Решение № 8532 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1591/2026 г.

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), чрез процесуалния й представител юриск. Ж. Й., против Решение № 413/06.04.2026 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1688/2025 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 05727/26.04.2024 г. на Председателя на ДКСБТ, с което на основание чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ), във връзка с чл. 35 от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД на С. Н. А., с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх. Г, ет. 2, ап. 3, е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗСБТ във връзка с чл. 35 от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД и вместо него С. Н. А. е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще и бъде наложено административно наказание. Със същото решение ДКСБТ е осъдена да заплати на С. Н. А. сумата в размер на 205, 52 евро разноски за процесуално представителство.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС да бъде отменено, а оспореното НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба - С. Н. А., чрез пълномощника си адв. Х., в писмено становище по делото (л. 17), счита, че касационната жалба им дава възможност да посочат, че в решението липсва произнасяне на съда по направените от тях възражения относно грубите процесуални нарушения допуснати от наказващия орган и изтеклата в полза на А. давност. Счита, че правната възможност за отмяна на НП, не на основание приетото с въззивното решение становище за маловажен случай на деянието, е налице. В хода по същество адв. Х. прави искане за отмяна на решението на ПРС в частта, с която е наложено предупреждения на доверителката му. Претендира се присъждане на разноски.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С. Н. А., срещу НП № 05727/26.04.2024 г. на Председателя на ДКСБТ, с което на основание чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 2 от ЗСБТ, във връзка с чл. 35 от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД й е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗСБТ във връзка с чл. 35 от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 05727 от 03.04.2024 г. съставен от А. Д. А. – главен инспектор в отдел “Анализи, регистър, протокол и информация” към дирекция “Надзорни дейности и анализи” при ДКСБТ. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на по документи на 27.03.2024 г. в [населено място], бул. „България" № 4 (сградата на НСБ АД) е установено следното:

Б. С. Н. А., [ЕГН], ББР № 0096, акредитирана от борсовия член „Джина 2017" ЕООД не е спазила Борсовия правилник на „Национална стокова борса" АД, като е търгувала незаявена борсова стока „Автомобилен бензин А100 Н - в количество 500 л. за единична цена на литър - 2.94 лв. (с ДДС), съобразно постъпили в Секретариата на борсата заявки (оферти), тъй като на същата дата сключва борсова сделка, обективирана в Борсов договор № 11/17.01.2024 година, по входирана от нея Заявка № 26/15.01.2024 година (продава по ЗОП). В заявката брокерът А. посочва само стоката – автомобилен бензин А-95Н с код по CPV 09132100-4, но не и търгуваната от нея стока – автомобилен бензин А-100Н.

С това деяние е прието, че А. е нарушил разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗСБТ във връзка с чл. 35 от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД.

Срещу АУАН е подадено възражение от А., в което същата е посочила, че в конкретния случай борсовата стока, заявена и изтъргувана на борсовата сесия е с общо наименование „безоловен бензин“ (без значение на октановото число и CPV-код 09132100-4, съгласно „Списък на стоките по чл. 79, ал. 1, т. 7 и чл. 191, ал. 1, т. 6 от ЗОП“ и именно този код е посочен в заявката й. Уточнено е, че по желания на Община Шабла като Възложител – Купувач по договора, двата вида бензин са отделени на два реда в Борсовия договор, но изрично е записан CPV-код 09132100-4, който е еднакъв за двете разновидности на бензина.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което посоченото възражения е прието за неоснователно.

6. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд (РС) е отменил атакуваното пред него наказателно постановление и. е предупредил А. по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно доказано по делото, че от обективна и субективна страна е извършено нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗСБТ във връзка с чл. 35 от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД, но същевременно е счел, че същото представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За да обоснове този си извод РС се е позовал на обстоятелството, че в конкретния случай е налице ниска степен на обществена опасност – липсват доказателства, сочещи предходно санкциониране на жалбоподателката за нарушения, свързани с осъществяваната дейност като акредитиран брокер, нито пък да е била предупреждавана преди процесния случай за други прояви по нарушаване изискванията на борсовата търговия. Посочено е, че наказващият орган явно е

счел, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е обосновал този свой извод с твърдението за повторност на извършеното противоправно деяние от жалбоподателката, поради издадено предходно влязло в сила Наказателно постановление, посочено в неговия санкционен акт под № 05510/28.02.2023 година за осъществено от същата „подобно нарушение“ на разпоредбите на ЗСБТ и БП на „НСБ“ АД. В тази си част е прието, че обвинителната теза е останала недоказана, доколкото соченото Наказателно постановление № 05510/28.02.2023 година, не е представено. Констатирано е от съда също, че макар че се твърди въпросното Наказателно постановление да е влязло в сила, не е отразена конкретна дата, за да бъде направена преценка за наличие или липса на повторност на извършеното. В съответствие с така установеното Съдът е направил извод, че разглежданата противоправна проява на жалбоподателката е инцидентен случай, а не трайно, повтарящо се поведение.

Самото нарушение също не се характеризира с по-висока степен на обществена опасност от други такива. Все в тази насока се сочи, че макар да е формално и с осъществяване на изпълнителното деяние същото да се счита за довършено от обективна страна, без необходимост от настъпване на някакъв вредоносен резултат, съдът е съобразил, че не се установяват, нито се твърдят конкретно настъпили неблагоприятни последици за търговските партньори по борсовата сделка или за въпросната обществена поръчка, за разходваните в тази връзка обществени средства, липсват данни за нейното забавяне или осуетяване.

Крайният извод на първоинстанционния съд е, че всички тези обстоятелства в своята съвкупност, както и липсата на каквото и да било доказано отегчаващо административната отговорност обстоятелство, сочат, че конкретният случай на неизпълнение на задължение от наказаното лице към държавата представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид, за което Наказателното постановление следва да бъде отменено, като жалбоподателката се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ІV. За правото:

7. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

8. Според дефиницията дадена в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Наред с обсъдените от районния съд такива (смекчаващи обстоятелства), следва да се добави и обстоятелството, че на практика кодът на стоката посочен в заявката и кодът на търгуваната от А. стока е един същ, тъй като в приложимия класификатор автомобилен бензин А-95Н и А-100Н са включени с общото наименование „Безоловен бензин“ (по аргумент от чл. 36-А от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД, пета точка). При това положение налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

9. Вярно е, че обществените отношения, регулирани от ЗСБТ, са от обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по на чл. 29, ал. 2 от ЗСБТ във връзка с чл. 35 от Борсовия правилник на „Национална стокова борса“ АД. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

10. Представеното с касационната жалба НП № 05510/28.02.2023 г., няма как да бъде съобразено при постановяване на настоящия съдебен акт с оглед забраната за нови фактически установявания възведена в разпоредбата на чл. 220 от АПК. Според тази норма, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото посоченото писмено доказателство не е такова, което не е могло да бъде известно на страната, нито е доказателство за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 226, ал. 2 на АПК същото не може да послужи и като основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

11. Неоснователно се явява и възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на съда, изразяващи в липса на дадени указания от негова страна за попълване на преписката с НП № 05510/28.02.2023 г. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че с Разпореждане № 2173/14.04.2025 г. (л. 21 по АНД № 1699/2025 г.), Районен съд Пловдив изрично е изискал от Председателя на ДКСБТ да представи пълната административнонаказателна преписка в оригинал и представените от жалбоподателката писмени доказателства, което от своя страна изключва възможността да се формира извод в желаната от касатора насока.

В тежест именно на Председателя на ДКСБТ, в качеството му на административнонаказващ орган (АНО), е да представи пълната преписка по издаване на процесното НП и пропуските му в тази насока не могат да се вменят във вина на съда. Съдът няма задължение да индивидуализира всеки документ, съдържащ се в административнонаказателната преписка, когато изисква нейното представяне, най-малко защото няма как да знае въз основа на какви документи органът се е произнесъл.

12. Що се отнася до възраженията на А. и искането й за отмяна на решението в частта, с която същата е предупредена по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, (последното направено едва в хода по същество на делото), съдът не дължи произнасяне, доколкото не е сезиран с касационна жалба подадена от нея срещу разглежданото съдебно решение в посочената част.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

14. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна се дължат извършените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 100 евро.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, XXII касационен състав,