Решение № 5365 от 20.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3133/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 95562 от 16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 21089/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 120 състав, са отхвърлени предявените от М. В. Р., В. В. Р. и В. В. Д. срещу Столична община, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ответникът Столична община не е собственик на 172/302 идеални части от имот с идентификатор № 68134.302.516 с площ 60кв.м., при съседи по скица: имоти с идентификатори № 68134.302.239, 68134.302.513, 68134.302.522, находящ се в гр. София, ул. ••••, както и на находящата се в този имот лицева паянтова едноетажна сграда със застроена площ от 46 кв.м.; както и за установяване между страните и спрямо В. Р., че ответникът Столична община не е собственик на 130/302 идеални части от имот с идентификатор № 68134.302.516, с площ от 60 кв.м., при съседи по скица: имоти с идентификатори №№ 68134.302.239, 68134.302.513, 68134.302.522, находящ се в гр. София, ул. ••••. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата от 100, 00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По подадени от ищците М. В. Р., В. В. Р. и В. В. Д. въззивни жалби срещу решението е образувано гр. д. № 9173/2019 г. по описа на СГС, Г.О., IV – А въззивен състав, като с решение № 264058/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 9173/2019 г. по описа на СГС, Г.О., IV – А въззивен състав, първоинстанционното решение е потвърдено и въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Срещу решение № 264058/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 9173/2019 г. по описа на СГС, Г.О., IV – А е подадена касационна жалба от М. В. Р., В. В. Р. и В. В. Д., по повод на която е образувано гр. д. № 4096/2021 г. по описа на ВКС. С решение № 31 от 22.03.2022 г., постановено по гр. д. № 4096/2021 г. по описа на ВКС, касационната инстанция е обезсилила като недопустимо решение № 264058/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 9173/2019 г. по описа на СГС, Г.О., IV – А и делото е върнато за разглеждане от друг въззивен състав, с указания за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на адм. д. № 4323 от 2021 г. по описа на АССГ. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че устройственият план и заповедта за отчуждаване не са били обжалвани или оспорвани, като в тежест на ответника е било да докаже, че е налице валидно отчуждаване на процесния имот и по-конкретно, че заповедта за отчуждаване е връчена на ищците по реда на ГПК в каквато насока по делото не са ангажирани доказателства. Сочи се, че по делото единствено са представени доказателства относно протоколите, от които се установят направени от ответника опити за връчване на заповедта по реда на чл. 61 от АПК, която разпоредба не била приложима в конкретния случай. По изложените аргументи жалбаподателите считат, че не е налице вляла в сила заповед за отчуждаване. Молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски. Въззиваемият – ответникът Столична община в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че заповедта за отчуждаване, устройственият план и актът за публична общинска собственост не са обжалвани по предвидения в закона ред, поради което и са влезли в сила. Наред с това се сочи, че паричните обезщетения за отчуждения имот са преведени по сметки на ищците, поради което и процедурата по отчуждаване е породила вещно-прехвърлително действие и имотът е преминал в собственост на Столична община. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, като е съобразено допуснатото по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК увеличение на иска. Съдът, като съобрази оплакванията, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна жалба за неоснователна по следните съображения. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Производството по делото е образувано по предявени от ищците срещу ответника Столична община отрицателни установителни с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ищците, както следва: спрямо М. Р. и В. Д., че ответникът Столична община не е собственик на 172/302 идеални части, и и спрямо В. Р., че ответникът Столична община не е собственик на 130/302 идеални части от имот с идентификатор № 68134.302.516 с площ 60кв.м., при съседи по скица: имоти с идентификатори №№ 68134.302.239, 68134.302.513, 68134.302.522, находящ се в гр. София, ул. ••••. Ищците оспорват правото на собственост на ответника върху процесния имот с твърдения, че същият е придобит от тях в съсобственост въз основа на договор за дарение и договор за покупко-продажба, като макар съгласно действащия регулационен план част от съсобствения им поземлен имот да е отреден за разширяване на ул. „Опълченска, то доколкото регулационният план не е приложен по отношение на уличната регулация, правото на собственост върху имота не е възникнало за ответника. Отчуждаването на имоти за държавни или обществени нужди се извършва въз основа и в съответствие с действащия застроително-регулационен план, след изпълнение на специалната процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на имотите. За настъпване на вещноправнияефект на плана е необходимо: 1) влязла в сила заповед за отчуждаване и определяне начина на обезщетяване и 2) обезщетяване на собственика на отчуждения имот, т.е. вещноправното действие на прехвърляне на собствеността от собственика на отчуждения имот към държавата или обществената организация, за чиито нужди е отчужден, се осъществява при кумулативното наличие на посочените две предпоставки, като отчуждаването на имот за благоустройствени цели се извършва по административния ред, предвиден в чл. 21-33 от Закона за общинската собственост. В тази връзка е и разпоредбата на чл.23 ал.3 т.1 от ЗОС, според която имота се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл.25 ал.2 ЗОС или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица. Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищците са придобили собственост процесния имот с идентификатор № 68134.302.516 с площ 60 кв.м. в притежавани от тях идеални части, както следва: за М. Р. и В. Д. по 172/302 идеални части и В. Р. по 130/302 идеални части. Не е спорно също така и че със заповед № РД -40-88 от 24.08.2007 г. за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС на основание чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 21, чл.23 от ЗОС и въз основа на мотивирано решение № 758 по Протокол № 116/26.07.2007г. на СОС част от процесния имот, собственост на ищците е бил отчужден, заедно със едноетажна жилищна сграда, засягащи се от изграждането на обект „реконструкция на ул. Опълченска“, като частта от поземления имот е отделена за улица, съгласно ПУП. Спорният във въззивното производство въпрос, който очертава и предмета на въззивната проверка по арг. чл. чл. 269 ГПК, е относно наличието на влязла в сила заповед за отчуждаване, респективно за пораждане на правните последици на извършеното отчуждаване, изразяващи се в настъпване на вещно-прехвърлително действие за ответника по отношение на правото на собственост върху процесния имот. С оглед на дадените указания от ВКС с решение № 31 от 22.03.2022 г., постановено по гр. д. № 4096/2021 г. по описа на ВКС, производството по настоящото дело е спряно до приключване административно дело № 4323 от 2021 г. на Административен съд – София град, изходът от което е от значение за разрешаване на настоящия спор. Процесното административно дело е образувано по подадена от М. В. Р. жалба против издадената заповед за отчуждаване на процесния имот - Заповед № РД -40-88 от 24.08.2007 г., издадена от кмета на Столична община, с която е отчуждена реална част от ПИ № 2, кв. 135, м. “Зона Б-3“, с площ от 52 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда, засягаща се от изграждане на обект „Реконструкция на ул. Опълченска“, като частта от поземления имот е отделена за улица, съгласно ПУП. С решение № 3909 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело № № 4323 от 2021 г. по описа на АССГ, подадената от М. В. Р. жалба за прогласяване нищожността на процесната заповед е отхвърлена. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. В. Р., която е оставена без разглеждане с определение № 2098 от 27.02.2023 г., постановено по адм. дело № 9307/2022 г. по описа на Върховния административен съд, което е оставено в сила с определение № 5960 от 06.06.2023 г., постановено по адм. дело № 4827/2023 г. по описа на Върховен административен съд и влязло в сила на 06.06.2023 г. По отношение на наведеното във въззивната жалба оплакване, касаещо липсата на надлежно връчване на процесната заповед за отчуждаване следва да бъде посочено, че доколкото по делото се установи, че заповедта за отчуждаване е била предмет на съдебен контрол по повод на образуваното административно дело по жалба на ищцата М. Р., то въпросът за влизането в сила на заповедта за отчуждаване е обусловен от влизането в сила на съдебните актове, постановени по повод на осъществения спрямо нея съдебен контрол. В конкретния случай определението от 06.06.2023 г., с което касационната жалба срещу решение № 3909 от 13.06.2022 г. на АССГ е оставена без разглеждане, е окончателно и като такова постановеното решение № 3909 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело № № 4323 от 2021 г. по описа на АССГ е влязло в сила на 06.06.2023 г., от където следва и че решението, с което подадената срещу заповедта жалба е отхвърлена също е влязло в сила, от който момент се обуславя и влизането в сила на заповедта за отчуждаване – арг. чл. 27, ал. 6, изр. последно от ЗОС. С оглед на което настоящият състав на съда намира, че по делото се установява наличието на влязла в сила заповед за отчуждаване по чл.25 ал.2 ЗОС, като наведените от въззивниците оплаквания относно липсата на влязъл в сила административен акт за отчуждаване, съдът намира за неоснователни. От представените по делото доказателства - платежни нареждания и удостоверение от 19.02.2019 г. от Общинска банка АД /л. 108 от делото пред СРС /, се установява още и че по сметка на ищците – М. Р., В. Р. и В. Д. са заплатени дължимите се обезщетения за извършените отчуждавания в съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗОС. С оглед на извършената процедура по отчуждаване и въз основа на Заповед № РД-40- 88от 24.08.2007 за отчуждаване на поземления имот е съставен акт за общинска собственост 1190/10.03.2009 г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т.7 от ЗОС е актувана като публична общинска собственост реална част от ПИ № 2 в кв. 135, м. „Зона Б-3“ с площ на частта 56кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда засягаща се от рекунструкцията на ул. „Опълченска“, находяща се в гр. София, район Възраждане, кв. 135, УПИ III – 2, поз. имот № 2, местност „Зона Б-3“, ул. ••••. Последователна е съдебната практика, че АДС и АОС се ползва с доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал.2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самия акт не създава права за държавата, респективно за общината – чл.5, ал.3 от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината. При конкуренция на права, съдът е длъжен да изследва конкуриращото придобивно основание, удостоверено със съответен документ, като при оспорване важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса и в случай на доказване на конкуриращо придобивно основание, съдът е длъжен да отрече доказателствената сила на АДС/АОС. Настоящият състав на съда намира, че процедурата по отчуждаване е извършена в съответствие с предвидените законови изисквания, доколкото заповедта за отчуждаване е влязла в сила и дължимото в полза на собствениците обезщетение е заплатено, което обстоятелство само по себе си обуславя пораждане на вещно-прехвърлителното действие на извършеното отчуждаване, от където следва и че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот. Представените от въззиваемия и приети във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК писмени доказателства, представляващи заверени копия на разрешение за строеж и на инвестиционен проект за премахване на съществуващата едноетажна жилищна сграда имат значение относно начина, по който ще бъде осъществено обособяването на обекта и относно извършването на преценка дали последният отговаря на действащите строителни правила и норми в устройствения закон с оглед възможността за възникване на самостоятелен обект на правото на собственост /в този смисъл са и разясненията, направени в мотивната част на Тълкувателно решение №3/2014 г., постановено по тълк. дело № 3/2014 г., ОСГК на ВКС/, поради което и същите не са относими към предмета на спора, касаещ принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот в резултат на осъществено отчуждаване и не позволяват да бъде направен различен извод по отношение предмета на спора, а именно принадлежността на правото на собственост на процесния недвижим имот. При съобразяване на изложеното и доколкото изводите, до които достига въззивната инстанция се съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд, то решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, в полза на въззиваемия – Столична община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК следва да се присъди сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК в полза на Столична община следва да бъде присъдена и сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по гр. д. № 4096/2021 г. по описа на ВКС. С оглед на правилата на чл. 280, ал. 3, г. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Така мотивиран, Софийският градски съд