Решение № 1369 от 14.5.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 53б, ал. 9 /предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр.95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроце-суалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 5504/29.12.2025 г. по описа на АС-Русе, подадена от Община Иваново, обл. Русе, представлявана от кмета на общината Г. М., уточнена с молба вх. № 96/12.01.2026 г. от адв. К. К. – пълномощник, против Заповед № 18-13583/11.12.2025 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Русе (СГКК – Русе). С оспорената заповед, на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР /в действалата редакцията на разпоредбата преди изменението й с ДВ, бр.95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г./ и чл. 81б, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5) е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. К., община Иваново, област Русе, одобрени със Заповед № РД-18-762/30.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поради отстраняване на явна фактическа грешка чрез: нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с [идентификатор] с площ 24 127 кв.м.; сграда с [идентификатор] с площ 337 кв.м.; сграда с [идентификатор] с площ 135 кв.м.; сграда с [идентификатор] с площ 182 кв.м., всички собственост на Държавата чрез Областно пътно управление – Русе (ОПУ – Русе), промяна на границите на съществуващи обекти в КККР: на поземлен имот с [идентификатор] – местен път, собственост на Община Иваново, чиято площ от 8 262 кв.м. става 993 кв.м. и поземлен имот с [идентификатор] – път от републиканската пътна мрежа, собственост на Държавата, чиято площ от 33 954 кв.м. става 39 542 кв.м. и заличаване на обекти от КККР: поземлен имот с [идентификатор] с площ 14 460 кв.м. и поземлен имот с [идентификатор] с площ 7 986 кв.м. С жалбата се въвеждат възражения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че в заповедта липсват каквито и да са фактически основания, въз основа на които е извършено изменението на КККР, т.е. липсват мотиви, от които да е видно поради какви факти е установено наличието на явна фактическа грешка. Според жалбоподателя това представлява нарушение на материалноправни норми. Допълнително в жалбата се посочва, че дори и да се приеме наличието на явна фактическа грешка, в случая заповедта е издадена в нарушение на разписаната от закона процедура, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР (в действалата редакция на нормата преди отмяната й с ДВ, бр.95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) и проектът не е изпратен на Областната дирекция „Земеделие“ за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, респективно по ЗВСГЗГФ. Твърди се още, че при издаването на оспорената заповед административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да постанови административния акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни, тъй като в случая Община Иваново е подала възражение, което по никакъв начин не било обсъдено от издателя на заповедта. На последно място в жалбата – уточнение се посочва, че тъй като с оспорената заповед е разпоредено изменение на КККР относно имота на жалбоподателя, с което площта на имота е намалена значително и отнетата площ е присъединена към площта на новосъздадения имот, посочен като собственост на Държавата чрез ОПУ – Русе, с което Общината не е съгласна, то това сочи на конкуриращи се права на собственост, респективно на спор за материално право. Това от своя страна е пречка според жалбоподателя да бъде допуснато изменение на КККР съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР преди решаване на спора по съдебен ред. От Административен съд – Русе се иска да отмени оспорения административен акт и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответникът – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Русе, в писменото си становище (л. 108-109) и в хода на делото по същество оспорва жалбата като поддържа, че е налице явна фактическа грешка, за отстраняването на която е извършено геодезическо заснемане на границите на пътния кантон, след което е образуван нов поземлен имот с [идентификатор], обхващащ имоти с идентификатори 39520.56.12 и 39520.56.13 по КККР на с. К., като се изменя границата по обхвата на републиканския път и част от имот с [идентификатор], определен чрез геодезическо заснемане по оградата, предвидено е и нанасяне на съществуващи сгради, описани в притежавания от ОПУ – Русе Акт за държавна собственост. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като заинтересовани страни в производството са конституирани Агенция „Пътна инфраструктура“ – София (АПИ – София) – лицето, по чиято инициатива е образувано производството пред административния орган и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. АПИ – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. П., в писмено становище (л. 114-116) и в хода на делото по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата, поради което иска същата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника Й. Н. – ст. юрисконсулт в Областна администрация – Русе, в писмено становище (л. 119) и в хода на делото по същество заявява, че намира жалбата за неоснователна. Иска оспорването да бъде отхвърлено и на заинтересованата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление рег. № 01-911396/18.11.2025 г. (л. 55 от делото), подадено от К. А. Н. – правоспособно лице по смисъла на чл. 17 от ЗКИР, е поискано издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР относно поземлени имоти с [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма; [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма, [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма и [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма. Към заявлението е представен Проект за изменение на поземлени имоти с идентификатори 39520.56.12, 3952.56.13 и 39520.56.68 за отстраняване на явна фактическа грешка на [ПИ], нанасяне на съществуващи сгради по КККР Красен, общ. Иваново, обл. Русе (л. 56-79). Според обяснителната записка към проекта, видът на изменението е изменение на границите на поземлени имоти в един новообразуван поземлен имот и нанасяне на 3 нови обекта в кадастъра – съществуващи сгради в имота. Обект на проекта е изменение на границите на поземлени имоти [ПИ], 39520.56.13 с НТП „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, земеделска територия, [ПИ] с НТП „За местен път“, територия за транспорт; обединяването им в новообразуван поземлен имот с проектен [идентификатор] по КККР на Красен, общ. Иваново, обл. Русе, одобрена със Заповед на изп. директор на АГКК № РД-18-762/30.10.2019 г. чрез отстраняване на явна фактическа грешка по границите на републиканския път, представляващ [ПИ] и нанасяне на 3 съществуващи сгради. Предлаганото изменение в кадастралната карта обхваща новообразуван поземлен имот с проектен [идентификатор], който от своя страна включва ПИ с [идентификатор] и 39520.56.13, като се изменя границата по обхвата на републиканския път и част от [ПИ], определен чрез геодезическо заснемане по ограда, която линия е в рамките на допустимата точност по землищната граница. Проектът включва и нанасяне на сграда с проектен [идентификатор] с площ 182 кв.м., предназначение „Сграда на транспорта“; сграда с проектен [идентификатор] с площ 337 кв.м., предназначение „Хангар, депо, гараж“ и сграда с проектен [идентификатор] с площ 135 кв.м., предназначение „Хангар, депо, гараж“. Целта на проекта, с възложител Държавата чрез ОПУ – Русе, е актуализиране на документите за собственост на възложителя. Според приложения към проекта Акт за държавна собственост № 128/28.09.1993 г. (л.60 от делото), издаден от Общински народен съвет с. Иваново на Пътно управление – гр. Русе е предоставен за оперативно управление имот, представляващ Кантонно място с площ 23 000 кв.м., заедно с Жилищна сграда – стая за техн. р-л, жилище за пътния майстор, 3 спални помещения и санитарни възли на етажите с площ 180 кв.м. на 3 етажа, масив на конструкция, построена 1987 г.; Складова база – гаражи с площ 288 кв.м. на 1 етаж, масивна конструкция, построена 1987 г. и Гаражи за лекотоварни коли с площ 144 кв.м., на 1 етаж, сглобяема конструкция, построена 1987 г. В акта за държавна собственост е посочено, че имотът се намира в землището на с. Красен, „парцел: Кантон „ДЗС““, Местност „Русе-Разград І-2 при км 16+700“. Като основание за изменението в проекта е посочено, че се касае за отстраняване на явна фактическа грешка в КККР по чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР и чл. 55, т. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР – „несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти“, както и отстраняване на явна фактическа грешка в КККР по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР във връзка с чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР за нанасяне на липсваща сграда, като изменението е в съответствие с документа за собственост на имота. При изработване на проекта и формиране на контура на цифровия модел на пътя били спазени разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП) и контурът на ПИ с проектен [идентификатор] с НТП „За път от републиканската пътна мрежа“ е формиран от линията, получена от геодезическото заснемане на граничните точки на пътя и отместването й (добавяне) на разстояние от 2 м за ограничителна линия, съгласно чл. 8, ал. 4, т. 1 от ППЗП. Към проекта са приложени карта на контактната зона, списък на засегнатите имоти по чл. 42, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 и списък на имотите с явна фактическа грешка по чл. 42, ал. 13 от същата Наредба (л. 70-72). На 19.11.2025 г. по подаденото заявление вх. № 01-911396/18.11.2025 г. е издадено Удостоверение № 25-352318/19.11.2025 г. (л. 80-82) за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обект поземлени имоти с идентификатори: 39520.12, 39520.56.13, 39520.56.17, 39520.56.68, 39520.60.60 и сгради в поземлен имот с идентификатор: 39520.56.17. Според удостоверението проектът и документите към него отговарят на условията на чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, внесен със Заявление № 01-911396/18.11.2025 г., е приет. В приложение към издаденото удостоверение се посочва, че проектът изменя КККР на с. Красен, общ. Иваново, обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-762/30.10.2019 г., издадена от изп. директор на АГКК, като изменението се състои в: Заличаване на обекти от КККР – поземлен имот с [идентификатор] с площ 14 460 кв.м., трайно предназначение на територията – Земеделска, НТП – За ремонт и поддържане на транспортни средства, категория 3, собственик Пътно управление (Кантон); поземлен имот с [идентификатор] с площ 7 986 кв.м., трайно предназначение на територията – Земеделска, НТП – Нива, категория 3, собственик Пътно управление (Кантон); Промяна на границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с [идентификатор] – трайно предназначение на територията – Територия на транспорта, НТП – За местен път, собственик Община Иваново, преди промяната с площ 8 262 кв.м., а след промяната с площ 993 кв.м.; поземлен имот с [идентификатор] – трайно предназначение на територията – Територия на транспорта, НТП – За път от републиканската пътна мрежа, собственик Държавата, преди промяната с площ от 33 954 кв.м., а след промяната с площ от 39 542 кв.м.; Нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с проектен [идентификатор] с площ 24 127 кв.м., трайно предназначение на територията – Земеделска, НТП – За ремонт и поддържане на транспортни средства, категория 3, съседи 02796.19.216, 39520.47.15, 39520.47.65, 39520.56.69, 39520.56.68, 39520.60.60; сграда с проектен [идентификатор] – с площ 337 кв.м., предназначение – Хангар, депо, брой етажи – 1; сграда с проектен [идентификатор] – с площ 135 кв.м., предназначение – Хангар, депо, брой етажи – 1; сграда с проектен [идентификатор] – с площ 182 кв.м., предназначение – Сграда на транспорта, брой етажи – 3. Приложението съдържа и графична част на предложеното изменение на кадастралната карта. В удостоверението е посочено още, че проектът може да служи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл. 81 от Наредба № РД-02-20-5 във връзка с чл. 53б от ЗКИР, за което следва да бъде подадено заявление, ако такова не е подадено едновременно със заявлението за приемане на проекта. На 20.11.2025 г. Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си Д. Г. Д., е подала до СГКК – Русе заявление вх. № 01-916952 (л. 85), с което е поискано извършване на услугата „нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта“ за имоти с [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма; [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма, [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма и [идентификатор] област Русе, община Иваново, с. Красен, м. Между двата друма, въз основа на проект № 01-911396/18.11.2025 г. Подалото заявлението лице Д.Д. /служител на ОПУ-Русе/ е било легитимирано за подаване на заявлението до СГКК-Русе от името на АПИ по силата на изрично пълномощно от директора на ОПУ-Русе /л.86 от делото/, който път от своя страна е с учредена представителна власт, произтичаща от пълномощно № П-215/06.06.2024 г. на председателя на УС на АПИ, в т.10 от което, същият е упълномощил директорът на ОПУ - Русе да представлява АПИ пред СКГГ-Русе, във връзка с производство по създаване, изменение и допълнение на кадастралната карта и кадастралните регистри, издаване на скици и предаване на материалите в съответната СГКК, касаещи имоти -държавна собственост, съгласно чл.30, ал.8 от Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. и т.14 от същото пълномощно, в която е предвидено, че с тези права /правата по т.10 и други/ директорът на ОПУ-Русе може да преупълномощава други длъжностни лица от ОПУ-Русе /л.39 от делото/. На 21.11.2025 г. е проведено заседание на комисия по чл. 42, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5, на което са разгледани два проекта за промяна на КККР в община Иваново, един от които е Проект за промяна на КККР на с. Красен, общ. Иваново, картата на контактната зона и списъкът на засегнатите имоти изработени от инж. К. Н. – правоспособно лице по кадастър и внесени със заявления вх. № 01-788901/08.10.2025 г. и 01-911396/18.11.2025 г. от АПИ – Областно пътно управление Русе с искане да издаване на удостоверение за приет проект за промяна на КККР. Видно от съставения от комисията протокол № 21-9006/21.11.2025 г. (л. 89-91), комисията е разгледала представения със заявление вх. №01-911396/18.11.2025 г. проект и съпътстващите го документи и е констатирала, че картата на контактната зона е изработена в съответствие с чл. 81а, ал. 3-5 от Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г.; списъкът на засегнатите имоти е съставен в съответствие с изискванията на чл. 81а, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. и проектът за изменение на КККР на недвижимите имоти е изработен съгласно чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. и отразява предложението за отстраняване на явната фактическа грешка. Проектът за изменение е с обхват поземлени имоти с [идентификатор], 39520.56.13, 39520.60.60 и 39520.56.68 по КККР на с. Красен, общ. Иваново с констатирана явна фактическа грешка. Комисията констатирала още, че предложението за изменение на ККР на с. Красен е във връзка с правилното отразяване на държавен имот – пътен кантон по преки геодезически измервания. Обсъдено било, че засегнатите имоти не подлежат на обезщетяване, тъй като са общинска и държавна собственост, а предложението е във връзка с изменението за отстраняване на ЯФГ, вследствие на което се отразява в КККР поземлен [имот номер], съгласно представения проект. Въз основа на тези констатации комисията взела решение по заявление вх.№ 01-911396/18.11.2025 г. всички установени несъответствия да бъдат отстранени, съгласно решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, обективирани в приложението, неразделна част от настоящия протокол и проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащ имот с [идентификатор], 39520.56.13, 39520.60.60 и 39520.56.68 по КККР на с. Красен, общ. Иваново да се процедира от СГКК-Русе. Протоколът на комисията е подписан с особено мнение на представителя на Община Иваново и отбелязване, че ще бъде представено становище. Т. от името на представителя на Община Иваново не е представено, но в СГКК – Русе е депозирано възражение вх. № 02-7696816/25.11.2025 г. (л. 93) на Община Иваново, в което се посочва, че с уведомления с вх. № 53-3111-13 № 53-3111-13#1 от 14.11.2025 г. Община Иваново е уведомена за насрочено заседание на комисия за разглеждане на изменение в КККР на землището на с. Красен и преработено изменение, засягащо поземлен имот с [идентификатор], общинска публична собственост. Изпратените материали за предварително запознаване с изменението са включвали Удостоверение № 25-336938/05.11.2025 г. за приемане на проект за изменение на КККР на поземлени имоти с идентификатори 39520.56.12, 39520.56.13, и 39520.60.60 и нанасяне на сгради в първите два имота, както и приложение към посоченото удостоверение, като според съдържанието им поземлен с [идентификатор] не се изменя и не е предмет на разглеждане в насроченото заседание на комисията. Едва на 21.11.2025 г., в деня на заседанието на комисията на представителя на Община Иваново е представено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-352318/19.11.2025 г. и приложение към него, което се различава от първоначално представеното и предвижда отнемане на 7 269 кв.м. от общинския имот и придаването им към новосъздаден имот с проектен [идентификатор] на Областно пътно управление. Във връзка с това Община Иваново счита, че за образуваната преписка са налични две различни предложения за изменение на КККР като процедурата по обявяване на второто внесено изменение не е спазена и са нарушение правата на заинтересованите лица. В административната преписка се съдържа писмо изх.№ Д-1633-1/12.11.2025 г. (л. 84) на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе (ОДЗ – Русе), получено в СГКК – Русе на 19.11.2025 г., с което във връзка с изпратено от СГКК – Русе писмо № 20-9105-07/07.11.2025 г., касаещо съгласуване на проект за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори 39520.60.60, 39520.56.12 и 39520.56.13 по КККР на с. Красен по отношение обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е изразено становище, че изменението на КККР на землището засяга поземлени имоти държавна собственост и в тази връзка процедурата по обезщетяване е неприложима. По тази причина ОДЗ – Русе счита, че не са налице предпоставките за изразяване на положително становище по чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР във връзка с чл. 10б от ЗСПЗЗ. Като част от административната преписка е и писмо изх. № РДГ11-5778/20.11.2025 г. (л. 88) на директора на Регионална дирекция по горите – Русе (РДГ – Русе), с което във връзка с получена от РДГ – Русе Заповед № 18-12269/13.11.2025 г. на началника на СГКК – Русе и приложени към нея материали за насрочено на 21.11.2025 г. заседание на комисия по чл. 47, ал. 3 от ЗКИР във връзка с чл. 81б, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 е изразено становище по отношение на поставените на комисията задачи, една от които е „Разглеждане на картата на контактната зона, констатирана по заявление вх. № 01-788901/08.10.2025 г. за с. Красен, общ. Иваново със заявител Областно пътно управление гр. Русе и предложението на правоспособното лице за отстраняване на несъответствията в контактната зона“. От съдържанието на писмото от РДГ – Русе се установява, че на дирекцията е представено Удостоверение № 25-336938/05.11.2025 г. и неговото приложение (съдържащо графична част и данни за имотите, предмет на изменение) за приемане на проект за изменение на КККР на с. Красен, общ. Иваново, издадено от АГКК на ОПУ – Русе по внесен проект със Заявление № 01-788901/08.10.2025 г. с обект на изменението поземлени имоти с идентификатори 39520.56.12, 39520.56.13, 39520.60.60 и сгради в имоти с идентификатори 39520.56.12 и 39520.56.13. Предложените промени се отнасят до промяна на границите на имот с [идентификатор] с площ 14 460 кв.м., който става с площ 10 822 кв.м. и имот с [идентификатор] с площ7 986 кв.м, който става с площ 6 036 кв.м., както и имот с [идентификатор], чиято площ от 33 954 кв.м. става 39 542 кв.м. Промените включват и нанасяне на нови обекти – сграда с проектен [идентификатор] с площ 337 кв.м., предназначение „Хангар, депо“ без посочен собственик и сграда с проектен [идентификатор] с площ 182 кв.м., предназначение „Сграда за транспорт“ без посочен собственик. Според РДГ – Русе от представените материали и наличната служебно информация за посочените в удостоверението от 05.11.2025 г. имоти, направеното предложение за изменение на одобрената КККР на с. Красен не засяга поземлени имоти в горски територии и/или площи, устроени като гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, поради което РДГ – Русе не възразява да бъде извършена промяна в КККР на с. Красен, съгласно проекта за изменение, приет от СГКК – Русе с Удостоверение № 25-336938/05.11.2025 г. С писмо изх. № 24-59482/01.12.2025 г. на началника на СГКК – Русе (л. 94) Община Иваново е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че по повод подадено Заявление № 01-916952/20.11.2025 г. и приет проект за изменение с Удостоверение № 25-352318/19.11.2025 г. е започната процедура за изменение на КККР на с. Красен, общ. Иваново за имоти с идентификатори: 39520.56.12, 39520.56.13, 39520.56.17, 39520.56.68, 39520.60.60, сгради в поземлен имот с идентификатор: 39520.56.17, като изменение се изразява с отстраняване на явна фактическа грешка. На общината е предоставен 7-дневен срок за запознаване документите по Заявление № 01-911396/18.11.2025 г. и за депозиране на писмени искания и възражения, и документи, доказващи претенции на права. Указано е, че при непредставяне на нови писмени доказателства, удостоверяващи факти и обстоятелства, различни от приложените по горепосоченото заявление СГКК – Русе ще продължи процедурата по изменение на КККР за процесните имоти и ще бъде издадена заповед за одобрение на изменението по реда на чл. 53б, ал. 5 от ЗКИР. Писмото е изпратено до Община Иваново чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), като липсват данни за получаването (отварянето/изтеглянето) му от общината. Писмо с идентично съдържание е изпратено на 01.12.2025 г. и до АПИ – Областно пътно управление Русе (л. 96), получено на 03.12.2025 г. (л. 97). По преписката липсват данни да са направени искания или възражения след изпращане на уведомленията и преди издаване на оспорената в настоящото производство заповед. Със Заповед № 18-13583/11.12.2025 г. от началника на СГКК – Русе (л. 102-102) на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР и чл. 81б, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5, заявление № 01-916952/20.11.2025 г. от АПИ – Областно пътно управление – Русе, ведно с приложенията към него, документите и материалите по чл. 58 и чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 и удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-352318/19.11.2025 г., във връзка с Решение на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, обективирано в Протокол № 21-9006/21.11.2025 г., е одобрено изменение на КККР на с. Красен, общ. Иваново, одобрени със Заповед № РД-18-762/30.10.2019 г. на изп. директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-3251911/11.12.2025 г., състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка чрез: нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с [идентификатор] с площ 24 127 кв.м.; сграда с [идентификатор] с площ 337 кв.м.; сграда с [идентификатор] с площ 135 кв.м.; сграда с [идентификатор] с площ 182 кв.м., всички собственост на Държавата чрез Областно пътно управление – Русе (ОПУ – Русе), както и промяна на границите на съществуващи обекти в КККР: на поземлен имот с [идентификатор] – местен път, собственост на Община Иваново, чиято площ от 8 262 кв.м. става 993 кв.м. и поземлен имот с [идентификатор] – път от републиканската пътна мрежа, собственост на Държавата, чиято площ от 33 954 кв.м. става 39 542 кв.м. Заповедта е съобщена на Община Иваново с писмо изх.№ 24-61927/11.12.2025 г. (л. 103), изпратено чрез ССЕВ и получено (изтеглено/отворено) от жалбоподателя на 11.12.2025 г. (л. 3), както и на АПИ – Областно пътно управление Русе чрез писмо, изпратено по пощата (л. 105-106). При така установената фактология и в рамките на задължителната съдебната проверка по реда на чл. 168 вр. чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 11.12.2025 г., жалбата е подадена Административен съд – Русе чрез "Български пощи" ЕАД на 23.12.2025 г., видно от пощенското клеймо на приложен на л. 11 пощенски плик, т.е. в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран правен субект – собственик на имот, засегнат от изменението с процесната заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да обяви нищожността на оспорения акт, дори да липсва основание за това. Като заинтересована страна в процеса на основание чл. 153, ал. 1 от АПК е конституиран заявителят в административното производство Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, действаща чрез упълномощени служители от Областно пътно управление – Русе, за която административния акт е благоприятен. Като заинтересована страна е конституирана и Държавата, чрез МРРБ и упълномощен представител от Областна администрация – Русе, която е собственик на имот с [идентификатор] – път от републиканската пътна мрежа, за която оспореният административен акт също е благоприятен, доколкото с изменението на границите на този имот се увеличава площта му, като увеличението идва именно от намаляването на площта на имота, собственост на жалбоподателя, независимо че не става въпрос за промяна на обща за двата имота граница. Изменението на КККР на с. Красен според посочването в процесната заповед е извършено на основание чл. 53б ал. 5, т. 1 вр. чл. 53б ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. На първо място следва да се посочи, че относима към процесния случай е редакцията на чл. 53б от ЗКИР преди изменението ѝ със ЗИД на ЗКИР (обн. ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.). Съгласно чл. 53б ал. 5, т. 1 от ЗКИР (в относимата редакция) измененията в КККР на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 – при допусната явна фактическа грешка, се извършват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота, когато изменението засяга до 50 поземлени имота. Заповедта се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица. Според предвиждането на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна фактическа грешка. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗКИР измененията в КККР по ал. 1 се извършват от службите по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Изложеното обосновава, че материално и териториално компетентен административен орган да издаде заповед за изменение на КККР за процесните имоти с идентификатори 39520.56.12, 39520.56.13, 39520.56.68, 39520.60.60 в община Иваново е началника на СГКК – Русе, поради което съдът приема, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен по материя и териториално административен орган. Съгласно чл. 53б, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР (в относимата редакция) явната фактическа грешка се отстранява от АГКК по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от СГКК, въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице. ЗКИР не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, поради което приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК, според който административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В оспорената заповед е посочено, че е поискано изменение на КККР за имоти, които са посочени с номера, прието е, че искането е за: "... отстраняване на явна фактическа грешка. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР (в редакцията на нормата преди изм. ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. В мотивите на заповедта не са посочени фактическите установявания, които обосновават наличието на явна фактическа грешка по смисъла на цитираната разпоредба на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. В заповедта е посочено направеното искане от АПИ – София чрез ОПУ – Русе и са цитирани издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-352318/19.11.2025 г. и Протокол № 21-9006/21.11.2025 г. на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, но и в тези документи не е обосновано поради какви факти се установява явна фактическа грешка, т.е. те също не могат да служат като мотиви на оспорената заповед. В одобрения проект също е вписано, че изменението е с основание „отстраняване на явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, като е цитирана втората хипотеза от правната норма – „несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти“. Но и в одобрения проект също не се посочват фактически обстоятелства, които да могат да обосноват наличието на цитираната в проекта хипотеза на явна фактическа грешка. Липсата на посочване в какво точно се състои наличието на явна фактическа грешка в одобрените КККР за посочените в заповедта имоти, не дава възможност за преценка от страна на съда дали действително е налице такава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, респективно дали постановеното й отстраняване отговаря на изискванията на закона. Неколкократното посочване от ответника (включително в представеното по делото писмено становище), че се касае за извършени геодезически измервания на терен и отразяването им в КККР, не може да обоснове извод за наличие именно на явна фактическа грешка, а не например за непълнота и грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Установеното води до извод, че в оспорената заповед липсват мотиви, които да посочват фактическите основания за издаване на заповедта и по-конкретно въз основа на какви факти е установено, че е налице ЯФГ, още повече, че с одобрения проект и разпореденото изменение на КККР не просто се променят границите на съществуващи имоти, а се заличават поземлени имоти и се нанася нов имот. По този начин се препятства както защитата на негативно засегнатите от изменението интереси на заинтересованите лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на индивидуалния административен акт, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглеждания случай, цялостно препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че в хода на административното производство са допуснати и съществени процесуални нарушения, с които са засегнати съществено правата на жалбоподателя. Съгласно чл. 81, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър при констатирането й по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия, картография и кадастър. След приемане на проекта за изменение на кадастралната карта заинтересованите лица, засегнати от изменението, се уведомяват за започване на административното производство за отстраняване на явната фактическа грешка от службата по геодезия, картография и кадастър по реда на АПК, когато се засягат до 50 поземлени имота (чл. 81, ал. 4, т. 1 от същата наредба). Заинтересованите лица могат да се запознаят с проекта за изменение и да направят възражения по него в 7-дневен срок от получаване на уведомлението (чл. 1, ал. 5, т. 1). Съгласно ал. 6 от същия чл. 81 на Наредба № РД-02-20-5 Службата по геодезия, картография и кадастър, след изтичане на сроковете по ал. 5, изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на явната фактическа грешка, като преценява основателността на исканията и възраженията на заинтересованите лица. Съгласно чл. 81а, ал. 1 за констатиране на явната фактическа грешка правоспособното лице по кадастър изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти. На основание чл. 81б, ал. 1 картата на контактната зона, списъкът на засегнатите имоти и проектът се разглеждат от комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР. Решенията на комисията се обективират в протокол, в който за всеки имот се посочват начинът за отстраняване на явната фактическа грешка и наличието или липсата на основание за обезщетяване. Протоколът се придружава от списък на имотите или частите от тях, които представляват явна фактическа грешка. Решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите при спазване изискванията на чл. 81а, ал. 3 – 5. Според чл. 81б, ал. 4 при липса на основание за обезщетяване комисията дава предложение за провеждане на отчуждителна процедура за собствениците на засегнатите имоти по реда на съответния приложим закон. Въз основа на решенията на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР, СГКК приема проекта за изменение или го връща за преработване на правоспособното лице (чл. 81б, ал. 5). Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри при отстраняване на явна фактическа грешка се одобряват със заповед по чл. 53б, ал. 5, т. 1 или 2 ЗКИР. Заповедта, придружена от скица-проект, се изпраща на общинската служба по земеделие за провеждане на процедура по обезщетяване (чл. 81б, ал. 7). Видно от данните по делото за имоти с идентификатори 39520.56.12 и 39520.56.13, държавна собственост, предоставена за управление на АПИ – София, всъщност са одобрени два проекта за изменение на КККР – един по заявление № 01-788901/08.10.2025 г. на ОПУ – Русе с издадено Удостоверение за приемане № 25-336938/05.11.2025 г. и втори по заявление № 01-911396/18.11.2025 г. и издадено Удостоверение за приемане № 25-352318/19.11.2025 г. Данни за първия проект се съдържат в предоставените становища от ОДЗ – Русе (л. 84) и РДГ – Русе (л. 88), които са изразили становището си именно по отношение на този проект. От съдържанието на тези становища се установява, че този проект не засяга имота на жалбоподателя с [идентификатор], а напротив засегнати са само имоти с идентификатори 39520.56.12, 39520.56.13 и 39520.60.60 като и трите имота са държавна собственост, поради което и ОДЗ – Русе е посочила, че не са налице предпоставки за изразяване на становище по чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР (в относимата редакция) във връзка с чл. 10б от ЗСПЗЗ, т.е. за определяне на обезщетение на засегнати от изменението имоти. Едва в проведеното на 21.11.2025 г. на основание чл. 81б, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 заседание на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР е посочено, че комисията ще разглежда проект за промяна на КККР на с. Красен, изработен от правоспособно лице и внесен със заявления № 01-788901/08.10.2025 г. и № 01-911396/18.11.2025 г. от АПИ – Областно пътно управление Русе с искане да издаване на удостоверение за приет проект за промяна на КККР. Независимо от това обаче на разглеждане е бил подложен единствено вторият проект като комисията е изложила становището си само по отношение на него, посочвайки, че проектът е изработен съгласно чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 и отразява предложението за отстраняване на явната фактическа грешка. Проектът е за изменение с обхват поземлени имоти с идентификатори 39520.56.12, 39520.56.13, 39520.60.60 и 39520.56.68 по КККР на с. Красен с констатирана явна фактическа грешка. В протокола на комисията, както вече се посочи, не се съдържат данни в какво точно се изразява явната фактическа грешка. Допълнително комисията е констатирала, че засегнатите имоти не подлежат на обезщетяване, тъй като са общинска и държавна собственост, позовавайки се на отговори на ОДЗ – Русе (изх. № Д-1634-1/12.11.2025 г. и № Д-1633-1/12.11.2025 г.), в които било изразено становище, че не са налице предпоставки за обезщетяване, както и на РДГ – Русе (вх. № 07-22857/21.11.2025 г.), с което не се възразява проекта за отстраняване на ЯФГ за землището на с. Красен да бъде приет. Видно е, че всъщност комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР в конкретния случай се е произнесла по отношение на втория внесен от заинтересованата страна в настоящото производство – АПИ – София, проект, но позовавайки се становища на ОДЗ – Русе и РДГ – Русе, касаещи първия внесен проект, който пък от своя страна не е предвиждал засягане на имота на жалбоподателя. По този начин е допуснато нарушение на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР, действала към датата на издаване на оспорения административен акт, според който Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище. Описаната процедура не е била изпълнена по отношение на разгледания от комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР проект. Липсата на предвиденото в цитираната разпоредба становище на ОДЗ – Русе не може да бъде преодоляно с обстоятелството, че в състава на комисията е включен представител на Общинската служба „Земеделие“ с. Иваново, доколкото нито този представител, нито комисията като цяло разполага с правомощие да определи налице ли са предпоставки за обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Посоченото процесуално нарушение е съществено по своя характер, тъй като засяга пряко правата и интересите на жалбоподателя, границите на чийто имот по одобрения проект се изместват така, че площта на имота се намалява значително, поради което за него не е без значение в случая становището на ОДЗ – Русе относно наличието на предпоставки за обезщетяването на Община Иваново за намаления й по размери имот. Съдът намира, че в случая е налице и друго процесуално нарушение. Както за проекта за изменение, депозиран от заинтересованата страна АПИ, чрез ОПУ – Русе, със заявление № 01-788901/08.10.2025 г., така и за втория проект, внесен в СГКК – Русе със заявление № 01-911396/18.11.2025 г. са издадени удостоверения за приемане на проектите съответно на 05.11.2025 г. и на 19.11.2025 г., т.е. преди провеждане на заседание на комисията по чл. 81б, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 във връзка с чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, на което заседание проектите да бъдат разгледани и обсъдени. Това процедиране е в нарушение на чл. 81б, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-5, според който СГКК приема проекта за изменение въз основа на решението на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР. В настоящия случай ответникът е издал удостоверения за приемане на проектите без да е проведено заседание на комисията като по отношение на първия проект дори именно удостоверението, заедно с приетия вече проект, е изпратено за ОДЗ – Русе и РДГ – Русе за съгласуване (видно от съдържанието на отговора на РДГ – Русе). На последно място, но не и по значение, в настоящия случай съдът констатира и нарушение на чл. 81, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5. Посочената разпоредба, както вече бе цитирано по-горе в настоящото решение, предвижда задължение за СГКК да прецени основателността на исканията и възраженията на заинтересованите лица преди да издаде заповед за изменение на КККР за отстраняване на явна фактическа грешка. В настоящия случай жалбоподателят Община Иваново е подала възражение, което макар да е било сторено след заседанието на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР и преди официалното уведомяване на общината за започване на производство по изменение на КККР на с. Красен, е следвало да бъде разгледано от административния орган преди постановяване на оспорената заповед. Видно от съдържанието на самото възражение, същото не може да бъде прието като писмено представяне на мотивите за особеното мнение на представителя на общината в комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, тъй като от една страна не изхожда от представителя на общината в комисията, а от самата община и на следващо място съдържа възражения не относно съображенията на комисията, а по съществото на приетия проект. В този смисъл ответникът е следвало на основание чл. 81, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5 да изложи в издадения административен акт за изменение на КККР изрични съображения защо счита възражението за неоснователно. В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на издадения административен акт. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед за изменение на КККР на с. Красен за отстраняване на явна фактическа грешка е постановена и при неправилно прилагане на материалноправните норми, относими към конкретния случай. Както вече се посочи, заповедта е обоснована от фактическа страна с наличие на явна фактическа грешка (без описание на конкретни факти, подкрепящи тази теза), а от правна страна с нормите на чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР и чл. 81б, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5. Посочените разпоредби уреждат единствено правомощието на началника на СГКК да издаде заповед за изменение на КККР за отстраняване на явна фактическа грешка. Легалната дефиниция на понятието „явна фактическа грешка“ е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, която норма, към датата на издаване на заповедта, разграничава две хипотези, при които се счита, че е налице явна фактическа грешка, а именно: 1. когато е установено несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 и 2. когато се констатира несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Анализът на нормата сочи, че и в двете хипотези се касае за несъответствие в границите на поземлените имоти/съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти. С оглед на това изменението на КККР за отстраняване на явна фактическа грешка обхваща промяна на границите на имотите/обектите за отстраняване на констатираните несъответствия. Обединяването на два поземлени имота в един, както е в разглеждания случай, дори и когато се изменят границите, не попада в обхвата на дефиницията за явна фактическа грешка. Т. съединяване следва да се извърши по реда на чл. 53а, т. 2 от ЗКИР, а не и като ЯФГ. Още повече, че в конкретния случай с обединяването на двата имота се променя и трайното предназначение на единия от тях – този с [идентификатор], който от нива става имот за ремонт и поддържане на транспортни средства. На следващо място с оспорената заповед са нанесени съществуващи на терена сгради, които не са би отразени в КККР на с. Красен, одобрени със Заповед № РД-18-762/30.10.2019 г. на изп. директор на АГКК. Възможността обаче да бъдат нанесени такива сгради по реда за отстраняване на явна фактическа грешка е регламентирано едва след изменението на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР (доп. ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.), при което като явна фактическа грешка е определен и съществуващ на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Към датата на издаване на оспорената заповед обаче такава възможност не е била нормативно уредена и е било недопустимо нанасянето на съществуващи сгради да бъде извършено по реда за отстраняване на ЯФГ. Според действащата към 11.12.2025 г. – датата на заповедта за изменение на КККР, като ЯФГ е можело да бъдат променяни само граници на съществуващи топографски обекти (вкл. сгради), но не и нанасяне на неотразени в КККР сгради. С оглед на изложеното съдът намира, че с оспорената заповед в противоречие с относимите правни норми, действали към датата на издаване на административния акт, е прието, че обединяването на два поземлени имота, държавна собственост, стопанисвани от АПИ, и нанасяне на съществуващи на терена сгради представлява отстраняване на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР (в относимата редакция). Във връзка с това оспорената заповед се явява и материално незаконосъобразна. В обобщение на всичко изложено до тук, съдът преценява жалбата на Община Иваново като основателна, което налага отмяна на Заповед № 18-13583/11.12.2025 г. на началника на СГКК – Русе, с която са заличени имоти с идентификатори 39520.56.12 и 39520.56.13 и вместо тях е образуван нов имот с [идентификатор], в който са нанеси три сгради с идентификатори съответно 39520.56.17.1, 39520.56.17.2 и 39520.56.17.3, при което са променени границите на имоти с идентификатори 39520.56.68 и 39520.60.60. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на направените в производството разноски. В случая жалбоподателят е заплатил държавна такса 25,56 евро и възнаграждение за адвокат в размер на 780,00 евро, видно от договор за правна защита и съдействие от 07.01.2026 г. и приложени документи за извършено плащане по банков път. От страна на ответника (в депозираното писмено становище вх. № 531/04.02.2026 г.) и на заинтересованата страна – АПИ – София (в писменото становище вх. № 964/02.03.2026 г.) е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Възнаграждението за адвокат, заплатено от Община Иваново, е над предвидения размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (1250 лева или 639,11 евро). Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима по силата на чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая и ответника, и заинтересованата страна АПИ са направили в писмените си становища единствено бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като липсват мотиви както в писмените становища, така и в становищата на тези страни, изразени от процесуалните им представители в хода на делото по същество. С оглед на това, че не е налице мотивирано възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира това възражение за неоснователно, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за процесуален представител в пълния поискан размер от 780,00 евро. То съответства и на обема на предоставена защита от адвоката, а и на сложността на спора от фактическа и правна страна. Общо разноските, дължими на оспорващата страна, възлизат на 805,56 евро. На заинтересованите страни, за които отмененият административен акт е благоприятен, разноски не се следват. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът