Решение № 426 от 12.3.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 628/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл.от АПК. Образувано е по жалба на К. К. Ч. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Търговище, [жк], [адрес], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. В. Н. от АК – Търговище, с посочен адрес за кореспонденция в гр. Търговище, против Решение №2153-25-334/10.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №2140-25-287/14.08.2024г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68 ал.3 КСО на жалбоподателя. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане. Жалбоподателят се позовава на отменителните основания по чл. 146 т.2-4 АПК. Същият сочи, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 20.05.2024г., е навършил изискваната възраст. Същият не е съгласен с констатацията на органа, че няма изискващия се осигурителен стаж по чл. 68 ал.3 КСО. Счита, че неправилно не са съобразени като стаж прослужените от него две години наборна служба и не му била дадена възможност да закупи стаж за периодите на обучение за висшето си образование - 5 години. Според него е налице и несъответствие между отразените в представеното удостоверението данни и зачетения осигурителен стаж от компетентното длъжностно лице по пенсионно осигуряване, тъй като в удостоверението били отразени работните дни, които при зачитането на осигурителния стаж при преценка правото на пенсия следвало да се превърнат в календарни дни. Ето защо жалбоподателят моли съда за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по направеното искане за отпускане на пенсия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му пълномощник, който е депозирал писмено становище по делото. В последното адв. Н. поддържа жалбата като излага мотиви в подкрепа на изложения в жалбата довод, че следва при изчисляване на действителния осигурителен стаж да се вземе предвид и периода от две години наборна военна служба на жалбоподателя. Също така се изтъква, че е следвало органът да даде възможност на жалбоподателя да заплати осигурителния си стаж за периодите на обучение за висше образование за общо 5 години. Претендира присъждане на разноски в размер на 700 лева съобразно списък, инкорпориран в писменото становище. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От надлежно упълномощения от органа гл.юрисконсулт Б. К. е депозирана писмена защита, в която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана по изложени аргументи. Определя като неоснователно възражението на оспорващия за това, че не е бил зачетен периода на наборната му военна служба и посочва, че този период от 2 години, 1 месец и 22 дни бил зачетен от органа като действителен осигурителен стаж. Изложени са и доводи за липса на предпоставките за закупуване на осигурителен стаж съгласно чл. 9а от КСО в случая. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Определя като прекомерно и несъобразено с естеството на спора и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното от оспорващия възнаграждение за един адвокат. В Определение №102/21.01.2025г./л.55/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена от лице – адресат на оспорения акт, който подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО, и е депозирана в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административния акт. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: С подадено в ТП на НОИ - Търговище заявление с вх. №2113-25-413/20.05.2024 г. жалбоподателят К. К. Ч. е заявил отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ по чл. 68 КСО. Към заявлението са приложени трудова книжка, удостоверение от ДВА – В.Търново, и фотокопие на диплома. В рамките на започналото по подаденото заявление административно производство е установена липса на документи, доказващи необходимия за придобиване на право на пенсия осигурителен стаж, и поради това с писмо изх.№2113-25-413#5/26.06.2024 г. началникът на отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ – Търговище е изискал от заявителя да представи следните документи: 1. Удостоверение образец УП-3 от САС-Търговище за периода 18.01.1974 г. - 30.09.1975 г., тъй като заверката на трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.; 2. Удостоверение образец УП-3 от ОУ „Н. Й. Вапцаров“ - с. Черковна за периодите 08.05.1978 г. - 30.06.1978 г. и 01.09.1986 г. - 22.07.1989 г., тъй като заверката на трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.; 3. Удостоверение образец УП-3 от ОК на ДКМС Търговище за периода 05.07.1978 г. - 08.03.1979 г., тъй като заверката на трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6. ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.; 4. Удостоверение образец УП-3 от ОУ „Христо Ботев“ - с. Змейно за периодите 17.09.1979г. - 31.08.1980 г. и 01.09.1981 г. - 31.08.1982 г., тъй като заверката на трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.; 5. Удостоверение образец УП-3 от ОУ „Кирил и Методий“ - с. Драгановец за периода 03.09.1982 г. - 31.08.1985 г., тъй като заверката на трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6. ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.; 6. Удостоверение образец УП-3 от НОУ с. Беломорци за периода 07.10.1985 г. - 31.08.1986 г., тъй като заверката на трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6. ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. С писмото е указан 1 – месечен срок на заявителя за изпълнение на указанията като същият е предупреден, че при непредставяне на изисканите документи, органът ще се произнесе по заявлението въз основа на наличните редовни такива и на данните по чл. 5 ал.4 т.1 КСО. Писмото е връчено на заявителя с известие за доставяне лично на 01.07.2024г. В изпълнение на дадените му указания жалбоподателят е депозирал в ТП на НОИ – Търговище документи, регистрирани под вх.№2113-25-413#6/26.07.2024г. Сред тези документи са удостоверения обр. УП – 3, издадени от „Търговище Автотранспорт“ЕООД, Кметство - с.Вардун, Община Омуртаг, Обединено счетоводство Общообразователни училища към Община Търговище, Кметство - с.Преселец, както и удостоверение обр.УП-13, изд.от ТП на НОИ – Търговище, удостоверение за липса на ведомости, изд.от Община Омуртаг и Отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ – Търговище. След преценката на всички събрани по преписката и относими към заявлението документи пенсионният орган е направил опис на осигурителния стаж на заявителя, в който е отразил общ осигурителен стаж от трета категория в размер на 11 години 1 месец и 22 дни, общ осигурителен стаж от втора категория в размер на 9 месеца и 12 дни, или общо осигурителен стаж от 11 години 11 месеца и 4 дни. Въз основа на направените изчисления на стажа ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Търговище е издал Разпореждане №2140-25-287/14.08.2024г., с което на основание чл. 98 КСО във вр.с чл. 68 ал.3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на заявителя. В разпореждането органът е приел за установен действителен осигурителен стаж от 11 години 11 месеца и 4 дни, от който осигурителен стаж от трета категория в размер на 11 години 1 месец и 22 дни и осигурителен стаж от втора категория в размер на 9 месеца и 12 дни. Като е съобразил, че съгласно чл.15, ал.4 от НПОС, в сила от 07.04.2017 г., осигурителният стаж не се превръща към трета категория труд при преценка правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, органът е установил липсата на изисквания от чл. 68 ал.3 КСО 15 -годишен действителен осигурителен стаж в случая. Разпореждането е връчено на родственик на заявителя на 29.08.2024г.с известие за доставяне. С подадена в едномесечния срок и регистрирана под вх.№1012-25-350/26.09.2024г. жалба К. Ч. е оспорил издаденото разпореждане пред горестоящия административен орган. По подадената жалба е постановено оспореното по настоящото дело Решение №2153-25-334/10.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което жалбата е приета за неоснователна и е потвърдено обжалваното с нея разпореждане. В мотивите на решението е прието, че по отношение на заявителя в хипотезата на чл. 68 ал.3 КСО е налице само условието за навършена възраст, но не и за 15-годишен действителен осигурителен стаж. Извършено е обсъждане на всеки от приложените по преписката документи относно осигурителния стаж на жалбоподателя и след зачитане като действителен осигурителен стаж в размер на 02 г. 01 м. 22 дни на отбитата от Ч. военна служба в периода от 10.10.1972г. до 01.12.1974г., органът е сумирал действителен осигурителен стаж в размер на 11 години 11 месеца и 4 дни, който е недостатъчен за пенсиониране по реда на чл. 68 ал.3 КСО. В решението са изложени и мотиви за неприложимост в случая на процедурата по закупуване на осигурителен стаж за периода на обучение за висше образование по реда на чл. 9а КСО, а именно: заявителят не доказал по надлежния начин заплатени дължими осигурителни вноски за срока на обучение, а и дори да са налице такива доказателства заплащането на този стаж не го прави действителен по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДПР на КСО, респ. не може да бъде зачетен при пенсиониране по чл. 68 ал.3 КСО. Поради тези особености според органа за длъжностното лице не е възникнало задължението да уведоми заявителя за закупуването на стажа. При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспореното Решение №2153-25-334/10.10.2024г.на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №2140-25-287/14.08.2024г.на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище са постановени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, респ.чл.98 ал.1 т.1 КСО, при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, както и при спазване на процесуалните правила. В хода на административното производство в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 4, предл. първо АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление. В двата акта са изложени достатъчно мотиви относно липсата на изисквания от чл. 68 ал.3 КСО действителен осигурителен стаж от 15 години. Органът по чл. 98 ал.1 т.1 КСО се е произнесъл в рамките на предвидения в същата норма четиримесечен срок от подаването на заявлението. Спазен е и едномесечният срок за произнасяне на оспореното решение на директора на ТП на НОИ съгласно чл. 117 ал.3 КСО. Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът прецени следното: Предмет на настоящия спор е наличието по отношение на жалбоподателя на предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 ал.3 от КСО и в този смисъл предвид твърденията на страните и данните по делото като безспорно обстоятелство съдът е обявил наличието на едната предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 ал.3 от КСО, а именно: навършена изискуема възраст от заявителя към 20.05.2024г. /дата на подаване на заявлението до НОИ/ - 70г. 02м. 18 дни. На доказване подлежи наличието на друга предпоставка: придобит 15-годишен действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението - 20.05.2024г. Спорните за страните обстоятелства се съсредоточават в следното: 1/ зачетен ли е от органа като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68 ал.3 от КСО периодът, през който жалбоподателят е отбил наборна военна служба; 2/ следвало ли е органът да разясни в случая на жалбоподателя правото по чл. 9а КСО за „закупуване“ на осигурителен стаж с оглед постигане на изисквания от чл. 68 ал.3 КСО 15 – годишен действителен осигурителен стаж и дали упражняването на това право би довело до наличие на предпоставките по чл. 68 ал.3 КСО? Разпоредбата на чл. 68 ал.3 КСО регламентира следното: В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж; от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В настоящият случай категорично не са налице доказателства, даващи основание да се обсъжда въпроса за придобиване от страна на жалбоподателя на право на пенсия по чл. 68 ал. 1 и ал.2 КСО, доколкото съгласно тези разпоредби и уточняващата ги норма на чл. 15 ал.1 т.9 от НПОС в тези случаи за мъжете се изисква едновременното наличие на навършена възраст от 64 години и 7 месеца и осигурителен стаж 39 години и 6 месеца, считано от 01.01.2024г. Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят не е имал такъв осигурителен стаж. Именно поради това в административното производство е изследвана хипотезата за отпускане на пенсия на основание чл. 68 ал.3 КСО. Визираната разпоредба изисква натрупаният осигурителен стаж да е действителен. Съгласно дадената в § 1, т. 12 от ДР на КСО дефиниция на понятието "действителен стаж" същият представлява действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Въведеното в тази норма с ДВ бр. 8 от 2023 г. допълнение определя като действителен осигурителен стаж и периода на наборна военна служба. Според наличното по преписката/л.38 от делото/ удостоверение №02-5319#/19.06.2024г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – гр. В.Търново, жалбоподателят Ч. е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от 10.10.1972 г. до 01.12.1974 г., т.е. този период от 2 години 1 месец и 21 дни следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж при преценка на правото на пенсиониране по чл. 68 ал.3 КСО. Видно от наличния по преписката опис на осигурителния стаж /л.45 от делото/ този период, изчислен от пенсионния орган в размер на 2 години 1 месец и 22 дни е включен като осигурителен стаж от III категория в сумирания действителен осигурителен стаж от 11 години 11 месеца и 4 дни, приет в потвърденото с обжалваното решение разпореждане. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че не е съобразен като осигурителен стаж периода на положената от него наборна военна служба, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 9а от КСО, наименувана „Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата“, урежда визираното от страните по делото право на „закупуване“ на стаж. Нормата на чл. 9а ал.1 от КСО посочва лимитативно периодите и дейностите, за които принципно лицата могат да внесат осигуровки, за да се счетат тези периоди за осигурителен стаж. Според тази норма тези дейности са: т.1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност; и т. 2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор". В настоящия случай страните не спорят по въпроса, че жалбоподателят е завършил висше образование, за доказване на което обстоятелство същият е приложил копие на диплома към заявлението си, без това копие да е приложено от органа по преписката. Следващите алинеи на чл. 9а КСО регламентират как се прилага правилото по ал.1 в хипотезите на пенсиониране съответно на чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО(чл.9а ал.2 КСО) и на чл. 68 ал.3 КСО (чл.9а ал.3 КСО). Предвид изискването за голям като продължителност осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО, дори при заплащане на вноски за периода от 5 години обучение за висше образование, жалбоподателят отново не би натрупал необходимия осигурителен стаж от 39 години и 6 месеца. Съгласно чл.9а ал.3 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3, но не повече от три години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4. Редакцията на тази норма, въведена през 2024г. с изменение в ДВ бр. 16 от 2024 г., предвижда възможност от възползване от правото по чл. 9а ал.1 КСО при пенсиониране по чл. 68 ал.3 КСО само за лица, попадащи в обхвата на чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. По делото липсват данни жалбоподателят да попада в този обхват. Дори и съдържащото се в жалбата твърдение, че жалбоподателят и семейството му били репресирани през 1989г. като били натоварени на влак и изпратени в Турция, освен че не е доказано със съответни доказателства, същото и не попада сред хипотезите, изброени в чл.1 ал.1 т.1-16 от ЗПГРРЛ. Следователно дори и да заплати осигурителни вноски за периода на обучението си за придобиване на висше образование, жалбоподателят не би могъл да постигне правните последици, визирани в чл. 9а ал.3 КСО и водещи до признаване на този период за действителен осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 68 ал.3 КСО. Внасянето на осигурителни вноски за посочения период на обучение, би довело до признаването му за осигурителен стаж, но за не повече от 5 години, само при придобиване на право на пенсия по чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО, каквото право, както се посочи, жалбоподателят не би придобил към момента и в този случай с оглед невъзможността да достигне размера на изисквания в тази хипотеза осигурителен стаж. Редакциите на нормите на чл. 45 ал.1 и ал.2 от НПОС водят до същото тълкуване, тъй като чл. 45 ал.1 НПОС свързва внесените на основание чл. 9а, ал. 2 КСО осигурителни вноски само с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, а чл. 45 ал.2 НПОС свързва внесените на основание чл. 9а, ал. 3 КСО осигурителни вноски само с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Освен изложеното следва да се посочи, че в случая липсва и предвиденото в чл. 45а ал.5 от НПОС заявление от жалбоподателя с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 или чл. 9а, ал. 3 от КСО, което да доведе до прилагане на разписаната в посочената наредба процедура. Ето защо и това оплакване в жалбата за непредоставена възможност за „закупуване“ на осигурителен стаж е неоснователно, тъй като липсват предпоставките за прилагане на тази възможност, а и прилагането ѝ не би довело до различен правен резултат в полза на заявителя. По повод изложеното в жалбата твърдение за несъответствие между отразените в представеното удостоверение данни и зачетения осигурителен стаж от компетентното длъжностно лице по пенсионно осигуряване, тъй като в удостоверението били отразени работните дни, които при зачитането на осигурителния стаж при преценка правото на пенсия следвало да се превърнат в календарни дни, съдът извърши собствена преценка на наличните по преписката документи относно стажа на жалбоподателя. Визираният в чл. 68 ал.3 КСО действителен осигурителен стаж подлежи на установяване по предвидения за това законов ред. Нормата на чл. 40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ в действащата ѝ към момента редакция гласи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Наличното по преписката удостоверение Обр. УП-13, изд.от ТП на НОИ – Търговище е издадено на основание чл. 30 т. 1, б. Б от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на НОИ, въз основа на ведомостите за заплати, съхраняващи се в ТП на НОИ - Търговище. На същото основание е издаден и отказа за издаване на удостоверение, представляващ обр. Приложение №8 /л.23 от делото/. По преписката е приложено копие на трудовата книжка на Ч., издадена на 19.12.1974г. от САС – гр. Търговище. В същата са налице вписвания за периодите на трудовия му стаж при различни работодатели в периода от 18.12.1974г. до 22.07.1989г. От изпратеното до заявителя писмо изх.№2113-25-413#5/26.06.2024г. на началника на отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ – Търговище става ясно, че пенсионният орган е изискал от заявителя други документи за удостоверяване на стажа му, тъй като не е признал данните по трудовата книжка, защото заверките в същата не отговаряли на изискванията на чл. 6. ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Представените в изпълнение на тези указания удостоверения обр.УП-3 и обр. УП-13 съдържат данни, част от които изцяло потвърждават периоди на стаж по трудовата книжка, а друга част удостоверяват по – малки периоди от посочените в нея. При това положение съдът намира за необходимо да изложи мотиви относно преценката на трудовата книжка като годно доказателство относно съдържащите се в нея данни. Спрямо визираната от органа норма на чл. 6 ал.1 от НТКТС е налице норма от по – висша степен, регламентираща необходимото съдържание на трудовата книжка, и това е нормата на чл. 349, ал. 1 КТ, като според редакцията на същата към момента на попълване на трудовата книжка на жалбоподателя (до 22.07.1989г.) в трудовата книжка се вписват следните данни за работника: 1. име и рождена дата; 2. местожителство и адрес; 3. номер на паспорта и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. основно трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от закона); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно действаща към същия момент редакция на чл. 349 ал. 3 КТ, предприятието е длъжно точно да отразява в трудовата книжка данните за работника по предходните алинеи и своевременно да вписва настъпилите промени в тях. Визираната от органа заверка към посочения период до 1989г. се изразява в подпис на представител на предприятието и поставяне печат на същото, като в случая тези реквизити са налице. Важно е да се отбележи, че към този период, в който е оформена трудовата книжка на жалбоподателя, цитираната в дадените указания разпоредба на чл. 6 от НТКТС не е била част от действащото законодателство(самата НТКТС е приета едва на 23.11.1993г.). Следователно визираното в нормата на чл. 6 от НТКТС изискване при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, да се записва с цифри и думи и да се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, е неотносимо към попълнената до 22.07.1989г. трудова книжка на жалбоподателя. Освен това, нормата на чл. 350, ал. 1 КТ към времето на попълване на процесната трудова книжка е предвиждала като задължение само за работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. И тази норма не съдържа изискване за полагане на подпис на главен счетоводител, като последният не е предвиден в КТ като отделен субект, имащ задължението наред с работодателя, да удостоверява обстоятелства, подлежащи на вписване в трудовата книжка. При преглед не депозираното копие на трудовата книжка на жалбоподателя съдът установи, че същата съдържа изискваните към времето на попълването ѝ от чл. 349, ал. 1 КТ реквизити, с изключение на продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, в НОУ в с. Беломорци. За този стаж са посочени датата на постъпване и датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но не и продължителността на трудовия стаж. Ето защо за стажа в НОУ - с. Беломорци е от значение представеното удостоверение УП-3 №94-02-114-3/30.05.2024 на Община Омуртаг, в което е удостоверен осигурителен стаж на Ч. като учител в ОУ-с.Беломорци за периода от 07.10.1985г. до 31.08.1986г. в размер на 10 мес. и 25 дни, и същият съвпада с началния и крайния момент на отразения в трудовата книжка стаж. Предвид изложеното съдът намира, че неправилно органът е игнорирал изцяло представената трудова книжка на жалбоподателя и е съобразил само допълнително представените удостоверения за установяване на осигурителен стаж. Още повече, че съгласно чл. 349 ал. 2 т.5 КТ в редакцията от 1986г., действала до 1992г., в трудовата книжка се вписва и времето, което не се признава за трудов стаж. В представеното копие на трудова книжка такива данни не са вписани, което означава, че отразените в същата периоди представляват трудов стаж. След сумиране на отразените в трудовата книжка стажове при различните работодатели за времето от 18.12.1974г. до 22.07.1989г. при съобразяване на отразената в удостоверение обр.УП-3 №94-02-114-3/30.05.2024 на Община Омуртаг продължителност на стажа в ОУ-с.Беломорци, и след зачитане на признатия като осигурителен стаж период на военната наборна служба следва, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението му за отпускане на пенсия е в размер на 12 години 3 месеца и 26 дни. При това изчисление съдът споделя позицията на ответния орган, че придобитият от оспорващия осигурителен стаж от 9 месеца и 12 дни в САС – Търговище за втора категория труд, не подлежи на превръщане в трета категория, тъй като такова превръщане съгласно чл. 15 ал.4 от НПОС е предвидено само при преценяване на правото на пенсия за ОСВ по чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО, но не и за правото на пенсия по чл. 68 ал.3 КСО. При това положение, въпреки отчетения неправилен подход на органа при съобразяване продължителността на стажовете на оспорващия, като краен резултат обжалваното решение е правилно. Съдът споделя мотива на органа, че установеният в случая действителен осигурителен стаж е под 15 години и е недостатъчен за придобиване от жалбоподателя на право на пенсия за ОСВ по чл. 68 ал.3 КСО. При това положение обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От ответната страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съобразно нормата на чл. 24 от НЗПП, към която препраща чл. 143 ал.3 АПК във вр.с чл. 37 от ЗПП, и определянето на делото като такова с нематериален интерес, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева. При определяне на този минимален размер съдът отчете фактическата и правна сложност на казуса и съобрази факта, че работата на упълномощения юрисконсулт по делото се изразява в депозиране на писмена защита без лично явяване в съдебно заседание. Ето защо, доколкото съгласно чл. 120 ал.1 КСО оспорващата страна не е освободена от съдебни разноски, следва същата да бъде осъдена да заплати на учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, сумата от 100 лева, представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.посл от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО и чл. 143 ал.3 АПК, съдът