Решение № 23 от 16.1.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 3135/2025 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от Н. Х. Д. от с.Т., обл. Я. лично и като •••на малолетното дете Д. С. В., родено на ••• г. срещу С. В. В. от гр. Я. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителката на ••• г.. Твърди се, че двамата са съжителствали на семейни начала от февруари 2024 г. От връзката им се е родило детето Д.. Впоследствие са се разделили, като от 10.2025 г. молителката живее при родителите си. На първата дата в дома им ответникът е заплашвал молителката със саморазправа, е започнал да я блъска масата, обърнал бурканите, дистанционните, телефоните и всички вещи около него. Детето се е изплашило и е започнало да плаче Ответникът е замахнал с ръка към лицето на молителката да я удари. След намеса на родителите й си е тръгнал, но е изпратил заплашително съобщение, че ще ги пукне от бой. Молителката се страхува за живота си и този на детето си. Поради това се иска, съдът да постанови мерките по чл.5 ал.1 т.1, 3 и 4 от ЗЗДН. В с.з. молителката чрез пълномощника си пледира за постановяване на решение за защита, като съдът наложи мерките, посочени в молбата, като да забрани на ответника да доближава нея и детето на разстояние по[1]малко от 200 м., да му забрани да осъществява контакти с молителката под всякаква форма, включително по телефон, чрез ел. поща и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия, определени от съда. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът не се явява и не взима становище по молбата.. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: От Удостоверение за раждане от ••• г. на Община Я. и от Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № ••• г. от ••• г. е видно, че молителката и ответникът имат дете- Д. С. В., родено на ••• г.. В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката са изложени твърдените в молбата факти. По делото е представена и Справка за съдимост рег.№ ••• от 28.11.2025 г. на Бюро за съдимост при ЯРС, от която е видно, че ответникът е осъждан многократно: през 2020 г. за нарушаване на мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, свързани с разпространението на Ковид 19, през 2025 г. за потвърждаване на неистина в частен документ, през 2022 г. в Германия за неспиране след ПТП, през 2024 г. в Германия за управление на превозно средство под влияние на алкохол или наркотични вещества. Според Справка за съдимост рег.№ ••• г. молителката не е осъждана. Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие от 28.11.2025 г., от която е видно, че такива не са постановени срещу ответника в ЯРС. В писмо от 02.12.2025 г. от ••• на МБАЛ „•••“ АД-гр.Я. до ЯРС не се съдържат данни, дали страните се водят на психиатричен отчет. От показанията на свид. С. Д. и Х. Д- ••• на Н. Х. Д. -се установява, че на ••• г. между 14,00 - 14,30 ч. ответникът е посетил дома на молителката и ••• й във видимо неадекватно състояние -нетрезвен. Качил се е на горния етаж на къщата, за да види детето. След 5 минути се е чул трясък, чупене, падане на телефони, буркани, чаши. Бебето се е разплакало. Св. Д. е влязла в стаята и видяла, че ответникът посяга на ••• и е съборил вещите от масата, която е била почти разглобена. Заплашил е молителката, посягал е към нея с думите: „Ще счупя тук всичко, ще ви набия!“. Свидетелката е взела детето и излязла. В този момент е влязъл •••. Последният сочи, че ответникът се е засилил да го удари с юмрук, но се е спрял. Преди този случай е имал и други прояви- отправял е заплахи периодично, че ако се случи нещо, или нещо не му хареса, ще бие наред- молителката и свидетелите. Идвал е в дома им пиян. Св. Д. е прочел в телефона на••• заплаха, изпратена до нея на 15.11-16.11.2025 г., за която е представена по делото екранна снимка от телефона на молителката. От нея е видна кореспонденция със С. В. с отразени часове на съобщенията, като в 17:56 е записано от негово име „Ще ви пукна от бой“. В Сциален доклад от 15.12.2025 г. на ДСП- Я. се сочи, че молителката отглежда детето Д. С. В., родено на ••• г., в дома на ••• в с.Т., представляващ къща на два етажа. Ответникът живее в гр.Я. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна. Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо и опит за физическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо лице, с което се е намирал във фактическо съпружеско съжителство (чл.3 т.2). С действията си е засегнал правото на чест и достойнство на съжителката си и е застрашил живота и здравето й. Поради това пострадалата има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не само от представената от молителя декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от гласните доказателства, от които се установява, че е заплашил с удар молителката, съборил вещите й и е причил уплаха на малолетното дете с това. Заплашил я е и в социалните мрежи със саморазправа. Поведението на извършителя се отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в състояние да предизвика страх за живота и здравето. Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се определи до 18 месеца, предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя, осъждан многократно, което е рисков фактор при оценка на степента на риска. Налице е и страх у молителката за живота и здравето й, и раздяла между двамата, които рискови фактори също са част от методиката за оценка на риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (приложение №5 към чл. 74 от ППЗЗДН). Предвид изложеното е налице средно ниво на риска, което прави вероятно бъдещо насилие над пострадалия. Същото се отнася и до малолетното дете. По отношение на него не е извършено насочено пряко срещу него насилие, а се касае за извършване на действия срещу други лица в негово присъствие. Съгласно чл.2 ал.2 от ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. По време на конфликта между страните детето се е намирало в стаята и е присъствало на извършените от ответника действия. Поради това следва да се постановят мерки за закрила. Мерките имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие. Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита. При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв.. Ето защо ЯРС