РЕШЕНИЕ

№ 132

гр. Велико Търново, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ИСКРА ПЕНЧЕВА ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000183 по описа за 2024 година С решение № 73/07.06.2024 г. по т.д. № 91/2023 г. Плевенският окръжен съд е осъдил ответника И. К. Г. от с. Глава, обл. Плевен да заплати на основание чл. 433 т. 3 вр. чл. 500 ал. 1 от КЗ на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София сумата от 27 948, 82 лв., представляваща обезщетение и ликвидационни такси за нанесени материални щети на лек автомобил Ауди А1 с рег. № EG 2•••• на 31.07.2016 г. при ПТП в община Парма, Италия, настъпило по вина на ответника в качеството на водач на лек автомобил Киа Карнивал с рег. ЕН 04••••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2023 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 28 500, 32 лв. като неоснователен.

С решението си Плевенският окръжен съд е осъдил ответника И. К. Г. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София деловодни разноски в размер на 4 537, 41 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв..

Недоволeн от постановеното решение, в частта в която е уважен предявения против него иск за сумата от 27 948, 82 лв., ведно със законната лихва върху тази сума и е осъден да заплати разноски по делото с оглед уважената част от иска е останал въззивникът И. К. Г., който чрез назначения му особен представител адвокат И. Н. от ПлАК го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага подробни доводи относно неправилна преценка на представените по делото доказателства във връзка с причиняване на ПТП с материални щети от страна на въззивника след употреба на алкохол над допустимите в Република Италия норми. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява на въззивника да е наложена санкция за извършено нарушение свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, липсва представен констативен протокол за причинено от същия ПТП, подписан от въззивника, липсват представени доказателства за претърпени материални щети в претендирания размер, както и доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, управляван от въззивника. Счита, че съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение за недействителност на представената застрахователна полица и се иска от въззивният съд да приеме възражението му за основателно. Обсъждат се подробно документите представени по делото на италиански език и се прави извод, че е налице неяснота какъв е автомобила на другия участник в ПТП и кой от водачите е виновен за ПТП. Счита също, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по направеното от него възражение за изтекла погасителна давност на вземането и поддържа същото като се позовава на разпоредбите на чл. 110, чл. 111 и чл. 114 от ЗЗД, правейки извод, че исковете са погасени по давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба /ИМ/ са изминали повече от 5 години от настъпването на ПТП. Моли се въззивния съд като съобрази доводите в жалбата да постанови решение, с което да отмени решението на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и в тази му част като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по въззивната жалба – ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт К. З., с който се оспорва редовността и алтернативно основателността на жалбата. Прави се възражение, че въззивната жалба е подадена извън законоустановения срок независимо от представените доказателства за подаването й чрез куриер, тъй като не е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД, чието клеймо единствено се признава за достоверна дата. Поддържа, че от представените по делото в първата инстанция доказателства се установяват всички релевантни обстоятелства за уважаване на иска, а възраженията на ответника са останали недоказани. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди решението на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и да присъди на ответника по жалбата направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.. С отговора на въззивната жалба се представя пълномощно в полза на юрисконсулт К. З.. В о.с.з. въззивникът се представлява от назначения му особен представител адвокат И. Н. от ПлАК и поддържа въззивната жалба.

В о.с.з. ответникът по въззивната жалба ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт И. К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и поддържа възраженията в отговора на въззивната жалба. Представя списък на разноските по делото.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. Неоснователни са възраженията на ответника по жалбата за подаването й извън срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, тъй като решението на ПлОС е връчено на особения представител на ответника на 17.06.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 01.07.2024 г.. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че в разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ГПК е визирана единствено възможност за изпращане на документи до съда чрез „Български пощи“ ЕАД, тъй като под изпращане по пощата следва да се разбира ползването на всяка разрешена в страната куриерска услуга.

Въз основа на ИМ депозирана на 24.04.2023 г. пред СГС е образувано гр.д. № 4776/2023 г., което е прекратено служебно при условията на 119 ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК и изпратено по подсъдност на Плевенски окръжен съд, в района на който се намира постоянния адрес на ответника. Прието е, че ответникът има качеството на потребител.

Пред Плевенския окръжен съд делото е образувано като

търговско дело № 91/2023 г. и е разгледано по реда на глава 32 от ГПК като търговски спор в съответствие с установената практика на ВКС в тази насока /определение № 2778/2024 г. по т. д. № 1373/2024 г. на I т. о., определение № 315/2019 г. по т. д. № 926/2019 г. на II т. о., определение № 21/2020 г. по ч. т. д. № 2604/2019 г. на II т. о., определение № 612/2022 г. по т. д. № 2344/2022 г. на I т. о. на ВКС/. В същата се приема, че в хипотеза на предявени претенции от застраховател за реализиране на регресно право между страните е налице търговски спор, в който ищецът има качеството търговец, а ответникът няма качеството потребител на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като не се ползва от наличието на покрит застрахователен риск, а е деликвент.

С ИМ и допълнителната ИМ ищецът ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София е предявил срещу ответника И. К. Г. регресен иск за заплащане на сумата от 28 500, 32 лв., представляваща левовата равностойност на 14 501, 98 евро, заплатено обезщетение и ликвидационни такси по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на собственика на лек автомобил м.м. „Ауди А1“ с рег. № EG 2••••, за причинените му имуществени щети на 31.07.2016 г. около 22 ч. при ПТП в община Парма, Република Италия на провинциален път № 95 Дела резга – Страда Ерджини Енца пред № 71, настъпило по вина на И. К. Г., в качеството на водач на застрахован лек автомобил м.м. „Киа Карнивал“ с рег. ЕН 04••••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ – 24.04.2023 г. до окончателното й заплащане. Ищецът е обосновал правото си на регрес с обстоятелството, че пред негов представител в Република Италия е образувана щета № 0000-1609-17-611505 по застрахователна претенция от собственика на лек автомобил м.м. „Ауди А1“ с рег. № EG 2••••, извършен е оглед и опис на вредите върху автомобила в резултат на ПТП, направена е експертиза и остойностяване на вредите и е определено и изплатено на 20.12.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 14 501, 98 евро с левовата равностойност 28 500, 32 лв., както и с обстоятелството, че ПТП е причинено от водача И. К. Г. при управление на застрахования автомобил след употреба на алкохол над допустимите по закон норми. С ИМ се претендира заплащане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

В отговора на ИМ и допълнителния отговор на ИМ ответникът И. К. Г. чрез назначения му особен представител адвокат И. Н. от ПлАК е оспорил изцяло предявения иск. С отговорите са направени следните възражения: възражение за изтекла погасителна давност, тъй като давността според него е започнала да тече от датата на деликта – 31.07.2016 г. и е изтекла на 31.07.2021 г., а ИМ е подадена на 23.08.2023 г. пред ПлОС, възражение за липса на предпоставките на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, тъй като липсват доказателства ответникът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон или в друга от предвидените в закона хипотези, липсват доказателства ответникът да е причинил процесното ПТП, тъй като липсва протокол за ПТП, подписан от него, липсват доказателства каква изобщо е допустимата в Република Италия концентрация на алкохол, с която може да се управлява МПС, липсват доказателства на ответника да е наложена санкция за извършено нарушение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона граници – влязъл в сила административен или друг акт в този смисъл, липсват доказателства за отправена регресна покана от ищеца към ответника и надлежното й връчване, липсват доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, управляван от ответника, липсва представен договор за сключване на застраховката, който е надлежно подписан от ответника. Според особения представител на ответника от представените по делото на италиански език и в превод на български език документи не се установяват оспорените от него обстоятелства, като наред с това липсват доказателства за действително претърпени щети от лекия автомобил м. Ауди, в резултат на посоченото ПТП и липсват доказателства кой от водачите на автомобилите е виновен за ПТП.

За да уважи частично предявения иск, Плевенският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. чл. 433 т. 3 вр. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, искът е доказан до размера от 27 948, 82 лв. с оглед заключението на вещото лице по приетата САТЕ, а възраженията на особения представител на ответника за липса на ПТП по вина на ответника и за изтекла погасителна давност са неоснователни. Съобразявайки представените по делото доклад за произшествие, справка от сектор ПП при ОД на МВР Плевен и заключението на САТЕ, първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано наличието на ПТП

при участието на лек автомобил „Киа Карнивал“, управляван от ответника, по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото застрахователно дружество, както и че причина за настъпването на процесното ПТП е именно поведението на ответника като водач на автомобила. Приел е, че с оглед разпоредбите на чл. 433 т. 3 от КЗ и чл. 500 ал.1 т. 1 от КЗ в полза на застрахователят е възникнало право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице, тъй като вредата е причинена от ответника чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма, в който случай застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Приел е за доказано, че от ЗД ищец е изплатена сумата от 14 501, 98 евро, но искът е основателен до размера от 27 948, 82 лв. с оглед заключението на вещото лице. Приел е за неоснователно възраженията на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като по делото са представени доказателства за одобряването на размера на обезщетението на 05.06.2018 г. и плащане, извършено след това, а ИМ е подадена пред СГС на 24.04.2023 г..

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Съдът намира, че в обжалваната част съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

С оглед гореизложеното въззиввият съд следва да извърши въззивната проверка за правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част, в която е уважен предявения иск за сумата от 27 948, 82 лв., като приеме, че в останалата му част, в която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 28 500, 32 лв., първоинстанционното решение като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Съгласно разпоредбата на чл. 433 т. 3 пр. 1 от КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.

В тежест на въззиваемото ЗД, ищец в първата инстанция е да докаже по делото, че са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения от него регресен иск с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ, а именно: деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника, като вредите на увреденото лице да са причинени в пряка причинна връзка с неговото виновно и противоправно поведение по повод на управлението на конкретно МПС, деликтната му отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на увредения и извършване на разходи във връзка с това, ответникът да е управлявал застрахования автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Установява се от представената разпечатка от електронна застрахователна полица BG/22/116000242410 при въззиваемото ЗД, че същата има за предмет договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил м. „Киа Карнивал“ с рег. ЕН 04••••, чиито собственик е П. Х. Й.. Установява се от представената справка от официалния сайт на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, че по отношение на автомобила е сключена застраховка при въззиваемото ЗД за периода от 08.01.2016 г. до 08.08.2017 г. по полица BG/22/116000242410.

От представените в първата инстанция от ищеца писмени доказателства на италиански език и в превод на български език се установява, че на 31.07.2016 г. са съставени полицейски доклад от служител на Общински полицейски корпус, отдел Злополуки при Община Парма и протокол за разпит относно случилото се на водача С. Т., подписан от него и от полицейския служител, изготвил протокола. Установява се от доклада, че в същия се извършени констатации от полицейските служители относно осъществено ПТП на 31.07.2016 г. около 22 ч. на провинциален път № 95 Дела резга – Страда Ерджини Енца пред № 71 в община Парма, Република Италия между лек автомобил м.м. “Ауди А1“ с рег. № EG 2••••, управляван от водача С. Т. и лек автомобил м.м. „Киа Карнивал“ с рег. ЕН 04••••, управляван от водача И. Г.. Установява се, че в доклада подробно са описани обстоятелствата, свързани с ПТП, атмосферните условия, свидетелските показания, обясненията на водачите на двата автомобила, както и извършването на проверка с помощта на алкотестер на наличието на алкохол при водачите, при която проверка е констатирано, че при водача И. Г. пробите са положителни и съответно в 23, 53 ч. резултатът е 1, 12 g/l, а в 00, 15 ч. резултатът е 1, 02 g/l. Установява се от протокола, че автомобилът, управляван от С. Т. е бил повреден при ПТП, не може да рестартира, напълно е разрушена цялата лява страна и окачването на колелото, повреда в задния ръб, вдлъбнатини и повреда при контакт от удар в мантинелата в задния десен ръб, експлозия на въздушна възглавница на водача, със счупване на предното стъкло поради това, както и че самият водач С. Т. е бил ранен и му е предписан домашен режим на лечение за 10 дни. По отношение на втория автомобил, участник в ПТП е посочено, че същият е собственост на П. Х. Й. от с. Глава, общ. Червен бряг, че автомобилът е управляван от водача И. Г. с посочена дата на раждане 26.06.1984 г., притежаващ свидетелство за управление кат. В № 280170468, издаден на 07.07.2010 г. от МВР в България, изтичащ на 07.07.2020 г.. Посочено е, че водачът И. Христов няма наранявания и са описани подробно щетите по автомобила му. В доклада са посочени откритите нарушения, а именно: протокол № 631 член 186 алинея С 2b, протокол № 578 член 141 алинея 3/8, протокол № 579 член 143 алинея В.3 и 13. От доклада се установява, че управлявания от водача И. Г. движейки се по пътя Арджини Енца в посока Монтичели при завиване на дясно е нахлул в отреденото за преминаване в обратна посока полуплатно и е блъснал управлявания от водача С. Т. лек автомобил, който е пътувал по улицата в обратна неговата посока, като ударът е станал в предните леви части на двата автомобила и двете леви страни, след което лекият автомобил м. „Ауди“ се е ударил със задния си десен ъгъл в мантинелата, намираща се източно от пътното платно и прекратил движението си, оставяйки следи върху пътната настилка, а лекият автомобил м. „Киа“ е продължил движението си още 30 м., ударил се е в с дясната си страна в мантинелата от западната страна, колелото му се е откачило и е оставил следи от гуми и разрези по пътното платно, след което е изминал още 66 м. и е спрял на източната страна на пътното платно. Установява се, че е представен протокол за разпит относно случилото се на водача С. Т., подписана от него и от полицейския служител, изготвил протокола.

От представения в първата инстанция от ищеца на италиански език и в превод на български език лист за използване на спасителен автомобил, издаден на 31.07.2016 г. от Анджело Маняни се установява, че същият е извършил превоз по възлагане от С. Т. на лек автомобил м. “Ауди А1“ с рег. № EG 2•••• от ул. Адджини Енца, общ. Парма до посочена дестинация при депозит в размер на 150 евро.

От представения в първата инстанция от ищеца на италиански език и в превод на български език работен лист № 449/1 се установява, че същият е съставен на 01.03.2017 г. от автосервиз Афани Паоло в Монтеки Аруголо, провинция Парма за лек автомобил м. “Ауди“ с рег. № EG 2•••• до С. Т. във връзка със щета Гражданска отговорност и в същия подробно са описани деформираните части на лекия автомобил, които трябва да се подменят с нови или да се възстановят и стойността на ремонта на всяка една от тях поотделно. Установява се, че общата стойност на ремонтната услуга е 17 732, 93 евро, от които 9 839, 01 евро за резервни части и др., 701, 40 евро за материали, 3 699, 78 евро за труд за каросерията, 295 евро за разходи за използване на шаблон и 3 197, 74 евро ДДС.

От представеното в първата инстанция от ищеца на италиански език и в превод на български език писмо от Декра Италия СРЛ до въззиваемото ЗД се установява, че първото дружество, в качеството представител на въззиваемото дружество за Италия го е уведомило на 21.04.2017 г., че чрез Централната италианска служба е получило застрахователна претенция от С. Т. във връзка с произшествие в провинция Парма, осъществено на 31.07.2016 г. между лек автомобил “Ауди“ с рег. № EG 2••••, управляван от водача С. Т. и лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. ЕН 04••••, управляван от водача И. Г. при механизъм: водачът на застрахования автомобил е изгубил контрол над колата си и се е блъснал в другия автомобил. Установява се от уведомителното писмо, че към този момент не са получени доказателства от пострадалия.

От представените в първата инстанция от ищеца на италиански език и в превод на български език документи от Декра Италия СРЛ се установява, че по образуваната щета с № 17/81401-93081, с № 0000-1609-17-611505 при въззиваемото ЗД, заведена от С. Т. са извършени следните фактурирани разходи: на 23.04.2018 г. са фактурирани 70 евро за възстановяване на полицейски доклад, на 31.03.2018 г. са фактурирани 70 евро за хонорар експертизи, на 29.05.2018 г. са фактурирани 140 евро за услуги за техническа експертиза, на 04.06.2018 г. са фактурирани общи разходи по претенцията в размер на сумата от 14 501, 98 евро, формирани както следва: 350 евро за такса за обработка, 140 евро за услуги за техническа експертиза, оглед и оценена стойност над 10 000 евро и обща сума разбивка 14 011, 98 евро.

От представените в първата инстанция от ищеца на италиански език и в превод на български език документи от Декра Италия СРЛ се установява, че по посочената по-горе щета на 24.05.2018 г. Декра Италия СРЛ са заявили, че са уредили претенцията, като са представили доказателства, че на 12.01.2017 г. са изпратили в Дойче банк за изпълнение плащане в полза на С. Т. на 29.11.2017 г. на сумата от 14 011, 98 евро по щета с № 17/81401.

От представения по делото в първата инстанция доклад по щета № 0000-1609-17-611505 при въззиваемото ЗД, изготвен на 05.06.2018 г. от експерт на ЗД във връзка с покрит риск по полица BG/22/116000242410 се установява, че е прието застрахователно обезщетение в размер на 14 011, 98 евро за вреди по МПС и са покрити разходи в размер на 490 евро за посредническа такса и хонорар на вещо лице и общо дължимата сума по щетата е в размер на 14 501, 98 евро.

От представените по делото в първата инстанция платежно нареждане и основание за извършването му на английски и български език, се установява, че на 20.12.2018 г. въззиваемото ЗД е заплатило по банков път по сметка на Декра Италия СРЛ сумата от 238 646, 38 евро, като едно от основанията за плащане на тази сума е щета с № 17/81401-93081, по която е платена сумата от 14 501, 98 евро.

От представеното по делото в първата инстанция удостоверение от СДВР, ОПП към МВР от 23.06.2021 г. се установява, че на въззивника И. К. Г. е издадено свидетелство за управление на МПС № 280170468 за категория В, валидно за периода 07.07.2010 г. до 07.07.2020 г., което към този момент е със статус унищожен поради замяна в чужбина, считано от 09.03.2018 г..

Установява се от заключението на приетата в първата инстанция САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Веселин Иванов на базата на представените полицейски доклад и протокол за разпит, че механизмът на осъщественото ПТП е следния: Произшествието се състои в челен кос удар между предните леви части от купетата на два насрещно движещи се автомобили в дъга на завой, като водачът на лекия автомобил „Киа“ с българска регистрация при навлизането в дъгата е загубил напречна устойчивост и е навлязъл в насрещната пътна лента, при което се е ударил челно – косо в насрещно движещият се лек автомобил „Ауди“ с италианска регистрация. Вещото лице е установило, че при контакта между двете МПС са се деформирали предните леви ъглови части от купетата на двата автомобила /предни леви калници облицовки, врати, брони, капаци, предни леви ходови колела, окачване и прилежащите към тях части, а водачът на лекия автомобил „Ауди“ е получил и телесни увреждания. Вещото лице установява, че в следствие на действието на създалия се ударен импулс двата автомобила са получили ротация и след отделянето си един от друг са контактували с мантинелите, ограничаващи пътното платно, отложили са следи от триене и задиране върху настилката и са се установили в покой на разстояние един от друг от 150 м.. Вещото лице установява по т. 2 от заключението, че при удара между тях са нанесени пластични деформации по купетата и материални щети, като е налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП и настъпилите щети по лек автомобил „Ауди“ съгласно представения работен лист № 449/1 от 01.03.2017 г., в който е направен оглед на автомобила и са посочени деформираните части, което трябва да се подменят с нови или да се възстановят. По т. 3 от заключението е установено, че стойността на нанесената щета на процесния автомобил „Ауди“ в специализиран сервиз с нови части е 27 648, 82 лв., а ликвидационните разходи по щетата са около 300 лв..

Установява се от представения по делото в първата инстанция на италиански език и в превод на български език нов Закон за движение по пътищата, в сила от 1991 г., публикуван в ДВ № 114/18.05.1992 г., че съгласно чл. 186 ал. 1 от същия е забранено шофирането в нетрезво състояние в резултат на употреба на алкохолни напитки, а в ал. 2 са предвидени различни по тежест административни наказания за нарушения, които не съставляват престъпления, изразяващи се съответно в: а/ управление на МПС с установено съдържание в кръвта над 0, 5 и не по-високо от 0, 8 грама на литър, б./ управление на МПС с установено съдържание в кръвта над 0, 8 и не по-високо от 1, 5 грама на литър, в./ управление на МПС с установено съдържание в кръвта по-високо от 1, 5 грама на литър и е предвидена допълнителна административна санкция отнемане на свидетелството за управление за една до две години, като ако превозното средство принадлежи на лице, което не е свързано с престъплението продължителността на отнемане на шофьорската книжка се удвоява. В ал. 2 бис е предвидено, че ако водачът в нетрезво състояние причини ПТП санкциите посочени в ал.2 на този член случаи санкциите се удвояват. В ал. 2 – тер е посочено, че компетентен да съди престъпленията, посочени в този член е съд от един член. В ал. 3 е предвидено, че за придобиване за полезни елементи за обосноваване на задължението за подлагане на проверките по ал. 4 органите на КАТ по чл. 12 ал. 1 и ал. 2 съгласно указанията на Министерство на вътрешните работи като спазват личната поверителност и без да се засяга физическата цялост могат да подлагат водачите на неинвазивни качествени оценки или тестове, също като използват преносими устройства. В ал. 4 е предвидено, че когато качествените проверки, посочени в ал. 3 са дали положителен резултат, във всеки случай на злополука или когато се има друга причина да се смята, че водачът на превозното средство е в състояние на психо-физическо изменение в резултат на влиянието на алкохола, органите на КАТ по чл. 12 ал. 1 и ал. 2 дори и да го придружат до най-близкият офис и или командване имат право да извършат проверката със средства и процедури, определени с наредбата. В ал. 5 е предвидено, че на водачи, участвали в ПТП и намиращи се на лечение, проверката за алкохол в кръвта се извършва по искане на органите на КАТ по чл. 12 ал. 1 и ал. 2 от основните здравни заведения или акредитираните във всеки случай еквивалентни за тези цели, в който случай се издава съответното удостоверение на органите на КАТ, разширено до прогнозата на потвърдените наранявания. В ал. 6 е предвидено, че ако проверката по ал. 4 или ал. 5 покаже стойност, съответстваща на ниво на алкохол в кръвта, по- високо от 0, 5 грама на литър, съответното лице се счита за в нетрезво състояние за целите на прилагане на санкциите, посочени в ал. 2.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че по делото не е доказано наличие на валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност“, сключен между въззиваемото ЗД и въззивника по повод на лек автомобил м.м. „Киа Карнивал“ с рег. ЕН 04•••• към датата на процесното ПТП – 31.07.2016 г.. Принципно доказването на спазването на писмената форма за действителност на застрахователния договор и валидното възникване на застрахователно правоотношение се извършва чрез представяне на самата застрахователна полица, съответно писмения акт, с който е сключен договорът, подписан от страните по същия, но справката от информационната система на Гаранционен фонд има характера на официален удостоверителен документ, тъй като съгласно чл. 571 ал. 1 от КЗ Гаранционен фонд поддържа електронен регистър на всички сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност“ в страната и следва да съхранява тази информация до 50 години. Обстоятелството, че по делото не е представена застрахователна полица в оригинал, респ. не е доказано, че договора за застраховка е подписан лично от застрахования, който би могъл да е собственика на автомобила, а не въззивника не може да обоснове извод за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните, тъй като с представената справка от Гаранционен фонд по делото безспорно е доказано наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за посочения автомобил към процесния момент.

В съответствие с установената практика на ВКС по отношение на регресното право на застрахователя по отношение на делинквента, произтичащо от сключения между тях застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" въззивният съд приема, че за уреждане на отношенията между тях е приложимо българското материално право, респ. разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ, действаща към датата на настъпване на застрахователното събитие – 31.07.2016 г..

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че по делото не е доказано деликтно поведение на въззивника в качеството на водач на застрахованото МПС при ПТП, осъществено на 31.07.2016 г. на посоченото в ИМ място, както и конкретните участници в ПТП. При съобразяване на представените полицейски доклад и протокол за разпит на другия водач, както и от заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ, изготвено на база на тези документи по делото безспорно се установява, че е налице извършено нарушение на Закона за движение по пътищата на Италия, тъй като при навлизане в дъга на завой въззивникът, в качеството на водач на застрахования лек автомобил „Киа“ е загубил напречна устойчивост и е навлязъл в насрещната пътна лента, при което се е ударил челно – косо в насрещно движещият се лек автомобил „Ауди“ с италианска регистрация, управляван от водача С. Т.. Установя се, че челният кос удар се е реализирал между предните леви части от купетата на два насрещно движещи се автомобили в дъга на завой, след което същите са се ударили в мантинелите, ограничаващи пътното платно от двете страни и са се спрели на разстояние един от друг от 150 м.. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че след като представения по делото полицейски доклад не е подписан от него, същият няма качеството на документ, удостоверяващ обстоятелствата относно механизма на ПТП и вината на въззивника, в качеството на водач на МПС. Докладът за ПТП е изготвен от органите на полицията в Италия в изпълнение на служебните им задължения след оглед на местопроизшествието, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностните лица факти, пряко възприети от тях, които са релевантни за участниците в ПТП и механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите и щетите по тях, атмосферните условия, видимостта и всички обстоятелства обстоятелства, намерени на местопроизшествието като задирания и следи по пътното платно, както и за направените от длъжностните лица проверки с помощта на алкотестер за наличието на алкохол при водачите и резултатите от тези проверки. Липсват представени доказателства, тежестта за което е върху въззивника като ответник, че съгласно изискванията на италианското законодателство докладът за ПТП е следвало да се подпише от водачите на МПС, участвали в ПТП или че за удостоверяване на ПТП е необходимо да се изготви допълнителен документ, извън полицейския доклад, а представените по делото доказателства за извършени разходи от Декра Италия СРЛ за снабдяване с полицейския доклад съставляват косвено доказателство за автентичност на представения по делото препис. Неоснователни са оплакванията на въззивника за неяснота на модела на лекия автомобил „Ауди“, участвал в ПТП, тъй като в представения полицейски доклад навсякъде същият е посочен като А1, като и при грешка в изписване на модела на автомобила са налице достатъчно други индивидуализиращи го признаци, които да могат да обосноват извод за участието на конкретния автомобил в ПТП.

Въззивният съд приема, че от представените в първата инстанция доказателства писмени доказателства безспорно се установява, че пред представителя на въззиваемото ЗД за Италия – Декра Италия СРЛ на 21.04.2017 г. е предявена застрахователна претенция от водачът на другия автомобил, участник в ПТП - С. Т. чрез Централната италианска служба във връзка с конкретното ПТП осъществено на 31.07.2016 г. между двата леки автомобила, че са образувани щети както пред представителя на въззиваемото ЗД в Италия, така и в самото въззиваемо ЗД, съответно № 17/81401-93081 при Декра Италия СРЛ и № 0000-1609-17-611505 при въззиваемото ЗД, в хода на които след извършени опис и експертиза и снабдяване с официалния полицейски доклад за ПТП от Декра Италия СРЛ е изплатено застрахователно обезщетение на пострадалия С. Т. в размер на 14 011, 98 евро за причинените на автомобила му имуществени вреди при ПТП, осъществено по вина на въззивника.

Безспорно се установи, че след изплащане на обезщетението Декра Италия СРЛ е фактурирало на 04.06.2018 г. извършените разходи по щетата, заведена от С. Т., от които 140 евро за хонорар на експертиза и 350 евро за такса за обработка на документите, както и заплатеното обезщетение в полза на С. Т. в размер на 14 011, 98 евро, при което общото задължение на въззиваемото ЗД към Декра Италия СРЛ е определено в размер на 14 501, 98 евро и тази сума е заплатена от въззиваемото ЗД на италианския му представител на 20.12.2018 г. в рамките на общо заплатената сума от 238 646, 38 евро, като изрично е посочено основанието за заплащане на сумата чрез номера на щетата при италианското дружество.

При съобразяване на обстоятелството, че застрахователят е изпълнил произтичащото от непозволеното увреждане задължение на въззивника към пострадалото лице за репариране на вреди, настъпили на територията на Италия и подлежащи на репариране в Италия, приложимо за размера на вредите по предявения регресен иск е италианското право. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II") когато едно лице кредитор предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице длъжник и трето лице има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение. В този смисъл е решение №5011/11.11.2022 г. по т.д. № 256/2021 г., I т.о., правните изводи в което се споделят изцяло от въззивния съд.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че не са представени доказателства относно реално нанесените щети на пострадалият лек автомобил м. „Аади“, техния обем и стойност, тъй като от представените по делото полицейски доклад, документ за оглед на щетите и от заключението на приетата САТЕ безспорно се установяват тези спорни обстоятелства. Вещото лице по приетата САТЕ е съобразило механизма на ПТП и извършените описи на щетите и е категорично, че щетите са в причинна връзка с конкретното ПТП и стойността им е в размер на 27 648, 82 лв.. Въззивникът, ответник в първата инстанция не е направил възражение, че парична равностойност на вредите, заплатени на пострадалото трето лице надхвърля дължимото обезщетение за вреди по италианското право, поради което следва да бъде възприет определения от вещото лице техен размер, платен на пострадалия.

При съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че са налице всички кумулативни предпоставки на търсената регресна отговорност, предвидена в чл. 500 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ и в полза на въззиваемото ЗД е налице изискуемо право да получи от въззивника, който при настъпване на ПТП е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма пълния размер на заплатеното обезщетение за репариране на вредите на пострадалото лице, настъпили и подлежащи на репариране в Италия, ведно със законната лихва от подаване на ИМ и разходите по щетата, които видно от представените писмени доказателства надхвърлят левовата равностойност на сумата от 150 евро, присъдена от първоинстанционния съд. С оглед приложимите разпоредби на чл. 186 ал. 4 вр. Ал. 2б.“б“ от Италианския Закон за движение по пътищата може да се направи обоснован извод, че извършените от длъжностните лица полицейски служители измервани с помощта на алкотестер на концентрацията на алкохол в кръвта на въззивника обосновават правото на въззваемото ЗД да търси възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и извършените разходи във връзка с определянето му. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че след като по делото няма доказателства на същия да е било наложено административно нарушение, то няма доказателства същият да е бил извършил нарушението, а именно управление на застрахования лек автомобил с алкохол над допустимия в закона. Безспорно се установяват резултатите от измерванията, извършени от полицейските служители при въззивника за алкохол от 1, 12 g/l, измерен в 23, 53 ч. в деня на ПТП и 1, 02 g/l, измерен в 00, 15 ч. на следващия ден. След като в официален удостоверителен документ, съставен в кръга на правомощията на полицейските служители на чл. 186 ал. 4 от Италианския Закон за движение по пътищата е констатирано количество алкохол над 0, 5 g/l и при съобразяване на ал. 6 на същата разпоредбата, въззивният съд приема, че въззивникът се считал за лице в нетрезво състояние съгласно италианското законодателство за целите на прилагане на санкциите, посочени в ал. 2 на разпоредбата, респ. следва да се счита, че е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма по смисъла на чл. 500 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ. Дали на въззивника са наложени предвидените в италианският ЗДвП санкции е без значение за настоящия спор, като следва да се приеме, че в случай, че въззивникът е оправдан за констатираните нарушения свързани с употребата на алкохол над допустимата норма в негова тежест е да представи доказателства, с които да опровергае констатациите в полицейския доклад.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за необсъждане от първоинстанционният съд на възражението му погасяване на правото на иск на въззиваемото ЗД поради изтекла погасителна давност, тъй като от мотивите на съдебния акт се установява, че същото е намерено за неоснователно. Съгласно постановките на ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г., залегнали в мотивите към т. 14 на същото, които не са загубили действие към момента за регресните искове важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. Съгласно актуалната съдебна практика в тази насока, а именно решение № 35 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1175/2018 г., I т. о., ТК регресното вземане на застрахователя срещу застрахования, макар да възниква в момента на деликта, става изискуемо от момента на плащането/прихващането на застрахователното обезщетение на третото лице, от който момент задължението на деликвента се счита погасено и от който момент започва да тече и давността за събиране на вземането на застрахователя към делеквента. При съобразяване на извършеното от въззиваемото ЗД към представителя му в Италия плащане на 20.12.2018 г. и датата на подаване на ИМ пред СГС – 24.04.2023 г. и се съобрази периода от 69 дни от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., през който давността не е текла поради обявеното за страната извънредно положение съгласно разпоредбите на чл. 3 т. 2 от ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на ЗЗдр., може обосновано да се приеме, че към датата на подаване на иска петгодишната давност не е изтекла. Въззивният съд приема, че не следва да счита за дата на плащане от страна на въззиваемото ЗД датата, на която италианското дружество на свой риск е заплатило на пострадалия застрахователно обезщетение, тъй като видно от представения доклад по щета при въззиваемото ЗД, че размерът на обезщетението е одобрен от въззиваемото ЗД едва на 05.06.2018 г., след което е извършено плащането по щетата на 20.12.2018 г..

При тези правни изводи въззивният съд приема, че предявеният иск с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ е основателен и доказан в уважения от първоинстанционния съд размер, поради което обжалваното решение на Плевенския окръжен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част, а въззивната жалба като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на делото въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото ЗД направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1 860 лв., от които 1 500 лв. за възнаграждение на особения представител на въззивника и 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото в тази инстанция въззивният съд намира, че не следва да се определя юрисконсултско възнаграждение над максимално предвидения в чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер.

Водим от горното, Съдът