Решение № 2 от 5.1.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 711/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба от Д. А. П. и Й. Л. Й., чрез адв. Ц. В. от АК - Стара Загора, против Решение № 802/12.08.2025г., постановено по гр.д. № 4527/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се признава за установено по отношение на Д. А. П. и Й. Л. Й., двамата с адрес с. Р., •••, че Р. П. Р. от гр. Ч. е собственик на 4/6 ид. части от следния недвижим имот: дворно място, находящо се в ••••••••••, представляващо УПИ XI-19, в квартал 36 по плана на селото, утвърден със заповед № 110 от 13.10.1987 г. на ОНС- С.З., цялото с площ от 1030 кв.м., с граници и съседи на УПИ: от североизток УПИ II-19; от северозапад - улица; от югозапад - УПИ I - 24 и УПИ IX - 23 и от югоизток - УПИ VI-20, УПИ X-21 и УПИ ІІІ-22, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени. Въззивниците, чрез пълномощника си адв. В. обжалват първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми. Считат, че съдът не се произнесъл по всички искания направени в исковата молба. Излагат подробни съображения в тази насока. Не оспорват обстоятелството по първия предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че въззиваемата е съсобственик на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, придобит чрез дарение. По отношение на втория иск, намират за недопустимо съдът да отмени нотариален акт, с който прехвърлителят П.М.Р. прехвърлил своите 4/6 идеална част от недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка от Д. А. П.. Твърдят, че съдът не дал правна квалификация на направените искания, посочени в исковата молба. След като съдът приел, че бил предявен един иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК следвало да бъде отразено в протоколно определение, че приема или не за разглеждане втория иск. В решението си съдът на стр.9 взел становище по отношение на предявения иск, въпреки че нямало становище приема ли го за разглеждане или не, като отбелязал, че въззиваемата е оттеглила своето искане. На следващо място намират, че оттеглянето можело да стане в първото по делото заседание, а това било направено по - късно. Считат, че следвало съдът да се произнесе по направените искания и техните възражения. Молят съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото на съда за произнасяне по направените искания. Претендират присъждане на разноските пред настоящата инстанция. В съдебно заседание пълномощникът на ответниците адв. В. прави искане съдът да отмени решението на районния съд в тази част и да извърши необходимото по произнасянето по тези искове, тъй като това има значение за разноските, направени по делото. Въззиваемата страна Р. П. Р., чрез адв. Е. Г. от АК – Стара Загора, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че съдът не е извършил процесуално нарушение, което да налага отмяната на решението. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски. Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Производството е по предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК. Образувано е след като с Решение № 246 от 13.08.2024г., по в.гр.д. № 269 за 2024г. по описа на ОС - Стара Загора е обезсилено изцяло Решение № 234 от 11.03.2024г. по гр.д. № 2869/2023г. по описа на РС Стара Загора. В коригираната искова молба Р. П. Р. е насочила претенцията си срещу ответниците Д. А. П. и Й. Л. Й., двамата с адрес с. Р., •••. Ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 25, том XII, рег. № 27087, дело № 1896 от 22.12.2022 г. на Д.Н., нотариус с район на действие Районен съд - Стара Загора, баща и П.М.Р. и дарил собствените си 4/6 идеални части в общ размер, унаследени след смъртта на майка й М.Г. Р., бивш жител на гр. Ч., починала на ••• г., от следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Р., •••, представляваща УПИ XI -19, в квартал 36 по плана на селото, утвърден със заповед № 110 от 13.10.1987 г. на ОНС С.З., цялото с площ от 1030 кв.м., с граници и съседи на УПИ: от североизток - УПИ II -19; от северозапад - улица; от югозапад - УПИ I - 24 и УПИ IX - 23 и от югоизток - УПИ VI-20, УПИ Х-21 и УПИ VIII-22, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени, като по 1/6 ид. части от имота били за ищцата и сестра й М. П. Р., придобити също след смъртта на майка им. Сочи, че на 18.01.2023 г., когато отишла в Данъчна служба да декларира получения имот, била уведомена, че има и друг собственик, а именно ответницата Д. А. П., която го придобила на 16.01.2023 г. от баща и срещу задължение за полагане на грижи и гледане. Втората сделка била изслушана също от нотариус Д.Н., обективирана в Нотариален акт № 31, том I, per. № 857, дело № 30 от 2023 г., според който: П.М.Р. прехвърлил на Д. А. П. общо притежаваните 4/6 /четири шести/ идеални части от следния съсобствен с трети лица недвижим имот, както следва: дворно място, находящо се в ••••••••••, цялото с площ от 1030 кв.м., представляващо УПИ XI - 19, в кв. 36 по плана на с. Р., с граници на дворното място: от северозапад - улица, от североизток - УПИ II - 19, от югоизток - УПИ VI-20 и УПИ Х-21 и от югозапад - УПИ 1-24 и УПИ IX-23, ЗАЕДНО с всички постройки, подобрения и трайни насаждения в имота, в това число масивна жилищна сграда с навес и масивен гараж. Информацията от Данъчна служба била шокираща, но не чак толкова, предвид събитията, предхождащи този незаконен акт. Сочи, че без да ги уведоми и да иска съгласието им - нейното и на сестра й, баща и преди около пет години пуснал в процесния имот да живее семейството на ответницата, което се състояло от мъж и две деца, всички от ромски произход, с обясненията колко били бедни и имали нужда от подслон. Скоро след това обаче, след като се настанили в имота, ответницата и съжителят и постепенно започнали да показват истинската си същност, която далеч не била безобидна. Впоследствие, използвайки пристрастеността му към алкохола, която зависимост датирала от смъртта на майка и, ответниците, активно подпомогнати от обкръжението им направили няколкократни опити да получат имуществени облаги от собствеността на баща и. Не успЕ. да предотвратят продажбата на земеделски земи, собственост на баща и, за сумата от около 30 000 лв. и предоставени на ответницата, за което сигнализирала органите на МВР. Имало образувани преписки и разследването не било приключило. Ответниците твърдЕ., че имат договор за наем от 20.09.2022 г., на който била направена нотариална заверка на подписа на 17.11.2022 г., рег. № 2626 на нотариус Г.В., с район на действие Районен съд - Стара Загора. Това било видно от отговора на отправената от тях нотариална покана за освобождаване на имота. На 16.12.2022 г., ответницата Д. П. е поискала пред нотариус в гр. Ч. прехвърлянето на свое име чрез нотариален акт и на идеалните части (собственост на баща и) от наследствения им семеен апартамент, находящ се в гр. Ч.. Само липсата на документ, изискуем преди сделката, осуетило същата, като ищцата била уведомена и след като прибрали баща си и го извадили от тяхното влияние (на ответниците), той оттогава бил с настоящ адрес в с. М., •••. Бащата на ищцата на 19.12.2022 г. пред нотариус в гр. Ч. и прехвърлил неговите идеални части от апартамента и и издал пълномощно, с което да се разпорежда с имота в с. Р.. На 20.12.2022 г. пред нотариус Д.Н. с район на действие Районен съд - Стара Загора, било извършено дарение в нейна полза на гореописаните 4/6 идеални части в имота в с. Р.. Освен всичко друго, в края на 2022 г., баща и бил отвлечен и държан в неизвестност дни наред от ответницата и съжителя й, пак с цел да бъде принуждаван, като този път заплахите били относно имотите му в гр. Ч. и в с. Р.. Това продължило докато ищцата, неуспявайки да го открие, сигнализирала на тел. 112 и благодарение на органите на МВР, той бил открит и освободен. Сочи, че разбрала за втората сделка за същите 4/6 ид.части от процесия имот, извършена в полза на ответниците на 18.01.2023 г. Установила, че има деклариран друг собственик на нейния имот, а именно на ответницата в режим на СИО с другия ответник Й. Й.. Те придобили имота на 16.01.2023 г. Към настоящия момент, въпреки че ищцата била първият и законен собственик на имота, налице бил и втори, конкурентен такъв, който бил именно ответницата заедно със съпруга си. До настоящия момент те използвали имота, не заплащали наем, никакви такси за ползване на вода, електричество и др. поради обстоятелството, че партидите били на нейно име. Всичко заплащала ищцата, като ответниците били изключително агресивни и въобще не я допускали до имота като по този начин ищцата не можела да упражнява правата си върху собствения и имот. Искането е да се постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата Д. А. П. и Й. Л. Й., двамата с постоянен адрес: с. Р., •••, че ищцата Р. П. Р. е единствен собственик на процесния недвижим имот, представляващ 4/6 ид. части от следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Р., •••, представляващо УПИ XI - 19 /единадесет, отреден за имот деветнадесет/, в квартал 36 /тридесет и шести/ по плана на селото, утвърден със заповед № 110 от 13.10.1987 г. на ОНС С.З., цялото с площ от 1030 кв.м. /хиляда и тридесет квадратни метра/, с граници и съседи на УПИ: от североизток - УПИ II - 19; от северозапад - улица; от югозапад - УПИ I - 24 и УПИ IX - 23 и от югоизток - УПИ VI - 20, УПИ X - 21 и УПИ VIII - 22, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени. В тази връзка моли да се отмени Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка № 31, том I, peг. № 857, дело № 30 от 2023 г. на Д.Н., нотариус с район на действие Районен съд - Стара Загора, с който ответницата се легитимира като собственик, с оглед правната сигурност. Моли съдът, след постановяване на решението и уважаване на иска да бъдат извършени всички необходими и предвидени в закона действия по отписването на тази сделка в актовите книги на съда и Агенция по вписванията - Имотен регистър гр. С.З.. Претендира за разноските по делото. Ответниците Д. А. П. и Й. Л. Й., чрез пълномощника си адв. Ц. В., оспорват предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - установителен иск съда да признае ищцата, че е изключителен собственик на 4/6 ид.ч.от подробно описания недвижим имот по приложеният към исковата молба Нотариален акт № 25, том XII, рег.№ 27087, н.д.№ 1896 от 20.12.2022 год., вписан в СВ Вх.рег.№ 13609 от 20.12.2022г. год. Ответниците считат, че е предявен и втори иск, с който се иска съдът да отмени нотариален акт № 31, том I, рег.№ 857, н.д.№ 30 от 16.01.2023 год., вписан в СВ вх.рег.№ 261 от 16.01.2023 год.Вх.№ 261, акт № 121, том I, н.дело № 136/2023 год.имотна партида № 237668, с който прехвърлителят П.М.Р. прехвърлил своите 4/6 идеална част от недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка на Д. А. П. при режим на съпружеска имуществена общност. По отношение на първия иск не оспорват, че с Нотариален акт от 20.12.2022 год.вписан в СВ вх. рег. № 13609 от 20.12.2022 год. ищцата била съсобственик на 4/6 ид.ч. от подробно описания недвижим имот придобит чрез дарение. Считат, че предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е неоснователен и молят да бъде отхвърлен. Вторият иск за отмяна Нотариален акт от 16.01.2023 г., с който прехвърлителят П.М.Р. прехвърлил своите 4/6 идеална част от недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка от Д. А. П. считат за недопустим. Това можело да стане чрез разваляне на продажбата по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, но не и уважаване на това искане, което било недопустимо така оформено като петитум в исковата молба. В конкретния случай имотът бил прехвърлен на трето лице преди да бъде прехвърлен на Д. А. П., което прехвърляне на имота не било пречка за уважаване на иска по чл.87, ал.З ЗЗД. Тъй като договорът, обективиран в Нотариален акт от 16.01.2023 г. бил за минали гледане и издръжка, положени до деня на съставяне на нотариалния акт /пет години преди акта/, пълното разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД било изключено тъй като в тази си част сделката била идентична с продажбата като в тези си случаи съдът бил длъжен в производството по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД да изследва и съпостави паричната еквивалентност на грижите за минало време с цената на имота към датата на сделката, т.е. съдът трябва да установи обективната имуществена пропорция между двете части на договора и съобразно това да прецени каква била частта от алеаторния договор, която подлежала на разваляне. По отношение на първия иск счита, че били предявени два иска - положителен и отрицателен установителни искове за един и същ имот и между същите страни, което било недопустимо и предявената искова молба била нередовна. По отношение на втория предявен иск претендират разноски на основание чл. 78, ал.4 ГПК за отхвърлената част от иска или за оттеглен иск. За да постанови решението си, СтРС е приел от фактическа и правна страна следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК. В това производство в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на процесния имот, на основанието което твърди - договор за дарение, а ответниците следва да докажат своите насрещни възражения. От представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че на 20.12.2022 г., с Нотариален акт № 25, том XII, рег. № 27087, дело № 1896/22г. на нотариус Д.Н., с район на действие - района на СтРС, П.М.Р. е дарил на дъщеря си Р. П. Р. - ищцата, собствените си 4/6 ид.ч. от следния, съсобствен с даряваната и с трето лице, недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в ••••••••••, представляващо УПИ XI- 19, в кв. 36 по плана на селото, утвърден със заповед № 110 от 13.10.1987г. на ОНС С.З., цялото с площ от 1030 кв.м., с граници на УПИ: от североизток - УПИ II -19; от северозапад - улица; от югозапад УПИ I - 24 и УПИ IX - 23 и от югоизток - УПИ VI-20, УПИ Х-21 и УПИ VIII-22, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени. Сделката е извършена при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД - Р. П. Р. е действала като дарявана и от името на дарителя П.М.Р. на основание изрично нотариално заверено пълномощно, представено на л. 14 по гр.д. № 2869/2023г. по описа на РС Стара Загора. Страните не спорят, че П.М.Р. е бил собственик на 4/6 ид.части от процесното дворно място, ведно с постройките в него на основание покупко-продажба в режим на СИО и наследствено правоприемство. П.М.Р. и М.Г. Р. са съпрузи, считано от 1976г., а през 1987г. съпругата е придобила в режим на СИО процесния имот чрез покупко-продажба, за което е съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.11.1987г. След смъртта на М.Г. Р. през 2009г. нейната ид.част е наследена от двете й дъщери и съпруга, всеки е получил по 1/6 ид.част. От своя страна П.М.Р. е притежавал вече ½ ид.части или общо има 4/6 ид.части към момента на дарението. С Решение № 335 от 19.11.2024г., по гр.д. № 446 от 2024г. на ОС - Стара Загора П.М.Р. е поставен под ограничено запрещение. Поставянето му под запрещение е след изповядване на двете процесни сделки. В първото по делото съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален представител са направили възражение за унищожаемост на сделката за дарение с твърдение, че малко преди това съдебно заседание са узнали за поставянето под запрещение на дарителя и поради това възразяват, че Р. П. не е собственик на процесните 4/6 ид.части, тъй като баща й не е могъл да разбира свойството и значението на това, което върши, имайки предвид поставянето му под ограничено запрещение. Съдът е оставил без разглеждане възражението за унищожаемост на сделката за дарение, тъй като унищожение по чл. 32 ал. 1 от ЗЗД може да иска само страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемост, тоест легитимирана е страната, чието волеизявление е опорочено. Затова съдът е намерил, че е налице валидна сделка за дарение, с която са прехвърлени 4/6 ид. части от процесното дворно място в с. Р. ведно с постройките на ищцата по делото. На 16.01.2023г., с Нотариален акт № 31, том I, рег. № 857, дело № 30/23г., също на нотариус Д.Н., с район на действие - района на СтРС, П.М.Р. е прехвърлил на ответницата Д. А. П. срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка /и за положени такива/ притежаваните от него 4/6 ид.ч. от същото дворно място, предмет на нотариалния акт от 20.12.2022г. Съгласно удостоверение за сключен граждански брак между Д. А. П. и Й. Л. Й. на 24.11.2018г., към момента на сделката - 16.01.2023г. ответниците са били в брак. С извършеното дарение на 20.12.2022г., ищцата е станала собственик на дарените й 4/6 ид.ч. от описаното в нотариалния акт дворно място, находящо се в ••••••••••, представляващо УПИ XI-19, в кв. 36 по плана на селото, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията - С.З. в деня на изповядване на сделката - 20.12.2022г. Извършената впоследствие, на 16.01.2023г., от предишния собственик П.М.Р. прехвърлителна сделка е действителна. Това е така, защото продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма вещно-прехвърлителен ефект. П.Р. не е могъл да прехвърли правото на собственост на 4/6 от процесния имот на ответницата Д. А. П.. Вещно- прехвърлителното действие може да настъпи само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право към момента на сделката. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещно-прехвърлителния ефект на сделката. Сделката обаче е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Предвид изложеното съдът е намерил, че установителният иск за собственост е основателен и като такъв го е уважил. По отношение на искането по чл. 537 от ГПК - за обезсилване на нотариален акт за прехвърляне на собствеността на идеални части недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка по отношение на процесните имоти, съдът е намерил на първо място, че ищцата е оттеглила това свое искане. На следващо място е приел, че не може да бъде отменян нотариален акт от 16.01.2023г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка № 31, том I, рег. № 857, дело № 30 от 2023г. на нотариус Д.Н., с район на действие Районен съд - Стара Загора, тъй като на отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК /като законна последица на уважен иск, а не отделен иск/ подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Приел е, че дори и да счете, че е налице такова искане / а то е оттеглено/, то съдът не дължи произнасяне по него. Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди становището на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предЕ. на въззивното производство, намери за установено следното: Не е спорно, че на 20.12.2022 г., с Нотариален акт № 25, том XII, рег. № 27087, дело № 1896/22г. на нотариус Д.Н., с район на действие - района на СтРС, П.М.Р. е дарил на дъщеря си Р. П. Р. - ищцата, собствените си 4/6 ид.ч. от следния, съсобствен с даряваната и с трето лице, недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в ••••••••••, представляващо УПИ XI- 19, в кв. 36 по плана на селото, утвърден със заповед № 110 от 13.10.1987г. на ОНС С.З., цялото с площ от 1030 кв.м., с граници на УПИ: от североизток - УПИ II -19; от северозапад - улица; от югозапад УПИ I - 24 и УПИ IX - 23 и от югоизток - УПИ VI-20, УПИ Х-21 и УПИ VIII-22, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени. Страните не спорят, че П.М.Р. е бил собственик на 4/6 ид.части от процесното дворно място, ведно с постройките в него на основание покупко-продажба в режим на СИО и наследствено правоприемство. П.М.Р. и М.Г. Р. са съпрузи, считано от 1976г., а през 1987г. съпругата е придобила в режим на СИО процесния имот чрез покупко- продажба, за което е съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.11.1987г. След смъртта на М.Г. Р. през 2009г. нейната ид.част е наследена от двете й дъщери и съпруга - всеки е получил по 1/6 ид.част. Съпругът П.М.Р. е притежавал ½ ид.части след прекратяването на СИО на 14.01.2009г., когато съпругата му е починала, поради което има 4/6 ид.части към момента на дарението. С Решение № 335 от 19.11.2024г., по гр.д. № 446 от 2024г. на ОС - Стара Загора П.М.Р. е поставен под ограничено запрещение. Поставянето му под запрещение е след изповядване на двете процесни сделки. В първото по делото съдебно заседание ответниците чрез своя процесуален представител са направили възражение за унищожаемост на сделката за дарение с твърдение, че преди това съдебно заседание са узнали за поставянето под запрещение на дарителя и поради това възразяват, че Р. П. не е собственик на процесните 4/6 ид.части, тъй като баща й не е могъл да разбира свойството и значението на това, което върши, имайки предвид поставянето му под ограничено запрещение. Районният съд е оставил без разглеждане възражението за унищожаемост на сделката за дарение, тъй като унищожение по чл. 32 ал. 1 от ЗЗД може да иска само страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта, тоест легитимирана е страната, чието волеизявление е опорочено. Това протоколно определение от 25.04.2025г. е влязло в сила като необжалвано от страните. Налице е валидна сделка за дарение, с която П.М.Р. е прехвърлил собствените си 4/6 ид. части от процесното дворно място в с. Р., ведно с постройките на ищцата Р. П. Р. по делото. На 16.01.2023г., с Нотариален акт № 31, том I, рег. № 857, дело № 30/23г., също на нотариус Д.Н., с район на действие - района на СтРС, П.М.Р. е прехвърлил на ответницата Д. А. П. срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка /и за положени такива/ притежаваните от него 4/6 ид.ч. от същото дворно място, предмет на нотариалния акт от 20.12.2022г. Съгласно удостоверение за сключен граждански брак между Д. А. П. и Й. Л. Й. на 24.11.2018г., към момента на сделката - 16.01.2023г. ответниците са били в брак. С извършеното дарение на 20.12.2022г., ищцата е станала собственик на дарените и 4/6 ид.ч. от описаното в нотариалния акт дворно място, находящо се в ••••••••••, представляващо УПИ XI-19, в кв. 36 по плана на селото, заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, в това число: масивна жилищна сграда, масивен гараж и навес с оградни стени. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията - С.З. в деня на изповядване на сделката - 20.12.2022г. Извършената впоследствие, на 16.01.2023г., от предишния собственик П.М.Р. прехвърлителна сделка е действителна, защото продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма вещно-прехвърлителен ефект. П.Р. не е могъл да прехвърли правото на собственост на 4/6 от процесния имот на ответницата Д. А. П. към 16.01.2023г. Вещно-прехвърлителното действие може да настъпи само тогава, когато праводателят е титуляр на вещното право към момента на сделката. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещно-прехвърлителния ефект на сделката. Сделката обаче е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Предвид изложеното предявеният положителен установителният иск за собственост е основателен и като такъв го е уважил. По отношение на искането по чл. 537 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за прехвърляне на собствеността на идеални части недвижим имот срещу поемане на задължение за грижи, гледане и издръжка по отношение на процесните имоти, въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел, че ищцата не може да прави такова искане, тъй като отмяната по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК е законна последица на уважен иск, а не отделен иск. На отмяна подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Приел е, че дори и да счете, че е налице такова искане, то съдът не дължи произнасяне по него. Въззивният съд споделя съображенията на районния съд по отношение на искането по чл. 537, ал.2, изр.3 ГПК. Съгласно чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да отмени, респ. измени порочен охранителен акт като последица от разрешен по исков ред спор за материално право, при което се касае не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г., по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС; Решение № 138 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 799/2012 г., II г. о. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът неправилно е опредЕ.л правната квалификация на исковете, както и че е допуснал процесуално нарушение, като не е отразил в протокола дали приема или не за разглеждане втория иск. Неверни са изложените съображения, че оттеглянето на иска е допустимо само в първото по делото съдебно заседание съгласно чл. 232 ГПК, а това било направено не в първото по делото съдебно заседание. Въззивният съд намира, че в първото по делото съдебно заседание на 26.02.2025г. пълномощникът на ищцата е направил искане за оттегляне на претенцията за отмяна на нотариалния акт, като е заявил, че не става дума за заведен отделен иск. В това съдебно заседание съдът не е дал ход на делото, поради искането за отлагане от пълномощника на ответниците, а в следващото, първо по делото съдебно заседание на 03.04.2025г. съдът е пропуснал да се произнесе изрично по него. В първото съдебно заседание на 03.04.2025г. адв. Г. – пълномощник на ищцата е заявила, че поддържа становището си от предходното съдебно заседание. В следващото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е уточнил, че искането за отмяна на нотариален акт не е иск, а законова последица от уважаване на иск. Въпреки пропуска на съда да се произнесе по искането на ищцата за оттегляне на претенцията за отмяна на нотариалния акт на ответниците, при определяне на правната квалификация на иска, съдът изрично е посочил, че предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК и ищцата следва да докаже, че е собственик на процесния недвижими имот на основанието което твърди - договор за дарение. Пропускът на съда да се произнесе изрично по оттеглянето на искането за отмяна на нотариалния акт, с който ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот не е съществено процесуално нарушение, което да налага извършване на действия от страна на въззивния съд за поправянето му. Още повече, че видно от протокола на следващото съдебно заседание, пълномощникът на ответниците отново е повдигал този въпрос и е обсъждан от страните. В първото съдебно заседание по делото при доклада по делото и определяне на правната квалификация на иска като такъв по чл. 124 ГПК, пълномощникът на ответниците не е направил възражение и не е оспорил правната квалификация, дадена от съда. Затова въззивният съд намира, че районният съд се е произнесъл точно по заявения предмет на делото и в обема на търсената защита. Не отговаря на истината твърдението на адв. В. – пълномощник на ответниците, че никога не са оспорвали иска по чл. 124 ГПК и са направили признание на иска. При първото разглеждане на делото ответникът е оспорвал изцяло иска за собственост на ищцата. При второто разглеждане на делото също не е налице признание на иска за собственост на ищцата, напротив ответниците, чрез пълномощника си са направили възражение за унищожаемост на договора за дарение на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, което е оставено без разглеждане от районния съд. По изложените съображения, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – установителен иск за собственост за основателен и като такъв правилно е уважен от районния съд. Обжалваното решение на Старозагорския районен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство за защита от един адвокат в размер на 818.10 евро, съгласно представените доказателства и списък на разноски. Водим от горните мотиви, Окръжният съд