Решение № 79 от 20.5.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 182/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалва се Наказателно постановление № 26-0314-000073 от 03.03.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Благоевград, РУ Петрич, с което на жалбоподателя Т. Г. С. ЕГН ••••••••••, с адрес в /населено място/ е наложено административно наказание - „Глоба“ в размер на 127, 82 евро (249, 99 лева), на основание чл. 638, ал.1, т.1 във връзка с чл. 461, т.1 от КЗ за извършено нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от същия закон. Жалбоподателя т моли за отмяна на обжалвания акт като твърди, че са налице многобройни пропуски, които се отнасят до прилагането на материалния и на процесуалния закон, от страна на административнонаказващия орган. Посочва, че така възприета фактическа обстановка, и по конкретно обстоятелството което касае регистрирането на процесното МПС, не съответства с истината. Освен това, се посочва, на инкриминираната дата, че на жалбоподателя са били съставени 2 бр. АУАН, на единия от който е описано, че МПС- то което било управлявано от последния е с прекратена регистрация от 02.12.2025 г.. Счита, че неправилно му е ангажирана административнонаказателната отговорност, тъй като по безспорен начин се установява по настоящото производство, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, за което му била наложена и ЗППАМ. Излага, че не би следвало да му се търси вина, поради незнание за прекратената регистрация. В съдебна фаза жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв. Б., която в открито съдебно заседание поддържа изложеното в така подадената жалба. Счита, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, при несъответствие с материалния и процесуалния закон и поради липса на вина за извършеното от страна на жалбоподателя. Претендира за съдебни разноски. В проведеното открито съдебно заседание на дата 11.05.2026 г., са приложени и писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, като се подчертават отново направените съображения в първоначално подадената жалба, като се посочва също така, че АНО носи доказателствена тежест, от което следва да установи по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил нарушението от обективна и субективна страна. С писменото становище са представени и копия на решения от постановена съдебна практика, които касаят идентичен случай като процесния. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП - Началник на РУ в ОДМВР Благоевград, РУ-Петрич редовно призован, не взема участие и не се представлява. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.2 ЗАНН, с изх. № УРИ-314000-3287/20.03.2026 г., освен че изразява становище за потвърждаване на така издаденото Наказателното постановление, прави и възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение, като основава искането си на Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по преюдициално запитване по дело № С-438/2022 г., с което съдът да се съобрази като присъди адвокатско възнаграждение под така установения минимум. Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата и наказателното постановление. В съдебна фаза са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. А. С. и И. Г. Д.. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства: На 31.01.2026 г. полицейските служители - св. М. А. С. и И. Г. Д., били в наряд за времето от 07:30 ч. до 19:30 ч. по АП - 711, осъществявайки техните служебни задължения относно спазването реда по Закона за движение по пътищата. Около 17:20 ч., горепосочените служители са спрели за рутинна проверка лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“, с рег. № •••, управляван от Т. Г. С. с ЕГН - ••••••••••. Извършвайки по законоустановения начин проверката, като по времето от събраните данни служителите установили самоличността на нарушителя, като и че управлявания от него лек автомобил е негова собственост. От направената справка със служебен таблет установили, че за процесното МПС не е налице сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че същото е с прекратена регистрация от 02.12.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Нарушителят С. по същото време е бил и с изтекъл срок на СУМПС с № ••• от 19.05.2025 г. Предвид тези обстоятелства и след проведен разговор с водача на лекия автомобил, който заявил, че по никакъв начин не е разбрал за невалидната застраховка, както и за прекратената регистрация, св. М. А. С., решил да му състави 2 бр. АУАН: 1. АУАН Серия GA Акт № 4875804, за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, който се отнася за настоящото съдебно производство, както и 2. АУАН Серия GA Акт № 4875805, за нарушение по чл. 140, ал.1, пр. от ЗДвП. В същото време била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM - 1572315 от 31.01.2026г. по разпоредбата на чл. 171, т.2, б. „В“ от ЗДвП, при която е било отнето СРМПС- 005376486, а е било и временно спряно от движение лекия автомобил, собственост на Т. С., поради липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до сключване на ЗГО. Нарушителят е подписал без възражения така съставените актове. Писмени възражения не са постъпили и по законоустановения срок на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН № 4875804 от 31.01.2026 г., било издадено и атакуваното Наказателно постановление. В издаването на същото са възприети в цялост фактическите обстоятелства, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ: „Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите от КЗ“, за което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба“ на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ, в размер на 127,82 евро/ 249,99 лева. Относно втория съставен АУАН от органите на МВР, била образувана преписка с № 314 ЗМ-45/2026 г., по описа на РУ Петрич, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, докладвана до ТО- Петрич, РП- Благоевград. С образувана преписка № 1145/2026 г., по описа на ТО- Петрич, РП- Благоевград, наблюдаващия прокурор е решил, че поради причините, че настоящото деяние е извършено извън сроковете, които могат да обосноват данни за престъпление по чл. 343в от НК, не са налице предпоставките да бъде образувано досъдебно производство и с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.05.2026 г., постановил отказа си, след което е изпратил доказателствените материали до Началника на РУ- Петрич, за преценка относно необходимостта за продължаване на административнонаказателната преписка. Предвид тези обстоятелства и преценявайки целия доказателствен материал в цялост, АНО решил че следва да издаде на С., Наказателно постановление с № 26-0314-000052 от 03.03.2026 г., за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, с което му било наложено административно наказание „Глоба“, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. От показанията на разпитаните свидетели С. и Д., се установява мястото и датата, както и начина по който е била извършена проверката на лекия автомобил, управляван от водача. Посочва се, също изтеклия срок на СУМПС - то на С.. Също така, посочва че последния е съдействал, като по същото време е изложил, че не знаел за обстоятелството, че е управлявал с невалидна застраховка и с прекратена регистрация. Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, а именно: НП № 26-0314-000073/03.03.2026 г., АУАН Серия GA № 4875804/31.01.2026 г., НП № 26-0314-000052/03.03.2026 г., АУАН Серия GA № 4875805/31.01.2026 г., ЗППАМ № GPAM-1572315/31.01.2026 г., комбинирана застрахователна полица № BG/06/126000427183, Гражданска отговорност на автомобилистите, свидетелство за регистрация част I, справка за нарушител/водач, типова длъжностна характеристика на длъжността мл. автоконтрольор II-I степен в сектор/ група „Охранителна полиция“/ група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“/ участък към РУ при ОДМВР, Заповед № 244з-13.02.2017 г., писмо с рег. № 314000-3757/30.03.2026 г. на началника на ЕУ- Петрич, с което изпращат справка картон на НП № 26- 0314-000073/26 г., удостоверение от РУ- Петрич с изх. № 4697/04.04.2026 г., справка изготвена от РУ- Петрич, касаеща прекратяване на регистрацията при уведомяване от Гаранционен фонд без „Гражданска отговорност“ за МПС и Постановление за отказ да се образува ДП от 25.02.2026 г. Относно така дадените показания от свидетелите С. и Д., съдът ги кредитира изцяло като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетелите, при изпълнение на служебните им задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетеля и кредитира същите като истинни. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебно следствие. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, подадена от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент чл. 59, ал.1 от ЗАНН) компетентния Петрички Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ- аргумент от чл. 64, б. „б“ от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда- чл. 59, ал.1 от ЗАНН) ефект. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, установяването на което е сторено със Заповед № 244з-324/13.02.2017 г., в т. 1.6, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има право да издава НП за нарушения по ЗДвП. Преценена по същество жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения: На първо място в санкционния акт е посочено, че от правна страна Т. С. е осъществил нарушение по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно нормата на чл. 483, ал.1 от КЗ, за което е прието в НП да е виновно нарушена от жалбоподателя, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Или за да възникне за задълженото лице материалноправното задължение за сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва кумулативно да са проявени и трите законово посочени предпоставки. В процесния случай се установява, че към 31.01.2026 г., процесният лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“ с рег. № Е 4242 КК, собственост на жалбоподателя Т. С. е бил с прекратена регистрация от дата 02.12.2025 г., видно и от справката направена от с-р „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- гр. Благоевград, за което собственикът по категоричен начин се установи, че не е бил уведомен за това деяние /л. 62 от делото/. По смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съдът отбелязва, че прекратяването на регистрацията по същество означава, че моторното превозно средство не е вписано като регистрирано на територията на страната и не разполага с административно право да участва в пътното движение. Липсата, на който и да е от елементите на фактическия състав на вмененото нарушение води до извод, че конкретното деяние не попада в обхвата на приложената материалноправна норма, поради което е несъставомерно. Това обстоятелство обаче не обуславя по - благоприятно третиране на жалбоподателя спрямо собствениците на моторни превозни средства, чиито автомобили са регистрирани. Напротив, като притежател на МПС със служебно прекратена регистрация, за жалбоподателя е действало по - тежкото ограничение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП - забрана за придвижване с това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. Във връзка с това, следва да се подчертае, че в настояшия казус по безспорен начин се установи, че на жалбоподателя му бил съставен АУАН Серия GA № 4875805 за нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП на същата дата 31.01.2026 г., на която дата е съставен и АУАН Серия GA Акт № 4875804 за настоящото нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Видно и от приложения доказателствен материал, и за двата съставени АУАН са били издадени и Наказателни постановления, за които нарушения на жалбоподателя са били наложени административни наказания „Глоба“. Тук е мястото да се отбележи, че фактът на прекратената регистрация на лекия автомобил, считано от 02.12.2025 г., е била налице към 17:20 ч. на 31.01.2026 г., а фактите релевантни към нарушението на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното Наказателно постановление, а тези, обуславящи състав на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, са различни по своя характер и взаимно се изключват. С това деяние не може да се реализират едновременно съставите на двете административни нарушения. Това е така, защото при нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП е релевантно обстоятелство за липсата на регистрация, а за осъществяване визирания състав по Кодекса на застраховането е необходимо управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, като в случая от 02.12.2025 година жалбоподателят няма такова задължение - с прекратяването на регистрацията на автомобила отпада и предпоставката за възникване на задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като за процесното МПС е приложима общата и безусловна забрана за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. При такава правна конструкция двете хипотези се намират в отношение на взаимно изключване и с оглед на установените по делото факти не може на Т. С. да се вмени в отговорност нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика (вж. Решение от 17.08.2022 г. по к. а. н. д. № 305/2022 г. на Административен съд - Русе; Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. а. н. д. № 1530/2019 г. на Административен съд - Варна; Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к. а. н. д. № 18/2021 г. на Административен съд - Кюстендил; Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. а. н. д. № 1099/2019 г. на Административен съд - Плевен). По изложените съображения Съдът намира, че при издаването на обжалваното Наказателно постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон – при липса на регистрация на моторното превозно средство за движение на територията на страната не е изпълнен фактическият състав на нарушението по чл. 438, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1от КЗ и същият остава незавършен, а деянието се явява несъставомерно. В допълнение на горното, настоящия решаващ състав следва да посочи, че в обстоятелствената част на НП, в която се съдържа описанието на нарушението, изрично е посочено, че жалбоподателят, като физическо лице, което притежава МПС-то е управлявал МПС "регистрирано в РБ и не е спряно от движение", от което следва, че самият наказващ орган е възприел регистрацията и липсата на спиране от движение като съществени елементи на състава. Въпреки това, този извод не съответства на действителната фактическа обстановка по делото, доколкото се установява, че регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена от компетентния орган преди датата на деянието. По делото всъщност се установява, че именно МВР е прекратила регистрацията на процесното МПС, собственост на жалбоподателя. Административнонаказващият орган е разполагал с относимата информация, но неправилно е приел, че автомобилът е регистриран и не е спрян от движение, което е довело до неправилно установяване на фактите и съответно до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно принципите на административнонаказателното производство, в съдебната фаза по разглеждане на административнонаказателни дела доказателствената тежест за установяване на нарушението лежи върху административнонаказващия орган. Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на съществените, поради което то влече незаконосъобразност на Наказателното постановление, издадено в резултат на така опорочената процедура. Това е така, защото въпреки че АНО е разполагал с информация относно прекратената регистрация на горепосочения лек автомобил, решил че следва да ангажира административно - наказателната отговорност на С., без да докаже по категоричен начин, извършеното от него от обективна и субективна страна. Освен горните изводи, съдът установи и че при съставянето на така постановените актове (АУАН и НП) е налице разминаване, както в установения час на така извършеното нарушение, така и на мястото в което реално нарушител е извършил така установените нарушения. На първо място е посочен като час 17:34 ч., а място П., ул. „Ц.Б.” , като в обстоятелствената част на актовете, е описано като час около 17:20 ч. в П., по ул. „К.Н.П.“ с посока на движение към ул. „Р.“. След извършена служебна справка от настоящия състав отнасяща се до местоположението на горепосочените улици, същия стига до извода, че има разминаване на приетото и описаното от тях. На първо място, следва да се отбележи, че няма как жалбоподателят да се е движил в по - късен час на ул. „Ц.Б.”, а в по - ранен час по ул. „К.Н.П.“ с посока на движение към „ул. Р.“, тъй като първата улица се явява преходна на другите две, когато е с посока на движение от ул. „Ц.Б.” към ул.“Р., като ул. „ К.Н.П.“ е междинна между двете посочени улици, т.е. по този начин, няма как да се е движил в посоченото направление и по този начин С. да е бил спрян в посоченото място от полицейските служители. По този начин, съдът приема, че не са спазени и разпоредбите на чл. 42, т.3 от ЗАНН във вр. с чл. 57, т.5 от с.з., тъй като видно от гореизложеното е налице несъответствие между посочените места на които нарушителя е бил установен и спрян от полицейските служители. Предвид тези обстоятелства, съдът приема, че е налице и нарушение на процесуалните разпоредби по време на съставянето на така издадените актове, атакувани по настоящото производство, което също води до отмяна на Наказателното постановление. Горепосочените разпоредби, са императивна и визират задължителните реквизити, които трябва да съдържа един АУАН, както и едно Наказателно постановление, освен това осигуряват правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което включва и правото му да узнае мястото и времето, както и правната квалификация на твърдяното нарушение, за да може да организира адекватно защитата си. В случая мястото на извършване на нарушението е неправилно посочено и в обжалваното НП, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере къде се твърди, че е извършил нарушението, което съставлява допуснато съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на обжалваното НП само на това основание. По така изнесените съображения съдът намира, че оспореното Наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при недоказаност на релевантните за ангажиране на административнонаказателната отговорност факти, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По разноските: Жалбоподателя претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно (лист 7 от делото), както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л.8 от делото), от който е видно, че за процесуално представителство е договорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ евро, равняващи се на 586,75 /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, съгласно ЗБЕРБ, което е заплатено изцяло и в брой при подписване на договора, което обстоятелство е удостоверено в самия документ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, сторено от страна на АНО, съдът счита за неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата въвежда критерии при определяне на възнаграждението на адвоката, а ал.4 от същата разпоредба, че правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет, каквато наредба към настоящият момент все още няма издадена. По силата на § 21 от ПЗР на Закона за адвокатурата в последната му редакция (ДВ бр.14/2026 г.) до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм., бр. 2 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 28 от 2014 г.; Решение № 14820 от 2014 г. на ВАС - бр. 10 от 2016 г.; изм., бр. 84 от 2016 г.; Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС - бр. 41 от 2017 г.; изм., бр. 7 от 2019 г.; Решение № 5419 от 2020 г. на ВАС - бр. 45 от 2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр. 88 от 2022 г. и бр. 14 от 2025 г.). В случая, делото не е с висока правна и фактическа сложност. Съобразявайки този факт, наред със засегнатия интерес, квалификацията и опита на адвоката – процесуален представител и условията при които е предоставена правната защита и съдействие (процесуалния представител е написал и депозирал жалбата и е взел участие в производството лично и посредством представена писмена защита, както и съпоставяйки заплатеното възнаграждение на процесуалния представител с ориентировъчните такива за сходен труд по приложимата по аналогия Наредба за възнагражденията за адвокатска работа, съдът намира че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а обичайно за този род дела. Същото покрива критериите на справедливост и обоснованост по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата и съответства на действително оказаната на жалбоподателя правна помощ във вид на процесуално представителство. Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1, 95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитива на настоящето решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът