Решение № 3708 от 5.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9224/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110209224 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 9879/14.04.2026 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Я. П. Я. с ЕГН: •••••••••• за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер 15833.88 евро. Въззивният жалбоподател Я. Я. обжалва назателното постановление. Излага във въззивната жалба чрез упълномощения си защитник адвокат Б. Г. доводи за неговата незаконосъобразност. В подадената жалба се твърди, че НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според адвокат Б. Г. НП е издадено от некомпетентен орган, понеже АНО е установил, че нарушението е извършено на 2026. г. в 20:38 ч. на път в с. Долни Богров на около 200 м. от Разтоварище при бивш Стопански двор. Пътят, описан като място на извършване на нарушението в АУАН и НП не бил част от републиканска пътна мрежа, а бил със статут на път за стопански нужди, горски и ведомствен път. В жалбата се заявява, че самият АНО издал НП е описал в мотивите за издаване на същото, че МПС-то е спряно от органите на 05 РУ-СДВР на място различно от описаното място на извършване на нарушението в АУАН № 0011306 и НП № 9879/14.04.2026 г. В жалбата се посочва, че измерването с електронна мобилна везна модел DFW-KR № 118844 от контролните органи на АПИ по време на проверката било извършено върху частично останала асфалтова настилка на територията на бившия стопански двор - ПИ № 22304.7979.1015, а не на път в с. Долни Богров на около 200 м. от Разтоварище на бивш стопански двор. Настилката била неравна, а според инструкцията за работа с техническо средство, измерването следвало да се извършва върху хоризонтална, равна и стабилна повърхност. Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение при съставянето Я. Я. не е управлявал и извършвал превоз на товари, а е бил извън МПС-то марка „МАН“, модел „ТГС“, рег. номер ••• от сутринта на 11.02.2026 г., а МПС-то било паркирано. В жалбата се твърди, че за разлика от нередовността на акта , която може да бъде санирана при допускане нередовност в него, ако е безспорно установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, такава възможност не е предвидена за НП. Жалбоподателят посочва, че в процесното наказателно постановление е налице съществен порок, изразяващ се в липса на ясно, точно и недвусмислено описание на нарушението. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в наказателното постановление следвало да бъдат посочени нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изискването не било формално. Имало фундаментално значение, както за правото на защита на наказаното лице, така и за възможността на съда да извърши реален контрол върху законосъобразността на административно наказателния акт. АУАН бил съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, не обосновавали всички обективни признаци от състава на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно, че управлението на товарния състав, освен че е с натоварване на осите, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че в нарушение на установения за това ред. В случая, подробно били посочени изискванията на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за максимално допустимите натоварвания на осите на въпросното МПС, както и съответните превишения, без обаче да се посочва, че в същата наредба - раздел III, са визирани реда и условията за движение на тежките и извънгабаритни превозни средства. В случая в обстоятелствената част на АУАН изобщо не се сочат релевантни към горното нарушение обстоятелства - имало ли е или не издадено разрешение за движение на тежкото ППС и съответно заплащане на дължимата такса, които са предпоставка за това дали тежкото ППС се е движело без да спазва установения ред по смисъла на чл. 173, ал. 3 от ЗДвП. /Решение № 58 от 27.06.2026 г. по адм. н. д. № 1015/2025 г. на Районен съд - Дупница. Освен изложеното до тук в жалбата като основание за отмяна на НП се посочва и че АУАН е бил съставен и в нарушение на изискванията на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП като контролните органи не са уведомили жалбоподателя, а още по-малко осигурили възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от ЗП, което нарушава правото му на защита, доколкото последиците за заплащането на компенсаторна такса води до отпадане на административно наказателната отговорност. Според жалбоподателят при издаване на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП, според която при установяване на нарушение по чл. 177, ал. 3, т.1, чл. 179, ал. 3, т. 3 от този закон и по чл. 55, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността за заплати таксата по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата. Видно от чл. 28 от ЗП било, че при установено нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от този закон, както и по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност. В този случай се освобождават от АНО и всички други лица, които могат да носят такава, във връзка с конкретното пътно превозно средство. При така съставения АУАН не е била предоставена възможност на жалбоподателя съобразно гореописаните разпоредби да заплати компенсаторна такса и да бъде избегната цялата последваща процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. В жалбата се посочва, че разпоредбата на чл. 189е от ЗДвП не е абстрактна правна възможност, а една допълнителна гаранция за правото на защита на лицето, поради което неизпълнението на същата се явява съществено процесуално нарушение. Нарушението било съществено по своята същност, тъй като се касае за императивна правна норма, която засяга правото на избор на нарушителя да заплати компенсаторна такса или да откаже да заплати същата и да му бъде съставен АУАН, като пропускът за предоставянето на тази възможност опорочила производството още в началния му етап и е основание за отмяна на процесното наказателно постановление. /Решение № 122 от 04.05.2026 г. по адм. н. д. № 270/2026 г. на Районен съд - Сливен/. В проведеното съдебно заседание Я. Я. не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ не се явява и не изпраща процесуален представител. В съдебно заседание се явява свидетелят Е. Л. С., ЕГН: ••••••••••, който заявява, че на 11.02.2026 г. по време на изпълнение на служебните си задължения, около 20:40 ч., в село Долни Богров на 200 метра от разтоварище при бивш стопански двор и при поискано съдействие от Пътна полиция, са извършили проверка на МПС с четири оси, превозващи земна маса и са извършили замерване с ролетка за пет метра и електронна мобилна везна. Установили, че натоварването на трета и четвърта ос на ППС е 24 820 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 000 тона. На водача свидетелят съставил АУАН, който му предявил лично и му го връчил, ведно с разписка, че актът му е прочетен на място. По делото е депозиран отговор от ст. юрк. П. А. К. от Областно управление - София и процесуален представител, съгласно пълномощно П- 344/25.06.2026 г., с който иска от СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира, че са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Ст. юрк. твърди, че в акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на превозното средство, във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби/ДР/ на Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. Кръстев твърди, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, във връзка с чл. 3, т. 2 от същата наредба, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е издадено НП с наложена административна санкция - глоба, т.е. същият е превозвал товар, който се явява извънгабаритен, за което е необходимо наличието на разрешение/квитанция от управляващата пътя администрация, каквато в случая водача не е имал. Ст. юрк. твърди, че видно от НП изрично е посочено, че проверката е извършена по сигнал от служители на 05 РУ-СДВР и поискано съдействие от Агенция „Пътна инфраструктура“, по компетентност по повод спрени ППС-та, превозващи земна маса с указано място на спиране на ППС-тата гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, път I - 1 , км 241+211, т. е мястото за извършване на нарушението е посочено. Описаното в АУАН и НП като място за извършване на проверката с. Долни Богров на около 200 м. от Разтоварище при бивш стопански двор не е релевантно на място на извършване на нарушението. Чл. 53, ал. 2 от ЗАНН категорично посочвал, че пороците на акта не са пречка за издаване на НП, ако е установено по безспорен начин деянието, авторът и неговата вина. Постановление 5 от 1968 година на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали НП е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това доколко- те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението в процесния казус са установени от разпитания по делото свидетел и от приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства. В отговора на ст. юрк. се посочва, че за да не бъде глобен жалбоподателят е следвало да се подаде заявление, съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. по приложения към наредбата образец, в администрацията, управляваща пътя - АПИ, за да бъде издадено Разрешение за превоз на извънгабаритен товар и да се заплати дължимата за това такса. При направената проверка, жалбоподателят не е представил разрешително за платени пътни такси, поради което според Кръстев правилно и законосъобразно му е съставен АУАН, а в последствие с НП му наложена предвидената в ЗДвП глоба. На следващо място ст. юрк. посочва, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи, тъй като разпоредбите на ЗДвП и ЗП определят компетентността за съставяне на АУАН и НП в зависимост от принадлежността на пътя към републиканската, както е в случая или общинската пътна мрежа. Според ЗДвП и ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенция „Митници“ за нарушения по републиканските пътища. Актосъставителят имал такова качествою, той е заемал длъжността главен инспектор - контрол по РПМ, поради което АУАН е съставен от кръга на компетенциите на посоченото длъжностно лице. Съгласно разпоредбите на ЗП и ЗДвП НП се издават за републиканските пътища от Управителния съвет на Агенцията или упълномощено от управителя длъжностно лице от Агенцията. Със заповед № РД-11- 417 от 07.04.2026 г. на председателя на УС на АПИ е упълномощен Я. М. И. - началник отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“. Агенция „Пътна инфраструктура“ да издава наказателни постановления по реда, предвиден в ЗП и ЗДвП, поради което процесното наказателно постановление е съставено от кръга на компетенциите на посоченото длъжностно лице. Софийски районен съд като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следната фактическа страна: На 11.02.2026 г. в 20:38 ч. на бул.“Ботевградско шосе“, път I-1, км 241+211, кръстовище със светофарната уредба в района на Кремиковци(землището на с. Долни Богров) се е движело посоченото по-горе ППС, управлявано от жалбоподателя, като било натоварено със земна маса. ППС-то било спряно за проверка от служители на 05 РУ-СДВР, а служители на АПИ им оказали съдействие при поискано такова, съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Осъществено е измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR 118844 и ролетка 1302/18/5 м. като е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.44 м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 24 820 т. при от Наредбата като превишаването е с 4.455 т. Управляващото превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС се определя като тежко като от измерените параметри на превозното средство се определя като такова. Съгласно чл.ц139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата. Поради това на 11.02.2026 г. св. Е. С.. в присъствието на св. Н. И. и пред жалбоподателя Я. Я. съставил на последния АУАН № 0011306 за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба 11/2001 г. на МРРБ, като препис от акта е връчен срещу подпис на жалбоподателя на място. Въз основа на този АУАН началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ е издал срещу Я. Я. НП № 9879/14.04.2026 г.. с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пред. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е наложил глоба в размер на 1533.88 евро. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: жалба от Я. Я., Решение № 12-ДО-1497-00 от 18.07.2023 г., скица на ПИ № 15-669627 - 01.07.2024 г., НП № 9879/14.04.2026 г., писмо с изх. № 24-00- 582/24.02.2026 г., Констативни протоколи № КП 26- 0003730/11.02.2026 г., № КП 26-0004581/11.02.2026 г., № КП 26-00- 03742/11.02.2026 г., № КП 26-0003741/11.02.2026 г., № КП 26- 0003731/11.02.2026 г., № КП 26- 0003595/11.02.2026 г., АУАН № 0011306, снимков материал от 05 РУ-СДВР с рег. № 229000- 6279/23.03.2026 г., докладна записка от 11.02.2026 г. и снимков материал и докладна записка от 12.02.2026 г. и писмо от 05 РУ-СДВР с рег. № 229000- 6674/27.03.2026 г., 2 (два) броя схеми на пътя, на които са били извършени контролни проверки , отговор на ст. юрк. П. К., копие на свидетелство за регистрация на МПС част I I за товарни автомобили. Показанията на свидетеля Е. С. звучат достоверно, непредубедено и еднопосочно. Намират упора в АУАН № 0011306 от дата 11.02.2026 г. и извадка от осъщественото измерване, поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства. Наличното по делото копие на свидетелство за регистрация на МПС част I I за товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГС“, рег. номер ••• също следва да се кредитира, тъй като е официален документ, издаден от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Извадката от осъщественото измерване и АУАН са взаимно подкрепящи се писмени доказателства, които намират опора и в кредитираните по-горе показания на свидетеля Е. С., поради това СРС дава вяра и на тези писмени доказателства. Приложените по делото разписка за връчване на АУАН и известие за доставяне на НП имат достоверна дата, поради това съдът ги кредитира и приема, че Я. Я. е получил срещу подпис препис от АУАН на 11.02.2026 г. и препис от НП на 07.05.2026 г. Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на приложените и посочени по преписката Заповед № РД-11- 417/07.о4.2026 г., Заповед № РД-11-83/20.01.2026 г., докладни от служители на 05 РУ-СДВР. От издадените заповеди следва, че Е. С. е заемал длъжност главен инспектор при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ и съответно е бил оправомощен да извършва контрол на ППС, движещи се по републиканската пътна мрежа, както и да съставя АУАН. Поради това на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган, а от заповед № РД-11-417/07.04.2026 г. и от нормата на чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП следва. Че процесното НП е издадено също от оправомощено за това лице. От съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК съдът прие за безспорно установена описаната погоре фактическа обстановка, доколкото между доказателствата не са налице противоречия, обосноваващи необходимостта от позадълбочен доказателствен анализ. При така установените факти и предвид направения по-горе доказателствен анализ, СРС приема следните правни изводи: Атакуваното НП е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е депозирана в преклузивния процесуален срок, поради това тя се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица. Датата на извършване на нарушението и на установяване на дееца е 11.02.2026 г. Актът е съставен в същия ден, а НП е издадено на 14.04.2026 г., поради това съдът приема, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. При извършване на дължимата от съда служебна проверка се установи, че между АУАН № 0011306/2026 г. и НП № 9879/2026 г. има съответствие по отношение на правната квалификация на нарушението, а именно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.3 от ЗДвП вр чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Отбелязани са времето и мястото на управление на превозното средство, същото е в достатъчна степен индивидуализирано с марка и регистрационен номер, като това че в АУАН е посочено мястото пообщо като път на 200 м. от Разтоварище на бивш Стопански двор, а в НП мястото е по-конкретно, не е пречка за издаване на НП, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, ако е установено по безспорен начин деянието, авторът и вината му, както е в случая. Постановление № 5 от 1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали НП е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са дипуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В конкретния случай са установени от писмени и гласни кредитирани доказателства по делото. Поради това е неоснователно твърдението в жалбата, че АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган. Поради това СРС приема, че има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта и в НП. Този съдебен състав не споделя и претенцията на жалбоподателя, че не било ясно обвинението, тъй като изрично в АУАН и НП е посочено, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 24 820т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Гореизложеното означава, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на зашита на наказаното лице, нито са налице основания за отмяна на НП на формално основание, поради това спорът следва да се разгледа по същество. Административната отговорност на Я. Я. е ангажирана за това, че като водач на ППС е извършвал превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата/Разрешително/. Кредитираните погоре АУАН, извадка от осъщественото измерване, копие от свидетелство за регистрация на МПС част II, носят информация за вида на ППС, броя на осите, допустимата маса, както и реално измерените разстояния между осите и натоварването на всяка от тях. Именно от тези писмени доказателства, както и от свидетелски показания се доказва, че с преносима електронна везна е било измерено натоварване на двойната задвижваща ос. Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно, понеже не му е предоставена възможност да заплати компенсаторна такса, но водачите на тежки ППС с извънгабаритен товар нямат задължение предварително да заплащат такса за преминаване по пътя, съобразно товара си, както е задължението за ТОЛ такси, за да се прилага по аналогия и да се предвижда компенсаторна такса, с цел освобождаване от АНО. От изслушания пред СРС свидетел, както и от докладна записка на служители на 05 РУ-СДВР и съставения АУАН се доказва по несъмнен начин, че именно Я. Я. е управлявал ППС на 11.02.2026 г. в 20:38 ч. В чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП е предвидена забрана за движение на тежки ППС за дейности от специалното ползване на пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия освен ако е налице Разрешение. Жалбоподателят представя на покъсен етап Решение № 12 - ДО - 1497 - 00 от 18.07.2023 г., с което се разрешава на „••• ЕООД да извършва дейности по третиране на отпадъци на конкретно посочени площадки в с. Долни Богров, но не е посочено точно, че става въпрос за превозване на товари по републиканската пътна мрежа при натоварване над допустимото, предвидено в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. От всичко изложено до тук следва, че конкретното административно наказателно обвинение е доказано от обективна страна. От субективна страна следва да се посочи, че водачът на ППС е бил длъжен да се увери, че ППС има Разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата и като не се е снабдил с такъв документ, но е предприел движение на ППС с пренатоварени оси по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение при непредпазлива форма на вина. Според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а процесният не е такъв. Поради това Я. Я. следва да бъде наказан за извършеното от него административно нарушение. С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, както и с това, че акта не е отменен. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените разноски по делото.