РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова Членове: Татяна Хр., Костадинова Елисавета, Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500486 по описа за 2022 година Адвокат Г. Д., в качеството му на особен представител на З. В. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••••••••••••••• обжалва Решение № 504 от 07.07.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че З. В. С. дължи и следва да заплати на "УниКредит Булбанк" АД произтичащата от Договор № •••••••••••••••••• за кредитна карта за физически лица от 09.08.2016 г., сума в размер 455, 73 лв. - главница за периода 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението, за която сума в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 66/2021 г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който не бил съобразил императивната разпоредба на чл. 235, чл. 236 и чл.7, ал. 1 ГПК, тъй като не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Подчертава се, че районният съд не е изпълнил процедурата, предвидена в чл. 47 и чл. 48 от ГПК, тъй като не съобразил съдържащите се в делото данни, че ответницата живее и работи във ФРГ, като се изразява становище, че правото на защита на ответницата било нарушено и исковата молба следвало да бъде оставена без движение. Бланкетно се твърди, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил необосновано решение, тъй като не се бил съобразил с представените по делото доказателства и е нарушил логическите правила при интерпретиране на фактите.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за сумата 455, 73 лв., представляваща главница за периода от 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Уникредит Булбанк“ АД чрез пълномощника адв. Д.Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват твърденията в нея, а първоинстанционното решение се приема за правилно и законосъобразно. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски във въззивното производство.

КнОС приема, че въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство (надлежен представител), насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим. Кюстендилският окръжен, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не се представиха нови доказателства, които да я променят, поради което в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред районен съд по реда на чл. 422 от ГПК са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД, и чл. 430, ал. 2, във вр. с чл. 86 от ЗЗД: за сумата 455, 73 лева дължима главница по ползван банков кредит съгласно сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и З. В. С. договор за кредитна карта на физически лица •••••••••••••• от 09.08.2016г., 80, 35 лева наказателна лихва за просрочена главница, дължима за периода от 26.04.2019г. до 17.01.2021г., 72, 00 лева разноски за уведомяване, ведно и със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (15.01.2022г.) до окончателното изплащане.

Районен съд е уважил иска за сумата 455, 73 лева дължима главница по ползван банков кредит съгласно сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и З. В. С. договор за кредитна карта на физически лица •••••••••••••• от 09.08.2016г и е отхвърлил иска за сумата 80, 35 лв. наказателна лихва за просрочена главница за периода 26.04.2019 г. до 17.01.2021 г., както и сумата от 72 лв. - разноски за уведомяване.

Решението се обжалва само в установителната част. В отхвърлителната е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият състав на окръжен съд счита, че решението е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите изложени от Районен съд- Кюстендил, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцовото дружество срещу ответника З. С. иск с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Окръжен съд намира, че доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във тази връзка, следва да се добави и следното:

Във въззивната жалба се твърди, че решаващият съд не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 235 от ГПК, чл. 236 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК като не е обсъдил в съвкупност всички представени и събрани по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка следва да се посочи следното:

В чл. 7 от ГПК – принципа на служебното начало, е вменено задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, а именно да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

Съгласно чл. 235 от ГПК съдът основава решението си като обсъжда всички доказателства по делото, доводите на страните и извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Предвид горното, въззивният състав на съда счита, че първоинстанционният съд е извършил всички необходими действия, залегнали в установения процесуален ред. В доклада правилно е разпредил доказателствената тежест, разграничил е спорните факти от безспорните, приел е допустимите и относими към делото доказателства. Районният съд също така е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, квалифицирал е точно искането и е приложил точно правните норми, както и се е произнесъл по заявения петитум. Следователно не са налице нарушения на нормата на чл. 7 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на чл.235 и чл. 236 от ГПК. В него се съдържат фактически и правни изводи по съществото на спора, както съдът се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с исковата молба и с отговора. Извършена е преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и са обсъдени всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти. Извършена е цялостна преценка на събраните по делото доказателства, същият е анализиран и в съответствие със закона е постановено решението. Следователно не е налице нарушение на чл.235 и чл. 236 от ГПК Неоснователно е и твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ГПК.

Окръжен съд, изпълнявайки отново процедурата по чл. 47 от ГПК също е установил, че ответницата не може да бъде намерена на посочения по делото адрес, както и че не е намерено лице, което да получи призовката с довода, че адресатът е в чужбина и никой не знае адреса. В тази връзка се приема, че З. С. е надлежно представлявана от нейния особен представител.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемото дружество се дължат сторените във въззивното производство разноски, които са в размер на 200 лв. възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд