Решение № 248 от 27.8.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 614/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №29027/02.09.2024 г., постъпила по електронен път, подписана с валиден КЕП, и идентична по съдържание Въззивна жалба вх.№29152/03.09.2024 г., подадена по пощата, депозирани от „Застрахователна компания Уника“АД, чрез адвокат Б. Б., срещу Решение №317/13.07.2024 г., постановено по т.д.№400/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – ХХ състав, В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Унитемп“ЕООД, сумата от 610 541, 28 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение, на основание сключен между страните договор за застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с полица №•••••••••, със срок от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019 г., ведно със сумата 82 938, 49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 48 659, 02 лв., представляваща направени по делото разноски по съразмерност. В частта за разноските, обжалваното Решение №317/13.07.2024 г., постановено по т.д.№400/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – ХХ състав, е било изменено по реда на чл.248 от ГПК с Определение №1172/27.09.2024 г., постановено по т.д. №400/2021 г. на ОС – Пловдив, като присъдените в полза на „Унитемп“ЕООД разноски в размер на 48 659, 02 лв. са намалени до размера от 47 726, 15 лв., като определението не е било обжалвано, и е влязло в сила.

С въззивната жалба ответникът „Застрахователна компания Уника“АД релевира оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част, тъй като неправилно е прието, че ищецът „Унитемп“ЕООД има правото пряко да получи претендираното застрахователно обезщетение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сключеният между страните застрахователен договор по полица №•••••••••, е с обект 12 броя машини, които са били предоставени от ищеца, като техен собственик, като обезпечение на задължението му по договори за финансиране към кредитора „Прокредит банк България“ЕАД, посочен в полицата като ползващо се лице. Поради това се поддържа, че на основание чл.383, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният договор, включително главница, лихва и разноски, определени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Като е определил непогасеният остатък от задължението, обезпечено със застрахованото имущество, към друг момент /датата на подаване на исковата молба/, съдът е постановил решението в противоречие с материалния закон, а именно – с разпоредбата на чл.383, ал.1 от КЗ. На осн. Чл.383, ал.4 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е задължен спрямо кредитора до размера на непогасеният остатък от задължението, а ако има остатък от застрахователната сума, той се заплаща на длъжника, когато той е застраховащ. По тези съображения се поддържа, че „Унитемп“ЕООД би разполагал с пряк иск спрямо застрахователя само в хипотезата, при която вземането за застрахователната сума надхвърля по размер вземането на обезпечения кредитор, и то само за остатъка, преценен към момента на настъпване на застрахователното събитие. Правилно съдът е приел за установено, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.02.2019 г., задължението на ищеца по Договор за банков кредит №024-1136631/30.05.2018 г. към ползващото се по полицата лице е с размер на главницата от 1 200 000 евро, равняващи се на 2 346 996 лева, а застрахователната сума възлиза на 1 636 728 лв. – т.е. същата е много по-малка от размера на остатъка от дълга по договора за кредит. По тези съображения в конкретния случай не е налице остатък от застрахователното обезщетение, преценен към датата на настъпване на застрахователното събитие, за който ищецът да има вземане спрямо застрахователя, тъй като определеното застрахователно обезщетение следва да се плати на неговия кредитор. В тази връзка се поддържа, че при погиването на вещта, служеща за обезпечение на вземането на кредитора, чл.383 от КЗ държи сметка за цялата непогасена част от дълга, включително непадежиралата част от него, тъй като обезпечението намалява, и кредиторът следва да бъде удовлетворен до размера на застрахователната сума за целия размер на непогасеното му вземане. Съдът не е обсъдил възражението, че между ищеца и ответника е сключен и друг застрахователен договор при условията на чл.383 КЗ в полза на същия кредитор по застрахователна полица №••••••••••, с обект на застрахователен покритие сгради и МСО вещи, собственост на „Унитемп“ЕООД, и че дългът на застраховащия към ползващото се лице, който следва да се прецени към момента на настъпване на застрахователното събитие, е не само дългът по представения от ищеца договор за банков кредит от 30.05.2018 г., но и дългът по рамково споразумение за финансиране №904-РС-1132741/13.10.2017 г. и сключените във връзка с него Договор 1, Договор 2 и Договор 3, всички от 13.10.2017 г., по които договори общият дълг на „Унитемп“ЕООД, като съдлъжник заедно с „Бартлинк интернашънъл“ООД, е 2 744 748, 27 евро и 780 000 лева. При постановяване на решението съдът не е обсъдил размера на задължението по рамковото споразумение към датата на процесния пожар, вземанията по което са обезпечени със същото имущество. Тъй като двете посочени полици са издадени в полза на едно и също лице за целите на обезпечаване със застрахователното обезщетение, то и застрахователят е заплатил на ползващото се лице обезщетение както по процесната полица, така и по полица №••••••••••, като непогасеният остатък над платеното до уговорената ЗС е в рамките на непогасения към момента на застрахователното събитие дълг на „Унитемп“ЕООД към ползващото се лице по посочените 4 броя договори. По тези съображения се поддържа, че ищецът няма вземане към застрахователя, тъй като не е налице остатък над дълга, който да му бъде изплатен. С оглед на размера на непогасения дълг към датата на настъпване на застрахователното събитие, право на такова обезщетение име единствено кредитора – ползващо се лице /“Прокредит Банк (България)“ЕАД, който според жалбоподателя единствено е легитимирано да претендира обезщетение по процесната застрахователна полица, като ищецът недопустимо предявява чужди права в настоящото производство. В случай, че въззивният съд възприеме, че ищецът е носител на процесните вземания, поради погасен от него дълг към ползващото се лице, поради липса на надлежно уведомяване на застрахователя за погасяване на част от дълга към ползващото се лице, застрахователят не дължи претендираните мораторни лихви за периода до предявяване на исковата молба. От приетото по делото допълнително заключение на ССЕ от 13.10.2022 г. се установява извършено от ищеца на 22.02.2021 г. погасяване с други заемни средства на задълженията по договор №024-1136631/30.05.2018 г., както и частично на задълженията по Договор 1 и Договор 2. На това основание се поддържа самостоятелно възражение за недължимост на мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.02.2021 г. Поддържа се, че неправилно е определен размерът на застрахователното обезщетение – ответникът е релевирал възражение, че една от застрахованите вещи е частично уведена, като ищецът не е доказал увредата да е над 50%, а съдът не е изложил мотиви във връзка с това възражение, като е присъдил пълният размер на обезщетението за тази вещ. В случай, че съдът приеме, че се дължи обезщетение, то следва да е в размер на 50% от определената възстановителна стойност за тази вещ, преди да се приложи процентът на съпричиняване /ако съдът го намери за основателно/. Неправилно съдът е приел за ирелевантни за спора допуснатите нарушения при проектирането и одобряването на строителните книжа – разпоредбата на чл.362 от КЗ е неприложима към тези възражения, тъй като те касаят не качествата на самото застраховано имущество, а различно имущество – сградите, в които застрахованото имущество се съхранява. Разпоредбата е относима към обстоятелства, които имат значение за определяне на вероятността за възникване на риска, а не към последиците от вече настъпило застрахователно събитие. Сочените от ответника нарушения са относими към възможността за ограничаване на пожара и намаляване на вредите. Дори да се приеме, че чл.362 от КЗ е приложим относно тези обстоятелства, то в конкретния случай застрахователят е поставил въпроси относно конструкцията на сградата, част от които са брандмауерите, във връзка с които са основните възражения за нарушаване на строителните правила за пожарна безопасност, имащи определящо значение за разпространението на пожара. При поставения от застрахователя въпрос за конструкцията на сградата застрахованият е отговорил, че тя е стоманобетонна, което се установява от приетите експертизи, че е невярно, тъй като само първият етаж на кланицата е със стоманенобетонна конструкция, а вторият етаж на същата сграда, както и на сградата за разфасовка и преработка на месо, са с метална конструкция, и това обстоятелство е било от съществено значение за разпространението на пожара. Декларирането на невярно обстоятелство от застрахования е основание за намаляване на застрахователното обезщетение. В тази връзка неоснователно съдът е приел, че застрахователят не може да се позовава на тези нарушения, тъй като не бил изискал строителните книжа и доказателства за вложените материали преди сключването на договора – застрахованият не дължи снабдяване на застрахователя с документи за сградите, тъй като няма задължения да съхранява застрахованото имущество само в тези сгради, нито застрахователят може да изисква документи за имущество, различно от застрахованото, а разпоредбата на чл.362 КЗ не изисква от застрахователя да проверява истинността на дадените от застрахования отговори. Неправилни са изводите на съда, че възраженията за съпричиняване поради извършени нарушения след сключването на застрахователния договор, не били доказани, както и не била доказана причинната връзка между тези нарушения и разпространението на пожара. Излага се подробен анализ на събраните доказателства за обстоятелството, че два от пожарните хидранти са били демонтирани през 2018 г. и не са били монтирани отново към датата на възникване на пожара. Неправилно е прието, че фактът на изключване на ел.захранването на обекта, довело до преустановяване на електрозахранването на помпената станция, довело до липса на налягане на пожарните хидранти, по същество не представлява нарушение на изискванията за пожарна безопасност – установено е нарушение при експлоатацията на процесната сграда, изразяващо се в неосигуряване на резервното захранване на помпите, което е нарушение на изискванията на чл.977 и чл.978 от Наредба №3/09.06.2024 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, както и нарушение на чл.771 от Наредба №2. Доказва се по несъмнен начин, че в производствената база не е осигурено необходимото водно количество за външно пожарно водоснабдяване, съгласно чл.172, чл.180 и чл.181 от Наредба Iз-1971, поради което необоснован е изводът на съда, че външното водоснабдяване за пожарогасене е било поддържано в изправност, включително към момента на възникване на пожара. Оспорва се като невярно заключението на комплексната експертиза, че водата за пожарогасене е осигурявана и от обществен водопровод - той противоречи на нормативната забрана в Наредба№2/22.03.2005 г. и Наредба №4/17.06.2005 г. за смесване на вода от собствен водоизточник с вода от обществената водопроводна система, а и вещите лица сочат, че не са направили проверка какво налягане може да осигури обществения водопровод в площадковия водопровод, за да се направи преценка дали може да осигури минималните 2, 5 бара налягане в пожарните хидранти, както и необходимия разход на вода за пожарогасене за 1 сек. Нелогично е направеното предположение от повторната КПТЕ, което е било възприето от съда, че е било достатъчно пожарен автомобил да се присъедини към хидранта, за да се отвори обратната клапа, при което в обществения водопровод да навлезе вода от площадковия. Вещите лица не са направили нужните изчисления за този извод, а и предположението е житейски нелогично - да е било възможно такова лесно решение, но въпреки това участвалите в гасенето 22 огнеборци и лично директора на РДПБЗН /св. Мангаръков/ да не са го предприели, а вместо това да са използвали изключително сложна организация с много автомобили /16 бр./ и огнеборци /22-ма/, за да подвозват вода от съседни обекти. Съдът не е следвало да кредитира заключенията на двете КПТЕ, които определят, че разходът на вода за пожарогасене е 5л/сек. – неправилно вещите лица определят този разход съобразно редакцията на Наредба Iз-1971 към 2017 г., а не в редакцията на наредбата към 2012 г., когато е въведена в експлоатация последната сграда в производствената площадка. Предвид сочения в строителната документация обем на кланицата, проектираният разход за вода правилно е определен на 20 л/сек, като в тази част не следва да се кредитира заявеното от вещото лице М. в съдебно заседание обем от 9000 куб.м. на сградата на кланицата. Дори да се приеме изчисленият от вещите лица обем от 9000 куб.м., разходът за вода би бил 15 л./сек. Съгласно изискванията на чл.181 от Наредба Iз-1971, следва да бъдат осигурени водни количества за пожарогасене с хидранти в продължение на 3 часа, като неверни са твърденията на вещите лица по двете КПТЕ, че разпоредбата на чл.180, ал.1 от наредбата е неприложима, което се потвърждава от изводите на вещите лица от повторната КПТЕ. От приетият по делото окончателен доклад на надзора №11-2/25.03.2013 г. е видно, че капацитетът на собствения водоизточник /тръбен кладенец/ е 105 куб.м., която вместимост не може да осигури необходимите 216 куб.м. вода, която следва да се намира в собствения водоизточник, при необходим разход от 20 л./сек. за период от 3 часа. Наред с горното, по делото е установено от експертизите, че в случая инсталираните помпи са можели да осигурят разход на вода от 7, 5 л./сек., което е много по-малко от изискуемите 20 л./сек. От изложеното жалбоподателят обосновава извод, че при спазване и на посочените нормативни изисквания, би било технически възможно осъществяването на ефективно пожарогасене с над 60% повече вода, и съкращаване на времето, което е било необходимо за активно пожарогасене с 1 час /т.е. с 25%/. Въз основа на подробно изложени доводи се обосновава неправилност на извода на съда, че дори да са били налице нарушения на изискванията за водоснабдяване на сградите за пожарни нужди, разпространението на пожара пак би протекло по същия начин и би било непредотвратимо, тъй като според свидетелите в нито един момент огнеборците не са оставали без вода. Неправилно съдът е приел, че не е доказана причинната връзка на възникването на пожара и бързото му разпространение, с останалите релевирани нарушения – липса на протоколи за сервизно обслужване на противопожарната помпена станция, които да удостоверяват изправността й към момента на пожара, липса на протоколи по чл.9, ал.1, т.5 от Наредба №8121з-647 за регулярно основно почистване от наслоявания на горими материали от производствената дейност на строителните конструкции, технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации. Тъй като съставянето на тези протоколи е задължително, недопустимо е извършването на тези дейности да се установява със свидетелски показания, поради което при липсата на протоколи следва да се приеме, че тези дейности не са извършвани. Неизвършването на тези дейности е пряко свързано с интензитета на горене и разпространението на огъня, и ограничава възможността за локализиране на пожара, както се посочва от повторната КПТЕ, което показва пряка причинна връзка между тези нарушения и настъпилите вреди. Всички релевирани възражения от ответника за намаляване на застрахователното обезщетение са основани на чл.395 КЗ, задължаващ застрахования да вземе мерки по опазване на застрахованото имущество. Неправилно съдът на формално основание е приел, че не са налице основанията на чл.395 от КЗ, предвид разпоредбата на чл.362 от КЗ. Настоява се тези възражения да се разгледат по същество от въззивния съд, и се поддържат всички доводи, изложени в представените пред първостепенния съд писмени бележки. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Заявява се претенция за присъждане на всички направени разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба на ответника са връчени на ищеца „Унитемп“ЕООД и на третото лице – помагач на ищеца – „ПроКедит Банк (България)“ЕАД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№36453/06.10.2024 г., подаден от „Унитемп“ЕООД, чрез адв. Н. П., надлежно упълномощен. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. На изложените от жалбоподателя доводи по съществото на спора е даден отговор от съда в мотивите на решението. Ищецът притежава право на иск срещу застрахователя. Ответникът е признал настъпването на щетата, но е изплатил само 70% от обезщетението. Тъй като кредитните задължения към „ПроКредит Банк“ са погасени, остатъкът от обезщетението в размер на 30% следва да бъде изплатен на „Унитемп“ЕООД като застраховано лице, което единствено има правен интерес след погасяването на задълженията към третото ползващо се лице. По делото е доказано чрез ССЕ, че към момента на настъпване на застрахователното събитие 10.02.2019 г., дългът на ищеца към „ПроКредит Банк България“ЕАД е в размер на 1 200 000 евро по договор за банков кредит. Обезпечението по застрахователната полица покрива този дълг, като се запазва правото на застраховащия длъжник да претендира остатъка от застрахователното обезщетение, след погасяването на дълга към кредитора. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че настъпилото след застрахователното събитие погасяване на дълга от длъжника е ирелевантно – след погасяване на вземането на кредитора „ПроКредит Банк България“ЕАД, правото му да получи застрахователното обезщетение се прекратява, поради което ищецът има право да получи остатъка от застрахователното обезщетение. От приетата експертиза се установява, че изплатената част от обезщетението е покрила задължението към кредитора. Впоследствие има сключено споразумение между ищеца и банката, че ищецът банката е прехвърлила на ищеца всички свои права по процесния застрахователен договор. Това споразумение по естеството си има характер на цесия, а може да бъде разглеждано и като отказ от права. Съгласно чл.383, ал.4 от КЗ, остатъкът от застрахователното обезщетение, след удовлетворяване на кредитора, следва да се изплати на застраховащия, поради което неснователни са доводите, че ищецът няма иск срещу застрахователя. От експертизата се установява, че към датата на исковата молба 02.06.2021 г. ищецът няма непогасено задължение към банката по обезпечения с процесната застрахователна полица банков кредит, като същият е изцяло погасен на 23.02.2021 г. Обекта на застраховане по Полица №••••••••••• е различен от обекта на застраховане по Полица №••••••••••. В хода на делото „ПроКредит Банк България“ЕАД е предоставила удостоверение, и изрично заявява, че няма претенции по отношение на това застрахователно обезщетение, и не възразява то да се изплати на „Унитемп“ЕООД. По отношение на оплакването, че степента на увреда на сушилните камери е 50% не са събрани независими доказателства /експертни становища, оглед или технически доклад/. Съобразно приетото и неоспорено заключение на СОЕ, общо дължимата сума за процесните машини до 100 % от определената към датата на пожара възстановителна стойност, която е равна на застрахователната оценка и е в размер на 610 541, 28 лв. Аргументът за частично унищожаване, без обективни доказателства, не следва да бъде основание за намаляване на обезщетението. Неоснователно се твърди липса на гласни доказателства за унищожаване на сушилните камери, тъй като е налице техническа експертиза, която доказва характера на увредата. При така установената увреда, застрахователно обезщетение в размер на 50% от възстановителната стойност на сушилните камери би довело до частично покритие на загубите, което е в противоречие с принципа на „пълно възстановяване“. Неоснователно е възражението на ответника за намаляване на обезщетението, като се приложи процент съпричиняване – няма доказателства, които да сочат, че ищецът е допринесъл за настъпването на застрахователното събитие или за степента на увреда на вещта. За да се приложи процент съпричиняване, е необходимо да се установи проявена небрежност или умишлено действие от страна на ищеца, за каквито няма данни по делото. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушения на строителните и пожаробезопасните правила при изграждане на сградите – предмет на застрахователния договор са машини, а не сградата, в която те се съхраняват. В чл.362 КЗ е предвидено задължение на застрахования да информира застрахователя за обстоятелства, които са от значение за застрахователния риск, но тези обстоятелства касаят качествата и състоянието на застрахованото имущество, а не на сградата. Ако ЗК“Уника“ е считала състоянието на сградата за съществено за покритието на застраховката, е трябвало да постави конкретни въпроси към застрахования преди сключването на договора. Липсата на такива въпроси показва, че застрахователят не е разглеждал строителните характеристики на сградата като релевантни за риска, поради което след настъпване на застрахователното събитие застрахователят не може да използва тези характеристики като основание за намаляване на обезщетението. Обстоятелствата, които касаят потенциалните последици след възникването на пожара, не могат да бъдат основание за намаляване на обезщетението, тъй като не се отнасят до вероятността за възникване на пожара, и не влизат в обхвата на чл.362 от КЗ. Разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ предвижда право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при наличие на неизпълнени изисквания за безопасност, но в случай на изрично договаряне за това. Ищецът е съхранявал застрахованите машини на подходящо място и е спазвал обичайните практики за съхранение на подобно имущество, при извършване на проверки на място компетентните органи на ПБЗН не са давали предписания за изпълнение на мерки за пожарна безопасност и не са налагани санкции от органите на ПБЗН. Предприети са всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване, предотвратяване, ограничаване и намаляване щетите от пожара – в тази връзка се прави собствен анализ на събраните по делото доказателства. Всички основания за отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение изискват наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, и размера на вредите, като доказателствената тежест за установяването й лежи върху застрахователя. В случая няма установено неизпълнение, нито връзка между такова неизпълнение и вредите от пожара. Демонтажът на един от хидрантите е бил осъществен, поради попадането му в застроената площ от извършено разширение на сградата съгласно одобрени строителни книжа, не е компрометирал пожарната безопасност на сградата, и конкретния демонтиран хидрант не е бил нужен за гасенето на пожара, тъй като не се е налагало пожарният екип да извършва действия по гасене на пожара в участъка, в който се е намирал хидранта, поради което липсата му не е в причинна връзка с възникването на пожара и последиците от него. Външното водоснабдяване за пожарогасене е било поддържано редовно в изправно състояние, съобразно изискванията на Наредба 8121з-647. Опровергано е твърдението, че служители на ищеца са изключили ел.захранването и не са включили дизеловия генератор – установява се, че ел.захранването е изключено по нареждане на пожарната св. Е.С., и че при включено ел.захранване действията по пожарогасене не могат да бъдат извършвани, тъй като се застрашава живота на огнеборците. Въпреки изключването на основното електрозахранване, пожарогасенето е било обезпечено с алтернативен метод – подвозване на вода, което е проведено ефективно и пожарникарите не са оставали без вода в нито един момент. Дебитът за ползване на водоизточника на предприятието е 7, 5 л/сек., което е повече от изискванията за 5 л./сек. на Наредба Iз-1971, като не се доказва причинна връзка между капацитета на водоснабдителната система и настъпилите щети. Липсата на протоколи за поддръжка и редовно почистване на мазнини от строителната конструкция не означава, че тези действия не са били извършвани, нито е установено количеството и значимостта на тези мазнини за разпространението на пожара – липсват доказателства, че натрупаните мазнини са били в критични количества, способни да увеличат интензитета на огъня. Липсата на протоколи за сервизна поддръжка на помпената станция не обосновава, че помпената станция не е функционирала правилно, или че неизправност е възпрепятствала подаването на вода в хидрантите, експертите не сочат ясна връзка между липсата на сервизни документи и действителното състояние на помпената станция по време на пожара. Приетите по делото строителни книжа установяват, че инвестиционните проекти за изграждане на сградите отговарят на правилата и нормите на пожарна безопасност и имат доказателствена сила спрямо двете страни в процеса. От събраните гласни доказателства се установява, че служителите на „Унитемп“ЕООД са сигнализирали на тел.112 от в първия момент, в който са усетили и видели дим в миялното помещение, а разпитаните длъжностни лица от СПБЗН установяват, че процесът на пожарогасене не е прекъсвал и постоянно е било осигурявано необходимото количество вода.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същото е постановено от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим съдебен акт в обжалваната част. Релевираното от въззивника оплакване за липса на активна процесуална легитимация на ищеца да претендира присъждане в негова полза на застрахователното обезщетение, дължимо по сключения между ищеца и ответника договор за застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, сключен в полза на кредитора „Прокредит Банк България“ЕАД във връзка с договор за кредит, обезпечен със залог върху застрахованото имущество, е неоснователно. С исковата молба са релевирани твърдения, че след изплащане на част от дължимото застрахователно обезщетение от ответника на третото ползващо се лице „Прокредит Банк България“ЕАД, задълженията на ищеца по договора за кредит, обезпечен със застрахованото имущество, са били изцяло погасени от ищеца, поради което се сочи хипотеза на допустимост на претенцията за изплащане на остатъкът от дължимото обезщетение на ищеца, в качеството му на застраховащ, и собственик на застрахованото заложено имущество, на основание чл.383, ал.4, изречение второ от КЗ, поради което е налице активна процесуална легитимация на ищеца да претендира от застрахователя изплащане в негова полза на останалата част от дължимото според него застрахователно обезщетение. Дали в действителност е налице такова материално право на ищеца, е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе въз основа на събраните по делото доказателства.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

Първоинстанционното решение не е обжалвано, и е влязло в сила в отхвърлителната му част, с която предявеният главен иск е отхвърлен за сумата над размера от 610 541, 28 лева, до предявения размер от 814 823, 83 лева, на претендираното застрахователно обезщетение на основание сключен между страните договор за застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с полица №•••••••••, със срок от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата над 610 541, 28 лева за периода от 02.06.2021 г. до окончателното плащане, както и в която е отхвърлен акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата на обезщетението, за периода от 31.01.2020 г. до 02.06.2021 г. над присъдения размер от 82 938, 49 лв. до предявения размер от 110 680, 24 лева.

Между ищеца „Унитемп“ЕООД и ответника ЗК„Уника“АД не се спори, че между тях е бил сключен валиден застрахователен договор – Застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, обективиран в застрахователна полица №••••••••• от 23.01.2019 г. /на л.13- 15 от делото на ПОС/, със срок на покритие от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., по която е посочено ползващо се лице „Прокредит Банк България“ЕАД. Не се спори, че предмет на застраховане по същия договор е имущество – машини, съоръжения и оборудване, собственост на ищеца „Унитемп“ЕООД, подробно описано в приложена към договора таблица на л.16 от делото на ПОС, представляващо активи – 12 броя машини с обща застрахователна сума 1 636 728 лева, находящи се на адрес: с.•. 4135, ул.“•••••“ №25, където се помещава месодобивното и месопреработвателното предприятие на „Унитемп“ЕООД, предложени от застраховащия „Унитемп“ЕООД като обезпечение на вземанията на кредитора по Договор за инвестиционен кредит №024-1136631/30.05.2018 г. /на л.546-548 от делото на ПОС/, сключен между „Прокредит Банк България“ЕАД като кредитодател, и „Унитемп“ЕООД, като кредитополучател, чрез учредяване на особен залог в полза на кредитодателя. Не се спори, че на 10.02.2019 г. около 18: 15 часа е настъпило застрахователно събитие – пожар в производствената база на „Унитемп“ЕООД на същия адрес, където са се намирали застрахованите машини и съоръжения. Не се спори, че при този пожар са били увредени 10 броя от застрахованите машини, като 9 от тях са напълно унищожени. По отношение на десетата увредено съоръжение - сушилни камери, страните спорят относно степента на увредата, като ищецът претендира, че същото е било изцяло унищожено, докато ответникът признава да е налице частична увреда до степен 50%. Не е спорно, че ответникът е бил уведомен своевременно за настъпилото застрахователно събитие, образувал е преписка по щета №••••••••••, по която с Окончателно становище с Писмо изх.№4620420 от 31.01.2020 г. ответникът е приел да е налице 30% съпричиняване на вредите от застрахованото лице, като е определил крайно обезщетение в размер 403 640, 19 евро с левова равностойност 789 451, 60 лв., представляващо 70% от приет от застрахователя общ размер на претърпяната от застрахования вреда 1 127 788, 48 лв., което е изплатил доброволно и извънсъдебно на ползващото се лице „Прокредит Банк България“ЕАД, преди образуване на настоящото производство. Посочения общ размер на обезщетението е определен като сума от определеното от ответника обезщетение за всяка от увредените вещи, както следва:

1. За Дайсер Foodlogistik Crozzdicr Capacity 120 е заплатено обезщетение в размер на 52557, 78 евро с левова равностойност 102 794, 09 лева;

1. За Клипс машина Tippier TIE DCM 90 е заплатено обезщетение в размер на 7 954, 09 евро с левова равностойност 15 556, 86 лева;

1. За Машина за рязане на замразено месо Стригид - ГМ1 е заплатено обезщетение в размер на 6 513, 35 евро с левова равностойност 12 739, 01 лева;

1. За Автоматична опаковаща машина - трейсийлър Ulmatsa 680 S – е заплатено обезщетение в размер на 73 110, 85 евро с левова равностойност 142 992, 40 лв.;

1. За Машина за опаковане, претегляне и етикетиране със стреч фолио Teraoka - Япония АW -5600АТ е заплатено обезщетение в размер на 18 664, 70 евро с левова равностойност 36 504, 97 лв.;

1. За Линия за производство на бургери, кебапчета, кюфтета и наденици Frey е заплатено обезщетение в размер на 61 346, 07 евро с левова равностойност 119 982, 49 лева;

1. За Линия за производство на кайма Frey е заплатено обезщетение в размер на 59 850, 00 евро с левова равностойност 117 056, 43 лева;

1. За Електронна етикетираща везна до 6 кг. с горен и долен принтер LI - 700D1GI Europa е заплатено обезщетение в размер на 23 015, 21 евро с левова равностойност 45 013, 84 лева;

1. За Електронна етикетираща везна до 6 кг. с горен принтер LI - 700DIGI Europa е заплатено обезщетение в размер на 18 692, 37 евро с левова равностойност 36 559, 09 лева;

1. За Сушилни камери /9 броя – инв.№№ 204383, 204384, 204 385, 204 386, 204 387, 204 388, 204 389, 204 390, 204 391/ е заплатено обезщетение в размер на 81 935, 76 евро с левова равностойност 160 252, 42 лева;

Настоящото производство е било образувано на 02.06.2021 г. по иск, предявен от застраховащия „Унитемп“ЕООД, за осъждане на застрахователя ЗК„Уника“ЕАД да заплати на ищеца, като собственик на увреденото имущество сумата от 416 612, 81 евро, с левова равностойност от 814 823, 83 лева, представляваща претендиран остатък от дължимото от ответника застрахователно обезщетение, над доброволно и извънсъдебно заплатеното на ползващото се лице застрахователно обезщетение в размер на 403 640, 19 евро с левова равностойност 789 451, 60 лв., до претендирания от ищеца пълен размер на дължимото застрахователно обезщетение. Ищецът уточнява, че претендираният от него остатък от обезщетението е формиран като сума от разликите над определеното от застрахователя обезщетение за всяка от вещите, до пълния размер на застрахователните суми за всяка от тях, определени по договора за застраховка, като се поддържа, че всички те са напълно погинали, и действителните вреди от погиването им надхвърлят застрахователната сума, която се явява лимит на отговорността на застрахователя, като същевременно се отрича принос на ищеца за причиняването на щетите. Уточнява се, че претендираното допълнително застрахователно обезщетение е формирано като сума от подлежащата на обезщетяване вреда от погиването на всяка от вещите, както следва:

1. За погиването на Дайсер Foodlogistik Crozzdicr Capacity 120 се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 37 242, 22 евро, с левова равностойност от 72 839, 44 лева;

1. За погиването на Клипс машина Tippier TIE DCM 90 се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 6 645, 91 евро с левова равностойност 12 998, 26 лв.;

1. За погиването на Машина за рязане на замразено месо Стригид - ГМ1 се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 5834, 65 евро с левова равностойност 11 411, 58 лева;

1. За погиването на Автоматична опаковаща машина - трейсийлър Ulmatsa 680 S се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 65 209, 15 евро с левова равностойност 127 538, 00 лева;

1. За погиването на Машина за опаковане, претегляне и етикетиране със стреч фолио Teraoka - Япония АW – се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 13 985, 30 евро с левова равностойност 27 352, 88 лева;

1. За погиването на Линия за производство на бургери, кебапчета, кюфтета и наденици Frey се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 85 853, 93 евро с левова равностойност 167 915, 68 лева;

1. За погиването на Линия за производство на кайма Frey се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 88 450, 00 евро с левова равностойност 172 993, 16 лв.;

1. За погиването на Електронна етикетираща везна до 6 кг. с горен и долен принтер LI - 700D1GI Europa се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 18 109, 79 евро с левова равностойност 35 419, 67 лева;

1. За погиването на Електронна етикетираща везна до 6 кг. с горен принтер LI - 700DIGI Europa се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 12 057, 63 евро с левова равностойност от 23 582, 68 лева;

1. За погиването на Сушилни камери /9 броя – инв.№№ 204383, 204384, 204 385, 204 386, 204 387, 204 388, 204 389, 204 390, 204 391/ се претендира заплащане на допълнително застрахователно обезщетение в размер на 83 224, 24 евро с левова равностойност 162 772, 46 лева.

Наред с главната претенция за присъждане на допълнително застрахователно обезщетение 416 612, 81 евро, с левова равностойност от 814 823, 83 лева, е предявен и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на остатъка от дължимото застрахователно обезщетение, в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница на обезщетението, за периода от 31.01.2020 г., когато ответникът е заявил своето Окончателно становище с Писмо изх.№4620420 от 31.01.2020 г., с което е отказал плащането на остатъка от дължимото застрахователно обезщетение, до датата на депозирането на исковата молба, в размер на 56 589, 91 евро с левова равностойност от 110 680, 24 лева. Заявена е и претенция за присъждане на законната лихва върху остатъка от дължимото застрахователно обезщетение, за периода от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът ЗК“Уника“АД е оспорил предявения иск, като е релевирал възражения:

За липса на материално-правна легитимация на ищеца, в качеството му на застраховащ и собственик на застрахованото имущество, да претендира заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като пълният размер на застрахователното обезщетение по договора за застраховка не надхвърля задълженията на ищеца към ползващото се лице „Прокредит Банк България“ЕАД, възникнали по договор за инвестиционен кредит №024-1136631/30.05.2018 г., поради което единственото правоимащо лице се явява ползващото се лице /бенефициера по договора/ „Прокредит Банк България“ЕАД; За липса на материално-правна легитимация на ищеца да претендира заплащане на остатъка от застрахователното обезщетение по договора за застраховка, в качеството на цесионер по договор за цесия по чл.99 от ЗЗД, сключен с ползващото се лице /бенефициера по договора/ „Прокредит Банк България“ЕАД като цедент, поради нищожност на цесията, инкорпорирана в приложеното към исковата молба Удостоверение от 25.03.2021 г. /на л.203 от делото на ПОС/, поради липса на форма, а при условията на евентуалност – липса на действие на цесията по отношение на длъжника, поради липса на надлежно уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия; За липса на дължим остатък от застрахователното обезщетение, тъй като с извършеното надлежно плащане на сумата от 403 640, 19 евро с левова равностойност 789 451, 60 лв., преведена на бенефициера „Прокредит Банк България“ЕАД, е погасено изцяло задължението на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилата щета по преписка №••••••••••; За наличие на надзастраховане на имуществото по смисъла на чл.388 от КЗ, тъй като застрахователната сума надхвърля възстановителната стойност на застрахованите вещи, поради което застрахователната сума следва да бъде намалена до размера на възстановителната стойност на застрахованите вещи, като границата на отговорността на застрахователя не може да надвишава възстановителната стойност за всяка отделна увредена вещ; Оспорва се вещта Сушилни камери да е погинала изцяло в следствие на пожара, като се твърди запазените части от нея да са 50%; При условията на евентуалност – ако се приеме, че ищецът има вземане срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице – застраховащия собственик на имуществото „Унитемп“ЕООД. Твърди се, че ищецът със свои действия и бездействия е допринесъл за възникването и разпространението на пожара, изразяващи се допуснати нарушения на строителните правила и норми, както и на правилата и нормите за пожарна безопасност при самото изграждане и в процеса на експлоатация на сградите, които са спомогнали да развитието и разпространението на пожара, по начин да не може да бъде локализиран и да бъде ограничено разпространението му, за да бъдат ограничени вредите. Конкретните релевирани нарушения са:

Външното водоснабдяване за пожарогасене не е било поддържано в изправно състояние, в нарушение на чл.18 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г.; Два от пожарните хидранти са били демонтирани поради извършвано преустройство, в нарушение на чл.9, ал.1, т.3 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г.; Не е осигурено непрекъснато електрическо захранване на помпите, осигуряващи необходимото налягане в пожарните хидранти, в нарушение на чл.771 от Наредба №2 от 1987 г. за противопожарните и стоително-техническите норми (отм); Не е било удостоверявано в дневник по образец изключването на електрическото захранване след приключване на работния ден, в нарушение на чл.12, ал.1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г.; Липсват протоколи за сервизно обслужване и поддържане на пожароизвестителната система, водна завеса, противопожарна помпена станция, и не е удостоверена тяхната изправност, в нарушение на чл.5, т.4 и т.9 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г.; Липсват протоколи за извършено почистване на строителните конструкции, на технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации от наслоявания с горими материали от производствената дейност, в нарушение на чл.46 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г.; Изградената през 2012 г. кланица не е била отделена от съществуващата сграда на транжорната с брандмауер, в нарушение на чл.19 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, респективно не е изградена врата съгласно изискванията на чл.20, ал.1 от същата наредба; Не е била изградена автоматична пожарогасителна система, изискуема за обекти с категория В по пожарна опасност, каквато следва да бъде определена за основният производствен корпус съобразно неговата площ, съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.; Основният производствен корпус е бил разделен на две с пожарозащитна стена към хладилника за готова продукция, която е била изпълнена в нарушение на чл.107, ал.2 от Наредба №2 от 1987 г. (отм.). Наред с това, свързващата двете зони врата е била изпълнена от неръждавейка, без устройство за автоматично затваряне; Хладилните камери за суровина в основния производствен корпус не са били отделени от останалите помещения на хладилника и от производствената зала чрез пожарозащитни прегради, в нарушение на чл.110, ал.5 от Наредба №2; Обектът е бил водоснабден от собствен водоизточник – тръбен кладенец, чийто резервоар е бил с недостатъчен капацитет – осигурявал е вода за пожарогасене за 50 минути, вместо за 3 часа, в нарушение на чл.180, ал.1, вр. чл.181, ал.1 и ал.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.;

Ответникът поддържа, че ако тези нарушения не са били допуснати, щетите от пожара биха били ограничени. Оспорва твърдението на ищеца, че инвестиционните проекти за изграждане на сградите са отговаряли на правилата и нормите за пожарна безопасност.

С Допълнителната искова молба вх.№6601/21.07.2021 г., депозирана на основание чл.372 от ГПК, ищецът ангажира твърдения, че към момента на предявяването на иска е погасил всички свои задължения към бенефициера по застрахователния договор „Прокредит Банк България“ЕАД по сключения с него Договор за банков кредит, поради което бенефициера няма право и правен интерес да получи остатъка от дължимото застрахователно обезщетение, и да предяви исковата претенция, тъй като качеството на ползващо се лице по застрахователния договор е уговорено като обезпечение на вземанията на банката по сключения договор за банков кредит. С оглед на това, на основание чл.383, ал.4, т.1 от КЗ претендира изплащането на остатъка от застрахователното обезщетение в своя полза. В подкрепа на ангажираните твърдения представя Удостоверение от 25.03.2021 г., издадено от „Прокредит Банк България“ЕАД, с което бенефициера по застрахователния договор е заявил, че за в бъдеще счита прекратена уговорката за заплащане на обезщетение в негова полза. Оспорва възражението за наличие на надзастраховане. Поддържа твърденията си за пълно погиване на вещта „сушилни камери“, и претенцията си за заплащане на пълния размер на застрахователното обезщетение за тази вещ. На застрахователя са представени своевременно всички поискани от него документи. Претендираните суми са формирани на базата на извършени извънсъдебни оценителни експертизи от независими оценители, които са определени със съгласието и одобрението им от ответника. По релевираните възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования в размер на 30% се заявява становище за неоснователност на възражението, като не са налице твърдените нарушения на строителните правила и норми и изискванията за пожарна безопасност – външното водоснабдяване за пожарогасене е поддържано редовно в изправно състояние, за което са представени констативни протоколи за периодични проверки; преди подписване на застрахователните полици на обекта е извършена надлежна и обстойна проверка от специалист по пожарна безопасност към ЗК“Уника“АД – С.К., при която е констатирана пълна изправност и функционална годност на всички системи и инсталации, свързани с пожарната безопасност; демонтиран е само един пожарен хидрант /а не два/, за което са налице необходимите строителни книжа, като останалите 6 броя надземни пожарни хидранти отговарят на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.; електрическото захранване в сградата е прекъснало, поради сработване на електрическите му защити, захранването на трансформатора не е прекъснало, поради което и не се е включил генератора, налице е изградено табло за автоматично превключване на резервно електрозахранване, което отговаря на чл.771 от ПСТН; дебитът за ползване на собствения водоизточник за пожарогасене съответства на нормативните изисквания; дневници по образец Приложение №3 като елемент от Досието по пожарна безопасност са водени, но са унищожени при пожара, за което обстоятелство е съставен между страните констативен протокол за оглед от 28.02.2019 г.; не е налице твърдяната непълнота на Досието по пожарна безопасност; налице е изграден брандмоуер между кланицата и транжорната в съответствие с предвиденото по чл.19 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.; изготвен е комплексен доклад от надзорна фирма, който удостоверява съответствието между одобрените проекти и строително-техническото изпълнение, който е представен по преписката по щетата; към момента на пожара площите между брандмауери и пожарозащитни стени съответстват на нормативните изисквания за категория на производство Ф5Д, която е определена правилно; външното противопожарно водоснабдяване е решено в съответствие с чл.161 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. чрез противопожарен водопровод и надземни пожарни хидранти, като релевираното възражение на ответника относно количеството резервирана вода би било релевантно, ако противопожарното водоснабдяване е от водоем.

С Допълнителния отговор на допълнителната искова молба вх.№9467/07.09.2021 г. се поддържат релевираните в първоначалния отговор възражения, като се релевира възражение за недействителност по отношение на застрахователя на едностранното изявление на ползващото се лице по застрахователната полица, което според ищеца установява постигнато между него и ползващото се лице споразумение за прекратяване на уговорката в полза на третото ползващо се лице за в бъдеще, тъй като същата уговорка е постигната по силата на сключен застрахователен договор между кредитополучателя – ищец и ответника – застраховател, поради която постигнатото споразумение между едната страна по застрахователния договор и ползващото се лице не води до преустановяване действието на договора в полза на третото лице, когато застрахователят не е страна по това споразумение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че възстановителната стойност на увредените застраховани вещи от настъпилото на 10.02.2019 г. застрахователно събитие, към момента на настъпването на застрахователното събитие, е в размер на 1 399 992, 88 лева, като именно в този размер е застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя, и след приспадане на платеното застрахователно обезщетение, главният иск е уважен до размера на сумата от 610 541, 28 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, а за разликата над тази сума, до претендираната сума главният иск е отхвърлен, като неоснователен. Съответно на решението по главния иск, акцесорният иск за присъждане на лихва за забава е уважен за предявения период, върху присъдената главница на обезщетението.

Решението е обжалвано само от ответника, като с въззивната жалба се поддържат възраженията за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца да претендира присъждане на застрахователно обезщетение в своя полза, за липса на неплатен остатък от обезщетението, за наличие на съпричиняване на вредите от застрахования, поради допуснати нарушения на строителните правила, както и на нормите за противопожарна безопасност при стрителството на сградите, в които са били инсталирани застрахованите машини и съоръжения, както и възраженията за извършени нарушения при експлоатацията на търговския обект, способствали за разпространението на пожара и увреждане на застрахованото имущество, изразяващи се в демонтиране на пожарни хидранти, изключване на електрическото захранване на помпената станция, неосигуряване на необходимото водно количество за пожарогасене, липса на регулярно основно почистване на строителните конструкции и технологичното оборудване от наслоявания на горими материали.

С въззивната жалба за пръв път се навежда възражение на основание чл.362 от КЗ, че при сключването на договора за застраховка застрахователят е поставил въпроси относно конструкцията на сградата, на които застрахованият е дал неверен отговор, че тя е стоманобетонова, а в действителност вторият етаж от кланицата и на сградата за разфасовка и преработка на месо са с метална конструкция, което обстоятелство е било от съществено значение за разпространението на пожара. Сочи декларирането на това невярно обстоятелство от застрахования за основание за намаляване на застрахователното обезщетение. Така релевираното възражение с въззивната жалба е несвоевременно – същото не е наведено в срока за отговор на исковата молба, като същото не е нововъзникнало обстоятелство, нито новоузнато от ответника – данни за обстоятелството, че конструкцията на основния корпус е метална, състояща се от метални колони, греди и топлоизолационни панели, са налични в представените с исковата молба писмени доказателства /на л.37 „С изключение на административната сграда, всички останали сгради на предприятието представлявали халета, изградени от термопанели, с бетонен под.“; на л.42 „4. Около петнадесетата минута след началото на пожара е възникнала деформация на стоманената носеща покривна конструкция в зоната огнището на пожара…“; на л.48 „Сградата е двуетажна, с размер 51, 80/24, 25 м., изпълнена от стоманобетонна конструкция на първо ниво и стоманена защитена конструкция на второ ниво.“; на л.99 „Конструкцията на основния корпус е метална, състояща се от колони, греди и топлоизолационни панели.“/. Също така, в исковата молба ищецът е посочил, че във връзка с образуваната преписка по щета, застрахователят е изискал допълнителни документи, и са му били представени всички строителни книжа, както и заключенията на разследващите органи. Това обстоятелство не е било оспорено от ответника. По делото е представена като доказателство преписката по щета, част от която е и Експертно пожаротехническо заключение вх.№74270319/17.05.2019 г. от регистратурата на ЗК“Уника“АД /на л.3269-3286, т.12 от делото на ПОС/, в което /на л.3274/ в раздел 1. Обстановката в обекта преди пожара, т.1.1. Пожаротехническа характеристика на сградата, подт.3, се посочва, че Кланицата е двуетажна сграда, с първи етаж монолитно изпълнен със стоманобетонови плочи, колони и шайби, а втория етаж е със стоманена носеща конструкция, със стени и тавани от топлоизолационни панели. Посочените доказателства обосновават извод, че строителната конструкция на сградите е била известна на ответника към датата на изтичането на срока за отговор на исковата молба. Ето защо, възражението за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл.363, ал.4 от КЗ, поради заявяване на неверни обстоятелства от застрахованото лице, които са от значение за определяне на риска, и които са оказали въздействие за настъпване на увреждането, е заявено несвоевременно. То не е било включено в предмета на спора пред първоинстанционния съд, и не следва да се обсъжда от въззивната инстанция, като заявено при настъпила процесуална преклузия, на основание чл.370 от ГПК.

По релевантните за предявенияте искове и своевременно релевираните възражения обстоятелства, съдът намира следното:

От представената по делото Застрахователна полица №••••••••• /на л.13, т.1 от делото на ПОС/ се установява, че между ищеца „Унитемп“ЕООД, в качеството на застрахован, и ответника ЗК“Уника“АД, в качеството на застраховател, е сключен договор за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, със срок на застраховане от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., за застраховане на находящи се в село •., на адрес ул.“•••••“ №25, собствени на застрахования машини, съоръжения и оборудване /МСО/ по приложен към полицата списък /на л.16 от делото на ПОС, с обща застрахователна сума 1 636 728 лева, със застрахователно покритие, включващо риск от пожар. Като ползващо лице по полицата е посочена банка „Прокредит Банк България“ЕАД. Застрахователния договор е сключен при условията, определени в Общите условия на застраховане на имущество в малки и средни предприятия, действащи към момента на сключването на договора, и съставляващи неразделна част от него, представени с исковата молба на л.19-25 от делото на ПОС.

Видно от съдържанието на представената застрахователна полица №••••••••• от 23.01.2019 г., в същата не е указано на какво конкретно основание „Прокредит Банк България“ЕАД е посочена като ползващо се лице по полицата, поради което от съдържанието на полицата не може да бъде направен извод за вътрешните отношения между застрахования и ползващото лице по полицата, на които се основава качеството му на ползващо се лице по тази полица. Индиция за вътрешните отношения между застраховащия и ползващото лице е посочването в приложения към полицата списък на застрахованите МСО, че застрахованите активи са били предложени като обезпечение по инвестиционен кредит №024-1136631/30.05.2018 г. От приложения по делото Договор за банков кредит с удължен срок на усвояване №024- 1136631/30.05.2018 г. /на л. 546, т.2 от делото на ПОС/ се установява, че ищецът има качеството на „Кредитополучател“ и „солидарен длъжник“ по договора за инвестиционен кредит, сключен с „Прокредит Банк България“ЕАД, по силата на който му е предоставен кредитен ресурс в размер на 1 200 000 евро, за покупка на машини, съоръжения и транспортни средства, който кредитен ресурс се усвоява на части, с краен срок за усвояване 09.03.2019 г. и краен срок за връщане на кредитния ресурс, ведно с уговорените договорни възнаградителни лихви 09.03.2026 г., при уговорено връщане на кредитния ресурс на 84 броя вноски, чието изплащане започва с дата на падеж на първата вноска 09.04.2019 г. Няма спор, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.02.2019 г. кредитният ресурс от 1 200 000 евро е бил изцяло усвоен, като не е било започнато изплащането на задълженията по договора за кредит. Същевременно, по делото се установява, че към момента на сключване на застрахователния договор по полица №••••••••• от 23.01.2019 г., ищецът е имал и качеството на длъжник по отношение на ползващото лице по полицата „Прокредит Банк България“ЕАД, произтичащо от представеното Рамково споразумение за финансиране №904-РС-1132741/13.10.2017 г. /на л.4042-4045, т.14 от делото на ПОС/, и възникналите в обхвата му кредитни правоотношения по Договор №1, Договор №2 и Договор №3 от 13.10.2017 г., което е видно от приетото по делото Допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза с вх.№26653/13.10.2022 г. /на л.4187-4192/, както и от приложените Допълнителни споразумения към Договор №1/20.10.2017 г. и Договор №3/20.10.2017 г. /на л. 4046-4077/ сключени в обхвата на Рамково споразумение за финансиране №904-РС-1132741/13.10.2017 г. Ето защо, поради неконкретизиране на облигационното отношение, което във вътрешните отношения на ищеца, като застраховащ, и ползващото лице „Прокредит Банк България“ЕАД, като кредитор, е обосновало сключването на договора за застраховка в негова полза, не може да бъде обоснован извод, че договорът за застраховка е бил сключен като обезпечение единствено на вземанията на банката по Договор за банков кредит с удължен срок на усвояване №024-1136631/30.05.2018 г. Посочването в списъка към застрахователната полица, че застрахованите вещи са предложени за обезпечение на задълженията по този договор за кредит, не е достатъчно основание да се приеме, че с погасяването на задълженията само по този кредит възниква на основание чл.383, ал.4, изр.второ, т.1 от КЗ материално право на застраховащия длъжник да получи остатъка от застрахователното обезщетение. Като допълнително съображение следва да се посочи, че към момента на сключването на договора за застраховка, все още не е бил сключен договора за учредяване на особен залог върху предложеното за обезпечение имущество /видно от представения по делото Договор за особен залог на движими вещи №ОЗ-024-1136631/13.02.2019 г. на л.549, ведно с Опис на заложено имущество към него на л.550, т.2 от делото на ПОС, договорът за учредяване на особен залог е сключен по-късно/, което разколебава извода застрахователния договор да обезпечава единствено задълженията на ищеца по Договор за банков кредит с удължен срок на усвояване №024- 1136631/30.05.2018 г. От друга страна, обаче, по делото се установява по категоричен начин, че към датата на предявяването на иска ползващото лице „Прокредит Банк България“ЕАД не е имало качеството на кредитор на ищеца, като всички задължения на ищеца – както по Договор за банков кредит с удължен срок на усвояване №024-1136631/30.05.2018 г., така и възникнали на основание Рамково споразумение за финансиране №904-РС- 1132741/13.10.2017 г. и сключените в обхвата му Договор №1, Договор №2 и Договор №3 от 13.10.2017 г. Това обстоятелство се установява от приетото по делото и неоспорено Допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза с вх.№26653/13.10.2022 г., от което е видно, че към 23.02.2021 г. „Унитемп“ЕООД вече не е имал непогасени кредитни задължения към „Прокредит Банк България“ЕАД, като всички възникнали задължения по Договор за банков кредит с удължен срок на усвояване №024-1136631/30.05.2018 г., и на основание Рамково споразумение за финансиране №904-РС-1132741/13.10.2017 г., останали непогасени след изплащане на застрахователните обезщетения от ЗК“Уника“ЕАД, са били погасени чрез рефинансиране на дълга с кредитен ресурс в размер на 10 500 000 лева, предоставен от „Първа инвестиционна банка“АД по Договор №006LD-L-000057 от 08.01.2021 г. /на л.4016-4041/ на „Унитемп“ЕООД, като кредитополучател /както и на свързаните с него лица – „Бартлинк интернешънъл“ООД като кредитополучател, и като съдлъжници „Бартлинк холдинг“АД и П.И.П./. В подкрепа на този извод е и представеното Удостоверение от „Прокредит Банк (България)“ЕАД, издадено на 25.03.2021 г. /на л.203 от делото на ПОС/, от което се установява, че банката „няма претенции по отношение на бъдещи вземания от Застрахователна компания „Уника“АД“ и прехвърля всички права, които се пораждат по силата на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №••••••••• от 23.01.2019 г. /в удостоверението не е посочено на кого се прехвърлят правата/.

Следва също да се взема предвид, че в процесния застрахователен договор не само не е изрично конкретизирано на базата на кое точно облигационно правоотношение третото лице „Прокредит Банк България“ЕАД е посочено като ползващо се лице по застрахователна полица №••••••••• от 23.01.2019 г., но и липсва указание то да е обусловено от качеството на кредитор на застраховащия „Унитемп“ЕООД. Сключването на договор за застраховка като договор в полза на трето лице е допустимо на общо основание от чл.22 от ЗЗД, приложими при застрахователните договори на основание чл.343, ал.2 от КЗ, и по аргумент от чл.345, ал.3 от КЗ, поради което отпадането на качеството на кредитор на застраховащия, само по себе си в конкретния случай не е основание да се приеме, че е отпаднало правото на „Прокредит Банк България“ЕАД да получи остатъка от застрахователното обезщетение. В тази връзка обаче следва да се вземе предвид представеното Удостоверение от „Прокредит Банк (България)“ЕАД, издадено на 25.03.2021 г. /на л.203 от делото на ПОС/. Макар и формулирано непрецизно, в същото несъмнено се изразява волята на ползващото лице „Прокредит Банк България“ЕАД да се откаже от своето материално право да получи остатъка от застрахователното обезщетение /ако има такъв/ по застрахователната полица №••••••••• от 23.01.2019 г. Посоченото удостоверение има характер на едностранно изявление, надлежно оформено в частен диспозитивен документ, подписан от двама Изпълнителни директори и членове на УС на банката – Р.Т. и К.М., които съгласно направената от съда служебна справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, към момента на издаване на удостоверението са надлежно представляващи ползващото лице, като волеизявлението е адресирано до „Унитемп“ЕООД. Така представения частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника. Същият има достоверна дата по отношение на ищеца от датата на депозиране на исковата молба на 02.06.2021 г., доколкото е депозиран пред съда като приложение към исковата молба. В допълнение към изразената воля на ползващото лице в Удостоверение от „Прокредит Банк (България)“ЕАД, издадено на 25.03.2021 г., с Определение №242/21.02.2022 г. /на л.472/ ползващото лице е конституирано по делото по искане на ищеца, в качеството на трето лице – помагач на ищеца, и в това си качество е потвърдило писмено със свое Становище вх. №25668/05.10.2022 г. /на л.4171, т.14/, подписано от К.М. и Р.Т. – изпълнителни директори, съвместно представляващи банката, както и чрез процесуалния си представител Юрисконсулт С. И., надлежно упълномощен с пълномощно на л.492, че след извършеното пълно погасяване на дълга на „Унитемп“ЕООД към „Прокредит Банк (България)“ЕАД, е отпаднал застрахователният интерес на банката да получа остатъка от застрахователното обезщетение, поради което уговорката в полза на банката като ползващо се лице по полицата е с прекратено действие занапред, и правото да получи остатъка от застрахователното обезщетение принадлежи на застраховащия – ищеца „Унитемп“ЕООД. С оглед изразената воля на ползващото лице в Удостоверение от „Прокредит Банк (България)“ЕАД, издадено на 25.03.2021 г., потвърдена в писменото становище от представляващите банката, и в първото по делото открито съдебно заседание от процесуалния му представител /в протокол от о.с.з. на л.3989 – гръб/, следва да се приеме, че към датата на предявяването на иска 02.06.2021 г. ползващото лице по застрахователната полица №••••••••• от 23.01.2019 г. се е отказало от уговорката в негова полза, инкорпорирана в същата полица. Видно от прилагането му от ищеца към депозираната искова молба, изявлението на ползващото лице по полицата е достигнало до ищеца, като застраховащ, а с връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея, изявлението е достигнало и до застрахователя.

Съдът намира, че така направеното от ползващото лице „Прокредит Банк (България)“ЕАД едностранно изявление, инкорпорирано в издаденото от същото Удостоверение от 25.03.2021 г., адресирано до „Унитемп“ЕООД, и подписано от двама от изпълнителните директори на „Прокредит Банк (България)“ЕАД, които са имали правомощията към този момент /а към датата на депозиране на исковата молба/ заедно да представляват банката, е породило правно действие, като е прекратило занапред материалното право на „Прокредит Банк (България)“ЕАД на ползващо лице по застрахователната полица №••••••••• от 23.01.2019 г. да получи остатъкът от застрахователното обезщетение по полицата /ако има такъв/. По общото правило на чл.22 от ЗЗД, отказът на третото лице от уговорката в негова полза е едностранно, неформално и неотменимо изявление, което може да бъде адресирано до уговарящия, до обещателя, или и до двете страни по договора. Тъй като общите разпоредби на ЗЗД са приложими при застрахователните договори на основание чл.343, ал.2 от КЗ, доколкото не са налице особени разпоредби, следва да се приеме, че при застрахователен договор с клауза в полза на трето лице следва да бъде отчетен формалният характер на застрахователния договор, като условие за неговата действителност, изявлението за отказ на третото лице от уговорката в негова полза следва да бъде направено в писмена форма, за да породи действие /на основание чл.293, ал.6, вр.ал.1 от ТЗ/. В конкретния случай отказът на третото лице от уговорката в негова полза е извършен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съвместно представляващите дружеството представители, адресирано е до уговарящия /застраховащия по договора/ „Унитемп“ЕООД, и е достигнало до него. Няма пречка това изявление да бъде направено и след заявяване от ползващото лице, че ще се ползва от уговорката в негова полза /в този смисъл Решение №60152 от 27.04.2022 г. по т.д.№49/2021 г. на ВКС – 1-во търг.отд., Решение №50162 от 18.11.2022 г. по т.д.№1625/2021 г. на ВКС – 1-во търг.отд/. Тъй като към момента на изявлението правото на ползващото лице е било частично погасено до размера на изплатеното му вече застрахователно обезщетение, което плащане е надлежно извършено с погасителен ефект до размера на изпълнената част от задължението на обещателя ЗК“Уника“АД, отказът на ползващото лице е породил правно действие по отношение на все още дължимия остатък от застрахователното обезщетение /ако се приеме, че има такъв/, като в патримониума на застраховащия е възникнало материалното правото да иска изпълнение в своя полза за неплатената част от застрахователното обезщетение.

Не може да бъде приета тезата на ответника, че материалното право на застраховащия да получи част от застрахователното обезщетение възниква само в хипотезата, в която към момента на настъпване на застрахователното събитие остатъкът от задължението му към ползващото лице е в по-малък размер от размера на дължимото от застрахователя обезщетение. Разпоредбата на чл.383, ал.1 от КЗ е ясна: „застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението … включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие“. Така формулираният текст ясно показва, че когато застрахователният договор е сключен в полза на кредитор, застрахователят отговаря пред кредитора до размера, определен от по-малката от двете величини – застрахователната сума, и непогасената част от задължението, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие и включваща главница, лихви и разноски. Размерът на дълга, определен към датата на настъпване на застрахователното събитие, е горна граница на задължението на застрахователя към ползващото лице, когато застраховката е сключена в полза на кредитор, като ограничава материалното право на ползващото лице да изисква плащане на застрахователно обезщетение в по-голям размер, включващ възникнали след настъпване на застрахователното събитие задължения на длъжника. Съгласно чл.383, ал.4 от КЗ, „застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението по ал.1“. Посочената разпоредба определя размера на задължението на застрахователя към ползващото лице към друг момент – към момента на извършване на плащането, като определя горната граница на задължението към ползващото лице до размера на „непогасената част от задължението по ал.1“. Посочената разпоредба не променя размера на отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, а определя правоимащия да получи плащането, когато задължението на застрахователя надхвърля по размер обезпеченото със застраховката вземане на кредитора. Разпоредбата отчита случаи като настоящия, при които след настъпването на застрахователното събитие, и преди извършване на плащането на застрахователното обезщетение, обезпеченото от застраховката задължение на длъжника към ползващото лице е било изцяло или частично погасено. Предложеното от ответника тълкуване на разпоредбите на чл.383, ал.1 и ал.4 от КЗ противоречи на смисъла на разпоредбите и целта на закона.

Във връзка със спора по отношение на размера на застрахователното обезщетение, по делото се установява следното:

По делото не е спорно, че на 10.02.2019 г. – в срока на покритие по процесната застрахователна полица, е настъпило застрахователно събитие – пожар в производствената база на ищеца, което е включено в обхвата на покритите рискове по полицата, като в причинна връзка с това застрахователно събитие са били увредени 10 от застрахованите по полицата вещи - машини, съоръжения и оборудване, като 9 от тях са били напълно унищожени, а именно:

1. Машина Дайсер Foodlogistik Crozzdicr Capacity 120 2. Клипс машина Tippier TIE DCM 90 3. Машина за рязане на замразено месо Стригид - ГМ1 4. Автоматична опаковаща машина - трейсийлър Ulmatsa 680 S 5. Машина за опаковане, претегляне и етикетиране със стреч фолио Teraoka- Япония АW -5600АТ 6. Линия за производство на бургери, кебапчета, кюфтета и наденици Frey 7. Линия за производство на кайма Frey 8. Електронна етикетираща везна до 6 кг. с горен и долен принтер LI - 700D1GI Europa 9. Електронна етикетираща везна до 6 кг. с горен принтер LI - 700DIGI Europa По отношение на посочените МСО не се спори, че ответникът е извършил плащане в полза на ползващото лице по полицата „Прокредит Банк (България)“ЕАД на застрахователно обезщетение за пълна загуба на тези вещи, според определената от него възстановителна стойност на вещите, чрез изготвена по възложена от него експертиза по образуваната преписка по щета, като е приложил редукция на застрахователното обезщетение в размер на 30%, на основание съпричиняване на вредите от застрахованото лице. Ищецът оспорва определената от застрахователя в преписката по щета възстановителна стойност на погиналите вещи, както и приложената редукция на определеното застрахователно обезщетение с 30% на основание съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.

По отношение на вещта „Сушилни камери“ /9 броя – инв.№№ 204383, 204384, 204 385, 204 386, 204 387, 204 388, 204 389, 204 390, 204 391/ страните спорят по отношение на степента на нейното увреждане в резултат от пожара, определената от застрахователя възстановителна стойност на вещта, както и относно приложената редукция с 30% на основание съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.

Във връзка със спора за възстановителната стойност на увредените вещи, по делото е приета Съдебно-оценъчна експертиза с вх.№5914/21.02.2023 г. /на л.4321-4327, т.15 от делото на ПОС/, която определя възстановителната стойност на 10-те увредени машини в общ размер от 1 399 992, 88 лева, в това число 323 025, 00 лева възстановителна стойност за пълно увреждане на сушилните камери. В констативно-съобразителната част на заключението се пояснява, че предмет на застрахователния договор е оборудване, представляващо Инверторна централа със сушилни камери, като цялото оборудване е със застрахователна стойност 457 865 лева. Изяснява се, че Инверторната централа е запазена, и нейната стойност е извадена от общата стойност на оборудването, като в експертизата е посочена възстановителната стойност само на изгорелите сушилни камери, която е 323 025, 00 лева.

Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, подробно, обосновано, и съобразено с представените по делото писмени доказателства. За изготвяне на експертизата, предвид специфичния характер на вещите – специализирано производствено оборудване, вещото лице е изискало оферти от производителите на погиналото оборудване, за цената на вещите към датата на застрахователното събитие, които са приложени към експертизата. Така изготвеното заключение не е оспорено от страните в частта му относно определената от експертизата възстановителна стойност на увредените вещи. Ето защо, съдът го кредитира.

От изготвеното „Трето допълнително заключение“ на съдебно-оценъчната експертиза с вх. №16976/26.05.2023 г. /на л.4379 от делото на ПОС/ се установява, че погиналите машини и съоръжения не са били възстановени от ищеца чрез заместването им с други вещи от същия вид, чрез покупка или ползване на основание договор за наем или лизингов договор. Заключението на вещото лице е дадено след извършена проверка в счетоводството на ищеца, като в заключението е включена таблица, съставляваща извлечение от инвентарните книги на дружеството за заприходените и отписаните ДМА, което не е оспорено от страните. Съдът намира заключението за компетентно, безпристрастно и изчерпателно, поради което го кредитира.

При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че възстановителната стойност на увредените вещи до степен „пълна загуба“ е в общ размер от 1 399 992, 88 лева, в това число 323 025, 00 лева възстановителна стойност за пълно увреждане на 9 броя сушилни камери.

От представените към исковата молба Договор за доставка на стока от 17.04.2018 г. /на л.290/, Фактура №0000002879/03.07.2018 г. за авансово плащане в размер на 40 % от цената, и Фактура №0000002897/11.09.2018 г. за заплащане на 40% от цената, издадени от доставчика на оборудването „Термопулс“ООД /на л.288-л.289/ се установява, че ищецът е придобил оборудване, състоящо се от 10 броя обособени и индивидуализирани вещи - 1 брой единна инверторна централа, обслужваща всички сушилни камери и камери за зреене, проектирана с ОЕМ-елементи, 6 броя сушилни камери с обем 83 куб.м., 2 броя камери за зреене с обем 48 куб.м. и 50 куб.м., и 1 брой камера за пасивно сушене с обем 87 куб.м. От така представените доказателства съдът намира за установено, че посоченото оборудване съставлява вещ-съвкупност от 10 броя вещи с различни характеристики и предназначение, функциониращи единно, като всяка от вещите има различно функционално предназначение в рамките на съвкупността, като всички вещи са функционално свързани чрез общата инверторна централа, обслужваща всички сушилни камери. В застрахователния договор цялата съвкупност от вещи е застрахована под общо наименование “Сушилни камери“, като е посочено в същия ред на таблицата на л.16, че същите представляват 10 броя вещи с обща застрахователна стойност 457 865 лева. Съгласно чл.401, ал.1 от КЗ, застраховането на вещи – съвкупности е допустимо, и такъв застрахователен договор е валиден, като предмет на застраховане е всяка отделна вещ от съвкупността. Ето защо, застрахователното обезщетение следва да бъде определено според състоянието на всяка вещ от съвкупността, а не общо за цялата съвкупност - в процентно съотношение на увредените и неувредените вещи, както е възприел ответника. В случая от приетата СОЕ се установява, че застрахованата вещ „Инверторна централа“, представляваща част от оборудването, не е била увредена при пожара, и нейната стойност е изключена от дадената от експертизата възстановителна стойност на увредените от пожара 9 броя сушилни камери. С исковата молба ищецът е претендирал застрахователно обезщетение за пълно загуба на 9 броя сушилни камери – с инвентарни номера №204383, №204384, №204 385, №204 386, №204 387, №204 388, №204 389, №204 390, и №204 391, които са изгорели при пожара. От приложената към заключението Оферта от фирма „Термопулс“ООД – изпълнител на инженерния проект по изграждането на сушилните камери по договор от 2018 г. с „Унитемп“ЕООД /на л.4347/ е видно, че възстановителната стойност от 323 025 лева съставлява стойност за възстановяване на 6 броя сушилни камери с обем 83 куб.м., 2 бр. камери за зреене с обем 48 към.м.и 50 куб.м., и 1 брой камера за пасивно сушене с обем 87 куб.м., като посочената стойност е с включена доставка и монтаж, без начислен ДДС.

При така събраните доказателства съдът намира, че погиналите 9 броя сушилни камери съставляват отделни компоненти от застрахованата вещ-съвкупност „Инверторна централа със сушилни камери“, представляваща функционално свързани помежду си 10 броя индивидуално определени вещи с различно предназначение и функция в рамките на съвкупността. Ето защо, погиването на част от вещите от съвкупността не съставлява частично погиване на застрахованата вещ - съвкупност, а пълна загуба на съответната отделна индивидуално определена вещ, представляваща част от съвкупността. С оглед на това, ответникът дължи застрахователно обезщетение за пълна загуба на погиналите при пожара сушилни камери, съгласно определената от експертизата възстановителна стойност на същите в размер на 323 025 лв.

Въз основа на изложените съображения съдът намира, че възстановителната стойност на застрахованото имущество е в размер на 1 399 992, 88 лева. При съпоставката на възстановителната стойност на всяка отделна увредена вещ, посочена в таблицата към приетата СОЕ на л.4327, и посочената застрахователна стойност в списъка на застрахованите МСО към процесната полица /на л.16 от делото на ПОС/ се установява, че застрахователната стойност на увредените вещи напълно съответства на определената от експертизата възстановителна стойност на същите, с изключение на стойността по позиция „Сушилни камери“, за която посочената застрахователна стойност при сключване на договора е в размер на 457 865 лева. От заключението на СОЕ се установява, че посочената застрахователна стойност включва стойността на Инверторната централа, която не е увредена, като определената от експертизата обща възстановителна стойност включва само възстановителната стойност на погиналата част от оборудването - 9 броя сушилни камери. Пълното съответствие между застрахователната стойност на застрахованите вещи, посочена в полицата, и тяхната възстановителна стойност, е обосновано и логично, предвид настъпването на застрахователното събитие в непродължителен срок след придобиването и въвеждането в експлоатация на застрахованото оборудване.

Във връзка с релевираните възражения за наличие на принос на увреденото лице за настъпване на увреждането до размер на 30%, съдът намира следното:

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за принос на застрахования за настъпване на вредите, изразяващ се в допуснати нарушения при проектирането и одобряването на строителните книжа за изграждането на сградите, в които са били инсталирани застрахованите МСО, на строително-техническите правила, и на нормите за пожарна безопасност. С въззивната жалба се поддържа, че нарушенията се сочат като относими към възможността за ограничаване на пожара и намаляване на вредите, и касаят качествата не на застрахованото имущество, а на различно имущество – сградите, в които застрахованото имущество се съхранява, поради което въззивникът счита разпоредбата на чл.362 от КЗ за неприложима. По така релевираните доводи, съдът намира следното:

Задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, и за полагане на усилия за ограничаване на вредите, е регламентирано в разпоредбата на чл.395 от КЗ, а в конкретното застрахователно правоотношение – в разпоредбата на чл.28 от Общите условия на застраховка „Имущество“ в малки и средни предприятия /на л.24 от делото на ПОС/, представляващи неразделна част от процесната застрахователна полица №•••••••••. Съгласно чл.395, ал1 от КЗ, „Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.“ Разпоредбата на чл.28 от ОУ възпроизвежда текста на чл.395, ал.1 от КЗ, като го допълва с изречението: „Неизпълнение на посочените задължения ще се счита за съществено с оглед интереса на застрахователя на основание чл.408, ал.1, т.3 от КЗ“. С посочената законова разпоредба, и съответстващата й разпоредба от ОУ, приложими към процесния договор за застраховка, се регламентират задължения на застрахования, които възникват по силата на сключения договор за застраховка. Следователно, поведението на застрахованото лице – негови действия или бездействия, осъществени преди сключването на застрахователния договор, не могат да породят последиците от неизпълнение на възникнало по силата на договора задължение. По делото са събрани писмени доказателства /и не е спорно между страните/, че сградите, в които са били инсталирани застрахованите МСО, са били построени и въведени в експлоатация преди сключването на застрахователния договор на 23.01.2019 г. /съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №11/12.03.2007 г. за обект „Предприятие за разфасовка и преработка на говеждо и свинско месо“ на л.2652, т.8, и Удостоверение №31/10.04.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Кланица за червени меса с капацитет 48 тона на ден“ – 3963, 57 кв.м., сгради с идентификатори №11845.28.6.12, №11845.28.6.13, №11845.28.6.14, №11845.28.6.15 – на л.1561, т.7 от делото на ПОС/. Дори да се приеме, че при проектирането и строителството на сградите са били осъществени нарушения на строителните правила и нормите за противопожарна безопасност, допуснатите нарушения съставляват част от условията, при съществуването на които е сключен застрахователния договор, и следователно – обуславят риска от настъпване на застрахователното събитие. Ето защо, относно тези обстоятелства са приложими разпоредбите на чл.362- чл.366 от КЗ. Съгласно чл.362, ал.2 от КЗ, за съществени за риска се считат само тези обстоятелства, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпроси при сключване на застрахователния договор. Видно от Предложение – Въпросник за сключване на застраховка на имущества с обща застрахователна сума от максимум 2 млн. лв. /на л.17/, в него не са поставени въпроси относно наличието, броя и разположението на брандмауерите и пожарозащитните прегради в сградите, в които ще бъде инсталирано застрахованото имущество, броя и дебита на пожарните хидранти, наличието на резервно електрозахранване на помпената станция, наличието на собствен водоизточник и количеството резервирана вода за пожарогасене. Ето защо, на основание чл.362, ал.2, изр.2 от КЗ, застрахователят не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. По тези съображения релевираното възражение за съпричиняване на вредите от застрахования, поради допуснати нарушения на строителните правила и противопожарните норми при проектирането и строителството на сградите, в които е било инсталирано застрахованото имущество, е неоснователно – в това число възраженията, че изградената през 2012 г. кланица не е била отделена от съществуващата сграда на транжорната с брандмауер, и на същата не е изградена пожарозащитена врата; че не са били отделени с брандмауер складовете от останалите помещения, битовите помещения от производствените такива, неизпълнението на изискването за изграждане на автоматична пожарогасителна система, разделянето на производствения корпус на две с пожарозащитна стена, различна от предвидената по работния проект, в която е изпълнена врата от неръждавейка без устройство за автоматично затваряне и без водна завеса, липса на пожарозащитна стена между хладилните камери за суровина и основния производствен корпус. Не следва да се обсъждат по същество събраните по делото обилни писмени доказателства, съставляващи строителна документация за сградите, както и приетите по делото пожаро-технически и електротехнически експертизи, в частта им относно съответствието на одобрените строителни книжа със строително-техническите правила и нормите за пожарна безопасност, и относно евентуално допуснати нарушения при строителството на сградите.

Съдът констатира, че във формуляра на Предложение – Въпросник /на л.17/ застрахователят изрично е поставил въпроси относно конструкцията на сградите и материалите, от които са изпълнени: „Тип на конструкцията на сградите“ и „Ако за строежа на сградите са използвани термопанели, с какво са запълнени“, като са предложени две възможности за отговор – „полиуретан“ и „минерална вата“. Видно е, че на първия въпрос е посочена конструкция от стоманобетон, а на втория въпрос не е даден отговор, като не е посочен нито един от възможните отговори, което предполага отричане на факта на използвани при строежа термопанели. От събраните по делото доказателства се установява, че за строителството на сградите са използвани термопанели, а от приетата по делото комплексна пожаротехническа и електротехническа експертиза се установява, че именно използваните термопанели с полиуретанов пълнеж са станали причина пожарът да не може дълго време да бъде овладян. В разпоредбата на чл.363, ал.4 от КЗ са уредени правата на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, а именно: право да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение, а когато неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. Тези свои права обаче застрахователят не е упражнил – нито в извънсъдебното производство по преписката по щета, нито в срока за отговор на исковата молба. Същите за релевирани едва пред въззивната инстанция, поради което не могат да бъдат разгледани по същество, поради настъпила процесуална преклузия. Като не е упражнил правата си на основание чл.363, ал.4 от КЗ на отказ за изплащане на цялото или на част от застрахователното обезщетение, или за намаляване на застрахователното обезщетение съразмерно на съотношението размера на платената премия и на премията, която е трябвало да се плати според реалния застрахователен риск, правото на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение на това фактическо основание е преклудирано, и тази преклузия не може да бъде преодоляна чрез релевиране на възражението с въззивната жалба във връзка с възражението за съпричиняване на вредите от застрахованото лице.

Следва да се разгледат по същество своевременно релевираните възражения за съпричиняване на вредите от застрахования, поради извършени от него действия или бездействия след сключването на договора за застраховка, изразяващи се в неизпълнение на задълженията му по чл.28 и чл.33 от договора за застраховка, кореспондиращи на задълженията на застрахования, уредени в чл.395 от КЗ да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, и за ограничаване на вредите от настъпилото застрахователно събитие. На това основание ответникът е релевирал възражения за принос на увредения чрез:

Неосигуряване на резервно електрозахранване на помпената станция; Демонтиране на пожарни хидранти; Неподдържане в изправно състояние на външното водоснабдяване за пожарогасене; Неосигуряване на необходимото водно количество за външно пожарно водоснабдяване; Липса на отразяване в дневник по образец изключването на електрическото захранване след приключване на работния ден; Липса на протоколи за редовно сервизно обслужване на противопожарната помпена станция и доказателства за изправността й към момента на пожара; Липса на протоколи за регулярно основно почистване от наслоявания на горими материали от производствената дейност на строителните конструкции, технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации.

Във връзка с тези възражения по делото са допуснати и приети Комплексна съдебна пожаро- техническа и електротехническа експертиза вх.№16793/25.05.2023 г., изготвена от вещите лица инж. И.П. и инж. Л.К. /на л.4390-4462, т.15 от делото на ПОС/, и Повторна Комплексна пожаро-техническа и електротехническа експертиза вх.№10394/22.03.2024 г. изготвена от вещите лица инж. В.С. и Гл.инсп. М. М. /на л.4604-л.4627, т.16 от делото на ПОС/.

От КСПТЕТЕ се установява, че на 10.02.2019 г. в 18: 22 часа в Трета (03) РС „ПБЗН“ е получено съобщение за възникнал пожар с преки материални загуби в с.•., община ••••••, в обект: „Цех за месо“ на „Унитемп“ЕООД. В 18: 30 ч. първият пожарен екип е пристигнал на местопроизшествието, като заварената площ на пожара е била около 4000 кв.м. Гасителните действия са започнали в 18: 31 часа. При пожара са били използвани общо 381 800 литра вода и 100 литра пенол (пенообразувател). В гасителните действия са участвали общо 16 специализирани пожарни автомобили и 41 огнеборци от 03 РС „ПБЗН“-Пловдив, 01 РС „ПБЗН“-Пловдив, 02 РС „ПБЗН“-Пловдив, 04 РС „ПБЗН“-Пловдив, както и от РС „ПБЗН“- Стамболийски, РС „ПБЗН“- Раковски, РС „ПБЗН“- Карлово, РС „ПБЗН“- Съединение, и сектор СОД - Пловдив. Пожарът е бил ликвидиран в 10: 00 ч. на 11.02.2019 г., като е продължил около 16 часа, след което до 12: 00 часа на 12.02.2019 г. екипите на РД“ПБЗН“ са провели разчистване, свързано с премахване на прегради и освобождаване на пътища за евакуация. При пожара са унищожени сгради на 8000 кв.м. разгърната площ, 7 броя хладилни камери, 50 бр. машини и съоръжения, готова продукция 120 000 кг. Спасени са 70 броя животни, 1 бр. микробус, и 2 бр. сгради. Експертизата установява, че пожарът е възникнал над окачения таван в обема на подпокривна конструкция на „Миялно помещение (втр. амбалаж)“, намиращо се в „Производствения корпус“. Установява се, че причина за възникване на пожара е настъпило късо съединение в кабелите, положени в монтираните кабелни лавици в подпокривното пространство над „Миялно помещение (втр.амбалаж)“, в резултат от нарушение на изолацията на проводниците от гризачи. Предизвиканите дъги от къси съединения между кабелните жила в кабелните лавици и отделяната при този процес температура са довели до запалване на наслоения върху тях прах и други горими материали, намиращи се в допир до кабелните скари – панели с пълнеж от пенополиуретан. При горене, пенополиуретановите сандвич панели (PUR) започват да се нагряват, вътрешността им започва да се топи и тлее, и при достигане на температура за самозапалване, същите се запалват. Пенополиуретанът е със сравнително ниска температура на възпламеняване 205 градуса по Целзий, температура на топене 195 градуса по Целзий, и гори интензивно. Гасителните действия са затруднени, тъй като горенето на полиуретановата пяна е във вътрешността на панела, който е защитен плътно от листова ламарина, което прави недостъпно проникването на гасителни средства към горящия пенополиуретан.

Същевременно, интензивното горене и топене при сравнително ниска пламна температура, е съпроводено с неограничен достъп на окислител – кислород от атмосферния въздух. При започналия процес на горене са започнали да се отделят димни газове над окачения таван в обема на подпокривното пространство в „Миялното помещение“, които започват да се разстилат в горната повърхност над окачения таван, в подпокривното пространство, при което се нагряват всички околни топлоизолационни сандвич панели. Този процес остава за известно време скрит в подпокривното пространство, над окачения таван. При достигане на температура на самовъзпламеняване на пенополиуретана възниква обемно горене на панелите в окачения таван на производствения корпус почти едновременно на голяма площ. При изгарянето на изолацията на термопанелите те се разпадат, и ламарините от тях не позволяват атакуване на пожара и попадане на гасително вещество върху горящите материали. Също така, лъчистия топлообмен е огромен – над животозастрашаващите 10 кW/кв.м. и не е възможно човек да се приближи на по-близко разстояние от 20 м. Горенето е съпроводено с отделяне на обилни количества отровни за човека газове – въглероден оксид, въглероден диоксид, серен диоксид, както и на сажди и смолообразна течност с тъмен цвят /представляваща втечнен полиуретан/, Високата температура, отделяните силно токсични газове, сажди и горящи течности не позволяват приближаване на гасителните екипи и атакуване на огнището на пожара с ефективно подаване на гасителни вещества и осъществяване на непосредствени гасителни действия, поради което пожарните екипи не могат да предприемат нищо друго, освен да охлаждат и охраняват съседните сгради. Следва запалване на находящите се машини в производствената зона и опаковъчното помещение, при което започва значително горене с отделяне на големи количества димни газове (конвективни потоци), които също са силно токсични. Изключително силните радиационни потоци започват да нагряват находящите се наоколо строителни конструкции, в резултат от което около 18 минути след началото на пожара е възникнала деформация на стоманената носеща покривна конструкция в зоната на огнището на пожара. Деформацията на стоманената носеща покривна конструкцияи механично свързаните с нея покривни елементи са довели до разрушаване на конструктивно свързаните с тях негорими прегради (брандмауери), което се установява от направения фото-албум на местопроизшествието. Горенето обхваща почти цялата конструкция на обекта. Пожарът се е разпространил първоначално по кабелната изолация на сноповете кабели в подпокривното пространство, като първоначално се е движел с линейна скорост от около 1, 7 м./минута. При достигане на отклонения надолу към машини и друга апаратура пламъкът се е разпростирал кръгово, като е стопявал едновременно във всички посоки, до достигането му до фасадите в източна и западна посока, след което горенето е продължило по горимите термопанели в северна и южна посока, като е обхванало цялата сграда. Пожара е локализиран след три дни, поради невъзможност за атака и множество скрити огнища на горене.

Експертизата установява /в отговор на Въпрос №6/, че електрическата мрежа (инсталацията и съоръженията), изградени в производствената база на ищеца, са били изградени според одобрената пректна строителна документация и нормативните изисквания, като това обстоятелство е било проверено и констатирано от надлежните административни органи в Окончателен доклад №344-СН/06.03.2007г. на строителния надзор „Контрол – инвест“ООД по „Част Електрически инсталации“, в Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа „Кланица за червени меса с капацитет 48 тона на ден“ от 21.03.2012 г. – част „Електро“и с Акт от 11.12.2018 г. (Образец 12) на „Строй Груп“ЕООД за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. Към строителната документация има приложени декларации за произход и сертификати за качество на вложените материали към Протокол №15 за обект „Кланица за червени меса с капацитет от 4 тона на ден“. За обект „Предприятие за разфасофка и преработка на говеждо и свинско месо“ такива не са налични, поради изтекъл нормативен срок за съхранението им. Налице са обаче протоколи на оправомощени фирми с резултати от извършените изпитвания, доказващи годността на вложените материали, както и протоколи за извършвани впоследствие регулярни проверки на електрическата мрежа от органите за контрол /съгласно отговора на Въпрос №9/, които проверки обхващат електрическите кабели, ел. съоръжения, защитна заземителна уредба, защитни прекъсвачи, за които проверка са съставяни протоколи по образец, в които не са констатирани случаи на нарушени параметри на електрическите съоръжения, които да изискват тяхното отстраняване.

По тези въпроси становището на първоначалната КПТЕТЕ се подкрепя изцяло от становището на повторната КПТЕТЕ, изготвена от други вещи лица. Така направените заключения съответстват на приложената строителна документация – инвестиционен проект за „Кланица за червени меса с капацитет от 48 тона на ден“, част пожарна безопасност /на л.841 и л.867, т.3/, част „Електро“ /т.4 - л.880, л.895, л.909, т.5 - л.114, л.1167/, за „Производствен корпус с административна част“ – Част „Електро“ /л.1368 и л.1384, т. 6/, за обект Помпена станция – част „Електротехническа“ /на л.1228, т.5/, сертификати за качество на материалите в т.7, л.1572-2132, и на Технически паспорт №959 от 09.04.2013 г. за обект „Кланица за червени меса с капацитет от 48 тона на ден“, част „Сертификати“ на л.2120 и сл., на Становище за противопожарна осигуреност на строеж от 25.03.2005 г. на л.2638, т.8, Технически паспорт рег.№0014/07.03.2007 г. на л.2643.

В отговор на Въпрос №12 експертизата изяснява, че електрическото захранване на обекта се е осъществявало по силови кабели от двете главни табла ниско напрежение на силовите трансформатори в БКТП 20/0, 4 кв. От гласните доказателства, събрани по делото, се установява, че електрозахранването на обекта е било изключено чрез прекъсвачите на ниско напрежение на двете главни табла на БКТП от техническо лице на ищеца, по нареждане на служител от РС „ПБЗН“ – Пловдив, след пристигане на пожарните коли в обекта. От отговор на Въпрос №13 се установява, че в обекта е било налице табло за автоматично включване на резервно електрозахранване АВР от дизелов генератор, което отговаря на нормативните изисквания. Дизеловия генератор е предназначен да резервира електрозахранването на някои производствени съоръжения, в т.ч. на помпената станция, в случаите на отпадането на външното електрозахранване, като неговото включване се осъществява автоматично, в рамките на 5-6 сек. При пристигането на пожарникарите от РС 03 „ПБЗН“ – Пловдив след началото на пожара, по нареждане на първи ръководител – главен пожарникар Е.С., с цел безопасност на пожарогасенето, оторизиран служител на ищеца /вероятно фирменият електротехник/ е изключил цялостно електрозахранването /това обстоятелство се потвърждава от показанията на св.С. /протокол от о.с.з. на 24.10.2022г., л.4203, т.14/. При това първо дизеловият агрегат е изведен от работа, и след това е било извършено изключване на главните прекъсвачи на страна ниско напрежение на силовите трансформатори в БКТП 20 кV. По този начин трайно е отпаднало електрозахранването, без да може да се резервира от агрегата.

Експертизата установява, че в представената по делото документация не се открива дневник за текуща поддръжка на електрооборудването по чл.3 от Наредба за техническа експлоатация на електообзавеждането (обн. ДВ бр.50/2000 г.), дневник по образец приложение №3 към чл.12, ал.1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г за правилата и нормите на пожарна и аварийна безопасност при експлоатация на обектите, за изключване на електрическото захранване, както и протоколи за сервизно обслужване и поддържане на пожароизвестителната система /ПИС/, съгласно чл.22, ал.1, т.1 и ал.5 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. Налице са обаче косвени данни, че такива документи са били налице – в преписката по щета, в т.12, на л.3288-3381 е представено Досие по пожарна безопасност, чието съдържание отговаря на изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. В същото се съдържа Заповед от 01.07.2015 г. от управителя на дружеството за реда за използване на електрическите уреди и съоръжения, в която са дадени указания за изключване на ел.захранването, с изключение на това на денонощните потребители, след приключване на работното време, определен е отговорник за това, и е наредено документирането на тези действия в дневник, съгласно Приложение №3 към чл.12, ал.1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. От Констативен протокол №7/03.08.2017 г., приобщен в кориците на ДП №24/2019г., т.3 на л.123, се установява, че при извършена контролна проверка от Трета РС „ПАБ“ – Пловдив, е установено, че такъв дневник е наличен, и се съхранява на територията на обекта, съгласно изискванията на чл.9, ал.1, т.1 от наредбата. Същата проверка не е констатирала нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. В съставен от застрахователя Констативен протокол по щета от 28.02.2019 г. /на л.2870, т.11/ е протоколирано изявление на служителката на ищеца Х.Ш., че дневникът за изключване на ел.захранване е изгорял, тъй като се е намирал в ХАСАП. Посоченото обосновава логически извода на експертизата, че дневник и протоколи за сервизно обслужване на ПИС са били налице, и са били съхранявани в обекта, поради което са погинали при пожара.

По отношение на протоколите за извършване на почистване на строителните конструкции и електрическото оборудване от наслоявания на горими материали от производствения процес, експертизата е установила, че на л.3322 от делото, в Досието по ПБ е налична Заповед на управителя от 01.07.2015 г., с която се разпорежда да се извършва почистване на строителните конструкции, на технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали, преди настъпване на есенно-зимния период, и периодично през годината, за което да се съставят протоколи, които да се съхраняват в досието по пожарна безопасност на обекта. В досието по ПБ такива протоколи липсват, но експертизата установява, че съгласно чл.9, ал.1, т.5 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г., характерът на конкретния производствен процес – месопреработка с негорими материали, не води до наслоявания с горими материали от производствената дейност, поради което периодичното почистване на конструкцията, оборудването и инсталациите, не повишава пожарната опасност чрез наслагване на горими материали от производствената дейност. Този извод на първоначалната експертиза се подкрепя и от повторната такава, която добавя в заключението си обстоятелството, че технологичният процес на месопреработка се характеризира с много мокри процеси и ежедневно миене /видно от показанията на свидетеля Г.Г. на л.4210-4212, т.14/, при което обективно не се натрупват горими материали от производствената дейност.

От представените по делото писмени доказателства –Договор за дезинсекция и дератизаия от 14.01.2015 г. /на л.24, т.1/, и приложени към него протоколи за периодична обработка /на л.208-214, т.1/ се установява, че ищецът е сключил договор за дератизация на производствените сгради, като такава е била извършвана ежемесечно за шест-месечния период преди възникване на пожара, като последната дератизация е била проведена 11.01.2019 г. /по-малко от месец преди пожара/.

При така събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин възражението на ответника пожарът да е настъпил, или вредите да са били така значителни, в причинна връзка с конкретно незаконосъобразно или небрежно поведение на ответника във връзка с изградената електрическа мрежа и наличните електрически системи и съоръжения – действия или бездействия на управителя или служители на фирмата, изразяващи се в невземане на необходимите мерки и неизвършване на дължими от тях дейности за осигуряване на пожарна безопасност, неподдържане на електрическата мрежа и съоръженията към нея в изправно състояние, неизвършване на регулярна проверка на технологичната годност на електрическите съоръжения, непровеждане на дължимо почистване на производствените сгради, неосигуряване на резервно захранване на помпената станция или неоснователното му прекъсване. Дори да се приеме за установено, че въпреки издадената заповед на управителя, в обекта не е било извършвано почистване на строителните конструкции и електрическото оборудване от наслоявания на горими материали от производствения процес, от заключенията и на двете приети по делото пожаротехнически и електротехнически експертизати е категорично, че характерът на извършваните в сградите технологични производствени процеси не предполага натрупвания на горими материали по строителните конструкции и технологичното и електрическо оборудване, а необходимостта от ежедневно измиване и поддръжка на висока степен на хигиена на производствените процеси намалява възможността за отлагане на остатъчни материали от производствения процес върху конструкцията, машините и съоръженията. С оглед на това, дори да се приеме за установено, че такова почистване на е било осъществявано, не се установява нарушението да е в причинна връзка с възникването на пожара или с размера на настъпилите щети – видно от заключенията и на двете експертизи, пожарът е възникнал в резултат от възникнало късо съединение в кабелите, положени в монтираните кабелни лавици в подпокривното пространство над „Миялно помещение (втр.амбалаж)“, в резултат от нарушение на изолацията на проводниците от гризачи. Разпространението на пожара и невъзможността за овладяването му е произтекла от запалването на контактуващите с кабелите панели с пълнеж от пенополиуретан, които са със сравнително ниска температура на възпламеняване 205 градуса по Целзий, горят интензивно, като гасителните действия са затруднени от горенето на полиуретановата пяна във вътрешността на панела, защитен от листова ламарина, което прави недостъпно проникването на гасителни средства към горящия пенополиуретан.

По отношение на възраженията за принос на увреденото лице чрез необезпечаване на необходимите водни количества за пожарогасене, демонтиране на пожарни хидранти, неподдържане в изправно състояние на външното водоснабдяване за пожарогасене, по делото се установява следното:

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е.С. /протокол от о.с.з. на 24.10.2022 г., л.4200-л.4206, т.14 от делото на ПОС/ се установява, че към месец февруари, 2019 г. е бил служител в Трета районна служба „ПБЗН“-Пловдив, в чийто район на действие е възникнал процесния пожар, като в момента на получаване на повикването той е бил началник-смяна. Той и ръководените от него огнеборци пристигнали първи на мястото на пожара с два пожарни автомобила около 5-7 минути след повикването. Още при прилижаването на автомобилите до село •. се виждал над мястото на пожара гъст тъмен пушек, което наложило незабавно след пристигането да разпореди слагането на въздушно- дихателни апарати. Задълженията на свидетеля изисквали той лично да разузнае и огледа цялата площ, да разбере откъде и как да се атакува пожара, да извърши преценка за необходимост от допълнителни ресурси за пожарогасене /автомобили, огнеборци, гасителни средства/ и да се свърже с Оперативния център, за да ги изиска, да позиционира гасителните автомобили на правилното място, да ги водоснабди, да направи разузнаване къде може да се разпростре допълнително пожарът, както и да осигури безопасността на огнеборците чрез предварително изключване на електрическото напрежение, предвид използването на вода като основно гасително средство. Когато пристигнали на мястото, пожарът бил с периметър около 40 кв.м., и бил обхванал работно помещение /“цехче“/ с рампа пред него, и все още не се бил прехвърлил към задната част на фасадата – към административната сграда, като конструкцията на сградата вече била поддала от температурата – били огънати големи П- образни носещи метални греди и пламъците се виждали през покрива. Първите му действия били да разпореди да се спре тока и да провери дали има налични хидранти, от които да могат да се водоснабдят пожарните автомобили. Пояснява, че хидрантът е водоизточник, който може да бъде подземен или надземен /каквито има по тротоарите на улиците/, снабден с кран с отверстия, към които се скопчват пожарните шлангове и се водоснабдяват – кранът се развива и се зарежда вода. Хидрантите, които са в града, са свързани към градската водопроводна мрежа, а хидрантите в производствените обекти могат да бъдат свързани или с водопроводната мрежа, или със собствен водоизточник, който чрез помпа ги захранва. Пожарните автомобили пристигнали на обекта, заредени с определено количество вода. Водата в автомобилите при пожарогасене се изчерпва и е необходимо автомобила да се водоснабдява. По принцип от хидрантите се зареждат пожарните автомобили, а не се гаси директно от хидрантите, тъй като налягането не е достатъчно за пожарогасене – пожарните автомобили са снабдени с помпи, които осигуряват по-високо налягане на водната струя, за да може да се гаси. Разпоредил на присъстващите на мястото служители на фирмата да се спре електрозахранването, като не може да каже дали към този момент в обекта е имало ток. След като разпоредил проверка на хидрантите, водачът на автомобила, който трябвало да водоснабдява гасителния пожарен автомобил, го уведомил, че в хидранта няма вода, поради което той веднага предприел действия да извика помощ, за да се подвозва вода от друг водоизточник. Бил уведомен и началника комисар М., който пристигнал на мястото на пожара около 30 минути по-късно. На мястото на пожара пристигнали още пожарни автомобили – общо в пожарогасенето участвали 8 или 9 автомобила, и една автоматична стълба. Така, през цялото време на гасенето на пожара, се наложило непрекъснато да се подвозва вода от друг водоизточник, като част от автомобилите били разположени около пожара и бил изградени гасителни линии, а друга част подвозвала вода. Първоначално, преди пристигането на другите пожарни автомобили, свидетелят разпоредил от неговия пожарен автомобил да бъдат изградени две гасителни линии, а вторият автомобил да подвозва вода. Започнали да извършват гасенето с пенообразувател. За около 15-20 минути наличната вода в автомобила се изчерпала, и имало период на изчакване, докато дойдат другите автомобили да ги водоснабдят. Според свидетеля, това изчакване не било продължително, и не е попречило на гасителните действия. Когато дошли другите автомобили, били изградени общо 7 гасителни линии, както и от автомобил „Татра“ на Четвърта районна служба се осъществявало гасене с лафетен струйник, който бил с голям дебит /като водно оръдие/ и можел да пръска насочено, което било ефикасно, но при използването му водата свършва по-бързо. Когато има вода в хидрантите, от тях се водоснабдяват пожарните автомобили, и гасителните линии могат да гасят непрекъснато. Един пожарен хидрант може да зарежда едновременно два автомобила, но ако всички пожарни хидранти зареждат едновременно по два автомобила, налягането на водата в тях би спаднало.

От показанията на свидетеля Г М. /заемащ длъжността •••••••• на РС „ПБЗН“ – Пловдив/ се установява, че в деня на пожара 10.02.2019 г. участвал в гасителните действия в предприятието на „Унитемп“. Обадил му се дежурният от Оперативния център на РД“ПБЗН“-Пловдив, и му съобщил за пожара. Незабавно облякъл специалната екипировка и потеглил с личния си автомобил. Пристигнал на мястото около 19 часа и поел ръководството на гасителните действия. Пожарът бил обхванал около 2/3 от площта и обема на производствената сграда. Заварил на мястото 8 пожарни автомобила – 7 от тях за пожарогасене, и един с авто-механична стълба. Автомобилите имали вода и извършвали гасителни действия. Докладвали му, че токът е спрян и в хидрантите няма вода. Тогава разбрал, че помпите се захранвали от това ел.напрежение, което е спряно. Задължително е токът да бъде спрян. Решението за спиране на тока се взема от първият ръководител, който е с най-висок ранг, пристигнал на мястото на пожара. Поради това, че основното гасително средство е вода, а тя е електропроводима, в 95% от случаите се спира тока, с оглед безопасността на пожарникарите. За да подсигури непрекъснато подаване на вода към пожарните автомобили, които гасят, чрез оперативния център разпоредил да повикат допълнителни пожарни автомобили – пожарен автомобил с 8 тона вода от гр. Стамболийски, и още един с 8 тона вода - „Скания“ от гр. Карлово, също така два пожарни автомобила от гр. Съединение съответно с 2 тона вода и 4 тона вода. Отделно повикал и три специализирани пожарни автомобила, които имали технически възможности за разкъртване и разглобяване на стените на сградата, които били от термопанели. Не е имало период, в който да са били преустановени гасителните действия, поради липса на вода. Първоначално при пристигането му, заварил разположени общо 8 гасителни линии, с оглед личния състав на автомобилите, които били на мястото, като три пожарни автомобила подвозвали вода. След пристигането му гасителните линии били увеличени с още 5 и станали общо 12-13 гасителни линии. Една от тях била подадена към навес с бутилки с газ, с оглед предотвратяване на взрив. Свидетелят обяснява, че броят на гасителните линии не зависи от броя на автомобилите, а от личния състав, тъй като всяка гасителна линия се обслужвала поне от един пожарникар /струяр/. При преместване на струйника реакцията на струята, която е под голямо налягане, е огромна, и един човек не може да я удържи, поради което е необходим и втори – помощник-струяр, за да бъде удържан самият струйник. Не всички автомобили извършвали гасителни действия, някои от тях подвозвали вода. В гасенето се включили общо 13 автомобили. От част от автомобилите били построени гасителни линии, втора група автомобили били застопорени да водоснабдяват гасителните автомобили, и трета група автомобили подвозвала вода. Поради голямата площ на пожара, той не се гасял по площ, а по периметър, тъй като в горящото помещение температурата била висока, а и покривът и металната конструкция били поддали и паднали ниско, и не можело да се влезе с гасителни линии. Направили опит да гасят с лафетен струйник, но дори той не достигал до огнището на пожара, за да се извърши ефективно гасене, тъй като покривът също бил от термопанел, бил паднал ниско до пода на помещенията, и действал като екран. Сградата била от пожарозащитена стоманена конструкция, която при около 650 градуса по Целзий губи носещата си способност, а в огнището на пожара температурата била около 800 – 1000 градуса по Целзий. Не разполагали с екипировка с термоустойчивост на такава температура, но дори да разполагали, свидетелят нямало да разреши да се влезе в горящата сграда, поради опасност за живота на огнеборците. Дори след изграждането на допълнителните гасителни линии не могли да ограничат пожара. Опитали с ъглошлайф да разкъртят конструкцията от термопанели, за да влязат навътре, но не успешно – ъглошлайфът още на първия термопанел задрал още на първите 5 см. и спрял. На следващия ден отново опитали да разкъртят конструкцията, за да доизгасят активните огнища, но отново неуспешно. Невъзможността да се проникне своевременно навътре до огнището на пожара била причината да не успеят да изгасят пожара, въпреки че разполагали с достатъчно техника. Впоследствие направили връзка с други колеги /от Велико Търново/, се оказало, че при подобни пожари колегите им също не са успявали да разкъртят конструкциите от термопанели, тъй като няма техника, която да е в състояние да среже термопанел по време на пожар. Около 5 часа след пристигането на свидетеля на мястото на пожара пламъчното горене било потушено, и разпространението на пожара било ограничено. На мястото били оставени 3-4 пожарни автомобила, които да продължат гасенето.

От изготвената по делото Комплексна пожаро-техническа и електротехническа експертиза вх.№16793/25.05.2023 г. се установява /от отговора на Въпрос №26/, че от строителната документация за обект: „Кланица за червени меса с капацитет 48 тона на ден“ /в том 10 от делото на ПОС/, от обяснителната записка за част „ВиК“ /на л.2754/ се установява, че имота е водоснабден от съществуващ собствен водоизточник – тръбен кладенец, от който се осигурява и необходимото противопожарно водно количество за външно пожарогасене от 5л./сек., което съответства на нормативните изисквания. За целта има изградена помпени станции – първи и втори подем, и резервоар-изравнител с капацитет 8, 6 куб.м. Помпената станция първи подем пълни резервоара, а помпената станция втори подем подава вода от резервоара в изградения в имота площадков водопровод около сградата на предприятието за преработка на месо. Капацитета на помпите, осигуряващи вода за площадковия водопровод, осигурява нуждите от водно количество за целия обект за нормалната му производствена дейност, както и при едновременна работа покрива изискванията за допълнителен воден дебит за пожарогасене от 5 л./сек., а капацитета на резервоара осигурява запас от вода за пожарогасене за 50 минути. В обяснителната записка е налице препоръка на проектанта за подмяна на потопяемата помпа в кладенеца с по-мощна, което би осигурило изцяло необходимото водно количество за всички производствени, питейно-битови и противопожарни нужди. От одобрения проект на л.2769 е видно, че за водоснабдяването на новите сгради за производствени и питейно-битови нужди, както и за осигуряване на вода за външно пожарогасене, в имота ще се изпълни нов сключен площадков водопровод, от който ще се направят отклонения за водоснабдяване на обектите и се ще монтират надземни пожарни хидранти през 100 м. за осигуряване на необходимото водно количество за външно пожарогасене. От Комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите за обект: „Предприятие за разфасофка и преработка на говеждо и свинско месо“, по част „ВиК“ /на л.2232-2234, т.8/ се установява, че новият водопровод ще се проектира като отклонение от съществуващ етернитов водопровод, изграден в двора на бившото ДЗС, с.•.. Проектиран е площадков водопровод със сключена мрежа, която отговаря на конфигурацията на обектите, и предвижда монтиране на пожарни хидранти така, че обхватът им на действие да покрива цялата площ. На базата на проучената строителна документация експертизата обосновава извод, че източникът на захранване с вода на външния водопровод за пожарогасене в производствената база и на външните пожарни хидранти е двустранно – осъществява се от един тръбен кладенец, разположен на територията на имота, както и от обществената водопроводна мрежа, като осигурените по този начин водни количества съответстват на изискванията на Наредба Iз- 1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, и са достатъчни да покрият нуждите при пожарогасене, чрез изградените в имота пожарни хидранти. На л.59-л.60 от експертизата /л.4448-л.4449 от делото на ПОС/ експертизата е визуализирала, че при извършените за нуждите на експертизата проби се установява, че подаването на гасително вещество вода от пожарните хидранти се осъществява и при изключени помпи, от съществуващия обществен етернитов водопровод, изграден в двора на бившето ДЗС в с.•., макар и с по-малък дебит. В отговор на Въпроси №28, 29 и 30, експертизата заключава, че външното противопожарно водоснабдяване за пожарогасене на обекта е решено съгласно изискванията на Наредба №2 за ПСТН и Наредба Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В отговор на Въпрос №31 експертизата посочва, че за производствено предприятие /каквото е обекта, засегнат от пожара/, изискуемата обезпеченост с обем водни количества за пожарогасене с външни хидранти, е 3 часа, и при изискуем дебит от 5 л./сек., се изчислява необходимо водно количество за пожарогасене от 54 куб.м. Този отговор обаче следва да бъде съотнесен с констатациите на експертизата в отговора на Въпрос №26, където е посочено, че съгласно чл.181, ал.1 от Наредба Iз-1971, необходимите водни количества за пожарогасене следва да бъдат съхранявани в резервоар в случаите, в които няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия при максимално часово водоподаване за питейно-битови и/или производствени нужди. В конкретния случай, обаче, външното водоснабдяване за пожарогасене на обекта е осигурено двустранно – както от собствения водоизточник тръбен кладенец, така и чрез обществената водопроводна мрежа. Ето защо, за обекта не е приложимо изискването цялото необходимо водно количество за пожарогасене в продължение на 3 часа с дебит 5 л./сек да бъде съхранявано в резервоар. От отговора на Въпрос №41 се установява, че електрозахранването на помпената станция се е осъществявало от главно табло в производствената сграда, което от своя страна е било захранено по силов кабел, преминаващ през подпокривното пространство на „Предприятие за разфасовка на говеждо и свинско месо“. С проекта от 2006 г. е предвидено дизеловия агрегат да резервира електрозахранването на някои по-важни консуматори, в това число и на помпената станция, когато отпадне централното електрозахранване. Видно от разположението на електрическото табло и трасето на преминаване на кабелите за захранване на помпената станция, работата на съществуващия дизелов агрегат като резервен източник на електрозахранване не е била съобразена със ситуация на пожар в производствената сграда. От отговора на Въпрос №40 се установява, че по нареждане на първия пристигнал на мястото на пожара ръководител – главен пожарникар Е.С., е било изключено електрическото захранване в обекта, като първо е изведено от работен режим резервното захранване от агрегата, след което е извършено изключване на главните прекъсвачи на страна ниско напрежение на силовите трансформатори в БКТП 20 кV. По този начин е отпаднало електрозахранването в предприятието, без да може да бъде резервирано от агрегата. Същевременно, като вероятна причина за слабо налягане в хидрантите, е посочено срутването на конструкцията на сградата, което е разрушило вътрешните водни връзки, и по този начин е настъпило свободно изливане на вода, и не е имало необходимото налягане в хидрантите. В отговор на Въпрос №43 експертизата е категорична, че при условие, че вътрешните за сградата водопроводни кранове са повредени и компрометирани, не е възможно да има налягане в пожарните хидранти, разположени отвън на територията на предприятието. В отговор на Въпрос №27 експертизата обосновава, че с оглед установеното разположение на огнището на пожара, възникнал в подпокривното пространство над окачения таван на помещение, намиращо се във вътрешната част на сградата на Производствения корпус, механизма на възникване и развитие на пожара, високата горимост на топлоизолацията от пенополиуретан и превръщането й в течна горяща маса, и конструктивното свързване на брандмауерите и пожарозащитните стени със стоманената конструкция, която от високата температура е загубила носещата си способност и е рухнала, повличайки брандмауерите, пожарът би се развил по същия начин дори при налична гасителна инсталация.

Така направените от първоначалната експертиза изводи се подкрепят изцяло и от заключението на повторната КПТЕТЕ, изготвена от вещите лица М. и С.. В отговора на Въпрос №43, тази експертиза допълва, че когато вътрешните противопожарни кранове на ВиК инсталацията в сграда на предприятието са били компрометирани, водопроводната система е била с нарушена цялост и херметичност, вследствие на пожара. Пожарните хидранти, разположени отвън, са могли да имат осигурено налягане, въпреки компрометирането на ВПК, в случай, че със спирателните кранове се прекъсне водоподаването към компрометираните вътрешни водопроводни отклонения, но осъществяването на тези действия е било невъзможно и много опасно, предвид създадените от пожара условия.

Съдът намира заключенията на двете експертизи за компетентно изготвени, подробно обосновани, непротиворечиви помежду си в посочените части, и изцяло кореспондиращи на наличната по делото строителна документация, събраните гласни доказателства, и извършените от вещите лица огледи на място, и запознаване с изготвените по надлежен ред веществени доказателствени средства – снимки на мястото на произшествието, налични в приложеното досъдебно производство, както и снимки, изготвени от експертизите, възложени от ответника в хода на разглеждане на преписката по щета. В заключенията са посочени конкретните доказателства по делото, от които са направени изводите, и са цитирани конкретните приложими нормативни технически изисквания, спрямо които е съотнесено констатираното от вещите лица фактическо положение. По тези съображения съдът кредитира изготвените както първоначална, така и повторна комплексни пожаротехнически и електротехнически експертизи, в обсъжданите части.

От приобщените строителни книжа се установява също, че вътрешната водопроводна инсталация на погиналите от пожара сгради е била предвидена да се изпълни от полипропиленови тръби /видно на л.2762, л.2763/, като хоризонталните водопроводни щрангове са били предвидени да са разположени открито, с топлоизолация /видно на л.2755/, като главната хоризонтална водопроводна мрежа бъде изпълнена на окачвачи, закрепени на плочите на тавана през 2 метра /на л.2781/. От техническия паспорт на сградите и удостоверенията за въвеждане в експлоатация се установява, че строителството е изпълнено в съответствие с одобрените проекти, в това число и сградната водопроводна инсталация.

При така събраните доказателства по делото съдът намира за установено от фактическа страна, че сградите, в които са били инсталирани застрахованите при ответника машини, съоръжения и оборудване – предмет на процесната полица, напълно унищожени в резултат от възникналия пожар на 10.02.2019 г., са били построени съобразно одобрени строителни книжа. Същите са били изпълнени в по-голямата си част с метална носеща конструкция и сандвич-панели с пенополиуретанов пълнеж. Били са налице брандмауери и пожарозащитни стени съгласно одобрените проекти и екзекутиви, но същите са били конструктивно прикрепени /съобразно предвижданията на одобрените проекти/ към металната носеща конструкция. Установява се, че пожарът е възникнал над окачения таван в обема на подпокривна конструкция на „Миялно помещение (втр. амбалаж)“, намиращо се във вътрешната част на „Производствения корпус“, в резултат от настъпило късо съединение в кабелите, положени в монтираните кабелни лавици в подпокривното пространство, поради нарушение на изолацията на проводниците от гризачи, въпреки предприетите от ищеца и редовно провеждани мерки за дератизация. Предизвиканите дъги от къси съединения между кабелните жила в кабелните лавици и отделяната при този процес температура са довели до запалване на намиращите се в допир до кабелните скари панели с пълнеж от пенополиуретан, чиято температура за самозапалване е относително ниска, но гори интензивно и при горене развива температура между 800-1000 градуса по Целзий, като гасителните действия са затруднени, тъй като горенето на полиуретановата пяна е във вътрешността на панела, който е защитен плътно от листова ламарина, което прави недостъпно проникването на гасителни средства към горящия пенополиуретан. Пожарът първоначално се е развил в подпокривното пространство, над окачения таван, като е засегнал преминаващите от там кабели както на основното, така и на резервното захранване на производствените мощности чрез наличния дизелов агрегат. По същото трасе са били разположени и електрическите кабели на основното и резервното електрическо захранване на наличната в обекта помпена станция, осигуряваща вода за площадковата водопроводна мрежа от собствения за имота водоизточник - тръбен кладенец, който е имал капацитет да осигурява необходимото противопожарно водно количество за външно пожарогасене от 5л./сек., и който е осигурявал необходимото захранване с вода на разположените в имота пожарни хидранти за външно пожарогасене, наред с водоснабдяването на хидрантите и от съществуващия обществен етернитов водопровод, изграден в двора на бившето ДЗС в с.•.. Съдът намира, че електрическото захранване в Производствения корпус е отпаднало още преди да бъде забелязан пожара, предвид наличните данни по делото, че непосредствено преди да бъде забелязан пожарът хигиенистите са миели с пароструйка, която внезапно е престанала да работи /от изготвените експертизи/, поради увреждането на кабелите в подпокривното пространство от възникналите къси съединения и изгарянето на изолацията им. Изключването на резервното електрическо захранване и на централното електроснабдяване е било необходима предпазна мярка, разпоредена от надлежните органи на РС“ПБЗН“, дошли на мястото на пожара. Към момента на пристигането на първите пожарни автомобили пожарът вече е бил предизвикал деформация на металната носеща конструкция от метални ферми, която е била вече огъната и пропаднала към пода на сградата. Следователно, към този момент сградната водопроводна инсталация, чиито хоризонтални водопроводни щрангове са били изпълнени открито, от полипропиленови тръби, закрепени чрез окачвачи в близост до тавана, вече се били втечнени, предвид ноторния факт, че температурата на топене на полипропилена е значително по-ниска от тази на стоманата. Поради втечняването на тръбите на водопроводната инсталация в сградата, е била нарушена херметизацията на площадковата водопроводна мрежа, и не е имало необходимото налягане на водата в пожарните хидранти – както поради отпадналото електрозахранване на помпената станция, така и поради компрометирането на площадковата водопроводна мрежа, захранвана и от съществуващия обществен етернитов водопровод. Ето защо, ирелевантен е броя на пожарните хидранти, респективно – премахването на някои от тях от ищеца преди пожара. Към момента на пристигането на първите пожарни автомобили, пожарът все още е бил локализиран само във вътрешността на сградата, и е било възможно приближаването до външните оградни стени /изтеглен е находящия се в близост до сградата микробус/, поради което към този момент все още е било възможно да се проникне до водопроводните шахти, изградени при водопроводните отклонения, обслужващи сградата, и да бъдат затворени спирателните кранове, изолиращи компрометираните водопроводни отклонения. В този момент преценката на оторизирания ръководител, основана на извършената от него комплексна оценка на ситуацията, е била да разпореди подвозване на необходимите количества вода от външни за обекта пожарни хидранти /на близката до обекта бензиностанция/. От приетите по делото първоначална и повторна комплексни пожаротехнически и електротехнически експертизи непротиворечиво се установява, че дори хидрантите да са били захранени с вода, пожарът би се разразил по същия начин, тъй като въпреки наличието на достатъчно гасителни средства, технически и човешки ресурси, гасителните средства не са могли да достигнат до огнището на пожара, както и да проникнат до горящата вътрешност от пенополиуретан на сандвич-панелите, от които преимуществено са били изградени сградите.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че не се установява да е налице причинна връзка между механизма на възникване и развитие на пожара, както и на мащаба на причинените от него вреди, с осъществени действия или бездействия на увреденото лице. Ето защо, възражението за съпричиняване на щетите от застрахованото лице се явява изцяло неоснователно.

Като е достигнал до същите изводи по отношение на главния предявен иск, първостепенния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед уважаването на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на остатъка от дължимото застрахователно обезщетение, за претендирания период – от отказа на застрахователя до го плати, до датата на предявяването на иска. В тази връзка съдът намира, че релевираното от ответника възражение за недължимост на лихва за забава върху неплатената част от обезщетението не се дължи, тъй като не бил уведомен за отказа на ползващото лице от правото му да получи остатъка от обезщетението, е неоснователно. Това е така, тъй като застрахователят е изпаднал в забава от датата на отказа да заплати остатъка от обезщетението, като няма спор, че не е направил опит да го плати на правоимащото лице, с което би се освободил от отговорност за забавата. Ето защо, настъпилата забава няма връзка с неуведомяването на застрахователя за отпадане на правото на ползващото лице да получи остатъка от застрахователното обезщетение.

При този изход от спора пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство, но в последното съдебно заседание същата изрично е заявила, че не претиндира такива, поради което разноски не следва да й се присъждат.

Така мотивиран, съдът