Решение № 2661 от 23.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5737/2025 г.

Страни в производството са ищецът Д. М. Б. с ЕГН ••••••••••, гр. София, ж.к. ••••••••, и ответникът Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ с ЕИК 129009938, гр. София, ул. Антим I №5.

Ищецът твърди, че на 19.10.2024г. присъствал на футболна среща между ПФК "Левски София" и ПФК "ЦСКА - София", провеждащата се на националния стадион "Васил Левски", в гр. София.

В началото на второто полувреме (малко преди 17:00 ч.) отишъл до тоалетна, намираща се на територията на стадиона, в тунела при вход 1, сектор "А", където още в началото на футболната среща имало множество униформени служители на МВР, оборудвани със специализирани екипировки за борба с безредиците - каски, щитове, протектори. Разминавайки се с полицейските служители, няколко от тях го гледали и започнали да му отправят реплика като "Аре, бе, шматка - прибирай се по-бързо". Ищецът влязъл в тоалетната без да каже нищо. Твърди, че на излизане от тоалетната служителите на МВР му отправили репликата "Ела тука, бе, шматка", на която отвърнал. Ищецът твърди, че това подразнило служителите на МВР, бил обграден от няколко от тях, в специализирано предпазно оборудване, след което усетил силен рязък удар с тъп предмет отстрани в главата. Последвали множество удари в главата и лицето от няколко полицейски служители. Ищецът твърди, че усетил и рязко парене по цялото лице, тъй като използвали против него лютив спрей, след което паднал на земята. Двама полицейски служители започнали да дърпат ръцете му, за да му поставят помощни средства – белезници, след което продължили да нанасят побой върху него на земята с ритници, докато той крещял за помощ и молил да престанат.

Ищецът твърди, че полицейските служители започнали да го влачат по земята до пропускателния пункт /оградата/ на вход 1, сектор "А", като в резултат на влаченето и двете му обувки паднали. Полицаите го оставили да лежи на земята до оградата с белезници. Ищецът сочи, че след това се появил униформен служител с името И. Г. - началник на сектор "Масови мероприятия" – СДВР, който питал останалите полицейски служители поради какви причини ищецът е задържан. На мястото се появила и приятелка на ищеца, с която били на мероприятието - Ц.И., която също започнала задава въпроси на полицейските служители. И. Г. многократно питал на радиостанцията кой и защо му е поставил белезници, но никой от полицейските служители не отговорил. Ц.И. намерила обувките на ищеца и му помогнала да се обуе, тъй като още бил с белезници.

Ищецът твърди, че след известно време се появил полицейски служител, който предоставил ключ за тях на началника И. Г., като обяснил, че не били негови и не бил отговорен за ареста на ищеца, а белезниците му били изпаднали на земята и някой друг ги бил взел. И. Г. свалил белезниците от ръцете на ищеца. На мястото пристигнали и други близки на ищеца, които били с него на стадиона - Р.Н. и А.А..

Ищецът бил откаран от приятелите му в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", но тъй като имало много пациенти пред спешния кабинет, се насочили към спешния кабинет на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". В лечебното заведение се провели съответните медицински интервенции за обработка на получените му травматични увреждания, както и му е било назначено спазването на постелен режим, без гледане на телевизия, и приемане на медикаменти.

Предявен е иск по чл.49 ЗДД, вр. чл.45 ЗЗД за сумата 25 500 лева, частично от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от контузия на лицето с повсеместен оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, обширно охлузване на лицето от дясно, оток и хиперемия на дясна ушна мида, дълбоки охлузвания на двата лакътя, кръвонасядания и издрасквания на горните крайници, настъпили от удари по главата и тялото, пръскане с лютив спрей и влачене, които действия били извършени противоправно от полицейски служители на 19.10.2024г., около 17ч. на Национален стадион „Васил Левски“ в тунела при вход 1, сектор А, близо до тоалетните, ведно със законната лихва от 19.10.2024г. /датата на извършване на непозволеното увреждане/ до плащането.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Столична дирекция на вътрешните работи е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с доводи, че е недопустим и неоснователен. Ответникът възразява, че не е пасивно легитимиран – сочи, че след проверка е установено, че на ищеца са нанесени удари от мл. инспектор Ж.Х., служител на ЗЖУ – Бургас, и от мл. инспектор Ц. В. – служител на ЗЖУ Плевен, които са служители в самостоятелен правен субект, а именно - Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма“ /ГД ЖСОБТ/. Възразява, че не е установено по съдебен ред незаконно задържане, не са представени категорични доказателства за получените травми, оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен.

По отношение на поставянето на белезници съдът намира, че същото е изразено с действие волеизявление на административен орган, тоест е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, предл.2 АПК и на основание чл. 1, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ /Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани … от незаконосъобразни … действия …. на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност….(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс…/ компетентен да разгледа иска в частта за вредите от това действие е АССГ, поради което в тази част исковата молба следва да бъде върната като недопустима.

Съдът намира, че възражението за липса на процесуална легитимация касае спора по същество, поради което в останалата част искът е допустим.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на служители на ответника, неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между поведението и вредите.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че лицата, които са нанесли удари на ищеца, са служители на ГД ЖСОБТ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключения към съдебновидеотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на приетата по делото видеотехническа експертиза, се установява, че изследването е извършено въз основа на предоставен оптичен носител DVD-R, съдържащ два видеозаписа от системата за видеонаблюдение на Националния стадион „Васил Левски“, разположени на вход 1, с наименования „D19_20241019155701_001“ и „D20_20241019155558“, във формат mp4, с резолюция 3840x2160 и дата на заснемане 19.10.2024 г.

При анализа вещото лице е установило несъответствие между декларираната продължителност на първия запис от 33 минути и фактическото съдържание, като е констатирано, че записът съдържа визуална информация до 16:13:30 часа, след което липсва видеосъдържание за оставащия период от приблизително още 15 минути, независимо че по данни за продължителността следва да обхваща този интервал, като за наличната част не са установени признаци за манипулация или монтаж. В съдебно заседание вещото лице сочи относно липсващата част от записа, че няма данни по какъв начин е премахнато съдържанието, но допуска, че е следствие от външна намеса, без да има данни за категорично заключение.

От съдържанието на видеозаписа от камера Vhod 1_2, започващ в 15:57:01 часа, се установява, че в тунелното пространство се намират множество служители на жандармерията и полицията, оборудвани с каски, щитове и защитна екипировка, които през наблюдавания период са разположени в зоната, разговарят помежду си и не се установява присъствие на цивилни лица в непосредствена близост. В отделни моменти се наблюдава повдигане на щитовете от страна на служителите, след което те остават в изчаквателна позиция, без да се регистрират действия, насочени към конкретно лице. Установява се преминаване на отделни лица през тунела, включително жена с раница, която се появява и се оттегля в различни времеви моменти, без да се установява взаимодействие, свързано с упражняване на физическо въздействие.

От съдържанието на втория видеозапис от камера Vhod 1_1, започващ в 15:55:56 часа, се установява присъствие на служители на жандармерията, които стоят на място и разговарят, като първоначално не се наблюдават цивилни лица. В 15:58:18 часа се установява повдигане на щитовете от страна на служителите. В 15:59:53 часа в обхвата на камерата се въвежда мъж с къси панталони и чехли, с ръце зад гърба и с поставени белезници, като полицейски служител го държи за врата и го придвижва напред. В последващ момент служителите насочват вниманието си към вътрешността на помещението, като поради неблагоприятни условия на заснемане не се осигурява видимост върху действията, извършвани във вътрешността. В следващите времеви интервали се установява преминаване на отделни лица, включително жена с раница, която се появява, отдалечава и впоследствие се връща, като в един от моментите се наблюдава комуникация между нея и полицейски служители, без да се установяват действия, свързани с упражняване на физическо въздействие, като записът приключва в 16:10:46 часа.

В заключението си вещото лице приема, че при анализа на видеозаписите не се установяват признаци за манипулация или монтаж на наличната визуална информация, както и че не се наблюдават неестествени действия на заснетите лица, като същевременно се отчита, че записите отразяват събитията в ограничен времеви обхват и при наличие на технически ограничения на видимостта, включително зони без визуално покритие.

От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице – специалист по съдебна медицина, се установява, че въз основа на наличната медицинска документация, извършените прегледи и представените материали, на ищеца Д. М. Б. са причинени множество травматични увреждания, локализирани в областта на лицето, дясното око, дясната ушна мида, горните крайници и лакътните области. Установени са контузия на лицето с оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, довело до частично притваряне на очната цепка, обширно охлузване в същата област, оток и хиперемия на дясната ушна мида, кръвонасядания и линейни охлузвания по предмишниците, циркулярни кръвонасядания с охлузвания в областта на китките, както и дълбоки охлузвания и контузии в областта на двата лакътя.

Вещото лице приема, че описаните увреждания са резултат от въздействие на твърди тъпи предмети, като такива могат да бъдат както части на човешкото тяло, така и контакт с твърда повърхност, и че същите могат да бъдат получени по време и начин, съответстващи на съобщените данни за инцидента. Посочва се, че при извършените образни изследвания не са установени травматични изменения по черепните кости, като ищецът е бил в съзнание, без данни за загуба на съзнание.

Експертизата установява, че всички констатирани увреждания имат характер на повърхностни мекотъканни травми, причинени с неголяма травмираща сила, като нито едно от тях не е било с характер да създаде опасност за живота. Същевременно се приема, че част от уврежданията, а именно тези в областта на дясната околоочна област и левия лакът, поради своята локализация и обем, са довели освен до болка и страдание и до леки функционални нарушения, поради което се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на увреждането на дясната ушна мида се сочи, че е налице медицинска намеса, но поради липса на достатъчно данни не може да се направи еднозначен извод относно точната му медико-биологична характеристика. Останалите увреждания се отнасят към категорията на такива, причиняващи болка и страдание. По отношение на възстановителния период вещото лице приема, че при подобен вид травми обичайното пълно възстановяване настъпва в рамките на около 5 до 7 дни, като за уврежданията в областта на дясното око и левия лакът е възможен по-продължителен възстановителен период до 2–3 седмици. Посочва се, че причинените травматични увреждания са били съпроводени с болка и страдание, включително с временно функционално нарушение в засегнатите области.

От заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че преди инцидента на 19.10.2024 г. ищецът не е страдал от психично заболяване, като в анамнезата се сочат единични епизоди на паникоподобни прояви в детска и млада възраст, без провеждано лечение и без последващи данни за психично разстройство. Вещото лице приема, че преживяното събитие е имало характер на остро стресово въздействие, довело до възникване на интензивни негативни емоционални преживявания, включително страх, напрежение и тревожност, които са се проявили непосредствено след инцидента. Установява се наличие на остра стресова реакция, която е протекла с типични прояви като силна уплаха, емоционална дезорганизация и соматовегетативни симптоми, като същата е била с ограничена продължителност във времето, но е преминала в последващо състояние с персистиращи тревожни и стресови симптоми.

В последващия период след инцидента вещото лице установява наличие на тревожнодепресивна симптоматика, изразяваща се в повишена тревожност, вътрешно напрежение, нарушения на съня, включително трудно заспИ.е и кошмарни сънища, както и повишена раздразнителност и емоционална лабилност. Отбелязва се, че преживяването е довело до промяна в поведението на ищеца, включително избягване на ситуации, напомнящи за инцидента, и повишена предпазливост при контакт с органи на реда и участие в масови мероприятия.

Експертизата сочи, че преживяното събитие е оказало отражение и върху социалното функциониране на ищеца, като е довело до повишена несигурност, опасения относно личната безопасност и бъдещето, както и до напрежение в междуличностните отношения и в обкръжението му. Посочва се, че негативните преживявания са продължили в продължителен период след инцидента, като част от симптомите, включително тревожност и кошмарни сънища, са персистирали и към момента на изследването, макар и с намалена интензивност.

Вещото лице приема, че преживяното събитие е довело до психотравма с последващи емоционални и поведенчески изменения, като не се установяват данни за тежко психично разстройство, но са налице остатъчни психични последици под формата на продължаващи тревожни преживявания и негативни спомени, свързани със случилото се. От показанията на св. Р.Н., която живее на съпружески начала с ищеца Д. Б. се установява, че на 19.10.2024 г. е присъствала заедно с него и общи познати на футболна среща между отборите на Левски и ЦСКА на Националния стадион, като в началото на събитието обстановката е била спокойна. В началото на второто полувреме ищецът се е отправил към тоалетната, след което свидетелката е била уведомена от техен познат, че същият е бил пребит от полицейски служители. При опит да достигне до мястото, свидетелката е била възпрепятствана от служители на реда, разположени с предпазни средства в тунела, които не са допускали преминаване и не са предоставили информация за случилото се. След определен период от време тя е достигнала до ищеца и го е възприела в състояние на видими телесни увреждания, изразяващи се в хематом в областта на дясното око, оток на лицето, наличие на кръв в областта на дясното ухо, кървяща рана на десния лакът, следи по китките, съответстващи на поставени белезници, както и множество охлузвания и замърсени и разкъсани дрехи. Свидетелката сочи, че при контакт с него е усетила дразнещо вещество, което е възприела като лютив спрей, а ищецът е изглеждал замаян и е треперел. Посочва, че на място не му е била оказана медицинска помощ, като впоследствие, след даване на сведения в сектор В, той е бил транспортиран първоначално до УМБАЛСМ Пирогов, а поради натовареност – до УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ, където е бил прегледан, раните му са били обработени и му е било назначено лечение. Свидетелката излага, че след инцидента ищецът е изпитвал силни болки, гадене, затруднен сън и общо неразположение, като оплакванията от физически увреждания са продължили около един до два месеца, а в по-дълъг период са се наблюдавали остатъчни следи. Сочи, че след случилото се той е проявявал повишена тревожност при присъствие на полицейски служители и при посещение на масови мероприятия, включително футболни срещи, като за определен период е избягвал такива събития, а впоследствие ги е посещавал с повишено напрежение. По отношение на психичното му състояние свидетелката сочи наличие на нарушения на съня, включително кошмари, повишена раздразнителност, усещане за напрежение и притеснение, които са продължили в рамките на месеци след инцидента, като не е търсена специализирана психологична помощ. Излага също, че по нейни възприятия ищецът не проявява конфликтно поведение при посещение на обществени мероприятия. Свидетелката възпроизвежда и разказ на ищеца за възникване на инцидента, съгласно който при преминаване покрай полицейски служители е направил забележка относно достъпа до санитарните помещения, след което при последвал контакт е получил удар от дясната страна, без да е отправял обиди или провокации.

От показанията на св. А.А. се установява, че се познава с ищеца Д. Б. от около пет години и поддържа с него близки приятелски отношения. Свидетелят сочи, че на 19.10.2024 г. е присъствал заедно с ищеца и други лица на футболна среща между отборите на Левски и ЦСКА на Националния стадион „Васил Левски“. В началото на второто полувреме, около 17:00 часа, е чул от присъстващи лица, че ищецът е бит, поради което незабавно се е отправил към входа на тунела, където е бил възпрепятстван от служители на реда да премине навътре. От мястото си на входа на тунела свидетелят е възприел, че ищецът се намира на земята на разстояние около четири метра, заобиколен от множество униформени служители, като е видял нанасяне на удари – един с крак в областта на тила и един с ръка в областта на тялото, извършени от различни служители. Посочва, че служителите са били в пълно защитно оборудване, а при опит да получи информация му е било разпоредено да не се намесва, като е бил предупреден, че в противен случай може да бъде задържан. Свидетелят сочи, че е възприел как ищецът е бил притискан към земята и впоследствие влачен по нея, като ръцете му са били зад тила и се е опитвал да се предпази от ударите. Не е възприел дали към този момент са били използвани помощни средства като белезници и не е могъл да установи принадлежността на служителите към конкретна структура. След приключване на срещата свидетелят е установил контакт със свидетелката Н., която го е уведомила, че ищецът е отведен за медицински преглед, като впоследствие е отишъл пред лечебното заведение УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където е възприел състоянието му. Посочва, че е видял зачервяване и хематом в областта на дясното око, наличие на кръв и оток в областта на дясното ухо, кървяща рана на лакътя, както и множество охлузвания и разкъсани дрехи, като впоследствие ищецът е излязъл с поставена превръзка на ухото. Свидетелят сочи, че при последващ разговор с ищеца два дни след инцидента същият е споделил за силно главоболие, затруднено заспИ.е и общо притеснение от случилото се, както и намерение да търси защита на правата си, като го е възприел в състояние на страх и несигурност. В по-късен разговор ищецът му е разказал, че инцидентът е възникнал при излизане от санитарните помещения на стадиона, без да сочи конкретна причина или провокация от негова страна.

Свидетелят излага, че преди инцидента ищецът не е проявявал конфликтно поведение при посещение на обществени мероприятия, включително футболни срещи, като е полагал грижи за придружаващите го лица. След случилото се е възприел промяна в поведението му, изразяваща се в отказ за посещение на срещи между отборите Левски и ЦСКА и повишено притеснение при участие в подобни събития. Сочи, че в периода след инцидента ищецът е проявявал тревожност, несигурност и страх, включително опасения относно професионалната си реализация и възможни последици при търсене на правна защита, както и нарушения на съня, съпроводени с кошмари, които са продължили и след първоначалния период, макар и с намаляваща честота. Свидетелят посочва, че в последствие разговорите по темата са били ограничени поради притеснение от въздействието им върху психическото състояние на ищеца.

От показанията на св. И. Г., началник сектор „Масови мероприятия“ при СДВР се установява, че на 19.10.2024 г. е участвал в организацията и контрола по охраната на футболна среща между отборите на Левски и ЦСКА на Националния стадион „Васил Левски“, като е изпълнявал функции по вътрешната охрана на съоръжението. Посочва, че в началото на второто полувреме е възприел напрежение пред вход 1 на сектор А, изразяващо се във вербален спор между фенове и полицейски служители, при което е бил уведомен от присъстващи лица, че във вътрешността на тунела е нанесен побой на фен. Свидетелят е влязъл в тунела, като между вътрешните врати не е възприел лице в състояние на конфликт или упражнявано насилие, а пред металните врати е установил лице, което разпознава като ищеца Б., седнало на земята с поставени белезници зад гърба и с видими следи от наранявания.

Свидетелят сочи, че при разговор с ищеца последният е заявил, че е бил ударен от полицейски служители след отправяне на обидни реплики при преминаване през зоната на санитарните помещения, като не е конкретизирал извършителите. Посочва, че е направил опит да установи от присъстващите полицейски служители обстоятелствата по случая, включително кой е поставил белезниците и дали лицето е задържано, но не е получил информация. С оглед липсата на данни за извършена противообществена проява е разпоредил сваляне на белезниците, като впоследствие е установил, че същите са били поставени в каската му, без да е възприел кой ги е отстранил от ищеца. По данни на присъстващ служител белезниците са били негови и са паднали от оборудването му, като свидетелят не е възприел лично нито поставянето им, нито извършителя на твърдяното физическо въздействие. Излага, че не може да установи дали уврежданията са причинени от полицейски служители, като сочи, че в подобни условия е възможно възникване на конфликти и между фенове извън прякото наблюдение на органите на реда. Свидетелят заявява, че впоследствие ищецът е бил насочен към помещение за снемане на сведения, като е изготвена докладна записка и са приложени обясненията му. При личните си възприятия от състоянието на ищеца сочи наличие на подуване на клепачите, зачервяване в областта на лицето и охлузвания по ръцете, без да е извършвал подробен преглед. Потвърждава, че разпознава ищеца като лице, което е виждал и при други футболни срещи. Свидетелят дава и общи данни относно организацията на полицейските сили, оборудването на служителите и особеностите на видеонаблюдението на стадиона, като посочва, че съществуват зони с ограничена видимост.

Съдът кредитира така обсъдените гласни и писмени доказателства, както и заключенията на приетите експертизи, тъй като същите са взаимно допълващи се, последователни и непротиворечиви по отношение на релевантните за спора факти, като съответстват и на останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на свидетелите Н. и Александров, макар и частично основани на възприятия в различни моменти от инцидента, са вътрешно непротиворечиви, кореспондират помежду си относно състоянието на ищеца непосредствено след случилото се, както и относно характера и локализацията на уврежданията, и се подкрепят от съдебномедицинската експертиза и медицинската документация. Същевременно заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертиза са изготвени от компетентни вещи лица, въз основа на обективни данни и извършен преглед, съдържат ясни и обосновани изводи и не са опровергани от други доказателства по делото, поради което следва да бъдат възприети изцяло. Данните от видеотехническата експертиза също се възприемат като обективен източник на информация относно обстановката и движението на лицата в наблюдаваните зони, като същевременно са отчетени ограниченията в обхвата и липсата на част от видеозаписа. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. в частта им, в която същият излага преки възприятия относно обстановката, разположението на полицейските служители и състоянието на ищеца след инцидента, доколкото същите са логични, последователни и съответстват на останалия доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта относно обстоятелствата по свалянето на белезниците, доколкото изложеното от него не създава ясна и последователна фактическа картина. Свидетелят сочи, че при влизането си в зоната е оставил каската си до ищеца, а при последващото й вземане е установил, че в нея се намират белезници, които изпаднали при повдигането й, като изрично заявява, че не е възприел нито момента на свалянето им от ръцете на ищеца, нито лицето, което е извършило това действие. Същевременно излага, че впоследствие полицейски служител е заявил, че белезниците са негови и са изпаднали от оборудването му, без да е изяснено по какъв начин същите са били поставени на ищеца и впоследствие озовали се в каската на свидетеля. Така възпроизведените обстоятелства са лишени от конкретика относно съществените факти и не позволяват да се изведе логична последователност на действията, поради което съдът не ги възприема като убедителни в тази им част. От така събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 19.10.2024г. ищецът присъствал на футболна среща между ПФК "Левски София" и ПФК "ЦСКА - София", провеждащата се на националния стадион "Васил Левски", в гр. София. В началото на второто полувреме (малко преди 17:00 ч.) отишъл до тоалетна, намираща се на територията на стадиона, в тунела при вход 1, сектор "А", където още в началото на футболната среща имало множество униформени служители на МВР, оборудвани със специализирани екипировки за борба с безредиците - каски, щитове, протектори. Ищецът и полицейските служители разменили реплики, след което на ищеца били нанесени удари, бил напръскан с лютив спрей и му били поставени белезници. Ищецът бил оставен с белезници до оградата на стадиона. Св. И. Г. - началник на сектор "Масови мероприятия" – СДВР, попитал останалите полицейски служители поради какви причини ищецът е задържан и чий са белезниците, но тези обстоятелства първоначално не се установили. Не се установява как белезниците са били свалени от ищеца, а впоследствие един от полицейските служители посочил, че неговите белезници липсват от оборудването му.

Подпомогнат от свои приятели, ищецът бил откаран в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", но тъй като имало много пациенти пред спешния кабинет, се насочили към спешния кабинет на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". В лечебното заведение били проведени съответните медицински интервенции за обработка на получените му травматични увреждания, както и му е било назначено спазването на постелен режим, без гледане на телевизия, и приемане на медикаменти.

Следствие на нанесения побой на ищеца са причинени следните травматични увреждания: -контузия с оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око с лекостепенно притваряне на очната цепка с обширно охлузване във външната половина на горния клепач около 10/8 см; - наложена марлено левкопластна превръзка на дясната ушна мид, която не е сваляна при прегледа;

• три окръглени мораво синкави кръвонасядания на площ с размери по около 3/1,7-1,8 см с основно надлъжно разположение по предно вътрешната повърхност на дясната мишница в долната й трета, както по предната повърхност на дясната предмишница в горната й трета; - общо 5 от косо до напречно разположени линейни повърхностни охлузвания с червеникава засъхнала повърхност, равна с околната кожа с дължини от 0,3 до 3 см по предната повърхност на дясната предмишница в горната и средната й трети;

• надлъжно разположена подобна драскотина с дължина 2,5 см. по предната повърхност на лявата предмишница в средната й трета;

• циркулярно разположени червено морави кръвонасядания на места с по-бледи ивицовидни зони и напречно разположени линейни охлузвания на китките

• гривнените области двустранно;

• контузия с кръвонасядане 10/6 см и неправилно по форма охлузване, 4/2 см с надлъжно разположение на големия размер по задно вътрешната повърхност на лявата лакътна област; - дълбоко неправилно охлузване с влажна повърхност, хлътнала спрямо околната кожа, около 2/1,5 см на десния лакът има.”.

Нанесените травматични увреждания се характеризират с медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота, които са причинили на ищеца болки и страдания с период за пълно възстановяване от 2-3 седмици.

В резултат на нанесения побой ищецът е развил ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ /F43.0-МКБ 10/, преминала в РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА- ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА

РЕАКЦИЯ /F43.22-МКБ 10/, която била най-тежко изразена около 6-7 месеца, като и досега е налице отбягващо поведение, безпокойство, когато се намира близо до полицаи и в голяма тълпа от хора, редуциране на посещенията на футболни мачове, страх да не му се случи отново нещо лошо.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по чл.49 ЗДД, вр. чл.45 ЗЗД за сумата 25 500 лева, частично от 50 000 лева.В доказателствена тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение, осъществено от лице, на което ответникът е възложил работа, вреди, размер на вредите, причинноследствена връзка между поведението и вредите.

От събрания доказателствен материал категорично се установява, че ищеца е претърпял болки и страдания от контузия на лицето с повсеместен оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, обширно охлузване на лицето от дясно, оток и хиперемия на дясна ушна мида, дълбоки охлузвания на двата лакътя, кръвонасядания и издрасквания на горните крайници, настъпили от удари по главата и тялото, пръскане с лютив спрей и влачене на 19.10.2024 г. около 17 ч. на Национален стадион „Васил Левски“ в тунела при вход 1, сектор А, близо до тоалетните, които са в пряка причинно-следствена връзка с нанесени удари от полицейски служители, чиито действия на мероприятието е ръководено и контролирано от СДВР.

Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, а полицейските органи са натоварени с провеждането на държавната политика в областта на опазването на обществения ред и сигурност, което е предвидено в чл. 2 от ЗМВР. В чл. 3 от ЗМВР са регламентирани и принципите, при които се осъществява дейността на МВР. В чл. 3, ал. 1 т. 2 от ЗМВР е предвиден принципът на зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗМВР предписва, че при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо и са изброени в десет пункта предпоставките за това. Съгласно чл. 86, ал. 3 ЗМВР в случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила, а съгласно чл. 86, ал. 4 ЗМВР, при използването на физическа сила и помощни средства, полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Цитираните по-горе правни основания за преминаване към принудителни мерки и използване на физическа сила обуславят извода, че в конкретния случай не са били налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото не се установява ищецът да е извършил противообществена проява, да е оказал съпротива на полицейските органи или да е създал непосредствена и реална опасност за обществения ред, живота или здравето на други лица, която да налага незабавна намеса чрез използване на сила или помощни средства. Не се установява и поведение от негова страна, което да обоснове ограничаване на правата му чрез поставяне на белезници или прилагане на физическа принуда в някоя от хипотезите на чл. 85, ал. 1 ЗМВР, като същевременно липсват данни полицейските органи да са действали при условията на крайна необходимост или неизбежност на употребата на сила. Наред с това, дори хипотетично да се приеме наличие на основание за намеса, по делото не се установява спазване на принципите на необходимост и съразмерност, закрепени в чл. 86, ал. 3 ЗМВР, както и на задължението по чл. 86, ал. 4 ЗМВР за предприемане на всички възможни мерки за опазване живота и здравето на лицето, срещу което са насочени действията, поради което използването на физическа сила и помощни средства в случая се явява необосновано и несъответстващо на нормативно установените изисквания. Настоящият съдебен състав приема, че дори и да е било налице противоправно поведение на ищеца действията на полицейските органи са включили мерки и средства,

непропорционални на преследваната легитимна цел.

От гореизложеното следва, че от страна на полицейските органи (служители на СДВР и ГД ЖСОБТ) е налице противоправно поведение по отношение на ищеца, което по делото се установява от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства. От това противоправно поведение за ищеца са настъпили неимуществени вреди изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и търпените във връзка с това болки и страдания с период на възстановяване 2-3 седмици,. Ищецът също така е развил остра стресова реакция /F43.0-МКБ 10/, преминала в разстройство в адаптацията- тревожнодепресивна реакция /F43.22-МКБ 10/, която била най-тежко изразена около 6-7 месеца след инцидента, но съществуваща и кум момента. От събраните в хода на производството доказателства – разпит на свидетели, медицинска документация представена и приета като писмени доказателства, приетите по делото СМЕ и СПЕ, се установява и причинноследствената между противоправното поведението и вредите.

По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД отговорност за причинени вреди от действията на други лица носи този правен субект, който е възложил извършването на съответната дейност и в чийто организационен и функционален обхват същата се осъществява. В случая по делото се установява, че уврежданията на ищеца са настъпили при и по повод изпълнение на служебни задължения по охрана на масово мероприятие – футболна среща, като тези действия са осъществявани от полицейски служители, действащи в рамките на организирана система за охрана и подчинени на конкретна структура на МВР. Възражението на ответника, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, доколкото част от служителите са били командировани от други структурни звена извън гр. София, е неоснователно. От събраните доказателства, включително показанията на свидетеля Г., се установява, че организацията, ръководството и контролът по осигуряване на обществения ред при провеждане на процесното спортно мероприятие са осъществявани от Столична дирекция на вътрешните работи, като всички ангажирани полицейски сили, независимо от тяхната щатна принадлежност, са били включени в единна структура на подчинение и координация, действаща под ръководството на СДВР. В този смисъл привлечените допълнително служители от други областни дирекции и специализирани подразделения са изпълнявали задачи, възложени им именно в рамките на организацията, създадена и ръководена от СДВР, като са действали при и по повод възложената от същата дейност по охрана на мероприятието.

При тези данни е без значение конкретната административна принадлежност на отделните служители, тъй като релевантно за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД е обстоятелството кой е възложил работата и под чийто контрол същата е била изпълнявана. В случая именно СДВР е органът, който е организирал и ръководил дейността по опазване на обществения ред на стадиона, поради което вредите, причинени при осъществяване на тази дейност, следва да се вменят в негова отговорност, независимо че част от изпълнителите са били командировани от други структури на МВР.

Предвид всичко гореизложено настоящия съдебен състав счита, че предявения иск е доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като този критерий не е абстрактен, а предполага съобразяване на всички конкретни обстоятелства по делото, свързани с характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, начина и обстоятелствата на увреждането, както и отражението му върху личния и социалния му живот.

В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че на ищеца са причинени множество травматични увреждания, локализирани в областта на лицето, главата и горните крайници, съпроводени с болка, функционални затруднения и видими външни белези, включително в чувствителни зони като околоочната област и ушната мида. Макар същите да не са били животозастрашаващи, част от тях са обусловили временно разстройство на здравето, а възстановителният процес е продължил в период от няколко седмици, през който ищецът е изпитвал физически болки, дискомфорт и затруднения в ежедневието си.

Наред с физическите увреждания, по делото се установява и наличие на съществени неимуществени вреди с психичен характер, изразяващи се в преживяна остра стресова реакция, последвана от продължителна тревожност, нарушения на съня, кошмарни сънища, повишена раздразнителност и емоционално напрежение. Установено е, че тези състояния не са били краткотрайни, а са продължили в продължителен период след инцидента, като са довели до промяна в поведението на ищеца, включително избягване на ситуации, напомнящи за случилото се, и трайно усещане за несигурност и страх при контакт с органите на реда и участие в масови мероприятия.

От значение при определяне размера на обезщетението е и начинът на настъпване на увреждането, а именно при осъществяване на полицейска дейност по опазване на обществения ред, при която от държавните органи се изисква особена грижа за зачитане правата и достойнството на гражданите. Преживяването на физическо въздействие в подобна ситуация, съпроводено с поставяне на белезници и ограничаване на свободата на придвижване, е от естество да засили интензитета на психическите страдания, включително чувството за унижение, безпомощност и накърняване на личното достойнство. Съдът отчита и възрастта на ищеца, неговата социална активност и начин на живот преди инцидента, както и обстоятелството, че настъпилите последици са засегнали обичайни за него дейности, включително посещение на обществени събития, което е довело до ограничаване на социалните му контакти и влошаване качеството на живот. При съобразяване на всички тези обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 15 000 лева /7669,38 евро/, която съответства на действителния обем и интензитет на понесените физически и психически страдания.

По разноските:

Предявен е иск с цена 25 500 лева, частично от 50 000 лева, който съдът е намерил за основателен за сумата 15 000 лева.

От ищеца се претендират разноски и своевременно е представен списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е направил следните разноски: 1020 лева – държавна такса, депозит за свидетел – 20 лева, депозити за експертизи – 1430 лева и допълнителен от 484,56 лева. На ищеца следва да се присъди сумата 1737,98 лева, съразмерно с уважената част от иска. Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца от адв. А. И. от САК гр. София, ул. •••••••• по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и чл.7, ал.2, т.4 НВАР, фактическата и правна сложност на делото, обема събрани доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в три съдебни заседания, намира, че проведеното производство не разкрива особености, които да обосновават определяне на адвокатско възнаграждение под или над ориентировъчния минимум на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 НВАР. Ето защо съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за адвоката на ищеца в размер на 2690 лева за така предявения иск. С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата 1582,35 лева за осъщественото в производството процесуално представителство и защита.

Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК във връзка с чл. 25, ал.2, вр. ал.1 НЗПП в размер на 675 лева. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата 277,94 лева за осъщественото в производството процесуално представителство и защита.

Воден от горното, Софийски градски съд