажирани доказателства от въззивника – ответник, че твърдените от ищците обстоятелства не представляват покрит риск по процесния застрахователен договор. Предвид гореизложеното, наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск „кражба“ и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи обуславят извод, че са налице предпоставките по чл. 405 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение (в този смисъл и Решение № 76 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2213/2023 г., IV г. о., ГК). Доколкото във въззивната жалба не са посочени други оплаквания и с оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд достига съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение. При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемите ищци – адв. П. В., на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съгласно договор за правна за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г., в минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, размер от 2 228, 31 лв. С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК. Така мотивиран, Софийският градски съд