Решение № 47 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 631/2025 г.

наказателно дело № 20251230200631 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. Д. /А.Д/, роден на •••••••••• г., в Р Молдова, с адрес в Р Молдова, гр. К., подадена чрез пълномощника му адв. В. Г. от АК- Б.град, против Наказателно постановление № 25-0314-000544/26.09.2025 г., на ВПД Началника на РУ в ОДМВР- Б.град, РУ- Петрич, с което на основание чл.179, ал.2 и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП от същия закон, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 153,39 евро- 300 /триста/ лева. В жалбата, се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адмнистративно- наказателното производство, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Посочва се, че при съставянето на АУАН и на НП, не му е бил осигурен преводач за да може Д. да разбере в какво същност е обвинен, при положение че последния е молдовски гражданин и не познава български език, въпреки че им е било заявено че познава руски и английски език. Посочва се, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.2 НПК, относно лицата които не владеят български език. Счита, че неспазването на тази разпоредба, представлява съществено процесуално нарушение, противоречащо на разпоредбата на чл. 56 от КРБ, тъй като по този начин не му се дава правото на защита. Не на последно място, посочва че механизмът на ПТП- то, не кореспондира с реалната фактическа обстановка настъпила по настоящото производство. Сочи още, че нямал шанс да спре, затова е завил наляво, за да избегне удара с другия лек автомобил. Сочи още, че написан в съставения протокол на ПТП, не кореспондира на часа описан в АУАН и НП. В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен преоцесуален представител- адв. В. Г., който поддържа изложеното в подадената жалба. Счита, че така издаденото Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло. Претендира за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по жалбата- ВПД Началник на РУ в ОДМВР- Б.град, РУ- Петрич, не изпраща представител и не изразява становище. Районна прокуратура-Б.град, ТО- Петрич редовно уведомени на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява и не изразява становище за подадена жалба. Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното: От фактическа страна: На 26.09.2025 г., А. Д. пътувал през България към Р Гърция, управлявайки неговия собствен лек автомобил марка и модел „ М. CX5”, с рег. № •••• /молдовска регистрация/. Пътувайки към Р Гърция, и по- конкретно по път Е-79 в посока към ГКПП – Кулата, в района на казино „Финикс“ в землището на село Кулата, община Петрич ( км 178 от път Е-79), пред него се появило препятствие, а именно друг лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ••••, управляван от П. А. К.. Последният в същия момент се опитвал да избегне също препятствие – пред неговия автомобил имал потеглящ от дясната лента товарен автомобил, предприемащ маневра за включване в лентата, в която се движил К.. Поради това, К. намалил скоростта (бил почти спрял), за да изчака маневриращия товарен автомобил пред него. Жалбоподателят, Д., движейки се зад движещия пред него лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ••••, собственост на П. А. К., без да се съобрази със скоростта на движение на управлявания от него автомобил и с цел да избегне удара в задната част на предстоящия автомобил навлязъл частично в лентата за насрещно движение и се удря странично в движещия се с минимална скорост л.а.„Мерцедес“. В резултат са причинени имуществени вреди и на двата леки автомобила. В близост до удара – в търговски обект срещу мястото на удара, се намирал свидетеля Н. Н., чието внимание било привлечено от чутото. Същият възприел, че управлявания от жалбоподателя автомобил се намирал на значително разстояние от мястото на удара. Полицейските служители - свидетелите К. З. З. и А. Л. И., пристигнали на местопроизшествието по сигнал за настъпилото ПТП. Разпитвайки очевидците на извършеното ПТП, установили че виновен за случилото се е бил молдовския гражданин А. Д.. Двамата водачи – участници в пътния инцидент били изпробвани за употреба на алкохол, като се получили отрицателни резултати. На място пристигнал и екип на Спешна помощ, като Д. е закаран за преглед във филиала на СНМП в гр.Петрич. След като се установило, че Д. е без наранявания от ПТП-то, видно и от представеното становище на д-р Х.К.Ф /л.11 от делото/, последният е бил върнат на местоположението. За случилото се, били снети показания на така установения свидетел- очевидец, св. Н., който е изложил, че „на 26.09.2025 г., бил в района на ГКПП- Кулата, на кафе Микел, като е видял как бял автомобил с рег. № LEX 506,се движил по бързо и опитал да заобиколи автомобил мерцедес с № •••• и го удари с висока скорост и го удари странично“. Възприемайки тези факти, и без да бъде осигурен преводач на нарушителя, тъй като последния е молдовски гражданин и не знаел български език, но знаел английски и руски, актосъставителят приел, че за случилото се е виновен Д. и му съставил АУАН Серия GA № 3971201, за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, в който е била приета следната фактическа обстановка: „На 26.09.2025 г., около 14:32 ч. в качеството си на водач А. Д., в обл. Б.град, общ. Петрич, път- граница Румъния- Видин- Монтана- Враца- Мездра- София- Б.град- Кулата- граница Гърция, и по конкретно на път E-79 км. 178 в района на казино „Финикс“ с посока на движение към ГКПП- Кулата управлява собствения си автомобил марка и модел „М. СХ5“ с рег. № ••••, като водача приближава отзад МПС с рег. № •••• и за да избегне директен удар в задната част завива наляво и навлиза в другата пътна лента и удря ППС 2, с рег. № •••• което е неподвижно на платното за спиране“. АУАН е връчен на място на нарушителя, който е отказал да го подпише. Последното обстоятелство е удостоверено с подпис на свид.И.. Тъй като нарушителят е бил без постоянна адресна регистрация в Р България, полицейските служители въз основа на разпоредбата на чл. 44, ал.4 от ЗАНН, закарали Д. в КАТ за съставяне и връчване на Наказателно постановление. При постановяването и връчването на Наказателното постановление пред административно наказващия орган на жалбоподателят не му е бил осигурен преводач. АНО е приел идентична фактическа обстановка, и въз основа на нея е издал настоящото атакувано Наказателно постановление № 25-0314-000544/26.09.2025 г., за което на А. Д. на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153,39 евро /300 лева/, за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП. Жалбоподателят е подписал издаденото НП, видно от положения подпис на разписката на последното. /л. 7 от делото/. В хода на съдебното производство са разпитани множество свидетели с изясняване на така възприетата в издадените АУАН и НП фактическа обстановка, а именно- полицейските служители К. З. З. и А. Л. И.. Разпитан по делото е бил и водача на ППС 2 с рег. № ••••- П. А. К., както и очевидеца Н. Б. Н.. Свидетелят К. З. сочи, че описаното както фактическа обстановка и прието от него като установено се основава предимно на показанията на очевидците които са били на място на случилото се ПТП. Дава сведения за действията, предприети към молдовския гражданин (жалбоподател), отнасящи се до придвижването му за мед.изследвания до гр.Петрич и връщането му на местопроизшествието. Посочва, че АУАН е съставен след завръщането на Д. на мястото на ПТП. Сочи още, че участниците в ПТП отрекли да разполагат с видеорегистратори в автомобилите си. Излага също, че за превод са ползвали телефон, т.е. мобилно приложение, чрез което са комуникирали с Д., като последният и придружителката му не са предприели действия за довеждане на преводач. Изрично сочи, че е имало противоречия относно механизма на настъпилото ПТП, поради което Д. не е искал да подпише АУАН. Свидетелят З. сочи още, че от разгледаните видеозаписи записи от охранителни камери на близкостоящи търговски обекти се установило само положението на двата автомобила в което са ги заварили. Сочи още, че Д. е твърдял вина на другия водач, който ги е засякъл и че вината е негова. От друга страна, св. И., посочва различни обстоятелства за случая в неговите показания. На първо място, сочи че удареният автомобил не е бил в лявата лента, а е бил в дясната лента до осевата линия, докато автомобила с чуждата регистрация, е бил в лявата лента до осевата линия и това е мястото на което са се ударили. Посочва, че от снетите показания на очевидците било посочено, че автомобила с българската регистрация се опитвал да избегне препятствие. Относно комуникацията с нарушителя и дали са се разбрали с чуждия гражданин, посочва че чужденците говорили на руски, който И. горе- долу е разбирал. Твърди още, че за да се осигури преводач на нарушителя е следвало да има образувано ДП. Няма точна представа дали колегата му З. се е разбирал с чужденците, тъй като последният им обяснявал всичко на български език и не е знаел доколко са го разбрали. Посочва, че на чуждия гражданин са му съдействали да си намери сервиз и да поправи автомобила си. Изрично посочва, че не е разбирал езика на чуждия гражданин. Другият участник в ПТП-то и водач на лекия автомобил с българската регистрация ••••, св. К., излага следното в неговите показания: На първо място, сочи че е спрял в района на казиното „Финикс“, на самия път, в изпреварващата лента, защото дясната лента била заета от паркирани тирове. Непосредствено пред него, един от паркиралите в дясната лента тирове, потеглил и тръгнал да излиза от колоната паркирани товарни автомобили и започнал да навлиза в неговата лента с посока на движение ГКПП Кулатата. Поради това, К. спрял в лентата си за движение, за да изчака маневрата на потеглящия товарен автомобил. Сочи, че тогава посочва го е ударил джипа с чуждата регистрация, управляван от Д.. В резултат от този удар се скъсала щангата на кормилната уредба на автомобила. Сочи, че ударилият го автомобил се е движил над предвидената скорост за участъка от 30 км./ч. Според него, джипа искал да го изпревари. След удара, автомобилът на Д. пресякъл насрещните ленти и спрял на насрещния тротоар пред търговски обект на около 80-100 метра от удара. Сочи още, че се движил в лявата лента за движение, тъй като дясната била заета, както и че спрял, защото в същото време товарен автомобил захождал в неговата лента. Преди това карал в дясната лента. Като видял тира пред, дал сигнал за заобикаляне и навлязъл в лявата лента, но тогава и тира тръгнал и това наложило да го изчака. Твърди, че е бил почти спрял, когато се получил удара. Разпитания по делото св. Н., посочен като очевидец на процесното ПТП, не дава обяснения как се е получил удара между двата автомобила. Същият, посочва че когато е чул удара между колите е станал от заведението, където си пил кафето и видял, че са се били ударили двата автомобила. Посочва, че джипа е ударил мерцедеса, като от удара джипа е спрял в близост до магазина след другото платно за насрещно движение. Сочи удара се е състоял в платното към посока ГККП- Кулата- Гърция. Сочи, че второто МПС с марка „Мерцедес“ било по- ударено, а джипът бил само одраскан. Категорично твърди, че и двата автомобила се движели към в посока за Р Гърция, като също категоричен е в това, че удара на мерцедеса не е бил отзад. Не е видял маневрата на мерцедеса, тъй като изрично посочва че не е видял удара. Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, а именно: НП № 25-0314-000544/26.09.2025 г., картон на НП № 25- 0314-000544/26.09.2025 г. против А. Д., АУАН серия G A № 3971201/26.09.2025 г., писмено обяснение от Н. Н., становище от д-р Х. Ф., длъжностна характеристика на длъжността полицай- старша полицай/ водач на патрулен автомобил/, Заповед № 8121З- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Относно така събраните гласни доказателства, съдът намира следното: На първо място, в изложеното от двамата полицейски служители са налице доста разминавания и противоречия. Съдът иска да отбележи, че кредитира напълно показанията на полицейските служители досежно предприетите от тях действия след получения сигнал за наостъпило ПТП. Във връзка с това, съдът приема, че полицейските служители, както е изложено от тях, са съдействали на чужденците. От друга страна обаче, съдът не може да приеме за достатъчно изяснена и безспорно установена фактическата обстановка приета за установена в издадения АУАН, и възприета в НП, за която фактическа обстановка св.З. изрично сочи, че се базира на възприетото от свидетелите-очевидци Освен това, съдът основавайки се пак на казаното от св.З. от него не приема, че жалбоподателят е бил в състояние да разбере какво се е случило, а от друга страна - да обясни от неговата гледна точка какво точно се установило между двата леки автомобила. Св. З., изрично посочва че са се разбирали с мобилно приложение, а от друга страна св. И., посочва че всичко им е било обяснено на български език, а доколко са се разбрали не му е ясно. Освен това, св. З. не посочва никъде в неговите показания как точно се осъществило ПТП- то, докато св. И. посочва конкретни данни, а именно че единия автомобил е бил в дясната лента, а другия в лявата и са се ударили в осевата линия. Т.е. от това не може да стане ясно какво е било прието от свидетелите- полицейски служители. Разминавания и противоречия досежно фактическата обстановка, съдът съзира и в показанията на св. К., който е водач на втория лек автомобил в настъпилото ПТП. Видно от твърдяното от него, не става ясно къде точно е бил спрял с неговия си автомобил, на коя точна лента. От една страна същият сочи, че е бил спрял и след като тръгнал, видял, че тира пред него започва движение, поради което отново е спрял за да може тира да предприеме маневрата. От друга страна в същите показания, този свидетел сочи, че се е движил и след като е дал сигнал за да избегне препятствието пред него е бил ударен от джипа с молдовската регистрация. Ето защо съдът кредитира частично свидетелските показания, като дава вяра на обстоятелството, че наистина е настъпил сблъсък между неговата кола и джипа, както и също така, че автомобилът управляван от жалбоподателя е навлязъл в насрещното платно. Няма как от тези свидетелски показания, съдът да направи извод в какво положение се е намирал лекия автомобил, управляван от св. К., тъй като е налице противоречие по това обстоятелство в показанията на този свидетел досежно това дали се е движел или е бил спрял автомобила към момента на ПТП-то. В продължение на горното, съдът обръща внимание и на показанията на така установения очевидец, св. Н.. Съдът обсъждайки изложеното от него, счита че неговите показания не дават пълна яснота относно постъпилото ПТП, тъй като сам свидетеля твърди, че не е възприел визуално удара, а само е чул шума от сблъсъка. На следващо място, съдът кредитира напълно изложеното от него че двата автомобила се движели към посока ГКПП- Кулата- Гърция, и че също така удара не е бил от задната страна, видно и от установените нанесени имуществени вреди от ПТП- то, факт, който се потвърждава и от приложения снимков материал по делото, 2 бр. фотоснимки, приложени от адв. Г. /л. 46-47 от делото/. Освен това, от изложеното от него не може да се установи с каква скорост е управлявал Д. собствения си автомобил, тъй като видно от показанията на св. Н., става ясно, че не е знаел с каква скорост е карал, предполага че е била висока скоростта, тъй като лекия автомобил е спрял на около 30 м. от мястото на удара. Това обстоятелство напълно противоречи с изложеното от св. К., който твърди че автомобилът е спрял на 80-100 метра, след като се е получил удара. От всичко изложено, съдът стига до извода че от снетите свидетелски показания, не може да се изясни точния механизъм на настъпилото ПТП, а от друга страна не може да изясни и изцяло фактическата обстановка, възприета във връзка с административното обвинение. Поради тази причина, съдът приема че тези доказателства, следва да се приемат доколкото се отнасят до наличието на удар между двете МПС-та, до причинените имуществени вреди и за обстоятелството че единия водач е бил българин, а другия молдовски гражданин. Относно това , дали молдовския гражданин се е движил с автомобила си с несъобразена скорост, съдът счита, че не са събрани данни от изложените и приети по делото гласни доказателства, които да установяват по безспорен начин, че вината е била напълно на Д., който поради несъобразена скорост е причинил процесното ПТП, и че той е причината за удара. Като прецени така установената фактическа обстановка, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав достигна до следните правни изводи: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН и е допустима- подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст от надлежно легитимирано за това лице. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП- аргумент по чл. 64, б. „б“ от ЗАНН) и девулотивен (сезиращ съда- чл. 59, ал.1 от ЗАНН) ефект. Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции констатираща, обвинителна и сезираща. Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и от представената длъжностна характеристика за полицайстарши полицай /л.12- 13 от делото/. В този смисъл и при служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП констатира, че не е спазена процедурата и изискванията на чл. 44, ал.4 от ЗАНН, а при реализиране отговорността на нарушителя е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.43 ал.1 от ЗАНН поради непредявяването на АУАН на разбираем за нарушителя език, което според настоящата инстанция представлява липса на надлежно предявяване на акта. Видно от представения АУАН по делото, следва да се отбележи, че жалбоподателят направо е отрекъл да се подпише върху него, тъй като не е разбирал съдържанието на същия. Видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства, непосредствено след съставяне на АУАН, той е бил предоставен на наказващият орган за произнасяне, каквото е изискването на предл. 1 на чл. 44, ал.4 от ЗАНН, предвид факта, че нарушителят е молдовски гражданин без адрес в страната. Така предоставеният акт обаче, не е бил придружен с писмени обяснения или възражения на водача. Съдът намери, че в специалната хипотеза на чл.44, ал.4 от ЗАНН подобно провеждане на производството се провежда при ускорена процедура- АУАН се предоставя веднага на наказващият орган, по преписката императивно е възникнало задължение да бъде поканен водачът да даде писмени обяснения и да му бъде разяснено правото на писмени възражения. Тези действия следвало да бъдат обективирани в нарочен протокол, в присъствието на преводач, за да бъдат защитени правата на нарушителя, което видно от представените както по административна преписка, както и в съдебното производство доказателства, не се е случило. В настоящия казус не става ясно разбрал ли е водачът, който е молдовски гражданин, в какво е обвинен и дали въобще му било осигурено упражняване на правото на защита. Нарушението на процедурата, предвидена в чл. 44, ал.4 от ЗАНН е съществено, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да изложи доводи и възражения пред административно наказващия орган, което нарушава правото на защита и налага отмяната на наказателното постановление изцяло, без съдът да обсъжда казуса по същество. Това обстоятелство категорично се потвърждава от изложеното от свидетелите- полицейски служители, св. З. и св. И.. Двамата посочват, че е липсвало присъствието на преводач, като първия е посочил, че със чужденците са се разбирали с мобилно приложение, както при издаването на АУАН, както и при издаването на НП. Св. И., изрично е посочил че всичко е било обяснено на български език, без да му е ясно дали с колегата му, свидетеля З., чужденците са разбирали. В допълнение на горното и обсъждайки всички приложени по делото писмени и гласни доказателства, не се установява жалбоподателят да владее в достатъчна степен български език. В тази връзка, както се твърди и в жалбата, органът следва да съобрази разпоредбата на чл. 21 от НПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Също така, съдът отбелязва че чл.1 от ЗАНН посочва, че същият „осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите“, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, изразяващо се в правото на наказания да разбере за извършването точно на кое действие или бездействие е санкциониран и когато в частност се касае за чужд гражданин следва още в началото на административнонаказателния процес същият да ползва преводач, ако няма данни, че лицето владее български език на подходящо ниво и е задължително спазването на разпоредбата на ал.2 на чл.21 от НПК. НПК предполага употребата и на друг език, различен от родния на нарушителя, но неизменно присъства изискването за преводач. В продължение, упражняването на субективното процесуално право за запознаване с акта е съществен елемент от правото на защита и в тази връзка препятстването му е от категорията на визираните основания в чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Обективно препятствие за упражняване на правото, и то несъвместимо с изискването на чл.21 ал.2 от НПК, е непознаването на езика на административно-наказателното производство (по арг. от чл.21 ал.1 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН процесуалният език е българския). Дори да не се възприеме тезата за обхвата на препращането по чл.84 от ЗАНН, то при насрещна теза за липсата на уредба в ЗАНН относно задължителното участие на преводач, очевидно се касае за празнота в правото, чието преодоляване се осъществява по реда на чл.46 ал.2 изр.1 от Закона за нормативните актове по аналогия на закона с прилагането на чл.21 от НПК. Следователно, макар и да не е изрично уредено в ЗАНН, изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който се води производството – българския, е абсолютно и неизпълнението му се приравнява на съществено процесуално нарушение, тъй като всякога води до съществено ограничаване правото на защита на нарушителя по повдигнатото му „административно обвинение“. Изискването на чл.21 ал.2 от НПК ще бъде изпълнено и в случаите, когато, при съгласие на нарушителя, за преводач се назначи лице, присъстващо на местоустановяването на нарушението или на местосъставянето на акта и владеещо езика на нарушителя, като данните на това лице следва да бъдат надлежно закрепени в акта. В конкретния случай няма удостоверено такова съгласие от страна на нарушителя. Освен това, няма данни и доказателства за осигуряването на преводач при предявяване и връчване на АУАН. В подкрепа на гореизложеното, е обстоятелството, че даже от показанията на всички разпитани свидетели не се установи дали така определения нарушител е разбрал какво нарушение му е вменено. Гласните показания изобщо не сочат в тази насока, освен изложеното за използване на мобилно приложение за превод на руски език. Това обстоятелство изобщо не може да доведе до извод за изпълнение изискването на чл. 21 от НПК. Освен това, съдът е на мнение, че е недопустимо в това производство едно и също лице да участва в различни процесуални качества, каквото в крайна сметка се установява по делото, доколкото се отнася за св. З., тъй като същия е заявил че той е лицето с което са е разбирал чужденеца- молдовския гражданин. Настоящата инстанция следва да отбележи, че се съобразява и с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство с оглед приложимостта като нормативен акт на общностното право. Директивата се отнася до мярка А (приемане на мерки по отношение на правото на устен и писмен превод) от пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство. Целта на този акт е да гарантира на заподозрените лица или обвиняемите правото на устен и на писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес. Действително, в т.16 от преамбюла на Директивата е въведено разбирането, че когато в държави-членки орган, различен от съд, с компетентност по наказателно-правни въпроси е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения (например, в случаите на пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб, установявани след пътнотранспортна проверка), не може да се изисква от този орган да гарантира всички права съгласно директивата. В друга точка от преамбюла обаче - т.32, се посочва, че същата следва да установи минимални правила, като държавите-членки следва да могат да разширят посочените в нея права с цел да осигурят по-висока степен на защита и в ситуации, неуредени изрично от нея. Равнището на защита никога не следва да бъде под стандартите, определени от ЕКПЧ или Хартата, съгласно тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека или на Съда на Европейския съюз. Нещо повече, в т.33 изрично се сочи, че разпоредбите на тази директива, които съответстват на гарантираните в ЕКПЧ или в Хартата права, следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с тези права съгласно тълкуването в съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз. Т.е., държавите-членки задължително се съобразяват с изискванията на Директивата, но при осъществяване на своята правораздавателна дейност в широкия смисъл на думата те са длъжни да се ръководят и от разпоредбите на международното право, които предвиждат по-високо ниво на защита, съответно от съдебната практика по приложението на тези норми, респ. да създават съответни гаранции за защита правата на участващите в производството лица, съответно – да спазват създадените гаранции. В тази връзка, съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС е именно в насока за неотменимост на правото на превод на лицата, невладеещи езика на производството, което право пряко кореспондира с правото на защита, като спазването на последното гарантира един справедлив процес. Следователно, нарушаването на правото на превод (чрез пренебрегване от страна на органа, ръководещ съответния стадий на производството, на задължението му да разясни на разбираем за нарушителя език в извършването на какво нарушение е обвинен при спазване на нормативно установените изисквания за това) рефлектира върху правото на защита, тъй като на практика лицето не би могло да разбере в какво се състои „административното обвинение“, за да организира адекватно своята защита, а ограничаването на правото на защита всякога се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процеса по реализиране отговорността на нарушителя, и предполага отмяната на санкционния акт. Следователно, превод на акта не е извършен съобразно нормативно установените правила. От тази гледна точка, и като не се съобразява с нормата на чл. 21 от НПК и не осигурява преводач при предявяване и връчване на съставения акт /видно и от представените писмени доказателства по делото/, органът, който провежда особеното производство допуска съществено процесуално нарушение, тъй като с него се ограничава правото на защита на санкционираното лице, а издаденото постановление се явява незаконосъобразно, като постановено при допуснато такова нарушение. Аналогично стои въпросът и с връчения без надлежен превод санкционен акт (атакуваното наказателно постановление), което не позволява на нарушителя да разбере каква санкция му е наложена и за какво нарушение е санкциониран. Наказателното постановление е актът, определящ обхвата на административнонаказателното обвинение, срещу което жалбоподателят организира защитата си. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи- на НК и НПК (на основание препращащите норми на чл.11 и чл.84 ЗАНН). Допуснатият порок (неосигуряването на превод на разбираем за санкционираното лице език) несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл.102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган. Допуснатият процесуален порок е от категорията на съществените нарушения, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и на собствено основание обсновава незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Въпреки че само от гореизложеното, НП следва да бъде отменено, съдът счита че следва да се произнесе по още едно установено от него съществено нарушение което касае издадения АУАН и НП, относно прилагането на материалния закон. На първо място, АНО е квалифицирал нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за което нарушителят е наказан по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Съдът приема, че е налице непълнота в правната квалификация на деянието, тъй като е квалифицирано общо като нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, без да е конкретизирана една от двете хипотези на закона, вменяващи различни задължения на водача- изр. 1 и изр.2. И в двата случая квалификацията е несъответна на констатираните фактически обстоятелства, според които жалбоподателят „при управление на автомобила си, не може да избегне директен удар в задната част, завива наляво и навлиза в другата пътна лента и удря странично ППС 2, което е неподвижно на платното за движение“. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, възприета от административно наказващия орган, вменява задължение на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интезивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие (изр.1), както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (изр.2). Определящо за съставомерността на деянието е неизпълнение задължението на водача при избирането на скоростта да се съобрази с наличието на определени отрицателно действащи на пътната обстановка фактори, при което всяка скорост, непозволяваща на водача да намали и да спре при поява на предвидимо препятствие и с това да стане причина за осъществяване на пътно транспортно произшествие, е несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. По този начин за съставомерността на деянието като нарушение по този текст законът задължава наказващият орган да направи констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, което в процесния случай не е направено. Това обстоятелство се потвърждава от всичките приети по делото писмени доказателства, както и от изложеното в свидетелските показания. Сам св. З., посочва че неговите възприемания се основават на свидетелските показания на очевидците, без да е направена допълнителна проверка относно реалната скорост на лекия автомобил марка и модел „М. СХ5“, собственост на молдовския гражданин А. Д.. Освен това, самия свидетел посочва че записите който са разгледали не дават яснота относно движението по пътя, а напротив показват двата леки автомобила в статично (спряло) състояние, т.е. след удара помежду им. От това се стига и до извода, че не става ясно къде точно се е получило процесното ПТП, тъй като когато полицейските служители са пристигнали на място, двата автомобила са били вече ударени, а автомобилът на Д., както е установено от свидетелските показания се е наместил в доста голямо разстояние от случилото се. Т.е по този начин се внася и неяснота относно конкретното място на постъпилото ПТП. Местопроизшествието не е било запазено, поради което и полицейските служители не са могли да възприемат евентуалното крайно разположение на автомобилите, още по- малко да наблюдават техните маневри, от които данни да черпят и своите изводи. Изискването за съобразяване на скоростта цели да обезпечи възможност за субекта на задължението да управлява ПТП със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътнотранспортна обстановка. При липса на други доказателства обсъдените по- горе пропуски в доказателствения процес не позволяват да бъде изключена версията, предложена от жалбоподателя, че водачът на ППС- 2 им е засякъл пътя, и че вината е негова. Дори и хипотетично да се приеме верността на твърденията на свидетеля К., то отново би се достигнало до извод за неправилно квалифицирана от наказващия орган и актосъставителя фактология, касателно обстановката около ПТП, респ. преценката за коректното приложение на материалния закон, доколкото по- скоро се доближава до накърняване на правилото на чл.25 от ЗДвП, регламентираща дължимото поведение на водачите при извършването на маневри, в частност излизане от или влизане в ред на паркирани превозни средства. В обжалваното наказателно постановление и в АУАН, първо въобще липсва констатация за движение с несъобразена скорост, и на следващо място- изобщо не са конкретизирани обстоятелствата, с които не е била съобразена скоростта му на движение, което е задължително по смисъла на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и от съществено значение за съотносимостта на фактите с възприетата правна квалификация на деянието като административно нарушение по чл. 179, ал.2, във връзка с чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Органите по установяване на административно нарушение не са изпълнили това задължение, поради което, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП липсват данни с кои обстоятелства, посочени в правната норма, характеризиращи пътната обстановка при осъществяване на процесното ПТП, не се е съобразил водачът на ППС при избиране на скоростта си на движение, поради което тя се явила като несъобразена и не е бил в състояние да спре пред възникналото препятствие или опасност на движението. Налагането на административното наказание не може да се основава на предположения, а само на установени категорични констатации, които от обективна и субективна страна да представляват състава на административно нарушение, а в настоящия случай такива липсват. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради нарушения на материалния закон, поради което и така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде отменено изцяло, като обсъждането на въпросите и доводите, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно. По разноските: При извода за основателност на жалбата право на разноски на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН има жалбоподателят, който претендира присъждане на такива в размер на 357,49 евро /700 лева/ - превалутирана съгласно чл. 11, ал.2 от Закона за въвеждане в еврото в Република България. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай, въззивникът доказва извършването на част от претендираните разноски в размер на 51,13 евро /100 лева/ , която част представлява заплатеното в брой от договореното адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие на л. 6 от делото е, че в същият е отбелязана платена в брой като част от адвокатското възнаграждение сума от 100 лева, равняващи се на 51,13 евро съгласно официалния обменен курс съгласно ЗВЕРБ. За остатъка от размера на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, равняващи се на 306,78 евро в договора за правна защита и съдействие е посочено, че са внесени по сметка (по банков път), като за реалното им заплащане по банков път на процесуалния представител на въззивника липсва надлежно доказателство. Съгласно, горецитираното тълкувателно решение, съдът следва да присъди в полза на правоимащия съдебни разноски, за които има надлежно доказване на действителното им извършване. Ето защо в случая следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 51,13 евро, равняващи се на 100 лева съгласно официалния валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1, 95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитива на настоящето решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 63 ал.1от ЗАНН‚ съдът