Решение № 199 от 24.9.2012 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 176/2012 г.

Производството е по 242 ал.1 КТ вр с чл. чл.128 ал.1 т.2 КТ В исковата си молба против ответника Н.Т. •••• със седалище и адрес на управление гр.Плевен ищцата Г. ••• с ЕГН •••••••••• твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, което било прекратено със заповед № 57 от 14.09.2011 г. на управителя на ответното дружество. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото и правоотношение работодателят не изпълнил задължението си да и плати трудово възнаграждение за месеците август 2011 г. и септември 2011 г. в общ размер 318.39 лв., а поотделно както следва: 202.95 лв. за месец август 2011 г. и сумата 115.44 лв. за месец септември 2011 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да и заплати исковата сума представляваща неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху същата до окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. Позовава се на писмени доказателства и заключение на вещо лице. Не участва в процеса както лично, така и с представител. Редовно призован, ответникът не участва в процеса с представител. В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който взема становище, че оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Претендираната от ищцата като неизплатено трудово възнаграждение сума била изплатена към датата на депозиране на писмения отговор – 12.04.2012 г. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235 ал.2 от ГПК прие за установено следното: Районният съд Червен бряг е сезиран с иск по чл. 242 от КТ вр. с чл.128 ал.1 т.2 от КТ. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр. Червен бряг. По допустимостта на иска: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан: Исковата молба е подадена в законовите срокове по чл. 358 от КТ. Ищцата и ответникът са легитимирани страни в процеса, налице е правен интерес от воденето на предявения иск. Това се установява от приетите като доказателства по делото трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение; удостоверение за актуално състояние на дружеството. Правният интерес от водене на иска се основава на твърдението на ищцата, че не са и заплатени от ответника дължимите и се трудови възнаграждения за исковия период. При тези доводи съдът прие, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. По основателността Предявеният иск е основателен и доказан до размер на конкретизираната искова претенция 318.39 лв. Доводи: Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа. В конкретния казус: Не се спори по делото, а се установява от приетото като доказателство по делото заверено копие на трудов договор и цитираната заповед за прекратяване на ТПО с № 57 от 14.09.2011 г. на управителя на ответното дружество, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, което впоследствие е прекратено, считано от 15.09.2011 г. Спорен по делото е въпроса дължи ли ответника на ищцата суми за неизплатено трудово възнаграждение в исковия размер. По спорния въпрос ищцата ангажира писмено доказателство – удостоверение №432/14.02.2012 г. изходящо от ответника и заключение на експерта по назначената в хода на процеса по нейно искане съдебно счетоводна експертиза. При съвкупната преценка на тези две доказателства прие за установено следното: По валидното трудово правоотношение ищцата е престирала труд за периода м.август 2011 г. и септември 2011 г. Този факт се установява от заключението на експерта Г.К.. Видно от същото е, че в разчетно-платежните ведомости на дружеството за месеците август и септември 2011 г. на ищцата е начислено трудово възнаграждение както следва: за м.август в размер на 202.95 лв., за м.септември – в размер на 115.44 лв. Явно е, че приемайки, че ищцата е изправна страна по трудовия договор, за посочените месеци работодателят е начислил трудово възнаграждение на същата за исковия период. Не са ангажирани по делото доказателства при престацията ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия. Следователно по смисъла на чл.75 ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно своята престация изразяваща се в предоставяне на работна сила. Ето защо за работодателя е възникнало задължението по чл. 124 и чл. 128 т. 2 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. Пак от заключението на вещото лице се установява, че ответникът не е изпълнил това си задължение: сумите начислени като трудово възнаграждение на ищцата за посочения в исковата молба период не са били изплатени. С тази констатация на експерта, чието заключение съдът възприема за компетентно, кореспондира и представеното от ищцата писмено доказателство – цитираното удостоверение № 432/14.02.2012 г. изходящо от ответника, което представлява частен документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти и се ползува със съответната доказателствена сила. Същото макар и формално оспорено от ответната страна с отговора по чл.131 от ГПК, не бе оспорено по предвидения в закона ред от последния в хода на процеса. При така установеното съдът прие предявеният иск за основателен и доказан както по основание, така и по размер, поради което същият следва да бъде уважен при изложените вече по-горе доводи: Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Ищцата е била изправна страна по ТПО. На основание чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се дължи на работника ежемесечно и следва да се изплати от работодателя лично на работника по ведомост или срещу разписка, или по негово писмено искане на негови близки, или да се превежда на влог в посочената от него банка. В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение на ищцата; направеното с отговора по чл.131 от ГПК оспорване не бе доказано; установи се, че ответникът е неизправна страна по ТД – не е изплатил на ищцата дължимото и се трудово възнаграждение за месеците август и септември 2011 г. Като парично вземането за трудово възнаграждение е лихвоносно. Сумата 318.39 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 12.03.2012 г. до окончателното и изплащане. Няма направено от ищцата искане за заплащане и на мораторна лихва. В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 5 ЗДТ, съдът следва да осъди ответното дружество да плати по бюджетната сметка на РС Червен бряг държавна такса върху уважения иск в размер на 50.00 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, както и при този изход на делото и направените съдебно деловодни разноски в общ размер 60 лв., от които 40 лв. възнаграждение за вещо лице и 20 лв. пътни разноски. Ищцата не е направила деловодни разноски, поради което такива не следва да се присъждат. При горните доводи, на основание чл. 235 ГПК, Червенобрежкият районен съд