Решение № 4973 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 683/2026 г.
Административен съд - Варна22.04.2026 г.докладчик Мария Ганева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/19.01.2026г. на Районен съд – Варна , постановено по АНД № 2871/2025 година. Решението не подлежи на обжалване или протестиране. Председател: Членове: �
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на ПМБ Търговище“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] , подадена чрез адв. В. А. при САК , срещу решение № 60/19.01.2026г. по АНД № 2871/2025г. на Районен съд -Варна с искане за неговата отмяна. Релевира се допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че не е субект на нарушението, понеже е получател, а не вносител на отпадъци. Счита, че случаят е маловажен, тъй като неговото закъснение по деклариране е с 1 работен ден. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, но депозира писмено становище с искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация – директорът на РИОСВ-Варна , не се явява, но чрез проц. представител поддържа становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред ВРС е било наказателно постановление /НП/ № 000350-1/24.06.2025г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите -Варна/РИОСВ - Варна/, с което на „ПМБ Търговище“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лв. за нарушение и на основание на чл. 135, ал. 1, т. 1 вр. чл. 48, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ вр. чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информацията за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри /Наредба № 1/2014 г. / Решаващият съд е приел от фактическа страна , че на 09.12.2024г. в РИОСВ-Варна е била предоставена справка от Националния координационен център с вх. № 04-00-8648(А36)/09.12.2024 г. , във връзка с която била извършена проверка на анекс 7 постъпил в РИОСВ - Варна по електронен път на 26.11.2024г. Установено било от документите, че съответният превоз е осъществен на 22.11.2024 г. с предмет отпадъци с код 15 01 02 (пластмасови опаковки) по Европейския каталог и релевантен код В 3011 по Базелска конвенция с вносител " ПМБ Търговище“ ЕООД , за който трансграничен превоз не е бил уведомен компетентния орган в нормативно определения срок - не по-късно от един ден от деня на натоварване . Бил е издаден АУАН на 07.01.2025г.с повдигнато административнонаказателно обвинение по чл. 22, ал.4 от Наредба № 1 за реда и образците по които се предоставя информация за дейност с отпадъци, както и реда за водене на публични регистри. В законоустановения срок било депозирано възражение, съгласно което дружеството не се явява вносител, а получател на отпадъци и не участва в извършването на трансграничен превоз и се навеждали твърдения, че в случая липсва нарушение по чл. 135 от ЗУО, тъй като информацията относно извършения превоз е изпратена, но със закъснение от 3 дни (в които влизат и почивните- събота и неделя/ и че закъснението се дължи на проблеми във вътрешната организация на дружеството- изпращач. Преценявайки възраженията за неоснователни, на 24.06.2025г. административно-наказващият орган издал атакуваното НП. Според предходната съдебна инстанция АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лица да разбере за какво деяние е привлечено към административнонаказателна отговорност и съответно да организира защитата си. Нормата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информацията за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри вменява процесното задължение за всички лица, извършващи дейности по регламент /ЕО/№1013/2006г. на Европейския парламент и на света относно превози на отпадъци, поради което възраженията, че санкционираното дружество не е „ вносител на отпадъци”, а е единствено получател на отпадъци и че превозът се осъществява от трети лица, които не са регистрирани в България, не се споделят. Решаващият съд е счел като правилно индивидуализираното по вид и размер наказание, тъй като е налице минимално закъснение. ВРС счита случаят за немаловажен, понеже няма данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Адм. нарушение е по ЗУО, което не го характеризира с по-ниска степен на обществена опасност . Непредставянето на изискуем документ с информация за осъществен товар на отпадък касае товар с немалко тегло - 18,2 тона. Самото нарушение е формално - на просто извършване и не предполага настъпването на вредни последици , като негов съставомерен признак . Касае се и за обективна, безвиновна отговорност спрямо нарушител , който е юридическо лице. Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби. Лишено от основателност е възражението на касатора , че не е субект на описаното в НП противоправно деяние. Преценката на наказващия орган в мотивите на посочения акт , че „ПМБ Търговище“ ЕООД е вносител на отпадъци не е от съществено значение , защото от допълнително посочените данни за съставомерни признаци на конкретното адм. нарушение става ясно, че наложената санкция е относно точно и ясно индивидуализиран по вид, дата трансграничен превоз на отпадъци , касаещи независимата икономическа дейност на „ПМБ Търговище“ ЕООД и по тези признаци дружеството е получател на отпадъци според дефиницията, дадена в чл.2, §14 от Регламент № 1013/2006 относно превози на отпадъци. Получателите на отпадъци са задължени лица по смисъла на чл. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Както в цитираната в НП разпоредба на чл. 22, ал.4 от посочения подзаконов нормативен акт, така и в ал. 6 от същата правна норма, на която се позовава касаторът , субектите на правното задължение по уведомяване на РИОСВ по местоназначение на отпадъците са едни и същи- лицата, уреждащи превоза и получателите на отпадъците. Нарушителят не твърди, че в законоустановения срок има надлежно уведомяване на РИОСВ-Варна както от получателя на отпадъците, така и от лицето, уреждащо превода. При тази тази конкретика собственото му противоправно бездействие подлежи на санкция . Правното задължение по деклариране на трансграничен превоз на отпадъци от неговите получатели не е самоволно законодателно решение, защото преследва легитимна цел- „ получаване на пълна и достоверна информация за дейностите по отпадъците „ - чл.2 от Наредба № 1/2014г. Задължението по уведомяване на РИОСВ за превоз на отпадъци в срок, който е идентичен по чл. 22, ал.4 и по чл.22, ал. 6 от Нредабата- „не по-късно от един ден от деня на натоварарване“ цели да обезпечи своевременната проверка на товара при пристигането му по местоназначение . Срокът до един ден след натоварване на отпадъците обслужва задачата за осигуряване на време за компетентния държавен орган да организира своята работа, така че да обезпечи кадрови ресурс за проверка при пристигане на товара. Този нормативен подход е разбираем предвид множеството правомощия, които са възложени на РИОСВ : да разработва или участва в разработването на документи в областта на опазването на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси и провежда на регионално равнище дейности, свързани с политиката на държавата в тази област; да участва с един или няколко представители в държавни, регионални, областни, общински и междуведомствени комисии, програмни, експертни и технически съвети; да участва при произнасяне, утвърждаване или съгласуване в съответствие с нормативните изисквания по околна среда на общински програми, планове за действие, оперативни планове за действие, проекти на актове и др.; да участва при процедиране на проекти на планове за управление на защитени зони и възлагане и процедиране на проекти на планове за управление на защитени територии; да разработва и участва в провеждането на дейности, свързани с повишаване на териториално ниво на общественото съзнание и култура в областта на околната среда; да поддържа регистри и бази данни; да предоставя информация за околната среда съгласно изискванията на ЗООС и Закона за достъп до обществена информация; да предприема действия за информиране на заинтересованите ведомства и организации и средствата за масово осведомяване при регистрирано превишаване на алармените прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон; поддържа и осигурява достъп чрез интернет страницата на РИОСВ на електронни бази данни/регистри съгласно изискванията на ЗООС и специалните закони; да издава информационни материали, свързани с дейността на РИОСВ, включително регионални доклади за състоянието на околната среда; да организира кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда и тяхното провеждане на регионално ниво; да включва обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с опазване на околна среда; да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните и административните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат; произнасяне с решение по ОВОС/ЕО или с решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС/ЕО за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии/планове и програми, за които компетентен орган за произнасяне е директорът на РИОСВ, и участие в такива процедури, когато компетентен орган е министърът на околната среда и водите; произнасяне с решения по оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения и становища по чл. 2 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 2007 г.; участие в процедурите по издаване, отказ, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на комплексни разрешителни по чл. 117 от ЗООС; на решения за одобряване на доклад за безопасност за изграждане и/или експлоатация на предприятия/съоръжения с висок рисков потенциал по чл. 116 от ЗООС и проверка/оценка на доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии на предприятия/съоръжения с нисък рисков потенциал и издаване на становище по чл. 106 от ЗООС; участие в процедурите по издаване, преразглеждане и отмяна на разрешителните за емисии на парникови газове; контролира разработването и изпълнението на общинските програми по чл. 27 от ЗЧАВ за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и за достигане на съответните норми в установените за целта срокове; участва в процедури по издаване (вкл. изменение, продължаване, прекратяване и отнемане) на разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точковите източници на замърсяване; да поддържа в актуално състояние на списъците на обектите, които формират емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители; контролира спазване на изискванията за осигуряване на екологосъобразно управление на отпадъците чрез утвърждаване на работни листове за класификация на образувани отпадъци; издаване на разрешения за извършване на дейности по третиране на отпадъци, извършване на регистрация и издаване на регистрационни документи за дейности с отпадъци съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците (ЗУО); да издава становища или административни актове за съгласуване на проекти (в т.ч. допълване и/или корекции в съответствие с нормативните изисквания) за закриване и рекултивация на съществуващите депа за отпадъци; контролира елементите на Националната екологична мрежа и биологичното разнообразие,както и устойчивото използване на биологичните ресурси, чрез изготвяне на становища за дейности в защитени територии и защитени зони и за проекти за планове за управление на защитените територии и защитените зони; да участва в процедури, свързани с растителни и животински видове, поставени под режим на опазване и регулирано ползване, и в процедури по обявяване и промени на защитени територии и защитени зони и вековни дървета; извършва регистрация на екземпляри по чл. 91 от ЗБР и чл. 22 от ЗЗЖ; да изготвя планове за поддържащи и възстановителни дейности в горите, добив на дървесина в поддържани резервати; извършва наблюдения и контрол, свързани с мониторинга на биоразнообразието и биологичните ресурси и генетично модифицирани организми;издава индивидуални административни актове по реда на глава втора от наредбата по чл. 31а от ЗБР, вкл. издаване на писмо по чл. 2, ал. 2 от същата наредба; да извършва самостоятелни и/или съвместни проверки "на място" и по документи, свързани със опазване чистотата на атмосферния въздух и контрол на веществата, които нарушават озоновия слой, и флуорсъдържащите парникови газове ; да контролира управлението на отпадъците по отношение на лицата, извършващи дейности по събиране, включително разделното събиране, предварително съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, в т.ч. спазването на условията на издадените разрешения и регистрационни документи; лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в т.ч. изпълняващи задълженията си индивидуално или чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване; лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, начина им на съхранение и предаване за оползотворяване и/или обезвреждане; експлоатацията, закриването и следексплоатационните грижи на съоръженията и инсталациите за съхраняване, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци; да контролира изпълнението на мерките в общинските програми за управление на отпадъците и задълженията на органите на местното самоуправление и местната администрация, произтичащи от ЗУО; да контролира трансграничния превоз на отпадъци, в т.ч. контрол по изпълнение на условията в издадените от министъра на околната среда и водите писмени съгласия за превоз на отпадъци; оказване на съдействие на други контролни органи, които съобразно своите правомощия осъществяват контрол по управлението на отпадъци, в т.ч. трансграничния превоз на отпадъци; да контролира изпълнение на задълженията на собствениците на депа относно изискванията за превеждане на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци и др. Пространното , но не и изчерпателно изброяване на съществуващи правомощия на РИОСВ според дейставщия Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите свидетелства за необходимостта от възможно най-ранно уведомяване на този държавен орган за предприет трансграничен превоз на отпадъци, за да може да изпълни в срок дължимата проверка на товара. В чл.22 от Наредба №182014г. срокът не е дефиниран в работни данни, следователно става въпрос за календарни дни / арг. чл. 46, ал.3 ЗНА/ . В случая „ ПМБ Търговище “ ЕООД е подало нужната декларация не със забава от 1 ден, а на четвъртия ден след изтичане на законоустановения срок. Това обстоятелство не обосновава съждение за маловажност по чл.28 от ЗАНН и правилно същото е квалифицирано от наказващия орган като смекчаващо отговорността обстоятелство , което в съвкупност с отсъствието на други наказания по ЗУО е обосновало подход по налагане на минималната имуществена санкция. Конкретното деяние не се отличава с ниска степен на обществена опасност , тъй като сочи за неспазване на правната регулация в областта на отчетността на дейностите по отпадъци , пряко свързана с опазването на околната среда, която е не само приоритет на национално и европейско ниво, но и на световно равнище. На следващо място , касаторът не отрича , че е получател на процесните отпадъци т.е. лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или обезвреждане. Декларирането на трансграничен превоз на отпадъци цели проверка от РИОСВ дали се касае за незаконен превоз на отпадъци по дефиницията на това понятие , дадена в чл.2, §5 на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци , защото според чл.7, §6 от същия общностен акт при установен незаконен превоз на отпадъци „ компетентният орган по местоназначение е отговорен за задълженията, възникващи в случая на незаконен превоз или за вземане обратно, когато превоза или допълнителното оползотворяване или обезвреждане не може да се извършат според плана“. Следователно недекларирането в срок на трансграничен превоз на отпадъци не може да се разглежда като деяние с незначителна степен на обществена опасност , още повече предвид обекта на задължението по деклариране- получени отпадъци на територията на Република България. В обобщение при извършения инстанциноне съдебен контрол се установи неоснователност на подадената касационна жалба на „ПМБ Търговище „ ЕООД и същата следва да се остави без уважение. Съдът не дължи присъждане на разноски за ответника , тъй като не е сезиран с подобно искане. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Цитирани разпоредби
31- чл. 22, ал. 4
- чл. 2
- чл. 2, ал. 2
- чл. 211 АПК
- чл. 221 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 31 ЗБР
- чл. 91 ЗБР
- чл. 22 ЗЗЖ
- чл. 46, ал. 3 ЗНА
- чл. 106 ЗООС
- чл. 116 ЗООС
- чл. 117 ЗООС
- чл. 135 ЗУО
- чл. 27 ЗЧАВ
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 135, ал. 1, т. 1
- чл. 14
- чл. 208
- чл. 22, ал. 6
- чл. 22
- чл. 4
- чл. 42
- чл. 48, ал. 1
- чл. 5
- чл. 6
- чл. 63
- чл. 7