Решение № 168 от 30.8.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 263/2026 г.
Районен съд - Несебър30.08.2026 г.докладчик Мария Маркова Берберова Георгиева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т•••• от 12.02.2025г. на М.Т., с което на основание чл.26, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, на „М.С.••“ •••• с ЕИК 2•••••, със седалище и адрес на управление: гр.Б••••, ж.к.С••••, бл.••, вх.••, ет.••, ап.••, представлявано от управителя К.А., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева с равностойност от 25 564,59 евро, за административно нарушение на чл.26, ал.1 от ЗУЧК, и на основание чл.31, ал.1, предл.второ от ЗУЧК, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, с равностойност от 2045,17 евро, за административно нарушение на чл.31, ал.1, предл.второ от ЗУЧК. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас. Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
Мотиви
Административно наказателно дело № 20262150200263 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод жалбата на „М.С.••“ •••• с ЕИК 2•••••, със седалище и адрес на управление: гр.Б••••, ж.к.С••••, бл.••, вх.••, ет.••, ап.••, представлявано от управителя К.А. против Наказателно постановление № Т•••• от 12.02.2025г. на М.Т., с което на основание чл.26, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за административно нарушение на чл.26, ал.1 от ЗУЧК, и на основание чл.31, ал.1, предл.второ от ЗУЧК, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, за административно нарушение на чл.31, ал.1, предл.второ от ЗУЧК. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и да се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не сочат нови доказателства. За административно-наказващия орган М.Т., в съдебно заседание, представител също не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства. Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима – подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити. Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното: При извършена проверка на 14.08.2024 на неохраняем морски плаж „О•••-д••••л••••", община Несебър, област Бургас, експертите в Дирекция „К••••••“ на М.Т. установили, че на морския плаж са разположени трайно в пясъка следните обекти: приблизително 101 бр. слънцезащитни чадъри, 10 бр. плетени слънцезащитни чадъра, 222 бр. шезлонги, дървена конструкция (тип „шатра") с 4 зони, 6 бр. чадъри под нея, и 12 бр. шезлонги, дървена конструкция (тип „шатра") с 3 зони, 5 бр. чадъри под нея и 10 бр. шезлонги, 2 бр. плувни съоръжения (тип „басейн“ или воден атракцион), от които: голям с приблизителни размери - 10 метра на 3 метра и малък с приблизителни размери - 7 метра на 3 метра, 2 бр. волейболни игрища - голямо с приблизителни размери - 40 метра на 15 метра и малко с приблизителни размери - 20 метра на 15 метра, дървена конструкция (тип „люлка"), дървени пътеки (тип „дек") и съдове за битови отпадъци. При направена проверка в интернет страницата на хотел „М••С•••“, собственост на „М.С.••" ••••, контролните органи установили, че се изисква носенето на специална гривна на ръката за използването на услугите на хотелския комплекс, включващи и ползването на плажни принадлежности, разположени на морски плаж Обзордетски лагери", община Несебър, област Бургас - неохраняем. При извършената проверка на место е установено също, че „М.С.••" •••• е поставило и преместваем обект (тип „павилион") – заведение за бързо обслужване, с приблизителни размери - 15 (петнадесет) квадратни метра, което се ползва от гостите на хотел „М••С•••“, като същото е включено в предоставяната хотелска услута, т.е. извършва се търговска дейност без да има правно основание за това. Констатирано е, че на „М.С.••" •••• не е предоставяно правото да управлява и поддържа морски плаж „О•••-д••••л••••", община Несебър, област Бургас, нито чрез договор за възлагане на концесия за услуга за морски плаж, нито чрез договор за отдаване под наем на посочения плаж, т.е. неохраняемият морски плаж „О•••-д••••л••••" се ползва неправомерно, без правно основание. За така установените две административни нарушения, на дружествотожалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият сочи, че както в акта, така и в обжалваното наказателно постановление, не се съдържат ясно, конкретно и непротиворечиво описание на твърдените нарушения съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наред с това се твърди, че в обжалваното наказателно постановление липсва посочване на мястото на установените нарушения. Допълнително се излагат доводи за липса на пълнота по отношение установяване авторството на нарушенията. Твърди се също, че липсват доказателства относно твърдяната търговска дейност чрез преместваемия обект тип „павилион“. Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното: Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени, съответно издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Е. К., присъствала при установяване на нарушенията. В тази връзка, същата установява пред съда, че на процесната дата извършили проверка на неохраняем плаж „О•••-д•••л•••“, на който установили поставянето на преместваем обект – тип „павилион“, както и други вкопани в пясъка басейни, ползването на които било възможно само от гостите на хотел „М••С•••“. Актосъставителят К. сочи, че опитали с колегата й да си вземат безалкохолни напитки от павилиона, но тъй като нямали гривни на ръцете и не били гости на хотела, им било отказано. Така предлаганите услуги на плажа били включени в предлаганите услуги на хотела. След това, актосъставителят К. и колегата й отишли на един от свободните чадъри да разположат кърпите си на шезлонга, но мъж с тениска, на която било изписано името на хотел „М••С•••“ ги помолил да напуснат. Неоснователни са изложените в жалбата доводи за допуснати нарушения на административно-производствените правила при съставяне на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Както в акта, така и в процесното наказателно постановление, установените от контролните органи административни нарушения на чл.26, ал.1 и чл.31, ал.1 от ЗУЧК са описани детайлно, ясно и конкретно. Независимо, че акта за установяване на административните нарушения е попълнен ръкописно, същият е ясен и четим. Както и в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че процесният морски плаж „О•••-д•••л•••“ попада в територията на община Несебър, с което съдът приема, че мястото на установяване на нарушението е достатъчно индивидуализирано с оглед определяне подсъдността при обжалване на наказателното постановление. Неоснователни са и възраженията относно липсата на доказателства относно твърдяната търговска дейност чрез преместваемия обект, тип „павилион“. От показанията на актосъставителят К. безспорно се установи, че по време на извършената проверка, пред обекта имало хора с гривни, на които били предоставяне без проблем безалкохолни напитки, докато на проверяващите било отказано, тъй като не носели гривни и не били гости на хотел „М••С•••“. Гореизложеното налага извода, че дружеството-жалбоподател е било законосъобразно санкционирано за установените от контролните органи административни нарушения. Що се отнася до наложените на дружеството-жалбоподател административни наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидения от закона минимален размер, счита, че съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Мотивиран от горното и на основание чл.63д, ал.5, т.2 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Цитирани разпоредби
9- чл. 26, ал. 1
- чл. 12 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 58 ЗАНН
- чл. 63, ал. 5, т. 2 ЗАНН
- чл. 26, ал. 1 ЗУЧК
- чл. 31, ал. 1 ЗУЧК
- чл. 31, ал. 1
- чл. 42