Решение № 368 от 11.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 998/2025 г.

Производството е по реда на глава XXXIII от НПК. Постъпило е искане от осъдения Н. А. П., чрез упълномощения му защитник – адв. Г. И., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 13477/2022 г. по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда № 443 от 13.10.2023 г., изменена с решение № 106 от 04.02.2025 г. на Софийски градски съд, НО, 5 въззивен състав. В искането се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата и решението, като се визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че с посочените съдебни актове, съдилищата не са изяснили обективно, всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, необходими за разкрИ.е на обективната истина, относно авторството на деянието, че са нарушени чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК. Според защитата, неправилно и двете съдебни инстанции са приели, че е налице верига от косвени доказателства, обуславящи единствен възможен извод за извършване на деянието по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК от осъдения П., тъй като по делото е налично само едно косвено доказателство относно авторството на деянието, а именно намерен биологичен материал по рамката на разбитата врата, който съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК - профилиране би могъл да бъде негов. Изтъква се, че при невъзможност за лицева идентификация на лицето от записите от камерите за видеонаблюдение в двора на имота, изводите за прилики между него и П. са необосновани. Твърди се, че присъдата е постановена в отклонение от изискването по чл.303, ал.2 от НПК поради недостатъчен доказателствен обем и с нея е била нарушена презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. В допълнение се посочва, че при проведения детайлен оглед на местопроизшествието не са били открити дактилоскопни следи от П., а при претърсването в жилището му не е била намерена нито една от вещите – предмет на престъплението. По оплакването за нарушение на материалния закон в искането не се сочат конкретни съображения. В заключение, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК се прави искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 13477/2022 г. по описа на Софийски районен съд, като се отмени постановената присъда и решението, с което тя е изменена, и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за липса на основания за възобновяване на производството и настоява искането да бъде оставено без уважение. Намира, че и двете съдебни инстанции законосъобразно са установили фактическите положения при дължимия доказателствен и правен анализ и са достигнали до обоснован извод за доказаност на инкриминираното деяние и неговото авторство. Счита, че с постановените от тях актове е даден отговор на отправените възражения относно доказателствената основа на обвинението и авторството на престъпното посегателство, а наказанието е съобразено с изискванията на чл.36 от НК. Защитникът на осъдения поддържа изцяло депозираното искане по посочените в него съображения. Излага твърдения за нарушаване на основни принципи на наказателния процес и превратно тълкуване на доказателствени източници, довели до постановяване на присъдата въз основа само на едно косвено доказателство относно извършителя на инкриминираното деяние, а именно вероятностният извод от ДНК- профилирането на намеР.я на местопроизшествието биологичен материал. Посочва, че недопустимо във веригата от косвени доказателства са били включени записите от камерите за видеонаблюдение, тъй като според заключението по съдебно-техническата експертиза те не позволяват извършване на лицева идентификация. Пледира искането да бъде уважено. Осъденият Н. П. изразява съгласие със становището на защитника и в последната си дума моли да бъде възобновено наказателното производство. Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери следното: Искането, основаващо се на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.419, ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото е неоснователно. С присъда № 443 от 13.10.2023 г., постановена по НОХД № 13477/2022 г., Софийски районен съд, НО, 133 състав е признал Н. А. П. за виновен в това, че на 06.05.2022 г. в с. Панчарево, обл. София, в.з. „Градище“, ул. „Младежка“ № 7, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на лица и имот /разбит стъклопакет на врата на тераса/ и чрез използване на техническо средство /стълба/, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. символ от директора по операциите на ЦРУ за заслуги на стойност 80, 00 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 1-ва степен във формата на позлатен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 120 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 2-ра степен във формата на сребърен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 90 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 3-та степен във формата на бронзов кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 80 лв., 2 бр. секретни ключа на стойност 3, 50 лв. за брой, 1 бр. касов ключ на стойност 10, 50 лв., 1 бр. ключ за каса тип „сгъваемо ножче“ със секретен накрайник на стойност 24, 50 лв. и 1 бр. секретен ключ марка „Abloy“ на стойност 10, 50 лв., всички вещи на обща стойност 422, 50 лв. от владението на О. И. И. без негово съгласие с намеР.е противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 при условията на чл.54 от НК го е осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК съдът е приспаднал при евентуално изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК с постановление на прокурор, както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно от 06.07.2022 г. до 07.07.2022 г. и от 14.07.2022 г. до 08.12.2022 г., като един ден задържане и домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода. С посочената присъда на основание чл.45 ЗЗД Н. А. П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец О. И. И. сумата от 422, 50 лева, представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Н. А. П. да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 50, 00 лева за уважения граждански иск и на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати разноски по делото, както следва: по сметка на СДВР сума от 905, 80 лева и по сметка на Софийски районен съд сумата от 450, 00 лева. Първоинстанционният съдебен акт е преминал през въззивна проверка, инициирана по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура, по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим) и по жалба на повеР.ка на частния обвинител и граждански ищец О. И.. С решение № 106/04.02.2025 г. по ВНОХД № 5844/2024 г. по описа на Софийски градски съд присъдата е била изменена в санкционната й част, като на основание чл.54 от НК размерът на наложеното наказание на Н. П. за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК е било увеличено от шест месеца на една година „лишаване от свобода“ съобразно предвидената в закона долна граница на наказанието. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му. По така приключилото наказателно производство е подадено настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК като основание за възобновяване на наказателното производство. Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав проверява дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното формиране на вътрешното убеждение. Изхождайки от тези принципни положения, настоящата съдебна инстанция намира, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, съобразно очертания в чл.102 от НПК предмет на доказване. В доказателствената си дейност инстанциите по същество са съблюдавали изцяло процесуалните стандарти, залегнали в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като са изчерпателно са установили всички възможни източници на доказателствена информация. Присъдата и решението, с което тя е била изменена в санкционната й част, съответстват на изискванията по чл.305, ал.3, респективно чл.339, ал.2 от НПК. Фактическите положения са били установени в изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Внимателният преглед на съдържащите се в кориците на делата материали показва, че решаващите съдилища са изпълнили задължението си за разкрИ.е на обективната истина. В хода на производството пред първата съдебна инстанция надлежно са били събрани и провеР. гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е достигнат до обоснован и правилен извод, че обвинението относно вмененото на Н. П. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е било доказано по несъмнен начин. При извършената инстанционна проверка, въззивният съд се е солидаризирал изцяло с приетата от първоинстанционния фактическа обстановка, като е осъществил в пълен обем дължимия доказателствен и правен анализ, в резултат на който е формирал значимите за съставомерността на деянието и авторството му фактически и правни изводи. Изложените в тях аргументи позволяват по убедителен и логичен начин да бъде проследено формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по правнорелевантните факти и настоящият състав не установява твърдяните от защитата непълноти. В разглеждания случай, в съответствие с чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК законосъобразно посредством предвидените в НПК способи и средства са били допуснати и събрани всички доказателствени източници, необходими за изясняване на обстоятелствата, обхванати от предмета на доказване, включващи показанията на пострадалия от престъплението - свидетеля О. И. И., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, на съпругата му П. Г. И., на сина им И. О. И., на служителите на охранителната фирма, посетили първи местопроизшествието по алармен сигнал - свидетелите И. С. П. и П. Д. М., както и на Н. Д. Д., Б. А. Г. и С. И. Д., изпратени допълнително като подпомагащ екип, заключенията по приетите съдебно-медицинска експертиза, извършена по метода на ДНК профилиране (т.1, л.120-123 от ДП), видеотехническа експертиза (т.1, л.127-135 от ДП), съдебно- оценителна експертиза (т.1, л.137-139 от ДП), повторна (т.1, л.142-145 от ДП) и допълнителна такава (т.1, л.154-156 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него (т.1, л.69-73 от ДП), справка-съдимост и други писмени доказателства. В съответствие с действителното съдържание на приобщените доказателства и доказателствени средства са били изведени всички факти и обстоятелства, обосноваващи извършването от осъдения П. на инкриминираното престъпно деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Главното възражение за недоказаност на авторството на деянието поради недостатъчен обем от доказателства не намира опора в материалите по делото. Изводите на първоинстанционния съд за извършване на инкриминираното деяние от осъдения П., с които въззивната инстанция се е солидаризирала, се основават на формираната верига от годни косвени веществени доказателства, съществуващи в хармонично единство, което не допуска други вероятностни изводи. Иззета червеникава материя и записи от камери за видеонаблюдение, станали обект на изследване по назначените съответно съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране, и съдебно-техническа експертиза. Видно от съставения протокол за оглед на местопроизшествието, при извършване на огледа от рамката на разбития стъклопакет на вратата на терасата, от където е било проникнато в спалнята, е била иззета червеникава материя, която е станала обект на изследване на посочената съдебномедицинска експертиза. От заключението по нея, обективирано в протокол за извършена експертиза № 22/ДНК-422 (т.1, л.120-123 от ДП), следва, че веществото е човешка кръв, която произхожда от лицето Н. П., като вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е оставен от друг индивид е 1 на 2 845 000 000 000 000 000 000 000. Методите на провеждане на експертното изследване включват ползването на популационни бази данни, а изводът от него винаги се представя като вероятност. При анализа на изводите на тази експертиза, заедно с останалите доказателствени източници двете съдебни инстанции, правилно са приели, че обвинението е доказано по несъмнен начин, тъй като няма никаква друга причина, наличието на ДНК материал на осъденото лице да се намира на местопрестъплението. Следователно, доводът за поставяне в основата на присъдата и решението на вероятностно заключение от експертното изследване е неоснователен, тъй като претенциите за абсолютна сигурност биха били некоректни от научна гледна точка. Приобщените като веществени доказателства по делото записи от камерите за видеонаблюдение на къщата за периода на извършване на деянието са били подложени на експертно изследване. От заключението по съдебно-техническата експертиза, обективирано в Протокол № 128/2022 г., следва, че видеозаписите за времето от 21.25.11 часа до 22.14.57 часа на 06.05.2022 г. са заснети от заснемащо устройство, разположено с горен ракурс спрямо заснетите лица и обекти и наблюдаващо дворното пространство и част от къщата. От извършения преглед и анализа на записите е било установено, че в 21.25.17 часа в кадър се появило лице от мъжки пол с шапка с козирка и маска, обхващаща носа и устата, облечено с елек и спортен екип, с ръкавици на ръцете, спортни обувки и раница на гърба. Впоследствие, след като за известно време това лице е излязло от кадър, в 21.45.37 часа отново се наблюдавало, че при преминаването му през двора носи стълба, с която се отправя към терасата на къщата, поставя стълбата и, изкачвайки се по нея, достигайки до терасата, където с помощта на фенерче оглежда вратата - прозорец. За времето от 21.45.37 часа до 22.08.35 часа лицето е направило опити да я взломи, като в 22.08.35 часа, след успешното и взломяване е влязло в помещението, включва осветлението и малко след това излиза с раница, слага я на гърба си, спуска се отново по стълбата и бяга през двора по обратния път, след което излиза от зоната на видимост. Вещото лице посочва, че качеството на изображенията дава достатъчна информация за извършените действия на заснетото лице, но поради отдалечеността на камерата и недостатъчна осветеност в обсега и, могат да бъдат направени ограничени изводи за наличието на характерни индивидуализиращи признаци на лицето, необходими за извършването на идентификационно изследване. В случая, въпреки положените усилия и назначената експертиза, този способ не изяснява факта на авторството, поради негодност за целите на идентификацията на представените за изследване изображения. Макар, че в изводите на тази експертиза, самостоятелно не се предоставят преки лицеви индивидуализиращите белези, първоинстанционният съд обосновано е приел, че изяснените данни за ръста, стойката и телосложението на заснетото лице, не са в противоречие с физическите данни за подсъдимия и по косвен начин подкрепят изводите за авторството, формирани от останалия доказателствен материал, подкрепени непротиворечиво от протокол за извършена експертиза № 22/ДНК-422 (т.1, л.120-123 от ДП). Във връзка със защитното възражение, основаващо се на това, че обвинението е прието за доказано само въз основа на косвени доказателства в недостатъчен обем, следва да се отбележи, че няма пречка последните да послужат като единствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Несъмнено, в тези случаи, съдът е задължен да установи достоверността на източниците на косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателство трябва да се обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени дали те съставляват хармонично цяло, свързани ли са с основните факти от предмета на доказване и дали могат да се направят изводи досежно тези факти, съответно какви. В дейността си по преценка на косвените доказателства съгласно своето вътрешно убеждение, съдът следва да се ръководи не от техния брой, а от това, дали те в своята съвкупност формират факти, които са свързани помежду си с основния факт по делото, намират ли се в хармонично единство и водят ли до изводи, които да са единствено възможни. В този смисъл, правилно са формирани правните и фактически изводи от двете съдебни инстанции, относно авторството на деянието, за което е била ангажирана наказателната отговорност на Н. А. П.. В конкретния случай, в доказателствената си дейност и двете съдебни инстанции задълбочено са анализирали и оценили годността и достоверността на всеки един доказателствен източник, както поотделно, така и във връзката му с всички останали. Убедително е проследена и необходимата неразривна връзка между тях, която води до единствен и безсъмнен извод, изключващ всички останали, относно главния факт на доказване, а именно извършване на инкриминираното деяние от Н. П.. В тази насока е и практиката на Върховния касационен съд (Решение № 60194 от 18.02.2022 г. по н. д. № 795/2021 г., I н. о. на ВКС и Решение № 415 от 21.10.2008 г. по н. д. № 320/2008 г., III н. о. на ВКС), който последователно в своите актове застъпва становището за процесуална допустимост осъдителната присъда да бъде постановена само въз основа на косвени доказателства, ако те представляват система от факти, свързани помежду си с главния факт на процеса, и водят до изводи, които са едновременно единствено възможни и изключващи всички останали. Свидетелските показания са еднопосочни относно извършването на инкриминираното деяние, а авторството му е изяснено по несъмнен начин посредством съвкупния анализ на заключенията по съдебно-медицинската и видео-техническата експертизи, установяващи връзката между следите от кръв върху рамката на вратата с осъдения Н. П.. При това положение, проверяваните съдебни инстанции не са се отклонили от процесуалния стандарт, установен в чл.303, ал.2 от НПК, основавайки осъдителните си изводи въз основа единствено на косвени доказателства. Отправеното в искането възражение за липса на причастност на П. към извършеното престъпно посегателство поради неустановени негови дактилоскопни следи на местопроизшествието следва също да бъде отхвърлено като несъстоятелно. То не кореспондира с изобразеното на приложените към заключението снимки, именувани „ф.к. № 8“ и „ф.к. № 9“, на които се вижда отблизо силуета на лице от мъжки пол, носещо ръкавици на ръцете си, обективно възпрепятстващи възможността за оставяне на посочените следи. В заключението по съдебно-техническата експертиза вещото лице изрично е посочило, че на изследваните записи се вижда „лице от мъжки пол с шапка с козирка и маска, обхващаща носа и устата, облечено с елек и спортен екип, с ръкавици на ръцете, спортни обувки и раница на гърба“. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на презумпцията за невиновност. С нея законодателят е задължил органите на съдебната власт да не правят официални изявления чрез думи и изрази, с които да обявяват обвиняемия (подсъдимия) за виновен, преди това да е доказано в рамките на развило се пред съд наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда. Тази забрана обаче не се отнася до актовете, с които се взима отношение по въпроса за вината, каквито в случая са присъдата на СРС и решението на СГС. В тази насока е и европейското законодателство (чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС; чл. 6, т. 2 от ЕКЗПЧОС, чл. 4, т. 1 от Директива ЕС 2016/343 Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година и др.). С оглед на тези принципни положения не се установява при разглеждане на делото съдебните инстанции да са допуснали нарушение на визирания принцип, залегнал в нормата на чл. 16 от НПК. Доводите за недоказаност на престъплението, за извършването на което е бил осъден Н. П., са неотносими към претендираното нарушение на презумпцията за невиновност. С крайният си акт (присъда, респ. решение), по аргумент от чл. 301, ал. 1, т.1 от НПК инстанциите по фактите са дали отговор на въпросите дали е извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия и дали е извършено виновно, поради което възраженията на защитата не са съответни на претенциите за нарушение на презумпцията за невиновност. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, т.е. за допуснато нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства установяват, че извършеното от П. е съответно на всички признаци на състава на престъпление, за което е била ангажирана наказателната му отговорност. Обосновано от събраните доказателства, двете съдебни инстанции са достигнали до правилен извод за съставомерност от обективна страна на деянието, като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, т.е. прекъсване на фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху инкриминираната вещ, и установяване на такава от страна на дееца, без знанието и съгласието на нейния собственик, извършено чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на лица и имот и чрез използване на техническо средство. То се състои от два акта – на прекъсване на фактическата власт и на установяване на такава от страна на дееца и се осъществява само чрез действие. Кражбата е резултатно престъпление и се счита за довършено именно с промяната във фактическата власт върху предмета на престъплението. В разглеждания случай СРС и СГС са достигнали до законосъобразен извод, че Н. П. на 06.05.2022 г. в с. Панчарево, обл. София, в.з. „Градище“, ул. „Младежка“ № 7, чрез разбИ.е на стъклопакет на врата на тераса, представляващо разрушаване на преграда здраво направена за защита на лица и имот и чрез използване на техническо средство - стълба, е отнел от владението на О. И. И. без негово съгласие с намеР.е противозаконно да ги присвои чужди движими вещи – 1 бр. символ от директора по операциите на ЦРУ за заслуги на стойност 80, 00 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 1-ва степен във формата на позлатен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 120 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 2-ра степен във формата на сребърен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 90 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 3-та степен във формата на бронзов кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 80 лв., 2 бр. секретни ключа на стойност 3, 50 лв. за брой, 1 бр. касов ключ на стойност 10, 50 лв., 1 бр. ключ за каса тип „сгъваемо ножче“ със секретен накрайник на стойност 24, 50 лв. и 1 бр. секретен ключ марка „Abloy“ на стойност 10, 50 лв., всички вещи на обща стойност 422, 50 лв. Тези обстоятелства са изяснени по безспорен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, установяващи времето, мястото, авторството и осъществяването на деянието. При вярно установени фактически положения и извършен в съответствие с процесуалните правила доказателствен анализ, правните изводи на СРС и СГС за осъществен състав на престъпление от П. по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК са законосъобразни. Предвид изложеното, защитните доводи за липса на причастност на П. към извършване на деянието, поради неоткрИ.е на инкриминираните вещи в жилището му при извършеното претърсване не води до извод, че не автор на деянието, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо установяването на трайно владение върху предмета на престъплението, а е достатъчно деецът да е имал реална възможност за разпореждане с него, след като именно П. е имал фактически достъп до тях, в условията на престъпно разрушаване на прегради направени за защита на имот и проникнал в жилището на пострадалия. Правилно е изведена и субективната страна на проявата, която впрочем не се оспорва. Вън от обсъденото оплакване, в искането не се съдържат други конкретни аргументи, които биха могли да се отнесат към неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се приеме, че не е налице претендираното от защитата нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НК. По изложените съображения Апелативен съд – София намира, че СРС и СГС не са допуснали съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при изготвяне на постановените от тях актове. Ето защо, искането за възобновяване на наказателното производство, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. С оглед гореизложеното, 10 –ти състав при Апелативен съд гр.София