Решение № 902 от 12.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4154/2025 г.

Делото е образувано по предявени от А. Г. З. срещу Прокуратурата на Република България осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:

• сумата от 120 000,00 лева, съставляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от повдигнатото й обвинение, за периода от 02.06.2020г. до 15.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

• сумата от 350,03лв., съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи от законна лихва върху сумата от 3000 лв., внесена като парична гаранция), ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

• сумата от 6200,00лв., съставляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди –адвокатско възнаграждение по ДП 28-Сл/20 на ВОП и НОХД № 236/2023 на Военен съд Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Релевират се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 357 ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1 от НК. На 09.06.2020 г. ищцата е привлечена като обвиняема по ДП № 28-Сл/2020г., пр. пр. № 562/2020 г. Наложена й е мярка за неотклонение "задържане под стража" за 72 часа. Твърди се, че със заповед от 09.06.2020 г. е отстранена от длъжност във връзка с образувано срещу нея дисциплинарно производство, а със заповед от 12.06.2020г. на председателя на ДАР е уволнена дисциплинарно. Поддържа, че с определение № 15/12.06.2020 г. по НЧД № 78/2020г. на Софийския военен съд, потвърдено с Определение № 17/19.06.2020г. по ВНЧД № 20/2020 г. на Военно-апелативния съд, на ищцата е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие изменена в „домашен арест“ с влязло в сила на 03.07.2020 г. определение на Софийския военен съд по ЧНД № № 117/2020 г. С определение № 87/18.12.2020 г. на Софийски военен съд по ЧНД № 221/2020 г., влязло в сила на 22.12.2020 г., мярката за неотклонение е изменена в „гаранция“ в размер на 3000 лв., внесена от ищцата на 18.12.2020 г. На ищцата била наложена забрана за напускане на страната. С постановление от 19.07.2023 г. на ВОП – София, потвърдено с определение № 20/27.07.2023 г. на Софийския военен съд, потвърдено с окончателно определение № 36/16.08.2023 г. на Военно-апелативния съд, наказателното производство срещу ищцата е прекратено частично относно повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 357, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. След неколкократно прекратяване на наказателното производство и повдигане на обвинение с постановление от 15.04.2024 г. на ВОП – София наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК с мотива, че деянието на ищцата не съставлява престъпление. С постановлението е отменена и наложената на ищцата мярка за неотклонение „подписка“.

Вследствие на повдигнатите обвинения в извършване на две тежки умишлени длъжностни престъпления от общ характер, в периода от 02.06.2020 г. до 15.04.2024 г. на ищцата са нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнени достойнство и добро име. Във връзка с воденото срещу нея наказателно производство ищцата е претърпяла имуществени вреди / пропуснати ползи, тъй като е лишена от възможността да се ползва от финансови средства в размер на 3000 лв. /, както и разходи за организирането и реализирането на защита в наказателното производство, представляващи заплатен адв. хонорар;

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът- Прокуратурата на Република България, в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва за ищцата да са реализирани описаните в исковата молба неимуществени вреди и причинната им връзка с повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение. Поддържа, че отговорността за продължителността на производството в съдебната фаза на процеса не е за ответника, а делото се отличава с фактическа и правна сложност. Оспорва исковата претенция за сумата от 350,03лв., законна лихва върху внесената парична гаранция в размер на 3000,00лв., като сочи, че релевираният период не съответства на времето, в което гаранцията е внесена по сметка на СВС, а на самостоятелно основание, че действително ищцата е пропуснала възможността да ползва посочената сума; Оспорва претенцията за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, доколкото няма данни за сключен договор за правна помощ и съдействие, доказателства за плащане на сумите. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Оспорва дължимостта на законна лихва за забава и момента на дължимост на същата.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски в настоящото производство.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че с постановление от 29,05,2020год. на ВОП София е образувано ДП №28Сл/2020год. досежно разследване на престъпление по чл.357, ал.1 от НК.

На 02,06,2020год. е извършено претърсване и изземване на адрес гр.София, кв.Челопечене при условията на неотложност.

На същата дата 02,06,2020год. е извършен обиск на лицето А. З..

На 02,06,2020год. при условията на неотложност на осн.чл.161, ал.2 от НПК е извършено претърсване и изземване в жилище на Г.Л.И..

С постановление от 09,06,2020год. за привличане на обвиняем А. З. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.357, ал.2, вр.ал.1 от НК, предявено на 09,06,2020год.

С постановление от същата дата-09,06,2020год. спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП №28-Сл/2020год. по описа на Военноокръжна прокуратура-София до 72 часа за довеждането й пред СВС, в следствения арест в гр.София;

С определение №15, постановено по ЧНД.№78/2020год. СВС на осн.чл.64 от НПК взема мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо А. З.. С определение №17 по ЧНД №020/2020год. Военно апелативен съд е потвърдил взетата мярка за неотклонение;

С определение №19 от 29,06,2020год., постановено по ЧНД №117/2020год. на СВС мярката за неотклонение е изменена като е определена в по-лека мярка „домашен арест“. Определението е влязло в сила на 03,07,2020год.;

С определение №87/18,12,2020год. по НЧД №221/2020год. мярката за неотклонение „домашен арест„ е изменена в „парична гаранция“ в размер на 3000,00лв., влязло в сила на 22,12,2020год. Гаранцията е внесена на 18,12,2020год.

На 17,06,2020год. ищцата отново е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.357, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.357, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.

На 04,08,2020год. с постановление на военно-окръжна прокуратура София и на осн.чл.68, ал.1 от НПК на А. З. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“;

С постановление от 09,12,2021год. на ВОП София е отменена мярката „забрана за напускане на пределите на страната“ и парична гаранция в размер на 3000лв., като видно от преводно нареждане по разплащателна сметка с титуляр ищцата, сумата е върната на 10,02,2022год.

С постановление за привличане на обвиняем от 10,02,2023год. на ищцата е повдигнато обвинение за престъпление по чл.104, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.

С постановление от 19.07.2023г. на ВОП – София, потвърдено с определение № 20/27.07.2023 г. на Софийския военен съд, потвърдено с окончателно определение № 36/16.08.2023г. на Военно-апелативния съд, наказателното производство срещу ищцата е прекратено частично относно повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 357, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Образувано е НОХД №0087/2023год. по описа на ВОС София, което с определение №573/13,12,2023год. е изпратено по подсъдност на военен съд Пловдив, където е образувано като НОХД №236/2023год., прекратено и изпратено на ВОП-София.

С постановление за прекратяване на досъдебно производство от 15,04,2024год. на ВОП-София е прекратено ДП № 28-Сл/2020, пр.пр.№ СП562/2022год. по описа на ВОП на осн.чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК поради това, че деянието за което е повдигнато обвинение не съставлява престъпление; Същото е влязло в сила на 17,06,2024год. по отношение на П.В.. От ищцата не е депозирана жалба.

Не е спорно между страните и видно от приложените материали, че със Заповед на председателя на ДАР от 12,06,2020год. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение с Държавна агенция „Разузнаване“; Издадената заповед е връчена при отказ в присъствие на свидетели;

По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 6248/05,02,2024год. за процесуално представителство на ищцата по НОХД № 236/2023год. по описа на Пловдивски военен съд, с договорено възнаграждение по чл.2,1 в размер на 1200,00лв. с ДДС - за проучване на делото и участие в разпоредително заседание и 6000,00лв. с ДДС за представителство в първоинстанционното производство. Сума в размер на 1200,00лв. е платена на 15,10,2024год.

Видно от извлечение от банкова сметка на ищцата се установява, че сума в размер на 5000,00лв. е преведена по сметка на В.К.К. с дата 13,07,2020год. и посочено основаниезахранване. Представено е пълномощно от ищцата в полза на адв. В.К. за процесуално представителство по сл.д.№28-сл/20год. от м.06,2020год.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- П.Г.П., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство водено срещу ищцата се е отразило изключително неблагоприятно в личен и професионален план. Претърсването в дома й е извършено скоро след претърпяна от ищцата оперативна интервенция в МБАЛ Пирогов. Свидетелката, като присъстващ на извършеното процесуално следствено действие сочи, че по време на извършването му ищцата е била неподвижна, на легло, в гипс. Проведен е разпит в дома й. Впоследствие по време на изпълнение на мярката задържане под стража, се наложило да й бъде предоставена „проходилка“. Не се чувствала добре психически. Наложило се свидетелката да осигурява инжекции с хепарин за слагане в корема, които по сведение на ищцата си поставяла сама. В ареста се приспособила да се движи седнала по стълбите с привлачване. По време на мярката „домашен арест“ също не се чувствала много добре. След приключването на наказателното дело ищцата започнала да си търси работа, но се страхувала да се среща с хора и да говори. Констатира промяна в поведението й, което не се подобрява, въпреки, че е започнала работа и въпреки контактите, не допуска хора до себе си. Споделяла, че изпитва ужасен срам от наказателното преследване. Загубила близки контакти с приятели, които се отдръпнали от нея. Притеснявала се за сина си, в дома на който също било извършено прeтърсване. Продължава да живее в страх и да не контактува, опитва се да остане незабележима.

От заключението на изслушаната съдебнопсихологическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ищцата се наблюдават белези на непреработена тежка психическа травма. Същата живее твърде изолирано, общува емоционално само с членовете на семейството си, срамува се да разкрива какво е преживяла, избягва контакт с хора извън семейния кръг или контактува строго делово. Установява се че е свръхценностно ориентирана към постигането на реабилитация и оповестяване, че не е извършила деянието за което е обвинена. Демонстрира емоционална студенина като защитен механизъм спрямо непреработените чувства на срам и унижение. Налице са белези на хроничен стрес с реакция на дезадаптация и силно редуциране на социалните контакти.

По делото е представена епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, сочеща на хоспитализация на ищцата в периода от 19,05,2020год. до 26,05,2020год., с диагноза закрито счупване на горния край на тибията, като е извършена оперативна интервенция на 21,05,2020год. Изписана е с указания за прилагане на антикоагулантна профилактика с фраксипарин 0,6-за 22 дни в домашни условия;

По делото са представени извадки от публикации в различни електронни медии разгласяващи действия по разследването по ДП с №28/2020гона ВОП София, като са споменати инициали А.З.;

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ/ДВ бр. 84/2023/, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство, по което е прекратено поради това, че деянието не е престъпление, характера на претърпените неимуществени вреди, имуществени вреди-пропуснати ползи, реализирани разходи за адв.възнаграждение, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По делото не е спорно, че срещу ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство, по което е прекратено.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е измежду актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила, тъй като съществува нормативната възможност служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура, а когато е обжалвано, постановените във връзка с него съдебни актове /определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК/ подлежат на проверка по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК. Ето защо при ангажиране на отговорността на държавата в хипотезата на прекратено наказателно производство, е необходимо съобщаването му на лицето, претендиращо обезщетение от дейността на правозащитните органи и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и завърши с оправдателна присъда / Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., ГК ІVГО на ВКС по чл.290 от ГПК, решение № 197 от 17.05.2011г. по гр. д. № 1211/2010 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Посочените условия съдът намира да са налице.

От събраните по делото доказателства се установи ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх, нарушена обществена репутация, неудобства при възстановителния период след проведена непосредствено преди задържането/12,06,2020год./ й оперативна интервенция/ 21,05,2020год./. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.

Предвид изложеното за ищеца е налице активна материалноправна легитимация по предявения иск за обезщетение.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000,00 лв.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.357, ал.2 от НК, преквалифицирано впоследствие на престъпление по чл.104 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5-15години, респективно наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна, имащи характер на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, продължителността на наказателното преследване от 3 години, 10месеца и 13 дни /от датата на която спрямо лицето е упражнена процесуална принуда –претърсване и разпит - 02,06,2020год. до датата на постановяване на прекратителното постановление - 15,04,2024год./ и отражението на обвинението конкретно върху преживяванията на ищцата обуславя размера на обезщетението за неимуществените вреди. Съществен момент при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е обстоятелството, че обвинението срещу ищцата е повдигнато във връзка с упражняваната от същата професионална дейност, в качеството й на директор дирекция „Оперативен отчет и архив“ на ДАР. Повдигнатото обвинение е именно по повод упражняваната професионална дейност на ищцата, достъпа до секретна информация и съхраняването й като държавна тайна, поради което обвинението безспорно е накърнило нейната репутация и професионален имидж. Настоящият състав не споделя доводите на ищцата, че в остойностяване на вредите следва да бъде съобразено и публичното разгласяване от прокуратурата, тъй като видно от съдържанието на същото, лицата срещу които е посочено да са предприети мерки на процесуална принуда са посочени посредством инициали, в частност за ищцата-„А.З“, които сами по себе си не сочат на еднозначен извод за идентификация на лицето. /такава вероятно би могла да се обоснове за близки до ищцата лица, които са запознати с упражняваната от същата дейност, но не и за трети лица/. Т.е. публичното изявление на властите, съдът намира, че се ограничава до факт за инициирано разследване и повдигнато обвинение, но не е нарушена презумпцията за невиновност.

Общественото очакване към лицата упражняващи висши публични длъжности, особено в сферата на държавната сигурност безспорно предполага качества като отговорност, всеотдайност, професионализъм, отстояване на националния интерес, като същите закономерно биха били компрометирани при обвинение за извършено престъпление против информация, представляваща държавна тайна или шпионство, доколкото се разколебава общественото доверие и се създава съмнение спрямо лицето досежно спазването на морално-етични принципи, почтеност и отдаденост. Подозренията в тази насока са от естество да уронят съществено професионалния имидж. Наказателното преследване е засегнало професионално ищцата, което безспорно бе установено от заповед за временно отстраняване от длъжност на 09,06,2020год. и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебно правоотношение в ДАР/12,06,2020/, както и от гласните доказателства по делото, от които се установи, че ищцата понастоящем упражнява трудова дейност като администратор.

Следва да се съобразят установените по делото неимуществени вреди, посредством събраните гласни доказателства и заключението на съдебнопсихологическа експертиза, сочеща на отражение спрямо психоемоционалното състояние на ищцата в резултат на наказателно преследване –изолация, социално ограничение, посттравматично стресово разстройство с признаци на дезадаптация и стремеж към „реабилитация“.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищцата е изпитвала емоционално негативни преживявания, свързани с притеснения за семейството си, страх от вероятна осъдителна присъда за тежко престъпление. Съобрази се времето на упражнена спрямо нея процесуална принуда „задържане под стража“ в периода от 12,06,2020год. до 03,07,2020год., когато е изменена в мярка „домашен арест“, в периода от 03,07,2020год. до 18,12,2020год. или средно около 6 месеца и 6 дни, в които е ограничено правото на свободно придвижване и то по време когато ищцата е била в уязвимо физическо състояние, / 3 седмици след проведена операция на долен крайник и невъзможност за самостоятелно придвижване/. Посоченият факт безспорно е провокирал съществени неудобства и страдания при присъствието й за провеждане на разпити в ДП, а по време на задържането й се установи да се е наложило сама да поставя указани й от медицинските специалисти инжекции за антикоагулантна профилактика. Съдът намира, че от ищцата не са установени конкретни неимуществени вреди по повод наложената мярка „забрана за напускане на пределите на страната“ за периода от 04,08,2020год. до 09,12,2021год. или физически увреждания по повод обстоятелството, че част от възстановителния постоперативен период за ищцата е бил преживян в ареста;

Отчитайки горните обстоятелства и социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50000,00лв., от който 4000,00лв., представлява обезщетение за забава за продължителността на производството;

В рамките на дължимото обезщетение по чл.чл.2, т.3 от ЗОДОВ, съдът дължи и преценка за продължителността на разглеждане на делото, като държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Релевантните факти относими към преценка установяване на нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, е преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съобразно материалите по делото съдът намира наказателното производство да не се отличава със съществена фактическа сложност, с оглед характера на престъплението, за което е повдигнато обвинение –което първоначално е за деяние осъществено с конкретен акт на обвиняемия, поради което лесно би могла да бъде установено и макар и да са разпитвани свидетели, то извършването на процесуално следствените действия не предполага период от около 4 години. Не се установява обвиняемата да е възпрепятствала хода на делото. Не се констатира и забавяне на процеса в резултат поведението на процесуалния представител на ищеца в наказателното производство. Ето защо съдът намира, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, което е в резултат на действията на правозащитните органи.

По претенцията с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва:

Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в конкретния случай от стабилизиране на акта за прекратяване на наказателното производство -15,04,2024год., от които момент е дължима законна лихва за забава.

По претенцията за имуществени вреди:

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Не се спори, че по отношение на ищцата е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000,00лв., внесена на 18,12,2020год. и върната на ищцата на 10,02,2022год. Претендира се пропусната полза в размер на законната лихва върху сумата представляваща парична гаранция. Въпреки, че по делото няма доказателства досежно собствеността на сумата внесена като гаранция съдът приема, че не се спори същата да е била за ищцата. Съдът намира исковата претенция да е неоснователна с оглед актуалната съдебна практика, преодоляла предходна такава по чл. 290 ГПК /решение № 281 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. ІІІ г.о. ВКС/, с което е прието, че разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда презумпцията, че в този случай вредите са най-малко в размер на законната лихва. С решение №22/28,01,2026год. постановено по т.д. №2343/2024год., 2 ТО на ВКС, е прието, че претендираните с иск по чл. 403, ал. 1 ГПК вреди, представляващи пропусната полза, произтекла от обезпечение на иск чрез наложена обезпечителна мярка запор върху парична сума или вземания на длъжника от трето лице, следва да бъдат доказани със сигурност, с оглед постановките предвидени в ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Макар и конкретно по повод иск по чл.403 от ГПК, съдът намира, че изводите са относими и към конкретната хипотеза на вреди, представляващи пропусната полза от сума внесена като парична гаранция като мярка за неотклонение. В конкретната хипотеза ищцата не установи при условията на чл.154 от ГПК имуществена вреда - пропусната полза от задържаната сума, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По претенцията за имуществени вреди –заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата в хода на наказателното производство в размер на 6200,00лв.:

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 05,02,2024год. с предмет защита по НОХД №236/2023год. по описа ВОП, с договорено адв. възнаграждение в размер на общо 7200,00лв. с ДДС. Приложени са доказателства за плащане на сума в размер на 1200,00лв. по фактура № 9328/15,10,2024год. по т.2,1, б.“а“ от договора, която е имуществена вреда. Неоснователни са доводите на ответника, че сумата е платена след прекратяване на производството, тъй като същата е в изпълнение на договор сключен в хода на наказателното дело на 05,02,2024год. Неоснователно е и възражението за недоказаност на вреди в размер на 5000,00лв. –адв. възнаграждение за адв. В.К.К., тъй като приложеното по делото пълномощно от м.06,2020год. сочи на учредена представителна власт от ищеца за представителство по ДП №28-Сл./2020год., което съвпада с извършения превод на сумата по банкова сметка на 13,07,2020год.

При иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в наказателния процес – така ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС. С отговора ответникът е навел възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 12, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от НМРАВ /в редакцията изм. ДВ. бр.45/15,05,2020г./, минималният размер на адвокатското възнаграждение за престъпление, за което се предвижда наказание до 15 години, възлиза на 800лв. С оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда, продължителността на досъдебното производство, правната и фактическа сложност на делото, икономическата конюнктура в страната към периода, размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от 5000,00лв. е справедливо и обосновано, поради което възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Неоснователно е възражението за прекомерност на адв. възнаграждение в съдебна фаза по описа на ВОС Пловдив, тъй като същото е за проучване на делото и участие в разпоредително заседание;

Ето защо дължимото обезщетение е в размер на общо 6200,00лв.

Върху определеното обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди и законна лихва от 15,04,2024год. до окончателното изплащане на вземанията /така т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС/.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1330,00лв., от които- 10, 00лв. - д.т. и разноски за адв. възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 1320,00лв. от общо 3000,00лв. с ДДС; Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като платеното адв. възнаграждение в размер на 3000,00лв., съдът намира да е съответно на фактическата и правна сложност на делото;

Ответникът следва да заплати и 867,10лв. – депозит за вещото лице-СПЕ по сметка на СГС;

С оглед чл.4, чл.11 и чл.13 от ЗВЕР горните суми следва да бъдат превалутирани в евро;

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд