Решение № 119 от 11.8.2026 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 14/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова претенция с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, депозирани от А. В. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетните Н. Й. и И. Й. срещу бащата на децата И. К. Й., ЕГН ••••••••••, за лишаване на последния от упражняване на родителски права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца. Претендира се определяне на издръжка на децата, платима от баща им, доколкото такава не е била присъдена до настоящия момент, на осн. чл. 134, т. 1 от СК, като ищцата счита, че същата следва да бъде в размер на 200 евро, за всяко дете. Моли се да бъде определен подходящ режим на лични отношения между бащата и децата, на осн. чл. 134, т. 2 от СК. Сочи се в исковата молба, че от съвместното си съжителство с ответника, страните имат две общи деца - детето Н. И.ва Й., ЕГН ••••••••••, родено на 30.11.2019г. и детето И. И.в Й., ЕГН ••••••••••, родено на 03.08.2021г. Малко след раждането на децата, отношенията между двамата партньори са се влошили, което е довело до тяхната фактическа раздяла на 02.01.2022г. Непосредствено след раздялата между страните, ищцата А. С. се установила заедно с двете деца в гр. В.П.. През времето, в което страните са живеели заедно, ответникът не бил показвал загриженост и притеснение за детето. От момента на раздялата до настоящия момент именно майката А. е тази, която изцяло и приоритетно полага ежедневните грижи за децата, осигурявала тяхното физическо, емоционално и социално развитие, както и финансово ги издържа сама. Тя поемала всички разходи, свързани с храна, облекло, медицински грижи, детска градина, учебни материали и други необходими средства за нормалното развитие на децата. В ежедневните грижи ищцата разчита единствено на помощта на своите родители и близки. Сочи се, че майката притежавала необходимите родителски, морални и възпитателски качества, проявява постоянство, отговорност и ангажираност към благополучието на децата. Излага, че от друга страна, ответникът след раздялата с ищцата, постепенно се дистанцирал и отчуждил от децата си, като към настоящия момент демонстрирал трайно, пълно и необратимо дезинтересиране от тях. Според ищцата, поведението му представлявало системно и продължително неизпълнение на основните родителски задължения, визирани вчл. 125 от СК. Същият не полагал никакви грижи, не участва в отглеждането и възпитанието на децата, не поддържал контакт с тях, не се обаждал по телефона, не проявявал желание да ги вижда, не търсил информация за здравословното им състояние, развитие или нужди. Бащата не е предоставял никаква финансова помощ, не е плащал издръжка, не е купувал дрехи, храна, подаръци или други необходими вещи. Това поведение, се сочи, че продължавало повече от три години, което надхвърля всякакви разумни срокове и показвало трайно и необратимо съзнателно откъсване от родителската роля. Изрично се подчертава, че липсата на активност, интерес и участие в жИ.та на децата представлява тежко нарушение на родителските задължения и е основание за лишаване от родителски права. Акцентира, че съобразно практиката на ВКС, „родител, който доброволно се е поставил в положение на пълно отсъствие от жИ.та на детето, сам е прекъснал връзката с него", а това представлява основание за прилагане на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Сочи се още, че неплащането на издръжка, представлява самостоятелно и достатъчно основание за лишаване от родителски права, когато е продължително, без уважителни причини и съчетано с липса на грижи. Обръща внимание, че издръжката е „минималният израз на родителска грижа", а нейното неизпълнение показва пълно откъсване от родителската отговорност. Допълва, че в мотивите си ВКС подчертава, че родител, който не осигурява никакви средства за издръжка, независимо от възможностите си, нарушава едно от най-основните си задължения към детето. Излага, че в конкретния случай поведението на ответника напълно съответства на тези критерии. Той не е плащал издръжка нито доброволно, нито по съдебен ред, не е оказвал никаква финансова помощ, не е участвал в покриването на ежедневните нужди на децата. Акцентира, че това неизпълнение е трайно, продължително и без уважителни причини, което ясно показвало липса на интерес и отговорност. Излага се още, че към настоящия момент, предвид крехката възраст на децата, същите не разпознават баща си, не го възприемат като значима фигура в жИ.та си и не съществува емоционална връзка между тях. Допълва, че липсата на контакт, грижа и интерес е довела до пълно прекъсване на връзката родител-дете, което е вредно за психическото и емоционалното развитие на децата. Излага, че в светлината на принципа за най-добрия интерес на детето, закрепен в чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 12 СК, съдът следва да прецени кое решение най-пълно защитава физическото, емоционалното и психическото благополучие на децата. Акцентира, че в настоящия случай формалното съществуване на родителски права у ответника, не носи никаква полза за децата, а напротив - създава правна и емоционална несигурност. Децата се отглеждат изцяло от майката, която е единственият стабилен и ангажиран родител. Лишаването от родителски права било необходимо, законосъобразно и в най-добрия интерес на децата, тъй като ответникът трайно, съзнателно и необратимо е преустановил всякакво участие в жИ.та им. Намира, че лишаването на ответника И. К. Й. от родителски права е не само санкция за това, че е пренебрегнал родителския си дълг, но така се и предоставя възможност на майката, която изцяло е поела грижите за отглеждане и възпитание на децата, да решава сама съществените въпроси, свързани с тяхното физическо и нравствено развитие, образованието, лични и имуществени интереси. Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е изрично поискана и без значение, дали са сезирани съдебните изпълнители с изпълнителен лист за нея, или прокуратурата с цел търсене на наказателна отговорност, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Излага, че законодателят е приел, че подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права. С оглед на горното, се счита, че поведението на ответника представлява трайно, съзнателно и необратимо неизпълнение на родителските задължения, което попада в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Акцентира, че лишаването от родителски права е необходимо и в интерес на децата, тъй като към настоящия момент ответникът не изпълнявал никаква родителска функция, а продължаването на формалното му качество на родител не носи никаква полза за децата и дори създава риск за тяхното емоционално развитие. С оглед на изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез процесуален представител излага, че фактическите твърдения в ИМ, относно отношенията между страните и децата не отговарят на истината. Твърди, че категоричната причина за завеждане на настоящото дело, било необоснованото нежелание и отказ от страна на майката, да позволи на бащата/ответника да се грижи и да се среща с децата си. Твърди, че изложеното от ищцата в ИМ, че след раздялата си с ответника на 02.01.2022 г., се е установила заедно с децата да живее в гр. В.П. не отговаряло на истината. Обръща внимание, че точно на тази дата ищцата е използвала отсъствието на ответника, който е бил на работа, събрала багажа на децата и без да го уведоми с помощта на баща си е заминала за Република Малта. Акцентира, че връзката между страните по делото е започнала именно в Република Малта през 2015 - 2016 г., където родителите са работели. Когато са се прибрали в България в средата на 2021 г., те са се установили да живеят в жилище, собственост на родителите на ответника, където той живеел и към днешна дата - гр. С., кв. "Д." № 24, вх. Б, ет. 8, ап. 23. Сочи, че след като разбрал за отсъствието на ищцата и децата, още на следващия ден започнал да я търси по всякакви начини. След няколко дни успял да осъществи връзка с нея, когато тя му заявила, че вече е в Република Малта, заедно с децата и няма никакво намерение да се прибира в България, както и да позволява на доверителя ми да комуникира с тях. Излага още, че от този момент и до настоящия, ответника е полагал всевъзможни усилия за да се вижда с децата, но същите винаги са били осуетявани от ищцата под различни предлози. Твърди също, че ищцата се установила да живее в гр. В.П. едва около средата на 2025 г., като се счита, че целта на заведения иск е ищцата да може да изведе отново децата извън страната, без да е необходимо съгласието на бащата. В обобщение се сочи, че ответника нито се е дистанцирал, нито се е отчуждавал от децата си по своя воля. Това се е случило единствено по вина на ищцата, която през целия период на раздялата им е възпрепятствала срещите на децата с баща им. С оглед на изложеното, се моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна, претендират се и разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата, моли за уважаване на депозираната молба, ответникът, редовно призован за датата на съдебно заседание, не се явява, не се явява и негов процесуален представител. Не е депозирана и молба за отлагане на делото, поради наличието на уважителни за това причини. Представителят на конституираната контролираща страна ДСП – В.П., излага, че след извършено проучване на средата, в която живеят и се отглеждат двете деца, тя изглежда сигурна, осигурява необходимото за отглеждането и възпитанието и на двете деца, същите са заявили пред социален работник, че не поддържат никаква връзка със своя баща, поради което и представителят на ДСП – В.П. намира молбата за основателна, оставя преценката на решаващия орган. Представителят на РП – Шумен, ТО – В.П., намира, че събраните по делото доказателства еднозначно сочат за основателност на исковата молба и моли за уважаването й. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Съгласно удостоверение за раждане, родители на детето И. И.в Й., роден на 3.08.2021 г. в Република Малта, са А. В. С., ЕГН •••••••••• и И. К. Й., ЕГН ••••••••••. Съгласно удостоверение за раждане, родители на детето Н. И.ва Й.а, родена на 30.11.2019 г. в Република Малта, са А. В. С., ЕГН •••••••••• и И. К. Й., ЕГН ••••••••••. Представена от страна на ищцата е служебна бележка, удостоверяваща, че същата се намира в трудово правоотношение, считано от 21.04.2026г. Представено е също удостоверение за трудови доходи на ищцата, нотариално заверени декларации и от двамата родители, удостоверяващи съгласие, децата да пътуват в чужбина, удостоверение, че майката е получавала помощи/добавки за отглеждането на двете деца, за периода от 1.06.2025година до 1.01.2026година. От изготвена справка за съдимост по отношение на ответника, се установява, че същият е бил осъждан за извършено престъпление, касаещо нормата на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, за което е настъпила реабилитация, както и за деяние, наказуемо по см. на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, за което е приложена и разпоредбата на чл.78а от НК. Депозиран е социален доклад от ДСП – В.П., от който се установява, че и двете деца се отглеждат и възпитават от майката, след настъпването на фактическата раздяла между двамата родители. И двете деца споделят, че не поддържат никаква връзка с баща си, нито пък той полага някаква заинтересованост, или грижи за тях. Напротив, споделят, че докато са пребивавали заедно в Република Малта, баща им, непрекъснато е отсъствал от дома, ав редките интервали от време, когато е бил там непрекъснато се е е карал с ищцата, от който факт децата са се чувствали тъжни. Споделят също пред социалния работник, че в средата, в която се отглеждат в момента от тяхната майка и нейния нов съжител, се чувстват добре, обгрижени, защитени, имат приятели, посещават редовно детска градина. Отразено е също, че бащата не е осъществявал никакъв контакт с децата си, не е предоставял издръжка, не е изпращал парични средства, или подаръци за рождените им дни. В заключение се сочи, че за децата за децата Н. Й.а и И. Й. се полагат грижи съобразно възрастта и потребностите им, както и е гарантирана сигурността при отглеждане в семейна среда от страна на майката и нейния съжител Д.Й.. Семейството живее на територията на ДСП - В.П. от м. април 2024 г., като оттогава до настоящия момент в ОЗД/ДСП - В.П. не са подавани сигнали, касаещи децата Н. и И. Й.и. Наблюдава се, че е прекъсната връзката с биологичния баща, като децата се чувстват спокойни в присъствието и грижите на новият съжител на тяхната майка. По данни, биологичният баща не е изпращал издръжка за: децата Н. и И., не се интересувал от тяхното развитие и фактически е изоставил родителските си задължения. Ищцата съобщава за зависимост на биологичния баща от хазарт и наркотици, което застрашава интересите на децата, свързани със необходимост от защита от тежко неглижиране или вредно влияние. Ангажирани са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Д.Г.а/майка на ищцата/. Същата излага, че първите 5-6 месеца от съвместното съжителство на ищцата с ответника, са били безпроблемни, а след това ответникът е започнал трайно да не полага грижи за децата. Натоварен с ангажимент да закупи неща, от първа необходимост за малки деца, същият закъснявал с часове, без наличието на уважителна причина за това. Свидетелката сочи още, че при заживяване на ищцата в гр. С., при роднините на ответника, тя е била изгонена от тях, заедно с децата си. Свидетелката заявява, че не е виждала ответника от 2023година. Всички финансови ангажименти, касаещи отглеждането и възпитанието на децата, се поемат от ищцата и най-вече от нейните родители, касаещи периода от 2023година. Твърди, че ответника не е виждал и децата си, считано от 2023година. Излага също, че през целия този времеви период, бащата на децата е имал възможността да осъществява връзка с тях, но самият той не е инициирал усилия в тази насока. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно чл. 125, ал. 1 СК, родителят освен право, има и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Като санкция за неизпълнение на родителския дълг, с оглед всестранна защита интересите на детето, разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК предвижда възможност родителят да бъде лишен от родителски права. Изрично посочените основания за това са без основателна причина трайно родителят да не е полагал грижи за детето, както и да не му дава издръжка. Установи се безспорно по делото от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни, логични и базирани на непосредствени впечатления, както и от изготвения социален доклад, че считано от 2023година, ответникът/баща на двете деца Н. и И./ не е осъществявал с тях абсолютно никаква комуникация, не е предоставял никакви финансови средства за отглеждането и възпитанието на двете деца, нито пък е изпращал подаръци по тържествени поводи. Тоест децата са напълно лишени от присъствието на биологичния си баща, който по никакъв начин не участва в полагане на усилия за нормалното физическо и психическо развитие на децата, напълно лишен от участие в техния жИ.т, а в частност - от необходима и значима родителска подкрепа и грижа. Бащата не е проявявал и опосредена заинтересованост за развитието на децата, като не е проявявал истинско желание за връзка с тях, посредством лицата, които полагат грижи. Пасивното поведение на ответника се констатира и от съда, доколкото същият редовно призован за датата на съдебно заседание, не се яви, не изпрати и редовно упълномощен процесуален представител, въпреки, че се е възползвал от такъв, за изготвяне на отговора на исковата молба. В тежест на ответника и съобразно разпределената доказателствена тежест, бе да установи в условията на пълно и главно доказване, че е била налице уважителна причина за трайното неполагане на грижи и неплащане на издръжка. Това обаче не бе сторено в настоящето производство. Безспорно е по делото и се установява, че бащата не заплаща и не е изплащал издръжка в полза на децата. От всичко гореизложено е видно, че ответника няма морален или емоционален принос в развитието и възпитанието на децата, и изцяло е пренебрегнал родителските си задължения за дълъг период от време, без наличие на безспорно установена основателна причина. Установяването на горното, налага извода за наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, в контекста на всестранна защита на интереса на детето, и уважаване поради основателност на предявения иск за лишаване на бащата от родителски права. Съобразно практиката на ВКС, лишаването от родителски права се допуска само при кумулативно доказване на двете предпоставки: родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето; и родителят не му дава издръжка. Това следва пряко от чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, който допуска лишаване от родителски права „когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка“. ВКС изрично приема, че предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК са кумулативни — необходимо е едновременно да са налице трайно неполагане на грижи без основателна причина и недаване на издръжка. Не е достатъчно да се установи само конфликт между родителите, отделни пропуски, епизодично поведение или спорна оценка на родителските качества; търси се цялостно неизпълнение и пренебрегване на родителския дълг /Определение №5899 от 2025 г. на ВКС/. При доказано трайнo дезинтересиране — липса на реални грижи, липса на участие във възпитанието, здравето, обучението и ежедневието на детето, съчетано с непредоставяне на издръжка и липса на обективна оправдателна причина, то съдът следва да уважи иска за лишаване от родителски права, ако мярката е в най-добрия интерес на детето. Това се вписва и в конституционния принцип, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е едновременно право и задължение на родителите- арг от чл. 47, КРБ. Следва да се преценява дали поведението е трайно, а не временно или инцидентно; дали липсва основателна причина — напр. обективна невъзможност, заболяване, препятстване на контактите от другия родител; дали родителят действително не участва в жИ.та на детето; дали не е давана издръжка — парична или фактическа; дали лишаването от права ще защити, а не ще увреди детето. По мнение на настоящия състав, и въз основа на събраните и преценени доказателства, се установява наличието на горецитираните предпоставки. Критерият „най-добър интерес на детето“ е водещ. ВКС приема, че при всяко засягане на родителските права съдът следи служебно за висшия интерес на детето, като преценява желанията и чувствата му, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола, миналото и характеристиките му, опасността или вредата, способността на родителите да се грижат за него, последиците от промяна на обстоятелствата и всички други относими обстоятелства /Решение №192 от 2025 г. на ВКС/, /Определение №5634 от 2025 г. на ВКС/. Същият подход се подкрепя и от Закона за закрила на детето: закрилата се основава на принципите за отглеждане в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, грижа съобразно потребностите на детето и насърчаване на отговорното родителство – арг. от чл.3 от ЗЗД. В допълнение следва да се отбележи, че в закона е предвидена възможност, в случаите на положителна промяна в поведението на лишения от родителски права родител, съгл. разпоредбата на чл. 135, ал. 2 СК лишеният родител да поиска да му бъдат възстановени родителските права, ако отпадне основанието, поради което е бил лишен от тях. Императивната разпоредба на чл. 134 от СК предвижда при лишаване на родителя от права, да бъдат определени издръжката на детето, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и децата. Постановяването на положително решение по иска за лишаване от родителски права съгласно чл. 134, т. 2 СК, за съда е налице служебно задължение да определи подходящи мерки относно личните отношения между лишения от права родител и детето. Настоящият съдебен състав, като съобрази трайната липса на контакт и настъпилото пълно отчуждение между бащата и децата, респективно липсата на връзка между тях, намира, че на бащата следва да бъде дадена възможност да вижда децата си през периодите, както следва: всяка втора събота от 10, 00 часа до 18, 00 часа, както и бащата да има право да вижда и взема децата 15 дни през лятото, когато майката не ползва отпуск. Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие на детето условия на жИ.т, в границите установени от чл. 142, ал. 2 от СК. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая, както и възможността задълженото лице да престира последната. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. При определяне размера на издръжката, следва да се вземе предвид размерът на минималната работна заплата, възрастта на детето/децата и неговите потребности, които обуславят разходи, които следва да бъдат поети от неговите родители. На първо място минимално законоустановения минимум на размера на дължимата издръжка е в размер на 1/4 от минималната работна заплата за страната. т. е. за 2026 г. минималния размер на дължимата издръжка е 303,25 лева на месец. Исканата издръжка за всяко едно от двете деца е в размер на 200 евро, което се равнява на 391, 16 лева, или малко над минималния размер, поради което и съдът счита, че същият би способствал за разходите за отглеждането на децата, изразяващи се в закупуване на храна, дрехи, медикаменти. Съдът прие, че в настоящата хипотеза в полза на децата следва да бъде определена издръжка в размер малко по-висок от минималната за страната, като се вземат предвид потребности на децата, свързани с възрастта им и образователния процес. Този размер на издръжката, следва да бъде същевременно определен и съобразно възможностите на родителите. При така изложеното съдът намира, че следва да определи обща издръжка в полза на всяко едно от двете деца в размер на 200 евро, като тази сума следва да се възложи на ответника, който не упражнява пряко родителските права. Съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро, поради което предявеният иск се явява основателен до този размер. С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 51 евро заплатена - държавна такса за образуване на производството, както и разноски за процесуално представителство в размер на 1000 евро, касаещо адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК. На основание чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК ответниковата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. В.П., държавна такса в общ размер от 576 евро, дължима държавна такса по иска за издръжка. Водим от горното, съдът