Решение № 387 от 16.11.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 191/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Т. Е. Д.“ ЕООД против решение № 4 от 05.01.2023 г., постановено по търг. дело № 390 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - П., с което съдът:

• прекратява на осн. чл. 231, ал. 3 ДОПК дружеството „Т. Е. Д.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр.П., ул.К. Б. • № ••;

• осъжда „Т. Е. Д.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• да заплати на Н•• сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

• осъжда „Т. Е. Д.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• да заплати държавна такса от 80 лв. в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд П.. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като в тази насока се повтарят доводите от първоинстанционното производство, че дружеството е изплатило по сметка на Т• на Н•• сумата от 5 000 лева, представляваща припадащата се на съдружника З. Д. Д.. част от имуществото, определена съгласно с чл. 125, ал. 3 ТЗ. Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо това, да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Т• на Н••, който чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че същата е неоснователна, тъй като внесената сума от 5000 лева не представлявала дела на съдружника, определен по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, доколкото не било установено да е прекратено участието на длъжника в дружеството. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство, включително и адвокатско възнаграждение за представляващия Н•• юрисконсулт.

Апелативен съд - П., след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от Н•• чрез ТД - П., иск с правно основание чл. 231, ал. 4 ДОПК за прекратяване на „Т. Е. Д.“ ЕООД.

Искът се основава на следните, безспорно установени по делото факти:

Ищецът Н•• е взискател по изпълнително дело № •••••••••••/•••• г. за принудително събиране на изискуеми публични задължения на З. Д. Д.., в размер на 297231.22 лева, от които 96743.23 лв. главница и 200487.99 лв. лихви.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 21.03.2018 г., издадено от публичен изпълнител към Т• на Н•• - гр. П., е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на ответното дружество „Т. Е. Д.“ ЕООД, представляващи 100 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от 50 лв. и с обща стойност 5000 лв., като запорът е вписан по партидата на дружеството на 27.03.2018 г. и не е заличен.

С изявление по чл. 231, ал. 3 от ДОПК с изх. № •••••••-•••-••••••• от •••••••• г., изходящо от публичния изпълнител и адресирано до ответното дружество, публичният изпълнител заявил прекратяване участието на длъжника З. Д. Д.. в „Т. Е. Д.“ ЕООД, уведомявайки търговското дружество за последиците от непогасяване на задължението на съдружника по публичното вземане в тримесечен срок от връчване на изявлението от длъжника или от дружеството чрез изплащане на припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал. 3 от ТЗ – предявяване на иск за прекратяване на дружеството.

Изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК е връчено на дружеството-адресат чрез едноличния собственик на капитала и управител З. Д.., лично на 27.07.2021 г. /л.10/.

Няма спор, че до изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението – 27.10.2021 г., вземането не е било удовлетворени, нито че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно с чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Тези обстоятелства са обусловили и правния интерес за Н•• от предявяване на иска.

За да уважи предявения иск, Окръжен съд - П. е приел, че въпреки извършеното в хода на производството плащане от дружеството на сумата от 5000 лева като равностойност на имуществения дял на съдружника – длъжник, същият не е бил определен по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, поради което не било налице твърдяното от ответника условие за отхвърляне на иска.

Решението е правилно. Искът по чл. 231 ДОПК представлява правен способ за удовлетворяване на публично вземане чрез насочване на изпълнението към специфично по съдържание вземане на длъжника-съдружник в търговско дружество – това за равностойността на дружествения му дял, определен по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Основание за възникване на вземането е прекратяването на участието на длъжника като съдружник, което настъпва като последица от връчването на изявлението на публичния изпълнител.

Разпоредбата на чл. 231, ал. 4 ДОПК ясно и изчерпателно изброява условията за отхвърляне на иска, респективно - по аргумент от противното – за успешното му провеждане: ако дружеството изплати по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно с чл. 125, ал. 3 ТЗ или ако удовлетвори самото вземането.

В случая няма спор, че вземането в неговата цялост не е било удовлетворено. Ответникът чрез пълномощника си обаче възразява, че е изплатил по сметка на Т• на Н•• П. сумата от 5000 лева, представляваща припадащата се според него част на длъжника-съдружник от имуществото на дружеството.

Фактът на извършено в хода на първоинстанционното производство плащане на сумата от 5000 лева е безспорен, но, както обосновано е приел Окръжен съд – П., този факт е неотносим към спора, доколкото делът на съдружника е бил определен по счетоводен баланс на „Т. Е. Д.“ ЕООД към 17.08.2022 г. – девет месеца след срока по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Съдът преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, поради неустановяване от страна на първоинстанционния съд размера на дела на длъжника чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

След като страната не е заявила своевременно доказателства и не е установила относимите към спорното правоотношение факти, съобразно с възложената й по реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест в процеса, релевираните в подкрепа на възраженията твърдения на ответника са останали недоказани, поради което и изводите на съда относно липсата на условията по чл. 231, ал. 4 ДОПК за отхвърляне на предявения иск са обосновани и правилни.

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение представлява законосъобразен отговор на поставения за разрешаване от страните правен спор. Това означава, че решението на Окръжен съд П. е правилно и следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия Н•• следва да се присъди адвокатско възнаграждение за представляващия агенцията юрисконсулт, което съдът, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 100 лева за въззивното производство.

Мотивиран от горното, Апелативен съд П.