Решение № 413 от 22.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4759/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №1853 от 02.02.2024г., постановено по гр.дело №32967/2023г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК: ••••••• е осъден да заплати на ищеца „А.“ ЕООД, ЕИК: •••••••, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 1000лв.- частичен иск от сума в размер на 3582, 86лв., представляваща обезщетение за нанесени щети на л.а., „Дачия Дъстер“ с ДК№••••••• при настъпило на 20.02.2023г. в гр.Хасково пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а.„Фолксваген Туран“ с ДК№•••••••, гражданската отговорност на който е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и 760лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД„Д.Б.Ж.И З.”АД. Жалбоподателят поддържа, че не е установен точният механизъм на настъпване на процесното ПТП, не е доказана изключителната вина на водача на застрахованото при ответното дружество МПС, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на собственото на ищеца МПС. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, евентуално- намаляване на застрахователното обезщетение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемият ищец „А.“ ЕООД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Предявеният иск е с правно основание чл.423 от КЗ. Съгласно чл.423, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая, противно на посоченото във въззивната жалба, механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са установени както от представените писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ, така и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели двама водачи на участвалите в това ПТП автомобили. Първоинстанционният съд е обсъдил в обжалваното решение всички представени по делото доказателства и не е допуснато твърдяното процесуално нарушение. Ответникът, а не ищецът носи доказателствената тежест относно въведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, при условията на пълно и главно доказване. В случая и настоящият състав достига до извода, че такова доказване не е проведено от ответника. Докато за водача на застрахования при ответника лек автомобил нарушаването на правилата за движения по пътищата относно предприемането на маневра „обратен завой“ е безспорно установено, включително от безпротиворечивите показания на самия водач, то по отношение на водача на собствения на ищеца лек автомобил не се установява извършването на каквото и да било нарушение на ЗДвП и Правилника за приложението му, включително управляването на автомобила с неразрешена или несъобразена с пътните условия скорост. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно. По отношение на разноските: При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът