Решение № 130 от 24.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1571/2025 г.

Производството е по глава ХХІ НПК и е второ по ред. По протест на Окръжна прокуратура - Кюстендил, САС, НО, 11 -ти състав е проверил присъда № 16/17.10.2024 година, постановена по НОХД 110/2024 година на ОС - Кюстендил, с която подс. К. И. М. е бил оправдан по обвинението по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1 НК. Според постъпилия в срока по чл. 319, ал. 1 НПК протест търговското дружество „Вокил Груп“ ЕООД е семейна фирма, установено чрез показанията на свидетелите П. И. - зет и Н. М. - дъщеря на подс. М. и дейността й се осъществява при разпределение на задълженията на семейството на подсъдимия и сватовете - родители на св. П. И.. Според прокурора житейски и търговски нормално било при наличието на такава организация на дейността на дружеството с разпределение на задълженията, подс. М. да е знаел колко земя се обработва, какво се произвежда, къде и как се реализира, какви проблеми има търговското дружество, след като е негов управител. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства, че подс. М. има здравословни проблеми от такъв характер, че да е негоден да разбира действията и постъпките си. Към датата, на която е станал управител и представител на дружеството - 25.04.2019 година, подс. М. не бил навършил 65 години, но имал богат житейски опит, със завършено средно образование е, поради което не може да бъде приравнен на тези хора, които за 100 или 200 лева стават собственици на фирми с големи задължения. Според прокурора подсъдимият съзнателно е подписвал всички документи, касаещи прехвърлянето на дружеството и съответните отчетни документи, касаещи дейността на фирмата. Акцентира се на заключението на изготвената графическа експертиза, с което се установява, че подписът на изследваните документи е положен от подс. М.. Поддържа се, че подс. М. не може да не е знаел какви документи подписва, да не е знаел, че дружеството няма необходимата техника за обработка на земята, а ако е имало наети лица за обработка на земята - да е подписвал платежните ведомости за разход за труд. При положение че е ползвана техника, също е следвало да има разходни отчетни документи, както и документи за транспортни разходи, направени за превозване на продукция, каквито писмени доказателства не били събрани в хода на съдебното следствие, поради което било наивно да се приеме, че изготвените фактури с невярно съдържание били несъзнателно подписани от подсъдимия. Поддържа се, че неупражняването на контрол върху действията на св. П. И. и св. Н. М., не е оневиняващо оправдание и подс. М. следва да понесе необходимата отговорност за умишленото му бездействие, довело до извършеното престъпление. В заключение се изтъква, че мотивите на Кюстендилския окръжен съд били едностранчиви, лишени от житейска и практическа логика, удобни за бързо решаване на делото по същество, а процесът бил воден с изключителна задълбоченост относно разпита на свидетели, пряко заинтересовани от изхода на делото. Изводът на съда за липсата на умисъл у подсъдимия за извършване на престъпление бил в противоречие с останалия съвкупен обективен доказателствен материал и допускал да остане ненаказано незаконното облагодетелстване на семейството на М. с 5283,63 лева. Поискано е присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С въззивния протест не е поискано събирането на доказателства във въззивното производство. Срещу подадения протест не са подадени възражения в срока по чл. 322 НПК. С присъда №19/10.06.2025 година, постановено по ВНОХД № 529/2025 година, САС, НО, 11-ти състав, е отменил протестираната първоинстанционна присъда и е признал подс. К. И. М. за виновен в това, че на 29.01.2020 година пред Д. Й. П. - главен експерт в Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ - гр. Кюстендил като лице което управлява и представлява юридическо лице - „Вокил Груп“ ЕООД - гр. Кюстендил, чрез несъзнаваното участие на пълномощника П. Е. И. от гр. Кюстендил като посредствен извършител подал декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания във връзка със заявено участие по схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци с така подадената декларация от 29.01.2020 година с УИН 10/280519/69277 за подпомагане като земеделски стопанин, представил неверни сведения, че като земеделски стопанин е произвел 63 700 кг пъпеши на обща стойност 5 419,20 лв.- за кампания 2019 година от парцели с обща площ 7.430 ха както следва: парцел № 44183-293-11-1 с площ 0,96 ха, № 44183-293-12-1 с площ 0,25 ха, № 44183- 292-13-2 с площ 2,33 ха, № 44183-293-15-1 с площ 1,08 ха, № 44183-293-16-1 с площ 0,17 ха, № 44183-293-17-1 с площ 0,15 ха, № 44183-293-18-1 с площ 2,03 ха и № 44183-293-19-1 с площ 0,46 ха, находящи се в землището с. Лозно, обл. Кюстендил - декларирал минималното необходимо количество добив и реализирана продукция за получаване на субсидия при реално произведени 19 000 кг на стойност 2028 лв., като надвишеното непроизведено количество пъпеши в размер на 44 700 кг на стойност 3391,20 лв. удостоверил, че действително е произведено с приложени към декларация три броя, съставени от него официални документи с невярно съдържание - фактури, както следва - фактура № 1000000001/06.09.2019 година за продажба на 17.500 кг пъпеши на стойност 1260 лв. с получател ЕТ „Т. - С. А.“, фактура № 0000000068/03.09.2019 година за продажба на 20 000 кг пъпеши на стойност 1 440.00 лв. с получател „Фрут - 2009“ ООД и фактура № 0000000070/10.09.2019 година за продажба на 7.200 кг пъпеши на стойност 691.20 лв с получател ЕТ „М. К. - А и М“ и с това постигнал целта си - доказал, че е произведена и е реализирана продукция в нормативно определения минимум, даващ му право да кандидатства за субсидия в резултат на което получил средства в размер на 5 283.63 лв. по „Схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци“ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, принадлежащ на Европейския съюз, които средства са предоставени на българската държава, разпределяни чрез Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“ - гр. Кюстендил, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата САС възложил на подс. М. и направените по делото разноски в досъдебното и съдебното производство. По жалба на защитника на подс. М. въззивната присъда била проверена по касационен ред и отменена с решение № 544/11.12.2025 година по н.д. № 927/2025 година, ВКС, I н.о., като постановена при допуснати съществени нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав САС. Дадени са указания за процесуална активност от страна на въззивния съд чрез събиране на допълнителни доказателства за разкриване на обективната истина (предимно гласни – чрез разпит на родителите на св. П. И. и св. П. Д.), а и писмени, представляващи официална информация от Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. Кюстендил относно това дали подсъдимият М. в лично качество или в качеството си на собственик, управител или пълномощник на търговско дружество е подавал и друг път заявления, декларации или други документи за получаване на европейско финансиране, чрез които да се провери кои от показанията на св. П. И. – тези от досъдебното производство, на които е изградена обвинителната теза, или тези от съдебното следствие пред първата инстанция, които изключват авторството на подс. М., да бъдат кредитирани като достоверни. САС проведе въззивно съдебно следствие, в което разпита допълнително като свидетели М. К., Ю. В. и Н. М., изиска от ТД на НАП Кюстендил подадената от „Вокил Груп“ ЕООД (ООД), с ЕИК ДДС № BG201964879, справка-декларация за м. 09.2019 година, както и дневника за продажби за този период, както и информация кой е подал посочените документи пред данъчния орган, разкри на основание чл. 62 ЗКИ банковата тайна върху сметка в ДСК BG•••••••• на „Вокил Груп“ ООД и изиска извлечение за получените плащания по сметката през м. септември и м. октомври 2019 година и изиска от Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Кюстендил информация дали подс. К. И. М., ЕГН ••••••••••, е подавал в лично качество или в качеството си на собственик, управител или пълномощник заявления, декларации или други документи за получаване на европейско финансиране. Изслушани бяха и обясненията на подс. М.. Не бе проведен разпит на родителите на св. П. И., тъй като те са починали и не бе установен след справка в НБД Население лице с имената П. Д.. В съдебни прения прокурорът от САС поддържа подадения протест и моли да уважен, като подс. М. бъде признат за виновен за това, че чрез подаване на три броя фактури, които са документи с невярно съдържане, е получил средства в размер на 5283 лева по „Схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци“ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 248, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което с оглед чистото му съдебно минало да бъде към минималния размер и изтърпяването му да бъде отложено на основание чл. 66 от НК. Защитникът на подс. М. пледира за оставяне в сила на оправдателната присъда на Окръжен съд - Кюстендил. Счита, че протестът на ОП-Кюстендил не е подкрепен с никакви доказателства, а деянието на подзащитния му е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 248а, ал. 2 от НК, това престъпление би могло да бъде извършено само при условията на пряк умисъл. В случая такъв не бил налице тъй като подс. М. нито е подавал, нито е декларирал неверни обстоятелства в ДФ „Земеделие“, поради което според защитника единствената справедлива присъда е оправдателната присъда. От доказателствата по делото се установявало безспорно, че подсъдимият не се е явявал в ДФ „Земеделие“, не е подавал декларация с невярно съдържание и не е декларирал неверни обстоятелства, освен това той по никакъв начин не е участвал в дейността на фирмата. С тези съображения моли оправдателната присъда на Кюстендилския окръжен съд да бъде оставена в сила. Подс. М. се присъединява към доводите на защитника си и сочи, че не е незаконно да има фирма на свое име, когато има изпълнител, който да ръководи фирмата от негово име по силата на пълномощно, изготвено от адвокат и заверено от нотариус. Моли да бъда оправдан. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства както от първата инстанция, така и във въззивното производство, намери за установено следното: Въззивният протест е допустим, като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, но е неоснователен. Първостепенният съд въз основа на събраните и проверени от него писмени и гласни доказателства вярно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон като е оправдал подс. М. по повдигнатото му пред съда обвинение по чл.248, ал. 5, във вр. ал. 3, ал. 2 и ал.1 от НК. Установено е по делото по несъмнен начин, че подсъдимият М., който е пенсиониран зооинженер, е баща на св.Н. М., която живее на съпружески начала със св. П. И.. М. по професия е счетоводител, има частна счетоводна къща и същевременно е регистрирана и като земеделски стопанин. Фактическият й съпруг П. И. също бил регистриран като земеделски стопанин. Освен това, той бил съдружник с Ц. Ц. в регистрираното на 14.03.2012 година търговско дружество „Вокил Груп“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил и с предмет на дейност земеделие - засаждане, отглеждане и продажба на зеленчуци, вкл. и пъпеши. На 02.08.2018 година св. П. И. станал едноличен собственик на капитала на търговското дружество, което било преобразувано от ООД в ЕООД без промяна в предмета на дейност. Счетоводното обслужване на „Вокил Груп“ ЕООД, което било регистрирано по ЗДДС, било осъществявано от св. М., която не само изготвяла дневниците за покупки и продажби и справкитедекларации по ЗДДС, които подавала с КЕП пред ТД на НАП София офис Кюстендил, но също така изготвяла и фактурите за продадена земеделска продукция. Св. П. И., подпомаган от покойните си родители – Д. Д. И. (починала на •••••••• година, ДП, т. 1, л. 93) и Е. П. И. (починал на •••••••• година), осъществявал агротехническите мероприятия във връзка с отглеждането на пъпешите и др.зеленчуци. П. разполагал и с техника за обработка на земеделските земи, които били взети под наем. Поначало произведената земеделска продукция се продавала на клиенти още на полето, като П. или неговият баща се обаждали по телефон на св. М., съобщавали й вида на продукцията, количеството, цената, данните на купувача, а тя изготвяла фактурите, които били предавани на клиентите. Подс. М. помагал на дъщеря си и зет си, според възможностите си. Между тримата съществува доверие, взаимно уважение и взаимопомощ. Свидетелите М. и П. считали „Вокил Груп“ ЕООД за семейна фирма. Като земеделски производители те следели какви програми за подпомагане със средства от европейските фондове се обявяват и вземали решения за кои от тях да кандидатстват. Така в две кампании – за 2018 година и за 2019 година „Вокил Груп“ ЕООД подало заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания (обвързано подпомагане) на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). За кампания 2019 година св. П. И. подал заявление с УРН № 570602 и УИН 10/1280519/69277 за стопанската 2018/2019 година за подпомагане като земеделски стопанин по „Схемите за обвързано с производство подпомагане за плодове и зеленчуци“ на общо 7.430 ха земеделска земя, на които да се засеят и отгледат пъпеши, което е било задължително условие за кандидатстване по тази схема. За участие в обвързаното подпомагане на отглеждането на пъпеши изискуемият се реализиран на пазара добив, реколта 2019 година, бил в размер 8450 кг от хектар или общото произведено и реализирано количество пъпеши от дружеството е следвало да не е по-малко от 62 7832,500 кг. При подаване на заявлението св. И. не посочил, че дружеството ще отглежда и дини. Към заявлението И. приложил и всички други необходими документи - договори за наем и други документи за право на ползване на посочените площи земеделска земя в с.Лозно, Кюстендилска област, попадащи в парцели № 44183-293-11-1 с площ 0.96 ха, № 44183-293- 12-1 с площ 0.25 ха, № 44183-293-13-2 с площ 2.33 ха, № 44183¬293-15-1 с площ 1.08 ха, № 44183- 293-16-1 с площ 0.17 ха, № 44183-293-17-1 с площ 0.15 ха, № 44183-293-18-1 с площ 2.03 ха и № 44183-293-19-1 с площ 0.46 ха. На 04.02.2019 година св. И. попълнил Анкетна карта за регистрация като земеделски стопанин на „Вокил груп“ ЕООД за имоти, находящи се в селата Берсин, Лозно и Соволяно, община-Кюстендил, описани в анкетни формуляри. Св. М. и св. П. И. обсъдили помежду си и взели решение, че за бизнеса на търговското дружество би било по-изгодно собственик на капитала да бъде подс. М., поради обстоятелството, че след като е пенсионер, следва да се внасят само здравни осигуровки, а пък св. П. да продължи да упражнява дейността като пълномощник. Подс. М. се съгласил да подпомогне дъщеря си и зет си, на които имал пълно доверие. Така на 19.04.2019 година св. П. И. прехвърлил на подсъдимия М. дружествения си дял в търговско дружество „Вокил Груп” ЕООД и на 25.04.2019 година подсъдимият бил вписан в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ като собственик на капитала. На 30.04.2019 година подс. М. дал на зет си нотариално заверено пълномощно, по силата на което И. бил упълномощен с всички присъщи за управителя и собственика на дружеството права, включително и представителство на дружеството пред Областна дирекция „Земеделие“ и Държавен фонд „Земеделие“, право да подава заявления, включително такива по схеми и мерки за директни плащания по програма за получаване на субсидии пред ДФЗ-Кюстендил и ОСЗ-Кюстендил. Така св. П. продължил да осъществява както и дотогава предмета на дейност на дружеството – земеделие, свързано със засаждане, отглеждане и продажба на зеленчуци, включително и пъпеши. Установено е по делото от първата инстанция, че през 2019 година представители на ДФ „Земеделие“ не са извършвали проверка дали на заявените площи в с. Лозно са засети и отглеждани пъпеши. На 21.01.2020 година св. П. И. се явил в Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“ - гр. Кюстендил, в която бил приет от св. Д. П. - Главен експерт в дирекцията. Като пълномощник на подс. М. св. И. представил общо 5 бр. копия на фактури с номера - № 0000000067/03.09.2019 година за продажба на 12 000 кг. пъпеши на стойност 1 440.00 лв. с получател „Иво 420“ ЕООД; № 0000000068/03.09.2019 година за продажба на 20 000 кг. пъпеши на стойност 1 440.00 лв. с получател „ФРУТ - 2009“ ООД; № 0000000069/03.09.2019 година за продажба на дини на стойност 1080.00 лв. с получател „Б. И.-Б.“ ЕТ; №0000000070/10.09.2019 година за продажба на 7 200 кг. пъпеши на стойност 691.20 лв. с получател ЕТ „М. К. - А и М“ и фактура № 0000000071/18.09.2019 година за продажба на 7 000 кг. пъпеши на стойност 588.00 лв. с получател „Иво 420“ ЕООД и електронен опис на фактурите на дигитален носител. По утвърден образец от изп. директор на фонда, публикуван в интернет за публичен достъп на всеки кандидат за субсидия, във форма „ексел“ таблица били описани фактурите и подробности свързани с реализацията на земеделската продукция. Св. П. направила проверка и установила, че дружеството има право да кандидатства по тази схема, тъй като е заявило това през 2019 г. с подаването на общо заявление за подпомагане в Общинска служба по земеделие (ОбСЗ), когато било извършено и очертаването на обработваната земеделската земя. След това пристъпила към изготвяне на декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3/17.02.2015 година във връзка със заявено участие по схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци, като въвела представения дигитален носител в компютърните масиви на Областна дирекция (ОД)-Кюстендил към ДФ „Земеделие“. В резултат на това автоматично се генерирала декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 година. Св. П. я принтирала и св. И. я подписал и към нея приложил на хартиен носител заверените копия на фактури с №№ 67 до 71, за да докаже с тях реализираната продукция пъпеши през 2019 година. Както бе посочено по-горе – св. И. не е подавал заявление за подпомагане за посев и отглеждане на дини, а съгласно заключението на назначената в досъдебното производство агрономическа експертиза от заявените за подпомагане 7,430 хектара земеделски земи той следвало да реализира количество не по-малко от 62 783, 500 кг. Съгласно фактурите с №№ 67, 68, 70 и 71 дружеството е продало 46 200 кг пъпеши. На 29.01.2020 г, св. И. отново се явил пред св. Д. П. в ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. Кюстендил и като пълномощник на „Вокил Груп“ ЕООД направил искане за корекция в декларацията от 21.01.2020 година. Представил й нов дигитален носител, на който в утвърдената „ексел“ таблица от фонда били описани 5 бр. фактури – фактурите с №№ 67, 68, 70 и 71, както и нова фактура №1000000001/06.09.2019 година, според която представляваното от него дружество е продало на ЕТ „Т. – С. А.“ 17 500 кг пъпеши на стойност 1 260 лв. Била изготвена нова декларация от 29.01.2020 година по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 година, която св. И. подписал. Към нея приложил заверени копия на посочените по-горе фактури, с които дружеството „Вокил Груп“ ЕООД доказвало, че като земеделски стопанин през 2019 година е произвело от заявените 7.430 ха обработваема земеделска земя 63 700 кг. пъпеши на обща стойност 5 419.20 лв. В резултат на заявеното от „Вокил Груп“ ЕООД, ДФ „Земеделие“ оторизирал и изплатил на дружеството сумата от 5 283.63 лв., за което било издадено Уведомително писмо № 02-100-2600/4546 от 04.08.2021 година, подписано от зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“ П. С.. Видно от фактурите – всички плащания по тях е следвало да бъдат направени от получателите на селскостопанската продукция по банков път. От представеното извлечение от банковата сметка на дружеството става ясно, че за целия месец септември 2019 година в периода от 09.09.2019 година до 30.09.2019 година са постъпили общо 850 лв., като всичките са внесени от св. П. И. и с основание – захранване на сметка. Не се установява нито едно плащане на основание издадените фактури. Аналогично е и положението по банковата сметка през следващия месец октомври 2019 година. Тогава по сметката са постъпили общо 11 007,98 лв., от които 403,19 лв. от ДФ „Земеделие“ и 1 344,79 лв. – възстановяване по опростена процедура от ТД на НАП (сумата отговаря изцяло на посочената раздел Д на справкатадекларация по ЗДДС, подадена на 14.10.2019 година с КЕП от св. М.), а останалите са внесени от св. П. И. с основание – захранване на сметка. Не се установява плащане на основание издадените фактури. От изисканата от ДФ „Земеделие“ информация става ясно, че като физическо лице подс. К. М. няма подавани никакви заявление до фонда, по директни плащания след като е станал собственик на капитала на „Вокил груп“ ЕООД, заявления през 2019 и 2020 година е подавал не той, а св. П. И. като негов пълномощник, едва след 13.05.2021 година подсъдимият е започнал да подава заявление по директни плащания, или по програма за развитие на селските райони 2014-2020 година, или по направление ПРСР Подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомогане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна и накрая – направление КСП – Държавни помощи. Видно от дневника за продажби, който ведно със справката-декларация по ЗДДС е подаден от св. М. с КЕП – фактурите с №№ 67, 68, 69, 70 и 71 са вписани в него, но не и фактура №1000000001/06.09.2019 година за 17 500 кг пъпеши на стойност 1 260 лв. с получател Т. – С. А. ЕТ. Според заключението на съдебно-графическата експертиза, подписите в графи „Съставил К. М.“ и подписите, над отпечатъци от щемпел „Вярно с оригинала“ в електрографски заверени копия на фактури № 68/03.09.2019 година и № 70/10.09.2019 година са изпълнени от подс. К. М.. Окръжният съд е подложил на внимателен анализ събраната и проверена от него доказателствена съвкупност, като е обсъдил всички доказателствени източници поотделно и в тяхната взаимовръзка. Фактическите изводи са изведени от процесуално валидни доказателства и доказателствени средства (гласни, писмени и заключения на експертизи), чието съдържание е вярно интерпретирано, при спазване на правилата на формалната логика. Приетата за доказана фактическа обстановка от първостепенния съд не се разколебава, а се потвърждава от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства. ОС Кюстендил изключително внимателно е подходил към оценката на показанията на св. П. И., дадени на три пъти в съдебно следствие, съпоставяйки ги с тези от досъдебното производство, в които свидетелят е посочил, че подс. М. е този, който се е грижел за обработваните от „Вокил груп“ ЕООД земеделски земи, доколкото именно на тези показания е изградена обвинителната теза, че е налице посредствено извършителство на престъплението по чл. 248а, ал. 5 НК. След приобщаване по реда на чл. 281 НПК на показанията на св. И. от досъдебното производство, съдът, следвайки правилния процесуален подход - да ги съпостави с останалите доказателства и доказателствени средства, е достигнал до верния извод, че на досъдебното производство св. П. И. не е разкрил действителните си отношения с подсъдимия, за да избегне личната си наказателна отговорност и че показанията, според които подсъдимият е осъществявал дейността на дружеството и е ръководел същото лично, са недостоверни. Съдът правилно е преценил, че показанията на свид. П. по време на съдебното следствие вярно описват действителното участие на подсъдимия в дейността на дружеството, която през 2019 година се свеждала единствено до „формален собственик“ на дружеството, без да извършва присъщата дейност за собственик на дружеството. Този извод съдът е извел при съпоставка между показанията на св. И. и св. М. от една страна и обясненията на подс. М.. САС намира, че точно тези доказателсвени източници, не могат да служат за непоколебима основа за подобен фактически извод. С относителна много по-голяма тежест са датата на упълномощаване - 30.04.2019 година, която е непосредствено след придобиване на собствеността на дружеството от подсъдимия, както и обема и вида на делегираните правомощия на пълномощника, сочещи на привидност на промяната на собственика и неангажирането му с дейността на дружеството, извод, който първият съд е направил и изцяло се споделя от САС. Към тях следва да се добави и това, че преди да прехвърли дружествения дял на подс. М., св. И. вече е бил предприел действия по подаването на заявления, които манифестират неговото, а не на подс. М. желание, да се ползва от субсидии в земеделието, отпускани от европейските фондове. На следващо място идват показанията на св. М., която макар да е дъщеря на подсъдимия и да е във фактическо съжителство със св. И., което я определя като заинтересовано лице, което има основание да не бъде обективно в разказа си, дава смислено и логично обяснение кое е наложило смяната в собствеността на дружеството, което не се опровергава от нито едно друго доказателство или доказателствено средство. Налице е и съвпадение на показанията на св. М. и св. И. по какъв начин поначало се извършвало фактурирането на продаваната на полето директно на купувачите земеделска продукция. По-нататък – не е без значение и обстоятелството, че свидетелите М. К., Б. И. и Ю. В. никога и по никакъв повод не са контактували и не им е известна личността на подс. М., включително и като собственик на капитала и управител на търговското дружество „Вокил Груп“ ООД. Затова наличното по делото и обективно по своя характер доказателство – фактът, че две от инкриминираните три фактури са подписани от подс. М., което е установено по експертен път чрез заключението на съдебно-графческата експертиза, което правилно първата инстанция е оценила като компетентно, пълно и обосновано, не е достатъчно, за да бъде направен обоснован и несъмнен извод, който да не почива на предположения, че именно подс. М. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение и го е осъществил посредствено – чрез деятелността на св. П. И.. Въззивната инстанция не намира за необходимо да обсъжда на собствено основание множеството събрани, проверени и анализирани от първия съд писмени и други гласни доказателства. Достатъчно е да се посочи, че изложените в мотивите на проверяваната присъда аргументи за тяхната процесуална валидност и достоверност изцяло се споделят от САС. Несъмнено, след получаването на информацията от ТД на НАП – офис Кюстендил, фактурата, издадена на ЕТ „Т.-С. А.“ за продадени 17500 кг пъпеши, е с невярно съдържание, тъй като независимо че е от дата 06.09.2019 година, тя не е вписана в дневника за продажби на „Вокил Груп“ ЕООД за м. септември 2019 година. Този факт е в подкрепа на изложените от ОС Кюстендил съображения по какви причини не приема, че е възможно С. В. А., чийто непосредствен разпит е невъзможен поради смъртта му, да е закупил такова количество пъпеши. Следващият аргумент на САС в подкрепа на този извод е обстоятелството, че количеството килограми на фактурираните пъпеши е твърде сходно с това за дините, за които е издадена фактура № 69/03.09.2019 на „Б. И. – Б.“ ЕТ, но за която селскостопанска продукция търговското дружество не може да търси субсидия, тъй като не е заявило намерението си за такава. Що се отнася до другите две инкриминирани фактури, към аргументите на решаващия съд, с които дава вяра на показанията на свидетелките Ю. В. и М. К., че никога не са получавали пъпеши от търговското дружество през септември 2019 година, САС намира за необходимо да добави, че доводите на св. П. И., че не би могъл да знае данните на съконтрагентите си, за да поиска св. М. да изготви оспорените фактури, се опровергават от събраните писмени доказателства, представени от Областната дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Кюстендил. Видно от същите по повод субсидията за 2018 година, св. И., който към онзи момент е бил единствен собственик и управител на „Вокил груп“ ЕООД е продал с фактури №№ 40 и 41 от 03.092018 година на ЕТ „М. К. А и М“ както пъпеши, така и дини, поради което както той, така и св. М., която е осъществявала счетоводството на дружеството, е разполагала с данните на ЕТ. От друга страна – както вече беше споменато, сама св. М. има регистрация като земеделски стопанин и в това й качество тя пък на 03.09.2019 година е продала 3500 кг пъпеши на „Фрут-2009“ ООД с МОЛ Ю. В., за което е съставила фактура № 12/03.09.2019 година и пак на същата дата, но вече за доставчика „Вокил Груп“ ЕООД е съставила и подс. М. е подписал, втора фактура, според която Ю. В. е закупила за същото дружество още 20000 кг пъпеши. При установената фактология крайният извод на първата инстанция, че деянието, за което на подс. М. е повдигнато обвинение по чл. 248а, ал. 5 във връзка с ал. 3, ал. 2 и ал. 1 от НК, е несъставомерно както обективна, така и от субективна страна е верен. Правилно съдът е посочил, че поначало обстоятелствената част на обвинението изключва основния състав по чл. 248а, ал. 1 НК, който не се отнася да случаите, когато се подават документи за получаване на средства от фондове на Европейския съюз, която хипотеза е уредена в други състави на чл.248а, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НК. Верен е и направеният от Кюстендилския окръжен съд анализ на обективните и субективни признаци на посочените престъпни състави, както и това, че поначало подс. М. е годен да бъде субект на квалифицирания състав по чл. 248а, ал. 3 НК, стига да е осъществил някоя от предвидените в закона форми на изпълнителното деяние - предоставяне на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение за предоставянето им. Установената по делото фактология изключва обсъждането на втората форма на изпълнително деяние, а що се отнася до първата – то това предоставяне не е осъществено защото подсъдимият не е подал в ОД на ДФЗ-Кюстендил документите - предмет на престъплението. Установено е по категоричен и несъмнен начин, че „подставеното лице“ П. И. според обвинението, чрез св. М. е изготвило документите и е набавило необходимите фактури, с които да докаже произведеното минимално количество пъпеши за получаване на субсидията от средствата на ЕС. Подсъдимият М. не е имал никакво участие в подготовката на конкретните документи, като единствено е упълномощил „подставеното лице“ да подава такива документи и е подписал фактурите, изготвени от неговата дъщеря по данни на нейния съпруг, защото тя го е помолила. Подсъдимият не е бил запознат с документите и с фактурите, не е съзнавал, че подписва 3 броя фактури с невярно съдържание, не е давал документите на „подставеното лице“- св. П. И., а единствено се е предоверил на действията на своята дъщеря и зет и не е упражнил нужния контрол, тъй като ясно е съзнавал, че е формален собственик на дружеството. Верен е и крайният извод на решаващия съд, че в случая са получени средства от фондове на ЕС, в размер на 5 283.63 лв. от дружество „Вокил Груп“ ЕООД, което е отговаря на престъпния състав по чл. 248а, ал. 5 НК, но това е в резултат на извършените подготвително-организационни действия на св. И., който сам и с помощта на св. М. е подготвил документите за кандидатстването, включително фактурите за продажба на пъпеши от дружество „Вокил Груп“ ЕООД, с чието производство се занимавал лично и средствата от продажбата на които, както и сумата от 5 283.63 лв., получени като субсидия от европейски фонд, били предназначени за семейството им. В изложените в протеста съображения, с които се атакува оправдателната присъда, се изразява несъгласие с анализа на доказателствата, но практически, не се сочат пороци от аналитично-оценъчната дейност на първата инстанция. Съдът не е оправдал подс. М. защото страда от някаква интелектуална инсуфициенция, за да се изтъкват аргументи, свързани с неговата възраст, образование и житейски опит. Обстоятелството, че по някакъв начин в отглеждането на земеделската продукция са участвали родителите на св. И. и че се касаело за семейна фирма, съвсем не означава, че подс. М. е длъжен да знае как се организира стопанската дейност на дружеството, колко земя са обработва, какво се произвежда и как се реализира и да се твърди обратното е хипотеза, която е възможна, но прокурорът не я е доказал, поради което се касае за предположение, а присъдата не може да почива на предположения. Доказателствено необезпечено е твърдението в протеста, че подс. М., неговата дъщеря, зет и родителите на зет му са си разпределили задълженията в организацията на дейността на дружеството, което почти налага извод, че те едва ли не са действали като ОПГ. Доказателствено необезпечено е и твърдението, че дружеството е нямало необходимата техника за обработка на земята. Прокурорът нито в досъдебното, нито в съдебното производство е поискал събирането доказателства за изясняването на този въпрос. Това се отнася и до аргументите, че ако пък била ползвана техника следвало да има разходни отчетни документи, както и документи за транспортни разходи, направени за превозване на продукция, каквито писмени доказателства не били събрани в хода на съдебното следствие. Вън от вниманието на прокурора е останало, че според показанията на св. М. и св. И. купувачите са идвали на полето със собствена превоз, поради което не може да се очаква в търговското дружество да се съхраняват превозни документи. Вярно е, че за съда важи принципа на чл. 13 НК и той длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, но това изискване е и към прокурора, който в крайна сметка не може да бъде заместен от съда в поддържането на обвинителната теза и събирането на доказателства в негова полза.Не може да бъде споделен и отправения към първостепенния съд укор, че мотивите му били едностранчиви, лишени от житейска и практическа логика, удобни за бързо решаване на делото по същество. Съдът достатъчно задълбочено е обсъдил цялата доказателствена съвкупност и изводът за липса на умисъл у подсъдимия е основан на цялостния и съвкупен анализ на доказателствената маса. При цялостната проверка на протестираната присъда САС не намери решаващият съд да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата, нито пък неправилно да е приложен материалният закон, което да налага нейното изменение. По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД