Решение № 164 от 17.8.2023 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 299/2023 г.

Районен съд - Ловеч17.08.2023 г.докладчик ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-0001633 от 29.03.2023 година на инж. Пенка Минчева Николова - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч, с което е наложена на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: обл. ••••••••••••••, общ. •••••••••••, гр. •••••••••••••• п. к. 1124, район •••••••••, ул. „••••••••••" № 26, ет. 2, представлявано от А. И. Н., ЕГН •••••••••• - управител, в качеството и на работодател имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр. Ловеч ДА ЗАПЛАТИ на „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: обл. ••••••••••••••, общ. •••••••••••, гр, •••••••••••••• п. к. 1124, район •••••••••, ул. „••••••••••" № 26, ет. 2, представлявано от А. И. Н., ЕГН •••••••••• сумата от 500.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателят „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: обл. ••••••••••••••, общ. •••••••••••, гр, •••••••••••••• п. к. 1124, район •••••••••, ул. „••••••••••" № 26, ет. 2, представлявано от А. И. Н., ЕГН •••••••••• за присъждане на пътни разноски в размер на 100.00 лева, като неоснователно. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на издателят на процесното НП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, като неоснователно. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено. Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 164

гр. Ловеч, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200299 по описа за 2023 година С наказателно постановление №11-0001633 от 29.03.2023 година на инж. Пенка Минчева Николова - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч е наложена на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: обл. ••••••••••••••, общ. •••••••••••, гр. •••••••••••••• п. к. 1124, район •••••••••, ул. „••••••••••" № 26, ет. 2, представлявано от А. И. Н., ЕГН •••••••••• - управител, в качеството и на работодател имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) при следните мотиви за определяне на размера на имуществената санкция: „•••••••••" ЕООД е осъществило нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в неизпълнение на задължителни предписания № 2, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, с протокол за извършена проверка изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г., на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Ловеч, в установения краен срок до 31.10.2022 г., а именно в частта, в която дружеството се задължава да изплати трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. на гореизброените работници и служители в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••“ в гр. Ловеч.

Посочено е, че до момента на съставяне на АУАН № 11-0001714 от 30.01.2023 г., в Д ИТ Ловеч не са представени доказателства за изпълнение на дадените задължителни предписания в установения краен срок. Такива доказателства не са представени и към момента на издаване на настоящето наказателно постановление.

Посочено е, че Дружеството не е изплатило трудовите възнаграждения на лицето за месеците май 2022 г. и юли 2022 г. в общ размер на 2267, 58 лв. Определеният размер на имуществената санкция е съобразен с тежестта на извършеното нарушение както и с целта на закона.

Видно от описаната в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа обстановка на 09.11.2022 г. по пощата била изпратена призовка изх. № ИЗХ22090144/09.11.2022 г. до „•••••••••" ЕООД, гр. •••••••••••••• за предоставяне на писмени доказателства за изпълнение на задължителните предписания, дадени с протокол изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г. на Д ИТ Ловеч. Призовката била получена на 14.11.2022 На 08.12.2022 г. в деловодството на Д ИТ Ловеч с вх. № ВХ22121159/08.12.2022 г. била заведена справка за неизплатените трудови възнаграждения на работниците и служителите от „•••••••••••••" в гр. Ловеч, експлоатиран от „•••••••••" ЕООД, гр. ••••••••••••••. От справката било установено, че трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. не са изплатени на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване.

Същото нарушение били установено и при извършена на 29.09.2022 г. проверка от Д „ИТ“ Ловеч като за отстраняването му било дадено задължително предписание № 2 на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, от протокол за извършена проверка изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г., връчен на 04.10.2022 г., влязъл в сила на 19.10.2022 г., със задължителен срок за изпълнение 31.10.2022 г. Предвид гореизложеното било установено, че „•••••••••" ЕООД, гр. ••••••••••••••, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство като към 01.11.2022 г., не е изпълнило задължително предписание № 2 дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, с протокол за извършена проверка изх.№ПР2330554 от 30.09.2022 г., на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Ловеч, в установения краен срок до 31.10.2022 г., а именно в частта, в която дружеството се задължава да изплати трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. на гореизложените работници и служители, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч.

Към преписката са приложени: Протокол за извършена проверка № ПР2330554 от 30.09.2022 г., известие за доставяне от 04.10.2022 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК изх. № ИЗХ22090144/09.11.2022 г., известие за доставяне от 14.11.2022 г., справка за дължими трудови възнаграждения изплатените заплати на работници и служители - Цех пластмаси Ловеч с наш вх. № ВХ22121159/08.12.2022 г., покана за съставяне на АУАН изх. № ИЗХ23003200 от 18.01.2023 г., известие за доставяне от 19.01.2023 п, протокол за неявяване за съставяне на АУАН № ДОК23001307/27.01.2023 г., писмо на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН до кмета на ••••••••••• Община, Район ••••••••• изх. № ИЗХ23006178/01.02.2023 г., известие за доставяне от 03.02.2023 г., писмо от кмета на ••••••••••• Община, Район ••••••••• с наш вх. № ВХ23017198/21.02.2023 г. с приложени 4 броя протоколи за посещение, писмо на основание чл. 416, ал. 3 от КТ изх. № ИЗХ23012313/28.02.2023 г., известие за доставяне от 01.03.2023 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.

Посочено е, че с това е нарушен чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: обл. ••••••••••••••, общ. •••••••••••, гр, •••••••••••••• п. к. 1124, район •••••••••, ул. „••••••••••" № 26, ет. 2, представлявано от А. И. Н., която го обжалва в законоустановения срок като моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че цитираните в акта и обжалваното НП задължителни предписания № 3 и №4, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, с протокол за извършена проверка изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г., на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Ловеч, в установения краен срок до 31.10.2022 г., а именно в частта, в която дружеството се задължава да изплати трудовите възнаграждения на цитираните в акта и НП работници и служители за месец февруари 2022 г., работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч, което се твърди, че не е изпълнило наказаното дружество не е било надлежно връчено на лице притежаващо представителна власт от наказаното дружество, поради което и не може да се вмени на последното неизпълнението, в срок на същите предвид на това, че и до момента то не е връчено на представляващия дружеството или на упълномощено от него лице. Сочи, че работодателят не е бил поканен за съставяне на процесния АУАН, и че не е спазена процедурата за връчване на последния по надлежния ред предвиден в чл.416, ал.3 от КТ и чл.43, ал.4 от ЗАНН. Сочи, че тъй като акта не е бил връчен надлежно на управителката на наказаното дружество, то не е спазен и 7 - мо дневния срок след подписването му за представяне на писмени възражения. Сочи, че във връзка с процесните предписания, дадени с протокол за извършена проверка изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г., на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Ловеч, са били съставени 4 броя АУАН и съответно издадени 4 броя НП, с което бил нарушен принципа – no bis in idem. На основание гореизложените фактически и правни доводи, моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят „•••••••••" ЕООД, гр. ••••••••••••••, представлявано от А. И. Н., редовно призован се представлява от адв. Н., който моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно на посочените в жалбата основания, които излага, че изцяло поддържа и доразвива в съдебно заседание, като освен това излага, че не са били налице териториални правомощия на ДИТ Ловеч да съставя и съответно издава НП за визираното в НП нарушение, с оглед седалището на дружеството, което се намирало в гр. •••••••••••••• и съответно компетентен АНО се явявала ДИТ гр. ••••••••••••••. В този смисъл визира разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗАНН, регламентираща, че когато нарушението е свързано с даване на информация по електронен път, компетентен да разгледа преписката е наказващия орган, в чиито район е седалището на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното НП и да присъди направените по делото разноски.

Административно наказващия орган – Директора на Д “ИТ” гр. Ловеч се представлява в съдебно заседание от юриск. Д., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага, че от цялата съвкупност на писмени и гласни доказателства се установява, че нарушението е безспорно доказано. Сочи, че съставения АУАН е бил връчен надлежно двукратно, като е била използвана, както процедурата по ЗАНН чрез кмет, като акта е връчен лично на процесуален представител, който представлявал дружеството, така и втори път на осн. чл.416 ал.3 от КТ на адреса на който е седалището на дружеството, и е получен от адв. Н., който представлявал дружеството и в хода на настоящето дело. Относно връчването на протокола, с който били дадени задължителни предписани, излага, че водещия проверката е разчитал на комуникацията със служител на дружеството и е изпратил протокола на посочен от него адрес. В тази връзка обръща внимание на съда, че въпросната призовка от 09.11.2022 год. е била връчена на дружеството по седалище, като с нея били изискани писмени доказателства за изпълнение на задължителните предписания дадени с този протокол. Сочи, че от последваща комуникация с дружеството се установявало, че са изпратени справки за месеци, касаещи въпросните предписания, както и че в последвалата комуникация по никакъв начин не било възразено от дружеството, че не са получавали въпросния протокол, даже напротив били представени справки за начислени и неизплатени суми. Сочи, и че от представените в съдебно заседание 3 броя административно наказателни преписки, касаещи останалите издадени АУАН и НП във връзка с неизпълнение на дадените предписания се установявало, че няма идентичност на извършените нарушения, тъй като се касаело за различни предписания, дадени на различно правно основание. Сочи, че едните са по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, а другите по т.12 на същата разпоредба, както и че касаели различни лица работници и служители с вече прекратени трудови правоотношения, за различни периоди и месеци.

Относно възражението за липса на териториална компетентност на ДИТ Ловеч, сочи, че съгласно чл.270, ал.1 от КТ, трудовите възнаграждения се изплащали на мястото на работа, което в случая било производственото предприятие, намиращо се на територията на гр. Ловеч, като всеки друг способ на изплащане се прилагал субсидиарно. Счита, че обекта на който е била извършена проверката се намира на територията на гр. Ловеч и компетентен да извърши проверка и да даде предписание е ДИТ със седалище гр. Ловеч, а не друга дирекция. Моли съда да потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, като моли съда при условия, че уважи жалбата и отмени обжалваното НП да прецизира разноските до законоустановения миниум за адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М. Л. М. и Б. Р. П., от становищата на процесуалните представители на жалбоподателят и на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.01.2023 год. бил съставен Акт № 11-0001633 за установяване на административно нарушение от св. М. Л. М. в присъствието на св. Б. Р. П. против на „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: обл. ••••••••••••••, общ. •••••••••••, гр. •••••••••••••• п. к. 1124, район •••••••••, ул. „••••••••••" № 26, ет. 2, представлявано от А. И. Н., ЕГН •••••••••• - управител, в качеството и на работодател, за това, че на 09.11.2022 г. по пощата била изпратена призовка изх. № ИЗХ22090144/09.11.2022 г. до „•••••••••" ЕООД, гр. •••••••••••••• за предоставяне на писмени доказателства за изпълнение на задължителните предписания, дадени с протокол изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г. на Д ИТ Ловеч. Призовката била получена на 14.11.2022 г. На 08.12.2022 г. в деловодството на Д ИТ Ловеч с вх. № ВХ22121159/08.12.2022 г. била заведена справка за неизплатените трудови възнаграждения на работниците и служителите от „•••••••••••••" в гр. Ловеч, експлоатиран от „•••••••••" ЕООД, гр. ••••••••••••••. От справката било установено, че трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. не са изплатени на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч. Същото нарушение било констатирано и при извършена на 29.09.2022 г. проверка от Д „ИТ“ Ловеч като за отстраняването му било дадено задължително предписание №2 на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, от протокол за извършена проверка изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г., връчен на 04.10.2022 г., влязъл в сила на 19.10.2022 г., със задължителен срок за изпълнение 31.10.2022 г. Предвид гореизложеното било установено, че „•••••••••" ЕООД, гр.

••••••••••••••, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство като към 01.11.2022 г., не е изпълнило задължително предписание №2, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, с протокол за извършена проверка изх. №ПР2330554 от 30.09.2022 г., на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Ловеч, в установения краен срок до 31.10.2022 г., а именно в частта, в която дружеството се задължава да изплати трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч, с което е нарушен чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

В акта е направен следния опис на писмени материали: Протокол № ПР2330554 от 30.09.2022 г., известие за получаване от 04.10.2022 г., призовка изх. № ИЗХ22090144/09.11.2022 г., известие за доставяне от 14.11.2022 г., справка за дължими трудови възнаграждения изплатените заплати на работници и служители - Цех пластмаси Ловеч с наш вх. № ВХ22121159/08.12.2022 г., справка от Търговски регистър.

В акта не е вписано възражение. Акта е съставен в отсъствието на представляващ дружеството и е връчен на 09.02.2023 год. на г-н М. Н., като е налице връчване на акта и чрез Кмета на ••••••••••• община – район •••••••••, в която насока са ангажирани писмени доказателства. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели М. Л. М. и Б. Р. П., както и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – известие за доставяне от 31.03.2023 г., писмо на осн. чл.43, ал. 4 от ЗАНН изх. №ИЗХ23006178/01.02.2023 г., известие за доставяне от 03.02.2023 г. писмо от кмета на ••••••••••• Община Район ••••••••• с вх. № ВХ23017198/21.02.2023 г., писмо на осн. чл. 416, ал. 3 от КТ изх. № ИЗХ23012313/28.02.2023 г., известие за доставяне от 01.03.2023 г., протокол за извършена проверка № ПР2230554/30.09.2022 г., известие за доставяне от 04.10.2022г., призовка изх. № ИЗХ22090144/09.11.2022 г., известие за доставяне от 14.11.2022 г., справка за дължими трудови възнаграждения с вх. № ВХ22121159/08.12.2022 г., покана за съставяне на АУАН с изх. № ИЗХ23003200/18.01.2023 г., известие за доставяне от 19.01.2023 г., протокол за неявяване за съставяне на АУАН № ДОК23001307/27.01.2023 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние, Заповед № ЧР-926/15.07.2022 г. на Пенка Минчева Николова за назначаване на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда", Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ за определяне правомощията на директорите на дирекции „Инспекции по труда", пълномощно с изх. № ДОК 22016755/23.12.2022 год., пълномощно от А. И. Н., извлечение по сметка на ОББ – 2 листа, протокол с изх. № 22000233855842/25.04.2023 год. на НАП, справка на НОИ ТП •••••••••••••• за приети и върнати документи, предоставени с придружително писмо с вх. № Р-14-21-000-00- ••••••••••/12.05.2023 год., удостоверение от 15.05.2023 год. от „•••••••••“ ЕООД гр. ••••••••••••••, писмо с изх. № 23046718/19.05.2023 год. до ръководителя на пощенска станция •••••••••••••• 64, ул. „Цанко Церковски“ № 33 от ДИТ гр. Ловеч, писмо с изх. № 06-15-20/25.05.2023 год. на Директора на Регионално управление на Български пощи до директора на ДИТ Ловеч, НП № 11- 0001714/29.03.2023 год., НП № 11-0001662/29.03.2023 год., НП № 11-0001661/29.03.2023 год., АУАН № 11- 0001661/30.01.2023 год., АУАН № 11-0001714/30.01.2023 год., АУАН № 11- 0001662/30.01.2023 год.

Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по - горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Дирекция "ИТ" Ловеч, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В тази връзка по делото са представени Заповед №3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и заповед №ЧР-926/15.07.2022 г. на Пенка Минчева Николова за назначаване на длъжност Директор на ДИТ гр. Ловеч, от които е видно, че същата е компетентен орган да издава НП за нарушения на разпоредбите на КТ. Процесния АУАН е съставен от инж. М. Л. за когото не е налице спор, че към датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността главен инспектор в Д „ИТ“ гр. Ловеч.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН е съставен в отсъствието на представляващ дружеството, след като е била изпратена покана за актосъставяне с изх. №ИЗХ23003200/18.01.2023 г., надлежно връчена видно от известие за доставяне от 19.01.2023 г., но тъй като представляващ дружеството или упълномощено от него лице не се е явил, акта правилно е бил съставен в тяхно отсъствие, като е спазена процедурата за връчването му /Процесния АУАН е бил връчен два пъти, веднъж при спазване на разпоредбите на ЗАНН чрез кмета на ••••••••••• община – район •••••••••, в който случай е бил връчен лично на процесуален представител на дружеството, така и втори път на осн. чл.416 ал.3 от КТ на адреса на седалище на дружеството, когато е бил получен от М. И. Н., който видно от представената по делото справка за актуално състояние, извадена от Търговския регистър е едноличен собственик на капитала/, поради което направените в тази насока възражения от жалбоподателят, че не е спазена процедурата по връчване на акта, съдът намира за неоснователни, тъй като противоречат на събраните по делото доказателства. не основателно е и възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че липсата на надлежно връчване на процесния АУАН е довела до лишаване на наказаното дружество от възможността, в 7 – мо дневен срок да представи писмени възражения по акта, предвид на това, че е изпълнена от страна на АНО процедурата по връчване на процесния АУАН, като изцяло от наказаното лице зависи дали ще подаде или не възражения по акта. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е свидетел очевидец на установяване на нарушението, с което са спазени и разпоредбите на чл.40 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното дружество нарушение. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят административно наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведените от жалбоподателят възражения в тази насока.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец септември 2022 г. служители на Дирекция "ИТ" Ловеч извършили проверка във връзка с подадена жалба за неизплатени трудови възнаграждения от страна на наказаното дружество като работодател в обект, стопанисван от жалбоподателят – „•••••••••••••“ в гр. Ловеч. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2330554/30.09.2022 год., с който били дадени задължителни предписания едно от които под №2 било дружеството да изплати трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч, в срок до 31.10.2022 год.

На 09.11.2022 г. от страна актосъставителят по пощата била изпратена призовка изх.

№ ИЗХ22090144/09.11.2022 г. до „•••••••••" ЕООД, гр. •••••••••••••• за предоставяне на писмени доказателства за изпълнение на задължителните предписания, дадени с протокол изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г. на Д ИТ Ловеч. Призовката била получена на 14.11.2022 г. На 08.12.2022 г. в деловодството на Д ИТ Ловеч с вх. № ВХ22121159/08.12.2022 г. била заведена справка за неизплатените трудови възнаграждения на работниците и служителите от „•••••••••••••" в гр. Ловеч, експлоатиран от „•••••••••" ЕООД, гр. ••••••••••••••. От справката било установено, че трудовите възнаграждения на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч, за месец февруари 2022 г. не са били изплатени, предвид на което актосъставителят инж. М. стигнал до извод, че даденото на дружеството предписание №2, цитирано по - горе не е било изпълнено.

За констатираното нарушение на 30.01.2023 год. срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 11-0001633, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Посочено било, че нарушението е извършено в гр. Ловеч, на 01.11.2022 г., към който момент следвало да бъде изпълнено предписанието, под №2 на контролните органи /да се изплатят трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч, в срок до 31.10.2022 год./ Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който го подписал без възражения.

На 29.03.2023 год., АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че дружеството жалбоподател като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. С оглед съдържанието на дадените предписания, предмет на настоящето дело, може да се направи извод, че се касае за бездействие, с оглед на това, че се твърди, че на „•••••••••" ЕООД, гр. •••••••••••••• е дадено предписание обективирано в протокол за извършена проверка с № ПР2330554/30.09.2022 год., с който били дадени задължителни предписания едно от които, под №2 било да се изплатят трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч, в срок до 31.10.2022 год. Законодателят е дефинирал задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ като принудителна административна мярка, подлежаща на самостоятелно обжалване по реда на АПК(съгл. чл. 405, ал. 1 от КТ). След влизане на предписанието в сила съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност включва от обективна страна единствено неизпълнение на това предписание.

Безспорно дружеството - жалбоподател – „•••••••••" ЕООД, гр. •••••••••••••• е било работодател на цитираните по – горе работници и служители по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, видно от представените по делото 1 бр. справка за дължими трудови възнаграждения на работници и служители в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••“ в гр. Ловеч. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че по време на извършената проверката не са им били представени надлежни доказателства за заплащане на установения положен от посочените по – горе работници и служители труд за месец февруари 2022 г. / Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, Кирчо Вълев Майденов с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване/, поради което правилно е било издадено предписание №2 за изплащането на тези трудови възнаграждения на цитираните по – горе работници и служители.

Няма спор между страните, че предписание №2 от 30.09.22 г. не е било изпълнено до указания срок 31.10.2022 г. Спорно е обстоятелството връчено ли е това Задължително предписание обективирано в протокол за извършена проверка с № ПР2330554/30.09.2022 год. на жалбоподателят, и налице са всички законови предпоставки за носене от негова страна на административно наказателна отговорност за неизпълнението му в срок.

В този смисъл съдът намира направеното от страна на жалбоподателят възражение за невръчване на това предписания по разписания от закона ред за основателно, тъй като по делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства от които да е видно, че издаденото предписание обективирано в протокол за извършена проверка с № ПР2330554/30.09.2022 год., задължаващо дружеството жалбоподателя в срок до 31.10.2022 г. да изплати трудовите възнаграждения за месец февруари 2022 г. на следните работници и служители: Р. П.а С. с ЕГН •••••••••• - в размер на 447.09 лв. чиста сума за получаване, К.В.М. с ЕГН •••••••••• - в размер на 775.49 лв. чист сума за получаване, М. М.ва М., ЕГН •••••••••• - в размер на 463.07 лева чиста сума за получаване, Т. ИС. с ЕГН •••••••••• - в размер на 744.07 лева чиста хума за получаване, Б. И. З. с ЕГН •••••••••• - в размер на 1219.18 лв. чиста сума за получаване, Н.Б.П. с ЕГН •••••••••• - в размер на 457.88 лв. чиста сума за получаване, Х.А. И. с ЕГН 7004293131 - в размер на 235.81 лв. чиста сума за получаване и С.М.Д. с ЕГН •••••••••• - в размер на 151.32 лв. чиста сума за получаване, работили в експлоатирания от дружеството обект „•••••••••••••" в гр. Ловеч, е доведено до знанието на неговите представителни органи. Нещо повече, в хода на съдебното следствие бяха представени, приети и вложени писмени доказателства от които по безспорен начин се установи, че предписанието е било изпратено на „•••••••••“, но на адрес гр. ••••••••••••••, ул. „••••••••“ №4, 1164 и доставено на 04.10.2022 г. срещу подпис в опис на лицето „•••••• – маркетинг мениджър“. От представения по делото трудов договор №002/28.05.2023 г., сключен на 28.05.2019 г. между „•••••••“ ЕООД, ЕИК ••••, адрес гр. ••••••••••••••, ул. „••••••••“ №4, представлявано от Г.И.П. в качеството му на работодател и лицето ••••••••••••, ЕГН ••••••••••, се установява, че последната е била назначена на длъжност „Маркетинг мениджър“ в това дружество, при категория персонал „ръководни служители“ за пълно работно време от 8 часа за неопределено време. С оглед на така събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че посоченият протокол не е бил връчен на упълномощен представител на дружеството. Даденото задължително предписание представлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, и за да произведе своето действие на стабилен акт, следва да е редовно връчен, и да е влязъл в сила, като едва тогава може да се приеме, че ще бъде обвързващ за своите адресати. В практиката си Административните съдилища подчертават, че задължителното предписание е едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Това волеизявление подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. След като няма данни предписанието да е било редовно връчено на адресата, не може да се приеме, че е налице влязъл в сила акт, който подлежи на изпълнение на общо основание и то във вида, в който е издадено. Следва даденото задължително предписание да се връчи по надлежния ред, за да има възможност съответното дружество ако не е съгласно с дадените му предписания да ги обжалва по надлежния за това ред. Едва след връчване по надлежния ред на задължителните предписания и влизането им в сила, същите са задължителни за юридическото лице и отказът да бъдат изпълнени е неправомерен. Действително по силата на чл. 405 вр. чл. 404, ал. 1 от КТ обжалването на принудителните административни мерки, каквито са и задължителните предписания, не спира тяхното изпълнение, но това не изключва задължението на АНО да връчи същите по надлежния ред, като само при това положение дружеството ще бъде задължено в указания му срок да изпълни съответното предписание.

В този ред на мисли, съдът не споделя становището на процесуалният представител на АНО, че по делото са налице косвени доказателства от които можело да се направи извод, че жалбоподателят е бил запознат с даденото му задължително предписание. Аргументите на процесуалният представител на АНО се базират на обстоятелството, че след като на дружеството е била изпратена покана за представяне на доказателства за изпълнението на даденото предписание, същите са депозирали писмени доказателства и документи в тази насока.

Този довод на процесуалният представител на АНО не се споделя от настоящата инстанция по следните съображения:

По делото категорични доказателства за връчване на предписанията обективирани в протокол за извършена проверка с № ПР2330554/30.09.2022 год., не бяха ангажирани от страна на АНО, а както разпоредбите на ЗАНН така и разпоредбите на КТ изискват дадените задължителни предписания да бъдат връчени на адресата към който са отправени;

По делото не са приложени доказателства за предявяване и връчване на задължителните предписания обективирани в протокол за извършена проверка с № ПР2330554/30.09.2022 год., на представляващия ЕООД;

По делото са налични писмени доказателства от които се установява, че задължителните предписания обективирани в протокол за извършена проверка с № ПР2330554/30.09.2022 год. са изпратени по пощата за връчване, но не адреса по седалището на дружеството, а на друг адрес, където обратната разписка е получена от лице, за което няма данни да е с надлежна представителна власт;

Връчването на дадено задължително предписание е не само формален акт, тъй като от този момент адресата има правото да ги обжалва по предвидения за това ред. Това свое право адресатът на даденото задължително предписание, в случая наказаното дружество жалбоподател не би могъл да упражни без това задължително предписание да му е връчено по предвидения ред.

С оглед на гореизложеното и предвид липсата на събрани по делото доказателства от които да се установява, че дружеството жалбоподател е било уведомено по някакъв начин за процесното предписание, което се твърди, че не е изпълнил и за неизпълнение на което е ангажирана административно наказателната му отговорност, съдът намира, че направеното в тази насока от процесуалният представител на АНО възражение е неоснователно, а установените по делото факти, в тази насока, водят до извод, че вмененото на жалбоподателят нарушение е недоказано и че неправилно е приложен материалния закон.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателят, че в случая е нарушен принципа – no bis in idem, тъй като във връзка с дадените задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР2330554 от 30.09.2022 г. са били съставени общо 4 броя АУАН и съответно издадени 4 броя НП.

Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 17 от ЗАНН, нито по чл. 18 от ЗАНН. По смисъла на цитираната последно разпоредба – "когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях". Безспорно е, че в процесния случай в хода на една и съща проверка са установени различни нарушения по чл. 128, т. 2 КТ, като са отправени и отделни задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и чл.404, ал.1, т.12 от КТ с определени срокове на изпълнение, като неизпълнението на всяко от тях е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на дружеството, в качеството му на работодател. Обстоятелството, че се касае за нарушения с един и същи фактически състав, извършени от едно и също лице, е ирелевантно. Фактическата обстановка е описана подробно, съответства на събрания по делото доказателствен материал, като е посочено за неизпълнението на кое предписание точно е наложено, както процесното наказание така и останалите три наказания, за които са издадени от ДИТ гр. Ловеч още 3 НП, приети и вложени като доказателства по делото.

Съдът не споделя и възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че предвид на това, че седалището на наказаното дружество се намира в гр. ••••••••••••••, в която насока бяха ангажирани безспорни писмени доказателства, компетентен административен орган е ДИТ гр. ••••••••••••••. В случая процесните предписания, касаят отстраняване на нарушения на чл. 128, т. 2 от КТ, които се осъществяват чрез бездействие по отношение задължението за изплащане на трудово възнаграждение. Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от КТ изрично предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата, а по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ "предприятие" е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Видно от представените по делото писмени доказателства: в това число справка за дължими трудови възнаграждения на работници и служители в експлоатирания от дружеството жалбоподател обект „•••••••••••••“ в гр. Ловеч през процесния период цитираните по – горе работници и служители са полагали труд на обект в гр. Ловеч, с оглед на което задължението на дружеството - жалбоподател да изплати трудовото им възнаграждение за положения от тях труд за месец февруари 2022 г. е следвало да бъде изпълнено в гр. Ловеч, следователно компетентен да разгледа преписката административен орган е именно Д ИТ Ловеч. Цитираната от процесуалният представител на жалбоподателят норма на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН е приложима, когато нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, в който именно случай компетентен да разгледа преписката ще бъде наказващият орган, в чийто район е седалището на органа, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията. Следователно, законодателят с тази законова норма на практика приема, че извършването и респ. довършването на такова нарушение е по седалище на органа, пред който е следвало да се подаде информацията по електронен път, какъвто казус не е налице в конкретния случай. Не приложима в случая е и нормата на чл.48, ал.4 от ЗАНН, регламентираща, че „Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административно наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.“, тъй като в случая не е налице и тази хипотеза.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административно процесуалния кодекс. Същевременно нормата н а чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая, от съдържанието на приложените по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, се установява, че жалбоподателят е заплатил на адвокат Н. за оказването на правна защита и съдействие по настоящето дело адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева и 100.00 лева пътни разноски.

От страна на административно наказващия орган в хода на съдебното следствие е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за защита по дела при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500.00 лв., като се иска присъждане и на пътни разноски в размер на 100.00 лева, като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000.00 лева, а както е посочено и по – горе от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, като приема, че претендираното адвокатското възнаграждението в размер на 500.00 лева е правилно определено съобразно разпоредбите на нормативните актове в тази насока и действителната правна и фактическа сложност на делото, но в частта, в която е направено искане за присъждане и на пътни разноски в размер на 100.00 лева, следва да се остави без уважение, тъй като от една страна доказателства за тези разноски не са представени по делото, а от друга, в това производство се дължат само направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение. В конкретния случай уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., което е в съответствие на предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата размер.

Предвид тези съображения и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, която сума следва да бъде възложена на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, и се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на пътни разноски в размер на 100 лева.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на издателят на обжалваното НП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

35