РЕШЕНИЕ

№ 169

гр. Троян, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100216 по описа за 2021 година В Троянски Районен съд е образувано гр.дело №216/2021г. по описа на съда, по предявена искова молба от Б. В. П., чрез адв.Н. Д., ШАК, с адрес за призоваване: •••, против „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с цена на исковете: 60 000.00 (шестдесет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди и 21 827.00 (двадесет и една хиляди осемстотин двадесет и седем) лева обезщетение имуществени вреди.

Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество по силата на сключен между страните трудов договор №24 от 03.08.2020г. за срок до 30.09.2020г. Излага, че на 22.08.2020 година, в работно време и на работното си място, в цех за производство на „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ" АД, в участък „•••" Б. П. се е качила върху линията за ламиниране в зоната, след третата двойка валове и ръката й е била увлечена от движещите се валове, като в следствие на трудовата злополука претърпява ампутация на пети пръст на дясната ръка, а впоследствие след оперативни интервенции са ампутирани и четвърти, трети и втори пръст на дясната ръка. Твърди се, че при проведените болнични лечения в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" и УМБАЛ „СОФИЯМЕД" е установен дегловинг на ръката от китката надолу, некроза в областта на дланта и пръстите, некротични участъци по воларната повърхност на дясната длан и мекотъканен дефект по дорзалната повърхност. Твърди се, че злополуката е призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ - Ловеч от 26.11.2020 г. на основание чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, поради което и на основание чл.200, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал.1 т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ счита, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя при претърпяване на имуществени и неимуществени вреди на работник, с оглед на което се претендират и посочените обезщетения. Излага се, че вредите, които Б. П. е претърпяла са в пряка, причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и последиците от нея, като конкретизират, че неимуществените вреди се претендират за претърпяна от ищцата ампутация на пети пръст на дясната ръка, а в последствие, след оперативни интервенции са ампутирани четвърти, трети и втори пръст на дясната ръка, че при проведените болнични лечения в УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов" и УМБАЛ „СОФИЯМЕД" е установен дегловинг на ръката от китката надолу, некроза в областта на дланта и пръстите, некротични участъци по воларната повърхност на дясната длан и мекотъканен дефект по дорзалната повърхност, отточна дясна гривена става, във флексионна контрактура, със силна спонтанна и палпаторна болка, ограничени по обем и болезнени активни и пасивни движения в същата става. Заявява се, че в следствие на уврежданията, са извършени четири оперативни интервенции, подробно описани в молбата: На 24.08.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" е извършен дебридман на раневата повърхност и са ексцизирани видимо некротични тъкани; На 31.08.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" се отстраняват некротичните тъкани от мекотъканния дефект в областта на дясната ръка; На 17.09.2020 г. в УМБАЛ „СОФИЯМЕД" се извършва ексцизия на некротичните тъкани в областта на палеца на дясната ръка и ампутация на втори, трети и четвърти пръст на същата ръка до ниво средна трета на проксимална фаланга; На 02.10.2020 г. в УМБАЛ „СОФИЯМЕД" се извършва лаваж с антисептични разтвори, фасциотомия на преден компартмент на дясна предмишница и щателен дебридман на инфектираните тъкани, тъй като ищцата е постъпила със силно отточна болезнена и зачервена длан с изтичащо гноевидио съдържимо, оток и зачервяване в областта на дясна предмишница. Отделно от това, подробно в исковата молба са описани физическите болки при настъпване на злополуката, както и в последствие, при реализираните оперативни интервенции по времето на четирите операции, в рамките на шест седмици. Твърди се, че ищцата е загубила основната хватателна функция на служещата и дясна ръка, което води до непрестанни затруднения в ежедневието и свързаните с това обичайни дейности по отношение на хранене, обличане, къпане, чистене, приготвяне на храна и всичко необходимо, за задоволяване на битовите потребности, които затруднения се явяват значителни и с оглед на обстоятелство, че ищцата живее сама. Отделно от изложеното се твърди, че след инцидента е станала потисната, страда от депресия и няма самочувствие да излезе сред хората, затворила се в себе си, демобилизирала се, като се твърди, че повишеното в периода на възстановяване емоционално напрежение е довело до нарушена социална адаптация. Изложените по-горе болки и страдания, които е претърпяла и ще продължава да търпи намира, че биха били справедливо обезщетено от „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: ••• със сумата от 60 000.00 (шестдесет хиляди) лева. По отношение на претенцията за имуществени вреди излага аргументи за основателност до претендирания размер от 21827 лева, представляваща левова равностойност на 11160 евро, представляващи цената за закупуването и поставянето на индивидуална козметична силиконова протеза, съгласно предложена на ищцата оферта от специализирана фирма в Германия, която оферта включва отливането и пробното поставяне на протезата. Твърди се, че предстоящото закупуване на необходимата протеза непосредствено засяга имуществената сфера на пострадалото лице в един бъдещ момент и съставлява негова имуществена вреда, което представлява бъдещо сигурно намаляване на имуществото му. По изложените съображения претендират заплащане на обезщетения в размер от 60 000.00 (шестдесет хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие претърпяната трудова злополука и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законна лихва от датата на злополуката - 22.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, както и сумата от 21 827, 00 (двадесет и една хиляди осемстотин двадесет и седем) лева обезщетение за бъдещи сигурни вреди за закупуването и поставянето на протеза за дясна ръка, в едно със законната лихва върху посочените по - горе главници, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Ангажират доказателства, правят доказателствени искания.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК на ответника е изпратено копие от исковата молба и доказателствата към нея. В законовия едномесечен срок е постъпил отговор, с който считат иска за допустим, а по същество неоснователен. Не се оспорват обстоятелствата, че ищцата и ответното дружество са били страни по трудово правоотношение в периода 03.08.2020 год. до 30.09.2020 год., въз основа на Трудов договор №24 от 03.08.2020 година. Не се оспорва и обстоятелството, че на 22.08.2020год. ищцата претърпяла злополука в Участък "•••" в Цех за производство на ДВП на ответното дружество. Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства, с твърдение, че причината за злополуката е изцяло по вина на ищцата, тъй като същата не се е съобразила с изискванията на инструкциите за безопасност при работа и възложените и задачи за деня. Твърди се, че е имала твърде малко производствен опит и е следвало съвсем стриктно да изпълнява изискванията на преките си ръководители и съветите на колегите си, което според проц.представител на ответното дружество не е сторила, тъй като не е била на работното си място „•••", а е била в Участък "•••". Твърди се, че ищцата, без да има необходимата компетентност и без да и е било възложено и да информира някого, „мотивирана от желанието си да помогне“ на колегите си в процеса на измиване на валовете и ваните, се качва върху линията за лакиране, в зоната на трета двойка валове на инсталацията, с което си действие е довела до възникване на процесната злополука. Излагат, че със своите действия ищцата е нарушила разпоредбата на чл. ЗЗ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), който гласи: "Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“. Излагат се аргументи в подкрепа на твърдението, че ответното дружество не носи отговорност ако пострадалият е причинил умишлено увреждането (чл.201, ал.1 от КТ), съответно отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност (чл.201, ал.2 от КТ). В този смисъл твърдят, че ако съдът счете претенцията за основателна, отговорността на ответника за неимуществените вреди следва да бъде намалена до 3 000 лева за всички неимуществени вреди, на основание чл.201. ал.2 от КТ. По отношение на претенцията за имуществени вреди считат същата за неоснователна с аргумент, че вреди не са настъпили (разходи за протеза не са правени), а съгласно чл.200 от КТ на репариране подлежат само реално настъпилите имуществени вреди, каквито в процесния случай не са налице. На второ място считат, че съобразно изложените по – горе аргументи за настъпил вредоносен резултат само и единствено по вина на ищцата, претенцията за имуществени вреди следва да се намали до 1 000 лева за всички имуществени вреди. В заключение излагат аргументи за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, което определят на 95%.

По реда на чл.219 от ГПК е привлечено трето лице помагач - на страната на ответника, а именно: "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••.

Съобразно депозирана по делото молба вх.№ 4694/10.10.2022г. по описа на РС – Троян, по реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл.200 ал.1 от КТ за неимуществени вреди, като същият е увеличен от 60 000, 00 лв. на 100 000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

С депозирана молба вх.№5636/15.12.202 г. от Б. В. П., чрез пълномощници адв. Н. Д., адв. Ж. Т. и адв. Г. Р., на основание чл. 214, ал. 1, предл.3-то от ГПК, правят увеличение от 100 000 лева на 150 000 лева на искът, за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищцата е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи, ведно със законната лихва от дата на злополуката 22.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. М. Б., З. С. М., К. З. И., Г. Б. Г., С. Т. А. и Т. И. А.. По делото е допусната съдебно-психологична експертиза, с вещо лице М. Д. и съдебно-медицинска експертиза – единична с в.л. д-р М. М. и тройна, с вещи лица: д-р М. Х. М., д-р И. З. А. и д-р Т. Б. Ш.. В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично, Представлява се от адв. Г. Г. Р. от САК. Поддържат се заявените с исковата молба претенции в хода на производството и по съществото на спора. Ангажирани са доказателства, правят се доказателствени искания.

Претендират за заплащане на сторените в производството разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, в с.з. се представлява от адв. Е. Д. от АК-В., който поддържа становището, обективирано в отговора на исковата молба за неоснователност на заявените искове. Аргументите си адв.Д. излага в хода на производството, по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. Ангажирани са доказателства. Правят доказателствени искания. Претендират заплащане на разноски.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

От фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства – трудов договор №24 от 03.08.2020г. за срок до 30.09.2020 година, че ищцата и ответното дружество са били страни по трудово правоотношение в периода 03.08.2020 год. до 30.09.2020 год., въз основа на цитирания трудов договор.

Не се оспорва обстоятелството, а и същото се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 22.08.2020 год. ищцата е претъпяла злополука в Участък "•••" в Цех за производство па ДВП на ответното дружество.

От приложените по делото трудов договор №24 от 03.08.2020 година- л.10, длъжностна характеристика на ищцата-л.11 и молба за назначаване /л.305/ се установява, че същата е назначена на работа на длъжност •••, с работно място в Участък "•••".

От приложените по делото Служебна бележка №776 от 03.08.2020 година/л.306/, документиза начален инструктаж /л.307-308/и Инструктаж на работното място, се установява, че при постъпване на работа - на 03.08.2020 година, на ищцата е бил проведен от работодателя начален инструктаж и инструктаж на работното място, за условията за безопасност и здраве при работа.

Представен е Протокол №Ц5103-10-4 от 24.11.2020 год. издаден от Национален осигурителен институт, Териториално поделение Ловеч (НОИ), на основание чл.58, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) /л.13-15/, от съдържанието на който се установява, че: „ищцата без да има необходимата компетентност и без да и е било възложено и да информира някого, мотивирана от желанието си да помогне на колегите си в процеса на измиване на валовете и ваните, се качва върху линията за лакиране, в зоната на трета двойка валове на инсталацията (т. Vот Протокол №П5103-10-4 от 24, 11, 2020 гол, на НОИ -Специфично физическо действие, извършено от пострадалата в момента на злополуката), като в „този момент валовете са се намирали в работещо положение, тъй като са били в процес на подготовка за измиването им с вода, поради предстоящо приключване на работата на работната смяна (т. VI от Протокол №Н51РЗ-10-4 от 24.11.2020 год. на НОИ - Отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор свързан с тези отклонения). В т.VII от Протокол №Ц5103-10-4 от 24.11.2020 год. на НОИ — Начин на увреждане и материалния фактор причинил увреждането е отразено, че „ищцата без да се е съобразила с горепосоченото и без да и е известен механизма за изваждане на тапите (само при спряло положение на валовете), пъха дясната си ръка, заедно намиращата се на нея ръкавица, между работещите валове. Ръката и ръкавицата са захванати от въртящите се валове и в резултат на това възниква ампутация на пети пръст, частична ампутация на дистална фаланга на четвърти пръст, дегловинг на ръката от китката надолу.

В цитираният протокол е посочено, че основната причина за възникване на злополуката е, че ищцата не се е съобразила с изискванията на инструкциите за безопасност при работа и възложените и задачи за деня. Имала е твърде малко производствен опит, и е следвало съвсем стриктно да изпълнява изискванията на преките си ръководители и съветите на колегите си, но не го е направила. Отразено е, че е нарушен чл. ЗЗ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), който гласи: "Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции". В протокола е посочена Б. П. като лице, допуснало нарушението по чл.ЗЗ от ЗЗБУТ.

При разследване на процесната трудова злополука по реда на чл.58 от КСО, за която е съставен и протокол №п5103-10-4 от 24.11.2020 год. на НОИ, не са констатирани нарушения от страна на ответника "Велде България" АД, които да са довели до нея.

По делото е ангажирано като доказателство Разпореждане №51041024 от 26.11.2020г. на НОИ ТП Ловеч, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№92 от 26.08.2020г. на Териториално поделение Ловеч от осигурител "Велде България" АД, станала с Б. В. П. на 22.08.2020г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала по време на работа и във връзка с извършваната работа, като е уточнено, че без да е необходимо да го прави по този начин, но мотивирана от желанието си да помогне на колегите си за измиване на валовете и ваните, тя се качва върху линията за лакиране на инсталацията. С дясната си ръка посяга между валовете, които в този момент са в нормално въртящо положение преди измиването им.

Разпореждане №51041024 от 26.11.2020г. на НОИ ТП Ловеч е обжалвано и с Решение№1040-10-1 от 08.01.2021г. на НОИ ТП Ловеч е потвърдено като правилно и законосъобразно /л.17-19/.

От представената по делото изобилна медицинска документация е видно, че ищцата е претърпяла четири оперативни интервенции - на 24.08.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" е извършен дебридман на раневата повърхност и са ексцизирани видимо некротични тъкани; На 31.08.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" се отстраняват некротичните тъкани от мекотъканния дефект в областта на дясната ръка; На 17.09.2020 г. в УМБАЛ „СОФИЯМЕД" се извършва ексцизия на некротичните тъкани в областта на палеца на дясната ръка и ампутация на втори, трети и четвърти пръст на същата ръка до ниво средна трета на проксимална фаланга; На 02.10.2020 г. в УМБАЛ „СОФИЯМЕД" се извършва лаваж с антисептични разтвори, фасциотомия на преден компартмент на дясна предмишница и щателен дебридман на инфектираните тъкани, тъй като ищцата е постъпила със силно отточна болезнена и зачервена длан с изтичащо гноевидио съдържимо, оток и зачервяване в областта на дясна предмишница.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и приета съдебно-психологична експертиза с вещо лице М. Д.. От заключението на вещото лице, което е прието като доказателство по делото като обективно, безпристрастно и компетентно се установява, че ищцата П. е преживяла травматичен стрес и нейните реакции и преживявания са нормален отговор на приспособяване към стресогенно житейско събитие. Тежката загуба и негативните емоционални преживявания свързани с нея, както и дългия лечебен процес са породили страх, тревожност, несигурност, срам, отчаяние и т.н. Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищцата и важни пунктове в ценностната и система - боди имидж, професионална активност, социален статус и т.н. Експерта констатира, че: „… след отминаването на начален етап на шок, П. постепенно е осъзнала тежестта на получената травма и нейната интензивна емоционална реакция на случилото се е била свързана с афективни отговори на: страх, объркване, тревога, срам, несигурност, безпомощност, отчаяние, кошмарни сънища и т.н….“. Експерта констатира, че „…След преживяната злополука, П. до голяма степен е успяла да отреагира и да приеме травмиращото събитие. Към настоящия момент, същата живее с надеждата, че предстоящите операции и последващо протезиране ще възстанови до някаква степен функциите на засегнатата и ръка, но и с несигурността и страха, че това може да не се случи. Способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси при осв. са съхранени. Негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им дезактуализация. Експертизата счита, че Б. притежава нужния ресурс/ собствен и на социалната среда/ и психологическа устойчивост да включи травмиращото събитие в своя личен опит, да се адаптира към неизбежните функционални и социални ограничения свързани със травмата и да съумее да продължи своето житейско развитие, след окончателното приключване на лечебните и възстановителни процедури….“ В заключение експерта препоръчва „…Б. да потърси психологическа подкрепа и консултиране от специалист …..съобразявайки стреса от предстоящите оперативни интервенции, неизвестността от крайния изход и степен на възстановяване след тях…“.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и приета единична съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р М. М.. Експерта е констатитлр, че ищцата е получила по време на трудовата злополука открита конквасация/ размачкване/ на дясната длан с пръстите при която има размачкване най - вече на дланната кожа и тъкани, изтръгване и първична ампутация на 5-ти пръст, липса на големи полета от кожата дистално от китката и нарушено кръвоснабдяване на пръстите в съчетание с термична травма от триенето. Констатирано е, че лечението към момента на прегледа не е завършило, защото има етапен характер и на всеки етап се решават конкретни задачи, но уточнява, че „…Травмата е тежка и е довела до инвалидизация….“. Посочва, че съобразно „…критериите за определяне на трайно намалената работоспособност за загуба на четири или на пет пръста се определя 60 % трайно намалена работоспособност пожизнено, като към тях се добавят 10 % за доминантна ръка / дясна/. Общо се приема 70 % ТНР пожизнено….“. Подробно е описал броя на оперативните интервенции, които е претърпяла ищцата, продължителността на всяка една от тях, видът и последователността на хирургични действия на медицинския екип, видовете упойки, поставяни на ищцата при всяка една операция и интервенция, периодът, сложността и обемът на същите.“…Извършваните оперативни интервенции са предимно със среден и малък обем на сложност. Те обикновено се провеждат с обща упойка като при някой от тях може да се прилага и локално обезболяване с локален анестетик….“. Експерта сочи, че „….Целта на лечението е да се запази максимална част от костният скелет на ръката, да бъде покрит с добре кръвоснабдени меки тъкани и кожа, оптимално да се съхранят функционално ставите, сухожилията и мускулите, да се оформи естетичен ампутационен чукан и да се създадат условия за поставяне на естетична и по възможност миоелектрична протеза, която частично да замести функцията на пръстите и ръката….Към момента на извършения медицински преглед лечението не е завършило. Предстои за се планира извеждането на палеца от дланта, покриването му с кожно покритие / свободно или несвободно/, създаване на условия за опозицията му спрямо дланта и оценка на функционалните възможности на запазените мускули. На тази основа трябва да се направи електромиографско и електроневрографско изследване на ръката и да се тестват сензори за евентуално поставяне на миоелектрична протеза. Експерта е категоричен, че болките, които е преживяла ищцата „… са били много силни и неприятни, защото ръката е много добре инервирана във връзка с многото функции, които изпълнява / сетивна функция, познавателна, двигателна с много финна моторика, средство за реализиране по биомеханичен тип на желанията на човек, и други/. Голямото оголване на кожното покритие е източник но болки, които са продължили дълго време / до покриването на раните с кожа/. След всяка оперативна интервенция болките са били силни….“, като уточнява, че „… Освен болките тя е психически потисната от външния вид на ръката си и от нарушената и функция….“ В заключение експерта е категоричен, че „….Пострадалата е млада жена с предстоящ й социален и професионален живот. Необходимо е да й са постави протеза, която да удовлетвори представите й за естетика и функция….. Протезата се подменя на четири годишен период…..Ценовата стойност на протезата може да се определи след модулното и изграждане….“.

По искане на ответната страна, по делото е допусната и реализирана тройна съдебно медицинска експертиза с вещи лица - д-р М. Х.М., д-р И. З. А. и д-р Т. Б. Ш.. Експертите са констатирали, че при възникналия на 22.08.2020г. инцидент, при ищцата е „… налице състояние след травматично размачкване на дясната длан и пръсти от нивото под гривнената става с придобита деформация палец в длан, кожен дефект по апикалната повърхност на пръста, ампутация на 2, 3, 4 и 5 пръст на дясна ръка на ниво средна трета на основната фаланга…“ Съществуват потенциални рискове за възпаление на меките тъкани в областта на ръката с болков симптом и оток на меките тъкани. Ръката е инвалидизирана до края на живота….“. Експертите са посочили броя на оперативните интервенции, които е претърпяла ищцата, продължителността на всяка една от тях, видът и последователността на хирургични действия на медицинския екип, видовете упойки, поставяни на ищцата при всяка една операция и интервенция, периодът, сложността и обемът на същите. Експертите установяват, че „….Голямото оголване на кожното покритие е източник но болки, които са продължили дълго време / до покриването на раните с кожа/. След всяка оперативна интервенция болките са били силни….“. Посочват, че „…трайно намалена работоспособност е 70% пожизнено…., че целта на лечението е да се запази максимална част от костният скелет на ръката, да бъде покрит с добре кръвоснабдени меки тъкани и кожа, оптимално да се съхранят функционално ставите, сухожилията и мускулите, да се оформи естетичен ампутационен чукан и да се създадат условия за поставяне на естетична и по възможност миоелектрична протеза, която частично да замести функцията на пръстите и ръката….“. Вещите лица констатират, че в хода на лечението пострадалата забременява и ражда дете, което отглежда. Отразили са в заключението си, че поо време на прегледа, пострадалата съобщила, че отглежда детето си и на този етап не желае да провежда оперативно лечение и поставяне на протеза. На зададения въпрос досежно ценовата стойност на протезата, експертите са категорични, че „… може да се определи след модулното и изграждане….“.

В съдебно заседание, при изслушване на вещите лица, на зададените от проц.представители на ищцата уточняващи въпроси досежно средната пазарна стойност за изготвяне, изработване и поставяне на миоелектрическа протеза на ищцата, вещите лица са категорични, че: „…Конкретна сума за стойността на протезата не може да бъде дадена към настоящия момент, защото миоелектрическите протези се изработва след специални изследвания на мускулната и нервната проводимост, анализира се костният скелет и вида на ръката, и след това се подбират модули, които предварително се сглобяват и се поставят на ръката. …. Протезата се прави обикновено в чужбина, най- често и най-скъпите протези се изработват в Германия, там се сглобяват отделните модули, а в България се напасват само гилзите, върху които те се монтират. Това е миоелектрическата протеза. Дали обаче може да се адаптира ръката в този й вид към такава протеза, това също е изпитателен въпрос. Към настоящия момент поставяне на миоелектрическа протеза, при това състояние на ампутираният чукан, не може да бъде поставена и са необходими коригиращи оперативни интервенции. След което, на базата на миографии ще се установи до каква степен имаме неврологичен потенциал за поставянето на такава протеза и след това ще се оформят отделните модули на протезата….“.

Съдът е приел като доказателства по делото и двете съдебно- медицински експертизи – единична и тройна, като е намерил същите за компетно изготвени, обосновани и безпристрастни.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели на ищцовата и ответната страна. Ищцата е ангажирала гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Б. и М.. От разпита на свид.П. М. Б. се установява, че познава ищцата 2-3 години преди инцидента. Твърди, че след злополуката състоянието на ищцата не било добро, „…имаше психически отклонения от самата трагедия, която се е случила и просто не беше на себе си. Така беше, може би една година, даже и в момента пак е тека, защото се притеснява заради ръката си, че ще остане инвалид за цял живот….“. Твърди, че след инцидента Б. няма работа, няма средства. „…В личен план, има един приятел, с който се виждат от време навреме….“. Свидетелят излага, че с каквото може и помага „….дърва да цепя, особено зимно време. Направих й баня вкъщи, да не ходи навънка на студа, защото не може с една ръка….“.

От показанията на свид. З. С. М. се установява, че познава ищцата от дете. Твърди, че Б. имала трудно детство, че е отгледана от своята баба, след като майка и починала. „…Сега трябва сама да се грижи за себе си и да не чака подаяния от някъде, но се случи това, което стана с нея, саката е. И да иска да отиде някъде да работи, кой ще я вземе с тази половин ръка. ……… Онзи ден беше Великден, няма кой едно яйце да й обели! ……. Косата няма кой да й направи….“. Твърди, че преди „злополуката“ хората я познавали като „весело дете“ „…може да ви разсмее, може да ви разплаче, инициативна е, като трябва да направи нещо е отговорна, да свърши нещо, да помогне. … Вече няма тази усмивка….. С нервите малко не е добре. Притесненията й са много….“. Свидетелката сочи, че тя и нейната племеница и помагали в домакинството „… С племенницата ми влизат да се къпят…Сутрини се събужда и идва веднага в нас, ….. ние сготвим и на тръгване им слагаме ядене в кутия….. Това момче П. знам, че ходи да й цепи дърва, да й пазарува, да й помага, да внесат дърва, да се запали печка…“.

От страна на ответното дружество са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Т. И. А. - ••• отдел •••, С. Т. А. - •••, и пряк ръководител на ищцата, Г. Б. Г. свидетел на злополуката и К. З. И. - •••.

От показанията на свид. Т. И. А. се установява, че е извършила първоначален инструктаж за безопасност на ищцата. Сочи, че е запознала с основните рискове на територията на завода, „…риск от ПТП още с влизането в завода, риск от ПТП на територията на цеха от движещите се мотокари, които захранват машините, правилата за тютюнопушене, къде може да се пуши, както и това, че не се работи с машина, ако нямаш право на това, ако не си допуснат до самостоятелна работа и не се извършват ремонти на машина, в никакъв случай от работещия, дори вече той да е допуснат до самостоятелна работа….“. Свидетелката си спомня, че изрично и е казала, че няма право да пипа и да извършва каквито и да е дейности, свързвани с машината, дори и почистване, ако нещо се заклещи. Уведоми я, че дейността на ищцата не е да работи на машината, а да взема готовата продукция и да я окачестви, като работното място на ищцата е на 5-6 метра от последната движеща се част от машината, както и че почистването се случва много, много по-далече от това, което е било работното място на ищцата, както и че валовете се почистват в движение, но се почистват изключително и само от операторите, какъвто не е ищцата, както и че дейността на ищцата е била на място встрани от машина и да налива вода в кофи с детайли, които са замърсени от боята, при което не е имало никакъв риск тогава за нея.

От показанията на свид. С. Т. А. се установява, че е извършила инструктаж по безопасност на работнотомясто на ищцата, който по закон трябва да се правят на 3 месеца периодично, по тя го е правила на всички, включително и на ищцата, и всеки ден, като посочва, че: "Ходя на всяка една машина и им повтарям постоянно, какво не трябва да се прави. Това, което писано по книгата, то си е по закон. Познавам ищцата. Работила е в завода. Нейното задължение беше да поема плочите и да ги сортира на края на самата линия. Тя се води „•••". Всички сортировачи - окачествители само поемат плочите и ги сортират. Не могат да работят с машини и не са инструктирани за това и не могат да работят. Те са две качества - първо и второ, и ако има второ качество, две жени работят, ги носят на отделно пале. Това бяха нейните задължения. Ако се мие машината, тя има задължение само да мие кофите долу на земята. Тя няма право да се качват горе на машината. Ищцата пе е имало право да се качва горе на машината и да мие валовете. Аз й казах какви са й задълженията, тя какво трябва да прави, като цяло. Казала съм й, че не трябва да се качва на машината. Ако спрат да мият машината, тя само трябва да мие кофите.". Свидетелката сочи, че "…За да стигне до машината трябва да се качи по стълби, 5-6 стъпала, за да стигне до въпросния вал. На ищцата работното място е било извън габаритите на машината. Тя, за да стигне до тези стълби, първо има път да стигне до там и тогава да се качи на тези стълби, но като разстояние не мога да кажа колко е точно….". Свидетелката сочи, че: "…На 22.08.2020 г. са били на смяна четирима човека - Г., В., С. и Б.. В този процес, В. е майстор па машината, той се занимава с машината, а останали са сортировачи-окачествител, една подава и две поемат отзад на машината. Б. е била инструктирана, че няма право ла ходи горе на вала, …да поема само плоскостите и да сортира, две са качествата — първо и второ….Тя трябваше да помага на другата жена и само да носи плочите. Само и единствено майсторът на машината има право да се качва горе за миене на валовете и има протокол за самостоятелна работа. Задължително трябва да има протокол за самостоятелна работа, за да може да работи само на тази машина. Ако някое друго лице, отделно от майстора, ако се качи горе, извършва своеволно действие. Затова е пратена Б. отзад с още един човек, за обучение. С. И. се казва, тя е стар работник и знае за какво става на въпрос. Тя трябваше само да окачествява, да й помага и да се учи да окачествява. Задължително, като са двама човека, единият от тях е обучен и допуснат до самостоятелна работа, за да покаже на новия човек. С. трябва да покаже на Б. как се сортира във връзка с работата, как се работи……“.

От показанията на свид. Г. Г. се установява, че е очевидец на инцидента.

Излага, че от 10 години работи в ответното дружество, че постоянно се правят инструктажи „……Един път от началник смяната - С. А., в ДВП точно преди започване на дадената длъжност се прави пълен инструктаж. В административната сграда първо се прави инструктаж, а след това се прави инструктаж от началник смяната - С. А.. Абсолютно всеки божи ден имаме инструктаж от нея - да внимаваме, да не пипаме и да не се завираме там където не можем да пипаме. Това го знаем точно, абсолютно, на всяка машина са ни разкарали и са ни показали къде не трябва да се пипа и по длъжност какво трябва да правим. По тези машини има табели….“. Свидетелката твърди, че на „….22.08.2022 г., вечерта били на работа заедно със С., В. и Б.. „…Б. и С. стояха на задната позиция, където се поемаха плочите. С. окачествяваше, като казваше на Б., ако има проблем, тоест второ качество, да отнесе плочата на друго място, където се сортира. Аз пусках отпред на машината. След като свършихме с детайлите, които трябваше да грундираме, трябваше да се почисти машината, дефакто да се измие. Започнахме миенето всички. Майсторът се качва отгоре. Първо се точи самият грунд при отворени валове. След това се пуска маркуч в помпата, за да може да изплакне. … Дефакто, нашата работа на жените, които сме с майстора е да мием кофите, да стоим покрай него и той да ни подава след като свали обирачите и ваничките, ние да ги измием. Той сваля обирачите и ваничките в спряло положение на машината, иначе не може да бъдат свалени. …. При почистването на машината ние сме на различно ниво от майстора. Самата машина има няколко стъпала, майсторът е отгоре, а ние жените сме отдолу….... В дадения ден видяхме, че има проблем на една от машините, която изискваше механик. Ние го повикахме….. В. вече идваше към мене, разстоянието е около 3 метра, не повече, и се обръщам към Б. и тя беше отгоре на машината. Даже не успях да я попитам какво прави вътре, защото ръката й вече беше между валовете. В. съответно веднага разтвори напълно валовете, за да може тя да си извади ръката от там. Аз тичайки се обадих на С. А.. С. вече звънеше за линейка….“. Твърди, че лично тя е казвала на Б. „… да не се качва горе, че няма работа там…..“.

От показанията на свид. К. З. И. се установява, че работи в ответното дружество на длъжност „•••”. Знае за инцидента с Б. от И. Р., която към този момент била •••. По разпореждане на Р., всички разходи на Б., свързани с болничното лечение били поети от дружеството, както и лични задължения на Б., по постъпило в дружеството запорно съобщение по образувано изп.дело. Отделно сочи, че ръководството на дружеството лично се е ангажирало със случая на Б. „….благодарение на г-жа Р., Б. беше приета в тази болница, в която последно й направиха операцията….“, както и изразена готовностза в бъдеще „…да й намерим каквато и да е работа при нас във фабриката пак….“.

При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, далинегов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда–неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразноТълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

По делото е безспорно установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение по силата на сключен между страните Трудов договор №24 от 03.08.2020 година на длъжност •••, с работно място в Участък "•••". Безспорно е и обстоятелството, че на 22.08.2020 година, ищцата е претъпяла злополука в Участък "•••" в Цех за производство па ДВП на ответното дружество. Установено е, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.

Работодателят-ответник навежда доводи за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.200 КТ с твърдение, че при възникване на злополуката, ищцата не е била на работното си място, а именно: Участък "•••", а е била в Участък "•••" където не би следвало да се намира.

Това възражение се поддържа в хода на производството и в представена по делото писмена защита. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и привиновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Имуществената отговорност на работодателя би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Безспорно установено е, че на 22.08.2020 година, дясната ръката на ищцата е захваната и попаднала под компресия и триене на движещи се валове по време на работа, в следствие на което е получила увреждане - открита конквасация/ размачкване/ на дясната длан с пръстите при която има размачкване най - вече на дланната кожа и тъкани, изтръгване и първична ампутация на 5-ти пръст, липса на големи полета от кожата дистално от китката и нарушено кръвоснабдяване на пръстите в съчетание с термична травма от триенето. Установено е, че това травматично увреждане е свързано с трайно нарушена функция на десния горен крайник до края на живота, довело до инвалидизация, с определена трайно намалената работоспособност 70% пожизнено.

Безспорно установено е и наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и причинените неимуществени, тоест, те са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа.

По отношение на размера на дължимото обезщетение: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид отсъда при определяне на размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените моралнистрадания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението, са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука /така рeшение по гр. д. № 5005/17г. на ВКС, Трето ГО, решение по гр. д. № 3273/17г. на Трето ГО на ВКС и др. /.Принципът за обезщетяване по справедливост на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане, важи за всички основания на такава обезвреда. Наред с това следва да се държи сметка и за характера и особеностите на отговорността на ответника по иска. В случая отговорността на ответника е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1 КТ. В практиката наВКС по чл. 290 ГПК, /Например решение по гр.д. № 15/2015г. на Четвърто ГО/, се приема, че имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно - обезпечителна, договорна и има обективен характер, т. е. тя е отговорност на обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя/Определение по гр.д. № 4368/14г. на Четвърто ГО на ВКС за обобщаване на практиката по въпроса за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ/.

При съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение съдът приема следното: В резултат на увреждането ищцата е търпяла физически болки и страдания, свързани сполучените травматични увреждания-травматично размачкване на меките тъкани в областта на дясната ръка от нивото под гривнената става до върха на пръстите с голям мекотъканен дефект и травматична ампутация на петия пръст на дясната ръка през основната фаланга. Проведени са многократни оперативни интервенции, включително и за премахване настъпилата некроза на меките тъкани в на некротичните тъкани в областта на палеца на дясната ръка и ампутация на втори, трети и четвърти пръсти на нивото средна трета на основните фаланги. Ро-графия на дясната длан с пръстите- дезартикулация на четвърти пръст в областта на дисталната интерфалангеална става /ДИФС/; ампутация на пети пръст през проксималната фаланга; МКФС /метакарпо фалангеални стави/ и ФСИ /интерфалангеални стави/ на втори до пети пръсти са с различна степен на флексия. Извършена е ексцизия на срастванията по предната повърхност на ставната капсула на дясната гривнена става и артролиза- хирургична процедура за възстановяване на пълния обем на движение на ставата. Последващо са проведени оперативни интервенции и медикаментозно лечение по повод възпаление на меките тъкани в оформения чукан след микробиологично изследване. Тези травматични увреждания на дясната длан и пръсти са причинили на Б. П. осакатяване на десния горен крайник. Ищцата е претърпяла няколко оперативни интервенции, като в хода на лечението са се получавали редица усложнения. От заключението на вещите лица по допуснатата единична и тройна експертиза се установява, че „…целта на лечението е да се запази максимална част от костният скелет на ръката, да бъде покрит с добре кръвоснабдени меки тъкани и кожа, оптимално да се съхранят функционално ставите, сухожилията и мускулите, да се оформи естетичен ампутационен чукан и да се създадат условия за поставяне на естетична и по възможност миоелектрична протеза, която частично да замести функцията на пръстите и ръката…“. Експертите считат, че „….Съществуват потенциални рискове за възпаление на меките тъкани в областта на ръката с болков симптом и оток на меките тъкани…“, както и, че ръката е инвалидизирана до края на живота.

Както през периода на лечение, така и в последващия възстановителен период, ищцата е имала нужда от постоянна грижа за всички ежедневни дейности като къпане, тоалет, приготвяне на храна и други. Следвада бъдат съобразени вида и тежестта на телесното увреждане, представляващо тежка телесна повреда, довело до значителни по сила и интензитет болки истрадания и невъзможност за самообслужване; интензитета на понесените болки и страдания /физически и психически/, които според вещите лица са били много силни и неприятни. Следва да бъде отчете и фактът, че към датата на злополуката пострадалата е била на 26 г. и в работоспособна възраст. Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното и състояние. Отчитайки нарушената изцяло функция на ръката, остатъчната деформация в посочената област на дясната ръка, което води до загрозяването й за цял живот и със съпътстващите и произтичащи от това негативни психически преживявания на понижено самочувствие, възприемане като осакатена, срам и неудобство, в психологически план преживения остър стрес по време на инцидента, в хода на лечението, а след това, че е инвалид за цял живот с изключително загрозяваща травма, която не може да бъде прикрита с дреха, крем или аксесоар. На последно място, но не по значимост следва да бъде съобразено и обстоятелството, че след инцидента ищцата е станала майка, като ноторно известно е за всички, че отглеждането на дете „изисква двете ти ръце“, както е отразило и вещото лице в своето заключение по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза„…независимо за лице от мъжки или от женски пол става въпрос, като тежестта на ситуацията се засилва, ако говорим за една жена, която следва да се грижи за себе си докато е бременна, която следва да се грижи за едно новородено, след това за едно прохождащо дете, да го храни, преоблича, подменя памперси и всичко друго….“.

При съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, претърпените от нея болки от физическо естество след увреждането, по време на оперативните интервенции, причинените неудобства в битов и личен план, затрудненията в обслужването, негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане, обстоятелството, че възстановяването в състояние, преди увреждането е необратимо, като съобрази съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване навредите, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /така решение№ 106/11.07.2017г. по т.д. № 60381/2016г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 288 от 15.01.2018г. по гр.д. № 59/2017г.на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 106 от11.07.2017 г. по т.д. № 60381/2016г. на ВКС, ГК І ГО/. По релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат:

Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, когато работникът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е форма на вината - работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил; тя е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа.

Безпротиворечиво се приема, че в областта на частното право /част от което е и трудовото/ грубата небрежност е квалифицирана степен на небрежност. Релевантно за обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, тази, която и най-небрежният човек би положил за своите работи. И двете степени на небрежността имат предимно обективен характер, поради което те се извеждат от поведението на дееца в конкретната фактическа обстановка, а впо-малка степен е от значение наличието на съответно субективно отношение/интелектуален момент/. При трудова злополука намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност.

Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Не всяко нарушение направилата за безопасност на труда мотивира приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело доосъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. Неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията по безопасност на труда е основание за съпричиняване по чл.51, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ и на работника при съпричиняване по чл. 201 от КТ има съществени различия, доколкото отговорността на работодателя е безвиновна, а на работника се ангажира само при груба небрежност. Макар и от обективнастрана действията на работника да нарушават някои правила на безопасностна труда, необходимо е и негово субективно отношение към действието под формата на груба небрежност-самонадеяност, т.е. да е съзнавал, че нарушава установени изисквания за безопасност и че с действията си може да причини вредоносен резултат, но да мисли да ги предотврати. Грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори инай-небрежният би положил някаква грижа.

В конкретния случай работодателят е релевирал следните възражения: по смисъла на чл.201 ал.1 КТ, че пострадалият е причинил умишлено увреждането, а при условие на евентуалност за съпричиняване по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ – за намаляване размера на обезщетението, като съдът приеме, че процентът на съпричиняване на ищцата е 90%, а на ответника – 10%.

Настоящият състав намираза неоснователно поддържаното от работодателя възражение а умишлено причиняване на процесните вредоносни последици от работника, което е основание за освобождаване на работодателя от отговорност - арг. чл. 201, ал. 1 КТ, според която норма работодателят не отговоря за причинени неимуществени и имуществени вреди на работник или служител, вследствие настъпила трудова злополука само в случай, че пострадалият е причинил умишлено увреждането. Според определение № 877/08.07.2015 г. по гр. д. №3009/2015 г.на ВКС, IV Г.О. и цитираната в него съдебна практика, които се споделят от настоящия състав, нарушаването на установените за извършване на трудовата дейност правила, дори и да е умишлено, може да доведе до приложение на правилото на чл. 201, ал.2 КТ, но не и до изключване на отговорността на работодателя по чл.201, ал.1 КТ.По своето естество умишленото нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила може да е в причинна връзка с настъпилото увреждане, поради което в такъв случай е налице груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ./В този смисъл са решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. и решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г., двете на III г. о. на ВКС и други/. Освобождаването на работодателя от отговорност за трудова злополука по чл. 201, ал.1 КТ обаче настъпва при едно допълнително условие, а именно пострадалият да е причинил умишлено увреждането. Налице е разлика в субективното отношение на работника при двете хипотези. При грубата небрежност липсва умисъл за увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено установените за извършване на трудовата дейност правила, но да не желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на здравето.В случаите по чл.201, ал.1 КТ умисълът е насочен не към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила, а към самото увреждане. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл.201, ал.1 КТ към умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва да се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане. За да се освободи от отговорност по чл. 200 КТ, работодателят следва да установи чрез пълно и главно доказване, че пострадалият е действал при пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т. е. той е действал с определена противоправна цел - настъпването на вредоносния резултат, като неговото противоправно намерение следва да обхваща и противоправните последици, респектино съзнателно той да е целял тяхното настъпване. Тези правнорелевантни факти, обуславящи умисъла като форма на вината, не са установени в процеса на доказване по делото – обстоятелството, че ищцата „пъхнала дясната си ръка, заедно намиращата се на нея ръкавица, между работещите валове. Ръката и ръкавицата са захванати от въртящите се валове….“безспорно е нарушение на Правилата за безопасност на работодателя, но по никакъв начин не обосновава извод, че ищецът е искал и целял настъпването на увреждането на здравето му. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства по делото, поради което и съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика настоящият състав намира възражението на работодателя - ответник за умишлено причинени вреди, съответно за изключване на отговорността му по чл.201, ал. 1 КТ за неоснователно.

Съдът обаче намира за основателно въведеното при условия на евентуалност възражение по чл.201 ал.2 КТ, като счита с оглед установения по делото механизъм на настъпване на злополуката, че от страна на ищцата е налице „груба небрежност“.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни фактии обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа, като работникът е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но се е надявал, че ще ги предотврати - модел на поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само наличието на такова субективно отношение на работника, установяващо се от обективните му прояви - неполагане на грижа, каквато и най - небрежният би положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда / В този смисъл решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г. на ВКС, IV г. о. и други/.

Съгласно чл.154, ал. 1 ГПК работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника „груба небрежност“ при изпълнение на работата - че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най - небрежният би проявил при такива обстоятелства. Ответникът в настоящото производство, чиято е доказателствената тежест установи с допустими доказателствени средства, че още при постъпване на работа на ищцата е бил надлежно проведен от работодателя начален инструктаж и инструктаж на работното място, за условията за безопасност и здраве при работа. Безспорно се установи, че при настъпване на процесната злополука, ищцата не е била на работното си място - участък "•••", а е била в участък "•••“. От приобщения като доказателство Протокол №Ц5103-10-4 от 24.11.2020 год. издаден от Национален осигурителен институт, Териториално поделение Ловеч (НОИ), на основание чл.58, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и който протокол има обвързваща съда доказателствена сила, безспорно се установява, че основната причина за възникване на злополуката, е че ищцата не се е съобразила с изискванията на инструкциите за безопасност при работа и възложените и задачи за деня. Имала е твърде малко производствен опит и е следвало съвсем стриктно да изпълнява изискванията на преките си ръководители и съветите на колегите си, но не го е направила. Констатирано е нарушение на нормативните актове- чл. ЗЗ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), който гласи: "Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции". По отношение на лицата допуснали нарушението е отразено: „ Б. В. П., която е нарушила чл.ЗЗ от ЗЗБУТ“. При разследване на пропесната трудова злополука по реда на чл.58 от КСО, за която е съставен и Протокол №П5103-10-4 от 24.11.2020 год. на НОИ, не са констатирани нарушения от страна на Ответника "Велде България" АД които да са довели до нея.

От показанията на свид. Т. И. А. се установява, че е извършила първоначален инструктаж за безопасност на ищцата, като изрично и е казала, че няма право да пипа и да извършва каквито и да е дейности, свързвани с машината, дори и почистване, ако нещо се заклещи, както и че дейността на ищцата не е да работи на машината, а да взема готовата продукция и да я окачестви. От показанията на С. Т. А., се установява, че е извършила инструктаж по безопасност на работното място на ищцата, който е бил ежедневен."…Ходя на всяка една машина и им повтарям постоянно, какво не трябва да се прави……Тя трябваше да помага на другата жена и само да носи плочите. Само и единствено майсторът на машината има право да се качва горе за миене на валовете и има протокол за самостоятелна работа. Задължително трябва да има протокол за самостоятелна работа, за да може да работи само на тази машина. Ако някое друго лице, отделно от майстора, ако се качи горе, извършва своеволно действие…...Ако се мие машината, тя има задължение само да мие кофите долу на земята. Те няма право да се качват горе на машината. Ищцата не е имало право да се качва горе на машината и да мие валовете. Аз й казах какви са й задълженията, тя какво трябва да прави, като цяло. Казала съм й, че не трябва да се качва на машината. Ако спрат да мият машината, тя само трябва да мие кофите…".

От показанията на Г. Б. Г., се установява, че: в предприятието на ответника се правят инструктажи за безопасност. Един път от началник смяната - С. А., в Цеха за производство на ДВП точно преди започване на дадената длъжност се прави пълен инструктаж. „…….нашата работа на жените, които сме с майстора е да мием кофите, да стоим покрай него и той да ни побава след кито свали обираните и едничките, ние да ги измием. ……ние сме на различно ниво от майстора. Самата машина има няколко стъпала, майсторът е отгоре, а ние жените сме отдолу. …… На нас ни казват, че нямаме работа горе при валовете, но не само от начаушииите, а и от майстора, то си ни пише в трудовите характеристики какво можем и какво не можем да правим. На Б. също й е казано, ……“. Като очевидец на инцидента споделя, че докато се обърне и Б. вече била горе на машината „…даже не успях да я попитам какво прави вътре, защото ръката й вече беше между валовете. Вилхем съответно веднага разтвори напълно валовете, за да може тя да си извади ръката от там…" Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни, безпристрастни и непротиворечиви, а подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал.

В подкрепа на извода за съпричиняване от страна на ищцата настоящият състав съобрази и приложеното по делото писмено доказателство /л.290-291/, наименовано претенция от ищцата до ответника за заплащане на обезщетение, в което е налице признание за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на трудовата злополука в размер на 1/3.„ Изложените по-горе аргументи мотивират съдът да приеме, че в случая, ищецът е действал в грубо нарушение на правилата за безопасност на работодателя, поради което съдът приема, че ищецът е допуснал груба небрежност, като с поведението си пряко е предизвикал увреждането, с което е допринесъл за настъпването на процесната трудова злополука, т. е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат, смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС е прието, че виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд или да осъществи ефективен контрол за спазването им, не е достатъчен да се презумира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Следва да се прави разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и вредите, причинени от увредения. Причинителят на вредите отговаря само за онези от тях, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение.

При установената по делото груба небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ВКС, ІV г.о. решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, ІV г.о.и решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д № 251/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о, коятоустановена практика се споделя и от настоящия състав. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В конкретната хипотеза, при съпоставка на действията на пострадалата Б. П., установени от събраните по делото гласни доказателства, като съобрази Анализа на причините за възникналата злополука, отразени Протокол №115103-10-4 от 24.11.2020 гол, на НОИ и констатираните в същия протокол допуснати от ищцата нарушения на чл.33 от ЗЗБУТ, съгласно която разпоредба всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, съдът определя 60% принос на ищеца за настъпване на злополуката.

В контекста на горните разсъждения съдът намира за основателно възражението на ответника за намаляване на отговорността му за репариране на вредите от настъпилата трудова злополука, поради допринасяне за настъпване на вредоносния резултат от пострадалия - ищец, тъй като се установява наличие на предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл. 201, ал.1 от КТ, като така определения размер на обезщетението от 150000.00 лв. ще следва да се намали с 60%, с оглед установения по-горе принос на работника в увреждането, квалифицирано като трудово злополука. При отчитане процента на съпричиняване на ищцата, дължимото се от ответника обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 60 000 лева.

Претенцията за „бъдещи сигурни вреди“ за закупуване и поставяне на протеза в размер от 21 827 лева, настоящият състав намира за неоснователна и недоказана, тъй като се претендират бъдещи разходи за протеза, които разходи към момента не са реализирани, а сьгласно чл.200 от КТ на репариране подлежат само реално настъпилите имуществени вреди, каквито в процесния случай за протезиране не са налице, поради което и не следва да се присъждат. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в заключението на вещите лица по допуснатата тройна съдебно-медицинска експертиза са посочили при отговора на въпрос №8, че „Към момента на извършения медицински преглед функционалното възстановяване задоволява пострадалата, успяла е да се адаптира към ежедневната работа и на този етап не желае оперативно лечение и поставяне на протеза“.

По делото няма наведени доводи, а и представени доказателства за получени от ищеца суми от застраховки, поради което не е налице основание за намаляване на обезщетението по чл.200, ал.4 от КТ.

В исковата молба е заявено искане за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение считано от датата на увреждането 22.08.2020г. до окончателното издължаване. Същото съдът намира за основателно, т.к. по общо правило страните по едно правоотношение трябва да изпълняват задълженията си по него точно, включително в уговорения или в предвидения в закона срок, с настъпването на който вземането става изискуемо. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Ако не е изпълнено в срок парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т. е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. /Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова/. Ето защо, приетото за справедливо обезщетение в размер на 60000 лв., ще бъде присъдено ведно със законнаталихва, считано от датата на увреждането 22.08.2020г. до окончателното издължаване.

При определяне окончателния размер на иска по отношение на ищцата Б. П. следва да се приспаднат сумите, заплатени от ответника за покриване разходи за лечение и лични задължения на ищцата към ДСИ при РС-Троян по изп.д.№ 125/2019г. на ДСИ при ТРС, в общ размер на 1670.66 лева / хиляда шестстотин и седемдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, за която сума дружеството – ответник е представило писмени доказателства, че е заплатило същата /л.324-334/.

По отговорността за разноски и дължимите държавни такси: С оглед изхода на спора в полза на адвокат Г. Г. Р.– процесуален представител на ищцата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита по настоящото гр.д.№216/2021година на РС- Троян. Размерът на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 отНаредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5450.00лева. Направено е искане сумата да бъде определена с начислено ДДС, тъй като адв.дружество е регистрирано по ДДС, поради което размера на адв.възнаграждение следва да бъде определен на 6540.00 лева с ДДС. Ще следва да се отбележи, че възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатско възнаграждение на проц.представител на ищцата, съгласно критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /актуална към датата на сключване на договора за правна помощ, тъй като се касае за сключване на договор за поръчка с материално правни последици/ възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, в чиито разумни рамки е претендираното в случая възнаграждение. Следва да се отбележи също, че направата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не води автоматично до намаляване на възнаграждението до минималния такъв. В случая се касае за дело с фактическа и правна сложност и претендираното възнаграждение не може да се приеме, че е прекомерно, с оглед минималното по наредбата.

Според нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ТРС сумата от 2333.17 лева.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищцата, въпреки че част от предявените от нея искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по тях. По отхвърлената част от исковете същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 5850.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в едно с доказателства /л.732, 733/и съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третите лица – помагачи на страната на ответника разноски не се дължат.

Предвид изложените съображения, съдът