Решение № 1357 от 9.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1849/2026 г.
Софийски градски съд09.10.2026 г.докладчик Нели Алексиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на фондация „Мисли два пъти“- в процес на учредяване, подадена от учредителя и управител В. Л. П.-., срещу отказ № 20260803193400/18.08.2026 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А16 с вх. № 20260803193400/03.08.2026 г. за първоначална регистрация на фондацията. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му. Препис от него да се изпрати, както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ/. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба на Фондация „Мисли два пъти“- в процес на учредяване, подадена от учредителя и управител В. Л. П.-., срещу отказ № 20260803193400/18.08.2026 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А16 с вх. № 20260803193400/03.08.2026 г. за първоначална регистрация на фондацията. В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че изводът на длъжностното лице, че чрез включването в предмета на допълнителна стопанска дейност на „и всяка друга дейност“ би се стигнало до заобикаляне на изискването за ограничаване на стопанската дейност на ЮЛНЦ, е неправилен. Сочи, че ЗЮЛНЦ допуска да се извършва и стопанска дейност, ако тя е свързана с основния предмет на дейност на фондацията. В случая това условие е изпълнено доколкото в устава е посочено, че става въпрос за всяка друга дейност, която е съответствие с изискванията на закона и е свързана единствено и само с основния предмет на дейност. Позовава се на практика на ВАС. Счита, че в заявлението правилно са посочени членовете на управителния орган и техните имена, както и управителя на фондацията. Поддържа, че с постановяването на отказа извън установения в закона срок за разглеждане и произнасяне на заявлението, нарушава правата на заявителя. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да се извърши първоначалното вписване на фондацията. Претендира направените разноски. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания отказ № 20260803193400/18.08.2026 г., длъжностното лице е приело, че предметът на допълнителна стопанска дейност на фондацията не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, от която следва, че той следва да бъде определен ясно и определено. Оттам извежда, че е недопустимо твърде широкото определяне на предмета на допълнителна стопанска дейност чрез използване на израза „и всяка друга дейност“, доколкото така би се достигнало до заобикаляне на изискването за ограничаване на стопанска дейност на ЮЛНЦ в границите на предварително и точно определен обхват. В мотивите е цитирана практика на СГС и САС. Предвид, че посочените нередовности не могат да бъдат отстранени по реда на даване на указания, такива не са дадени. Посочено е още, че в поле 12д следва да се впише единствено управителят, но не и членовете на колективния върховен орган. В представения към заявлението с вх. № 20260803193400/03.08.2026 г. учредителен акт на фондацията, в чл. 4, ал. 2, б. „ж“ като допълнителна стопанска дейност е посочено: „издателска, рекламна, консултативна дейност и всяка друга дейност, която е в съответствие с изискванията на закона, е свързана единствено и само с основния предмет на дейност и/или го подпомага и осигурява извършването му за постигането на целите на фондацията.“ Сред останалите изброени допълнителни стопански дейности са: б. а консултантски, образователни и посреднически услуги, техническа и експертна помощ относно изпълнение на целите, издаване и отпечатване на научни, образователни и художествени произведения; рекламни услуги. изнасяне на лекции, семинари, симпозиуми, дискусии и изложби; консултиране и даване на становища, търговия, разпространение на книги и други печатни материали. По отношение на начина на управление, в чл. 9, ал. 1 от учредителния акт на фондацията е посочено, че органите на управление на фондацията са колективен върховен орган - управителен съвет и управител, като в ал. 4 са посочени имената на членовете на управителния съвет, а като председател на управителния съвет и управител на фондацията е посочено подалото жалбата лице. В подаденото заявление за вписване в Група "Основни обстоятелства", поле № 10а "Представляващи" е посочено лицето, определено от учредителя за управител на фондацията; в поле № 12г "Органи" е посочено управителен съвет, а в поле № 12д "Органи на управление" е попълнено дата на изтичане на мандата 27.07.2031 г. и е посочено, че управителният съвет е орган на управление, като са вписани лицата, избрани за членове на управителния орган. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В конкретния случай от АВ-ТРРЮЛНЦ е поискано вписване на първоначална регистрация на юридическо лице с нестопанска цел – Фондация „Мисли два пъти“. Съдът намира за правилен извода на длъжностното лице, направен при извършване на дължимата по чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ проверка, че съдържанието на учредителния акт в частта относно предмета на допълнителната стопанска дейност не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност, само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на допълнителната стопанска дейност се определя в учредителния акт на фондацията и подлежи на вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – арг. от чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ. Предвидените в чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ ограничения в предмета на допълнителната стопанска дейност, която могат да извършват юридическите лица с нестопанска цел, изискват тази допълнителна стопанска дейност да бъде формулирана ясно и конкретно, по начин позволяващ да се извърши преценка за съответствието с изискването същата да бъде свързана с предмета на основната дейност, за която е регистрирано юридическото лице. В случая учредителният акт на фондацията, чиято първоначална регистрация е предмет на процесното заявление е посочено, че фондацията ще извършва допълнителна стопанска дейност, която включва консултантски, образователни и посреднически услуги, техническа и експертна помощ относно изпълнение на целите, издаване и отпечатване на научни, образователни и художествени произведения; рекламни услуги. изнасяне на лекции, семинари, симпозиуми, дискусии и изложби; консултиране и даване на становища, търговия, разпространение на книги и други печатни материали; издателска, рекламна, консултативна дейност и всяка друга дейност, която е в съответствие с изискванията на закона, е свързана единствено и само с основния предмет на дейност и/или го подпомага и осигурява извършването му за постигането на целите на фондацията. Настоящият съдебен състав приема, че не е допустима формулировка от типа „всяка друга дейност, която е в съответствие с изискванията на закона, е свързана единствено и само с основния предмет на дейност и/или го подпомага и осигурява извършването му за постигането на целите на фондацията“, тъй като за ЮЛНЦ по принцип е забранена всяка стопанска дейност, освен изрично описаната в учредителния акт. Изискването за определеност на предмета не може да се приеме за изпълнено с общо посочване на всяка друга дейност, която не е забранена от закона, или с друга формулировка, позволяваща неограничено разширяване на обхвата на предвидената стопанска дейност. Не може да се приеме, че конкретизацията е направена чрез посочването „която е в съответствие с изискванията на закона, е свързана единствено и само с основния предмет на дейност и/или го подпомага и осигурява извършването му за постигането на целите на фондацията“, тъй като така вписаният текст по никакъв начин не спомага за определянето на конкретен вид допълнителна стопанска дейност, съответно прави невъзможно да се прецени изпълнено ли е изискването на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ /в този смисъл са решение № 275 от 11.05.2021 г. по т.д. № 434/2021 г. на Апелативен съд – София; решение № 620 oт 04.10.2022 г. по т.д. № 800/2022 г. на Апелативен съд- София; решение № 1402/07.10.2025 г. по т.д № 1459/2025 г. на СГС, както и посоченото от длъжностното лице в отказа решение по т.д. № 41/2021 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав/. Ето защо в тази част учредителният акт не съответства на чл. 3, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, което е достатъчно да се откаже исканата регистрация. Установи се и констатираното от длъжностното лице несъответствие между попълнените от заявителя в полета 12г и 12д обстоятелства със съдържанието на представения учредителен акт на фондацията, доколкото там управителният съвет е предвиден като върховен орган на фондацията, а не управителен такъв. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, като указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър. Тези указания следва да бъдат изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно срокът за изпълнение на указанията съвпада с този за произнасяне на длъжностното лице по заявлението, доколкото нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице по регистрацията са се произнесе по заявлението незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването му в търговския регистър, освен ако със закон е предвидено друго. Последицата от неизпълнението на дадените от длъжностното лице указания в горепосочения срок е посочена в изречение последно на ал. 5 на чл. 22 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно – неизпълнението е основание за отказ от страна на длъжностното лице по регистрация, От систематичното тълкуване на горепосочените норми на чл. 19, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ може да се направи извод, че сроковете за произнасяне на длъжностното лице и за даване на указания от страна на същото са инструктивни, а не преклузивни. Затова и произнасянето на длъжностното лице извън рамките на тези срокове /какъвто е и настоящият случай/ не се отразяват на законосъобразността на неговите актове, както се поддържа в жалбата. Предвид изложеното настоящият състав намира, че отказът на Агенция по вписванията следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Съдът
Цитирани разпоредби
11- чл. 19, ал. 2 ЗТР
- чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ
- чл. 25, ал. 4
- чл. 21, т. 5 ЗТР
- чл. 22 ЗТР
- чл. 22, ал. 5 ЗТР
- чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ
- чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ
- чл. 19, ал. 2
- чл. 4, ал. 2
- чл. 9, ал. 1