Решение № 4878 от 24.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6817/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 18611 от 13.11.2023 г., постановено по гр.дело № 37637/2023 г. на СРС, Г.О., 138 състав е осъдено ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, да заплати на И. И. К., ЕГН ••••••••••, от гр.София, бул.“••••••••, още 638, 19 лева /предявени като част от сумата от 1216, 29 лева/ - застрахователно обезщетение по щета № 472522232300034 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 830, 00 лева - разноски по делото. С решението на съда е отхвърлена молбата на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, за присъждане на разноски по делото. Срещу решението на СРС, 138 с-в е постъпила въззивна жалба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София, подадена чрез юрк.Н.З., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения частичен осъдителен иск, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото. ВъззИ.емата страна- ищец И. И. К., чрез пълномощника си адв.Й. А. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е предявен като частичен осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ. В настоящия случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, 138 с-в, решение, липсва разбираемо изразена воля на съда по гореочертания предмет на делото. Видно от същото, както в мотивите, така и в диспозитИ. на решението не се съдържа индивидуализация на спорното материално право- предмет на делото, за което се претендира вземането. Това от своя страна не позволява да се очертаят обективните предели по които се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ и които следва да обхваща спорното материално право така както е въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението в този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване, доколкото и в мотивите и в диспозитИ. на решението липсват конкретни данни и белези индивидуализиращи спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да изпълни предназначението си да постави край на правния спор. Както в доктрината, така и в съдебната практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668/15.11.2010 г. по гр.дело №1790/2009 г. на І г.о./ е прието, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването, решението на съда е нищожно - така и ТР № 1/10.02.2012 г. - ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. При това изискването се преценява само спрямо диспозитИ. на решението, тъй като само той представлява съдебното решение съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от съдебното решение - така ал. 2 на чл.236 ГПК, а също и т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК - ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на мотиви по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитИ. на обжалваното решение, даващ констатация относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено нещо, също не е изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на такова надлежно волеизявление би била налице, ако: решението е постановено от незаконен състав; произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда; не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според съдебната практика съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика - най-общо в т.8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, включително по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК. Мотивите на съдебното решение, както е разяснено в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ и множество решения на състави на ВС и на ВКС, трябва по ясен, разбираем, непротиворечив и логичен начин да дават кратък и, същевременно, обоснован отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото; да съдържат необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Изчерпателното, ясно и разбираемо мотивиране на съдебното решение е гаранция и за справедлив съдебен процес, защото само така се гарантира правото на страните да узнаят волята на съда, както и да упражнят пълноценно правото на защита. Ако мотивите са неразбираеми и противоречиви в резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, които противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението, което сочи на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което също съставлява нарушение, както на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, но още и на чл.236, ал.2 ГПК, все форми на неправилност на съдебния акт. Ако между формираната воля на съда и нейното външно изразяване има несъответствие, налице е очевидна фактическа грешка, която се отстранява по реда на чл.247 ГПК. Ако волята на съда е неясна, но установима, тогава порокът на съдебния акт се отстранява по реда на тълкуването му. Тогава, когато обаче необосноваността, вътрешното противоречие и непълнотата в мотивите, неяснотата относно постановеното от съда, са до степен, че водят до абсолютна неразбираемост на волята на правораздавателния орган и тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК, решението страда от най-тежкия порок - то е нищожно. Такъв е именно и процесния случай. В процесния случай, съдът приема, че дори при внимателно тълкуване на волята на първоинстанционния съд, не би се открила действителната воля на съда относно решението му по съществото на спора между страните. Налице е в процесния случай абсолютна неразбираемост на волята на правораздавателния орган и тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК. Мотивите на обжалваното решение са неясни и нелогични, като относно страните по делото и предмета на произнасяне са дотолкова неустановими, че водят до нищожност на цялото решение. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълк.дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, доктрината и съдебната практика приема, че е нищожно това съдебно решение, което е и абсолютно неразбираемо. Казуалната практика на касационната инстанция установява, че като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор, следва мотивите и диспозитивът на съдебното решение да съдържат ясно и безпротиворечиво изражение на формираната воля на съда. Нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, включително и поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице и когато решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване /решението по гр.дело № 732/2021 г. на ІІ г.о. на ВКС/. Налице е най-тежкият порок по чл.270, ал.1 ГПК на съдебното решение, постановено от Софийски районен съд. В случая не се касае за липса на мотиви или за неправилни мотиви, които да доведат до неправилност, а до неразбираемост на волята на съда. Актът е смислово и логически несъвместим до степен на отсъствие на правна воля. Постановеното от съда не може да се извлече и чрез тълкуване. Волята на съда не е надлежно формирана, тя е неясна и противоречИ., липсва надлежно волеизявление. Самото решение е непълно неразбираемо и не дава разрешение на правния спор, поради което трябва да бъде прогласена неговата нищожност на основание чл. 270, ал.1 ГПК С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, като решението бъде прогласено за нищожно, и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и постановяването на нов, валиден съдебен акт. Разпределението на отговорността за направени разноски в производството пред СРС, както и за разноските в настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК, следва да се извърши при новото разглеждане на делото от СРС. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,