Решение № 54 от 5.5.2026 г. на Районен съд - Дулово по дело № 239/2022 г.

Производството е образувано по искова молба подадена от •••, със седалище и адрес на управление: ••••, против М. К. Х. с ЕГН ••••••••••, от •••, с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр, с чл.211 от КТ и с чл.45 от ЗЗД, с която се иска от съда ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

1. сумата от 1924.45 лева ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането й - 17.01.2022 г. до пълното погасяване на задължението;

2. сумата от 2 560.55 лв. ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането й - 21.01.2022 г. до пълното погасяване на задължението;

3. сумата от 280.00 лева ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането й - 21.02.2022 г, до пълното погасяване на задължението;

4. сумата от 1 356.00 лева ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането й - 20.04.2022 г. до пълното погасяване на задължението;

5. сумата от 1 264.00 лева ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането й – 20.04.2022 г. до пълното погасяване на задължението;

6. сумата от 685.24 лв. ведно със законната лихва, изчислена от деня на прекратяване на трудовоправното отношение на ответника - 13.04.2022 г. до пълното погасяване на задължението,

които суми представляват причинени от ответника на ищеца имуществени вреди.

Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че страните по спора са били в трудово правоотношение, по силата на Трудов договор № •••, като ответника изпълнявал длъжността „горски стражар”.На последният била поверена охраната на охранителен участък „Тринадесети“ до 31.01.2022г. и на охранителен участък „Седми“ по силата на заповед № •••.

Съобразно длъжностната му характеристика служителят следвало да опазва горите от незаконно увреждане, каквато се явявала незаконната сеч. Тази дейност се реализирала, като горският стражар съставя акт за установяване на административно нарушение на установените нарушители, а при неустановени нарушители съставял констативни протоколи, след което започвала издирвателна дейност по установяване на нарушителите.

При добросъвестно и системно изпълнение на служебните задължения (редовни обходи на поверения охранителен участък) не би следвало да бъдат допускани нарушения (незаконна сеч) без съставени актове за установяване на административни нарушения и констативни протоколи.

Съгласно длъжностната характеристика горският стражар се явявал и материално отговорно лице за добитата дървесина до приключване на експедирането й от временен склад.

При извършена ревизия на поверените на ответника участъци били установени допуснати незаконни сечи на дървесина в общ размер на 71,09 пл. м3. Те не били покрити с актове.

При извършена ревизия била установена и липса на готова продукция (дървесина на временен склад) от отд. 293 “з” в обем 15,8 пл. м3.

Ищецът счита, че ответника не е изпълнил основните си трудови задължения по опазване на поверените му материални ценности, както и на горите, като от това му неизпълнение са произтекли имуществени вреди за предприятието –в размер на 7 385.00 лв.

Моли след доказване на основателността на претенциите си, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7 385.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането им – 17.01.2022г., 21.01.2022г, и 20.04.2022г. до пълното погасяване на задължението, както и да осъди ответника да заплати сумата от 685.24 лв. – невъзстановена част от стойността на униформено облекло, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ответника – 13.04.2022г. до пълното погасяване на задължението.

Претендира присъждане на разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, като излага аргументи за неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция съобразно въведените в исковата молба твърдения. Оспорва същата като неоснователна и недоказана, включително и по размер. Оспорва представените от ищеца като доказателства протоколи.Излага подробни съображения. Претендира разноски. Не представя писмени доказателства.

Ищецът – редовно призован, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан.Излага съображения по основателността на иска депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Ответника – редовно призован, не се явява, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който иска от съда да отхвърли исковата претенция като недоказана.Излага съображения за неоснователност на исковата претенция в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушани са и са приети две експертизи – съдебно-ценова експертиза и съдебнолесотехническа и ценова експертиза по която е изготвено и допълнително заключение от вещото лице.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните по делото, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като по силата на сключен трудов договор № •••• ответникът е заемал длъжността „горски стражар“ при •••.

Не се спори, че със Заповед № •••• на директора на •••, трудовото правоотношение на ответника е прекратено.

От Длъжностни характеристики за длъжност „горски стражар“, подписана и връчена на ответника на 29.11.2018г. и 02.02.2022г. става ясно, че същият се явява МОЛ за добитата дървесина в държавните гори от район до приключване на експедирането и от временните складове, включително и на зачисленото му имущество.

Със Заповед № •••. на ответника била поверена охраната на „Седми охранителен участък –.Т.“ „с площ от 926,4 ха.

От представените доказателства се установява, че на ответника са извършвани ревизии в поверените му 7-ми, 13-ти и 14-ти охранителни участъци, които са обективирани в следните ревизионни протоколи:

1.Ревизионен протокол № г. – за периода от 02.11.2021г. до 14.01.2022г. Установени са нарушения непокрити с актове в размер на 7 30,03 пл. м3 дървесина, на стойност 1924,45лв.;

2. Ревизионен протокол № ••• – за периода от 23.12.2021г. до 20.01.2022г. Установени са нарушения непокрити с актове в размер на 37,56 пл. м3 дървесина на стойност 2560,55 лв. Ревизията е извършена поради издаване на 14-ти охранителен участък от ответника М. Х. на служителя М.Я..;

3. Ревизионен протокол № •••• – за периода от 14.01.2022г. до 18.02.2022г. Установени са нарушения непокрити с актове в размер на 3,5 пл.м3 дървесина,на стойност 280,00 лв. Ревизията е извънредна и е извършена поради излизане на ищеца в болничен. Заместван от служителя Д.П..;

4. Ревизионен протокол № ••••. – за периода от 07.04.2022г. до 20.04.2022г. Ревизията е извършена на основание Заповед № ••••, с която е прекратено трудовото правоотношение на ответника. Установени са нарушения непокрити с актове в размер на 16,95 пл. м3 дървесина,на стойност 1356,00лв. и липса на готова продукция (дървесина на временен склад) от отд. 293 „з“ в обем 15,8 пл. м3, възлизащи на стойност 1264,00 лв.

От Заповед № •••• на директора на •••, безспорно се установява, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено поради

дисциплинарното му уволнение.

Разпитан по делото в качеството на свидетел, извършилият ревизията Г. Ю. М. заяви, че ответника е отказал да се включи в ревизията на 20.04.2022г. и не е присъствал на нея Района е обходен реално с комисия. Обадили се на ответника за констатациите от ревизията, но той отказал да подпише Ревизионен протокол № ••••.

Разпитан по делото в качеството на свидетел С. М. заяви, че ревизията на 20.04.2022г. е реално извършена. Заедно с него в нея са участвали М., .Н. и С.. Не се сеща дали Г. М. е участвал в ревизията. Не знае и не си спомня причината поради която ответника не е участвал в ревизията.

Разпитан по делото в качеството на свидетел М. Р. заяви, че е участвал в ревизията на 20.04.2026г. със С. Ф., .Н. .Н. и С. М.. Посочи, че причината ответника да не подпише протокола от ревизията и да не участва в нея е защото не дошъл. Заяви, че след това по принуда трябвало да правят ревизия и на приемащия горски стражар. В първите дни не ходили да правят ревизия защото ответника не присъствал. Имало нарушения. Измерили ги и приключили.

Разпитан по делото в качеството на свидетел С. Ф. заяви, че в ревизията на 20.04.2022г. са участвали всички които са подписали протокола.ревизията е извършена на терен и на терен са установени нарушенията.Като се събрали да подписват протокола, тогава разбрали че Г. е поканил ответника за ревизията. Знаел, че ответника е уволнен.

В обясненията си по чл. 176 от ГПК ответника е заявил, че никой не го е канил на ревизиите. На 07.04.2022г. се върнал на работа, тъй като до тази дата бил в отпуск. На 12.04.2022г. бил в болница в гр.Шумен за обрязване на детето и по телефона разбрал, че е уволнен.

От приетата по делото съдебно-лесотехническа експертиза се установява, че размера на имуществените вреди които претендира ищеца е в размер на 5866.71 лв. без ДДС. Експертизата не е оспорена от страните.

Във връзка с предявената искова претенция за невъзстановена сума за служебно облекло, от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-ценова експертиза, че дължимата от ответника сума за облекло, който не е възстановена от него след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер 685.24лв.

От правна страна, съдът приема следното:

Спорният по делото въпроси са дължи ли ответникът на ищцовото дружество сумата за възстановяване на причинените имуществени вреди в поверените му охранителни участъци „Седми“, „Тринадесети“ и „Четиринадесети“ за периода от за периода от 02.11.2021г. до 14.01.2022г., от 23.12.2021г. до 20.01.2022г., от 14.01.2022г. до 18.02.2022г., от 07.04.2022г. до 20.04.2022г., и може ли претенцията да бъде реализирана по реда на чл. 211 вр. чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 ЗЗД, като му бъде търсена пълна имуществена отговорност.

В конкретният случай, съдът е сезиран с искова молба от работодател против бивш работник, с която се иска последният да бъде осъден да заплати на бившият си работодател - ищец сума в общ размер от 7 385.00 лв. без ДДС - имуществени вреди, представляваща стойността на 71,09 пл.м3 дървесина от нарушения от незаконна сеч непокрити с актове и от липса на дървесина оставена на съхранение във временен скляд.

В исковата молба са изложени ясни фактически твърдения за това, че страните по настоящото дело са били в трудови правоотношения, както и че ответника като служител на ищеца виновно е причинил на работодателя си имуществени вреди, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения. Твърдението за нанасяне на имуществени вреди и търсенето на пълна

обезвреда за тях сочи на извод, че се търси реализация на пълна имуществена отговорност на основание чл. 211 вр. чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 ЗЗД.

При така установените по делото факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.211 от КТ вр. чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 ЗЗД.

За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и за да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/ служителя, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав на деликта, а именно: наличие на деяние, чийто автор е ответника, деянието да е противоправно, да е причинена вреда и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва да са налице и елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ, като деянието следва да е осъществено не при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно и при условията на умисъл.

Съгласно чл. 203, ал. 1 КТ, когато вредата е причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения отговорността на работника или служителя може да бъде само ограничена и да се реализира по реда предвиден в раздел втори, глава десета от КТ, а не по общия ред.

Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност има деликтен характер, тъй като има своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК хипотезите на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт, отговорността за който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о.; Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о.).

По делото безспорно е установено, че по силата на сключен между страните трудов договор № ••• ответникът е бил назначен на длъжността „горски стражар“, и че със Заповед № •••• на директора на ••• трудовото правотношение на ответника е прекратено.

Безспорно е установено, че със Заповед № •••./л.21 - л.23 от делото/ на ответникът е поверен за охрана „Седми охранителен участък - .Т.“ с обща площ от 926,4 ха.

Доказателства относно това кога са поверени на ответника за охрана „Тринадесети охранителен участък“ и „Четиринадесети охранителен участък“ не бяха представени от ищеца.

Безспорно е установено, че на ответника са извършване ревизии на поверените му за охрана участъци.

Безспорно е установено, че последната ревизия на ответника е извършена на 20.04.2022г. - протокол № ••••., когато на ответника вече е било прекратено трудовото правоотношение. Не се оспорва от ищеца, че ответника е отказал да подпише ревизионния протокол.

В тази връзка следва да се отбележи, че ревизията е извършена 8 дни след като е прекратено трудовото правоотношение на ответника, поради което остава недоказано твърдението на ищеца, че констатираните в протокол № ••••. нарушения от незаконна сеч и липси на дървесина от временен склад са станали по времето когато „Седми охранителен участък - .Т.“ е бил поверен за охрана на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, че вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, че е причинена имуществена вреда, която е реално настъпила, че е налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл.203, ал.2 от КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на работника се определя от гражданския закон. Основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. От данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при умисъл, защото липсват доказателства да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя, който не установи по безспорен начин в настоящото производство изобщо причиняването на вредата умишлено, както и че същата е причинена от престъпление извършено от ответника или че е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения от ответника.

Поради това отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл.203, ал.1, във връзка с чл.210 КТ.

За да бъде уважен иска и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта.

От изложеното по- горе следва да се приеме за безспорно установено липсата на първата предпоставка, а именно извършено противоправно деяние, което да е осъществено от страна на работника-ответник, което да е противоправно деяние и е в причинна връзка с причинената на работодателяищец вреда.

Предвид вида и характера на предявения иск, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника- ответник по предявения иск ищецът е претърпял имуществени вреди, които са му причинени умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника, ответник по предявения иск.

Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, пълната имуществена отговорност може да бъде реализирана когато вредата е причинена умишлено, т. е за да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника следва да се установи субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, както и че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им. По делото липсват доказателства ответникът по предявения иск да е целял или допускал настъпването на вредите. В хода съдебното производство не са събрани доказателства, че ответникът С.Я., е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат за ищцовото дружество и че умишлено е причинил този резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато с предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати / чл. 11, ал. 3 от НК/.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от изложеното в самата искова молба от ищеца, не може да се направи извод, че ответникът е действал умишлено, защото липсват каквито и да е данни той да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Самият ищец в исковата си молба посочва, че "установените незаконна сеч и сериозни липси на дървесина в седми охранителен участък, сочат на неизпълнение на основните трудови задължения на ответника по опазването на поверените му материални ценности…”.

Въз основа на събраните по делото по делото доказателства и при съобразяване на неблагоприятните последици на доказателствената тежест възложена на ищеца, съдът приема за недоказан в пълнота фактическият състав за реализиране на търсената от ответника пълна имуществена отговорност.

Като взе предвид установените по делото факти и обстоятелства, съдът счита че отговорността на работника може да бъде ангажирана както бе посочено по-горе единствено по реда на чл. 203, ал. 1, вр. чл. 210 от КТ, тоест да му бъде потърсена ограничена имуществена отговорност.

С оглед изложеното следва да се приеме,че ищецът в чиято тежест е да установи и докаже вината на ответника не е провел необходимото пълно и главно доказване за наличието на вина у ответника. Не се налице елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД и след като не се установява, че ответникът е причинил вредите умишлено, предявеният срещу него иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на предявената от ищеца претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 685.24 лв., за получено и неизносено служебно облекло, същата се явява основателна и следва да се уважи. Съображенията за това са следните:

Съгласно нормата на чл.296 от КТ, работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата 9 от 06 ноември 2020 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, униформеното облекло се предоставя, за да се отличават служителите на ИАГ, нейните структури, специализираните териториални звена, служителите на държавните предприятия и териториалните им поделения при изпълнение на служебните им задължения. Това става след издаване на заповед на изпълнителния директор на ИАГ, съответно след решение на съответния управителен съвет към държавните предприятия.

Съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата 9 от 06 ноември 2020 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в изпълнителна агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, Във всички останали случаи на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение извън изброените в чл.16, ал.1, служителят задържа униформеното облекло, като заплати стойността на облеклото за срока на доизносване.

След като работното облекло няма да се използва за целите, за които е предоставено, през целия период на календарната година, , то следва пропорционално на неотработените за годината месеци стойността на облеклото за срока на доизносване да бъде възстановена/заплатена.

Не се оспорва по делото, че ответника е получил служебно облекло, и че при прекратяване на трудовото му правоотношение, за срока на доизносването му е дължал сумата от 1 481. 61 лв. От тази сума от трудовото му възнаграждение за месец април 2022г. е удържана сумата от 796.37лв., като ответника е останал да дължи сумата от 685.24 лв.

Размера на тази искова претенция се потвърждава от заключението на вещото лице по приетата съдебно-ценова експертиза.

Относно претендираната законна лихва върху сумата от 685.24 лв., считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 12.04.2022г., съдът намира за неоснователна, тъй като работодателя не е поканил ответника да заплати тази сума доброволно. Когато падежът на едно задължение (като това за недоизносено облекло) не е фиксиран с конкретна дата, длъжникът изпада в забава само след като бъде поканен от кредитора, в случая това е от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022г. Именно от тази дата съдът ще присъди законна лихва върху сумата от 685.24 лв. до окончателното плащане.

По разноските:

Такива се претендират от ищеца в размер на 3 301.01 лв. Представен е списък по чл.80 от ГПК. След извършена проверка на посочените от ищеца в списъка по чл. 80 от ГПК, съдът констатира че ищеца е сторил Разноски в размер на 2 628.81 лв.( 2 300лв. – адвокатско възнаграждение без в пълномощното да е разграничено каква част от него е заплатено по всеки един от предявените два иска, 322.81 лв. – заплатена държавна такса и 60.00 лв. – внесен депозит за свидетели).

Такива се претендират и от ответника в размер на 1 563.00 лв. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. След извършена проверка, съдът констатира че това са действително сторените от ответника разноски, като по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лева, не е изрично посочено каква част от него е заплатена по всеки един от предявените два иска.

Разноските следва да се присъдят на страните съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

С оглед изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в общ размер от 113.85 евро/99.24 евро за адвокатско възнаграждение и 14.01евро – заплатена ДТ по втория иск/. Ищеца следва да заплати на ответника Разноски в общ размер от 768.76 евро/327.52 евро за адвокатско възнаграждение и 441.24 евро – възнаграждение на вещото лице по съдебно-лесотехническа и ценова експертиза/.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът