Решение № 3215 от 30.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10342/2023 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №10342/23 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „И.И.“ ООД ЕИК •••• от гр.София срещу решение №9601 от 06.06.2023 г по гр.дело №8646/22 г на СРС, 78 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.265 ал.1 т.3 ЗЗД на „Б.Б.“ ЕООД ЕИК •••• гр.София сумата от 8837, 40 лева намаление на цената по договор за покупка №2105/16.07.2021 г на следните стоки /които не са описани в решението на СРС/: Работна маса островна с 2 долни рафта неръждаема Стенен рафт 2 нива, неръждаем Moд DRD314 Работна маса с борд и рафт, неръждаема Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD312 Работна маса с 2 долни рафта, неръждаема Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD312 Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD310 Работна маса с 2 долни рафта неръждаема База за 1/1 л.70, неръждаема с долен рафт Работна маса с два долни рафта, неръждаема Работна маса с 2 долни рафта, неръждаема Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD310 Работна маса с борд дебелина 2 см за подплатов монтаж на хладилник неръждаваема Работна маса с борд и рафт с 2 мифки 40x40x25 с две врати пред мивките без бат.и сифон Работна маса с борд и рафт с 1 мивка 40x40x25 с една врата под мивка, неръждаваем без батерия и сифони Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD314, 2 броя Работна маса с борд- заден и десен 2 долни Рафта, неръждаема Работна маса с борд-заден и десен с 2 долни рафта, неръждаема Работна маса с борд с 1 мивка, 60x50x30 и 1 мивка с 50x50x30 с две врати пред мивката без батерия и сифони Работна маса с борд- заден и десен с2 долни рафта неръждаваема Работна маса островна с 2 долни рафта неръж Работна маса с борд и рафт с 1 мивка 35x40x20 с една врата пред мивка, неръжд без батерия и сифони Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD314 Работна маса с борд и частични 2 рафта - в ляво с място с подплатов хладилник - в дясно Работна маса с борд - заден и ляв с 2 долни Равта, неръждаема Стенен рафт с 2 нива, DRD314 Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD318 Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD305 Стенен рафт 2 нива, неръждаем Мод DRD308 Изработка и поставяне на допълнителни странични бленди, странично от мивките неръждаваема стомана 8 броя; ведно със законната лихва от 18.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата; отхвърлени са насрещните искове на въззивника да се осъди „Б.Б.“ ЕООД ЕИК •••• гр.София да му заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 6700, 68 лева неизплатена сума за доставка и монтаж на кухненско оборудване и обзавеждане по данъчна фактура №1000103828 от 04.01.2022 г и сумата от 1480, 70 лева неустойка за забава на плащането по договор за покупка №2105/16.07.2021 г за периода 21.09.2021 г – 28.04.2022 г, ведно със законната лихва върху сумите от 29.04.2022 г до окончателното им заплащане; както и въззивникът е осъден да заплати на „Б.Б.“ ЕООД сумата от 3817 лева разноски пред СРС. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Между страните е налице договор за продажба, а не договор за изработка, което е видно от заглавието и текста на договора. Оборудването и обзавеждането да приети от купувача без забележки, поради което е приложима презумцията по чл.194 ал.1 ЗЗД. Не е предявен иск на основание гаранционна отговорност. За вещи на стойност 5751, 60 лева няма некачествено изпълнение, защото не са част от договора. Искът е погасен по давност, защото продадените вещи са предадени на 19.07.2021 г, а исковата молба е подадена на 21.02.2022 г т.е. извън 6- месечния срок по чл.195 ЗЗД. Според първата СТЕ приета от СРС са изброени 9 /девет/ вещи с корозионни процеси, а количка за 6 тави и образец 330-3 не са предмет на исковата молба т.е. СТЕ има констатации само за 8 /осем/ броя вещи, докато процесните вещи са 23 броя по договор и 10 броя допълнително поръчани. Според първата СТЕ приета от СРС вещите с корозия са на стойност 4581 лева и ако се дължи половината от нея, то се дължат 2290, 50 лева, а не 8837, 40 лева. Не е ясно защо СРС приема, че вещите са негодни и трябва да се върне половината от цената им, след като СТЕ счита, че има степен на корозия от 29, 29 %. За голяма част от вещите стилажи и рафтове няма данни да са с недостатъци, а вещите продължават да се ползват от купувача. Според СТЕ на вещото лице Вяра Д. степента на корозия на отделните вещи е различна, но е по-скоро слаба и с повърхностни питинги. Намаляването на цената трябва да стане с необходимите за отстраняване на недостатъка разходи или с обезценка на изработеното ако недостатъците не подлежат на отстраняване. Не трябва да се присъжда намаляването на цената с ДДС, защото ДДС може да се връща само от държавата. Не трябва да се кредитира първата СТЕ, защото вещото лице А. П. е със специалност „Пътно строителство“, ползвал е протоколи за изпитвания от вещото лице В.Д., но ги интерпретира неправилно. Въпреки това и според първата СТЕ по част от вещите има резки от механично въздействие или надрана повърхност, както и има данни за нарушаване на инструкцията за ползване. Според вещото лице П. има съответствие на метала с изискванията за стомана AISI 304, а цялото оборудване е изработено с един и същ материал. Защо тогава част от оборудването е с корозия, а друга част – не. Втората СТЕ на вещото лице Д. е посочила методите си на изследване, вещото лице е служител на акредитирана лаборатория и единственото компетентно вещо лице, докато третата СТЕ е неясна и некомпетентна. Причина за корозията е неправилното почистване и поддържане на оборудването от купувача. Ищецът не е оспорил повторната СТЕ, а е поискал допълнителна задача за изготвяне на химичен анализ на метала, но вещото лице Ф. не е взело проба от плотовете и не е извършил химически анализ за причините за корозията. Вместо това Ф. само е огледал две маси от оборудването и без аргументи е посочил, че причината за корозията са хлоридите от обработваните храни. СРС не е допуснал на вещото лице Ф. да се зададат редица въпроси за агресивни вещества в храните. Вещото лице Ф. пред съда се разграничава от заключението си, твърди се некачествена стомана, но няма изпитване от вещото лице в този смисъл. Не става ясно как съставът на ламарината съответства, но тя е с ниско качество. При наличните СТЕ изводите на СРС са произволни и необосновани. Неправилно първоинстанционният съд не е допуснал издаване на съдебно удостоверение до БАБХ и СТЕ от специалист по технология на храните относно това дали ламарината е подходяща за хранително-вкусовата промишленост. Незаконосъобразно не е уважен насрещния иск, защото и при изработено с недостатъци се дължи неговата цена, а поръчващия има съответните права по ЗЗД. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Налице е договор за изработка на кухненско оборудване. Стоманата на оборудването е некачествена и не може да се ползва за приготвяне на храна. Част от цената не е платена, защото оборудването е некачествено, което се е установило по-късно при ползването му. Възражението за давност е неоснователно, защото многократно са предявявани претенции към въззивника. Всички вещи са изготвени с една и съща ламарина и имат едни и същи недостатъци.Част от плотовете се ползват за обикновени рафтове, защото за друго не стават, а масите за производство вече са други. Стойността на некачествената стока правилно е намалена с 50 %, защото корозията е близо 30 % и ползването им е само като обикновени рафтове. Вещото лице Д. е работила с парчета метал, които не са част от процесните стоки и не е огледала лично последните. Инструкцията за почистване на плотовете не е била предоставена на въззиваемата страна. ДДС трябва да се търси от ответника, а не от държавата. Предмет на делото е химичния състав на ламарината, а не този на произвежданите храни, като доказателствените искания на въззивника са неоснователни.Заключението на вещото лице Ф. е обосновано. Въззивният съд няма правомощия да поправя протокол на първата инстанция. Доказателствените искания във въззивната жалба са неотносими, преклудирани и неоснователни. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.06.2023 г и е обжалвано в срок на 10.07.2023 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Във всички случаи съдът е длъжен служебно да даде правна квалификация на предявените искове. За да уважи иска за намаление на цената СРС е приел, че страните са подписали договор за покупка №2105/16.07.2021 г на стойност 35 203, 68 лева, но реално са договорени и предоставени стоки на стойност 38 200, 68 лева, от които са платени от „Б.Б.“ ЕООД 31 500 лева. Доставката е била извършена до 20.09.2021 г, а оборудването с корозирали плотове според ищеца възлиза на 17 674, 80 лева. В този смисъл са и показанията на св.Т.. Според СРС първоначалната СТЕ установява, че процесните плотове и рафтове са корозирали, а причината за корозията са заваръчните шевове и механично въздействие върху повърхността на стоманата, като има и по-подходящи видове стомана за приложение в хранителната промишленост. Част от спорните вещи не са изработени от стоманата според сертификатите. Според СРС повторната СТЕ посочва, че причина за корозията е измиването на плотовете и стелажите с неподходящи почистващи препарати.Третата СТЕ твърди, че причина за корозията е некачествената стомана – не по състав, а като изработка. Спектралният анализ е недостатъчен за установяване качеството на ламарината. Корозията се дължи и на контакт с храна при производството. Първоинстанционният съд е възприел заключението на третата СТЕ за причините за корозията – некачествена стомана, а не неподходящо почистване. Корозия има и по места, които не предполагат почистване. Според СРС ответникът не е положил грижата на добрия търговец и не е работил с достатъчно качествена стомана /ламарина/. Масите са изцяло негодни за употреба в хранително-вкусовата промишленост, но могат да се ползват за други цели, поради което основният иск е основателен. Според СРС насрещните искове са неоснователни, защото не е доказано, че изпълнителят е изправна страна по договора, за да претендира възнаграждение и неустойка за забава. От фактическа страна настоящият съд счита за установено следното: Исковата молба се твърди, че част от доставените работни маси и рафтове по договор за покупка №2105/16.07.2021 г са негодни за предназначението им – постоянно корозират – поради което ответникът трябва да върне възнаграждението за тях. Ищецът представя договор и приложение №1 към него с описание на стоката по договора и срок за доставката й, фактури и данни за плащания. В исковата молба се твърди, че стоката е предадена м.08.2021 г. Ищецът представя приемо- предавателна разписка от 18.08.2021 г за работна маса с борд и 2 частични рафта; и за работна маса с борд и два рафта. Ищецът представя приемо-предавателна разписка от 20.09.2021 г за количка за тави и шкаф на колела. Ищецът представя имейли от 27.10.2021 г и от 23.11.2021 г за констатирана корозия по доставените продукти. Иска се намаляване на цената на дефектните продукти. В насрещен иск „И.И.“ ООД твърди, че след сключване на договора допълнително са доставени стелажи за хладилни камери за 3294 лева с ДДС, а общо доставената стока е за 38 200, 68 лева. От тях са платени 31 500 лева и остават да се дължат 6700, 68 лева. Дължи се и неустойка от 1480, 70 лева за неплащане в срок на цената по договора за периода 21.09.2021 г – 28.04.2022 г, ведно със законната лихва от 29.04.2022 г до окончателното заплащане на сумите. „И.И.“ ООД представя оферта за ресторантско и барово оборудване за стоки на стойност 35 238, 78 лева, проформа фактури, фактура, приемо-предавателни разписки от 19.07.2021 г, приемо-предавателна разписка от 12.08.2021 г, приемо-предавателна разписка от 18.08.2021 г, приемо-предавателна разписка от 20.08.2021 г, приемо-предавателна разписка от 24.08.2021 г, приемо-предавателна разписка от 14.09.2021 г, приемо-предавателна разписка от 20.09.2021 г. В отговора на исковата молба „И.И.“ ООД счита, че основаният иск е с правно основание чл.195 ЗЗД /отговорност на продавача за недостатъци /. Твърди, че работните плотове, рафтове и стелажи са изработени от качествена стомана със съответните сертификати. Прави възражение за давност и за прилагане на презумцията по чл.194 ал.1 ЗЗД. Давностният срок по чл.197 ЗЗД е 6-месечен, а процесните вещи са приети от ищеца на 19.07.2021 г. Соченото оцветяване не съставлява съществен недостатък. Причина за корозията е третиране на стоката с почистващи препарати с агресивни съставки, като не са спазени препоръките на продавача. С имейли от 06.10.2021 г и от 13.10.2021 г продавачът е предложил да си вземе обратно вещите, но купувачът не се съгласил.Част от доставките не са обхванати от договора и гаранционната отговорност, ако такава се претендира. Ищецът не е заплатил дължимите суми за доставката. Ответникът представя Инструкция за почистване на плотове от неръждаема стомана, според която има ограничения с какви препарати може да се почистват плотовете /особено хлор, киселини, абразиви и др./. Няма данни инструкцията да е била предоставена на ищеца. Ответникът представя свои имейли от 06.10.2021 г и от 13.10.2021 г, с които предлага да си вземе обратно вещите. Няма данни същите да са върнати от ищеца. Ответникът представя свой имейл от 27.10.2021 г, в който отново предлага да си върне спорните стоки и твърди, че уредите не са почиствани правилно. Ответникът представя свой имейл от 07.09.2021 г, в който изпраща инструкции за работа и сертификати за машините. В отговор на насрещен иск „Б.Б.“ ЕООД твърди, че доставената стока от „И.И.“ ООД е била дефектна и неработеща. Според изслушаната по делото СТЕ на вещото лице А. П. доставените и монтирани рафтове и плотове са изработени от неръждаема стомана. По тях се установяват корозионни питинги и корозионни продукти, а степента на корозионно поражение е 29, 29 %. Това съкращава срока за ползване на продуктите и налага допълнителна и по-скъпа поддръжка. Причина за корозията са заваръчни шевове и нарушена структура на повърхността от механично въздействие. Механичното въздействие може да е по време на изработка, превоз или по време на експлоатация. Част от вещите се ползват от ищеца, а друга част не се ползват. Вещото лице А. П. е приложил към заключението си два броя протоколи за изпитване на акредитирана лаборатория изготвени от доц. д-р В.Д., като предмет са били девет броя маси за приготвяне на храна и плот на работна маса №3. В о.с.з на 06.10.2022 г вещото лице П. уточнява, че стомана 304 има различни разновидности.Пробата за стомана е взета само от една вещ. Ако стоманата се почиства по неправилен начин може да се повреди, но не и при обикновено почистване. Според приетата пред СРС ССЕ на вещото лице В. П.а ищецът не е доплатил на ответника 6700 лв /38 200, 68 лева – 31 500 лева/. Неустойката за забава за периода 21.09.2021 г – 29.04.2022 г е в размер на 1467, 45 лева. С молба от 07.11.2022 г ответникът твърди, че пробата от метала не е взета в негово присъствие и иска ако се взема нова проба това да стане в негово присъствие. С молба от 09.11.2022 г ищецът възразява да се взема проба от оборудването, защото така то ще бъде повредено. Ответникът представя на 17.11.2022 г електронна кореспонденция между страните във връзка с констатирана корозия по процесните стоки. В нея ответникът твърди, че причина за корозията е неправилно почистване на оборудването. Според разпитания пред СРС свидетел А.З. ищецът произвеждал тестени изделия и готвени храни. Една седмица след доставката на металните плотове върху тях избила ръжда. Миели плотовете с вода и „Зайнокс“, но ръждата избивала по плотовете. Спрели да ползват плотовете заради ръждата. Върху плотовете не се ползвали метални уреди, а само пластмасови. Ръждата избивала навсякъде, а не върху драскотини или по заварките. Според разпитания пред СРС свидетел М.Т., плотовете били изработени от неръждаема ламарина и за тях не е имало оплаквания от други клиенти. Т. отишъл в обекта на ищеца и там имало кафяви петна върху плотовете, а не ръжда.Според Т. петната били от неправилно почистване с препарат или абразиви, но не от ръжда. Според разпитания пред СРС свидетел Т.Д., нейната фирма продавала от ламарината за процесните плотове. Не са имали рекламации за ламарината, а същата е сертифицирана. Според приетата пред СРС СТЕ на вещото лице доц.д-р В.Д. от Институт по металознание, съоръжения и технологии към БАН, същата е посетила обектите на ищеца и е извършила оглед на кухненските маси и шкафове. Материалът, от който са изработени плотовете и рафтовете е неръждаема стомана. Степента на корозионните увреждания на плотовете и рафтовете е различна – от единични питинги, до ивици от корозия и отложени корозионни продукти. На места има следи от надраскване или друго механично въздействие. Не е допустимо по повърхности за приготвяне на храна да има корозия. Не може да се твърди, че корозията е следствие на некачествено изпълнение на изделията. Причина за корозията са механични въздействия и химично въздействие от химически препарати, както и химично въздействие върху заваръчния шев. Белите петна най-вероятно са от взаимодействие на метала с почистващи препарати съдържащи хлориди. При огледа в склада във в.з.Драгалевци се установяват лошо почистени маси и шкафове с отлагания на мазнини. В о.с.з на 21.02.2023 г вещото лице Д. уточнява, че причина за ръждясването на масите не са заварките, а неправилното им почистване с абразиви и с препарати съдържащи хлориди, без след това да има измиване с вода и подсушаване. Според приетата пред СРС СТЕ на вещото лице доц.д-р Л. Ф., не всички неръждаеми стомани са подходящи за хранителната индустрия. В случая използваната стомана от ответника не е била подходяща за целите на ищеца. В о.с.з на 09.05.2023 г вещото лице Ф. уточнява, че причина за процесната корозия са хлоридите, които се съдържат в храните. Процесната ламарина е била некачествена – има съответния състав, но не е качествено изработена и има лош микроструктурен състав. Корозията може да е причинена от почистващи препарати или от хлориди в кайма, сирене, салам и пр. Решението на СРС е неправилно поради липса на надлежен съдебен диспозитив и неправилна правна квалификация. Незаконосъобразно в диспозитива на СРС не са описани стоките, по повод на които се води делото /те са част от всички продадени стоки/, съответният договор и предметът на насрещните искове. Също неправилно първоинстанционният съд е счел, че страните са били обвързани с договор за изработка. Видно от процесния договор за покупка №2105/16.07.2021 г, същият е такъв за продажба, като задължението на лицето с характерната престация /ответникът „И.И.“ ООД/ е да достави и монтира оборудване съгласно приложение №1. Действително, има данни, че част от процесното оборудване преди това е изработено с материали и средства на ответника, но това не е визирано в договора и не е негов предмет. Страните не е включили в договора уговорки във връзка с изработката на стоката, а само такива за прехвърляне на собствеността върху готовата продукция, респ.за заплащането и монтажа й. Задълженията свързани с монтажа на оборудването са съпътстващи и не променят същината на договора, като цената на монтажа е включена в цената на стоката. Липсват и не са доказани по делото други данни, които биха квалифицирали договора като такъв за изработка, а не продажба напр. наличието на предоставен проект от страна на купувача или други конкретни изисквания към оборудването и/или към начина на производството му от страна на купувача. Страните са посочили в приложението по-голямата част от стоката с индекси на съответните модели/модификации, от което може да се заключи, че това са стандартно налични и продавани модели, който се изработват и след това продават, а не са нестандартно оборудване, което се изработва само „по поръчка“. За част от стоката са посочени имена на други фирми и производители т.е.вероятно въобще не се произвеждат от ответника, а само се доставят като част от кухненско оборудване. Следователно правната квалификация на основания иск не е по чл.265 ал.1 пр.3 ЗЗД за намаляване на възнаграждението, а по чл.318 ТЗ във вр.чл.195 ал.1 пр.3 ЗЗД за намаляване на цената на продадените вещи поради скрити недостатъци. Предявеният иск не е с основание гаранционна отговорност и такава не трябва да се обсъжда по делото. Доколкото страните са договорили продажба на стоки по приложение /списък/ и безспорно са извършили промени във вида и стойността на стоките, трябва да се приеме, че за цялата доставка е валиден процесния договор. Други договорености не са постигнати и това се условията, по които има съгласие. По основният спорен въпрос по делото – дали върху процесните вещи са налице недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление – настоящият съд приема следното. В случая става въпрос за търговска продажба на професионално кухненско оборудване. Дължимата грижа на продавача е тази на добрия търговец / чл.302 ТЗ /, като продавачът е бил запознат, че купувачът ще ползва оборудването за обработка и производство на храна. Продавачът не е изправна страна по договора. Не е приложима презумцията по чл.194 ал.1 ЗЗД, защото недостатъците не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед, а след откриването им купувачът-ищец е уведомил за тях продавача-ответник. Има данни според заключението на вещото лице Ф., че използваната в процесните плотове/работни маси и рафтове ламарина не е достатъчно качествена и не отговаря на нуждите на ищеца за повишена устойчивост. От друга страна, няма данни, че продавачът е предоставил на купувача представената по делото Инструкция за почистване на плотове от неръждаема стомана, според която има ограничения с какви препарати може да се почистват плотовете /особено хлор, киселини, абразиви и др./. След като не е уведомен от продавача, че трябва да бъде особено внимателен при почистване и поддържане на оборудването, то евентуално неправилно почистване на същото не може да се вмени във вина на купувача. Отделно, трябва да се разграничи наличието на хлориди като готварска сол /натриев хлорид/ в хранителни продукти, с други химически съединения хлориди, които се съдържат в почистващи препарати и са очевидно по-агресивни към ламарината на работните маси и рафтове. Продавачът не би следвало да продава продукти за работа в хранителната индустрия, които се увреждат – както в случая - в много кратки срокове при работа с хранителни продукти. За почистващите препарати продавачът трябва подробно да информира купувачите най-късно при предаване на стоката, които са допустими и кои не, и въобще как трябва да се поддържа оборудването. В случая това не е сторено и отговорността е на ответника. Като краен резултат принципно правилно СРС е счел, че цената на процесното оборудване трябва да бъде намалена наполовина. При данни за постоянна и прогресираща корозия различното проявление при различните стоки се дължи на различната степен и вид на ползване, но страните не спорят, че цялото оборудване е изработено от една и съща ламарина. Доставеното оборудването е на практика неизползваемо за преките нужди на ищеца, а ответникът не е успял да отстрани недостатъците му. Следователно основният иск е доказан по основание и съдът има право при липса на други относими доказателства в тази насока да определи размера му по реда на чл.162 ГПК. Ищецът все пак е предпочел да запази оборудването, поради което и дължи половината от цената му. ДДС е елемент от крайната цена по процесния договор, поради което се дължи, съответно се намалява, цената с включен в нея ДДС. При принципна основателност на основният иск трябва да се разгледа възражението за погасителна давност по чл.197 ал.1 ЗЗД, който съобразно чл.197 ал.2 ЗЗД тече от предаването на съответните вещи. В случая исковата молба е подадена на 18.02.2022 г. Според приетата пред настоящия съд допълнителната ССЕ на вещото лице Т. М. с приемо- предавателна разписка от 19.07.2021 г са предадени процесни 23 позиции от кухненското оборудване, като не е посочено кои са лицата подписали за „предал“ и „приел“. С приемо- предавателна разписка от 12.08.2021 г са предадени стоки по допълнителни поръчки с №3, 4, 5. С приемо-предавателна разписка от 18.08.2021 г са предадени стоки по допълнителни поръчки с №1, 2. С приемо-предавателна разписка от 20.08.2021 г е предадена стока по допълнителни поръчки с №6. Приемо-предавателните разписки не са предмет на счетоводните записвания на. Ищецът „Б.Б.“ ООД е осчетоводил първите три фактури на ответника за процесните стоки и е извършил плащания по тях за 31 500 лева. Няма данни осчетоводяване и за плащане от ищеца по окончателна фактура №1000103828 от 04.01.2022 г на стойност 6700 лева. Кухненското оборудване не е заведено от ищеца като основно средство. От настоящия съд са приети като писмени доказателства писмо от 05.05.2023 г на БАБХ, доклад от Т.Р.Г., писмо на М. ко ООД, информация от сайта на производител на стомана и информация от Уикипедия относно хлоридите. Същите са неотносими към предмета на делото, като твърде общи и без необходимата конкретика, а в производството са събрани няколко на брой експертизи именно за процесните вещи. Според приетата пред настоящия съд съдебно-графическа експертиза на вещото лице Л. Г. подписът под „Приел“ в приемо-предавателна разписка от 19.07.2021 г е положен от В.В.Й. / констатира се от съда, че същият е управител на ищеца-купувач/. Подписът под „Приел“ в приемо-предавателна разписка от 12.08.2021 г е положен от Р.И.А.. Според представени от въззивника писма от НАП, Р.И.А. не е имал сключен трудов договор с „Б.Б.“ ООД пред месеците юли-август 2021 г, но е имал трудов договор за предходен период. В исковата молба се признава, че ищецът е получил оборудването през месец август 2021 г. При тези данни настоящият съд счита, че стоките са предадени така както е посочено в приемо-предавателните разписки. Това обаче в случая е без значение, защото е неприложим краткия давностен шестмесечен срок по чл.197 ал.1 изр.1 ГПК. Налице е хипотезата на чл.197 ал.1 изр.2 ГПК, защото продавачът като търговец-професионалист със завишени изисквания към дължимата от него грижа е знаел или би следвало да знае, че не трябва да продава оборудване за работа в хранителната индустрия, което лесно се уврежда, особено без съответната инструкция за почистване и поддържане. Продавачът е трябвало да се ползва ламарина или друг материал с възможно най-високо качество, предназначен за ежедневна работа и в агресивна среда. Отделно продавачът е знаел и е следвало да снабди купувача с надлежна инструкция за допустимите при почистване на оборудването препарати, както и за самия начин, по който да се извършва почистването. Следователно в случая е приложим 3-годишния срок по чл.197 ал.1 изр.2 ГПК. Основният иск не е погасен по давност и се явява доказан по основание и размер. Неоснователни са насрещните искове за 6700, 68 лева неизплатена сума за доставка и монтаж на кухненско оборудване и за сумата от 1480, 70 лева неустойка за забава на плащането по договор за покупка №2105/16.07.2021 г за периода 21.09.2021 г – 28.04.2022 г. Купувачът е дължал половината от уговорената цена от 38 200, 68 лева, а е извършил плащания от 31 500 лева. Липсва забава по отношение на плащанията, за да се дължи претендираната също с насрещен иск неустойка за забава. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да се отмени и с надлежен съдебен диспозитив да се уважи основния иск и да се отхвърлят насрещните искове при законосъобразна правна квалификация. Разноски пред СРС и СГС се дължат от ответника. Водим от горното, СЪДЪТ