Решение № 70 от 22.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 853/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 260048 от 07.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 542/2019 год. по описа на Окръжен съд Перник, ГО, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 260002 от 21.04.2023 год. по същото дело и поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 26003 от 07.12.2022 год. по делото, Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 3 637 968.26 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на ищцовото дружество за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен изцяло срещу ответника Софийски градски съд. Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 1 083 960 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2010 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 087 820 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд. Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 720 980 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2011 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 725 980 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд. Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 29 939 009.96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897, 91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г, заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд. Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 11 999 108.51 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд. Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 615 484, 86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 878 424 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд. Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружество за периода 2010 г-2011 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 000 000 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд, като са разпределени и разноските между страните. С решението № 26003 от 07.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 542/2019 год. по описа на Окръжен съд Перник, ГО, постановено по реда на чл.247 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца в частта в която е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 260048 от 07.12.2022 год., касаеща индивидуализиращите белези на ищцовото дружество и ответниците Прокуратура на Република България и Софийски градски съд. Решението с № 260048 от 07.12.2022 год., допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 260002 от 21.04.2023 год. и решение № 26003 от 07.12.2022 год., постановено постановено по реда на чл.247 от ГПК са обжалвани от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД с доводи за неправилност. Твърди, че с основното решение, в отхвърлителната му част, съдът неправилно е възприел, че ищецът е извършвал разходи за закупуване на заместваща техника, доколкото в исковата молба се твърди, че претендира като вреда, изразяваща се в стойността на отнетото недвижимо имущество, собственик на което е било дружеството. Поддържа, че след връщането им, вещите не са могли да бъдат ползвани, поради амортизирането им. Оспорват се изводите на съда и относно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на дружеството от накърняване на доброто му име. Оспорват се и изводите на съда с които е прието, че не следва в диспозитива на решението да се вписва и отхвърлителна част относно законната лихва върху отхвърлената част от главницата. Моли решенията да бъдат отменени в обжалваните части и исковите претенции да бъдат уважени изцяло, като претендира и разноски. Решение с № 260048 от 07.12.2022 год. и допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 260002 от 21.04.2023 год. са обжалвани от ответникът Министерство на вътрешните работи с доводи за неправилност. Твърди, че основното решение в осъдителните му част, на първо място е недопустимо, като постановено срещу неправосубектен ответник, тъй като служители на ГДДП са извършили претърсването и изземването, което е самостоятелно юридическо лице и следва да отговаря по предявените искове. Оспорват се изводите на съда с които е приел, че исковите претенции не са погасени по давност, както и относно солидарната отговорност на ответниците. Твърди, че ищцовото дружество не е претърпяло както твърдените имуществени, така и неимуществени вреди. Поддържа, че не дължи присъдената законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба, поради което моли решенията да бъдат отменени. Претендира разноски. Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, отново с доводи за неправилност. Оспорва изводите на съда, с които е прието наличието на причинно следствена връзка между действията на Прокуратурата и настъпилите вреди за дружеството. Твърди, че на ответното дружество не се дължат неимуществени вреди. Моли решението да бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени изцяло. Въззиваемите взаимно оспорват доводите на насрещната страна. Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на ответника Министерство на вътрешните работи за недопустимост на първоинстанционното решение, доколкото исковата претенция на ищцовото дружество е насочена срещу нелегитимарана страна. Твърди се, че за служителите на Главна дирекция „досъдебно производство“, който са извършили процесните процесуални действия, легитимирана да отговаря за незаконосъобразните им действия е ГДДП. Това е така, тъй като разследващите и полицейските органи са легитимирани да отговарят за действията или бездействията си, от които са настъпили вреди, доколкото те са правозащитни органи и за действията или бездействията им във връзка с незаконно извършени действия отговаря МВР, с което разследващите и полицейски органи се намират в служебни правоотношения. Обстоятелството, че разследващата дейност се осъществява от отделни, обособени като самостоятелни юридически лица в МВР структури /дирекции и др./ дава възможност на ищеца да предяви иска си и пряко срещу правосубектното юридическо лице. Следва да се допълни още, че обстоятелството, че разследващата дейност се осъществява от отделни, обособени като самостоятелни юридически лица в Министерството структури, не обосновава различен извод. Отделен е въпросът, че предвид правно организационното положение и уредба в ЗМВР на посочените структури, ищецът има възможност да насочи иска си и пряко срещу правосубектното юридическо лице, осъществяващо една от законодателно възложените на Министерството дейности, каквато е тази по разследването на престъпления. При така изложеното, съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания, свеждащи се до наличието на фактическия състав на деликтната отговорност на служители при ответниците. Предмет на производството пред първоинстанционният съд са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД от трето за наказателното производство юридическо лице, за вреди причинени от правозащитните органи във връзка с ДП пр.№144/2010 год. по описа на НСС, пр.пр.№ 13680/2010 год. по описа на СГП водено срещу А. И. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК, А. К. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, Н. И. В. за извършено престъпление по чл.321, ал.з, вр. ал.2 от НК, Й. Д. С. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.2 от НПК и П. Д. С. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. С оглед на така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие, респективно бездействие на ответника, в следствие на възложена работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени вредите, описани в исковата молба. Не е спорно и обстоятелството, че магистратите и разследващите органи са извършили съответните действия в това им качество, т.е. че действията на прокурорите в конкретната ситуация са свързани с осъществяваните по силата на КРБ и НПК функции на Прокуратурата на РБ, както и че разследващите полицаи са действали в изпълнение на задълженията им, вменени им от НПК и съобразно ЗСВ. Пропуснатите ползи са вреда подлежаща на обезщетяване. По естество същата следва да е приход в имуществото на увреденото дружество, който не се е осъществил заради непозволено увреждане, осъществено от органите на прокуратурата. Пропуснатия приход следва да има сигурен, а не хипотетичен характер и не се предполага /в този смисъл ТР № 3/12.12.2012 год. на ОСГТК на ВКС/. Установяването на пропуснатата полза представлява предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако липсва деянието, което ищецът сочи да е противоправно. Тъй като пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Необходимо е да бъде установена пряка причинно- следствена връзка с вредата и противоправно деяние на правозащитния орган. В настоящия случай се установи по делото, а по отношение на това и не се спори между страните, че на 10.02.2010 год. от ищцовото дружество са иззети като веществени доказателства вещи, компютърни конфигурации и документи, както и че са отправени множество искания от страна ищеца за връщането им, на които Прокуратурата е отказвала. Не е спорно също така, че едва с постановления от 12.08.2011 г. и 29.06.2011 г. по пр.пр. № 13680/2010 год. по описа на СГП е постановено връщане на иззетите вещи при претърсванията, извършени на 10.02.2010 год. от офисите, находящи се в гр.София, на бул. „Цар Борис III“ №№ 41 и 136В, ползвани от ищеца. Иззетите от корпоративния офис на дружеството, находящ се на бул. „Цар Борис III“ № 136В папки и счетоводни документи (98 класьора) са били върнати от СГП на застрахователното дружество на 23.07.2014 год. Страните не спорят също така, че за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г. офисите, находящи се в бул. „Цар Борис III“ №№ 41 и 136В, и ползвани от ЗК „Лев Инс“ АД са били запечатани /затворени/ от органите на Прокуратурата, което е възпрепятствало протичането на ежедневната търговска дейност на застрахователното дружество. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, се установи, че работещите в застрахователната компания служители не са имали достъп до офисите си, което, в синхрон с обстоятелството, че са били иззети всички документи и сървърни конфигурации на дружеството, е възпрепятствало търговската дейност на дружеството до степен на почти пълно преустановяване на дейността на застрахователната компания. Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото се установиха елементите на сложния фактически състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД. По предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на дружеството за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г. съдът намира следното: Установи се по делото, че процесуалните действия изразяващи се в претърсвания и изземвания са били извършени на 10.02.2010 год. по реда на чл.161, ал.2 от НПК - в условията на неотложност. Действително, законодателят не е въздигнал в пречка за извършването на претърсване и свързаното с него изземване липсата на предварително дадено съдебно разрешение, но е предвидил, че при липса на такова, претърсване и изземване може да бъде извършено само в условията на неотложни случаи – когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Т.е. тази единствена възможност не следва да бъде хипотетична и предполагаема, а следва да е обоснована и подкрепена, дори и косвено, от събрани по съответното досъдебно производство доказателства. Законът допуска преценката за наличието на неотложен случай да се извършва от органите на МВР и въз основа на събрана оперативна информация, която, обаче следва да е прецизно анализирана и сведена до необходимия и разрешен обем до знанието на съответния разследващ орган и наблюдаващ прокурор. Част от тази информация, под формата на обосновка, следва да намери отражение и в съставения протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК, като например: събрани данни въз основа на анализ на събрани оперативни данни, събрани данни въз основа на анализ на трафични данни, данни, събрани в резултат от извършени оперативно-издирвателни мероприятия, приложена докладна записка и пр. В настоящия случай, от приложените по делото протоколи за претърсване и изземване се установява, че липса отразяване на обстоятелството, че действията се извършват в условията на неотложност по смисъла на чл.161 ал.2 от НПК, ведно с необходимото обосноваване за това. Посочената по-горе информация следва да се съдържа и в отправеното по реда на чл.164, ал.2 вр. ал.1 от НПК искане на прокурора до съответния съд, доколкото същата е необходима на последния при преценката досежно наличието или не на предпоставките на чл.161, ал.2 от НПК. За правилната преценка на съда следва още в искането, отправено до съда, да бъде отразено и кога, срещу кого /редакция на НПК към момента на разглежданото следствено действие/ и по кой текст от НК е образувано съответно досъдебно производство – нещо, което в настоящия случай не се установява. В искането, отправено до съда е посочено и различно правно основание – чл.164, ал.2 вр. ал.1 от НПК, касаещо друг вид следствено действие. Прокурорът се е мотивирал с обстоятелството, че е задържано лице и посочените вещи са намерени при обиска на последното – нещо, което не кореспондира с отразеното в разглежданите протоколи. Не е посочено, макар и най-общо, връзката между иззетите вещи, респ. техния собственик, с предмета на воденото наказателно производство. Изложеното мотивира съда да приеме, че в случая не се установява да са били налице условията на чл.161, ал.2 от НПК досежно извършените следствени действия. Нарушена е разпоредбата на чл.160, ал.1 от НПК, доколкото не се установи в случая да е било налице достатъчно основание да се предполага, че в процесните помещения са се намирали предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които да могат да имат значение за делото, като изхода на воденото наказателно производство потвърждава този извод. Следва да бъде взето впредвид, и че в постановлението от 29.06.2011 г. на прокурор при СГП, с което на ищцовото дружество са върнати иззети компютърни информационни системи, иззети на 10.02.2010 г. е отбелязано, че не е установено същите да са били предназначени или да са послужили за извършване на престъпение или да са били предмет на такова, като същевременно не е било установено и да са предмет на административно нарушение. Поради това съдът намира, че в случая се установява незаконосъобразни действия от органите на МВР под надзора на Прокуратурата, изразяващо се в извършените претърсвания и изземвания, при липса на основания за провеждането им по реда на чл.161, ал.2 от НПК. От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че среднодневните приходи на ЗК „Лев Инс“ АД са били както следва: за 2009г. – в размер на 664 257, 68 лева, за периода от 01.01.2010г. до 09.02.2010г. – в размер на 656 608, 42 лева, а за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. – в размер на 302 515, 86 лева. Вещото лице е установило, че дружеството е щяло да реализира приход за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г. при реализиран среднодневен приход от 2009 г. и от м. януари 2010 г. в размер на 6 663 126 90 лева. С оглед на това претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на дружеството за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г. са в размер на сумата от 3 637 968, 26 лева. По предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от наложените на ищцовото дружество санкции по наказателни постановления от 2010 г. и 2011 г. съдът намира следното: За нуждите на инициирано наказателно производство могат да бъдат иззети веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК, а именно: предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, а съгласно чл.111, ал.1 от НПК същите се пазят докато завърши наказателното производство. В компетентността на Прокуратурата, съгласно ал.2 на същия текст е същите да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато, обаче, това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Същевременно извършеното претърсване и свързаното с него изземване следва да бъде съобразено с конституционно гарантираните принципи на трети неучастващи по делото лица на стопанска инициатива, включително на ищцовото търговско дружество - чл.19 от Конституцията. Доколкото, обаче, съдът прие, че в случая се касае за незаконосъобразно извършено претърсване и изземване, то следва да се разгледат действията на ответните страни в периода след изземването на вещите. Установи се по делото, че с постановление от 11.03.2010 г. на СГП е отказано връщане на иззети при претърсване и изземване на 10.02.2010 г. компютърна техника, счетоводни документи и други вещи, от офиси на ищцовото дружество, като прокурора се е мотивирал с обстоятелството, че обвиняемия А. П. е участвал в застрахователното дружество, поради и което и предвид повдигнатото му обвинение, вещите не следва да бъдат връщани на този етап от разследването. Липсата на доказана връзка между обвиняемия П. и застрахователната компания, обаче, води до незаконосъобразност на отказа на Прокуратурата, доколкото последната е следвало да извърши цялостна преценка и проверка за връзката между застрахователната компания с някой от обвиняемите. Прокурорът е следвало да направи преценка и относно възможните негативни последици за застрахователното дружество, доколкото още при самото претърсване представители на последното са посочили, че с изземването на цялата документация и компютърни конфигурации, търговската дейност на дружеството ще бъде спряна изцяло. При липса на категорични доказателства за връзката на дейността на застрахователната компания и разследваната дейност на обвиняемия П., прокурорът е следвало да предприеме действия или за изготвяне на копия от иззетите документи и компютърни системи, или за незабавното изследване на иззетите вещи, чрез назначаване на съответните технически, счетоводни или компютърни експертизи. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че е било налице и противоправно бездействие от страна на прокуратурата и МВР още след първото искане на ищеца за връщане на иззетите вещи и предмети, доколкото никъде в приетите доказателства не се съдържат такива, които да обосновават относимост на иззетите вещи и предмети към предмета на разследване по наказателното производство. Същевременно законодателят е вменил задължение на разследващите органи и прокуратурата да се въздържат от извършване на следствени действия, с които се цели проверка за наличие на данни за евентуално извършено престъпление. Затова в чл. 207 НК е прието, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В случая не се събраха доказателства, които да сочат за евентуална съпричастност на застрахователната компания към образуваното наказателно производство. Като единствен мотив за насочените следствени действия към ищеца изпъква единствено евентуална връзка на обвиняемия А. П. със застрахователната компания, която връзка е следвало да бъде категорично установена към момента на извършване на разглежданите следствени действия. Същевременно по делото, от показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели категорично се установи, че търговската дейност на дружеството е била изключително затруднена, предвид липсата на иззетата документация, сървъри и компютърни конфигурации. От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че сумата на изплатените санкции от ищцовото дружество по наказателни постановления на КФН за 2010 г. и 2011 г. са в общ размер на 1 813 800 лева. От приетите по делото множество наказателни постановления, издадени от Комисия за финансов надзор се установява, че същите са издадени във връзка с нарушения на чл. 317а ал. 2 и ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.294 ал.4 и ал.1 от КЗ /отм./, както и във връзка с констатирани нарушения на чл.271, ал.2 вр. ал.1 от КЗ /отм./ и чл.107 от КЗ /отм./. Съгласно чл.317а от КЗ /отм./ Застраховател, който е представил информацията за сключен застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 в периода от 8-ия до 45-ия ден включително от датата на неговото сключване, се наказва с имуществена санкция в размер 20 лв. за всеки отделен договор, а съгласно ал.2 на същия член, за застрахователните договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени в периода между 15 декември и 15 февруари, санкцията по ал.1 се налага, когато информацията е представена в периода от 45-ия до 60-ия ден от датата на сключване на договора. С оглед на изложеното претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на ищцовото дружество санкции по наказателни постановления от 2010 г. и 2011 г. са в размер на 1 804 940 лева. По предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010 г. и през 2011 г., съдът приема следното: За установяване основателността на тази претенция пред първоинстанционният съд са разпитани няколко свидетели, чийто показания съдът цени като придобити чрез непосредствени впечатления и непротиворечащи си. Така от показанията на свидетеля Л. Г. се установява, че основното прекратяване на полици е дошло от неплащане на поредни вноски на клиентите. Над 80% от застраховките се сключват с опция за разсрочено плащане, като клиентът във всеки един даден момент след изтичането на поредния падеж има право да не плати поредната вноска и да сключи застраховка в друга застрахователна компания. Към онзи момент, голяма част от действащите полици, които години наред са се подновявали и са се плащали на падеж, просто са останали висящи и клиентите не са си заплатили поредните вноски. Това е било продиктувано от несигурността, която е витаела в пространството по отношение на това какво ще се случи с компанията, като клиентите често питали какво ще бъде бъдещето на компанията, тъй като били силно притеснени от публикациите в медиите и изявленията на представители на Държавата. Свидетелят посочва и конкретен корпоративен клиент на дружеството – „БТК“, който именно в резултата на случилото се прекратил договорните си взаимоотношения с компанията. Свидетелят преразказва за срещата му с управителя на „БТК“ – Б. М., който заявил „Господа, ние сме доволни от Вашата дейност, но в тази ситуация няма как да продължим да застраховаме автомобили“. Свидетелят заявява, че е опитал да обясни, че дружеството не е замесено с престъпна дейност, но М. само се усмихнал. Свидетелката М. В. пък установява, че заради нарушеното доверие към застрахователната компания клиентите са се отдръпнали от споразуменията с аргумента, че не било безопасно. Относно отлива на клиенти дава показания, че такъв се е наблюдавал, като дори неин близък – кума й, който е бил застрахован в застрахователната компания изведнъж й е казал, че няма да се застрахова при тях, защото не знае какво ще стане с компанията и поради това отишъл при конкурентно дружество. Свидетелят П. Н. установява, че в резултат на извършените претърсвания и запечатване на офиси се е наблюдавал значителен отказ на клиенти на продължат да плащат премиите по сключените си договори, както и да бъдат сключвани нови договори, като за това посочвали, че компанията нямала бъдеще, страхували се от нейната надеждност и перспектива. Допълва, че много от застрахователните агенти също се страхували да работят с компанията, поради което се „отказали“. От представените по делото справки за прекратени застрахователни полици и кореспонденция с контрагенти на ЗК „Лев Инс“ АД се установява, че е налице намаляване на обема на сключените нови застрахователни договори, както и отказ за подновяване и продължаване на вече сключените, а като причина за това, контрагентите посочват реализираната акция в сградите на дружеството и несигурността за бъдещето му. Приетата пред първоинстанционният съд съдебно-икономическа експертиза установява, че стойността на прекратените полици през 2010 г. възлиза на 42 267 897, 91 лева, като промяната на база 2009 г. възлиза на 29 939 009, 96 лева. Установява се, че стойността на прекратените полици през 2011 г. възлиза на 24 327 996, 46 лева, т.е. с 11 999 108, 51 лева в повече, спрямо 2009 г. Изложеното мотивира съда да приеме, че иска, в частта за сумата в размер на 29 939 009, 96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897, 91 лева, представляваща имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010 г. и сумата в размер на 11 999 108, 51 лева, представляваща имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2011 г. е основателен и доказан. По предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие отнемане на движимо имущество /хардуер/ и програмни продукти, съдът приема следното: Установи се по делото, а това не е и спорно, че при извършените на 10.02.2010 г. следствени действия по претърсване и изземване в офисите на ищцовото дружество са били иззети множество документи, сървърни и компютърни конфигурации, без наличието на които, търговската дейност на застрахователната компания е била крайно затруднена, почти невъзможна. От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-икономическа експертиза се установява, че от страна на ищцовото дружество са направени разходи за нов, заместващ софтуер в размер на 615 484, 86 лева, от които: 486 549, 19 лева – за информационни системи „Оракъл“ и „Инфосис“ и за колцентър, 9 455, 35 лева – за експлоатационни разходи и хостинг услуги и 119 480, 32 лева – за мониторинг и администриране на сървъри и мрежова структура. Установява се още, че застрахователната компания би направила разходи за закупуване на техника със същите характеристики и софтуер като тези, които са му били отнети, в размер на 262 939, 90 лева, но по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват извършването на този разход. Поради това иска в тази му част – за сумата от 262 939, 90 лева, следва да бъде отхвърлен. В останалата му част – до пълния предявен размер, иска се явява основателен. По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружество за периода 2010 г-2011 г. съдът приема следното: По въпроса може ли юридически лица да претърпят неимуществени вреди е налице спор в правната доктрина. Съдебната практика по въпроса за възможността юридически лица да търпят неимуществени вреди и да претендират обезщетение за репарирането им, от 60-те години на миналия век и досега, трайно дава отрицателен отговор, приемайки, че няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и по- конкретно - търговци, защото всичките им права са имуществени, включително и тези, свързани с маркетинговия имидж, търговски марки и други подобни. Приема се по- конкретно, че търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент, че то няма неимуществени активи и пасиви и вредите, които търпи, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент, че неимуществените вреди засягат неблагоприятно единствено психическите преживявания на увреденото лице /причинявайки болки и страдания/, а е безспорно, че юридическите лица не могат да страдат емоционално. Юридическите лица формират воля чрез органите си, нямат психика, физическа сетивност и здраве /както физическите/ и не могат да търпят морални вреди. Тази практика отразява разбиранията и тълкуванията на закона към определен исторически и икономически момент, но това не означава, че не може да бъде преосмислена и коригирана. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика по въпроса към настоящия момент бележи такава промяна, напр. определение № 400/26.11.2013 г. по ч.гр. д. № 6155/2013 г. на Върховен касационен съд, ГК, II-ро отд., където е прието, че разпоредбата на чл.45 от ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице. Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл.52 от ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, което поставя въпроса и за осъвременяване на практиката ни в контекста на тази на ЕСПЧ в тази насока. Същото разрешение е прието и във влязлото в сила решение № 195371/17.08.2017 г. по гр. д. № 8206/2016 г. на Софийски районен съд, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от деликт в полза на юридическо лице. С това решение съдът еднозначно признава, че доброто име и търговската репутация не са просто абстрактни понятия, а са съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи особено голямо значение за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар. Негативните последици от накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен характер, т.е. те засягат различни бизнес показатели като клиентела, оборот, партньори и други, а материалното отражение има неясно и продължаващо във времето действие. Показателно в тази насока е и ТР № 4/29.11.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че чл.52 от ЗЗД се прилага при деликтната, но и при договорната отговорност, следователно дължат се и се присъждат обезщетения за морални вреди на юридически лица и в хипотези, които не са изрично предвидени в закона. Предвид изложеното настоящият състав приема, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно да им бъдат присъждани, обезщетения за същите. Несъмнено това касае всички юридически лица без оглед на техния вид - търговци, юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и т.н., както и без оглед на това дали имат членове или не. Изключването на който и да било вид юридически лица от този кръг субекти би представлявало недопустим дискриминационен подход. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на Държавата следва да бъдат съобразени тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на държавният орган, ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на накърняване на фирмена репутация, несигурността при планиране, нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата. В настоящия случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. публикации в печатни издания се установява, че имиджовия облик на ищеца се е сринал в резултат на широко оповестените чрез медиите действия на прокуратурата и МВР спрямо тях. Търговската репутация на дружеството, като търговски партньор, на когото можеш да се довериш, са били засегнати силно. Съдът след като взе предвид изложеното, счита, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация и в нарушение на търговската му дейност за продължителен период от време, е в размер на 300 000 лева, за която сума исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователни са възраженията на ответниците за погасяване на исковете по давност. Съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В настоящия случай непозволеното увреждане е в резултат от действия и бездействия на органите на МВР и Прокуратура на Република България, свързани с водено наказателно производство. Доколкото, обаче, приключването на наказателното производство е обосноваващо за извода относно противоправността или липсата на противоправност в действията на делинквента, то съдът намира, че в настоящия случай давността е започнала да тече от датата на прекратяване на наказателното производство – 27.02.2014 г. Обективно преди прекратяването на наказателното производство не би могло да се извърши преценка относно това дали действията на ответниците са били противоправни или не. В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че доколкото в случая е налице едно продължавано деликтно поведение, едва с прекратяването на наказателното производство ищцовото дружество е спряло да търпи вреди от накърняване на доброто име и търговската му репутация. Неоснователни са възраженията на ищеца относно присъждане на законната лихва върху отхвърлената част от исковете. Присъждането на законна лихва върху главницата се явява законна последица от уважаването на иска и не следва да бъде формиран отхвърлителен диспозитив върху неуважената част от претенцията. В случай, че вследствие на инстанционен контрол бъде преценено, че претенцията е основателна, то върху тази част ще бъде присъдена и законната лихва. Неоснователно е искането на ищеца за допускане на очевидна фактическа грешка в частите на съдебния акт, в които са посочени адрес на управление и седалище на ищеца, различни от тези понастоящем, тъй като за съда не съществува задължение да извършва регулярни проверки относно адресите на страните, когато такива съществуват по делото, още повече, когато самата страна не е посочила изрично нови такива. Не съставлява пречка за изпълнение на съдебното решение и вписани различни седалище и адрес на управление, както и липсата на посочени БУЛСТАТ номера на ответниците. Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решенията на първоинстанционният съд следва да бъдат потвърдени. При този изход на спора пред въззивния съд, страните не си дължат разноски. По изложените съображения, Софийски апелативен съд