Решение № 2430 от 8.9.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 604/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Производството е образувано по жалба с вх. № 3629/06.08.2026 г., подадена от Й. З. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. 9, ет. 1, ап. 1 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1882-000091/03.08.2026 г., издадена от началник група РУ 01, ОД МВР Русе. С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 1, буква З) гг) от ЗДвП, на Г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на СУМПС за извършено нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП“. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Ответникът – началник РУ ОД МВР, РУ 01 Русе, ОД МВР Русе, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Д., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и основателна по същество. От фактическа страна по делото се установява следното: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 02.08.2026 г., около 21:5 часа, в [населено място], на [улица]до № 36, Г. като водач на МПС управлява лек автомобил „БМВ 535Д Хдрайв“ с per. № [рег. номер], собственост на друго лице, който не е регистриран по надлежния ред. Посоченият автомобил е със служебно прекратена регистрация от 30.06.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4634460, като е посочено, че водачът Г. е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - управлява МПС по пътища отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България. Г. не е вписал възражения срещу установеното нарушение. При така установената фактическа обстановка административният орган е издал ЗППАМ № 26-1882-000091/03.08.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на лично на Г. на 03.08.2026 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея. Недоволен от така постановената заповед, Г. оспорва същата в настоящото производство с доводи за липса на компетентност; в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се непропорционалност на наложената ПАМ с извършеното нарушение предвид факта, че това нарушение е отстранено преди издаването на оспорената ЗППАМ. Описани са проблемите, които възникват в ежедневния живот на жалбоподателя във връзка с отнетото му СУМПС. Твърди се, че жалбоподателят не е знаел, че управлява автомобила без сключена застраховка, защото няма каквото и да е уведомяване до собственика. Изложени са разсъждения относно липсата на необходимост за налагане на ПАМ при вече сключена застраховка предвид целта на закона. Иска се отмяна на заповедта. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Предмет на оспорване е ЗППАМ № 26-1882-000091/03.08.2026 г., издадена от началник група РУ 01, ОД МВР Русе.. Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 3 от посочената заповед оправомощени за целта са и началниците на районни управления при ОД МВР Русе. Съдът установява, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган като страните не спорят по този въпрос. В този смисъл, твърдението в жалбата за липса на компетентност на органа, издал заповедта, е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Изпълнени са законовите изисквания, заповедта съдържа фактически и правни основания, посочена е възможността за обжалване. Съдът не установи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на процесната ЗППАМ по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а такива не се сочат в жалбата. Съдът счита, че заповедта е постановена в нарушение на приложимия материален закон. Производството по издаване на ЗППАМ е административно и се развива по реда на АПК. Прекратяването на регистрацията на МПС не е нарушение, нарушение е липсата на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗГО), която има последици в две направления – ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на МПС или лице, което управлява МПС без за него да е сключена ЗГО и административна – служебно прекратяване на регистрацията на МПС, като в този случай това МПС не може да бъде управлявано по пътищата на страната, отворени за обществено ползване. Следователно, в хода на производството по АПК не се изследва въпросът за вината на лицето, което е адресат на ЗППАМ, както и не намират приложение правилата на административнонаказателното производство. Изложените в жалбата възражения, свързани с липсата на умисъл в поведението на жалбоподателя, са неотносими към разглеждания спор. Съгласно чл. 143, ал. 10 от АПК (в приложима редакция ДВ, бр. 64/05.082025 г., в сила от 07.09.2025 г.) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. органите на МВР нямат задължение да уведомяват собственика на автомобила за прекратената регистрация. Подобно задължение законодателят е възложил на Гаранционния фонд. Съгласно чл. 537, ал. 10 от Кодекса на застраховането Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Този срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, като за Гаранционният фонд законодателят не е въвел задължение да доказва получаването на уведомлението от неговия адресат. Това е така, защото всяко задължено лице за сключване на ЗГО следва самостоятелно да следи за нейната валидност. В този смисъл всички въведен в жалбата оплаквания за ненадлежно уведомяване на собственика на процесното МПС, управлявано от Г. и за незнанието му за служебната дерегистрация на автомобила са неоснователни. Съдът намира обжалваната ЗППАМ за материално незаконосъобразна по други причини: както вече беше посочено, основната цел при налагане на ПАМ в конкретния случай при липса на валидна ЗГО е да преустанови нарушението и да гарантира безопасността на движението. Видно от събраните по делото доказателства, на 03.08.2026 г., в 13:37 часа за лекият автомобил, управляван от Г., е сключена необходимата застраховка, т.е. нарушението е прекратено. Преди да издаде процесната ЗППАМ на 03.08.2026 г. (понеделник, работен ден) административният орган е имал възможност да провери дали регистрацията на автомобила е била възстановена. Като не е проверил служебно този факт, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, която следва да бъде отменена. По делото само ответникът е предявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Предвид изхода на спора и при съобразяване на чл. 143 от АПК, искането следва да бъде оставено без уважение. Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав