Решение № 3278 от 14.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3947/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Образувано е по жалба на Медицински университет – София срещу разпореждане на ЧСИ Р.А., с което е оставено без уважение искането му от 30.12.2025 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20258480401054, образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2025 г., издаден по адм. дело № 7342 на АС-София за сумата от 10.00 лева. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 13 от ЗВО Медицински университет – София е държавно висше училище с принципал Министерство на образованието и науката, а разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от ГПК изрично забранява изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, предвиждайки специален ред по ал. 2 за изплащането на такива вземания. Университетът е създаден въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия, притежава една единствена бюджетна сметка в БНБ, наблюдавана чрез разплащателната система СРЕБРА, по която постъпват както трансфери от държавния бюджет, така и европейски средства, като липсва механизъм за разграничаването им, поради което намира приложение и забраната по чл. 520 от ГПК. Моли съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен. В отговор Ц . И . И . оспорва жалбата. Посочва, че Медицински университет – София не е „държавно учреждение" по смисъла на чл. 519 от ГПК, а самостоятелно юридическо лице с особен публичноправен статут (държавно висше училище), поради което издаването на изпълнителен лист и образуването на изпълнително производство е процесуално допустимо, като единственото ограничение се отнася до процесуалния способ за удовлетворяване на вземането. Чл. 520, ал. 1 ГПК не допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на държавни висши училища, когато са постъпили като субсидия, трансфер или заем от държавния бюджет, но това не означава, че изпълнителното дело трябва да бъде прекратено – кредиторът има право да получи удовлетворение от други активи или по начина, предвиден в специалния ред по чл. 519, ал. 2 ГПК. Аргументът на Ректора за наличието само на „единствена бюджетна сметка" не води до недопустимост на делото, тъй като изпълнение върху сметките, по които постъпват субсидии, не се допуска, но ако длъжникът има друго секвестируемо имущество, спрямо него може да се проведе изпълнение по общия ред. При справка в сайта на Медицински университет са установени множество банкови сметки, което може да се установи и от съдебния изпълнител чрез справка в РБСС към БНБ, поради което твърдението, че МУ има само една банкова сметка, не отговаря на действителността. Моли съда да отхвърли жалбата на Ректора на МУ – София и да присъди сторените разноски в настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение. ЧСИ Р.И.А. счита жалбата на Медицински университет – София за неоснователна. В българското законодателство липсва легална дефиниция на „държавно учреждение", но по тълкувателен път се приема, че държавното учреждение е юридическо лице без собствен патримониум, което подпомага държавни органи при упражняване на властнически правомощия и е изцяло на бюджетна издръжка от републиканския бюджет. Нормата на чл. 519 ГПК, тълкувана във връзка с чл. 520 ГПК, прави разграничение между държавни учреждения, изцяло субсидирани от държавния бюджет, и бюджетно субсидирани юридически лица, които имат и собствени доходи от дейността си. В т. 13 на ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че „лечебните и учебните заведения" са „бюджетно субсидирани заведения и несеквестируемостта на имуществото им се ограничава до получаваната бюджетна субсидия", като учебните заведения не са държавни учреждения, но изпълняват значими публични функции, гарантирани от държавата. Гарантираната закрила се предоставя чрез отделна, специална банкова сметка в БНБ, по която постъпват субсидиите, където запори не са наложени по настоящото изпълнително дело. При липса на легална дефиниция и при наличие на задължителни указания на ВКС за характера на учебните заведения, ЧСИ счита, че приложимата норма спрямо длъжника е чл. 520 ГПК, а не чл. 519 ГПК, поради което изпълнителното производство не трябва да бъде прекратявано, а извършените изпълнителни действия са правилни и законосъобразни. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: Производството по изпълнително дело № 20258480401054 по описа на ЧСИ Р.А. е образувано по молба в х. № 9784/19.12.2025 г. на Ц.И.И. против Медицински университет – София. Взискателят се легитимира с изпълнителен лист от 05.12.2025 г., издаден по адм. дело № 7342/2025 г., обективиращ осъждане на Медицински университет да заплати на Ц.И. сумата от 10 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК. На 30.12.2025 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение. С молба от 16.01.2026 г. длъжникът е възразил срещу възможността парични задължения срещу държавно учреждение да се събират по принудителен ред и е поискал прекратяване на делото. С разпореждане от 05.02.2026 г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, държавните висши училища не са държавни учреждения по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК. Те са самостоятелни юридически лица с особен публичноправен статут, които изпълняват значими публични функции, но притежават и собствени източници на финансиране извън държавната субсидия. Според т. 13 на цитираното тълкувателно решение, учебните заведения са "бюджетно субсидирани заведения и несеквестируемостта на имуществото им се ограничава до получаваната бюджетна субсидия". Това означава, че изпълнителното производство е допустимо да бъде образувано, забранено е само налагането на запор върху конкретната бюджетна сметка в БНБ, по която постъпват държавни субсидии. Изпълнението може да бъде насочено към друго имущество на университета или други банкови сметки с небюджетни средства. При тези съображения съдът приема, че разпореждането на ЧСИ Р.А. да остави без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело е правилно и законосъобразно. Изпълнителното производство следва да продължи, като изпълнителните действия трябва да бъдат насочени към имущество и сметки на МУ – София, различни от специалната бюджетна сметка в БНБ, по която постъпват държавни трансфери и субсидии. Мотивиран от горното съдът