Решение № 2688 от 16.4.2014 г. на Софийски градски съд по дело № 10515/2013 г.

Производството е по реда на чл.258 -273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Н.И.И., подадена чрез адв. К.С., срещу РЕШЕНИЕ № III - 113 - 102 от 13.05.2013 г. на Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, постановено по гр. дело № 16365 по описа за 20 11 г., с което е отхвърлен предявения т от Н.И.И. срещу Й.М.И. иск, с правна квалификация чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал.1 от СК, за прекратяване с развод на брака им, като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се спори, че о т 2003 г. съпрузите живеят разделени, вследствие на което е настъпило трайно и непреодолимо отчуждение между тях, а установена та фактическа раздяла е прекъснала духовни те и физически те им връзки. Поддържа се, че о т 01.08.2008г. жалбоподателят живее на съпружески начала с Д. Н.Г., а о т друга страна съпругата няма желание за помирение и не е предприела действи я за запазване на бра ка. Направено е искане обжалваното решение да се отмени и се постанови решение за прекратяване то на брака, като дълбоко и непоправимо разстройство. Ответната страна, в срока по чл.263 от ГПК, чрез назначения й особен представител, е подала отговор на въззивната жалба, в който сочи, че постановено от СРС е правилно, обосновано, законосъобразно, като постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В тази насока се излагат подробни съображения. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н.И.И. срещу Й.М.И.. Ищецът твърди, че е съпруг на ответницата. Сключи ли са граждански брак на 01.07.1984 г. и о т брака им са родени две деца, които са пълнолетни. В отношенията им постепенно се появило неразбирателство и недоверие. Отчужди ли се един от друг - нямали емоционална, духовна и физическа близост. От осем години са във фактическа раздяла и не живе ят заедно. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и няма изгледи да бъде запазен, тъй като м ежду тях отдавна няма емоционална, духовна и физическа близост. Моли да се постанови решение, с което бракът да се прекрати, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. При съгласие от страна на съпругата м у желае брак ът да бъде прекратен при условията на чл.49, ал. 4 от Семейния кодекс. Приложени са писмени доказателства и е направено искане да разпит на свидетел. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответни цата, чрез особения й представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, който в отговор на исковата молба е оспорил иска, като не е направил доказателствени искания. С РЕШЕНИЕ № III - 113 - 102 от 13.05.2013 г. на Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, постановено по гр. дело № 16365 по описа за 20 11 г. е отхвърлен предявения т от Н.И.И. срещу Й.М.И. иск, с правна квалификация чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал.1 от СК, за прекратяване с развод на брака им, като неоснователен. В мотивите на решението е посочено, че п о делото липсват доказателства за твърдяните от ищеца основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което искът за развод е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В хода на настоящото въззивното производство са допуснати и разпитани свидетелите Р.Г.Д. и И.В.К.. Свидетелите установяват, че страните са разделени от най-малко 10 години. Съпрузите живеят в различни жилища, не се виждат и не се интересуват един от друг, нямат общо домакинство. Отчуждили са се един от друг. Отчуждението им е неп реодолимо. Имат пълнолетни деца, които са учили в чужбина и не живеят с баща си. Съпрузите не поддържат никаква връзка помежду си и напълно са се отчуждили. Съдът дава вяра и кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като са в резултат на непосредствени впечатления и поради това, че последователно и непротиворечиво възпроизвеждат фактите, за които се свидетелства т. При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивн ата жалб а е допустим а, като подаден а в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от стран а, ко я то има правен интерес от обжалването, срещу валиден и подлежащ на въззивно обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. По отношение на брачния иск за прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, настоящият съдебен състав приема следното: Въззивният съд не споделя изводите на районния съд, че искът за развод е неоснователен, тъй като от доказателствата, събрани във въззивната инстанция се установява, че съпрузите са разделени повече от десет години и всеки от тях има свой самостоятелен живот, нямат общо домакинство и не обитават общо жилищ е. Фактическата раздяла, която продължава и понастоящем, е станала причина за пълн о отчужде ние между страните и до трайното и необратимо разстройство на брака. Това налага извод, че съществуването на брак а е социално неоправдан о. П ри тези доводи, въззивният съд приема, че първоинстанционното решение следва да се отмени и бракът да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Страните имат родени от брака деца, които са пълнолетни и нямат искане за произнасяне от съда по отношение на вината, предоставянето на семейното жилище, фамилното име на съпругата, след прекратяването на брака, а също така и за присъждане на разноски по делото. По изложените правни съображения, Софийски градски съд