Решение № 40 от 1.4.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 356/2025 г.

Постъпила е искова молба от Община Търговище, против Б. Н. С. и Е. Н. Х., двамата от гр. •••••••••••, за заплащане на обезщетение в размер на 35 878,50 лв. имуществени вреди, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ответниците Б. С. и Е. Х. са закупили къща в с. ••••••••, общ. ••••••••••, на ул. „•••••••••••••“ № ••••, като са имали предварително информация от извършена проверка на РИОСВ гр. Шумен, от 2017 г., че в къщата се съхраняват препарати за растителна защита с неустановен състав. На неустановен ден през май 2022 г. в с. Стража, общ. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“ №7А, ответниците, в качеството си на притежатели на опасни отпадъци (негодни за употреба препарати за растителна защита) по смисъла на т. 29 от §1 на Допълнителните разпоредби към Закона за управление на отпадъците, са предали въпросните отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от Закон за управление на отпадъците за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3 от ЗУО за квалификация на отпадъците. Лицата са ги изхвърлили на стар път между селата Здравец и Подгорица, в резултат на което е замърсена почвата между двете села. Съгласно чл. 8 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) предаването и приемането на опасните отпадъци се извършва само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от същия закон за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно наредбата по чл. 3 от същия закон за класификация на отпадъците. Със ЗУО са вменени задължения на кмета за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, организирането на отделно събиране на опасни отпадъци и предаването им за оползотворяване и обезвреждане и др. В чл. 5, ал. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Търговище, приета с Решение №5 по Протокол №22 от 28.03.2013 г. на заседание на Общински съвет Търговище, в сила от 08.04.2013 г., изм. с Решение №131 по административно дело №147/2019 г. на Административен съд – Търговище, влязло в сила на 09.10.2019 г. е предвидено, че кметът на Общината планира, организира и контролира цялата дейност по отпадъците, образувани на нейната територия, съгласно ЗУО и в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания; организира и контролира изпълнението на общинската програма за управление на отпадъците; определя площадки и/или съоръжения и инсталации за обезвреждане, оползотворяване, рециклиране, подготовка за повторна употреба, сепариране на битови, строителни, растителни, опасни отпадъци от домакинствата. В изпълнение на задълженията на кмета, предвидени в законова и подзаконова нормативна уредба и във връзка с извършеното замърсяване Община Търговище е сключила договор № РД-Д- 224/16.08.2022 г. със „СИРИУС СТАР БГ“ ЕООД и е извършила разходи в размер на 35 878,50 лв. за събиране, транспортиране и разтоварване в склад на Община Търговище на нерегламентирано изхвърлени отпадъци. Предвид на това Община Търговище моли да се постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците Б. Н. С., ЕГН: •••••••••• и Е. Н. Х., ЕГН: ••••••••••, да заплатят на Община Търговище следните суми: 35 878,50 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски в настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. С. подаде отговор в законния срок, чрез адвокат В. В. от гр. Враца. Оспорва се исковата молба по основание. В нея била възпроизведена буквално описаната в приложените акт за установяване на нарушение и наказателно постановление, съставени Регионална инспекция по околната среда и водите – Шумен. На ответниците, в качеството им на административно отговорни лица е наложено съответното административно наказание. При същите факти и обстоятелства не била налице правна възможност отново да бъде ангажирана отговорността на ответниците, включително и чрез иск за непозволено увреждане. Оспорва се изцяло описаната фактическа обстановка в исковата молба. Тази обстоятелствена част на исковата молба следвало да бъде доказана чрез доказателствени средства, събрани по реда на ГПК – наличието на вредоносно действие, характерът на това действие, както и причинноследствената връзка от вредоносното действие и вината на ответниците. В исковата молба не били изложени обстоятелства, въз основа на които да бъде направена причинно-следствена връзка за гражданската им отговорност. Сключването на договор с фирма за почистване на отпадъците само по себе си не е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността на ответниците. Основен принцип на правото, изведен от забраната за допускане на неоснователно обогатяване било, че кредиторът не може да получи плащане, а длъжникът да изпълни два пъти за едно и също нещо. Този принцип намирал приложение и на плоскостта на непозволеното увреждане, където правилото на чл. 45 ЗЗД повелявало, че деликвентът дължи на увредения репариране на вредите, такива, каквито последният е претърпял като пряко и непосредствено произтичащи от неговото виновно и противоправно поведение. Според Закона за управление на отпадъците, ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци. Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националния план за управление на отпадъците. При това правно положение, дори да са направени разходи в посоченият размер, ищецът следвало да установи произхода на тези средства, включително дали са от държавният бюджет, които са предвидени и отпуснати на Община Търговище, както и да ангажира твърдения, че тези средства подлежат на възстановяване по реда на чл. 45 от ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба не е посочено откъде са били средствата, които са платени по сключеният договор, подлежат ли същите тези средства на възстановяване и в какъв размер. Оспорват представените писмени доказателства, които са описани в исковата молба, както тези, които изхождат от трето за настоящето производство лице, като ответниците не са страна по тези доказателства и не са участвали в изготвянето им. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като недоказани, респективно неоснователни, с произтичащите от това правни последици и да се присъдят разноски. С оглед на обстоятелството, че писмените доказателства били приложени в копие, като не било видно качеството на лицето, което ги е заверило, както и неговите имена, то в случай, че ищеца желае да се ползва от тях, да бъде задължен да ги представи по делото в оригинал. В съд.зас. ответницата Е. Х. се представлява от адв. Г., която поддържа доводите, изложени от адвоката на Б. Х. Оспорва правната квалификация на иска, същата трябвало да бъде по чл. 50 от ЗЗД. Оспорва се съдържанието на договора за събиране и извозване на отпадъците. Не ставало ясно по какъв ред била опредЕ. стойността на услугата. По същество страните изложиха и други доводи, които съдът ще обсъди. Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: изложените в исковата молба факти относно притежаваните от ответниците опасни отпадъци, начина, по който са процедирали при изхвърлянето им и наложените административни наказания се установиха по безспорен начин. Ответниците са съпрузи. През 2021 г. двамата закупуват съседната къща близнак на тяхната къща, в с. Стража, на ул. „Ал. Стамболийски“ № 7а. На двамата било известно, че в тази къща се съхраняват пестициди и препарати, които е следвало да бъдат превозени до специализирана площадка и на специално място за съхранение. Това било известно на цялото село, защото още през 2017 г. бил подаден сигнал до РИОСВ – Шумен и Община Търговище, като били издадени специални предписания на собственика. Той обаче не предприел действия по разчистването и когато ответниците встъпили във владение на имота, те започнали да разчистват не само старите мебели и боклуци, но и самите препарати. Ответникът се свързал с познатия му отпреди С. (С.) А. от с. •••••••••••, община •••••••••, който се съгласил да натовари всички отпадъци, включително и препаратите и да ги изхвърли на определените за това места. За целта пристигнал заедно със сина си А. Щ. и голям бус, на който двамата натоварили всичко. С. казал на ответника, че ще изхвърли препаратите в стара яма, където имало погребани трупове на животни около с. Голямо ново. Това се случило през месец май 2022 г. Препаратите били изхвърлени на черен път, намиращ се между селата Подгорица и Здравец, община Търговище, който е общинска собственост. Няколко месеца по-късно тези отпадъци били забелязани от хора от с. Подгорица и сигнализирали на кмета на селото. Той е подал сигнал до Община Търговище и до органите по разследването. Било образувано ДП № 110/2022 г. на РУ – Търговище. По същото е извършен оглед на местопроизшествието, направен е фотоалбум, разпитани са свидетели, назначена е експертиза. В хода на разследването от Община Търговище са били изискани данни за подаваните до този момент сигнали относно съхранение на препарати – пестициди на територията на общината. От изпратените материали е видно, че през пролетта на 2017 г. са започнали опитите за извършване на проверки в имота на лицето – Д. Г. Д. – предишен собственик на имота на ответниците, но едва през месец ноември 2017 г. проверките са били успешно проведени. На място са били установени в къщата 2 бр. чували от по 20 кг. – Percacit, над 60 бр. полиетиленови чували по 30 кг. Wobezit Thiutam, както и различни полиетиленови чували, на които надписите са заличени и не може да се разчете наименованието или е написано на ръка с маркер Тиазол. След подаване на сигнала през 2022 г. и при образувано на досъдебното производство, всички намерени вещества са подробно описани в протокола за оглед и са иззети проби от почвата и от самите вещества – прахообразни и на гранули. Проведени са лабораторни изследвания на пробите и има приложени протоколи за резултатите. Въз основа на събраните по делото доказателства, огледи, разпити на свидетели и информация, предоставена от различни институции, районният прокурор е счел, че в случая няма данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, както и такова по чл. 352, ал. 1 от НК, тъй като въпросните вещества, изхвърлени на пътя между селата Здравец и Подгорица, общ. Търговище, не са замърсили почвата и не са я направили опасна или негодна за използване. Доколкото обаче в случая е установено нерегламентирано изхвърляне на отпадъци копие от материалите по делото са изпратени на РИОСВ – Шумен по компетентност, с оглед преценка за наличие на извършено административно нарушение. С две наказателни постановления № 23 и № 24 от 12.04.2023 г., издадени от РИОСВ – Шумен, на ответниците са наложени глоби затова, че в неустановен ден през месец май 2022 г., в с. Стража, общ. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“ № 7A, в качеството си на притежатели на опасни отпадъци (негодни за употреба препарати за растителна зашита) по смисъла на т. 29 от §1 на Допълнителните разпоредби към Закона за опазване на околната среда, са извършили административно нарушение, изразяващо се в предаване на въпросните отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код, съгласно наредбата по чл. 3 от ЗУО за класификация на отпадъците. Деянията са квалифицирани като нарушение по чл. 8, ал. 1 от ЗУО и на основание чл. 133, ал. 1, т. 2 от ЗУО, във връзка с чл. 24, ал. 1 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН са наложени наказанията „Глоба“ от по 1000 лв. и за двамата. Не се спори, че тези наказания са влезли в сила и не са били обжалвани пред съд. На следващо място не се спори и по това, че предадените от ответниците отпадъци са опасни, съобразно наредбата по чл. 3 от ЗУО и съответното приложение към нея. Същите е следвало да се транспортират съобразно ЗУО от лица или фирми, които притежават съответните разрешителни. Не се спори, че лицата, на които ответниците са възложили транспортирането и складирането на отпадъците, не притежават съответните лицензи и разрешителни според чл. 35 от ЗУО. След като е бил извършен оглед на отпадъците по досъдебното производство и са били иззети проби, Община Търговище е предприела действия за сключване на договор с лицензирана фирма, която да събере отпадъците и да ги транспортира до лицензирана площадка за съхранението им, на територията на общината, намираща се в землището на с. Голямо Соколово. Екологът на Община Търговище – свид. Й. С., която има дългогодишен опит в управлението на отпадъците, е направила справка в публичния регистър на МОСВ, в който са регистрирани всички фирми, които имат правото да събират и транспортират опасни отпадъци. Самите отпадъци са били класифицирани с кодовете по наредбата по чл. 3 от ЗУО и изборът на фирма е бил според това какви разрешителни е имала по кодове и къде е разположена дейността. Предпочетена е фирмата „Сириус стар“ ЕООД от гр. Русе заради близостта до гр. Търговище. Договорът е сключен при пряко договаряне, на 16.08.2022 г. Предмет на същия е било да се извърши организирано събиране, транспортиране и разтоварване на нерегламентирано изхвърлени опасни отпадъци в склад, собственост на възложителя. Отпадъците е следвало да се натоварят от землището на село Подгорица, община Търговище, от работници на изпълнителя, в транспортно средство на изпълнителя и се разтоварват в склад, определен от възложителя, разположен в землището на село Голямо Соколово, община Търговище. Отпадъците са описани с код и наименование, както следва: 02 01 08* – агрохимични отпадъци, съдържащи опасни вещества и 17 05 03* – почва и камъни, съдържащи опасни вещества. Дължимото плащане по договора е както следва: Цена за събиране, транспортиране (до 30 км) и разтоварване в склад на възложителя на отпадъци с код 02 01 08* – агрохимични отпадъци, съдържащи опасни вещества и 17 05 03* – почва и камъни, съдържащи опасни вещества е 5,10 лв./ кг. (пет лева и 10 ст. за един килограм) без ДДС. Върху цените се начислява или не начислява ДДС, съгласно действащото законодателство, а възложителя не дължи авансови плащания. Плащането ще се извърши, както следва: 100% плащане, по банков път, до 30 дни след подписване на приемо-предавателни документи и оригинална фактура. Издадени са идентификационни документи от Община Търговище за количествата и вида на отпадъците. На 23.08.2022 г. е съставена фактура № 1000000612 от страна на фирмата изпълнител, за двата посочени кода с точните количества. Стойността на услугата е 35 878,50 лв. Тази сума е заплатена по банков път на 25.08.2022 г. от сметката на Община Търговище. От заключението на счетоводната експертиза се установява че платените средства по договора произтичат от общинския бюджет. Такива не са предвидени в общинския бюджет при приемане на бюджета на Община Търговище. Средствата са прехвърлени от перо други дейности по икономиката в размер на 35 880 лв. Това не са средства от централния държавен бюджет по чл. 56 от ЗУО. Съдът приема тези факти за установени на основание писмените доказателства, свидетелските показания и назначената експертиза. Няма основания за изключване от доказателствата на нито един документ, тъй като всички са автентични и по никакъв начин не е опровергана тяхната доказателствена сила. При така установените факти, съдът прави следните изводи по отношение на техния анализ и изводите от правна страна: На първо място съдът е квалифицирал иска по чл. 49 от ЗЗД. Това е обективна, безвиновна отговорност. Възложителят не отговаря, защото е виновен, а защото е създал риск, като е възложил работа на друго лице. Той носи отговорност за избора на изпълнител и за надзора над него. За да бъде уважен иск по чл. 49 ЗЗД, трябва да са налице едновременно следните условия: Възлагане на работа: трябва да съществува правоотношение (трудово, гражданско или дори фактическо), по силата на което едно лице (изпълнител) действа в интерес на друго (възложител); Противоправно деяние: изпълнителят трябва да е извършил действие или бездействие, което нарушава общата забрана да се вреди другиму (чл. 45 от ЗЗД); Вина на изпълнителя: макар възложителят да отговаря безвиновно, прекият извършител трябва да има вина (тя се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД); Вреда: настъпването на реални имуществени или неимуществени вреди за пострадалото лице. Причинна връзка: вредата трябва да е причинена при или по повод на възложената работа. Това означава, че действията на извършителя трябва да са функционално свързани с неговите задачи, а не да са чисто лични. В случая съдът намира, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността. Безспорно е налице възлагане на работата по транспортирането и изхвърлянето – складирането на отпадъците от страна ответниците на трети лица. Налице е граждански договор и не се оспорва, че именно лицата, на които ответниците са възложил работата, са транспортирали процесните отпадъци и са ги изхвърлили на място – път, общинска собственост на Община Търговище. Това, което изпълнителите са извършили, е противоправно деяние. ЗУО изисква определени видове отпадъци, както е в случая – опасни отпадъци, да бъдат транспортирани от лица, които притежават съответните разрешителни – чл. 8, чл. 35, чл. 39 от ЗУО. Тези разрешителни на свой ред са свързани не само с транспортирането на опасните отпадъци, но и с правото същите да се складират на определени места, каквото е и депото в землището на с. Голямо Соколово, община Търговище. След като изпълнителите по договора не са имали подобни права, а това е императивна норма на закона, то деянието им е противоправно. Налице е и виновно поведение, защото вината се предполага до доказване на противното. Няма доказателства, които да опровергават вината на извършителите. Самата форма на вина не е от значение за реализиране на гражданската отговорност. На следващо място е това да има установена вреда. Такава е налице и това е имуществена вреда, която произтича пряко от действията на изпълнителите по договора, по който им е възложено транспортирането и изхвърлянето на отпадъците. Заплатена е сума за надлежно транспортиране и разтоварване на отпадъците на нарочно място, с лицензирана площадка. Това е разход, който за общината си е чиста вреда, защото той не е бил предвиден разход. Налице е пряка причинна връзка между действията на изпълнителите и тази вреда. Това е така, защото Общината нито е произвела този отпадък, нито го е придобила на някакво правно основание, тя не е била собственик на отпадъка. Същият обаче е бил оставен на място, което е общинска собственост. Т.е. реално, за Община Търговище е възникнало задължение, което по начало не е било нейно, но е била принудена да го изпълни, защото отпадъците не е следвало да бъдат съхранявани на мястото, където са били намерени. Решението отпадъците да се изхвърлят точно на това място е било на изпълнителите, които ответниците са избрали. Именно това действие е довело и до възникване на задължението за транспортиране и заплащане на съответния разход. Затова искът е установен в своето основание. Същият е доказан и по размер, тъй като са налице писмени доказателства – сключен е договор и е направено плащане, доказано с надлежни писмени доказателства. С оглед направените в писмените бележки на защитата на ответниците възражения, съдът намира следното: На първо място коментарите относно това как са наказани ответниците, по коя правна норма, съществува ли тя и дали са определени вреди от тяхното деяние. С оглед на правното основание на иска, което беше определено от съда, тези доводи са неотносими, защото както беше посочено вече, отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна. Дори и да нямаше влезли в сила наказателни постановления спрямо ответниците, тяхната отговорност не зависи от това, а от действията на хората, на които са възложили работата. Преценяват се техните действия и това дали те са противоправни. Дори и да бяха относими направените възражения, то съдът следва да отбележи, че наказателните постановления са влезли в сила и не са били обжалвани. По отношение на това, че Община Търговище, на чиято територия е бил установен отпадъкът, е била длъжна да го класифицира. Това е така и общината го е направила, като при транспортирането са издадени и съответните идентификационни документи. Но това задължение е възникнало за Община Търговище именно поради противоправните действия на лицата, които ответниците са избрали за изпълнители. По отношение на възражението, че отпадъците не били правилно класифицирани от Община Търговище като опасни. Това възражение се прави за първи път в писмените бележки. Ответникът не е могъл да вземе становище по него и съдът не е отчел този факт като спорен по делото, не са давани указания подлежи ли на доказване този факт и сочат ли се доказателства в тази насока. Не е разпределяна и доказателствена тежест. Затова съдът счита, че по отношение на това възражение има настъпила процесуална преклузия. Тези факти и обстоятелства нито са нови, нито са били скрити за ответниците. Всички доказателства са представени по делото и от тях личи как ищецът е класифицирал отпадъците. Според чл. 143, ал. 3 и чл. 147 от ГПК страните са длъжни да направят в първото по делото заседание всичките си искания и възражения и да посочат доказателствата си, като могат да се позовават на нови обстоятелства и да правят искания до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. На следващо място, неправилно е позоваването на Приложение № 3 към чл. 6, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО затова, че липсвали кодовете 02 01 08* и 17 05 03*. Тези кодове са посочени в Наредба № 2 от 2014 г. за класификация на отпадъците. Те фигурират в Приложение № 1 на тази наредба. На следващо място напълно голословни са твърденията, че още през 2017 г. РИОСВ – Шумен била установила, че отпадъците не са опасни. Подобна констатация съдът не установи от официалните документи, които са налични по делото. Ако защитата се позовава на разпита на водения свидетел, то това не може да бъде надлежно доказателство. Отпадъците се класифицират като опасни съобразно критерии, които са описани в ЗУО, а кодовете, които се дават за вида и степента на опасност се определят на базата на техните свойства, според приложенията към закона. Това са международни стандарти, които нашата държава прилага и класификацията е международна. Тези кодове са със съвсем различна сигнатура. Към момента на класифициране шифърът е бил H 14. С оглед на това съдът намира, че тези възражения са от една страна преклудирани, от друга биха били неоснователни. На следващо място по отношение на възраженията от кои точно бюджетни средства са били заплатени сумите за транспорт и депониране на отпадъците. Безспорно от заключението на вещото лице се установи, че средствата не произлизат от съответните програми по ЗУО и по проекти, по които общината кандидатства. Тези суми не са били предвидени в бюджета на общината и за тях са пренасочени други средства, от друго перо, по надлежния ред. Този въпрос изобщо не е относим към предмета на доказване по делото, защото заплатената сума е на практика извънреден разход, дължащ се на неправомерни действия на трети лица. Затова е без каквото и да било значение как са платени средствата. Важното е, че са заплатени от ищеца. На следващо място по възражението относно договорената цена за товарене, транспортиране и депониране на отпадъците на специализирана площадка. По този въпрос възраженията бяха, че Общината е преминала на пряко договаряне и е било възможно да се договори по-ниска цена. Тези твърдения обаче не бяха подкрепени със съответните доказателства. Общината е избрала изпълнител, който притежава съответните лицензи и извършва дейност в район, който е близък териториално до мястото, където са намерени отпадъците. С оглед на това съдът намира, че всички възражения са неоснователни, а за едно има настъпила преклузия. В заключение искът е основателен и следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца исковата сума, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Сумата следва да се преизчисли в евро – 18 344,39 евро. По разноските. Предвид изхода от делото разноските следва да бъдат заплатени в пълен размер на ищеца. Внесени са 1555,14 лв. за държавна такса. Съдът определя и юрк. възнаграждение в размер на 150 евро. Или общо сумата от 954,13 евро. По изложените съображения, съдът