Решение № 216 от 5.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 69/2023 г.

Производството е по чл. 196 от ГПК /отм./ Постъпила е въззивна жалба от „Рони М – 91“ ЕООД, ЕИК 040120559, чрез адв. К., против решение № 260 552/ 19.08.2022 г. по т. д. № 581/ 2004 г. на СГС, ТО, 4 състав, с което е разрешено на основание чл. 80 ЗЗД на Сдружение „Съюз на слепите в България“, ЕИК 000703155 да извърши за сметка на „Рони М - 91“ ЕООД, при спазване н а нормативно установените изисквания и процедури всички фактически действия по изпълнение на строителни работи по разрешение за строеж N 99/01.02.2001 г. на главния архитект на София, които са необходими за завършване и въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на седем етажната сграда, находяща се в гр.София, ул. „Хан Аспарух“ № 17, УПИ VIII-9, кв.353, по плана на гр.София, м.“Центъра“, с площ от 606 кв.м., с разгърната застроена площ на сградата от 2771 кв.м. по нот.акт, и с разгърната застроена площ от 2882 кв.м. по одобрен на 19.01.2001 г. от СО Дирекция „Архитектура и градоустройство“ архитектурен проект и по одобрен на 22.05.2002 г. архитектурен проект „Частична преработка на „Жилищно-административна сграда“ за обект ул.“Хан Аспарух“ N 17, гр.София, „Центъра“, кв.353, УПИ VIII-9, които са предмет на задължения по договор за изработка, обективиран в нот.акт N 198, том I, рег. 11932, дело N 261/1999 г. на нотариус Б. Я., район на действие - СРС, към който е сключено допълнително споразумение от 01.03.2000 г. с приложен „График за строителство на обект ул.“Аспарух“ № 17 и е осъден ответникът „Рони М“ 91“ ЕООД, да плати предварително на Сдружение „Съюз на слепите в България“, сумата в размер на 857 024 лв., която е нужна за извършване на действията, ведно със законната лихва от 06.04.2004 г. до окончателното плащане. Въззивникът твърди, че решението е недопустимо, а по същество неправилно, поради което следва да бъде обезсилено, респективно, отменено. Твърди, че по делото ищецът не е представил протокол за строителна линия и ниво, издаден с участието на ответника, за да може да се установи, че от тази дата нататък до датата 30.08.2011 г. е изтекъл предвидения в нотариалния акт 18 месеца за завършване на строителството на сградата. Същевременно, такъв протокол никога не бил издаван за ответника, поради неправомерното поведение на ищеца, като собственик на имота и това обстоятелство било констатирано в заповед № 193/ 01.11.2001 г. на РДНСК издадена на основание констативен акт № 21/ 26.09.2001 г. и заповед № ДК23-86/ 19.09.2008 г. Поддържа становище, че постановеното с диспозитива на обжалваното решение, разрешаване на ищеца да извърши всички фактически действия, които са необходими за завършване и въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на сградата противоречи на петитума на предявения иск, който съобразно уточнителната молба от 26.08.2016 г. включвал изрично посочени, конкретни СМР. Освен това, намира, че не може да бъде разрешено завършването на строеж, който е със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и спрян със заповед № ДК 23-86 от 19.09.2008 г. на РДНСК, поради установени нарушения. Излага разбирането, че упълномощаването на кредитора да извърши определено действие от името и за сметка на длъжника е допустимо само в хипотезата на чл. 420 ГПК /отм./, която намирала приложение само при влязло в сила осъдително решение, каквото в случая не било налице. Въззиваемата страна „Съюз на слепите в България“, чрез адв. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Навежда, че сключения между страните договор задължава ответника да извърши СМР до акт 16 включително, при краен срок на извършването им 30.08.2001 г., но до тази дата, както и към настоящия момент, обекта бил изпълнен само до груб строеж. Затова в съответствие с чл. 80, ал. 1 ЗЗД когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, както е по делото, изправната страна имала право да иска, да й бъде разрешено да извърши това действие за сметка на длъжника. Оспорва доводите, че за състоянието на строежа, отговорност носи възложителя, като твърди, че констатациите в заповед № 193/ 01.11.2001 г. на РДНСК и заповед № ДК -23-86/19.09.2008 г. на РДНСК съдържат нарушения, в т. ч. изпълняване на строеж без протокол за открИ.е на строителна площадка изцяло по вина на ответното дружество. Противопоставя се на изнесеното в жалбата, че решението не съответства на петитума на предявения иск, като сочи, че с молба с вх. № 110867/ 26.08.2016 г., подадена в изпълнение на разпореждане № 21312/ 29.07.2016 г. по делото, ищецът е конкретизирал СМР, които са предмет на договора, но не са извършени от ответника и за които следва да бъде овластен. Третите лица помагачи И. И. Д., Е. Т. Б. – Д., Т. И. Д., ЕТ „Венера филм“ – В. П., оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено. Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 197 от ГПК /отм./ от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът като обсъди доводите на страните, преценени съвкупно с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения по делото нот.акт N 198, том I, дело N 261/1999 г., между страните е сключен договор, според който, ищецът в качеството на собственик учредява в полза на ответника право на строеж върху УПИ VIII- 9, кв.353, с площ от 606 кв.м., находящ се в гр.С., ул.“Хан Аспарух“ N 17, срещу насрещното задължение на ответника, да построи в имота до степен, годна за ползване, седеметажна сграда с два входа, мазета и подземни гаражи със застроена площ от 2 771 кв.м. От тази сграда, ищецът запазва право на собственост върху офис N 1 на първи етаж с площ от 328, 50 кв.м., офис N 2 на втори етаж с площ от 328, 50 кв.м., склад на сутеренен етаж с площ от 69, 50 кв.м., фоайе на партерен етаж с площ от 31, 50 кв.м., гараж N 1 и гараж N 2 на сутеренен етаж, заедно с 33 % ид.части от абонатната станция. Според договореното, всички останали обекти от сградата, ще бъдат собственост на ответника. С допълнително споразумение от 01.03.2000 г. към нотариалния акт, страните са договорили график за строителството на обект ул.“Аспарух“ № 17, до завършването му до 30.08.2021 г. с акт 16 за сградата. Като доказателство по делото е приет и проект за жилищно- административна сграда на ул.“Хан Аспарух“ N 17. Според заключението на СТЕ, депозирано на 28.02.2005 г., сградата е изпълнена до етап „груб строеж“ /с покрив/. Стойността на неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на 263 757 лв., а неизпълнените работи за обектите, които се полагат на ищеца, възлизат на 76 919 лв. Според заключението на тройната СТЕ, депозирано на 03.06.2005 г., стойността на неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на 359 807 лв., а неизпълнените работи за обектите, които се полагат на ищеца, възлизат на 90 533 лв. Според заключението на СТЕ, депозирано на 07.03.2007 г., окачената фасада на процесната сграда е изпълнена изцяло; монтирани са касите на интериорните врати, не е монтирана входна врата на офиса на първи етаж; изпълнени са общите ВиК проводи, но вътрешна водопроводна инсталация не е изпълнена и не са монтирани санитария и водопроводни кранове; изпълнени са циментови замазки; не са монтирани парапети по стълбищата; монтирани са външни парапети на балкони на офиса и на терасите в подпокривната част; завършена е вертикална планировка. Според заключението на СТЕ, депозирано на 09.03.2010 г., неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на стойност 436 020 лв., а неизпълнените работи за обекти на ищеца, възлизат на 128 302 лв. Според заключението на СТЕ, депозирано на 22.11.2021 г., към датата на изготвянето му, неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на 684 742 лв., а неизпълнените работи, които са за обекти на ищеца, възлизат на 200 577 лв. Според заключението на тройната СТЕ, депозирано на 11.05.2022 г., към датата на изготвянето му, неизпълнените работи по цялата сграда възлизат на 985 326 лв., а неизпълнените работи, които са за обекти на ищеца, възлизат на 354 930 лв. Според приетото пред въззивната инстанция като доказателство писмо с изх. № СТ – 2123-04-841/05.10.2023 г. на ДНСК до третото лице - помагач И. И. Д., за начало на строежа се счита датата на съставяне на протокол обр. 2 за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. При промяна в инвестиционните намерения по време на строителство, каквато е и хипотезата по делото, с издаденото ново разрешение за строеж № 99/ 01.02.2001 г., не се съставя нов протокол обр. 2. При така установени факти по делото, съдът намира от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗЗД е един от способите за защита на кредиторите при неизпълнение на договорни задължения. Искът по реда на тази разпоредба цели като краен резултат, да се получи овластяване на кредитора от длъжника, да извърши опредЕ. действия, дължими от последния и за негова сметка, като наред с овластяването, кредиторът може да иска и длъжникът да бъде осъден за заплати сумите, необходими за изпълнение на действията. В този смисъл е и установеното с чл. 265, ал. 1 ЗЗД право на възложителя да иска предварително от длъжника разходите, необходими за отстраняване на констатираните недостатъци на възложената работа, Такава е и настоящата хипотеза. Като резултат от иска, кредиторът ССБ се стреми да постигне разрешение да довърши за сметка на ответника, изпълнението на процесната сграда в съответствие със строителните правила и норми, така, че за нея да бъде издаден акт обр. 16 - да бъде годна за ползване. Това право произтича от сключения между страните договор с нотариалния акт от 07.07.1999 г., който освен учреденото право на строеж, включва и договор за изработка, а именно, за построяване на седеметажна сграда с разгъната застроена площ от 2771 кв.м. съобразно визирания при сделката архитектурен проект, до степен на сградата - годна за обитаване. Не се спори, а и от изложеното в нотариалния акт е видно, че ищецът ще бъде собственик само на конкретно посочените обекти в сградата, но това обстоятелство по никакъв начин не променя факта, че възложител на реализирането на сградата по прехвърленото право на строеж е именно ищецът. Отношенията по изграждането на сградата имат облигационен характер и са различни от вещноправните отношения свързани с правото на собственост върху постройката. Страна по облигационното отношение по чл. 266 ЗЗД може да бъде както трето за собствениците на правото на строеж, лице, така и приобретателят на правото на строеж, както е и в случая, с поетото от ответника задължение, вместо заплащане на цена за учреденото му правото на строеж, да извърши самото строителство. Ето защо, независимо че след сключването на договора, ответникът е отчуждил части от прехвърленото му право на строеж, то страни в отношенията относно изпълнението на строително – монтажните работи са ищецът и ответникът, тъй като задължението да се извърши възложената работа е спрямо ищеца - той е възложителят, който не дължи възнаграждение за изпълнението на проекта, защото цената за изпълнението е учреденото в собствения му имот, право на строеж на процесния обект, той е поръчващия и на него следва да бъде предаден резултата от поръчката. Ищецът има интерес от завършване на сградата в пълния обем на одобрения проект, не само като възложител по договора за поръчка, но и като собственик на правото на строеж за част от сградата, защото само по този начин може да реализира правата си върху описаните в нотариалния акт конкретни обекти. Той има интерес от завършване на възложената работа по целия проект, а не на части – касателно обектите, на които е собственик, тъй като преди въвеждането на сградата в експлоатация съобразно нормативно установения ред, същите не могат да бъдат обитавани и не могат да бъдат използвани самостоятелно по предназначение. По изложените съображения, САС намира, че разрешението за овластяване на кредитора следва да бъде за извършване на всички действия до степен на изграждане на сградата съответно на изискванията за издаване на акт обр. 16, а не само до описаните в нотариалния акт обекти, на които ищецът ще стане собственик след построяването на сградата. По тази причина и съдът намира, че изчерпателното изброяване на всички необходими за довършване на строителството фактически действия, няма място в петитума на иска, тъй като индивидуализирането на спорния предмет става с посочването на фактите, от които произтича претендираното с исковата молба субективно право и съдържанието му, в какво се състои, а това е искането на ищеца, да изгради процесната сграда, до степен на завършеност с акт обр. 16. Какви СМР следва да бъдат изпълнени за постигане на тази цел е въпрос на съдебни експертизи и съобразно заключението на тройната СТЕ от 11.05.2022 г., стойността на тези СМР /неизпълнените по проект/ възлиза на сумата от 985 326 лв. От тази сума следва да бъде приспаднато полученото от ищеца обезщетение в размер на 128 302 лв., поради което и дължимата по осъдителната част от искането, сума за довършване на сградата е 857 024 лв. Противопоставимо за интереса по чл. 80 ЗЗД е възражението на ответника, че за неизпълнението на процесното задължение е виновен кредиторът. В случая, доводите за вина на ищеца са свързани с твърдението, че последният не е съдействал на „Рони М – 91“ ООД за издаване на протокол за строителна линия и ниво. По делото обаче, липсват каквито и да било доказателства, свидетелстващи в подкрепа на тезата за вина на ССБ относно забавата на строежа, изграждането му със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, както и за спирането му със заповед № ДК 23-86 от 19.09.2008 г. на РДНСК. В последната е посочено, че с полученото възражение на „Рони М -91“ ЕООД е представен протокол № 32/ 02.10.1996 г. за определяне на строителна линия и ниво на строеж, но на същия не са направени заверки на ниво цокъл и ниво корниз, а това е задължение на строителя, не на възложителя. Според становището на ДНСК от представеното пред САС писмо от 05.10.2023 г., след като за обекта има съставен протокол обр. 2 за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво /№ 32/02.10.1996г./, поради което и промяната в проекта, респективно прехвърлянето на разрешението за строеж на обекта, не налага издаването на нов протокол по посочения нормативен ред. В обобщение, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По направените по делото разноски: При този изход на спора, въззивникът следва да заплати направените от въззивяемия разноски пред САС, но доказателства за сторени такива страната не е представила, поради което и не следва да се присъждат. Водим от горното, съдът,