Решение № 6620 от 3.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2393/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20092937/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 9405/2020 г. по описа на СРС, 44 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК •••••••, срещу ответника В.Т. Г., ЕГН ••••••••••, починал в хода на процеса, като на негово място на основание чл. 227 ГПК са конституирани законните му наследници К. В. Г., ЕГН ••••••••••, и К. Б. Г., ЕГН ••••••••••, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. •••••••, аб. № •••••••, суми, както следва: 1978, 57 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.12.2016 г., до окончателното изплащане на вземането; 36, 82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 06.12.2016 г. върху главницата за ТЕ. За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2017 г. по ч.гр.д. № 73003/2016 г. по описа на СРС, 44 състав. С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 500 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 25024718/15.06.2023 г. от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че по делото е била доказана облигационната връзка между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците В. Г.. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Поддържа, че правилно е отчетено, че не е доказано качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, както и че ищецът не е доказал възложените в негова тежест факти по правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца. Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2003802/20.02.2020 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника В.Т. Г., ЕГН ••••••••••, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. •••••••, аб. № •••••••, суми, както следва: 1978, 57 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.12.2016 г., до окончателното изплащане на вземането; 36, 82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 06.12.2016 г. върху главницата за ТЕ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2017 г. по ч.гр.д. № 73003/2016 г. по описа на СРС, 44 състав. Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. •••••••, аб. № •••••••. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Установено е, че в хода на процеса ответникът е починал, и на негово място на основание чл. 227 ГПК са конституирани законните му наследници К. В. Г. и К. Б. Г.. В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. и К. Г.и са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Възразяват ответниците да са собственици на процесния имот. Оспорват действителността на общите условия, както и реално да е потребена топлинна енергия. Твърдят, че процесната фактура не е достигнала до знанието на ответниците и не е публикувана на интернет страницата на дружеството. Молят исковете да бъдат отхвърлени. По делото са приети писмени доказателства и са изслушани заключения на съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи. По делото е приета молба от Държавна спестовна каса – Жилищно кредитиране от 1992 г., видно от която е направено искане на основание чл. 24 от ЗДСК /отм./ във връзка с Наредбата за кредитната дейност на ДСК и чл. 165 ЗЗД за вписване на законна ипотека върху апартамент № 157, 1 етаж, в сграда в гр. София, ж.к. „•••••••“ за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство от 19.11.1992 г. в полза на В.Т. Г., наследодател на ответниците. Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че наследниците на В.Т. Г. са конституираните ответници К. Б. Г. /съпруга/ и К. В. Г. /син/. От приетото удостоверение за идентичност, издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, се установява, че стар адрес – ж.к. „•••••••, се отнася за многофамилна жилищна сграда с десет входа с идентификатор 68134.4334.1513.1 в КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК, а настоящият адрес на сградата е ж.к. „••••••• с вх. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И и К. Следователно имот с адрес гр. София, ж.к. ••••••• вх. 8, ет. •••••••, и такъв с адрес гр. София, ж.к. ••••••• вх. „З“, ет. ••••••• са идентични. По делото са събрани още Протокол без дата от Общо събрание на етажните собственици на гр. София, ж.к. „•••••••“, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, с Приложение към Протокола, от което се установява, че на общото събрание са участвали етажните собственици, сред които В.Т. Г., наследодател на ответниците. Срещу нито един от посочените етажни собственици не е положен подпис. О т Договор № 528/04.07.2001 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „•••••••“ /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата. От Договор № У№94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Техем Сървисис“ ЕООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено, че същият се прекратява по взаимно съгласие, при непреодолима сила, с тримесечно едностранно писмено предизвестие или при ликвидация или несъстоятелност на някоя от страните. По делото са представени Съобщение към Фактура с дата на издаване 31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 2660, 25 лв., и Извлечение от сметка за абонат № •••••••, от което се установява, че начисленото задължение за главница е в размер на 1978, 57 лв., а за лихва – 36, 82 лв. Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за сума за доплащане в размер на 1545, 74 лв. В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 3 броя топломери върху 3 отоплителни тела и един демонтиран/затапен радиатор, както и един сертифициран водомер за отчитане на потреблението на топла вода. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 2660, 25 лв. Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 1978, 57 лв. за главница за топлинна енергия, а начислената мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падеж на задължението до 06.12.2016 г. е в размер на 36, 82 лв. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част. Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищцовото дружество, както и останалите си възражения. Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебнотехническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Спорни пред настоящата инстанция са въпросите за наличието на облигационна връзка между страните, а при установяване на такава следва да бъдат разгледани и възраженията на ответниците, направени в отговора на исковата молба, по които районният съд не се е произнесъл, а именно действието на Общите условия за процесния период, валидността на протокола за вземане на решение на общото събрание на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, стойността на потребената топлинна енергия и дължимостта на задължението за мораторна лихва върху главницата за ТЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Законът императивно урежда възникването на облигационно правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия. Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/. С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия, изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия.